Бумерангът на злото

ВОЛЕН СИДЕРОВ

БУМЕРАНГЪТ НА ЗЛОТО

Българска, 2010 г.

Четвърто издание

ISBN 978-954-9330-11-3 © Волен Сидеров, автор

Посвещава се на загиналите мъченически православни духовници и миряни в резултат на насилствено наложения режим на комунизъм над България, Сърбия, Румъния и Русия

СЪДЪРЖАНИЕ

Глава I

Масонството срещу християнството

Глава II

Богоборчеството ражда комунизъм

Глава III

Френската богоборческа революция

Глава IV

„Научният комунизъм“

Глава V

Руски или еврейски комунизъм?

Глава VI

Православният холокост

Глава VII

Еврейството срещу християнството

Глава VIII

Власт чрез войни

Глава IX

Нацизъм срещу болшевизъм

Глава X

Днес Юдея се нарича САЩ

Глава XI

Завръщането на бумеранга

Приложение

Глава I

Масонството срещу християнството

На себе си ли обяви война Америка след 11 септември? Управляван ли е Бен Ладен от Америка? Има ли данни досега американската върхушка да е замисляла терор срещу свои граждани, за да предизвика определени геополитически събития? Кой основава САЩ? Защо не можем да наречем днес най-силната във финансово и военно отношение държава християнска?

От 11 септември 2001 г. светът не е същият. Политици и коментатори повтарят това клише всеки ден оттогава пред световните агенции. Защо, какво стана на този ден? Двата най-високи небостъргача на Ню Йорк и едно крило на Пентагона бяха сринати от пътнически самолети, управлявани от камикадзе. Загиналите са 3170 души. Това ли промени света? Смъртта на 3170 човека? Това ли е еталонът за видоизменението на света? Всеки път, когато умират по 3170 души?

В такъв случай би трябвало светът досега да се е променил хиляди и хиляди пъти само през последните петдесетина години. Светът трябваше да престане да е същият и на 24 март 1999 г., когато НАТО изсипа 21 700 тона експлозиви над суверенната държава Югославия и уби и рани над 6000 души, сред които 2000 деца. Това нападение НАТО извърши в противоречие с устава на ООН и използва забранените от международните конвенции касетъчни бомби и снаряди с обеднен уран.

Светът трябваше да се промени и след 1982 г., когато ев­рейски части влязоха в палестинските лагери Сабра и Шатила и заедно с ливанските милиции избиха няколко хиля­ди палестинци, сред които много жени и деца. Днешният премиер на Израел Ариел Шарон бе призован от белгийски съд на 28 ноември 2001 г. като обвиняем в масови убийства заради участието му в клането през 1982 г. Призовката за съда му бе връчена от белгийския посланик в Тел Авив Вилфред Гинс, а делото е заведено от оцелели от масовото избиване. Но нямаше международен траур за жертвите.

А какво стана, когато американските въздушни нападе­ния и средновековна блокада на Ирак причиниха смъртта на 500 000 иракски деца?

Половин милион, и то малки деца! За нормалното чо­вешко съзнание този факт няма реални контури. Той е тол­кова ужасен, че не може да бъде друго освен абстракция.

Но да сте чули интелектуалци по света или в България да вдигнат глас на протест срещу този геноцид? Някой държавен глава да е станал прав в знак на траур? Да сте чули за концерт на световни звезди в чест на половинмилионното аутодафе, устроено от „най-голямата демокра­ция“ на планетата?

Светът трябваше да се деформира и при унищожаването на 30 000 чилийци от превратаджиите на Пиночет през 1973 г., финансирани и подкрепяни от САЩ. За което изля­зоха достатъчно данни от разсекретените архиви на ЦРУ и бяха публикувани в американския печат.

Нима светът помръкна след 1965 г., когато в Индонезия за броени седмици диктаторът Сухарто изби 500 000 души с американска помощ? И бе обявен от щатската пропаганда за „светъл лъч в Азия“, както писа тогава „Ню Йорк Таймс“. Сигурно е, че огромното мнозинство щастливо живеещи по скалата на „евроатлантическите ценности“ граждани на Западна Европа и САЩ дори няма да си спом­нят за тези ужаси, ако ги питат днес.

Гватемала - 1954 г., Бразилия - 1962 г, Венецуела - 1954 г., Чили - 1973 г., Панама - 1989 г., Гренада - 1983 г., Никарагуа 1991 г. - това са само няколко от местата и дати­те на насилствена американска намеса във вътрешните ра­боти на суверенни държави. При всички тези случаи са из­вършвани държавни преврати, подготвяни от ЦРУ, съпро­водени с десетки и стотици хиляди убити. На мястото на национално мислещите държавници САЩ поставяха свои марионетки, които често бяха криминални престъпници, наркобарони и откровени садисти.

При всички тези случаи светът не се променяше. Няма­ше патетични речи на президенти, нямаше национален траур в чест на жертвите. Западът не обича да скърби за убитите от него или неговите местни пионки аборигени. Световният траур, който беше демонстриран след 11 сеп­тември 2001 г. чрез глобалните медии, показа ясно, че в очите на световната олигархия един американски живот има по-висока цена от един чилийски, гватемалски, сръбс­ки или индонезийски.

Защо „най-свободната преса на света“ не разследва те­рора на 11 септември?

Какво направи САЩ? Обявява, че враг на цивилизация­та е Бен Ладен, казва, че той се крие при талибаните, казва, че той стои зад терористичните актове на 11 септември 2001 г., но не го доказва. За 24 часа ФБР установява само­личността на арабските терористи, които според изнесена­та информация са главно саудитци. Никакъв открит достъп до информацията по ужасните събития в центъра на Ню Йорк не беше даден. Дори членове на Конгреса се оплак­ват, че не могат да получат информация за войната против Афганистан и всичко, свързано с нея. Американските ме­дии след 11 септември приличат на съветския печат през 50-те години. Само жизнеутвърждаващи и героични загла­вия. Нито едно журналистическо разследване по повод де­сетките неизяснени факти около терористичните актове. Нито дума за нападението над Пентагона, което сякаш не съществува - показват се само ударите срещу Световния търговски център. Като че ли цялата преса и телевизиите на САЩ бяха задвижени от една ръка, която наложи строга цензура върху темата на деня. „Няма адекватен анализ на събитията“, признава ветеранът на „Ню Йорк Таймс“ Дей­вид Бейндър пред представител на българския вестник „Монитор“ през ноември 2001 г. Все повече американски журналисти признават, че медиите изпитват страх да пи­шат извън официалната линия на правителството. Това не трябва да ни учудва, защото медиите в САЩ, както ще изясним по-нататък, са в тесен кръг от няколко (еврейски) издателски фамилии, преплетени помежду си. В резултат на това масирано промиване на мозъците 89 % от амери­канците веднага след 11 септември според социологически­те проучвания са „за“ военни удари срещу Афганистан, без да чакат да научат подробности от някакво разследване. Чувствата на гняв и желание за отмъщение са направлява­ни успешно от елита на САЩ. И никой от тези 89% не до­пуска и за секунда мисълта, че собственият му истъблишмент - върхушката, която управлява Америка, може да има пръст в избиването на 3170 души в Манхатън.

В същото време въпросите, които чакат отговор, са мно­го. Оказа се, че старателно готвената според официалните данни операция е придружена с немислими аматьорски из­пълнения. Не е за вярване, че терорист, който се готви ме­сеци или години да отвлече самолет, ще остави на летище­то колата си със свои бележки и с личния си Коран, както и с планове за операцията си. Взривовете в сградите-близнаци на Световния търговски център стопиха стоманените конструкции с температура от 1000 градуса, но един от пас­портите на терористите прелетя по чудо този огнен ад нев- редим и бе намерен от ФБР около останките на небостърга­чите. До днес не е изяснено четвъртият самолет свален ли е или е катастрофирал. Изключително невероятно звучи, че около час след „отвличането“ на самолетите, това не е разб­рано от въздушния контрол, нито пък е засечен и записан разговор на истинските пилоти с контрола. Между първия удар и втория минават 18 минути, през които никой не док­ладва на президента и главнокомандващия на САЩ Джордж Буш-младши, че са отвлечени и отклонени от по­лета им четири боинга и един от тях е ударил сграда в Ман­хатън. Чак в 9 .05 ч шефът на администрацията на Буш Андрю Кард прошепва на президента, който в това време се ръкува с учителки и се снима с деца в едно училище във Флорида, че нещо е станало. В следващия половин час Буш не дава никаква заповед към шефа на въздушните сили. Арабинът, който трябва да е насочил боинга от полет 77 към Пентагона, е имал времето спокойно да кръжи над об­хванатата с радари отвсякъде сграда на военното минис­терство на САЩ. Той трябва да е бил изключителен вир­туоз, казват специалистите-авиатори, защото за 2 и полови­на минути сваля височината на боинга с цели 2500 м по спирала, прави специален завой над сградата на Пентагона и забива машината точно в отсрещната страна на крилото, в което е висшата администрация. За този арабин - Ханджур - беше писано в американската преса, че взел два-три урока на самолетче „Чесна“. Освен това бил много зле като пилот, казвали инструкторите. Според ФБР обаче той про­дължил да тренира на сухо - на специален тренажор. Все­ки, който има нещо общо с авиаторството, би се изсмял от сърце на този абсурден сюжет. Нито в САЩ обаче, нито в утвърдените световни медии някой се изсмя или пък изтък­на несъответствията в официалната версия.

Страшно подозрително звучи разказът на очевидци, включително и на българи, публикувани в нашата преса, че на две спирки пред Световния търговски център пътниците били сваляни от полиция и отклонявани под предлог, че нещо се проверява. Това става близо час преди атентатите!

Междувременно в началото на ноември 2001 г. в Интер­нет се появи сайт на една неизвестна досега терористична организация - „Секретна армия на справедливостта“. Тя пое отговорността за атентатите в Ню Йорк и Пентагона. Тази организация твърди, че няма нищо общо с Бен Ладен и не­говата „Ал Кайда“. Ами ако това излезе вярно? Какво става с масираните бомбардировки над Афганистан? С обявената награда от 1 милиард долара за главата на Бен Ладен? С убитите стотици или може би хиляди (тях никой не ги брои) невинни афганистанци, жени и деца, с разрушените от аме­рикански бомби болници и мисии на Червения кръст?

Бен Ладен и ислямските радикали са творение на ЦРУ

Въпросите около 11 септември 2001 година са много, но със сигурност американското правителство няма да отго­вори на тях. Защото е очевидно, че крие нещо. Това си личи дори по начина, по който „обяви война“ на тероризма в ли­цето на Бен Ладен, без никакви огласени доказателства за участието му. Но по-важният въпрос е кой е Бен Ладен? Световната преса вече публикува достатъчно данни за това, че Бен Ладен е творение на ЦРУ. Сп. „Форийн афеърс“ писа още през декември 1999 г., че „в периода 1982 - 1992 г. с активното съдействие на ЦРУ и Междуведомственото ра­зузнаване на Пакистан - ISI, около 35 000 мюсюлмански радикали (тоест терористи - тези, на които обяви война САЩ) са били направлявани да участват във вътрешните политически войни на Афганистан.“ Според „Вашингтон пост“ от 19 юли 1992 г. президентът Рейгън е подписал през март 1985 г. директива 166 за националната безопас­ност, която предвижда нарастваща тайна военна помощ за муджахидините. „Военните доставки стигат до 65 хиляди тона на година, плюс непрекъснат поток от специалисти на ЦРУ и Пентагона.“ Абдел Мохам Сайдали от Центъра за стратегически изследвания в Кайро доказва, че „Бен Ладен и афганските араби са преминали най-модерна подготовка, осигурена от ЦРУ“, според „Уикенд сънди“ от 16.08.1998 г. За идейна мотивировка на бойците против съветското при­съствие в Афганистан тайните служби на САЩ и стратеги­ческите щабове се спират на радикалния ислям, „който да противостои на атеистичните съветски войски“.

На кого всъщност обявиха война САЩ след 11 септемв­ри? На тероризма, който създадоха? На себе си? На своето разузнаване и на своя генерален щаб? Защото те са тези, които пуснаха лошия дух, джина на Бен Ладен от бутилка­та. Какво значи да обявиш тотална война до победа над те­роризма? Може би да избиеш американските военни инст­руктори, които обучаваха убийци в Пакистан за Афганис­тан и Чечня, в Косово и Албания за Сърбия и Македония. Да, ако трябва да се отмъщава, трябва да се започне от ше­фовете на ЦРУ, от президента Рейгън, който е издал ди­рективата за военна помощ на муджахидините - днешната „Ал Кайда“.

Според видния американски критик на глобализма и кан­дидат за президент в няколко кампании Линдън ла Руш „Бен Ладен е фигура, управлявана от Америка... Никакъв замисъл на Бен Ладен не може да се реализира без съдейст­вието на структури вътре в САЩ“, категоричен е Ла Руш.

Има ли данни, които потвърждават съмненията на Ла Руш? Да, в американската политическа история има доста- тъчно доказани случаи на инсцениран терор от „чужди сили“, извършен от американци, за да предизвика опреде­лени геополитически събития. Така става през 1898 г., кога­то в хаванското пристанище е взривен американският вое­нен кораб „Мейн“. Това бива обявено за коварно испанско дело и САЩ започват война с Испания. Много по-късно из­лизат изследвания, които доказват, че корабът си е взривен от американците, за да има повод за война. Подобна инсце­нировка Щатите разиграват и в Тонкинския залив в начало­то на 60-те години, за да започнат война срещу Виетнам.

В наскоро излязлата книга на Джеймз Бомфорд „Гнездо на тайни. Анатомия на ултрасекретната Национална аген­ция за сигурност“ са изнесени документи за подобна схема и по време на Карибската криза през 1962 г. Цитирано е предложението на американския евреин Лаймън Лемницер, шеф на Съвета на началник-щабовете, до военния ми­нистър Макнамара. В него пише: „Можем да взривим ко­раб в залива Гуантанамо и да обвиним Куба или да осъ­ществим терористична кампания от името на комунисти­ческа Куба в района на Маями, в други градове на Флори­да и дори във Вашингтон.“ Лемницер мотивира предло­жението си така: „Списъкът на жертвите във вестниците ще предизвика полезна вълна от национално възмущение.“

Както виждаме, идеята да се убият показно и атрактивно американци, „дори във Вашингтон“, за да се предизвика възмущение и това да стане повод за „ответен удар“, е ста­ра. Какво пречи да се изпълни днес? Нима хората, управ­ляващи САЩ, са други?

На практика САЩ и най-верните им сателити от Англия започнаха военна агресия срещу една дива и бедна държа­ва, в която не е роден дори един от „установените“ от ФБР терористи. А как ще разберем, че войната трябва да свър­ши? Че „враг №1“ на света Бен Ладен е убит при бомбения килим, с който американските самолети покриват Афганис­тан? При използването на вакуумните бомби, каквито вече бяха пуснати, температурата става 3000 градуса и всичко се превръща в лава. Няма разумен начин. Значи целта не е Бен Ладен. Може би целта са каспийските залежи на пет­рол или контролът върху печалбите от наркотиците, произ­веждани в Афганистан и Пакистан. Има сериозни аргумен­ти в подкрепа на тези версии.

Всичко след 11 септември става без правна процедура, която при всеки криминален акт минава през следствие, прокуратура и съд. След което се произнася присъда. Воен­ният министър на САЩ Ръмсфелд нареди на щатските час­ти скоро след атаките срещу Афганистан да не се вземат пленници. Което е косвена заповед да се убива наред. Въп­реки това след два месеца активна война на най-мощната в света държава, подкрепена от НАТО, срещу дивия Афга­нистан резултат няма. В края на декември 2001 г. Ръмс­фелд призна провала си „ Съединените щати не успяха да заловят лидерите на талибаните и на терористичната орга­низация на Осама бен Ладен „Ал Кайда“. Самият Осама също изчезна мистериозно от Афганистан и е в неизвест­ност. Това при 35 милиарда долара бюджет на разузнаване­то на САЩ и при космическите технологии за проследява­не изглежда несериозно. Вече едва ли някой вярва, че САЩ воюват с Бен Ладен. По-скоро те търсят начин за трайно стъпване в района на Каспийско море, където са най-бога­тите залежи на нефт в света. За целта трябваше повод и той беше измислен. Смъртта на няколко хиляди американци на 11 септември трябваше „да предизвика възмущение“, както предвижда още през 1962 г. експертът Лемницер, и това стана. Оттам нататък правилата не важат - нито прав­ните, нито моралните.

Защото убийството и на 1 човек, и на 5000 души е кри­минален акт. То трябва да се третира по всички правила на правото. В противен случай излиза, че правилата се отме­нят. Всеки е свободен да тълкува правото както си иска. С военните удари срещу Афганистан, както и преди това сре­щу Югославия, САЩ разшириха предишната си агресия в „задния си двор“ - Латинска Америка и Близкия изток към сърцето на Евразия - Русия, и показаха, че отменят прави­лата. Според австрийския публицист Мартин Шварц уда­рите са повод да бъде провъзгласена нова глобална страте­гия на САЩ. Тази стратегия трябва да накара целия свят да направи избор - със САЩ или против тях. С „цивилизация­та“ или с „тероризма“. Тази измислена, изкуствена дилема говори за нов етап в американското стратегическо мислене. Вече не става дума за „световното лидерство“, познато от трудовете на Бжежински и подобни теоретици, а за „све­товно господство“. Веднага след взривовете в Манхатън Щатите взеха законодателни мерки, които засилват полицейщината и тоталния контрол над населението под пред­лог за борба с тероризма. ЦРУ отново има специален ли­ценз да убива „по целесъобразност“, който беше отнет след скандалите с Управлението през 70-те години, разкриващи политически убийства и незаконни мръсни операции, про­ведени от американските служби. ФБР увеличи своите пра­вомощия и картотеки. Следенето на личната поща по Интернет и всички електронни комуникации вече става без правни усложнения. От своя страна Израел в лицето на своя лидер - Ариел Шарон, един обвиняем в масови убийс­тва, побърза да посочи своя „Бен Ладен“ - палестинците. Те не могат да се надяват вече на своя държава върху земя­та, на която живеят от столетия. Осемдесет и девет от сто­те сенатори на САЩ призоваха през ноември 2001 г. прези­дента Буш „да не иска от Израел сдържаност“. И танковете на Тел Авив не чакаха, веднага използваха благословията на САЩ, навлязоха в ивицата Газа и започнаха масови убийства на палестинци.

Става дума за нещо ново наистина. И то е, че на върхуш­ката, която управлява най-мощната страна в света, явно вече дори и правилата, които тя създава, и пречат. Тази вър­хушка търси директен брутален път за подчиняване на све­та. За нея не е проблем да съдейства на масово публично избиване и на американци, не само на туземци от Третия свят, ако това скъсява пътя към световния контрол. И досега е имало посегателства над правата, здравето и живота на американски граждани от страна на собствената им управ­ляваща върхушка. Сега обаче това става показно и по начин, който да оневини всички следващи престъпления на наднационалния елит, скрит зад етикета „САЩ“. Но за да се из­бистри въпросът защо и как е възможен такъв парадокс - да твориш световното зло и после да му „обявяваш война“ за заблуда, трябва да изясним от какъв материал е изградена тази върхушка.

Бащите-основатели на САЩ са масони до един

Тези, които днес повтарят изрази като „нов кръстоносен поход срещу исляма“ или „сблъсък на християнската и ислямската цивилизация“ са или подведени, или манипулатори. Във военното нападение на САЩ и НАТО срещу Афганистан няма нищо цивилизационно. То e далеч от светските правила на юрисдикцията. Според всички правни норми убиването на заподозрян от близки на жертвата се тълкува като саморазправа и е незаконно.

Как стои въпросът в светлината на религиозния морал? Според християнството на човек не е дадено да отмъщава, а убийството е смъртен грях. Това е категорично и ясно очертано в моралния кодекс на Христовия завет. Но тук възниква въпросът християнска страна ли е САЩ? Истинският, неманипулиран преглед на историята на тази „демокрация №1“ показва, че САЩ са създадени като антихристиянска, антицърковна държава и през годините са се развивали все повече в тази посока.

Кои са така наречените „бащи-основатели“, създателите на днешна Америка? Това са Томас Джеферсън, автор на „Декларацията за независимост“, Томас Пейн - политически философ, Александър Хамилтън - финансист, Джордж Вашингтон - главнокомандващ войските на колониите във войната срещу Англия и първи президент на САЩ. Към тях трябва да бъде добавен и Бенджамин Франклин - идеологически стълб на революцията, писател и философ. Всички те са масони. Техните портрети в масонски одежди висят днес в масонските „храмове“ на САЩ, които са впечатляващи като архитектура и мащаби и конкурират готическите катедрали на Европа.

Самият Франклин станал масон през 1731 г. на 25-го-дишна възраст и след 3 години вече е велик майстор на ложата в Пенсилвания. Във Франция той е приет в Ложата на деветте сестри и подписът му фигурира във френския масонски архив заедно с този на Лафайет - друг виден масон и деец на Френската революция. Франклин основал тайното общество „Leather Apron Club“ - „Клуб на кожената престилка“, който станал ядро на бъдещото „Американско философско общество“. До Американската революция през 1776 г. в Америка имало вече 8 Велики ложи: две в Масачузетс, една в Пенсилвания, по една в Ню Йорк, Вирджиния, Джорджия и в двете Каролини. Както виждаме, във всяка от колониите, които ще станат 13-те щата на бъдещите САЩ, вече действа по една Велика ложа.

Според някои изследвачи като Менли Хол, автор на доста трудове за масонството и тайните общества, от 55 души, формирали Конституционното събрание, тоест - бащите-основатели на САЩ, само петима не са били масони. 24 от генералите на Вашингтон са масони. В крайна сметка от тези, които подписват Декларацията на независимостта - 56 човека, 53-ма са велики майстори на ложи. Самият Джордж Вашингтон, човекът, който печели войната срещу Англия за независимост и става първият президент на САЩ през 1789 г., е получил посвещението си като масон в ложата на Фредериксбърг, Вирджиния, на 4 ноември 1752 г.

През 1941 г. бъдещият президент на САЩ Хари Труман изнесъл лекция по радиото, озаглавена „Джордж Вашингтон - човекът и масонът“. Главната теза на доклада била, че Вашингтон е „велик масон, построил САЩ на масонски принцип“.

Защо масонството е антихристиянско

След падането на комунизма в страните от Източна Ев­ропа отново се появиха масонските ложи. Най-известни представители на политиката, изкуството, бизнеса и дори духовенството демонстрират своята принадлежност към масонството като към нещо възвишено. В медиите то се представя като някакво филантропско сдружение, в което видни политически и бизнесмъже се събират, за да подпо­магат сираци и социално слаби. Но нали има хиляди фон­дации за тази цел? Нали християнската църква е първата, която проповядва милосърдие и грижа за ближния? Защо е нужно да се обличат кожени престилки, да се разиграват театрални етюди и да се фетишизират предмети и знаци като чук, пергел, отвес, пентаграмата, юдейската шестолъчна звезда и куп други условности? В името на духовното усъвършенстване, отговаря официално масонската пропа­ганда. Не можеш ли да се усъвършенстваш по друг начин, в църква, пита се обикновеният гражданин. Не, явно църквата не пасва като път към усъвършенстването за куп богаташи и държавници, които се натискат да се записват в масонски ложи.

Според официалната масонска пропаганда „Масонството е международно тайно мъжко сдружение с йерархично устройство и с традиционен ритуал, култивиращо присъщите на човешката природа добродетели и ратуващо за мир“. Пак според официалната масонска литература класическото масонство се основава на неизменното присъствие на Великия архитект на Вселената и на първенствуващото значение на човека като върховен смисъл на битието.

Какво значи това? Виждаме веднага, че за масоните не Бог, а човек има първостепенно значение. Тук се експонира една позната от векове идея за стремежа на богоборците да станат богове. Тя идва от древните вярвания на зороаст-ризма, асировавилонските религиозни идеи и талмудическия юдаизъм. По-късно ересите, които пронизват историята на ранното християнство и които избиват в откровена антихристиянска битка през Средновековието в лицето на гностици и манихейци; на различните ордени като Тамплиерите, Розенкройцерите, Катарите, Албигойците, които привидно се градят върху християнството, но търсят пътища към унищожението му; на антицърковната борба на дейците от т. нар. Просвещение като Волтер, Хобс и последователите им, които директно отричат Бога и провъзгласяват човека за Бог; на Реформацията, която чрез Лутеранството, Калвинизма и десетките им разклонения зачерква всички постулати и тайнства на Светата Христова Апостолска църква такава, каквато ни я завеща Христос; на революциите през ХУН и ХУШ век, които разрушават европейските монархии и нанасят удар върху църквата; на отделянето на Запада от Източноправославната църква и изолирането му. На предателската роля спрямо Изтока от страна на Запада при нахлуванията на исляма; в отглеждането и пускането в ход на болшевизма от капиталистическа Америка и Западна Европа като унищожител на Православния Изток през ХХ век. Целият период на двете хилядолетия след Христа е бил битка на богоборческата идея с идеята за Христос- Спасител.

Масонството е концентрация на тази богоборческа идея. Какво означава например твърдението, че масонството се основава на неизменното присъствие на Великия архитект на Вселената, както пише във всяка официална масонска енциклопедия? Кой е този Велик архитект? Никъде в про-масонските енциклопедии и изследвания не се говори за Исус Христос като за Спасител на човечеството и Син Божи. А в християнството Христос не се представя като „Архитект“. Това понятие идва от юдейската легенда за строежа на Соломоновия храм, която стои в дъното на масонската идеология. Той символизира Царството Божие на земята. А тайната за строежа на този храм отнася в гроба си неговият строител - Хирам. Оттогава масоните търсят тази тайна. Което значи, че търсят пътя към божественото без Бога. А това може да бъде постигнато само като в класическия сюжет на „Фауст“ (пиеса, която масонът Гьоте пише като програмно съчинение 60 години) чрез сделка със Сатаната, който ти дава всичко земно, за да ти вземе душата.

Тези, на които това им се струва само приказка, са обикновени атеисти. Те стигат до първите три степени на масонството - т. нар. синьо масонство. За тях ложата остава цял живот един клуб, в който можеш да завържеш връзки с влиятелни хора. Вярно, има разни странни ритуали, но такава е традицията, казват си те.

Други обаче, по-малко на брой, но по-посветени, стигат до върховете на масонските тайни общества. Там вече степените могат да бъдат 33 или 99. За тях Сатаната не е драматургичен образ, а реалност. Поклонението пред него и сделката с него пък са задължителна част от „просветлението“. Това съвсем директно го обяснява „папата“ на масоните - Албърт Пайк. През 70-те и 80-те години на Х1Х век той е Велик магистър в Главната директория на Вашингтон, Велик командор на Върховния съвет на Чарлстън, което значи лидер на американските масони и Суверенен Понтифик на вселенското франкмасонство, което вече го прави и световен вожд на масоните. През 1871 г. Пайк издава книгата „Морал и догма“, която до ден-днешен е „библията“ на световното и особено американското масонство. В тази книга Албърт Пайк пише: „Всички ние, заемащи високи степени, трябва да съхраним масонската религия в светлината на луцеферианската доктрина.“ Тук трябва да поясним, че тази доктрина произлиза от името на Луцифер -ангелът, който се възгордял, искал да измести Бога и беше низвергнат, както учи Светото писание на християните. Висшите масони обръщат обаче този сюжет и казват: Луцифер е истинският бог, а другият - не. Пайк казва буквал-но: „Да, Луцифер е бог, но за съжаление Адонай (староеврейското име на християнския Бог) също е Бог. При висшите сили не може да има светлина без сянка, красота без грознота, бяло без черно... Така ние идваме до приемането на доктрината на сатанизма. Това е истинската и чиста философска религия - да се вярва в Луцифер, който е равен на Адонай.“

Масоните отброяват времето по различен начин от християните. За тях началото на новата ера не е появата на Христос, а масонската година на сътворението - 4000 години преди Христа. Към всяка дата масоните добавят инициалите A.L. - Anno Lucis, година на светлината или година на Луцифер. Именно затова и след всяка революция с участие на масони - Френската, Октомврийската, става смяна на календара и се въвежда ново летоброене.

Мотото на масоните е „Война на Бога, ненавист към Бога!“

Според самите теоретици на масонството като Менли Хол например - автор на редица изследвания и справочни трудове за масонството, то е учение, което се корени в най-дълбока древност. То е свръхпознание, което се е предавало на „посветените“ през вековете. Посветени са били жреците в древен Египет, поклонниците на Бакхус, древните атланти. Митична раса от посветени, които вярват, че могат и стават богове и затова не им трябва „непълноценната доктрина“, наречена християнство, както през 1998 г. се изрази в пресата председателят на еврейското дружество в България „Шалом“ - Емил Кало.

В корените на масонството е и гностицизмът - учение на тайно общество от I-II век сл. Хр., съчинено от юдеи. Според гностиците пътят към безсмъртието не е приемането на Христос и следването на завета Му, а т. нар. Гносис (на гръцки - знание). Не чрез вяра, а чрез разум и познание ставаш божествен, твърдели те. Моралът няма значение, защото не се отразява на „божествената ти същност“, която добиваш чрез магическото просветлението на познанието. Затова няма нужда да спазваш правила - ти си Бог. Ти пишеш правилата.

Това е примамливо. Колко по-интересно звучи от „неатрактивните“ завети на Христос, който те кара да бъдеш морален, да не правиш на другите това, което не искаш да ти направят те. В християнството „няма шоу“, както би се изразил един днешен продукт на евроатлантическата цивилизация. Къде по-приятно е да се чувстваш бог и правиш каквото ти харесва, пък нека това да наранява други хора, или направо да ги убива. Дори така май е още по-приятно. Имаш власт над тях, управляваш ги, манипулираш ги, караш ги да правят каквото искаш с едно мръдване на пръста или с чукване по компютърната клавиатура. Ето отговорът на въпроса защо толкова много хора стават членове на тайни общества от масонски тип. Около 2 милиона души в света са масони още до Първата световна война, като 1,5 от тях живеят в САЩ. Днес те са повече от 8 милиона по света, а в САЩ масоните са над 5 милиона.

Гностицизмът е оставил трайни следи в масонската символика и същност и до днес. Според Неста Уебстър, английска историчка от 20-те години на ХХ век, „гностицизмът е създал система, представяща извратеността като нещо нормално, система, обвързваща хората в секти, работещи под маската на просвещението и имащи за цел да затъмнят всички идеи за морал и религия“. Гностиците са истинските автори на максимата „Целта оправдава средствата“. Неста Уебстър добавя: „Концепцията на тайните общества, разглеждаща човека като Бог, който не се нуждае от откровение и никакво друго напътствие свише, освен закона на собствената му природа. И тъй като тази природа е божествена, всичко, което произлиза от нея, е похвално, а онези действия, които според християнството са грехове, не бива да бъдат осъждани.“ След степента Кадош масоните имат „гностическа“ степен, което показва тяхната приемственост от това учение. Впрочем самият Албърт Пайк го потвърждава ясно: „Гностицизмът е душата и същността на масонството.“

Като обобщение може да се каже, че масонството е тайно общество, което крие същинските си цели и лице от света, то поддържа едни и същи ритуали и символика през различните векове и в различните държави, има йерархична структура и отчетлива разлика между низши и висши масони. То не е безобиден клуб на скучаещи милионери, а мощна верига от атеисти, деисти и поклонници на Луцифер, на богоборци, които чрез наднационалните си политически връзки и силата на наднационалната банкова система предизвикват определени събития във всяка точка на планетата чрез политически интриги, революции, преврати и влияние върху интелектуалния елит. Целта на това вмешателство е да се рушат преди всичко устоите на християнската църква, което в наши дни означава - на Православието. Да се овладяват материалните ценности на планетата и да се концентрират във все по-тесен кръг от хора. Да се заличават границите между традиционните национални характеристики и все повече хора в света да стават зависими финансово и административно от една централизирана, но със скрит център, свръхтоталитарна система, която да ги превръща от индивиди със собствена воля и стремеж към Бога в човекоединици, мачкани от валяка на една суперолигархия. В маса, тласкана към загуба на собствените души. Впрочем за този сюжет старателно и последователно ни подготвят холивудските филми - антиутопии, визиращи бъдещето, които напоследък се увеличават. Те винаги представят Земята в близкото бъдеще като разрушена територия, след големи войни и катаклизми, владяна от някакъв свръхелит, който има контрол върху храната и благата.

В САЩ масонството намира най-добра почва от всякъде другаде. Там е центърът на световното масонство и на първият му „папа“ - Албърт Пайк с масонско име Лимуд Ензоф, със седалище Чарлстън. В този американски град и до днес се събират световни конгреси на масонството - през септември 2001 г. на поредното честване беше и представител на българското правителство - вицепремиерът и министър на държавната администрация Димитър Калчев, масон от 33 степен, както той самият се похвали в интервюта в българската преса.

Можем да заключим при това положение, че САЩ са основани от всичко друго, но не и от християни. Защото масоните през цялото време на своето съществуване водят битка срещу християнската църква и не крият това. На конгрес в Леже през 1863 г. масонският (и социалистически) лидер Лафарг категорично обявява целите на ложите: „Война на Бога, ненавист към Бога! Целият прогрес се състои в това! Трябва да се пробие небето като хартиен свод! Да се постигне тържество на човека над Бога!“

Тези програмни думи на масонството очертават целите му и при създаването на американската държава. Америка е страна, основана от колонисти, бягащи от църквата. Сек-танти, които търсят обетована земя за своите социалнопсихологически експерименти. Те са идеалното тесто, от което „посветените“ висши масони могат да замесят продукта, който им трябва. Смисълът на битката на масоните е изразен лаконично от масонския автор дьо Кантельо през 1863 г.: „Като цяло тя (битката, б.а.) е била и винаги ще бъде борба срещу църквата и християнската религия. Всички тайни общества - от египтяните до илюминатите (тайно общество, създадено от Адам Вайсхаупт на 1 май 1776 г. в Бавария с главни цели: унищожаване на религията, на собствеността и семейството и налагане на единно световно управление) имат почти идентични ритуали. Те (тайните общества, б.а) образуват верига и се пресъздават едно от друго.“

През 1827 г. един бивш американски масон - капитан Уйлям Морган, прави разкрития, които разтърсват цялото общество. Той издава книга: „Illustrations of Masonry by one of the Fraternity Who has devoted Thirty Years to the Subject“, Batavia NY, 1827 г., „Примери за масонството от един от братството, който му посвети 30 години от живота си“. Морган описва подробно ритуалите за приемане в масонските ложи, клетвите за смъртно наказание, ако разгласиш масонските тайни, както и основния въпрос - кому се кланят масоните. Ето как масонът дава клетва за мълчание според Морган: „На всички, на които аз най-тържествено и искрено обещавам и се заклевам, без най-малкото усукване, мълчалива уговорка или душевно извъртане, обвързан под заплахата от наказание, не по-малко от това да ми бъде прерязано гърлото, езикът ми да бъде изтръгнат из корен.“ По-нататък приеманите за „братя“ масони се заклеват да не причиняват нищо лошо на своите „братя“ (за останалата част от човечеството не се казва нищо - б.а.), да се подчиняват безпрекословно на всеки знак и заповед на по-висшестоящ масон (което значи да пренебрегнат националния си и патриотичен дълг, ако той противоречи на височайшата масонска директива - б.а.).

Разкривайки масонските тайни, Морган си подписал смъртната присъда и тя не закъсняла - той бил отвлечен и убит от бившите си „братя“. Убийството му раздвижило цяла Америка. Антимасонските настроения за около десетина години обхванали страната и били разтурени повече от 2000 ложи. Образува се дори антимасонска партия, която събрала 128 000 гласа през 1830 г. Един от напусналите тогава масонството - Милард Филмор, се присъединил към тази партия. По-късно той става и 13-ият президент на САЩ. Филмор пише по това време: „Масонското братство погазва нашите права, противоречи на правосъдието и се държи предизвикателно към всяко правителство, което не може да контролира.“

Скандалът с убийството на Морган предизвикал разследване от страна на щатския сенат в Ню Йорк, който през 1829 г. стигнал до извода, че „масонството се състои от силни и богати хора с членове в почти всеки стратегически пост“. Сенатът установил също, че пресата мълчи по въпроса, защото е „изпитала силата на масонското влияние и е била поразена от жезъла на неговата власт“.

Тези разкрития нанасят временни щети на масонството, но не за дълго. В Америка и Англия ложите се множат бързо през следващите десетилетия, за да достигнат в днешно време численост от около 500 000 масони в Англия и 5 милиона в САЩ.

И така, „най-великата демокрация“ - САЩ, е създадена от масони, тоест - от антихристияни. Масон е първият американски президент Вашингтон, масон е авторът на „Декларацията на независимостта“ - Томас Джеферсън, масон е първият върховен съдия на САЩ - Джон Маршал, масони са създателите на финансовата система на САЩ - Робърт Морис и Александър Хамилтън. Първият държавен секретар на САЩ - Робърт Левинстоун, е Велик майстор на ложата в Ню Йорк. „Брат“-масон е и главният архитект на столицата - Джеймс Хобън, който е Велик майстор на първата американска ложа. Той се погрижва град Вашингтон да бъде построен по правилата на масонската символика, а президентският дворец - Белият дом, да копира Соломоновия храм. На върха на този център на властта Хобън изобразява пет петолъчки - пентаграми. Ако някой смята, че петолъчката е въведена в употреба в държавната символика от Ленин или Георги Димитров, просто се заблуждава. Няма да минат и 140 години и тази петолъчка ще грейне и над Кремъл, сменяйки Светия кръст.

А запитвали ли сте се защо в „християнска Америка“ първото нещо, което ви посреща, не е кръст, а т. нар. Статуя на свободата? Тази огромна скулптура на нюйоркското пристанище е подарък от френските масони, извършили кръвопролитието, наречено Велика френска революция, през 1789 г., за техните братя отвъд океана. Тя е работа на Фредерик Бартолди, член на масонската ложа на Елзас и Лотарингия. Тази фигура на жена с факел в ръка е била често изобразявана в масонска Франция след Френска революция. В катедралата „Нотр Дам дьо Пари“ дори е организирано поклонение на „Богинята на разума“, изобразена по същия начин. Край Париж масоните-якобинци разчистили терен, на който трябвало да се издигне огромна статуя на същата богиня и веднъж завинаги да се отмени поклонението на Христос. Поради някои обезглавителни операции помежду си революционерите не успели да завършат това дело. Но в Америка успели. Освен в Ню Йорк такава скулптура била поставена в Капитолия на Вашингтон и в Капитолия на Остин, Тексас.

След Джордж Вашингтон редица американски президенти са масони: Джеймс Бюканън, Уйлям Тафт, Андрю Джаксън, Джеймс Монро, Уорин Хардинг, Теодор Рузвелт, Франклин Рузвелт, Хари Труман. В по-ново време доказани масони са Форд, Рейгън, Буш-старши и Буш-младши.

Може ли човек да бъде Бог?

След като САЩ са основани от антихристияни, как можем да очакваме, че днес това е една християнска държава, която е тръгнала на „кръстоносен поход“ срещу враждебната и религия - исляма? Още повече че през изминалите от президентството на Вашингтон насам над 200 години САЩ не само не са станали по-християнска страна, а напротив. За изминалите два века САЩ стана родината на най-многото като брой и най-разнообразните псевдорелигиозни секти и общества, създавани като инструменти за „ревизия“ или откровена битка с християнството. Битка, в която се налага богоборческата идея, че всичко е позволено, защото ти самият си Бог.

Тази идея - че човек може да стане Бог, е характерна за всички секти и тайни общества и по нея те могат да бъдат познати безпогрешно. Тя пронизва развитието на цели течения в човешката култура като Рационализма, Просвещението, които елиминират Бога и обявяват тържество на човешкия разум над него. Много големи умове в историята са се уловили на тази въдица, тъй като тя съблазнява мислещия, интелигентния човек. Тези течения биват изучавани в учебниците като прогрес в еволюцията на човечеството. С развитието на науките и технологичния бум на все повече хора по света им се струва, че е възможно да достигнат небесния свод с ръка. Все по-често четем в любопитните рубрики на пресата, че до 20 или 30 години ще бъде открит „генът на безсмъртието“. Дори един водещ български телевизионен журналист, приеман от обществото за един от най-ерудираните журналисти, сподели от екрана през 2001 г. своята убеденост, че скоро безсмъртието ще бъде научен факт.

Ето къде е ключът към създаването и поддържането на тайни общества и секти през вековете. От епохата на Вавилон и Египет тайното, езотеричното знание е било пазено и предавано на тесен кръг хора. Те, посветените, са вярвали, че тълпата не трябва да се докосва до скритото познание, което отключва пътя към отвъдното и безсмъртието. Защото откакто съществува, човек се тревожи най-много за това, че е смъртен на Земята. Последицата от грехопадението той все по-често приема не като Божие предопределение, а като обстоятелство, което може да надхитри. Египетските мистерии, ученията на гностицизма, всички дуалистични източни философии са построени на тази база. Да се елиминира Божията промисъл, да се надлъже Бог и да се построи Царството Небесно на Земята. От Библията знаем, че падналият ангел Сатанаил е получил възможност, Божие допущение да „работи“ върху човешките души и да ги отклонява от пътя им към Бога. Да ги тласка в посока да си вярват, че те могат да станат богове. За „посветените“ Сатанаил става Луцифер - носител на светлината на познанието. Всички научни и технически хитрости, които са улеснявали материалния живот на човек през вековете, са затвърждавали у все повече хора чувството, че се приближават до Бога, че могат да го конкурират. „Да се пробие небето като хартиен свод, да се постигне тържество на човека над Бога!“ - този призив на комуниста-масон Лафарг важи за всички видове тайни общества и учения, които се борят с Христовата църква, откакто тя съществува. „Без цар, без Бог, без господар!. Долу Бог!“, зове пък в поемата „Септември“, писана през 1923 г., българският поет, изучаван като класик в учебниците по литература през периода от 1944 г. до днес Гео Милев.

Технологичният прогрес все повече затъмнява съзнанието на хората, дава им чувството, че могат всичко, без да им решава моралните проблеми. А достатъчно е човек да остави морала настрана и пред него се открива безкраен хоризонт. Как един финансист от Уолстрийт да не повярва, че е Бог? Той управлява стотици милиони долари и с едно мръдване на пръста може да ги насочи в една или друга посока. Съдбите на милиони хора по света са в неговите ръце. Или поне така изглежда.

Как да ходи човек в някаква си църква и да пали свещи, когато има невероятните възможности „за просветление“ на мрежата - Интернет. (Впрочем в САЩ истински църкви няма, така че това тайнство и благодат май вече е загубено за американците.) Но пък има психоаналитици, които се опитват да заменят тайнството на изповедта и опрощаването на греховете.

Как да не повярваш, че медицината, която вече може да ти смени сърцето, бъбрека, черния дроб ( през ноември 2001 г. в българската преса бе публикувано известието, че за първи път ще бъде присаден главен мозък!), няма да стигне след няколко години до тайната на безсмъртието и да ни прави вечно млади?

Добре, да приемем, че „има нещо“, което е над нас, отвъд нас, да приемем, че имаме душа, или аура, или каквото и да е там, мисли днешният високотехнологичен човек. Не може ли тази душа да си остане вечно в мен, да не се отделя? Да се „ъпдейтва“ някак си? Няма ли софтуерна програма за нея? След като разцепихме атома и изследвахме черните дупки на Вселената, нима някаква си душа ще ни се опре? Някакъв си Бог?

Все повече хора днес си задават такива въпроси и винаги се намира някой, който да им каже:“Да, има такъв начин! Стани посветен, ела при нас и ще получиш първо истината, после това, което те интересува - безсмъртието!“ Това са го казвали гностиците, манихейците, окултните общества от античността и Средновековието до новите времена - като теософите, „Ню Ейдж“ или мормоните. В политически план това е философията на „избраните“, на елита, за който е предначертано да управлява „масите“ и да притежава основната част от материалните богатства на света, за да ги държи под контрол.

Да си избран е примамката, която вкарва днес и повечето изявени в политиката, изкуствата или науката хора в масонските ложи. Подчертаването на факта, че през вековете масони са били много известни и изявени хора на творчеството като Гьоте, Моцарт и други, не се пропуска в масонската пропаганда. Това засилва увереността на всеки амбициозен и суетен човек да търси „елитното“ общество на ложите. „Щом такива гении са били там, значи има нещо“, казва си той. Голяма част от бизнесмените и политиците в днешно време влизат в ложите по чисто комерсиални причини. Те гледат на тях като на клубове, където можеш да направиш полезни за кариерата или бизнеса връзки. И ги получават, което ги прави зависими за цял живот. Има и такива, които наистина вярват, че влизат в едно общество, което се стреми към човешка хармония и усъвършенстване. Докато не се сблъскат с реалните цели на масонската върхушка. По-горе ги описахме - да се подчини света на един скрит елит, който ще отвори път на Този, който кара хората да се мислят за богове, защото той самият се бори с Бога -Луцифер.

Битката срещу Христовата църква се води от нейното създаване и продължава до днес с усилващ се ефект. Битката е за човешки души и е проста като схема. Усложняват я обаче хиляди битови, икономически, политически, социални и емоционални детайли, които най-често замърсяват картината и не ти дават да видиш най-важното. А най-важното за всеки е неговата собствена душа и спасението и. Няма нормален човек, който да не си е задавал въпроса: „Какво става с мен след смъртта? Наистина ли всичко приключва в тази изкопана яма в пръстта? Нима всичко, което върших през живота си, всички усилия и таланти, които проявих, всички хубави и мили неща, които правих, са били напразно? Къде е смисълът тук? И наистина изглежда абсурдно цялото чудо, което представлява един човешки живот с развитието си, с лъкатушенията си, с познанието за света, което натрупва, да се стопи все едно никога не го е имало. Ами материалните богатства? Ти си се старал, напредвал си в кариерата, забогатявал си с труда и уменията си и накрая всичко това остава някъде и не се знае кой какво прави с него. Убийствена мисъл. А какво да кажат големите босове на престъпния свят. Да си извоюваш име и авторитет, да прецакаш толкова хора, да им вземеш парите, да станеш №1, да въртиш на пръста си политици и медии, да няма невъзможно желание за теб и накрая да оставиш цялото това богатство в ръцете на някакви леваци да го разпилеят! Като се замисли за такива неща, на човек просто му идва да плати на някой учен един-два милиона долара, ако трябва, но да го направи безсмъртен и да се реши въпросът.

Колкото и сложни да са нещата, човек трябва да ги схе-матизира и опрости, за да ги опише и анализира. Така е и с пътищата на човешката душа. Пред нея има три пътя.

Първият вид са високоинтелигентните души, които търсят изход от ситуацията с неизбежната смърт, но не искат да приемат Бога. При древните юдеи например това е партията на фарисеите. Днес действат техните приемници. Тестават жертва на „посветените“, на жреците на окултното и луциферианското познание. Тези хора са доста по-малко от останалите и стават част от световния финансово-политически елит. Именно този елит стои в дъното на повечето световни глобални събития и размества геополитическите карти по своя схема. В посока подчиняване на света на едно единно управление и цялостен тоталитаризъм, пред който комунизмът ще ни се струва царство на свободата. Хората, които се присъединяват към този елит, са готови на всичко и за тях няма морални скрупули, каквито препъват всеки среден гражданин. Те могат да свалят правителства, да променят закони, както им е угодно, да купуват политици, да преначертават картата на държавните граници. Каква е личната мотивация на такива хора? Те са приели, че истинският Бог е Луцифер - този, който им е показал как да станат мощни и богати тук, на земята. Повярвали ли са, че сюжетът за изхвърлянето на Сатанаил от лоното Божие и за човешкото грехопадение е обърнат обратно от „редакторите на Библията“? Те вярват, че всъщност има два Бога -на доброто и на злото. И че техният - Луцифер, е богът на доброто, на светлината, а този, на когото се кланят християните, е лошият. Защо не, въпрос на гледна точка, би казал всеки второкурсник по философия днес. Вярвайки в Луцифер, хората от този елит смятат, че са решили въпроса с безсмъртието си, защото битката между Луцифер и Христос ще завърши в полза на техния бог, който ще се погрижи за вечността на душите им.

Това е мотивираната част от антихристияните, но повтарям, тя е много ограничен кръг, тъй като става въпрос за вяра и убеденост, макар и обърнати обратно. А вярата се поддържа трудно.

Вторият вид хора са най-много. Материалистите. При юдеите това е била партията на садукеите. Днес техните последователи се грижат за попълването на редиците и нямат голям проблем с това. Те просто смятат, че всичко приключва тук, на земята. Че каквото изядеш, изпиеш и добиеш, това е всичко. Дори някои от тези хора да са склонни да се замислят по-дълбоко, им пречат стотици грижи от бита и масовото медийно обработване на съзнанието, че всичко е икономика и ако решиш икономическите проблеми, постигаш щастието. Тези хора са тълпата, стадото, което трябва да бъде стригано, доено и накрая заклано. Те са идеалната почва за социални експерименти от рода на всички видове „-изми“. Те могат лесно да бъдат излъгани, че за няколко години тук, на земята, може да бъде построено царството небесно във вид на „народна република“ или „пазарна икономика“. Достатъчно е само да дадат доверието си на група знаещи политици, които ще им построят рая на земята. Този рай, разбира се, е чисто икономическо понятие. Няма морални измерения. Няма и как да има, защото няма душа, всичко е груба материя, няма покаяние и Божи съд. Значи всичко ти е позволено в земния ти живот. Можеш да правиш каквото поискаш, без да се съобразяваш с другите. Напротив, ти си по-хитър, ако ги ограбиш, измамиш, подчиниш или дори убиеш. Щом няма задгробен живот, значи няма наказание за убийство и други грехове. Толкова е просто и примамливо. От този вид хора излизат най-добрите престъпници, политици и финансови спекуланти.

Третият вид предполага нещо много просто, но то винаги се оказва най-трудното. Да приемеш, че имаш безсмъртна душа. Че тя подлежи на Божи съд за това, което си вършил в земния си живот. Да приемеш Христос в сърцето си и да следваш Неговия завет. Което значи да живееш в земния си живот така, че да си достоен да застанеш до Бога, когато настъпи този час. Да живееш винаги с мисълта, че си смъртен, но това да не те превръща в депресиран тип, а в уверен в духовната си сила християнин, който осъществява великата, дадена му от Бог чрез идването на Христос възможност да се спаси завинаги, а не за краткия миг от вечността, какъвто е неговият земен живот.

За един християнин икономическите показатели и индексът Дау Джонс не са най-важните неща на света. Нито пък умопомрачителният факт, че поредната американска фирма е пуснала в употреба автоматична четка за зъби, която е с вграден микрочип, контролиращ правилното миене. И най-изумителните новини от научните лаборатории не могат да предизвикат патос у християнина, преди да се отговори на въпроса: „Кому служи това?“ Кому послужиха откритията на Айнщайн, провъзгласен за гения на ХХ век? На същия този, описан по-горе елит, който чрез Айнщайн и такива като него произведе ядрено оръжие и със сатанинско удоволствие го изпробва върху два японски града.

За тези, които биха казали тук, че християните са като талибаните и отричат науката и техническия прогрес, има един прост отговор. Проблемът не е в научното откритие или в отделния продукт за масова употреба. Проблемът е в хората, които си служат с него. Ако те се съобразяват стопроцентово с Божия закон и следват Христовия завет, никога няма да произведат и приложат нещо, което убива или причинява страдание на хората. Не технологичният прогрес е проблемът, а това, че той най-често е инструмент в ръцете на антихристияни и богоборци. Не стремежът към развитие е проблемът, а това, че развитието първо трябва да се търси в човешката душа, а после в джунджуриите, с които днешният „гражданин на света“ е заобиколен и без които вече му се струва, че не може да живее. А милиарди хора наистина не могат да живеят без техническите си играчки и това е страшното. Америка отново е пътеводител на изповядващите този материализъм.

САЩ е родината на „Църквата на Сатаната“

Богоборческата идеология на елита, който управлява Америка, е процес. Той активно генерира идеи и общества през двете столетия на съществуване на САЩ. Това е родината на модерните ереси, които са обхванали милиони хора в капаните си. Основно и най-разпространено е мормонството - основано от Джоузеф Смит през 1827 г. и базирано на легендата, че евреи са първите заселници на Америка много преди Колумб. Мормонството днес е цяла империя с център Солт Лейк Сити - щата Юта. Огромни корпорации вливат парите си в тази секта, която има годишен оборот от около 10 милиарда долара. В Юта, САЩ, непрекъснато се подготвят „мисионери“, които преминават през скъпоплатено обучение на различни езици и биват изпращани в десетки държави по света да вербуват нови жертви. В България през последните десетина години мормоните навлязоха със съдействието на подкупени висши чиновници, които ги регистрираха като „вероизповедание“ и построиха централа в София за $ 1,5 милиона. Мормонството допуска многоженството, многобожието и на практика е някаква еклектична форма между юдаистични навеи и по-новите протестантски течения.

Сциентологията е секта, основана през 50-те години от Лафайет Рон Хабърд, автор на фантастични романи, в които обикновено се описва как извънземни завладяват Земята и унищожават човечеството. В момента, в който Хабърд основава „Църквата на сциентологията“, той споделя с ци-нична откровеност в интервю: „Разбрах, че с писане на книги не може да се забогатее истински, това в днешно време може да стане с успех само ако основеш нова религия.“ Сциентологията е смес от юдейския кабализъм и шаманизъм, която също днес е мощна корпорация с огромни капитали и световноизвестни личности от шоубизнеса като свои лица. Сциентолози са актьорите Джон Траволта и Том Круз например. Това привличане на популярни лица е много важно за модерните секти. За милионите почитатели веднага се ражда въпросът: „Щом любимият ми актьор е сциентолог, защо аз да не стана.“ В много европейски държави днес сциентологията е обявена за обществено опасна секта. През 1982 г. лично премиерът на Франция Пиер Мороа поръчва специално изследване на сциентоложката „църква“. Депутатът Вивиан се заема с проучването. Ето какво гласи експертизата, поръчана от премиера на Франция за сциентологията: „Това е секта, която си служи с парамедицински и медицински методи за манипулиране. Религиозният елемент е само фасада, която прикрива икономически интереси.“

Други секти, възникнали в САЩ и действащи днес в Европа, са „Свидетели на Йехова“, „Ню Ейдж“, „Трансцедентална медитация“, „Кришна съзнание“, „Деца на бога“, „Обединителната църква“ на Мун, както и чисто сатанински култове, които открито заявяват себе си като поклонници на Сатаната.

Политици и мощни фондации подкрепят всякакви извращения на религията, стига да не са християнство. Всички секти са добре дошли в САЩ. Там е раят за сектантите. „Деноминациите“ обикновено са поредното хрумване на някой психопат или обикновен мошеник, който прави огромни пари от „църковната си дейност.

Такъв е кореецът Сан Мен Мун. Той основава през 1954 г. Църквата на Мун в Корея, но намира идеалната почва за новия култ в Америка. През 70-те години заема позиции в САЩ. Как действа Мун? Ползва се „групово събиране на средства“ - findraising. Т.нар. „подвижни групи за събиране на средства“ работят по 15-20 часа дневно. Всеки събирач трябва да донесе от 150 до 500 долара. Църквата на обединението - тонг ил кьо, е вътрешната част - ядрото. Тези, които са в него, приемат Мун за месия и наричат църквата му - Unification Church - „Обединителна църква“. Ето какво е определението на Конгреса на САЩ за движението на Мун: „Многочислени църкви, делови предприятия, комитети, фондове и други, свързани със Сан Мен Мун групи, проявяващи са като части от една световна организация под ръководството на Мун и неговия център. Тази структура е сходна с международен концерн, въвлечен в производство, международна търговия, доставка на оръжия, финансови операции и друг род делови дейности. Но тя излиза от тези рамки и обхваща религиозна и образователна сфера, идеологическа и политическа дейност. В подготовката и привличане на членове тя прилича на полувоенна организация, като в същото време в други отношения притежава признаци на международна политическа партия с желязна дисциплина.“

През 1948 г. самият Мун е съден в Пхенян за сексуални отклонения. Обвинен е в двуженство. През 1982 г. Мун е осъден в САЩ на 18 месеца затвор по редица обвинения -фалшификация на документи, данъци. По-късно той откупува своя комфорт, като плаща на влиятелни фигури и политици. Така, както прави „Коза ностра“, откакто съществува. През 1974 г. Мун-движението е забранено в Австрия. Това не пречи днес, в края на 2001 г., началникът на канцеларията на българския премиер да е кадър на Мун, работил в САЩ за неговото движение и дори издействал като председателстващ Общото събрание на ООН реч на съпругата на Мун пред трибуната на ООН през 1993 г.

Няма значение какъв микс от идеи ще забъркаш, за да се обявиш за гуру. Основното трябва да е едно, за да получиш рамо от могъщите финансови и медийни магнати, които в САЩ са главно евреи. Да разработиш идеята за принизяването на Исус Христос като Син Божи. Независимо дали съответното учение и доктрина казват, че той е само „пророк“, „учител“, „гуру“, „посветен“. Всичко друго, но не и Син Божи, изпратен като Спасител на човечеството и оставил Своя Завет към него, чрез който единствено може да се спаси всяка човешка душа. Звучи просто и човек изумява понякога колко словесни и интелектуални пируети са направени, за да се скрие точно тази богоборческа идея под десетки и стотици опаковки през последните 2000 години.

Така САЩ са станали идеалната почва през ХУШ век за: баптистите, квакерите, методистите, анабаптистите, адвентистите. Всички изброени дотук се числят все пак към класическото сектантство, което претендира да е християнство, но на практика и теория отхвърля тайнствата и каноните на Светата Христова църква, отрича самата божествена същност на Христос и прави опит да възроди най-съществените черти на юдаизма.

САЩ в по-ново време са родина и на по-перверзни секти и общества, които вече не само извращават идеята за вярата, но директно насочват своите последователи към сатанизма. Тези секти нерядко тласкат членовете си към самоубийство, което е огромен грях според християнството. През 1978 г. например в лагера на т.нар. пастор Джоунс бяха намерени 900 души, самоубили се след психотропна и психологическа обработка. През 1993 г. в градчето Уейко, САЩ, „гуруто“ Дейвид Кореш, лидер на сектата „Давидова клонка“, запали себе си и още 80 свои последователи. В Шери, Швейцария, подобна секта с водач Люк Жоре по същия начин сложи край на живота си, но заедно с него загинаха още 53 човека. В Токио, Япония, на 20 март 1995 г. привърженици на сектата „Върховна истина“ хвърлят газ „зарин“ в метрото. Умират 12 души и над 5500 получават тежки увреждания. В България през последните десетина години също има десетки, ако не и стотици случаи на ритуални самоубийства на хора, които са имали контакт със секти като „Слово на живот“, „Свидетели на Йехова“, „Ню Ейдж“, „Кришна съзнание“ и други подобни. На служителите на МВР обаче след „демократичните промени“ през 1990 г. под натиска на финансирани от САЩ неправителствени организации е забранено да посочват верската и етническа принадлежност на извършителите на криминални престъпления.

Десетките култове, създадени или избуяли в САЩ, имат своя антихристиянски венец. Това е откровеният култ към Сатаната, създаден от унгарския евреин Антон Шандор Леви.

Антон Леви или Ла Вей е роден в Унгария през 1930 г. и носи в себе си смес от различни етноси, но както сам той твърди - основно цигански и еврейски. След като се запознава през младостта си с историята на всички антихристиянски средновековни тайни общества като розенкройцери и тамплиери, след като минава през изучаването и прилагането на различни видове магии, ясновидство, екстрасензорство, ритуали на Черната меса и обществото на Пъкления огън и Златната зора, Ла Вей решава да направи решителната стъпка. През 1966 г. той ритуално си обръсва главата и основава „Църква на Сатаната“. В САЩ това е възможно и се толерира, тъй като още масоните-основатели на държавата, атеисти и деисти, се грижат за елиминирането на християнството и налагане на „веротърпимост“. Под тази фалшива теза за човешки права се отваря път на общества, които биват създавани с една-единствена цел - да отклоняват хората от Христос и да ги превръщат в психо-роботи, способни да изпълнят всяка заповед на „гуруто“.

Сатанистът Ла Вей издава и „Сатанинска библия“, както му е редът. В нея има цяла глава, която е озаглавена „Върху избора на човешко жертвоприношение“. Текстът разглежда необходимостта да се принасят човешки жертви в култа към Сатаната. Ето само малък откъс от тази глава:

„Предполагаемата цел при извършване на ритуалното жертвоприношение е да внесе енергията, осигурена от прясната кръв на току-що убитата жертва, в атмосферата на магическата работа, чрез което засилва шансовете на магьосника.“ И още: „Един сатанист би извършил човешко жертвоприношение само тогава, когато това би послужило на целта с двойното предназначение да освободи гнева си чрез запращане на проклятие и което е по-важно - да ликвидира някой тотално противен и заслужаващ индивид.“

„Църквата на Сатаната“ днес има доста последователи в САЩ и по времето на Рейгън е легитимирана като едно от многото „вероизповедания“. Нейни последователи сатанисти дори са стимулирани от правителството на Роналд Рейгън да заемат възлови постове в армията и висшата администрация. По сведенията на изследвача на сатанизма и биограф на Ла Вей - Бъртън Улф, един от бащите на Америка - Бенджамин Франклин, е бил поклонник на същия култ, но в тогавашното тайно общество Hell Fire Club (Клуб на адския огън), и е разнасял успешно „светлината“ на този огън в САЩ. Впрочем днес част от ракетите, с които САЩ бомбардира Афганистан, се казват точно така - „Hellfire“ („адски огън“). Това са лазерно насочвани ракети, които бяха изпробвани във войната в Залива през 1990 г. и в агресията срещу Югославия през 1999 г.

В САЩ „Църквата на Сатаната“ освен че е официално регистрирана и е по-приета в Националния съвет на църквите на САЩ през март 1970 г. В Пентагона е бил представен заедно с другите конфесии и главният капелан на църквата, под чието ръководство служи рота сатанисти, част от въоръжените сили на САЩ. Изследователят на сатанизма -американският протестантски свещеник Джефри Стивън, пише, че твърдото ядро в сатанинската църква прави и човешки жертвоприношения.

Тази открита богоборческа дейност се толерира на най-високо ниво в САЩ. Всяка година Държавният департамент публикува доклади, в които визира как в отделните държави по света се съблюдава „религиозната и етническа толерантност“. Държави, които не искат да допуснат обществено опасни секти като „Свидетели на Йехова“, сциентолозите, мормоните или откровените сатанисти, биват обвинявани от САЩ във верска нетърпимост. И принуждавани да ги приемат, иначе ги обвиняват в „недемократичност“ и „липса на готовност да бъдат приети в евроатлантическите структури“. А днес този прием е фиксидеята на управляващите елити в бившите комунистически страни от Източна Европа. Защото те имат комплекс от „комунистическото си минало“, наложено впрочем на тези страни от същия световен елит, финансирал болшевишката революция в Русия през 1917 г. и разпределил Източна Европа в комунистическия лагер след Втората световна война. И днес тези източноевропейски елити панически се страхуват да не би да изглеждат по-малко американци от американците, по-малко атлантици от щаба на НАТО.

С това понятие „верска търпимост“ може да се играе успешно в полза на антихристиянските общества. Така утре към България и всяка друга по-малка и гледаща с надежда към САЩ страна ще бъдат отправени обвинения, че проявява „нетърпимост“ към поредния култ, който иска да се настани в държавата. Това би могъл да е и „Църквата на Сатаната“ на Лавей. Нали е легитимно „вероизповедание“ в САЩ? И ако у поредната управляваща върхушка в София няма достатъчно съпротива, както обикновено, сектата на Лавей може да бъде регистрирана преди Българската православна църква.

Никой, разбира се, не е упълномощавал държавата САЩ да бъде арбитър на света по отношение на човешки права и религиозни свободи. Но със силата на парите и военната мощ Щатите налагат без пълномощия тази своя роля. И дори наказват с икономическо ембарго или направо с бомбардировки (Югославия например) тези страни, които не искат да пуснат богоборчеството под форма на политически и верски „плурализъм“, тоест не искат да отстъпят от своята традиционна и истинна религия в името на американското богоборчество. Върхът на триумфа на антихристиянството в Новия свят е решението на Върховния съд на САЩ от 25 юни 1962 г., че в американските училища не може да се четат християнски молитви и Библията!

Глава II

Богоборчеството ражда комунизъм

Богоборчеството е старо колкото човека. Някога то е било локална идеология по земите на древните юдеи. „Израел“ значи „Който се бори с Бога“. Днес вече действа в световни мащаби. През вековете то е раждало комунизъм много преди Маркс. Поколения наивници са ставали жертва на идеята за справедливо общество на земята, за „царството небесно тук и сега“. Това е пак опит да излъжеш Божия закон.

Вече стана ясно кои са създателите на САЩ - масоните. Но масон е доста общо понятие. Масон може да бъде и един мюсюлманин, и един протестант, и един атеист, и един окултист. Ако пък се разгледа масонската символика, се вижда, че тя е предимно юдейска. Дори надписите в масонските гербове са на иврит. Не е ли тогава масонството (и неговата днешна база - САЩ) хамелеонското покритие на идеята за богоборчеството и юдейската идея за избраност на едно малцинство, за предопределеността му да владее и подчинява целия свят? Доста факти потвърждават тази теза и по темата има достатъчно литература, затова тук няма да се спираме на юдейските корени на масонството. Те са очевидни в цялата графична символика на свободното зидарство.

„Избраните“, „посветените“ обаче винаги са имали нужда от човешка маса, която да произвежда материални блага за тях. При това - евтино или ако може - безплатно. Как да стане това? Свръхелитът логично е стигнал до извода, че за огромното мнозинство хора материалното богатство остава блян през целия им живот и че те винаги мечтаят да няма масова бедност и малка богаташка върхушка. Има ли начин това да се постигне? Не, защото греховната природа е заложена у човека, както изяснихме, и всички проекти за идеално общество на земята са обречени. Освен, разбира се, ако не се спазват Божиите закони от всички. Но това би значело качествен скок на човешката природа. Тогава човек би се върнал към състоянието отпреди грехопадението. Това само по себе си би заличило нуждата от специална социална справедливост, защото ръководените изцяло от любов към ближния си хора априори не могат да съставят несправедливо общество.

Нека читателят сам съобрази доколко е възможно това. Колко дребно изглежда и колко трудно постижимо е. Колко невъзможно дори, погледнато от днешната гледна точка на състоянието на човечеството.

Но вместо Божи закон хората биха могли да бъдат излъгани, че с малко „реформи“ - икономически или общополитически, идеалното общество е постижимо. Това масонският елит е проумял и го опитва от векове. За експериментален материал на този елит служат милионите от плебса, които могат да повярват, че на земята може да се построи общество без бедни и нещастни хора. И това чудо може да стане без никакви Божи закони и вяра в Христос. Просто така - с революция. Която трябва да е оглавена, разбира се, от „посветени“. За да свикнат с идеята за безбожието, поколения западноевропейци и американци са били подготвяни чрез вековен процес на т. нар. Ренесанс, Просвещение, Реформация, Рационализъм, протестантство, пуританизъм, деизъм и накрая - в най-ново време - откровен материализъм и атеизъм. Това не означава, че всяко човешко откритие е богоборчество. Тук визираме само съзнателното и последователно подчиняване на техническия и културния прогрес на идеята за битка с Бога, което започва да става трайна тенденция в епохата на рационализма. Борбата с Христовата църква е била трудна и неравна като процес.

САЩ например са създадени във времена, когато религията е още силна и има място в живота на човека, не е възможно да се започне направо с директна антихристиянска пропаганда. Затова богоборците избират мимикрията. Още през т. нар. Реформация биват създадени десетки протестантски течения, които отдалечават търсещите истината от нея. Номинално всички протестанти се водят „християни“. Но деформацията в ученията им е толкова голяма, че те отдавна са отрязали клона на християнството. А Америка я заселват главно такива хора.

Реформацията в Западна Европа е кулминация на богоборчеството, приемайки маскировъчната форма на „истинско, реформирано християнство“, изчистено от „църковна-та му натруфеност и средновековна схоластика“, както ни учеха комунистическите учебници. Както учат впрочем и капиталистическите в т. нар. демокрации днес. Интересно е съвпадението в оценката на комунисти и антикомунисти по отношение на откровения нихилизъм и богоборчество, който се развихря под форма на „Реформация“ през ХУ в. Основоположниците на съвременния комунизъм - Маркс и Енгелс, се прекланят пред Лутер, Цвингли, Калвин, Томас Мюнцер и останалите революционери, дали начало на днешните псевдохристияни, разклонени в десетки секти и населяващи САЩ. Деформацията на богословската мисъл в САЩ е толкова силна, че там за Православието не се знае и пише нищо. Дори това, което западноевропейските богослови дават като оценка за Източната църква, не стига в Новата Атлантида - Америка. Върхът на „християнското“ проявление на вярата в Щатите е баптистка църква, в която негри пеят „госпълс“ и „спиричуълс“ - протоджазови музикални форми, или мормонското многоженство и многобожие.

И едва ли има един на 10 000 човека в държавата-континент, който да знае, че десетките милиони баптисти в САЩ са клон на течението анабаптизъм, което през ХУ1 век са клали християни в Европа като овце. Америка бива завзета точно от протестантите, които са разорили Стария континент и са оставили след себе си разрушени църкви, избити свещеници и ограбено имущество. Както и опити за комуни, в които има равни и по-равни. Интересно е това преплитане на богоборчеството със социалкомунизма в различните му исторически трансформации.

Но протестантизмът е само част от голямата мрежа, в която е било оплитано човешкото развитие през последните 2000-3000 години. Гигантските социални експерименти, които са полагали милиони човешки жертви пред олтара на Луцифер, винаги са били първо социално-политически примамки. Те са правени в името на един стар мит, наречен „идеално общество“. Този комунизъм не датира от времето на Маркс. Той е по-стар с десетки векове.

Къде грешат тези, които сравняват комунизма с християнството

Социалистическата идея е идеята за равенството. Откакто има цивилизация, има и мислители, които се занимават с въпроса как щастието да се раздава на равни порции между хората. Защо един има повече, а друг - по-малко, това е стартовата точка на тези теоретици. Прескачайки факта, че хората просто се раждат с различни умения и възможности, дадени им от Бога, инженерите на социума от древността до наши дни разглеждат направо темата за разпределение на благата без оглед на индивида. И обикновено не стигат по-далече от заключението, че собствеността трябва да е обща, включително и жените. Стремежите на всички идейни водачи на тези разрушителни движения са смайващо еднакви и схематични. И блестящият ум на Елада - Платон през IV в. пр. н. е., и водачът на манихейската секта Маздак през У в. от н.е., и лидерът на катарите Лутвар през Х в., и водачът на таборитите Ян Жиж-ка през ХУ в., и протестантът-социалист Томас Мюнцер през ХУ1 в., и комунарят Гракх Бабьоф през ХУ111 в., и немският евреин-философ Карл Маркс през Х1Х в., и Ленин през ХХ в. искат едно и също.

Централизирана държава без частна собственост и семейство, без право на индивидуална изява, казармен ред и принудителен труд, цензура, диктатура и насилственото налагане на всички тези принципи. Кой знае защо тези отклонения на социалкомунистите от нормалното, дадено от Бога, човешко общежитие, влизат постепенно в теоретичната литература като „идеал“. А за създател на „идеала“ се приема Платон.

Атинският философ Сократ имал един любим ученик -Аристокъл (427-347 г.). По-късно Аристокъл приел името Платон, с което и останал в енциклопедиите.

Той започва да преподава през 357 г. пр. н.е. в гимназиона, посветен на Академос. Това училище слага основите на прочутата Платонова академия, която съществува неколкостотин години - до 532 г. от н.е.

Смъртта на Сократ, осъден главно за „развращаване на младежта“ на смърт (според някои автори под това се разбирало агресивен хомосексуализъм), потресла Платон. Той потърсил начин да избяга от отвратителния земен свят в света на идеите. Този свят Платон нарича „меон“ - нещо, което не съществува, но което ние страстно желаем. Меонизмът става същност на Платоновите трудове. Те са във форма на диалози и един от най-известните е „Държавата“.

В „Държавата“ Платон развива идеята за идеалното общество - идея, базова за всички по-нататъшни социалистически опити. „Държавата“ на Платон оказва влияние две хиляди години след създаването си на поколения мислители и „социални инженери“. В прочутия си диалог Платон излага виждането си за съществуващите по това време четири вида държави и визирайки недостатъците им, очертава петия вид - идеалната държава, която трябва да копира божествената форма за устройство на обществото или царството божие на земята. В религиозната литература от по-късно време такива възгледи се наричат вяра в хилядолетното царство Божие на земята или „хилиазъм“. Античният социализъм е до голяма степен точно такъв хилиазъм.

На практика, с желанието си да устрои на земята съвършено общество, човешката мисъл, независимо дали тя е на Платон или на Маркузе, застава априори на една антибожествена, антихристова позиция. Съществуването на материалния свят според християнството само по себе си изключва съвършенството тук на земята, защото материалната обвивка на човешката душа - тялото, е дадено като част от наказанието Божие заради първородния грях. Никакви човешки опити не могат да компенсират тази даденост и да превърнат човешкия живот на земята в идеално богоподобно съществуване. Няма значение дали това се прави чрез структуриране на някакъв измислен град-държава, както е при Платон и Томас Мор, или чрез генетична намеса в ДНК, обещаваща безсмъртие, както е днес в глобално-то, технократично общество. И в двата случая имаме опит за надлъгване с Бога, чийто завършек е обречен на крах.

Съвременният философ Карл Попър определя виждането на Платон за държавата като „тоталитарно“. Прав ли е Попър? Ако разгледаме Платоновия модел, ще кажем „да“.

Държавата на Платон е разделена на три основни касти -философи, които управляват, воини - които пазят, и работници - занятчии и земеделци. Платон не се задълбочава много в начина на производство и разпределение. Текстът му е посветен главно на тези, които управляват и пазят. Преминаването от една каста в друга е почти изключено. Неограничената власт е в ръцете на философите. Това са хора, „които винаги ще обичат науката, които имат в ума си високи помисли“. Защо ще е така, Платон не казва. Управлението на държавата за тях е необходимост.

Стражите или воините са подчинени на философите. Платон ги сравнява с кучета. Те „с домашните са съвсем кротки, а с непознатите проявяват напълно противоположни качества“. Децата им трябва да опитат кръв като ловджийските кучета и да се възпитават като тях. Жените им носят почти същите задължения, но все пак съобразени с физическите им качества.

Според създателя на „Държавата“ трябва да се забранят всички митове, които представят боговете като променливи създания, които разказват за ужасите на подземното царство и смъртта, защото това пречи на възпитаването на мъжество у стражите. Платон иска вето и върху Омир: „Нека Омир и другите поети не ни се сърдят, но ние такива стихове и подобни на тях ще зачеркнем и не че не са поетически и приятни за слуха на мнозинството, а поради това, че колкото са по-поетически, толкова по-малко трябва да ги слушат младежите и мъжете.“ Забранява се и хоровото пеене, в града-идеал няма да има флейтисти, от музикалните инструменти се разрешават само лирата и китарата.

Приказките или митовете трябва да се подбират и да се съчиняват така, че да възпитават правилно стражите. Така например, за да се утвърждава кастовото разделение, на стражите от малки ще им се обяснява, че у философите, когато са правени, е добавено злато, у стражите - сребро, а у земеделците - мед.

Собствеността в държавата на Платон е обща за стражите. Те не притежават нищо освен тялото си. Но могат да влизат и да ползват всеки дом. До злато и сребро не трябва да се докосват, а жените са общи. Съешаването между половете се контролира от философите, които бдят за кастовата чистота. Възпитанието на децата е грижа на държавата. Стражите разполагат на такова място лагера си в по-лиса, „откъдето биха могли да обуздават най-лесно вътрешните, ако някой от тях би поискал да не се подчинява на законите“.

Цялата постройка на Платон се гради върху пълното отрицание на личността в името на цялото общество и по това утопията му прилича изцяло на съвременните тоталитарни доктрини - комунизма и фашизма. Идеите на Платон веднагат биват осмени от сатирика Аристофан, който им посвещава две пиеси. Най-голямата ирония при Плато-новия идеал е, че в държавата-мечта има роби.

За да бъде привлекателен социалкомунизмът, неговите адепти създават манипулативната теория, че той е сроден с християнството. Основателят на социализма у нас Димитър Благоев например оформя тезата, че богомилите искали възстановяване на ранното християнство. Което пък, според Дядото, било някакъв първичен комунизъм. Тази теория беше преподавана на поколения българи след 1944 г. Но вярна ли е тя?

Още след създаването на Христовата църква започват отклоненията от вярата - ересите, които дават илюзията, че християните били социалисти. Всъщност социалнихилисти са точно отлъчилите се от църквата секти като николаитите през I в., проповядващи обща собственост. Манихеите в Персия и роденото от тях движение на Маздак също е протокомунистическо и богоборческо в същността. То се разпространява през У- У1 в., отречено е от християнската църква и проповядва общи жени и собственост. И в същото време - строга военна йерархия и двоен стандарт за върхушката.

Тези течения преливат в Средновековието и Реформацията в по-нови ереси и протестантски деноминации. През X и XI в. цяла Европа е превзета от учението на катарите, албигойците и всички производни на богомилите. В социалистическите учебници учехме с гордост как българското богомилство е първият социален протест срещу феодализма. Всъщност богомилството и разклоненията му не са нищо друго освен битка срещу християнството и стремеж за унищожаване на църквата и държавата.

Катарите и богомилите изграждат теорията си върху дуализма. За тях има два бога - добър и зъл. Добрият бог е създател на духовния свят, а злият - на материалния, на земния свят. Тази теза е грубо погазване на Светото писание, което казва, че Бог е създател на всичко земно и неземно.

Изкривяването на вярата у катарите стига до абсурда да обяви целия земен живот за дело на Сатаната и затова за ненужен. Всъщност като крайна цел на живота на човека и човечеството катарите поставяли самоунищожението. То трябвало да се постигне чрез прекратяване на ражданията и отказ от нормалния човешки семеен живот. Болните, но и някои здрави последователи те съветвали да се самоубиват, което се наричало „ендура“. Ендурата имала разнообразни форми, най-често гладна смърт. Според изследвача на Инквизицията Долингер „От ендура са загинали много повече хора доброволно и насилствено, отколкото от Инквизицията.“ Този самоубийствен нагон разкрива за първи път така явно нихилистичния, разрушителния характер на социалкомунистическата идея.

Катарите изповядвали социализъм, според който собствеността се отричала, тъй като е елемент на материалния свят. Интересното е, че и тук имаме кастово разделение. Катарите се делели на „съвършени“ - елит, в който влизали само посветени, и „вярващи“. Това разделение на „посветени“ и „профани“ се пренася по-късно при масоните и важи за тях и до днес. Виждаме го всъщност при всички видове тайни общества и политически конспиративни организации. Съвършените имали право да се разпореждат общо с имуществото на сектата, без да имат своя собственост. Нещо като комунистическата номенклатура. Помним как Политбюро на практика имаше на разположение всяка резиденция и сграда в държавата, без да е нотариална собственост на членовете на върховния „орден“ на компартията. Бракът се смята за грях при катарите, но не и прелюбодействието без брак. Точно обратно на Божия закон, който учи да имаш семейство и да не пожелаваш жената на ближния.

Реформацията е причина за кръвополития и войни

В началото на ХУ в., след изгарянето на Ян Хус, неговите последователи в Бохемия - таборитите (по името на град Табор) искали унищожение на властниците, на църквата и на „стария свят“.

Таборитите унищожавали планомерно църкви и манастири, грабели имуществото им и избивали монасите-християни.

Всъщност протестантската Реформация ражда псевдохристиянски, социалистически в същността си учения като баптизма и анабаптизма, днес владеещи милиони хора в САЩ. Анабаптистите не признавали Библията като цяло, а само избрани части от нея. Те отричали църквата като институция, вярвали, че всеки може да е свещеник, и живеели на принципа на комуната с обща собственост. В „Хрониката“ си от ХУ1 в. Себастиан Франк ги определя като „секта, която искала и жените, и цялото имущество да бъдат общи“. Анабаптистите създали и правила как да се облича всеки и от какво да е материята на дрехите му. Нещо като униформи. Германският „апостол“ на анабаптистите Щорх учи своите последователи да не спазват брачния съюз, да избият поповете и „изедниците“, да разграбят имуществото и да разрушат жилищата им. Една перфектна програма, която ще бъде приложена едно към едно от болшевиките в Русия през 1917 г.

Въстания на анабаптистите избухват в Мюнстер, цяла Германия и Холандия. Резултатите са като след ураган -опустошения, грабежи и убийства. В някаква разновидност, наречена „рентери“, те минават и в Англия и участват в революцията от 1643 г. Тяхното верую било: „Дяволът е бог, адът е небе, грехът - святост, проклятието - спасение.“ В социално отношение рентерите отричали собствеността и брака. През 1650 г. много рентери се присъединили към квакерите и границата между тях се размила. По-късно, чак в началото на Х1Х в. последователи на рентерите ще съставят ядрото на английските трейдюниони, на първите борци срещу капиталистическия ред.

Томас Мюнцер е типична рожба на Реформацията -първо богослов, след това бунтар-нихилист. Във възгледите си бил толкова краен, че дори самият Лутер го нападал. Той го обвинил, че иска да завземе властта. Наистина Мюнцер пише:“ Властта на князете има край, тя съвсем скоро ще бъде предадена на простия народ.“ Както виждаме, отново уж религиозно течение се изражда в чисто комунистически порив за избиване и ограбване на имащия уж в полза на народа. Мюнцер взема участие в т.нар. селска война през ХУ1 в., в която бил победен и екзекутиран. „Който е видял Мюнцер, може да каже, че е видял дявола в цялата му свирепост“ казал вместо епитафия Лутер, който минавал за върл бунтар срещу църквата.

Всъщност ХУ1 век е за Европа поредица от кланета, в които фанатизирани протестанти-анабаптисти избивали наред и въвеждали своя „нов ред“, както го разбирали - по комунистически. С обща собственост и жени, с разрушаване на църквите и съсипване на художествени и религиозни ценности, със събаряне на камбанарии и кули. В Мюнстер анабаптистите царували половин година и опустошили всичко. В Холандия те превзели Амстердам за кратко през 1535 г., унищожавайки всичко църковно и „буржоазно“. След тази буря Амстердам станал център на еврейството, изгонено преди това от Испания.

В Англия по това време действа и групата на „левелери“-те - уравнители. Те стигали в егалитаризма си дотам, че призовавали да няма огради и стени. От този период са социалистическите произведения на Уинстенли „Законът на свободата“ и „Кралство Макария“ на Самуел Хартлиб, описващи общество, в което всичко е подчинено на държавата. Тези автори са част от вълната утопични социалистически произведения, заляла Европа през ХУ11 и ХУ111 в., подготвили почвата за така наречения „научен комунизъм“. Америка е превзета и от сектанти, които основават там комуни. Социализмът придобива все по-радикален характер. Т. нар. Просвещение е едно истинско възраждане на античното езичество и теоретична подготовка за последвалите революции. Платон е най-издаваният автор във Франция през ХУ11 век. На мода идва „хуманизмът“, който поставя човека над Бога. Монтен - основна фигура на Просвещението, въздига в своите „Опити“ човешкия разум като най-висш критерий.

Но крайъгълен камък в предмарксовия социалкомуни-зъм е утопичният социализъм на Томас Мор и Томазо Кампанела. През 1516 г е публикувана книгата на Мор „Утопия“. Пълното и заглавие е: „Златна книга, не по-малко полезна, отколкото забавна, за най-добрата уредба на държавата и за новия остров Утопия.“ Томас Мор тогава е влиятелен държавник с кариера. През 1529 г. дори е лорд-канцлер на Англия - вторият човек след краля. След 1535 г обаче става противник на Хенри У111. „Утопия“ е както при Платон, написана във форма на диалог между Мор, приятеля му Егидий и пътешественика Хитлодей. Утопия е република, управлявана от изборни длъжностни лица, наричани „бащите“. (След 250-300 години ще нарекат масоните, основали САЩ, точно така - „Бащите-основатели“.) Няма част-на собственост и пари. Има всеобща трудова повинност. Достигналите определена възраст граждани отиват на работа в селата (Мао приложи това 4 века по-късно). Чрез масови преселения държавата регулира разпределението на населението (Това пък го реализира руският еврейски болшевизъм след 1917 г.). Всички са с еднакви дрехи. Тежката работа се върши от роби (в СССР - затворниците на ГУЛАГ), а храната се раздава от специални складове. В романа на Мор има неприкрита омраза към християнството - описано е как бива съден един проповедник-християнин заради проповедта си. Еврейската болшевишка върхушка през 1917 г. също ще обяви за свой основен враг „попщината“, тоест православното духовенство, и ще го избие.

Сто години след Мор Томазо Кампанела - поет и мислител, материалист, пише „Градът на слънцето“ - отново роман за идеалния строй.

Отново всички са униформи, всичко е общо, а властта е силно централизирана. Има „главен началник по раждането на деца“, няма семейство, а наказанията се изпълняват не от палач, а като в древна Юдея - народът убива осъдения с камъни. На върха на централния храм стои не кръст, а нещо като подвижно знаме - ветропоказател.

Томас Мор пише на Еразъм, който наглеждал как върви отпечатването на „Утопия“: „Ти не можеш да си представиш как ликувам, как съм горд, как съм възвисен, когато си представям как моите утопийци са ме назначили за безсменен управител, че се виждам как шествам с почетна диадема от пшеница, държащ в ръка скиптър от житни класове.“

Друг интересен автор социалкомунист от ХУ111 в. е Жан Мелие, написал яростното антихристиянско съчинение „Завещанието“, в което ругае Христос и насъсква богатите срещу бедните. Мелие е предвестник на екзистенциализма, на апологията на нищото. Завършва със самоубийство. Волтер нарича книгата му „съвършена“ и я препоръчва на свои колеги-масони.

По това време пише и друг автор-комунист: Дешан. Той се смята за предвестник на Хегел и Фойербах и говори за предстояща революция, „която ще предизвика повече разрушения от всяка досегашна ерес“.

Така самите социалкомунисти издават връзката между еретичните богоборчески учения и нихилистичния социализъм, мечтаещ за разруха и смърт. Само след стотина година ще се появи и теоретик №1 на разрушението - Карл Маркс -човекът, посвещавал стихове на Сатаната като студент.

Глава III

Френската богоборческа революция

Марксисти и болшевики стъпват на идейната основа на Просвещението. Как антихристиянският бяс на Волтер бе обявен за блясък на мисълта от „комунисти“ и „капиталисти“ в съмнителен синхрон. Всички модерни революции започват с богоборчество. Париж’1789 - голямата репетиция на болшевиките. Подготвеното от масоните клане на 1 000 000 християни се представя в учебниците като светъл лъч в европейската история. Това е религиозна война и тя ще е безмилостна, прозира истината английският консерватор Едмънд Бърк.

Маркс, Енгелс и Ленин ценят особено високо произведенията на френските просветители. „Бойката, жива, талантлива остроумно нападаща попщината публицистика на старите атеисти от ХУ111 в. много често ще се окаже по-подходяща да събуди хората от религиозния сън, отколкото скучните, сухи преразказвания на марксизма, които преобладават в нашата литература. Няма никакво основание да се страхуваме, че старият атеизъм и старият материализъм ще останат у нас недопълнени с поправките, които са внесли Маркс и Енгелс“, пише Ленин.

„В критиката си срещу християнството френските просветители използваха насочените срещу християнството съчинения на английските философи Томас Хобс, Джон Лок, Джон Толанд, Хърбърт Чербери и др., които се опираха на философията на здравия разум. Философията на здравия разум се оказа най-страшният противник на защитниците на религията и религиозния мироглед“ - пише съветският марксистки философ Казарин в сборника си „Французские просветители ХУ111 в. о религии“, Москва, 1960 г.

Съветските марксист-ленинци разглеждаха цялата редица от учени и писатели на Ренесанса и Просвещението като свои предшественици и издаваха в обемни поредици техните съчинения по време на комунизма. Трудовете на Рабле, Бонавантюр Деперие, Клеман Маро, Мишел Монтен, Етиен Доле, Франсоа Волтер, Дени Дидро, Пиер Бейл, Даламбер, Русо, Монтескьо, Холбах, Хелвеций, Кондорсе бяха издавани в многотомни поредици „философско наследство“ както в СССР, така и в България по време на най-пълното тържество на държавния комунизъм. Запитва ли се някой защо комунистическите власти толерираха четенето на тези все пак „буржоазни“ мислители? Отговорът е прост - защото всички тях ги свързва едно-единствено нещо - богоборчеството и богохулството. Под различни форми - материализъм, рационализъм, тържество на природата над Твореца и, триумф на разума над Бога, но поредицата от идейни предтечи на еврейско-болшевишкия пуч, наречен Велика октомврийска социалистическа революция, внушават едно: няма Бог, човекът е Бог, той, човекът, е по-високо от някаква си „религиозна емоция“, която само стеснява хоризонта на разума му. Човекът е по-високо от създателя си.

Френските материалисти започват своя поход на изток. Те се опитват да повлияят на мисленето на православна Русия, която по това време е единствената свободна страна - пазител на Христовата вяра в нейния първообраз. Дидро пише писма на руската императрица Екатерина II през 1773 г., с които я убеждава да допусне широка „веротърпимост“, защото това е пътят към прогреса. Днес чуваме същите приказки от евреизираната Америка, която всяка година изготвя доклад за човешките права и си позволява да съди суверенни държави за това, че не дават зелена улица на доказано обществено-опасни секти като сциентологията, Свидетели на Йехова, Муун, мормоните и други. Ето го мостът, хвърлен през вековете, който свързва богоборчеството от късното Средновековие и Просвещението с ХХ! век. Френските просветители смятат, че трябва да се неглижира до минимум църквата в обществото и да се създаде „държавна религия“. През втората половина на ХУШ в. материализмът и атеизмът стават мироглед на цялата образована младеж във Франция. Това подготвя почвата за големия погром върху църквата, вярата и монархията, наречен Френска революция през 1789 г.

Тази „еволюция“ на образованието минава през деизма на философи като Томас Хобс, пръв критик на християнството (1588 - 1679 г.), Джон Лок, който е първоучител на материалистите-просветители и техните последователи -Антъни Колинс, ученик на Лок (1676-1729 г.), Джон Тоулънд, ученик на Лок - революционер-материалист, автор на „Християнство без тайни“. Тези богоборци подготвят т. нар Английска революция през 1648 г. и събитията след нея, които нанасят удар срещу църквата и монархическата институция в Англия така, че до днес те са само фасада, зад която действа една богоборческа върхушка. Във Франция учениците на атеизма и материализма се казват Хелвеций (1715-1771 г.), автор на „За универсалната религия“, Холбах (1723-1789 г.), автор на „Здравият разум или естествените идеи“, Морели, автор на „Кодекс на природата“, Ла-метри (1709-1751 г.), автор на „Човекът-машина“ и „Системата на Епикур“, и Волтер (1694-1778 г.), автор на редица трактати против религията. Всички изброени са или атеисти, или деисти. Хелвеций е бил категоричен последовател на древногръцкия философ Епикур (342-271 г. пр. Хр.), според когото „освен движещи се частици“, които Демокрит нарича атоми, „в света няма друго“. Повече от 2000 години след Епикур Ленин ще каже същото: „В света няма друго освен движеща се материя.“ Според Ламетри пък щом няма сетива, няма идеи. По тази логика трябва да отречем биополето на човека, което днес вече може да бъде заснето фотографски, тъй като за него човешките сетива са безсилни. Как материалистите да приемат, че има нещо такова като душа при такъв начин на разсъждение. Всичко, което не може да се пипне, не подлежи на анализиране, теглят чертата предшествениците на комунизма, който ще направи своя социален експеримент чак през ХХ век, но генералната му репетиция се провежда през 1789 г. във Франция.

Ако не са директни безбожници - атеисти, то „светлите умове“ на т. нар. Просвещение са деисти. Деизмът е компромисна форма на безбожие. Той твърди, че „има нещо висше, но то няма отношение към човека и природата“. За ненапълно подготвените психически за директен атеизъм хора от края на ХУН и началото на ХУШ век било по-подходящо да се налага идеята за един безличен, деперсонализиран Бог, който е нещо като космически разум, но не може да се намесва в делата на хората, няма отношение към тяхната съдба и към природните закони. Това е една удобна форма за първоначално откъсване от пътя към Бога и тласкане към материалния, земен живот, в който не носиш отговорност пред Бог. Няма грях и покаяние, няма стремеж към спасение чрез опрощение и Божи съд. Ненапразно Маркс нарича Джон Лок „истински син на класовия компромис от 1688 г.“. Маркс и Енгелс смятат, че деизмът е удобен начин за отърваване от религията“. Масонът Томас Джеферсън, създателят на „Декларацията на независимостта“, един от бащите-основатели на САЩ, е бил завършен деист. Лари Сполдинг от Съюза за граждански свободи в САЩ пише в статия през 1996 г., че Джеферсън бил дотолкова антихристиянин, че бил бойкотиран на изборите през 1800 г. от християните, които го смятали за „атеист и аморален“.

Няма как поклонникът на Луцифер Кашел Мордохай Леви - Карл Маркс, да не харесва яростното антихристиянство на френските дейци на Просвещението. Как да не одобри Маркс например тази оценка на Волтер за историята на християнството: „Вие тук не виждате друго освен преплитане на най-пошли измами, съчинени от най-мръсната сган, която всъщност единствена е изповядвала християнството през първите сто години.“ За такава злобна атака срещу мъчениците на вярата (защото през първи век християните са били гонени като животни) могат да мечтаят само най-обладаните от бяс мозъци. Но ето че това са думи на Волтер - обявен за велик и светъл ум, еманация на човешкия интелект. Име, което се изучаваше задължително в комунистическите учебници по история като прогресивен титан на мисълта. Интересното е, че в капиталистическите учебници Волтер има същото място на Запад след Френската революция и това говори каква е била една от целите на тази „революция“ - пренаписване на стойностите в историята на човечеството. И влагането на едни и същи фалшиви ценности и в двете социално-политически системи, на които ще се раздели човечеството -„комунизъм“ и „капитализъм“.

В издигането на пиедестал на яростни до бяс антихристиянски автори капиталистическите западни демокрации и комунистическите тоталитарни режими са единодушни като близнаци. Да не би да са роднини дълбоко в себе си?

Ето и едно към едно части от програмите на социалко-мунистите и антихристиянските революционери от Платон до Кампанела:

Из „Държавата“ от Платон:

„ Всички тия жени са общи за всички мъже и нито една жена не бива да живее отделно само с един мъж. Също и децата са общи, та нито родителят да познава своя потомък, нито потомъкът - своя родител.“

“Но само поетите ли трябва да нареждаме и да ги принуждаваме да представят в своите стихотворения образа на добронравие или изобщо да не пишат стихотворения, или трябва да се заповяда и пречи и на другите майстори да не изобразяват нито в своите живописни картини, нито в постройките, нито в каквато и да е било друга художествена работа нещо безнравствено, разпуснато, низко и непристойно. Ако пък някой не е в състояние да не прави това, нали не трябва да му се позволява да твори в нашата държава, за да не би нашите стражи, възпитани с примера за лошо и пороци, като че хранени с отровни билки, събирайки всеки малко по малко от многото и пасейки само едно и също, незабелязано да натрупат голямо зло в душата си?“ “Никой не трябва да има такова жилище и склад, в който да не може да влезе всеки, който поиска.“

Из програмата на таборитите, ХV в.:

“В Табор няма нищо мое или твое, всички са равни _ всичко на всички трябва да бъде общо и никой не трябва да притежава нещо свое...“, “Домовете на свещениците и цялото църковно имущество трябва да бъде унищожено, църквите, олтарите и манастирите - разрушени.“

Из програмата на анабаптистите от Мюнстерската комуна:

1.Че никакъв брачен съюз, бил той таен или явен, не трябва да се спазва... 2.Но обратно, всеки може да си вземе жена, ако плътта му го иска бързо и страстта му се надига. З.Че всичко трябва да е общо. 4.3атова трябва веднъж завинаги всички власти - и светски, и духовни, да се лишат от силата им или да се убият с меч, защото само те живеят охолно, пият кръвта и потта на бедните поданици, дебелеят и пият ден и нощ. Затова всички трябва да се вдигнат - и колкото по-рано, толкова по-добре, да се въоръжат и да нападнат поповете в уютните им местенца, да ги пребият и избият. Защото като се лиши от водач стадото, овцете ще се подкарат лесно. После трябва да бъдат нападнати изедниците, да се завземат домовете им, да се разграби имуществото им, а замъците им да се съборят до основи.“

Из „Утопия“ на Томас Мор:

“Ако пък някой по своя воля напусне местожителството си, щом бъде заловен, връщат го обратно като беглец и го наказват жестоко.“

“Робите от двата вида не само постоянно са заети с работа, но и са поставени в окови.“

“Що се отнася до дрехите им, като изключим това, че са различни за двата пола, те са съвсем еднакви по целия остров - едни и същи за цялата година.“

Из „Градът на слънцето“ от Кампанела:

“Жилищата им, спалните и леглата, както и всички необходими неща са общи. След всеки шест месеца длъжностните лица определят хората, които трябва да спят в един, друг или трети кръг, кой в първа, кой във втора, кой в трета спалня.“

Из „Реформацията на имератор Сигизмунд“ - 1438 г.

“Настана време на гнева. Реформацията няма да преуспее в Империята, ако не се наложи със сила и страх от наказание.“

Просвещението прави от атеизма наука

До революцията Франция е най-богатата държава в Европа, а Луи XVI не допуска нито един изстрел срещу тълпата лумпени, която иска да го линчува. Болни мозъци и тайни общества организират първия комунистически преврат, представян все още от учебниците като тържество на прогреса. Поколения българи не само след 1944 г., но още след 1878 г. израснаха с изкривени представи за европейската история. Вековете на Средновековието бяха представяни от учебниците по история като тъмна епоха, в която властва религиозната схоластика. Християнството и църквата бяха според масонските автори-атеисти преди 9 септември 1944 г. и според комунистическите им приемници след това врагове на народа, а нихилистичните, разрушителни, безбожнически и терористични действия на социал-комунистите бяха описвани като борба за справедливост и социални правдини. По този начин кривото огледало на предкомунистическата, на комунистическата и посткомунистическата пропаганда внушаваше, че богомилите, катарите, албигойците през Х и ХI в., хусистите, таборитите, либертините, пълчищата на анабаптистите и всички протестанти през ХV-ХVI в., Жакерията във Франция през ХГУв., комуните в цяла Европа през ХVI и ХVII в. до ХIХв. са проява на най-прогресивната част от човечеството. Всъщност фактите говорят, че зад тези разрушителни движения стоят главно антихристиянски теоретици на различни ереси, нихилисти, секти и тайни общества от масонски тип. Всички те са предшественици на по-късните „научни комунисти“ Мордохай-Маркс и Енгелс, на практиците на комунизма от ХХ век - Бронщайн-Троцки, Ленин, Сталин, Мао, Ким Ир Сен, Димитров, Пол Пот, чиито социални експерименти, съпроводени с милиони жертви, още дават рецидиви и се помнят от по-възрастните поколения.

От сектите на асасините в Ранното средновековие и катарите през Х в., през Ян Жижка, водач на селската революция през ХУ в. до Робеспиер, Дантон, Марат и Бабьоф, удавили в кръв Париж през годините 1789 - 1795, всички революционери-социалкомунисти си поставят една цел -да подредят човечеството като на казармен плац по височина и да му раздадат униформи. Който не иска, остава с една глава по-нисък.

Много често зад широко известни явления от по-новата история като Френската революция стои едно задкулисие, което няма нищо общо със заявените красиви декларации. Така, както добре звучащите декрети на Бронщайн-Троцки и Ленин за мира и зеaмята нямаха нищо общо със сатрапския ред, въвъден в Русия след 1917 г.

Теоретичната подготовка на революционерите обаче винаги започва и завършва с атеизъм или откровен сатанизъм. Богоборчеството е задължителен и отличителен елемент от битката на социалкомунистите през всички епохи. Независимо дали се крие под маската на някаква ерес или действа директно от позиции на „научния материализъм“.

Просвещението е точно такъв период, който издига без-божието на „научни“ висоти и подготвя почвата за появата на съвременния комунизъм. Карл Маркс щеше да си остане равинският син Кашел Мордохай Леви, ако не бяха яростните богоборци като Волтер, Дидро, Русо и Монтескьо. Ако не ги следваха Френската революция и революцията от 1848 г.

Чрез открит атеизъм или варианта му - деизъм, просветителите изграждат теорията на рационализма. Човек няма нужда от Бог, той може да си поеме съдбата в собствени ръце - това става лозунг на Просвещението.

Условно този период обхваща времето от Коперник (1473 - 1543 г.) до Имануел Кант (1724 - 1804 г.). Идейно той се развива от трудовете на англичанина Джон Лок и шотландеца Дейвид Юм, през съчиненията на французите Волтер, Дидро, Д’Аламбер, Русо и Монтескьо (до един масони) до томовете на германците Кант и Хегел. След социалните трусове Европа изглежда готова да приеме „научно“, че християнството е отживелица, че Бог - това сме ние, в най-сложния случай - природата около нас, а мечтата на поколения социални инженери - равенството и тоталитарното общество да са единственият модел за човечеството.

Волтер - масонът, облъчил Маркс

Франсоа Мари Аруе остава в историята с името Волтер. Той е плодовит писач и завещава 118 тома съчинения. Едно от най-известните му е новелата „Кандид“, в която има един любопитен за нас, българите, момент. Героят на новелата воюва с варвари, наречени „българи“. Истината е, че варварите в описаната епоха не са българи, а западноевропейци. Те вилнеят точно в Западна Европа, която днес е обявена за Обетована земя. Наричат се асасини, либертини, протестанти, анабаптисти, табористи или хусисти. Доста автори намират връзка между тези конспиративни общества и еврейството, което търси по това време в Европа реванш за гоненията срещу себе си. Точно тези сектанти, а не българите, избиват стотици хиляди европейци и разрушават стотици църкви, замъци и манастири в името на „равенството“. Само че първата работа на водачите на таборитите например - революционери в Чехия през ХУ в. - била да вземат ограбеното за себе си. Значи равенство на думи и насилствено преразпределение на дело в полза на върхушката е веруюто на протосоциалистите и комунистите от Средновековието. Така е и при приемниците им през ХХ в. -болшевиките на Ленин и комунистите в Източна Европа след 1945 г.

В какво е вярвал Волтер? Той се възхищавал на съчинението на нихилиста Мелие „Завещанието“, което проповядвало безбожие, анархизъм и самоунищожение. Самият Мелие се самоубил на 55 години, а Волтер изпратил книгата му на колеги от братството - масони, с думите: „Това произведение е крайно необходимо на демоните, то е превъзходен катехизис на Велзевул. Знайте, че това е много рядка книга, това е съвършенство.“ Тук е мястото да се каже, че Волтер е бил активен масон. Според немският изследвач от ХК в. Келер гилдиите и ложите през Средновековието запазвали и пренасяли през вековете езотеричните учения на гностицизма и антихристиянските теории, за да оцелеят те през различните периоди на възход и спад на римокатолицизма, който в различни периоди ги е преследвал. Пазител на тайните антихристиянски учения било именно масонството според Келер.

Векът на просвещението вече давал възможност за открито заявяване на намеренията на „братята - свободни зидари“. През 1766 г. Волтер пише на граф Ажантай колко добре се разпространяват малките „философски“ книжки, които атакуват църквата и християнството: „По тези книжки германската младеж се учи да чете, те се превръщат в световен катехизис от Баден до Москва.“ Виждаме глобалния стремеж за обхващане на континента и интернационалния напън у предходника на Маркс.

През XVIII век болшевиките се казват илюминати

През 1776 г. в Бавария бил основан орденът на илюминатите от Адам Вайсхаупт. Орденът се борел ни повече, ни по-малко за установяване на тотална власт над Европа на базата на така примамливия за нихилистите комунизъм, военен ред и безпрекословно подчинение.

Дейността на ордена се разширила благодарение на видни интелектуалци и благородници като Адолф Книге, Ксавие Цвак, Маркиз де Констанца, граф Савиоли, които приели като прякори знакови имена от историята: Спартак (езически бунтар срещу омразния на евреите Рим), Филон (еврейски философ, поставил началото на много антихристиянски ереси), Целзий (известен с антихристиянската си политика), Диомед (езически цар, прочул се с жестокостта си).

Братството работело конспиративно с шифри и пароли, но било разкрито от правителството на Бавария. То бива забранено през 1785 г. заради своята програма, която имала следните точки: 1. Премахване на монархиите, 2. Премахване на частната собственост и унаследяването и, 3. Премахването на нациите, 4. Премахването на семейния живот и брака и установяване на комунално образование на децата, 5. Унищожаване на всички религии. Тази програма ще видим записана едно към едно в „Комунистическия манифест“ на Маркс и Енгелс през 1848 г.

При обиска в къщата на Цвак намерили каса със заредено взривно устройство, фалшиви печати, отрови, атеистична литература и указания за привличане на жени в организацията. Луи Блан, водачът на френската революция от 1848 г., се възхищава на Вайсхаупт и го нарича „най-далновидният конспиратор, съществувал някога“.

Изследователят на Вайсхаупт и Ордена на илюминати-те, професорът по естествена философия в Единбург Джон Робинсън издава специален труд, посветен на това учение. Той излиза през 1798 г. в Ню Йорк и в него проф. Робинсън пише: „Видях как тази доктрина постепенно проникна и се смеси с всички системи на франкмасонството, докато накрая се оформи една организация с неотложна цел за изкореняване на всички религиозни институции и сваляне на всички съществуващи правителства в Европа.“