Братя Карамазови

1

… но романите са два. — Достоевски е възнамерявал да напише продължение на романа — втори том „Децата“. В него, според някои от версиите, главният герой Альоша е трябвало да стане революционер, да извърши терористичен акт (или само да стигне до „идеята за цареубийство“) и по всяка вероятност да бъде екзекутиран като политически престъпник. В друга версия Алексей според завета на Зосима живее сред хората, жени се за Лиза, по-късно я напуска заради Грушенка, пробудила карамазовщината у него, и след дълги лутания и заблуди се връща отново в манастира, обкръжен от деца. В. Д. Рак обръща внимание, че в процеса на Митя е допуснато нарушение, тъй като лекарите Херценщубе и Варвински не могат да бъдат разпитвани едновременно и като свидетели, и като експерти (вж. стр.705). Ако това нарушение е допуснато съзнателно от автора (който през 1876 г. прави всичко възможно за преразглеждане делото на Е. Корнилова с допуснато подобно нарушение), то е могло да доведе до касация и преразглеждане делото на Митя във втория том на „Карамазови“. — (Бел. С.Б.)

2

… Шекспировата Офелия… — Споменаването на Офелия, свързано тук с идеята за женската еманципация, цели да посочи „западната природа“ на тази идея. — (Бел. С.Б.)

3

… мисълта навек пленена. — Цитат от стихотворение на Лермонтов, прев. Кр. Станишев. — (Бел. С.Б.)

4

„Нине отпущаещи“ — Съгласно Евангелието, в Йерусалим имало един човек на име Симеон, праведен и благоговеен, комуто било предсказано, че няма да види смърт, докато не види Христа; и когато родителите занесли младенеца Исус в храма, той го прегърнал и го благословил с думите: „Сега отпускаш твоя раб, владико, според думата си, с миром…“ (Лука 2; 25—29) — (Бел. С.Б.)

5

… познаваше лично и Прудон, и Бакунин… — Прудон, Пиер Жозеф (1809—1865) — френски дребнобуржоазен политически деец, икономист, социолог и философ. Един от основоположниците на анархизма. Лично се е познавал е Херцен и Бакунин, Михаил Александрович (1814—1876) — руски революционер-народник, един от идеолозите на анархизма. — Бел. С.Б.

6

… когато стане пълнолетен… — Според руското законодателство на 21 година. — Бел. С.Б.

7

… въпрос за църковния съд. — Въпросът за преустройството на църковния съд възниква през 1864 г. във връзка със съдебната реформа. — Бел. С.Б.

8

Би трябвало да ги измислят (фр.); Иронична перифраза на известното изказване на Волтер: „Ако Бог не съществуваше, би трябвало да го измислят“ (Волтер, Послания, СXI). — Бел. С.Б.

9

Както един французин описва ада… — Леко преиначени стихове от пародията на „Енеида“, шеста песен, написана от Клод, Шарл и Никола Перо и Борен. — Бел. С.Б.

10

„Видях сянка на кочияш, която със сянка на четка чистеше сянката на карета“ (фр.)

11

Апостол Тома заявил, че няма да повярва, преди да види… — Йоан 20; 19—29. — Бел. С.Б.

12

… въпрос за Вавилонската кула… — Вавилонската кула като символ на атеистичното устройство на света често се среща в творчеството на Достоевски от 1870-те години. От библейското предание за произхода на различните езици и народи (Битие 11; 1—9) Достоевски извежда на преден план мотива за дързостта на хората, решили да стигнат небесата без волята и желанието на Бога. — (Бел. С.Б.)

13

Казано е: „Раздай всичко…“ — Матей 19; 21, Марко 10; 21, Лука 18; 22. — Бел. С.Б.

14

… подир покоряването на Константинопол… — Константинопол — от 330 г. столица на Византия, превзет от турския султан Мохамед II през 1453 г. и превърнат в столица на Османската империя (до 1923). — Бел. С.Б.

15

Паисий Величковски — Величковски, Пьотър Иванович, 1722— 1794 — руски православен деец, странствувал в много манастири и живял в Атон. — Бел С.Б

16

… в един знаменит скит, Козелска Оптина. — Известен на времето манастир в Калужка губерния, Козелска околия, основан според преданията още през 14 в. (Оптина Введенская Макариева пустошь). — Бел. С.Б.

17

Оглашени, излезте! — Оглашен — който не е възприел напълно христовата вяра. — Бел. С.Б.

18

… един от нашите съвременни иноци… — Според А. Г. Достоевска, това е инокът Парфений (Пьотър Агеев, 1807—1878), автор на „Сказание о странствии и путешествии по России, Молдавии, Турции и Святой Земле…“. — Бел. С.Б.

19

… очакваха дори незабавни чудеса… — Характерен завършек на житията — след смъртта на светеца обикновено се случва чудо. — Бел. С.Б.

20

„Кой ме е поставил да ви съдя или деля?“ — Лука, 12; 14. — Бел. С.Б.

21

Съвършен рицар! (фр.).

22

рицар (фр.).

23

Вие самият виждали ли сте фон Зон? — Делото за убийството на фон Зон се разглежда през март 1870 г. в С.-Петербургския окръжен съд. Примамват го в един вертеп в центъра на Петербург, отравят го, зверски го убиват и го ограбват. По време на убийството, в което се използували „каиш, одеяло, ютии“, една от съучастничките „сяда пред фортепианото, тропа с ръце и крака и заглушава стоновете на нещастната жертва“ (според по-късните думи на нейния адвокат). — Бел. С.Б.

24

… и биел с тояга дори дамския пол. — По всяка вероятност Достоевски използува някои факти от животописа на стареца Даниил, включен в книгата на Парфений „Сказание о странствии…“ — Бел. С.Б.

25

… много преди разкола. — Разкол (старообрядство, староверие) — течение в руската църква, появило се в средата на 17 в. като протест срещу нововъведенията на патриарх Никон (1605—1981): промени в някои църковни обичаи и в църковните книги. — Бел. С.Б.

26

Скърбяща Богородица (лат.)

27

„Господин изправник, бъдете, така да се каже, наш Направник.“ — Изправник — полицейски началник. Е. Ф. Направник (1839—1916) — руски композитор. — Бел. С.Б.

28

„Вашата съпруга е много докачлива“ (…) „А вие закачали ли сте я?“ — В оригинала: „Ваша супруга щекотливая женщина-с“ (…). „А вы е? щекотали?“ — Бел. С.Б.

29

… как Дидерот философът се явил при митрополит Платон по времето на императрица Екатерина? — Дени Дидро (1713—1784), френски писател и философ-материалист. Платон (Пьотър Егорович Левшин, 1737—1812) — московски митрополит, известен проповедник, църковен писател и деец, вероучител на престолонаследника (бъдещия император Павел I) по времето на Екатерина II. Срещата между Дидро и Платон, пародирана тук от героя, е описана от И. М. Снегирьов в неговата биография на Платон: Дидро, пристигнал в двореца, за да бъде назначен за възпитател на престолонаследника, понечил да се присмее на Платон с думите: „Знаете ли, свети отче, философът Дидро казва, че няма бог?“ — „Това е казано още преди него“ — отвърнал скромно вероучителят. — „Кога и от кого?“ — нетърпеливо попитал софистът. — „От пророк Давид — потвърдил Платон. — Рече безумен в сърце си: няма бог, а ти с уста го произнасяш.“ — Бел. С.Б.

30

„Рече безумец в сърце си: няма Бог!“ — Псалтир, Псалом 13; 1, Псалом 52; 1. — Бел. С.Б.

31

Онзи, както си стоял, му се строполил в нозете: „Вярвам, вика, и кръщението приемам.“ И тогава го кръстили на място. Княгиня Дашкова му станала кръстница, а Потьомкин кръстник… — Пародия на житията, в голяма част от които езичниците изключително лесно се превръщат в християни благодарение чудесата на светците. Е. Р. Дашкова (1743—1810) — една от най-близките помощнички на Екатерина II в дворцовия преврат през 1762 г., президент на Руската академия по време на нейното царствуване. Г. А. Потьомкин (1739—1791) — руски военен и държавен деец, фаворит на Екатерина II. — Бел. С.Б.

32

Блажена е утробата, която те е носила, и гърдите, от които си сукал; гърдите особено! — Героят опошлява евангелския текст (Лука, 11; 27—28: „А когато Той говореше това, една жена издигна глас от народа и му рече: блажена е утробата, която те е носила, и гърдите, от които си сукал! А Той рече: да, но блажени са и тия, които слушат словото Божие и го пазят.“) — Бел. С.Б.

33

Учителю! (…) Какво да направя, за да наследя вечен живот? — Вж. Лука 10; 25, Марко 10; 17, Матей 19; 16 и др. — думи, отправени в евангелските текстове (неточен цитат) към Христос. — Бел. С.Б.

34

Воистине, лъжа съм и баща на лъжата! Впрочем май не беше баща на лъжата, все бъркам текстовете, но дори син на лъжата да е, и това стига. — Ср. Йоан 8; 44: „Ваш баща е дяволът (…). Той си беше открай човекоубиец и не устоя в истината, понеже в него няма истина. Кога говори лъжа, своето говори, защото е лъжец и баща на лъжата.“ — Бел. С.Б.

35

… това, дето се разказвало някъде в Чети-Минеите за някакъв светия-чудотворец, измъчван за вярата, и когато най-накрая му отрязали главата, той станал, вдигнал главата си и „любезно я целувал“… — Чети-Минеи (Четьи-Минеи) — църковно-религиозни сборници с животописи на светците, сказания и поучения. Светецът, за когото говори Фьодор Павлович, не е православен, а католически — Дионисий Парижки; за него Волтер в своите „Обяснения“ към „Орлеанската дева“, където Дионисий (Денис) е действуващ персонаж, пише: „Кардинал Полиняк, преразказвайки тази история на маркиза дю ???, добавил, че за Денис било трудно да носи главата си само в началото, на което въпросната дама му отвърнала: «Разбира се, в подобни случаи само първата крачка е трудна.»“ (Вольтер, Орлеанская девственница. Магомет. Философские повести. „Б-ка всемирной литературы“, М., 1971, стр. 244). — Бел. С.Б.

36

Част от свещеническите одежди, която при служба се надява на шията (гр.)

37

… още само три месеца и щеше да направи три годинки. — Според А. Г. Достоевска — отражение на състоянието на Достоевски след смъртта на сина им Альоша, ненавършил 3 години, през 1878 г. Същата годна е започнат романът. — Бел. С.Б.

38

„Рахил плаче за децата си и не може да се утеши за тях, защото ги няма.“ (…) И още дълго време ще ти е този велик майчин плач, но накрая ще ти се обърне в тиха радост и твоите горчиви сълзи ще бъдат само сълзи на тихо умиление и сърдечно очищение, дето от грехове спасява. — Ср. в Книга на пророк Йеремия: „… глас се чува в Рама, писък и горко ридание: Рахил плаче за децата си и не иска да се утеши за тях, защото ги няма“ (31; 15). „… И ще обърна скръбта им в радост, ще ги утеша и зарадвам след тяхната скръб.“ (31; 13). Също Матей 2; 18 и Йоан 16; 20. — Бел. С.Б.

39

На Алексей човека божи кръстено? — Житиен герой, който напуска близките си с цел подвижничество и спасение, а когато се връща в дома си, го чака тежко изпитание — в мирския живот да остане верен на Бога. „Популярен“ светец сред народа, простолюдието. Идеята за „примиряването“ и с мирския живот, и с Бога, темата за невинно страдащите деца като едно от изпитанията, потресли Алексей Карамазов в мирския живот, за „неизбирателната“, „неизключителната“ любов към всички като към ближни, за връщането при хората свързват главния (според замисъла) герой на романа, „ангелическия“ Альоша, със светеца Алексей човека божи. — Бел. С.Б.

40

А за един разкаян е по-голяма радост в небето, отколкото за десетина праведни — отдавна е казано. — Ср. Лука 15; 7: „Казвам ви, че тъй и на небесата повече радост ще има за един каещи се грешник, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние.“ — Бел. С.Б.

41

… и само „червеи ще ме ядат“, както прочетох у един писател. — Имат се пред вид думите на Базаров в „Бащи и деца“: „И аз намерих този последен мужик (…), зарад когото трябва да се трепя и който няма да ми каже дори «благодаря»… пък и за какво ли ми е неговото благодаря? Той ще живее в бяла къща, а аз ще храня червеите (…)“ — И. С. Тургенев, Събр. съч. в 12 тома, т.3, С, 1958, стр.272, превод Г. Константинов. — Бел. С.Б.

42

По въпроса за църковно-обществения съд (…) отговаря със статия на едно духовно лице… — Първообраз на „лицето“ е професор М. И. Горчаков от Петербургския университет, автор на статията „Научная постановка церковно-судного права“ в книгата „Сборник государственных знаний“, т.II, 1875. Горчаков се опитва да помири „държавниците“ и „църковниците“, като неволно се озовава в лагера на първите въпреки симпатията си към вторите. В по-нататъшния разговор на Иван и отец Йосиф почти дословно се цитират някои от положенията в статията на Горчаков. — Бел. С.Б.

43

Най-чистопробно ултрамонтанство! (…) Е, че ние нямаме и планини! — Игра на думи: от лат. ultra-montanus — букв. „презпланинство“, т.е. „през планините насочено към Рим“ — течение в католическата църква, възникнало през 15 в., чиито поддръжници, крайни привърженици на папството и папската светска власт, се обявяват за пълно подчиняване църквата на папата; особено разпространено през 19 в. като реакционно противопоставяне на революционното движение. — Бел. С.Б.

44

В Светото Евангелие думите „не от тоя свят“ не са употребени в този смисъл. — Имат се пред вид думите, отправени към Пилат: „Исус отговори: Моето царство не е от този свят: ако беше царството ми от този свят, моите слуги щяха да се борят, за да не бъда предаден на иудеите; но сега царството ми не е оттук.“ (Йоан 18; 36) — Бел. С.Б.

45

А църквата е наистина царство и е определена да царува и в края си трябва да стане едно царство над цялата земя безспорно — за което имаме обетование… — Ср.: „И в дните на ония царства Бог Небесний ще въздигне царство, което вовеки не ще се разруши, и това царство няма да бъде предадено на друг народ; то ще съкруши и разруши всички царства, а само ще стои вечно…“ — Книга на пророк Даниил 2; 44. — Бел. С.Б.

46

А когато римската езическа държава е пожелала да стане християнска (…), останала същата езическа държава в извънредно много от дейностите си. — Християнството се превръща в държавна религия на Римската империя в началото на IV в. През 325 г. император Константин I свиква първия (Никейски) вселенски събор, на който се създава Символът на вярата — сборник от догматите на християнската религия — и се формира съюзът на църквата с държавната, светската власт: императорът се признава за глава на църквата, земен представител на Христос. В черновите на романа Достоевски записва: „Държавното и езическото — това е все едно.“ — Бел. С.Б.

47

И няма що да се смущаваме от времената и годините… — Ср. Деяния на светите Апостоли 1; 7—8: „… не се пада вам да знаете времената или годините, които Отецът е положил в своя власт; но ще приемете сила, кога слезе върху ви Дух Светии…“ — Бел. С.Б.

48

… може би е близо, при вратата. — Ср.: „… тъй и вие, кога видите всичко това, знайте, че е близо, при вратата.“ (Матей 24; 33, също Марко 13; 29) — Бел. С.Б.

49

Григорий VII — римски папа през 1073—1085 г., поддръжник на идеята за пълна самостоятелност и безграничност на папската власт и за превъзходството на църквата над държавата. — Бел. С.Б.

50

Това е третото дяволско изкушение! — Става дума за третия (съгласно Матей 4; 8—10) опит за изкушаваме на Христос със слава и власт: „Пак го завежда дяволът на твърде висока планина и му показва всички царства на света и тяхната слава, и му дума: всичко това ще ти дам, ако паднеш и ми се поклониш. Тогава Исус му казва: Махни се от мен, сатана! Защото писано е: «Господу Богу твоему ще се поклониш и нему едному ще служиш.»“ — Бел. С.Б.

51

В Париж (…) наскоро след Декемврийския преврат… — Превратът, извършен от Луи Наполеон Бонапарт на 2 декември 1851 г. — Бел. С.Б.

52

„… да мисли за онова, що е горе, и да търси небесното, защото нашето живелище е на небесата.“ — Думите на стареца обединяват места от Послание на св. ап. Павел до Филипини и Послание на св. ап. Павел до Колосяни. — Бел. С.Б.

53

… двамата от „Разбойници“ на Шилер — Още от дете потресен от тази трагедия, Достоевски нееднократно се връща към нея, особено в този роман. Тук Фьодор Павлович сравнява Иван с благородния Карл Моор, а Дмитрий — с коварния Франц Моор. Както става ясно по-късно, той се заблуждава — именно Иван подобно на Франц Моор изиграва предателска роля спрямо баща си и брат си. — Бел. С.Б.

54

Владетел граф фон Моор (нем.).

55

…и съм присвоил баш толкова… — В оригинала: „взял баш на баш“ (от тюрк. — „точно толкова“); в подготвителните материали за романа с авторски превод: „сто на сто“. — Бел. С.Б.

56

„Ана с мечове“ на шията — Орденът „Св. Ана“, учреден през 1735 г. и включен в руските ордени по времето на Павел I (1797 г.) От 1855 г. орденът, подобно на други ордени за военни заслуги, се допълва с два кръстосани меча. Само първата от четирите му степени, давана извънредно рядко, представлява особено висока награда. — Бел. С.Б.

57

… през кърпа! — В „Коварство и любов“ на Шилер младия и благороден Фердинанд обявява дуел на съперника си, страхливия хофмаршал, като му подава пистолет и кърпата на Луиза. Комизмът на ситуацията е в това, че Фьодор Павлович се вживява в ролята на Фердинанд, докато за Митя предоставя ролята на неговия стар съперник. — Бел. С.Б.

58

Тя може на младини да е паднала, смазана от средата… — Достоевски е противник на теорията, според която човек е продукт на социалната среда и обстоятелствата. Тази теория е неприемлива за Достоевски, тъй като тя снема от човека всякаква отговорност — вместо нея топ проповядва вината на всеки пред всички и за всички. — Бел. С.Б.

59

… но тя „много обикна“… — Опошляват се евангелските думи: „Затова казвам ти: прощават й се многото грехове, задето много обикна; а комуто малко се прощава, той малко обича.“ (Лука 7; 47). — Бел. С.Б.

60

… по месецослова ще ви докажа… — Месецослов (святцы) — списък с имената на християнските светци и църковните празници в календарен ред. По месецослова не може да се докаже роднинство. — Бел. С.Б.

61

Благоглупости — словообразование на М. Е. Салтиков-Шчедрин. — Бел. С.Б.

62

… макар че винаги сядаш между два стола… — Думи, с които Салтиков-Шчедрин характеризира позицията на Достоевски и на редакцията на „Время“ в полемичната си статия „Тревоги «Времени»“ (1863). — Бел. С.Б.

63

… докато не вдигна голяма къща в Петербург (…) а другите етажи да напълня с наематели. — Достоевски нееднократно се връща към темата за литераторите, които се замогват от литературни занимания. — Бел. С.Б.

64

Десерт от сметана или бадемово мляко, захар и желатин (фр.).

65

… знаете ли какво е фон Зон? — Делото за убийството на фон Зон се разглежда през март 1870 г. в С.-Петербургския окръжен съд. Примамват го в един вертеп в центъра на Петербург, отравят го, зверски го убиват и го ограбват. По време на убийството, в което се използували „каиш, одеяло, ютии“, една от съучастничките „сяда пред фортепианото, тропа с ръце и крака и заглушава стоновете на нещастната жертва“ (според по-късните думи на нейния адвокат). — Бел. С.Б.

66

Повече благородство, отколкото искреност (фр).

67

Повече искреност, отколкото благородство (фр.).

68

Благородство (фр.).

69

Хлист — член на мистична секта, възникнала в Русия през 17 в. Учение, според което всеки може да бъде обожествен, да се обяви за Христос, ако е достигнал висшата, според хлистовските понятия, степен на нравствено съвършенство — т.нар. тайнствено възкресение. Характерно за тях е самобичуването, оттам и името на сектата („хлист“ — камшик). — Бел. С.Б.

70

„Целувки по устата, мечове в гърдите!“ — „Разбойници“, 4 д., 2 сц. (прев. Жана Николова-Гълъбова): „Човеци, човеци! Лукави, лицемерни крокодилски изчадия! Очите им са вода! Сърцата им са желязо! Целувки по устните! Мечове в гърдите!“ (Фр. Шилер, Избрани творби, НК, с. 1983) — Бел. С.Б.

71

Вие на седем събора ме проклехте… — От вселенските събори (сбирки на висшето духовенство на християнската църква) православната църква признава само първите седем, състояли се преди разделянето на църквите (1054 г.). На почти всеки от тези събори някой е бил осъждан и прокълван. — Бел. С.Б.

72

Е-е-е, вознепщехами и прочие галиматии! Непщуйте си, отци, пък аз си отивам. — Непщевати (ц.-сл.) — мисля, предполагам, разсъждавам. — Бел. С.Б.

73

Мамуровка — къпинова ракия. — Бел. С.Б.

74

Почнаха „Во лузях“… — Т.е. „в лугах“ — „В ливадите“, народна танцова песен. — Бел. С.Б.

75

…подкара „руската“… — народен танц. — Бел. С.Б.

76

Обичаше Книгата на Йов, беше намерил отнякъде препис от словата и проповедите на „богоносния отец наш Исаака Сирина“… — Книга на Йов е една от любимите библейски книги на Достоевски: „Чета Книгата на Йов и изпадам в болезнен възторг: зарязвам четенето и цял час кръстосвам стаята, едва не плача (…). Тази книга, Аня — колко странно, — е една от първите, които са ме поразявали в живота, аз бях тогава още дете!“ (из писмо до А. Г. Достоевска, юни 1875 г.) Исаак Сирин (Сирианин) — християнски подвижник и писател от 7 в. За първи път преведен от Паисий Величковски. — Бел. С.Б.

77

… възрастен и почтен статски съветник… — Статски съветник — един от гражданските чинове в Русия, V клас. (Подробно за званията, чиновете и класовете в Русия вж. бел. на Венцел Райчев в т.7, стр.636 от наст. издание.) — Бел. С.Б.

78

Не вярвай на фантоми — от фр. — призрак, видение. Тук: не вярвай на очите си. — Бел. С.Б.

79

Не вярвай на тълпата празна… — От стихотворението на Некрасов „Когато аз от заблуждение…“, цитирано също в „Село Степанчиково“ и „Записки от подземието“. — Бел. С.Б.

80

Бъди, човече, благороден! — Гьоте, „Божественото“, прев. Цв. Стоянов. — Бел. С.Б.

81

Към радостта! (нем.).

82

И Силен червенобузест… — А. Н. Майков, „Барелефът“, прев. Цв. Стоянов. Силен — спътник на Бакх. — Бел. С.Б.

83

Крил се пещерният жител… — Шилер, „Елевзински празник“, II, III и IV строфи.

84

И от низостта обидна… — VII строфа. Превод Цв. Стоянов. — Бел. С.Б.

85

„но нека и аз да целувам края на дългата дреха, в която е пременен Богът мой.“ — По стихотворението на Гьоте „Граници на човешкото“:

Бел. С.Б.

86

Тъй творението Божие… — Шилер, Към радостта — VII, V строфи. Превод Цв. Стоянов. — Бел. С.Б.

87

… полдекоковски цветенца… — Пол дьо Кок (1793—1871), френски романист. (Вж. т.1, стр.482, т.7, стр.625.) — Бел. С.Б.

88

Прапоршчик — най-ниският офицерски чин в Русия. — Бел. С.Б.

89

Бурбон — груб, неук човек; първоначално — наименование на офицерите, издигнали се от обикновени войници; думата е образувана по името на Бурбоните — френска кралска династия. — Бел. С.Б.

90

Щабскапитан — един от младшите офицерски чинове, среден между поручик и капитан. — Бел. С.Б.

91

Мокрое — разпространено наименование на руски села и махали. — Бел. С.Б.

92

… и ще ми измъкне душата от ада… — Ср. с молитвата на пророк Йона: „И рекох: отхвърлен съм от твоите очи; обаче пак ще видя светия ти храм. Обхванаха ме водите на душата ми, бездна ме заключи (…). До планинските основи слязох, земята със своите затвори ме навеки затвори, но ти, Господи Боже мой, ще изведеш душата ми из ада.“ (Книга на пророк Йона 2; 5—10) Библейският паралел загатва за настоящите и бъдещите страдания на героя. — Бел. С.Б.

93

Чермашня — село в Тулска губерния, купено през 1832 г. от родителите на Достоевски. — Бел. С.Б.

94

Нашата Валаамова ослица проговори… — Според библейския разказ ослицата на Валаам, изпратен от моавитския цар да прокълне израелския народ, видяла „Ангела Господен, застанал на пътя с гол меч в ръка“, който й преградил пътя, „Разгневи се Валаам и начена да бие ослицата с тояга. Тогава Господ отвори устата на ослицата и тя продума на Валаам: какво ти сторих, та ме биеш ето вече трети път?“ (Числа, 22; 23—28). — Бел. С.Б.

95

… ами си се пръкнал от банска храчка… — В бележника на Достоевски от 1876—1877 г. този израз е записан като ругателство на каторжниците, означаващо незаконен произход. Тук авторът реализира метафората: Смердяков действително е роден в банята. — Бел. С.Б.

96

Господ-Бог създал светлината първия ден, а слънцето, месечината и звездите — на четвъртия ден. Откъде е сияла светлината първия ден? — Въпросът е заимствуван от „Луцидариус“ („Просветител“), апокрифна книга, преведена на руски по всяка вероятност от немски и състояща се от въпроси на ученика и отговори на учителя. В случая отговорът на учителя е, че Бог е сътворил светъл облак, от който е дошло просветление. — Бел. С.Б.

97

„Вечери в селцето край Диканка“ — първият сборник повести на Гогол, издаден 1831—1832 г. — Бел. С.Б.

98

„Всеобщата история“ на Смарагдов. — Става дума за учебника на С. Н. Смарагдов „Краткое начертание всеобщей истории для первоначалных училищ“ (1845 г.). — Бел. С.Б.

99

Живописецът Крамской… — И. Н. Крамской (1837— 1887) — руски художник передвижник. — Бел. С.Б.

100

Спор, разногласие по научен или верски въпрос (лат.).

101

… казано е в писанието, че ако имате вяра, макар и колкото най-малко зрънце… — Евангелие от Матей 17; 20, 21; 21. — Бел. С.Б.

102

С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери. — Често цитирани в романа думи на Христос: „Не съдете и няма да бъдете съдени; не осъждайте и няма да бъдете осъждани; прощавайте и простени ще бъдете; давайте и ще ви се даде: мярка добра, натъпкана, стърсена и препълнена ще изсипят в пазвата ви; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери.“ (Лука 6; 37—38. Също Матей, Марко.) — Бел. С.Б.

103

Всичко това е свинство (фр.).

104

Тук се чувствува Пирон (фр.) — Алексис Пирон (1689— 1773), френски поет и драматург. С първите си произведения си спечелва славата на непристоен писател, приписват му се остроумни и злобни епиграми; по-късно пише религиозна поезия, но старата му слава става пречка в избирането му за член на Академията (вж. стр. 448). — Бел. С.Б.

105

Вярвам (лат.).

106

Има в него нещо мефистофелско или по-право — от „Герой на нашето време“… Арбенин или как беше… — Арбенин е герой на Лермонтов от драмата „Маскарад“. Фьодор Павлович го бърка с Печорин. — Бел. С.Б.

107

„Изатонвах се, вика…“ — словообразувание от думата Атон (вж. по-горе „изфонзони“ — от фон Зон, стр. 96). — Бел. С.Б.

108

От фр. — грозни жени.

109

От фр. — старите моми.

110

… особено Богородичните празници спазваше… — Т.е. празниците, посветени на Богородица: Рождество на Пресвета Богородица (Малка Богородица), 8 септ.; Въведение Богородично, 21 ноември; Благовещение (Благовец), 25 март; Покров на Пресвета Богородица, 1 окт.; Успение на Пресвета Богородица (Голяма Богородица), 15 авг. — Бел. С.Б.

111

Той ме дръзна… — В оригинала: „он меня дерзнул“ — записало в Сибирската тетрадка на Достоевски (№243). — Бел. С.Б.

112

Един гад ще изяде друга гадина… — Неприемливо за Достоевски историко-социологическо вулгаризиране на биологичната Дарвинова теория за борбата за съществуване, характерно за мнозина естественици през 1870-те години (Иван е естественик, както е посочено в началото на романа, част първа, книга първа, III). — Бел. С.Б.

113

Кесията или живота! — Шилер, „Разбойници“ (първо действие, втора сцена). В оригинала на френски: „La bourse ou la vie!“ — Бел. С.Б.

114

От лат. — фатална, демонична жена.

115

Това е цяло откритие на всичките четири посоки на света, на петте тоест! — Митя бърка посоките с частите на света, които през 19. в. се смятат за пет, без Антарктида, която макар и открита през 20-те години на миналия век, не се е считала за отделна част на света. (Вж. също бел. към стр. 487) — Бел. С.Б.

116

Велики пост — Велики пости, Четиринадесетница — седемседмичен пост от Сирница до Великден (Света Пасха). Страстна седмица (Страстна неделя) — последната седмица на поста преди Великден. Велики четвъртък, Велики петък, Велика събота — последните дни на Страстната седмица; символиката на тези дни е свързана с евангелските разкази за страданията и смъртта на Исус. Света петдесетница — осма неделя (седмица) след Пасха. — Бел. С.Б.

117

… в духа и славата на Илия… — „… и ще върви пред него в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чедата, и непокорните към разума на праведните…“ (Лука 1; 17) — Бел. С.Б.

118

… и вратата адови няма да му надвият. — (Матей 16; 18.) — Бел. С.Б.

119

… те са прах, който се е вдигнал… — Вж. Псалтир .пс.1; 4—5, за нечестивците: „Те са като прах, ЩО вятърът измита (от земното лице)…“ — Бел. С.Б.

120

Калугер с гарнитурови гащи! — Гарнитурови — изопачено (от фр. гродетур) — от лек копринен плат. — Бел. С.Б.

121

Това е потресаващо (фр.).

122

Den Dank, Dame, begehr ich nicht…, „От вашето сърце не искам вече дар“ (нем.} — Цитат от баладата на Шилер „Ръкавицата“. (Прев. Ст. Бакърджиев.) — Бел. С.Б.

123

… две пъстри банкноти. — Т.е. по 100 рубли (от руски — „радужные“, поради цвета им. Вж. също т. 1, стр. 483, бел. към стр. 110). — Бел. С.Б.

124

… защото от втората половина на живота си почнах да говоря със словоерси. — Става дума за някогашното лакейско-угодническо „—с“, прибавяно в края на думите като израз на особена почит към събеседника по старите названия на буквите „с“ (слово) и „ъ“ (ер). — Бел. С.Б.

125

И нищо в цялата природа… — „Демон“, Пушкин. — Бел. С.Б.

126

… господин Черномазов… — „Грешката“ на героинята подсказва и разшифрова произхода на името Карамазов: от „кара“ (тюрк.) — черен. — Бел. С.Б.

127

За и против (лат.).

128

Сега съм като Фамусов в последната сцена… — Т.е. в края на комедията на А. С. Грибоедов „Горко на умния“, където действието също се разиграва на стълбите. — Бел. С.Б.

129

… си й разтворил утробата. — Този характерен библейски израз (напр. Изход 13; 2, 13; 12, 34; 19 и др.) цели да подскаже колко е „начетен“ Григорий в духовната литература. — Бел. С.Б.

130

Дванайсета година е станало великото нашествие на императора Наполеон Французки Първи, баща на сегашния… — Наполеон III, за когото говори Смердяков, е син не на Наполеон I, а на неговия брат, крал на Холандия. — Бел. С.Б.

131

… скъпи ми са нежните листенца… — В оригинала „клейкие листочки“, скрит цитат от Пушкин („Ще дуют холодные ветри…“). — Бел. С.Б.

132

Публично изповядване на вярата (фр.).

133

… „отсянка на благородство“… — Неточен цитат от епиграмата на Пушкин „Сказали раз царю, что наконец…“. — Бел. С.Б.

134

Да не съм пазач на брата си Дмитрий? — (Вж. също думите на Смердяков за Дмитрий на стр. 238) — Каиновият отговор на въпроса на Господа за убития Авел: „И рече Господ (Бог) на Каина: де е брат ти Авел? Той отговори: не зная; нима съм пазач на брата си?“ (Битие 4; 9) — Бел. С.Б.

135

Како веруеши… — Въпрос при посвещаване във висш духовнически сан, в отговор на който посвещаваният чете Символ на вярата — кратка формула на християнското вероучение. — Бел. С.Б.

136

… Вярвам в Словото (…), което самото „бе к Богу“ и което самото е Бог… — „В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото.“ (Евангелие от Йоан 1; 1) — Бел. С.Б.

137

Св. Йоан Милостиви (VI—VII в.). — Патриарх Александрийски, чествуван от църквата на 12 ноември. Епизодът, разказан от Иван, е взет от „Легенда за св. Юлиан Милостиви“ на Флобер. — Бел. С.Б.

138

Епитимия — наказание, наложено от духовната власт на духовно лице — напр. постене, лишаване от причастие и подобни. — Бел. С.Б.

139

Щом и те страдат на земята така ужасно, страдат, разбира се, заради своите бащи, които са изяли ябълката… — Иван се противопоставя на учението на църквата, според което децата страдат поради общата човешка греховност (за наказание поради първородния грях). — Бел. С.Б.

140

… как турците и черкезите там при тях, в България, повсеместно злодействували… — Достоевски се спира на тези факти (и изобщо на източния въпрос) нееднократно в „Дневник на писателя“. — Бел. С.Б.

141

Ама ти чудно можеш да преобръщаш думичките, както казва Полоний в „Хамлет“… — Ср. Полоний към Офелия (1 д., 3 сц): „И тъй, не слушай клетвите му, дъще, не са те, както външно се представят…“ (Превод В. Петров.) — Бел. С.Б.

142

Некрасов има едно стихотворение… — „До сумерек“ из цикъла „О погоде. Уличные впечатления“. — Бел. С.Б.

143

И ето, интелигентен, образован господин и неговата госпожа… — Става дума за процеса на С. Л. Кронеберг (Кроненберг) с адвокат В. Д. Спасович. — Бел. С.Б.

144

Малко момиченце, петгодишно, го намразили баща му и майка му… — Процесът срещу Евгения и Александър Брунст, чужди поданици, обвинени в изтезание на петгодишната си дъщеря. — Бел. С.Б.

145

… и да живее освободителят на народа! — Александър II, (бълг. „Цар Освободител“), отменил крепостното право (1861 г.). — Бел. С.Б.

146

Схимник — монах, дал обет да изпълнява схима, т.е. най-висшата монашеска степен, при която се изискват големи ограничения и пълно отричане от света. Альоша не е схимник, той дори не е монах. — Бел. С.Б.

147

… даден им е бил рай, те поискали свобода и похитили огъня от небесата… — Тук са обединени библейската легенда за грехопадението на първите хора и изгонването им от рая и античният мит за титана Прометей, похитил божествения огън, за да го даде на хората, заради което Зевс наказал и него, и хората. — Бел. С.Б.

148

… как сърната ще легне до лъва… — В Книга на пророк Исай се говори за времената, когато „вълк и агне ще пасат заедно, и лъвът ще яде слама като вол…“ (65; 25, също 11; 6) — Бел. С.Б.

149

„Прав си ти, Господи, защото се откриха твоите пътища!“ — Фразата е съставена от стихове от Апокалипсиса (Откровение на св. Йоан Богослов 15; 3—4, 16; 7, 19; 1—2) и от Псалтира (пс. 118; 137). — Бел. С.Б.

150

… само най-почтително му връщам билета. — Загатва се за стихотворението на Шилер „Резигнация“. — Бел. С.Б.

151

„Парижката света Богородица“ (фр.).

152

В „Notre Dame de Paris“ на Виктор Юго в чест на раждането на френския престолонаследник… — Иван е неточен: в началото на романа се говори за пристигането на „фламандските пратеници, упълномощени да сключат брака между престолонаследника и Маргарита Фламандска (…)“ (Превод Лилия Сталева.) — Бел. С.Б.

153

„Справедливата присъда на пресветата и всемилостива Дева Мария“ (фр.).

154

„Ето ида скоро“ — Откровение на св. Йоан Богослов, 3; 11, 22; 7, 12, 20. — Бел. С.Б.

155

„За оня ден и час не знае нито синът, само отецът ми небесен“… — Марко 13; 32, също Матей 24; 36. — Бел. С.Б.

156

Вярвай в себе, не поглеждай… — Шилер, „Копнеж“, прев. Ст. Бакърджиев.

157

Точно тогава на север, в Германия, се появила страшна нова ерес. — Става дума за Реформацията, антифеодално движение, превърнало се в борба с католическата църква и през 16 в. обхванало голяма част от западноевропейските страни. Достоевски, както и славянофилите, вижда Реформацията като непосредствено (макар и отрицателно) развитие на католицизма. — Бел. С.Б.

158

Огромна звезда, „подобна на светило“ (…) „падна върху водните извори и те се вгорчиха“. — Неточен цитат от Откровение на св. Йоан Богослов (8; 10—11). Същият апокалиптичен образ е използуван и в „Идиот“, (т.6, стр.300). — Бел. С.Б.

159

— От кръстния товар съсипан… — Ф. И. Тютчев „Эти бедные селенья…“ — Бел. С.Б.

160

С аутодафета великолепни… — Леко променени редове от поемата на А. И. Полежаев „Кориолан“. — Бел. С.Б.

161

… „както светкавица от изтока дори до запада“. — Матей 24; 27, Лука 17; 24. — Бел. С.Б.

162

Ad majorem gloriam Dei, „За по-голяма слава на Бога“ (лат.) — Девиз на йезуитския орден (от лат. Jesus — Исус), учреден от испанеца Игнаций Лойла (1491—1556) през 16 в. първоначално като реакция против Реформацията.

163

… „Талита куми“ — „и въста̀ девица“. — Става дума за възкресяването на дъщерята на началника на синагогата: „… и влиза там, дето лежеше детето. И като хвана детето за ръка, казва му: талита куми, което означава: момиче, тебе казвам, стани! Момичето веднага стана и начена да ходи…“ (Марко 5; 40—42, Лука 8; 52—55, Матей 23—25) — Бел. С.Б.

164

Въздухът „не трепва — лимонов аромат и дъх на лавър“ — Видоизменен цитат от „Каменният гост“ на Пушкин, прев. К. Павлов. — Бел. С.Б.

165

Едно вместо друго, неразбория (лат.).

166

„… искам да ви направя свободни.“ — Ср. Йоан: „и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни“ (8; 32). Също: Лука 4; 18. — Бел. С.Б.

167

… ти ни даде правото да свързваме и да развързваме… — Ср. „И каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата; и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата.“ (Матей 16; 19) — Бел. С.Б.

168

… великият дух говорил с тебе в пустинята и на нас е предадено в книгите, че те бил «изкушавал» — Матей 4; 1—11, от Лука 4; 1 — 13. — Бел. С.Б.

169

«Кой прилича на този звяр, той ни даде огън от небесата!» — Става дама за апокалиптичния звяр, който трябва да се яви пред хората преди свършека на света и те ще му се поклонят, казвайки: «Кой прилича на тоя звяр и кой може да воюва с него?» (Откровение 13; 4) Пак там се предсказва появата на друг звяр, който «вършеше големи личби и огън сваляше от небето на земята пред човеците» (13; 13) — вж. при Достоевски: «онези, дето ни обещаха огън от небесата, не ни го дадоха» (пак там). — Бел. С.Б.

170

Вместо твърдия древен закон… — Т.е. вместо Стария завет, който най-детайлно регламентира живота на древните евреи, новият закон, законът на Христос, проповядва преди всичко обичта. — Бел. С.Б.

171

Великият ти пророк във видения и алегории казва, че видял всички участници в първото възкресение… — Става дума за Апокалипсиса (7; 4—8). — Бел. С.Б.

172

Ние отдавна не сме с тебе, а с него, вече осем века. — Т.е. от образуването на теократичната държава (с политическо господство на духовенството), благодарение на което главата на католическата църква — римският папа — придобива светска власт. — Бел. С.Б.

173

Великите завоеватели, тимуровците и чингисхановците… — Тимур (Тимур Ленк, Тамерлан), 1336—1405, тюрко-монголски пълководец, извършил над 20 големи военни похода и създал огромна държава със столица Самарканд. Чингис хан (Темучин), (1155—1227) — монголски; хан и пълководец, завладял обширни територии и създал огромна империя, която скоро след смъртта му се разпада. — Бел. С.Б.

174

… ще припълзи към нас звярът… — Вж. Откровение на св. Йоан Богослов (17; 3—7): «… и видях една жена да седи на червен звяр, който беше пълен с богохулни имена и имаше седем глави и десет рога. А жената беше облечена в багреница и червено, украсена със злато, драгоценни камъни и бисери; в ръка си държеше златна чаша, пълна с гнусотии и нечистота от блудството й; и на челото й бе написано името: тайна, Вавилон великий, майка на блудниците и на земните гнусотии.» В словото на Великия инквизитор тази апокалиптична блудница е заместена от него и съмишлениците му, т.е. от католическата църква. — Бел. С.Б.

175

Казано е, че ще бъде опозорена блудницата… — Пак там, 17; 15—16. — Бел. С.Б.

176

… да се „допълни броят“… — „А когато сне петия печат, видях поджертвеника душите на закланите за словото Божие (…) И всекиму от тях се дадоха бели дрехи и им се каза да починат още малко време, докле се допълни броят на съслужителите и братята им, които ще бъдат убити, както и те.“ (Пак там, 17; 9—11) — Бел. С.Б.

177

Аз казах (лат).

178

… само едно стадо и един пастир… — Йоан 10; 16. Ср. също: „Всяко царство, разделено на части една против друга, запустява; и всеки град или дом, разделен на части една против друга, няма да устои. И ако сатаната изгонва сатана, той се е разделил сам против себе си: тогава как ще устои царството му?“ (Матей 12; 25—26) — Бел. С.Б.

179

„тъмните градски стъгди“. — На стр. 262 — „жарките стъгди“. — Неточен цитат от стихотворението на Пушкин „Воспоминание“: „немите градски стъгди“. — Бел. С.Б.

180

Pater Seraphicus, „Ангелоподобен отец“ (лат.) — според някои изследователи Pater Seraphicus е от финалната сцена на Гьотевия Фауст. Това име в устата на Иван е израз на уважение към Зосима, негов противник. — Бел. С.Б.

181

…като слугата Личарда. — Личарда — персонаж от преводния рицарски роман „Повесть о Бове-королевиче“ (сказание за Бово д’Антон, създадени в средновековна Франция). Широко разпространен в Русия от средата на 16 век. — Бел. С.Б.

182

Поддьовка — мъжка дълга дреха, надиплена в кръста. — Бел. С.Б.

183

Кадетски корпус — средно учебно заведение за подготовка на офицери. — Бел. С.Б.

184

Имало един човек в земята Уц… — Началото на библейската Книга на Йов, преразказана тук. За отношението на Достоевски към тази книга — вж. бел. към стр. 101. — Бел. С.Б.

185

… За Авраам и Сара, за Исаак и Ребека и как Иаков отишъл при Лаван (…), как братята продали в робство родния си брат, милото момче Йосиф… — Битие, глави 11—50. — Бел. С.Б.

186

… че от неговия род, от Иуда, ще се яви великата надежда на света, неговият примирител и спасител. — Т.е. Христос (вж. завета на Иаков: „Скиптърът не ще се отнеме от Иуда и законодателят — от чреслата му, докле не дойде Примирителят, и нему ще се покоряват народите.“ — Битие 49; 10) — Бел. С.Б.

187

за прекрасната Естир и надменната Вастия… — В библейския разказ за двете жени на Артаксеркс първата, Вастия (слав. — Астин), от надменност не пожелала да се яви на царския пир и царят си избрал за жена кротката и разумна Естир (Книга Естир). — Бел. С.Б.

188

… за пророка Йона е утробата на кита. — Книга за пророк йона (вж. също бел. към стр. 676). — Бел. С.Б.

189

превращението на Савел… — Става дума за новозаветния разказ за Савел, ненавистник на „учениците на Господа“, който на път за Дамаск „чу глас, който му думаше: Савле, Савле, що ме гониш? А той отговори: кой си ти, господине? Господ каза: Аз съм Исус, когото ти гониш.“ (Деяния на светите Апостоли 9; 4—5) В Дамаск Савел веднага се покръства, а по-късно става апостол и приема името Павел (от лат. paulus — малък). — Бел. С.Б.

190

Мария Египтянката — Преподобна Мария Египетска (църк. празник — 1 април) — в младите си години блудница, тя чува случайно за християнското учение, отива с паломници в Йерусалим, приема християнската вяра и 47 години живее в пустинята с пост и молитви. Споменава се в много от творбите на Достоевски. — Бел. С.Б.

191

… как отишла веднъж една мечка при един велик светец… — Епизод от житието на Сергей Радонежки.

192

… „за деня и часа, за месеца и годината“… — Откровение на св. Йоан Богослов, 9; 15. — Бел. С.Б.

193

… „страшно е да попадне човек в ръцете на живия Бог“. — Послание на св. ап. Павел до евреите, 10; 31. — Бел. С.Б.

194

…„проклет е гневът им, защото е жесток“ — Думи от завета на Иаков, осъдил двама от синовете си, Симеон и Левий, за тяхната жестокост, когато коварно отмъстили за обезчестената си сестра Дина, убивайки Сихем, избивайки всички мъже в неговия град и разграбвайки самия град (Битие 49;7 и 34). — Бел. С.Б.

195

„Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла.“ — Псалтир, пс. 117; 22. Вж. също Евангелие от Матей 21; 42. Често повтарящ се библейски стих в творбите на Достоевски и в този роман. — Бел. С.Б.

196

… който вади нож, от нож ще погине. — Матей 26; 52. — Бел. С.Б.

197

… заради кротките и смирените ще се съкрати това. — Матей 24; 22, Марко 13; 20. В цитираните евангелски текстове се говори не за кротките и смирените, а само за избраните. — Бел. С.Б.

198

… правим нещо велико и красиво. — „Величие и красота“ — понятия, които за Достоевски и други руски напредничави хора от миналия век най-вече се свързват с естетиката на Ф. Шилер. — Бел. С.Б.

199

… вижда и лоното Авраамово… — Лоното Авраамово — най-хубавото място в рая, където според християнските разбирания се успокояват във вечно блаженство душите на съвършените праведници. В евангелската притча за богатия и Лазар се разказва за сиромаха на име Лазар, който „струпав лежеше при вратата“ на един богаташ. Когато и двамата умрели, ангелите занесли сиромаха в лоното Авраамово, а богаташът бил занесен в ада „и като извика, рече: отче Аврааме, смили се над мене и прати Лазаря да намокри края на пръста си във вода и да ми разхлади езика, защото се мъча в тоя пламък. Авраам пък рече: чедо, спомни си, че ти получи вече доброто си приживе, а Лазар — злото; сега пък той тук се утешава, а ти се мъчиш…“ (Лука 16; 24—25) — Бел. С.Б.

200

При изнасяне на тялото (от килията в църквата и след опелото от църквата — на гробищата) на монаха и схимонаха се пеят стихирите „Как житейская сладость“. Ако починалият е йеросхимонах, пее се канонът „Помощник и покровител…“ (Бел. автора)

201

„И в третий ден брак бе в Кана Галилеи…“ — Кана Галилейска — градче в Галилея, където според Евангелието Христос извършва първото чудо: превръща водата във вино (Йоан 2; 1—5, 7—10). „На третия ден имаше сватба в Кана Галилейска и Исусовата майка беше там. Поканен беше на сватбата също Исус и учениците му. И като се привърши виното, казва Исусу майка му: вино нямат. Исус й казва: какво имаш ти с мене, жено? Още не е дошъл часът ми. Майка му рече на служителите: каквото ви каже, сторете.

Исус им казва: напълнете делвите с вода. И напълниха ги догоре. Тогава им казва: налейте сега и занесете на стария сват. И занесоха. А когато старият сват кусна от водата, що се бе превърнала на вино (и той не знаеше, отде е това вино, а служителите, които бяха донесли водата, знаеха), той повика младоженеца и му каза: всеки човек слага първом доброто вино и когато се понапият, тогава по-долното, а ти си запазил доброто вино досега.“ — Бел. С.Б.

202

„Стига“ — повест от Тургенев, пародирана в „Бесове“. — Бел. С.Б.

203

„И ето мракът зашептя“… — Леко променен цитат от „Руслан и Людмила“ на Пушкин: „В миг сякаш… мракът зашептя“ — прев. Любен Любенов. — Бел. С.Б.

204

… когато слънцето изплува, когато изплува вечно младият Феб, славейки и хвалейки Бога… — Тук са смесени различни мотиви: Феб е едно от имената на старогръцкия бог Аполон като божество на светлината; „славейки и хвалейки Бога“ — цитат от Лука 2,20 и други текстове в Светото писание. — Бел. С.Б.

205

Бил Мастрюк с одежди пищни, а сега лежи без нищо… — От народната историческа песен „Мастрюк Темрюкович“:

Бел. С.Б.

206

Женский нрав е лековерен… — Думи на „вдъхновения Одисей“ в стихотворението на Тютчев „Помен“ (Из Шилер). — Бел. С.Б.

207

Едно сказание последно и… — Неточен цитат от монолога на Пимен в Пушкиновия „Борис Годунов“:

Бел. С.Б.

208

Друга стая (полск.)

209

поиска (полск.)

210

Господинът не е виждал полски дами и говори небивалици.

211

Репликите на двамата шаржирани поляци в оригинала са на полски в диалога помежду им и на руско-полски в разговора с останалите. — Бел. С.Б.

212

Развейпрах (полск.)

213

Господинът е виждал в Полша селянки, а не дворянки (полск.)

214

Можеш да бъдеш сигурен (полск.)

215

Леля (от фр.)

216

… а и при Гогол всичко това е само в алегоричен вид… — Става дума за IV глава на „Мъртви души“. — Бел. С.Б.

217

„Ти ли си, Боало…“ — От стихотворението на Крилов „Эпиграмма на перевод поэмы «L’art poétique»“. — Бел. С.Б.

218

„Сафо си ти, а аз Фаон…“ — Епиграма на Батюшков „Мадригал новой Сафе“. — Бел. С.Б.

219

Почива тук Пирон, обикновен старик — не беше той дори академик. (фр.) — „Моята епитафия“, двустишие на френския поет Алексис Пирон (вж.бел. към стр.142). — Бел. С.Б.

220

… за Росеюшка, старата бабичка… — Намек за финалните редове на „Пропаст“ на И. А. Гончаров. — Бел. С.Б.

221

За Русия в границите до седемстотин седемдесет и втора година! — При първото разделяне на Полша през 1772 г. между Русия, Прусия и Австрия Русия получава източната част на Белорусия и католическата част на днешна Латвия; полските земи фактически се поделят между Австрия и Прусия. — Бел. С.Б.

222

Наистина (полск.).

223

Което кажеш, това ще стане (полск.).

224

Сядайте, господа! (полск.).

225

Хиляда (полск.).

226

Чест (полск.).

227

Двайсет и пет! (…) семпличка (…) на пе (…) — Термини от играта. — Бел. С.Б.

228

С какво мога да бъда полезен на господина? (полск.).

229

Довиждане, господине (полск.).

230

Още нещо да искаш? (полск.).

231

… „ходи, къща, ходи,“… — Често повтарящ се припев на руски частушки. — Бел. С.Б.

232

… това са им пролетните игри… — Народните празници след сирница (февруари), по-късно трансформирани в религиозни църковни обичаи, до голяма степен са свързани с езичеството и имат понякога „вакхически“ характер (посрещане на зората, кукери и пр.). (Вж. напр. Димитър Маринов, Избрани произведения, т.I, стр.495.) В случая само „неприличието“ на веселието напомня „пролетните игри“ — оргията в Мокрое е в края на август. — Бел. С.Б.

233

Саботиера — френски народен танц (от „сабо“). — Бел. С.Б.

234

Нека ме отмине тази страшна чаша! — Думи на Христос, преди да бъде разпнат (Марко 14; 36, Лука 22; 42, Матей 26; 39). — Бел. С.Б.

235

… „като разпален въглен в душата“… — „И въглен, яростно пламтящ, // положи в бедното ми тяло“ — Пушкин, „Пророк“ (прев. Ив. Теофилов) — едно от любимите Пушкинови стихотворения на Достоевски. — Бел. С.Б.

236

… запасен подполковник, преименуван в надворен съветник… — Надворен съветник, според Специалния указ (Табель о рангах) на Петър I от 1722 г., просъществувал до 1917 г. и съдържащ 14 класа, е граждански чин от VII клас (вж. по-подробно бел. в т.7, стр.636). — Бел. С.Б.

237

… онзи младеж (…), който уби търговеца Олсуфиев… — Става дума за процеса на осемнадесетгодишния Зайцев, който след предумишленото убийство с цел грабеж отишъл на фризьор, после в кръчмата, където почерпил свой приятел, като заявил, че „му се ще тази вечер да погуляе…“ От кръчмата заедно отишли в публичен дом. (в. „Голос“, 16 ян. 1879) По-нататък в романа още веднъж се споменава „случаят Зайцев“ (вж.бел. към стр.770), но в бележките към руското академично издание (т. 15) като жертва е посочен Красилников, 17-годишен, продавач в сарафница. — Бел. С.Б.

238

И аз самият съм поразен до епидермата… — „Неукият“ Митя отново (вж.бел. към стр.164) бърка: епидермис (епидерма) е най-горният, нечувствителен слой на кожата; използувайки тази чуждица, Митя очевидно иска да каже точно обратното. — Бел. С.Б.

239

„Търпи, смирявай се, мълчи“… — Неточен цитат от „Silentium!“ на Тютчев. — Бел. С.Б.

240

Стига, наистина, (фр.).

241

Край (фр.)

242

…чиновник дванадесети клас… — Един от най-ниските класове (вж.бел. към стр.476). — Бел. С.Б.

243

…и вятърът, „сух и остър“… — От стихотворението на Некрасов „Перед дождем“. — Бел. С.Б.

244

Деца, деца, о, колко са опасни вашите години. — Начало на баснята на И. Дмитриев „Петух, кот и мышонок“. — Бел. С.Б.

245

О, ние всички сме егоисти, Карамазов! — Намек за теорията на разумния егоизъм, развита от Чернишевски в романа „Какво да се прави?“ и популярна сред опозиционно настроената революционно-демократична младеж. — Бел. С.Б.

246

Ние сме се отдалечили от народа (…) Аз вярвам в народа и винаги ми е драго да му отдам справедливост… — Коля повтаря клишетата на демократичния и либералния печат от 1860-те години, като неволно ги пародира. — Бел. С.Б.

247

Задължително условие (лат.).

248

Знам, че сте мистик… — В целия по-нататъшен диалог между двамата герои много от разсъжденията на Коля пародийно повтарят пасажи от прочутото „Писмо до Н. В. Гогол“ на Белински, редове от негови статии, думи на Херцен, идеи на Чернишевски. — Бел. С.Б.

249

За жената — плетката (фр.).

250

Ще запомниш, сградата при моста Верижен… — Из стихотворението „Послание“, публикувано в „Полярная звезда“ (I част: „Из Петербурга в Москву“) и в „Колокол“ (II част: „Из Москвы в Петербург“). В близост до Верижния (Цепной) мост в Петербург се е намирало III Отделение на личната канцелария на негово императорско величество — орган за политическо разследване (вж. също бел. към стр.676). — Бел. С.Б.

251

… при нашия голям камък… — Камъкът, за който тук и по-нататък се говори, има символично значение — първият камък на бъдещата хармония, който ще бъде положен от Альоша и момчетата, негови ученици. — Бел. С.Б.

252

Ако те забравя, Йерусалиме… — Стих от Псалтира, пс. 136; 5—6: „При реките Вавилонски — там седяхме и плачехме, кога си спомняхме за Сион; на върбите, всред Вавилон, окачихме нашите арфи. Там нашите пленители искаха от нас песни, и нашите притеснители — веселие: попейте ни песни сионски. Как да пеем Господня песен, на чужда земя? Ако те забравя, Йерусалиме — нека ме забрави десницата ми; нека прилепне езикът ми о небцето, ако те не помня, ако не поставя Йерусалим начело на моето веселие.“ — Бел. С.Б.

253

— Феня и майка й, готвачката на Грушенка… — Също на стр.640. По-горе се казва, че Матрьона е баба, а не майка на Феня (стр. 366, 471). — Бел. С.Б.

254

Тази очарователна особа (фр).

255

Нали разбирате, този случай и ужасната смърт на вашия баща (фр.).

256

От фр. — чудовищно.

257

… апокрифните евангелия… — жизнеописания на Христос, които не се признават от църквата (Вж. напр. Стара българска литература, т.1, Апокрифи, С, 1981). — Бел. С.Б.

258

От гр. — етика.

259

… Клод Бернар. Какво беше това? — Клод Бернар (1813—1878) — френски естествоизпитател, физиолог и патолог; с позитивистки философски възгледи; придава особено значение на експеримента като път към точните знания; изследва общите принципи на централната нервна система. — Бел. С.Б.

260

За (мислите) не се спори (лат.).

261

… до последния кодрант. — Кодрант — дребна римска монета (според обяснение в Библията — равна на 1? стотинка). „Помирявай се с противника си скоро, докле си още на път с него към съдилището, за да не би някак противникът ти да те предаде на съдията, а съдията да те предаде на слугата и да бъдеш хвърлен в тъмница; истина ти казвам: няма да излезеш оттам, докле не върнеш и последния кодрант.“ (Матей 5; 23) — Бел. С.Б.

262

— … Личарда верни… — Герой, „любезен слуга“ от „Повесть о Бове-королевиче“ (вж.бел. за стр.285). — Бел. С.Б.

263

Под петдесетте (фр.).

264

Това е възхитително (фр.).

265

Това е благородно, това е прекрасно (фр.).

266

Това е рицарско (фр.).

267

(Сатана) съм и нищо човешко не ми е чуждо (лат.) — По известния стих от комедията на Теренций (ок. 185—59 г. пр.н.е.) „Самонаказващият се“: „Homo sum…“ — „Човек съм и нищо човешко не ми е чуждо.“ — Бел. С.Б.

268

Това е нещо ново, нали? (фр.).

269

…във водата, що беше над твърдта… — Битие, 1; 7—8. — Бел. С.Б.

270

Що за идея (фр.).

271

… Гатцук ще я отбележи в календара… — А. Гатцук (1832—1891) — издател на вестник и годишни календари с илюстровани приложения. — Бел. С.Б.

272

… аз, вика, мога само дясната ноздра да ви излекувам, защото леви ноздри не лекувам… — По мотив от философската повест на Волтер „Задиг или Съдбата“. — Бел. С.Б.

273

Дяволът повече не съществува (фр.).

274

… „зер и аз разни водевилчета“… — Думи на Хлестаков от „Ревизор“ на Гогол (трето д., шеста к. Прев. Хр. Радевски). — Бел. С.Б.

275

Je pense dons je suis…, „Мисля, следователно съществувам“ (фр.) — афоризъм на френския философ Р. Декарт (1596—1650). — Бел. С.Б.

276

… нали и при нас има едно такова учреждение… — Споменатото по-горе III Отделение на личната канцелария на негово императорско величество (вж.бел. за стр.582). — Бел. С.Б.

277

„Отричал всичко: закони, съвест, вяра“ — думи на Репетилов от комедията на Грибоедов „Горко на умния“: „Отричах аз закони! Съвест! Вяра!“ (Прев. Хр. Радевски). — Бел. С.Б.

278

… и я смеси с душата на пророка Йона… — Става дума за „непослушанието“ на Йона, който по Божия повеля трябвало да отиде да проповядва в Ниневия, но решил „да побегне в Тарсис от лицето Господне…“ Бурята, която се вдигнала по време на неговото пътуване в кораба, утихнала едва когато Йона бил хвърлен в морето — „и заповяда Господ на един голям кит да глътне Йона; и биде Йона а утробата на тоя кит три дни и три нощи.“ (Книга на пророк Йона) — Бел. С.Б.

279

… „светци-отшелници и деви непорочни“… — Първият ред на стихотворение на Пушкин по молитвата на Ефрем Сирин (IV п.). Прев. Радой Ралин. — Бел. С.Б.

280

Ах, отче, това му доставя такова удоволствие, а на мене — толкова малко усилия! (фр.).

281

… когато умрялото на кръста Слово… — Словото в случая е Христос, разпнат между двамата разбойници. — Бел. С.Б.

282

… един-едничък праведен Йов, с когото така зле ме бяха засегнали во време оно! — За Йов вж.бел. към стр. 101, 307. — Бел. С.Б.

283

Ах, но това най-сетне е глупаво (фр.).

284

… Лутеровата мастилница! — Вождът на Реформацията в Германия Мартин Лутер (1483—1546) вярвал, че дяволът съществува — същият се явявал понякога в халюцинациите му като негов противник и опонент. Според едно по-късно апокрифно сказание дяволът му се явил, когато Лутер превеждал Библията, и тогава Лутер го замерил с мастилницата си. — Бел. С.Б.

285

Знаете ли, мосю, какво е времето? В такова време и куче не се оставя навън… (фр.).

286

Почти дванадесет. — Според древните вярвания в полунощ призраците изчезват и магиите се разрушават. — Бел. С.Б.

287

Отговорът на загадката е (фр.).

288

… и най-големият му син… — В същност става дума за Иван, който е средният син. „Трябва да отбележим, че Митя по възраст е най-голям, но в идеен план мястото му е между Иван и Альоша.“ Иван и Альоша са полюси. „И така, единият брат е атеист. Отчаяние. Другият — изцяло фанатик. Третият — бъдещото поколение, живата сила, новите хора.“ (Достоевский, т.16, стр.16) Характеристиката на бъдещите герои в последния роман се дава тук от гледна точка на идейната им позиция. Единият (впоследствие Иван) е атеист, другият (Альоша) е вярващ. Третият (Митя) няма идейна позиция и това не е случайно. На него („живата сила, новите хора“) му се предоставя само правото да избере единия път от двата възможни. Да напомним, че в същия дух е изказването на прокурора в „Братя Карамазови“: „В противоположност на «европеизма» и на «народните начала» на братята си той (Митя) сякаш изразява непосредствената Русия…“ В същност Митя е средният брат.

Очевидно желание да доближи полюсите в максимална близост кара Достоевски да направи Иван и Альоша едноутробни братя. Стремежът да се представи изборът на Митя като авторитетно обективен подбужда автора подчертано да отдели този герой от двамата други синове на Фьодор Павлович. Но втората цел (Митя да бъде поставен между тях), макар и сякаш несъвместима с първата, също е постигната тук.

Това се получава благодарение на странните, но много характерни „грешки“, които допускат героите на романа, когато говорят за братя Карамазови. (В. В. Ветловская, Позтика романа „Братья Карамазовы“, Наука, Л., 1977, с. 194) — Бел. С.Б.

289

… „да види райските врати“… — Неточен цитат от Апокалипсиса (Откровение на св. Йоан Богослов 4; 1).

290

Запомни добре, NB (лат.). — т.е. забележка, на която да се обърне особено внимание.

291

… някакъв хернутер или „моравски брат“… — Хенхутери (нем. — Herrnhuter) — членове на протестантско братство през 18 в. с цели от нравствено естество. Моравски братя (Чешки братя) — чешка реформационна черковна общност, създадена след поражението на хуситското движение (1457). Проповядват непротивене на злото; след поражението на чешкото въстание 1618—20 г. са жестоко преследвани и възстановяват дейността си през 19 в. — Бел. С.Б.

292

Бог-отец (нем.).

293

Бог-отец. — Бог-син (нем.).

294

Бог-син. — Бог-дух свети (нем.).

295

Пък и изобщо, когато започнаха свидетелите à décharge… — Свидетели на обвиняемия, които се извикват за установяване смекчаващи вината обстоятелства (фр. юр. термин). — Бел. С.Б.

296

… „Да река — рипам“… — В оригинала: „Захоцу — вскоцу, захоцу — не вскоцу“… — Разпространен мотив в руските сватбени песни. — Бел. С.Б.

297

Имате ли вода, или не, дайте ми да пия… — Има се пред вид евангелския мотив за „живата вода“ на християнската истина и любов. — Бел. С.Б.

298

Дяволът вече не съществува (фр.).

299

… и тогава той нададе голям вик. — В случая се използува библейски израз, означаващ човек, обладан от бесове — вж. напр. Деяния на светите Апостоли (8; 6—7): „нечисти духове с голям вик излизаха от мнозина“. — Бел. С.Б.

300

Шедьовър (фр.).

301

… „той между нас живя“ — първият стих от посветеното на Мицкевич стихотворение на Пушкин (прев. Р. Ралин). — Бел. С.Б.

302

Великият писател от предшествуващата епоха във финала на най-великото от произведенията си… — Н. В. Гогол, „Мъртви души“. — Бел. С.Б.

303

… „подобно слънце в малка капка“… — Цитат от одата на Г. Державин „Бог“. — Бел. С.Б.

304

… après moi le déluge, „След мен и потоп“ (фр.) — израз, приписван на Людовик XI (Луи XI) или маркиза де Помпадур. — Бел. С.Б.

305

… „да порази душите, изпълнен с тайна сила“. — По стихотворението „Отговор на анонима“ от Пушкин (прев. Н. Фурнаджиев). — Бел. С.Б.

306

Но може би в подземията на Удолфския замък, господа? — «Мистериите на Удолфо» — популярен по това време в Русия роман от английската писателка Ан Радклиф (1764—1823). — Бел. С.Б.

307

„Аз есмь пастир добри…“ — „Аз съм добрият пастир: добрият пастир полага душата си за овците…“ (Йоан 10; 11) — Бел. С.Б.

308

„Бащи, не дразнете децата си“… — Неточен цитат от Послание на св. ап. Павел до Колосяни: „Бащи, не дразнете чедата си, за да не паднат духом“ (3; 21). Защитникът съзнателно пропуска думите, които непосредствено предхождат цитираните; „Деца, бъдете във всичко послушни на родителите си, защото това е благоугодно Господу“ (3; 20). — Бел. С.Б.

309

Vivos voco!, „Призовавам живите!“ (лат.)— Първите думи от епиграфа на Шилер към „Песен за камбаната“ (Призовавам живите. Оплаквам мъртвите. Пречупвам мълниите). — Бел. С.Б.

310

… които се страхуват от „метала“ и „жупела“. — Има се предвид драмата на Островски „Тежки дни“ (д.2, к.2), където се обсъждат някои „ужасни“ думи, срещани в книгите, напр. „презрян метал“, „огън и жупел“ и пр. — Бел. С.Б.

311

„Природата и през вратата да изпъждаш…“ — Лафонтен, „Котката, превърната в жена“:

Бел. С.Б.

312

По-добре да се пуснат десет виновни, отколкото да се накаже един невинен… — Почти дословно цитирани думи на Петър I от неговия Воински устав.

313

Не му мърдат двадесет години… — Достоевски посочва този срок, защото такава е била присъдата на прототипа на Митя, прапоршчика Илински, осъден поради лъжливо обвинение в убийство. В Митиния случай обаче присъдата би трябвало да бъде доживотна каторга поради липса на смекчаващи вината обстоятелства. — Бел. С.Б.

314

Не е всеки за бремена тежки… — Ср. Христос за книжниците и фарисеите: „… (те) връзват бремена тежки и мъчни за носене и ги турят върху плещите на човеците…“ (Матей 23; 4, Лука 11; 46) — Бел. С.Б.

315

… аз бих искал да умра за цялото човечество (…) да гинат нашите имена. — Думи на френския политически деец и прочут оратор Верньо (1753—1793). — Бел. С.Б.

316

… нима наистина религията казва, че ние всички ще възкръснем и ще оживеем, и ще се видим пак… — Ср. писмо на Достоевски до Н. П. Петерсен от 24 март 1878 г.: „Поне ние със Соловьов (става дума за философа Вл. С. Соловьов) вярваме в реалното, буквалното, личното възкресение и в това, че то ще се сбъдне на земята.“ — Бел. С.Б.