Богинята на светлината

Двайсет и първа глава

Памела политна към пода и се подпря на ръце и колене. Дъхът й излизаше в накъсани ридания, а зъбите й тракаха в такт с треперенето на тялото й. Нейното тяло! Тя опипа неистово ръцете и лицето си. Беше се превърнала в нещо зелено, светещо и определено не нормално, но сега отново бе нормална. Отново бе човек!

— Всичко е наред, сладка моя — чу се гласа на Аполон. Той протегна ръка към нея.

Памела ужасено се дръпна.

— Ти! — задъхано промълви тя, но преди да успее да каже още нещо, сестрата на Феб се строполи с главата надолу в малката стаичка. Зад гърба й въртящият се диск с перлен цвят изчезна.

Докато се изправяше, Артемида изрече непознато проклятие. Брат й я гледаше със зяпнала уста.

— Ще накарам Бакхус да съжалява, че Зевс го спаси, когато глупавата му човешка майка… — тирадата й секна, щом осъзна, че порталът е затворен. — Не! — прошепна тя. — Не може да останем впримчени тук!

— Какво по дяволите сте вие? — думите на Памела бяха като експлозия.

Аполон и Артемида се обърнаха към дребната смъртна, свита на пода. Памела бавно бе отстъпвала назад, докато гърбът й опря затворената врата. Очите й бяха огромни и изглеждаха невъзможно тъмни на фона на пребледнялото й лице.

— Памела — заговори Аполон с успокоителен тон и отново протегна ръка към нея, — ти знаеш кой съм.

— Не! — отвърна рязко тя и се дръпна от ръката му. — Не попитах кой си. Попитах какво си!

— Ще трябва да я накараш да забрави — нареди Артемида на брат си, без да обръща внимание Памела. — Тази жена видя твърде много. Погледни я, тя си спомня всичко. — Богинята вдигна фината си ръка. Ох, ще го направя вместо теб. Знам, че си твърде привързан към нея. Заспи и забрави! — Артемида махна с ръка, а Памела отскочи назад.

— Спри! — извика Аполон. — Не искам да я закачаш!

— Какво по дяволите става? — Памела продължаваше да стои с гръб, опрян във вратата, като не спираше да притиска ръцете си към солидното дърво, за да спре треперенето им.

— Защо не спи? — удивена Артемида се обърна към брат си, а после заоглежда пръстите си.

— Порталът е затворен — отвърна Аполон.

Сестра му се намръщи.

— Виждам! И какво от това?

Аполон продължи да я гледа втренчено. Тогава очите на сестра му се разшириха.

— Когато порталът се затвори… — думите й постепенно заглъхнаха.

— Когато порталът се затвори, той ни лишава от способностите ни — довърши Аполон вместо нея.

Артемида изохка ужасено.

— Добре! Стига толкова! Тръгвам си! — Памела отвори вратата на килера с рязко движение и излезе, като едва се крепеше на краката си.

— Виж какво направи сега — изръмжа Аполон към сестра си и хукна след Памела.

— Аз? — изсумтя възмутено Артемида.

После неохотно направи няколко крачки сред брат си. Нямаше желание да го прави. Искаше порталът да се отвори отново. Искаше да се върне на Олимп и дълго, дълго да се къпе в минералния си извор. Искаше безсмъртните й способности да се завърнат и… Тя въздъхна и излезе в коридора.

Аполон беше хванал Памела за лакътя. Памела се опитваше да издърпа ръката си, а той й шепнеше нещо с тих и успокояващ глас. Артемида поклати глава с отвращение. Колко бе пропаднал могъщият бог. Тя се приближи към тях с отмерена крачка.

— Стой кротко, смъртна жено! — нареди Артемида с отвращение. — Всичко е много просто — тя посочи към брат си. — Истинското му име е Феб Аполон, бог на светлината, музиката и лечението. Моето име е Диана, но само ако си от древноримски произход. Иначе предпочитам да ме наричат Артемида — богинята Ловджийка. Също така съм свързана с луната, така както брат ми е свързан със слънцето, но определено не искам да ти давам толкова много информация, че да не вземеш да се объркаш — завърши тя саркастично.

— Вие сте богове? — Памела се надяваше да се събуди от този кошмар.

— Да. Безсмъртни. Или поне бяхме, докато порталът не ни заклещи в твоя проклет свят. Подозирам, че сега сме просто изключително привлекателни смъртни — сухо отвърна Артемида.

— Аполон и Артемида — Памела погледна първо брата, после сестрата.

— Казах ти, че е просто.

— Вие сте луди, по дяволите! — викна Памела.

— Не исках да разбираш по този начин — обърна се към нея Аполон. — Но Артемида казва истината. — Той погледна смръщено сестра си. — Макар да се справя зле със съобщаването на истината.

— Какво? — разгневи се Артемида. — Ако искаш нежна музика и аромат на цветя, съжалявам, но не мога да ти угодя! Поне докато порталът не се отвори пак.

— Не ми помагаш — каза Аполон на сестра си.

— Но боговете не съществуват! Те са измислица — категорично заяви Памела.

— Мислех, че е умна — подигравателно вметна Артемида.

Памела гледаше втренчено прекрасната млада жена, която толкова приличаше на любовника й. Почувства как част от ужаса, който я бе завладял, се разтапя и се превръща в гняв.

— Не е нужно да си груба — каза Памела.

— Груба? — очите на Артемида се свиха. — Наричаш мен груба, когато ти отрече съществуването ми? На всичкото отгоре стоиш в сграда, построена само защото древните са тачели мен и останалите единайсет олимпийци толкова много, че са ни помнили хиляди години. Това според теб особено интелигентно ли е?

— Не е нито умно, нито тъпо. Просто звучи невероятно. Цялата тази история е невероятна. Не може да е истина.

Аполон я хвана за другия лакът и я обърна с лице към себе си. Опита се да не забелязва, че тя не спира да се дърпа и заговори с тих, спокоен глас:

— Знаеш истината, Памела. Почувства я. Просто трябва да я приемеш.

Памела го погледна. Наистина го погледна. Беше същият висок, красив мъж от предишната нощ. И все пак не беше същият. Имаше нещо, което… липсваше. Все още бе необикновено привлекателен, но поразителната синева на очите му беше избледняла до… тя преглътна — до по-човешки нюанс. Имаше и още нещо. Присъствието му не бе толкова силно. Уж изглеждаше същият и все пак не беше. Чертите му не се бяха променили. Раменете му не бяха станали по-тесни и гърдите му не бяха по-малко мускулести — виждаше се ясно, защото не носеше риза. И все пак беше променен… изменен… беше по-малко…

А и Артемида беше права — Памела наистина си спомняше. Дребни неща, като например, че Феб може да лежи на пустинното слънце цял следобед и дори да не се изпоти. Големи неща, като това, че се превърна в огън предишната нощ, докато се любиха. И после неоспоримия факт, че самата тя мина през блестяща врата и се превърна в нещо, което определено не бе човешко…

Не е възможно! Немислимо е! Все пак дълбоко в себе си Памела знаеше, че казват истината. Те бяха богове!

— Какво беше това в килера? — прошепна тя.

— Портал, който Зевс отвори от планината Олимп към Лас Вегас.

— Отвърна Аполон.

— Защо?

Аполон повдигна рамене и направи опит да се усмихне.

— Кой може да прозре в ума на върховния владетел на Олимп?

— Ако си спомням правилно, той каза, че иска да наблюдаваме и да се наслаждаваме на вашия свят — каза Артемида.

Памела гневно стрелна богинята.

— Искаш да кажеш — един вид експеримент? Като извратена серия от „Стар Трек“?

— За какво говори тя? — обърна се Артемида към брат си.

— Нямам представа, но със сигурност знам, че не ми помагаш! — изрече той през стиснати зъби.

Памела се втренчи в него.

— Какво стана с мен, когато се върнах през този портал? Нещо се случи с тялото ми — нещо ужасно. Какво ми направи?

— Не! Не бях аз! Не е възможно да мислиш, че ще направя нещо, с което да те нараня.

Памела извърна лице.

— Вече направи.

— Била е онази твар Бакхус. Сигурно е омагьосал портала — Артемида замълча, мислейки за това, което се бе случило на Памела. — Ти се превръщаше в цвете.

— Жасмин, както загатва името й — каза Аполон. — Най-сладкото от всички цветя.

Артемида изпухтя.

— Много романтично. Но това, което показва това превръщане, е, че Бакхус е омагьосал портала, ако тя се върне без теб, да се преобрази в най-простата форма на своето име.

Сърцето на Памела сякаш се вцепени.

— Точно като в митовете. Използвате хората и щом вече не са ви нужни, ги превръщате в нещо… нещо нечовешко.

— Не бих казала, че това е съвсем точно — Артемида изглеждаше засегната.

Аполон обърна гръб на сестра си.

— Нека ти обясня — каза той на Памела. — Изобщо не е така, особено в случая с нас двамата.

— Не! Край на експериментите с мен! — Памела изгледа Артемида с отвращение — И не искам да ми обясняваш! Искам просто да се върнеш там, откъдето си дошъл и да ме оставиш на мира.

— Не бих искала нищо повече от това, но явно ще бъдем заклещени тук до следващия уикенд — каза Артемида.

Аполон поклати глава.

— Тя иска това. Аз не искам нищо друго, освен да бъда с теб!

— Не ме интересува… — започна Памела, докато се опитваше отново да издърпа ръката си от силната хватка на Аполон, но един остър глас я прекъсна.

— Проблем ли има тук?

В началото на коридора стоеше охранител в синя униформа. Беше нисък и дебел, но имаше значка, пистолет и изражение, което говореше, че приема работата си много сериозно.

— О, изчезвай! — кресна Артемида и махна механично с пръсти към мъжа. После си спомни, че силите й я бяха напуснали и надменното й изражение се стопи.

— Какво каза? — попита охранителят, присвивайки очи към красивата жена, облечена в подобна на тога туника.

Аполон пусна ръката на Памела и застана пред нея и сестра си. Памела погледна потъмняващото изражение на лицето му и осъзна, че със или без безсмъртни сили, той можеше да бъде много опасен мъж.

— Няма проблем, господине — бързо се намеси Памела, като застана до Аполон. — Просто моят… — тя спря, погледна голите гърди на Аполон и отхвърли изтърканите думи като „приятел“ или „гадже“, които бе сигурна, че ще прозвучат като от шоуто на Джери Спрингър — … моят годеник и аз имахме малко спречкване и… — тя вдигна рамене и се усмихна простодушно.

Но мъжът не гледаше Памела или полуголия мъж до нея. Беше приковал поглед в Артемида.

— Чакайте! — каза той, а малките му очи заблестяха. — Не сте ли една от звездите на „Зуманити“?

Памела затаи дъх, а Артемида повдигна тънките си вежди.

— Аз съм звездата на „Зуманити“! — рече тя.

— Това е Диана, сестрата на моя годеник — обясни Памела. Тя не погледна Аполон, но усети напрежението в тялото му, докато той стоеше безмълвно до нея.

— Знаете ли, хванах шоуто за първи път онази вечер — мъжът се полюшваше напред-назад, а над горната му устна избиха капчици пот. — Наистина беше голяма работа! Вие наистина бяхте голяма работа!

— Предполагам е удовлетворяващо да знаеш, че си доставил удоволствие на масите — отвърна високомерно Артемида.

Памела сграбчи лакътя й, хвана Аполон за ръка, след което поведе и двамата покрай охранителя.

— Е, трябва да се връщаме в стаите си. Не мога да разбера как объркахме мястото, на което трябваше да завием, и се озовахме тук.

— Следващия път се погрижете да сте облечен подходящо, когато напускате стаите си — каза охранителят на Аполон, докато Памела го подминаваше забързано. Мъжът докосна шапката в поздрав към Артемида. — За мен беше удоволствие да се запознаем, Диана. Нямам търпение да видя отново шоуто.

Памела усети как в тялото на Аполон се надига ръмжене.

Никой от тях не проговори, докато не завиха край ъгъла и не тръгнаха през фоайето на казиното. Тогава Памела пусна лакътя на Артемида. Опита се да издърпа ръката си от Аполон, но той я стисна още по-силно. Тя го изгледа навъсено.

— Искам да ме пуснеш да си вървя — Памела сниши глас, за да не я чуят хората наоколо.

— Не смятам никога да те пускам — отвърна Аполон.

Артемида въздъхна драматично.

— Не се бъркай! — заповяда Аполон на сестра си. — Ти не разбираш какво е да си влюбен.

— Влюбен! О, моля те! Съзнавам, че съм просто човек, но не съм идиотка. Без значение какво мисли сестра ти — Памела хвърли гневен поглед към Артемида, която изви презрително устни в отговор.

Памела срещна отново втренчения поглед на Аполон. Очите му блестяха, изпълнени с обида.

— Как е възможно да казваш, че си влюбен в мен? Правеше се на някого, който не си. Използва ме като експеримент за наблюдение. И подозирам, че си ми направил някакво странно заклинание!

Няколко души се обърнаха и ги погледнаха с любопитство.

— Нека ти обясня — каза Аполон.

Памела започна да клати глава, но богът докосна едната страна на лицето й и тя замръзна.

— Моля те! — прошепна той. Ненавиждаше страха, който при докосването му внезапно замени гнева в очите й. — Трябва да ме чуеш! Вече ти казах, че няма да те оставя да си тръгнеш. Когато веднъж съм дал клетва, никога не я нарушавам. — Ръката му леко докосна монетата, която тя още носеше на врата си. — Обещал съм да те закрилям. Няма защо да се страхуваш от мен.

— Извинете ме, сър — доближи ги един служител на казиното. — Опасявам се, че трябва да ви помоля да си облечете ризата.

— Точно тръгваме към стаята си — отвърна Памела и издърпа Аполон към асансьорите на хотела.

— Толкова шум за малко гола плът — Артемида последва брат си.

— Искам всичко да ми обясните — каза Памела, докато влизаха в асансьора.

— Ще ти обясня! — увери я Аполон, като продължаваше да държи ръката й.

— Ще бъде отегчително — промърмори Артемида.

— Не ни помагаш — казаха Аполон и Памела в един глас.