Бумерангът на злото

Погромът на Франция е война срещу собственост, религия и свобода

Френската революция е образец за всеки комунист и безбожник след нея. „Това е война между най-изкусно сътворения и най-всеобхватен план, откакто свят светува, насочен срещу всяка собственост, всяка религия, всеки закон и всяка истинска свобода.“, пише съвременникът на събитията Едмънд Бърк.

Руският княз Пьотр Кропоткин, основна фигура на анар-хокомунизма през ХК век, пише в книгата си „Великата революция“: „Френската революция била източникът и произходът на всички сегашни комунистически, анархистически и социалистически революции.“ Няма как да не вярваме на такъв голям теоретик на анархизма. Но и фактите потвърждават думите му стопроцентово.

Прикрилите се от баварската власт масони-илюминати се озовават във Франция в навечерието на бунта. Има данни за връзките им с основните водачи на революцията -Мирабо, Дантон, Робеспиер. През март във Франция има 266 масонски ложи на Великия изток. Според британската историчка Неста Уебстър, авторка на „Световната революция“, всички тези ложи „били илюминизирани, без мнозинството от членовете им да разберат това. На следващия месец революцията избухнала“.

Франция до този момент е най-богатата европейска държава. Париж е финансов и интелектуален център на Европа. Френските банки осигуряват повече от половината златни монети, циркулиращи в Европа.

Не може да се каже, че монархията „подяжда“ държавата, защото само 5% от разходите отиват за издръжка на двореца. Дори Томас Джеферсън, иначе горещ поддръжник на революцията и сам той масон, не може да си изкриви душата и описва своето добро впечатление от стандарта на французите до 1789 г.: „Те общо взето са добре облечени и имат достатъчно храна.“

Каква е тогава причината за бурните събития от 17891795 г., осеяли страната с трупове и разорили милиони хора? Няма логична причина. Има обаче революционери с комунистическо и антихристиянско мислене, които тръпнат от нетърпение да рушат. Те се наричали Френски революционен клуб и понеже наели залата на манастира „Св. Яков“, ги нарекли „якобинци“. За кратко време страната била осеяна с якобински клубове. Историчката Уебстър пише: „Якобинските клубове бяха организирани от революционни комитети под прякото внушение на баварските илюминати, които ги учеха на техния маниер на водене на кореспонденция и набиране на ученици.. .Така че при даден сигнал във всички части едновременно в страната можели да бъдат организирани въстания.“

Така и станало. Създадена е паника у народа и изкуствена зърнена криза. (С финансови трусове и зърнени кризи започват и днес политическите трусове, движени от тайните общества. Нека си спомним изкуствената хиперинфлация в България и зърнената криза през 1996 г., след които бе извършен на практика държавен преврат без оръжие. И до днес коментатори и политици, съучастници в това престъпление срещу България, плашат с думите: „Искате ли да станат пак заплатите 5 долара като през февруари 1997?“ Ако не искаме, ще приемаме икономическия диктат на МВФ и изсмукването на националното богатство на България от една тясна върхушка, това е изборът на българина сега.) Настъпил период на „Големия страх“ (la Grande Peur).

Парламентът е превърнат в Конвент, който издава присъди, започва денонощно да работи гилотината, на която е посечен и крал Луи XVI. Въвежда се ново летоброене, нов календар, църквата е отделена от държавата, имотите и са национализирани, стотици свещеници са избити, храмовете - разрушени и ограбени, превърнати в конюшни. Една картина, която ще се повтори като под индиго след 1917 г. в Русия и след 1944 г. в България и други комунистически страни. Вярата в Христос била забранена, а на видно място край Париж била издигната статуя на Върховното същество (учебниците ни премълчаваха този факт), на която трябвало да се покланят под страх от обезглавяване всички. Кое е това същество, съвременните изследвачи на тези събития обикновено премълчават, но е ясно, че не е Богът на християните, който е против идолопоклонничеството, а неговият антипод.

Според някои източници жертвите на първата комунистическа революция са 50 000, по други данни, те надминават 300 000, отделни автори говорят за 1 милион християнски жертви. От цветуща страна Франция става пепелище. Английският консерватор и политически философ Едмънд Бърк (1729 - 1797 г.) възкликва по повод лозунгите на френските революционери за права и свободи: „Кланета, мъчения, бесилки! Това са вашите права на човека!. Не съм и сънувал, че ще доживея да видя тези нещастия!“ Но какво ли щеше да каже, ако беше доживял 1917 г.? Бърк е един от малкото, може би единственият европейски мислител, който оценява вярно Френската революция като погром над религията и Божия закон. Първият, който сочи атеизма на пишещите интелектуалци във Франция като пряка причина за последвалите събития. Той разглежда държавата като въплъщение на божествената уредба и религията като неотменима част от политическия морал. Затова не може да приеме протокомунистическата вакханалия, наречена Френска революция. През 1790 г. Едмънд Бърк издава съчинението „Размисли за Френската революция и за действията на някои общества в Лондон, свързани с това събитие“. Това е християнска критика на събитието, което ще бъде записано по-късно в историята от масонски историографи като велика крачка към прогреса. Книгата на Бърк предизвиква злобата и нападките на революционните умове и масони като Томас Пейн - един от основателите на САЩ. „Ние не прегърнахме идеите на Русо, ние не станахме ученици на Волтер, Хелвеций не получи признание у нас.“, очертава Бърк рамките на своя критерий към историческите събития. За изброените от него и за последователите им Бърк пише: „Преди няколко години тази литературна клика изработи нещо като план за разрушаване на християнската религия.“ Впрочем след 60 години още един мислител - Алексис дьо Токвил, се присъединява към мнението на Бърк в съчинението си „L’Ancien Regime et la Revolution“ - „Старият режим и революцията“. Ето какво пише Токвил, за събитията от 1789 г.: „Антирелигията се превръща във Франция в повсеместно, ожесточено, нетолерантно и потисническо увлечение.“

За Едмънд Бърк „религията е основа на гражданското общество и на всичко добро и вдъхващо утеха. Тя е в началото, в средата и в края на политиката.“

Точно затова той вижда силуета на злото и демонизма, който се оформя от сенките на Френската революция. Атмосферата по това време във Франция Бърк описва така: „Навсякъде се формират комитети за бдителност и безопасност, това е най-жестоката и взискателна инквизиция, която можете да си представите. Двама души не могат да се срещнат и да разговорят, без да изложат на опасност свободата и дори живота си. Трудно е да се преброят хората, които са били екзекутирани и чиято собственост е била конфискувана.“ Тази картина напомня като щампа това, което ще стане след 128 години в Русия и след 154 г. в Източна Европа.

Невероятно дълбоко и точно е прозрението на Бърк за същината на тези събития: „Ние сме във война с една въоръжена доктрина. Тази война ще бъде тотална и безжалостна, тя е религиозна война. Защото това е война между най-изкусно сътворения и най-всеобхватен план, откакто свят светува, насочен срещу всяка собственост, всяка религия, всеки закон и всяка истинска свобода.“

Едва ли някой може да добави нещо след тези думи на Едмънд Бърк за Френската революция, които са изключително актуални днес, когато сме свидетели на това, което прави наднационалната върхушка, която управляваше най-якобинската държава на ХХ век - СССР, управлява и най-мощната сега страна - САЩ, привидно неин антипод, и не крие амбицията си да овладее целия свят.

Масоните въвеждат винаги нов календар след революциите си

Социалкомунистите отбелязват революционната си победа с ново летоброене. Това важи и за френските якобинци, и за руските болшевики, и за българските комунисти.

В Париж строителите на новия живот премахнали омразните на евреите празници Коледа и Великден. Отменили дори неделята - определеният от Господ и църквата ден за почивка. Въвели почивка на всеки десет дни по половин ден. Тези цикли наричали декада. Тази практика ще бъде въведена за известно време и в Съветска Русия от евреите-болшевики. Впрочем една от първите грижи на Конвента е да издаде закон за правата на евреите. През 1918 г. един от първите декрети на правителството Ленин - Троцки също е за правата на евреите и предвижда смъртно наказание за „антисемитизъм“. В съветска Русия евреите-болшевики, начело с масона Бронщайн-Троцки променят календара веднага. Всички християнски празници са забранени. Празнични дни стават 22 януари, денят на смъртта на Ленин, 1 и 2 май, денят на труда, и 7 ноември - денят на победата на болшевишката революция. Седемдневната седмица се заменя от петдневна, с почивен ден на всеки четири, при непрекъснат процес на работа. Така се нарушава пряко Божията заповед. През 1930 г. еврейският писател-болшевик Лев Касил пише със злорадство: „Утопията стана реалност. С унищожаването на ленивия седми неделен ден страната е в постоянно бодърстване.“

Имената на месеците също били сменени от френските масони-революционери. Летоброенето започвало от година Първа - 1792 г. В статия на френския вестник „Монитьор“ от 9 септември 1794 г. се отбелязва с ирония: „Във Франция вече всичко е ново - времето, хората, земята и морето.“

Въведен е умопомрачителният „Декрет за арестуване на подозрителните лица“. Този акт дава възможност на хиляди лумпени и садисти да залавят и избиват хора, за да ги ограбят или просто за удоволствие.

Въвеждат се понятия като „вредители“ и „изменници“, болезнено познати на по-възрастните българи от следдеве-тосептемврийските години. Правото се гради с декрети, както ще правят след 125 години болшевиките в Русия. Декрет за изпълнителната власт от 10 август 1792 г., декрет за образуване на Национален конвент от 11 август 1792г. и последвалите ги актове излизат като на конвейер. Това става дни след формирането на Парижката комуна на 9 август 1792 г. Под ръководството на илюмината-масон Лео-нар Бурдон се приема план за съставяне на „Централен комитет за спасяване на общественото дело“. Учредява се и събрание на комисарите, упълномощени да спасяват общественото дело. Кое е това дело?

В един от поредните декрети от 15 декември 1792 г. става ясно какво е делото: „Поставят се под охрана незабавно всички движими и недвижими имоти, принадлежащи на данъчните власти, на монарха, на неговите доброволни поддръжници, привърженици и помощници, на обществените учреждения, на светските и духовническите органи и общности, те незабавно ще направят списък на тези имоти, които ще изпратят на изпълнителния съвет.“

Това е разбирането за свобода, равенство и братство. Между другото, в същия декрет има текст и за тези, които „не приемат свободата и равенството“. Такива се третират като „враг на народа“ и завършват зле. Още едно понятие, пренесено в ХХ век, от което сигурно настръхват все още живите, минали през комунистическите затвори и лагери след 9 септември 1944 г. българи. „Поставете терора на дневен ред!“, пише Якобинският клуб до Конвента на 5 септември 1793 г. По-нататък якобинците искат бързи действия от революционната армия, страшен съд и непрекъсната работа на гилотината, докато не умре и последният заговорник. Почти същите директиви ще изпраща през 1918 -1921 г. Ленин на Бронщайн-Троцки. „Да се разстрелват на място гадовете!“, заповядва Улянов на военния комисар Лео Бронщайн-Троцки. И руският евреин-масон Троцки, член на ложата „Великият Изток“, изпълнява със садистично удоволствие заповедта. Впрочем Ленин не крие, че директно копира Френската революция. Той заповядва на своя секретар Бонч-Бруевич да намери подходящ палач - „нашия Фуке-Тонквил, който да обуздае цялата контрареволюционна утайка“. А Дзержински нарича „стабилен пролетарски якобинец“.

Особен пример за родения 26 години след тези събития Маркс е фигурата на крайния радикал на Френската революция - Франсоа-Ноел (Гракх) Бабьоф. Той пише „Манифест на плебеите“ през 1795 г. и говори за постигане на „идеалното равенство“. Според Бабьоф всички са еднакво умни и способни - „превъзходството по способности и умения е само химера и благовидна измама, която винаги непозволено е служила на съзаклятието на заговорниците срещу равенството“. Това е мисленето и на главния герой на Френската революция - Робеспиер. Много любопитно е аналогичното изказване на заместника на камбоджанския комунистически лидер Йенг Сари - Суонг Сикьон, цитирано от Francois Furet в „Le Passe d’une illusion“, Paris 1995: „Изпитах силно влияние от Френската революция и в частност от Робеспиер. След това беше необходимо само една крачка да стана комунист. Робеспиер е моят герой. Робеспиер и Пол Пот - двамата мъже притежават еднаква способност за отдаденост на идеята.“

Режимът на Пол Пот и Йенг Сари, дошъл на власт с поддръжката на САЩ, уби по най-зверски начин повече от 2 милиона камбоджанци само за годините 1975- 1978 г.

Масонът-илюминат Клотц се обявява за „личен враг на Исус Христос“

Един от основните сиви кардинали на Френската комунистическа революция е съратникът на Вайсхаупт, членът на Ордена на илюминатите, пруският барон Клотц. Той оглавил международната група от братя, дошла в Париж на помощ на революцията. Провъзгласил се за „оратор на човечеството“ и приел псевдонима Анархарсис (свръханархист). Може да се каже, че Клотц е аналог на Григорий Ап-фелбаум-Зиновиев и на Георги Димитров като шефове на Коминтерна през 20-те и 30-те години на XX в. Той призовал Конвента през 1792 г. „да освободи“ и останалата част от Европа. Скоро Франция наистина влязла във война с повечето европейски държави. Клотц лично ръководел кампанията за избиване на стотици свещеници и обявил себе си за „личен враг на Исус Христос“.

Интернационализмът е отличителна черта на комунистическите революции, той бил в дневния ред и на якобинците. Агресивната външна политика за „износ на революция“ подразнила дори американския президент Вашингтон, макар че той самият бил масон. Различните клонове на масонството нерядко се сблъскват и дори воюват помежду си. Това не трябва да учудва никого, то не е нелогично. Така, както не е нелогично един мафиотски бос да убива друг и да му взема бизнеса. Често и убитият, и жертвата се водят от една „фамилия“ и светът ги приема за части от едно цяло.

През 1793 г. френският посланик в Америка Жьоне подбудил хиляди американци да направят революция по подобие на Френската. Само че бащите на Американската революция вече са построили друга схема за Америка и не искат там събитията да протекат точно както във Франция. Масоните Джеферсън, Франклин и Вашингтон са подсигурили една конституция и президентски статут, които при добър контрол дават гаранции за идеално манипулиране на тълпата и пълна зависимост на политиците от един скрит финансово-политически елит.

Жьоне бил илюминат, изгонен преди това от Русия за революционна дейност. Той сформирал в американската провинция ложи на ордена на илюминатите, наречени „демократични клубове“. Тези клубове се занимавали главно с подривна за държавата и правителството дейност. Дотам, че Ноа Уебстър, виден американски журналист и педагог от това време, дал името си на известния речник, писал: „Тази група на демократичните клубове трябва да бъде унищожена или тя ще унищожи държавата.“ През 1813 г. Джон Куинси Адамс, президент на Щатите, пише на Джеферсън: „Вие, разбира се, не сте почувствали тероризма, подбуден от Жьоне в 1793 г., когато 10 000 души по улиците на Филаделфия заплашваха да измъкнат президента Вашингтон от дома му и да извършат революция. Само чудо спаси САЩ от една фатална революция.“

Джордж Вашингтон е прицел на терористите-илюминати, защото имал все пак отрицателно отношение към разделянето на църквата от държавата за разлика от откровения атеист Джеферсън. „От всички нрави и навици, които водят до политически просперитет, религията и моралът са най-необходимите му поддръжници. Напразно би отдавал чест на патриотизма човек, който работи, за да разруши тези велики стълбове на човешкото щастие, тези най-здрави опори на човешките и гражданските задължения“, пише Вашингтон малко преди да се оттегли временно от обществения живот след края на войната с Англия през 1781 г. Заплахата от интернационалната дейност на европейските революционери била толкова силна, че след завръщането си в политиката Вашингтон и Адамс - поел президентството след него - наложили приемането на специален закон за „защита на Съединените щати от пространната конспирация на френските якобинци, чиито платени агенти били дори и на висши постове в правителството“.

Лидерите на САЩ и стоящата зад тях наднационална върхушка успели да отблъснат крайния радикализъм на своите колеги по масонство - илюминатите. За тази нова „обетована страна“ те предвиждали друг път на развитие. Разрухата, войните, опустошенията трябвало да се вихрят в Европа и най-вече - в Русия. Там, където Православието намерило здрава почва след рухването на Византия и нахлуването на унищожителите на културата - османските орди в Европа. На терена на огромната и наситена с природни богатства руска земя било предвидено да се разиграе най-жестокият антихристиянски спектакъл - еврейско-болшевишкия пуч от 1917 г., довел до съсипването на една велика страна и отнело живота на 66 милиона православни християни.

Кой е искал това? На кого ще бъде най-приятно да види милиони смърти на християни? При това, като използва за инструмент уж пак „християни“ - пионки от същите страни, в които става екшънът? На тези, които смятат, че са избрани да владеят света. Които отдавна са се отвърнали от Бога и се кланят на неговия враг. Които са създали най-перфектната шовинистична и расистка доктрина на света -юдаизма. Това са синовете на „Израил“ - този, който се бори с Бога, преведено на български. За да успеят, те трябва да предизвикат масови движения. Трябва да използват стремежа към справедливост, заложен у хората и удовлетворим единствено чрез християнството. След като са направили доста, за да изтласкат това християнство от обществения живот, богоборците предлагат на народите политически доктрини-заместители. Една от тях е „научният комунизъм“ на Маркс.

Глава IV

„Научният комунизъм“ се пише от сатанист

Защо антихристиянските идеи на германския евреин Маркс бяха приложени от други евреи в най-голямата православна страна - Русия, която Маркс е ненавиждал? Кому бе нужен комунизъм точно там? Заплаха ли бе руската държава - най-мощна като икономически и човешки ресурси в началото на XX век за евреизираната Америка и наднационалния свръхелит?

Терорът на Френската революция пали блясък в очите на всякакъв вид нихилисти, анархисти и комунисти цял век след 1789 г. В черните огнени очи на младия Мордохай -Маркс, той предизвиквал особена искра. Карл истински се вдъхновявал, когато заговорел за любители на масовите обезглавявания като Марат, на когото принадлежи изказването „Ще бъде наистина целесъобразно да се избият 200 000 души за един ден“. Или за конспиратора Бабьоф, който подготвял нов етап на революцията, преврат на преврата през 1795 г. (поради „смекчаването на режима“ след убийството на Марат и екзекутирането на Дантон и Робеспиер от довчерашните им другари). Тайната организация на Гракх Бабьоф Маркс давал за пример в своето „Обръщение на Централния комитет на Съюза на комунистите“, където излагал тактическата програма за действие на съюза. Той съветвал пролетариата да използва якобинския тип клубове и да направи структура на цяла мрежа от нелегални организации. Да се създаде тайно правителство, което да вземе властта, щом рухне капиталистическият строй. Бойният лозунг бил „непрекъсната революция“. „Перманентната революция“ ще бъде философия по-късно и на руския евреин-масон Лео Бронщайн-Троцки - мозък и двигател на болшевишкия преврат в Русия през 1917 г.

Мордохай-Маркс писал тези редове на 32-годишна възраст. Но до този момент той изминава една сравнителна еволюция. Комунист Мавърът става сравнително късно. Преди това минава през школата на затворените общества от атеистичен, хуманистичен тип, които стават много модни в Германия в началото на Х1Х век.

Всъщност понятието „комунизъм“ не е измислено нито в Съветския съюз, нито от Ленин в Женева. Въвежда го пръв през 1788 г. Рестив дьо ла Бретон, революционер и писател. Бретон е пионер и в областта на порнографията. Пише и „сериозни“ неща обаче. Автор е на фантастичния роман „Година 2000“, в която описва тържеството на комунизма по целия свят според разбиранията си.

Марксизмът започва с отхвърляне на Бога

Синът на адвоката от Трир Хайнрих Маркс и внукът на еврейски равин преодолява през цялата си младост комплекса на човек, роден в еврейско семейство. Скокът, който прави баща му към протестантството две години преди раждането на Карл през 1818 г. обаче не бил тежък, защото Хайнрих Маркс не бил вярващ човек. Бил модерен почитател на Русо, Волтер, Лесинг, Лайбниц. Целта на покръстването била да направят кариера той самият и синът му в Прусия. Самият Фридрих Вилхелм III Пруски насърчавал такива покръствания, защото имал лични интереси. Всъщност Рейнската област, в която е Трир, попада за 20 години под френско владение след Революцията и това дава отражение. Нахлува „либерален дух“, както се изразявали тогава. Дори един от първенците на града бил поклонник на социализма. Казвал се Лудвиг Гал и написал една брошура във възхвала на идеите на Сен Симон и Фурие през 1825 г. Така че още на 7 години Кашел-Карл е можел вече да чете позволена от властта социалистическа пропаганда. Въпреки това той не станал социалист веднага. През 1835 г. Карл отива да учи в Бонския университет.

Година по-късно баща му го премества в Берлинския, защото той е с най-добра репутация. Мечтата на Хайнрих е синът му да стане правист като него, но Карл завършва философия. По това време той вече е сгоден за Жени фон Вестфален - дъщеря на барон. Братът на Жени е министър на вътрешните работи на Прусия и естествено проучва своя бъдещ зет. Агентите му донасят, че младият Карл „прекарва времето си главно по кафенетата, налива се с бира и вино, пуши дебели пури и дърдори по цял ден с компания войнстващи атеисти“. Това е групата на „младохегелианците“. След смъртта на Хегел се оформят две философски школи. Едната залага на консервативния елемент в неговата теория. Тя е „дясната“ група. Изхождайки от Хегеловата максима „Всичко, което е действително, е разумно“, тази школа приемала пруската държава като висша точка на развитието на обществото и отхвърляла революцията като необоснована.

Групата на Маркс обръща нещата. Всичко, което е разумно, е действително, казвала тя и теоретизирала, че това общество трябва да се промени, и то радикално. Кой знае защо, всички започвали промяната от християнството. Давид Щраус, член на групата, слага идейна основа на движението с книгата си „Животът на Исус“, издадена през 1835 г. В нея Щраус критикува Новия завет от рационалистична гледна точка.

Християнството е сбор от митове и няма отношение към реалната история, заключавал хуманистът. Другият член на клуба Бруно Бауер направо обявил Библията за лъжа и глупост. Фойербах продължил разработката. В „Същността на християнството“ (1841 г.) той направил извода, че религията не е нищо повече от социална нужда за човечеството. „Личността на Бога не е нищо друго, освен проекция на личността на човека“, отсякъл Лудвиг Фойербах. 47 години по-късно Енгелс ще напише, че съчинението на Фойербах с един удар разсеяло всички противоречия и провъзгласило тържеството на материализма.

В тази творческа атмосфера всъщност се оформил Маркс. Както виждаме, главен проблем за младохегелианците бил как да отрекат божественото начало на света и да доведат безбожието до „научно“ и „рационално“ ниво. На тях не им харесва дори Бог да се нарича Идея, както е у Хегел. Просто не трябва да има Бог в никаква разновидност.

Не е случайно, че започват битката си с идеята за рушене на вярата и религията. Там се крие ключът към бараката при всички социалистически и комунистически теории.

Маркс е бил сатанист и е демонстрирал това

Карл защитава дисертацията си с една тема, която е далеч от бъдещите му огнени трудове за срутване на строя. „Различие между натурфилософиите на Демокрит и Епикур“. Скучна и сива работа, която марксистите по-късно не тикат на преден план. За отбелязване при нея е само затвърждаването на Мавъра като богоборец. „Прометей е най-светият мъченик във философския календар“, пише той в дисертацията си. Знаковият образ на падналия Божи служител, който става любимец на Маркс, говори много за пътя, който той поема. Маркс става почитател на Луцифер и дори пише стихове в негова прослава.

Едноактната пиеса „Уланим“ е програмна антихристиянска творба, а стихотворението „Цигулар“, публикувано през 1841 г. в берлинското списание „Атенеум“, възпява дявола: „Бог не знае музиката, която ми трябва (тя е шепот на Ада). Тя води към безсмислие на душата (Тази музика ми я припява дяволът). Той ми тактува и ми движи лъка.“

Като повечето евреи и младият Карл е болезнено амбициозен. Въпреки че цял живот проповядва апология на пролетариата, той се жени за баронеса. Веднага след сватбата си с 4 години по-възрастната от него Жени фон Вестфален той получава предложение за работа във вестник от Мозес Хес, син на еврейски богаташ, социалист и нихилист, който ще стане духовен наставник на Маркс. Всъщност той го прави комунист. Тук се сблъскваме с един привиден парадокс, който ще се повтори отчетливо при финансирането на болшевиките в Русия от уолстрийтски банкери през 1917 г., както и на Хитлер от същите банкери. Парадоксът „еврейски финансов магнат-социалист“ се появява през цялата най-нова история на ХХ век.

Мавърът става главен редактор на „Рейнски вестник“ на 24 години. Сред първите творчески изяви на Маркс е статията му „Към еврейския въпрос“, публикувана през 1844 г. В нея той нарича сънародниците си „развратена нация, чийто бог са парите“. Ласал Карл също обиждал на еврейска основа, а Мозес Хес наричал „комунистически равин“.

По-късните изследователи обикновено не наблягат на тези Марксови нападки. Някои неомарксисти като Ерих Фром, Карл Левит и Луис Хол обясняват антисемитизма на Маркс с това, че бил „еманципиран евреин на XIX век“. Левит например дори търси старозаветни черти в образа на Маркс.

Всъщност идеите и поведението на Карл Маркс говорят повече за принадлежност към окултното, езическо влечение към хаос. Към първичния хаос, от който материята се самоподрежда.

Езическото начало на комунизма е култът към хаоса

От антични времена съществуват общества и групи на „посветени“, които отхвърлят Божия закон и търсят „връщане в първичния бульон на космоса, който ще доведе до съществувалия някога митичен Златен век.

Още Хезиод в VIII век пр. н. е. говори за Златния век като за безгрижното детство на човечеството. След това през вековете, за да запазят от влиянието на християнството това учение, се създават затворени общества, които се наричат различно през различните епохи, но преследват едно и също. Защо обаче тези общества винаги са в дъното на революции и преврати? Защото тяхната вяра е хаосът. Коренът на тази вяра е в древните култове на хаоса - Сатурналиите, Вакханалиите. Според тези вярвания при управлението на Сатурн и Хронос имало всичко, изобилие на наслади за всеки на корем. Без правила и морал, без нужда от ред.

Ритуалното пресъздаване на това „златно време“ възпроизвеждало вихъра на тъмните сили, терора на всепозволеното, разврата и насилието, които властвали като форма на абсолютната свобода според разбирането на тези общества. Това верую изповядвал през V в. например водачът на манихейската секта Маздак, който почти успял да направи комунистически преврат в Персия. Това изповядвали и асасините - секта на мюсюлмани-радикали, които получавали вдъхновение от хашиша и нямали скрупули да убият никого в името на идеята. Такива били и платформите на богомилите, катарите, албигойците, розенкройцерите, илюминатите и якобинците. Философията на хаоса изисквала терор, защото само чрез терор се пренареждал днешният неправилен свят. Бог на хаоса в римската митология бил Либер. Затова в лозунга на Френските масони-якобинци на първо място била „свободата“ - либерте.

Философията на хаоса изисквала и конспирация, защото винаги била против съществуващия ред и търсела „очистителната сила на терора“. Казано просто, тук става дума за последователен сатанизъм.

Ето как вижда идеите на Маркс големият изследвач на митовете Мирча Елиаде: „В края на пътя на човечеството съгласно марксистката философия на историята лежи златният век на древната езическа есхатология (материя, която изучава края на света - б.а.). В този смисъл Маркс действително върнал Хегеловата философия от небето на земята, но същевременно потвърдил верността на древния мит за златния век, с тази разлика, че поставил този златен век в края на историята, а не в началото... Марксистите в наши дни виждат приближаващата победа на пролетариата като нещо, което ще сложи край на всякаква историческа несправедливост.“

Маркс се присмивал на последователите си, че вярват в идеите му

Създателят на „научния комунизъм“ май много не е вярвал в него. Във всеки случай за него хората, които са го приели като кауза, са глупаци. Ето как описва отношението на „вожда на пролетариата“ към последователите му пруският симпатизант на социализма Фон Техов, който гостува през 1850 г. в Лондон и прекарва няколко вечери в кръчма с Маркс, Енгелс и обкръжението им: „Първо пихме порто, после червено бордо и накрая шампанско. След червеното вино Маркс беше съвсем пиян. Въпреки състоянието си той дирижираше разговора. Усетих, че има не само изключително интелектуално превъзходство, но е и забележителна личност. Ако беше толкова сърдечен, колкото интелигентен, и ако притежаваше толкова обич, колкото омраза, бих влязъл в огъня за него. Жалко, че този човек не е способен да даде на нашата кауза наред със светлия си ум и едно благородно сърце. Убеден съм, че опасната му лична амбиция е разяла всичко добро у него. Той се присмива като буржоа на глупците, рецитиращи неговия пролетарски катехизис. Останах с впечатлението, че жаждата за лична власт е двигател на всичките му постъпки, независимо че твърди обратното.“

Както виждаме, разминаването между думи и дела е основна характеристика на комунистическите водачи открай време. Така е при якобинците, така е и при бащата на диалектическия материализъм, така е при практиците на комунизма - Ленин, Сталин и всичките им копия.

Двойният стандарт у Маркс не се проявява само в цинизма към „глупаците“, подлъгали се по учението му. Той цял живот живее на чужда сметка, при това без чувство за извинение и благодарност към благодетелите си. Светът е длъжен да го издържа. Теоретикът на пролетарската революция всъщност никога не е работил тежък пролетарски труд. Въпреки че се обявява против унаследяването на капитали в „Комунистическия манифест“, Маркс непрекъснато чака отнякъде наследство, за да има пари за творческата си работа - създаването на концепция как да бъде разрушен светът.

„Да беше умряла майка ми вместо Мери!“, пише Маркс до Енгелс

Енгелс от години живее с ирландката Мери Бърнс. Тя му е хем прислужница, хем любовница, хем секретарка. През 1862 г. Мери умира. По този повод Карл Маркс му пише уж утешително писмо. В крайна сметка обаче не успява да маскира същността на мисленето си. Маркс е в лоши отношения с майка си и отдавна чака тя да умре, та да прибере наследството и. В „утешителното“ писмо до Енгелс той се отвлича в разсъждения за собствените си финансови затруднения и някак естествено му се откъсва възклицанието: „Не можеше ли майка ми да е на мястото на Мери!“

Наследствата на починали роднини са основно препитание за свръхреволюционера Маркс. Другият му вечен спонсор е Енгелс. Откакто се срещат през 1844 г., двамата другари ще останат свързани до края на живота си. Дори Жени Маркс ревнува от тази мъжка любов. Енгелс също не е пролетарий, баща му има фабрика в Англия и добри доходи.

През последните десет години от живота на Маркс Енгелс му отпуска редовна рента от 350 лири до живот. Освен това лично му написва статиите, с които Маркс се появява по страниците на „Ню Йорк Дейли Трибюн“ през годините 1853 - 1861 г. Тъй като има проблем - Маркс не може да пише на английски, а по-интелигентният Енгелс може на няколко езика. Верният приятел поема тази тежест. Маркс му дава суров материал, от който Енгелс произвежда вестникарски статии за „Трибюн“. Маркс няма скрупули от тази измама. Важното е, че получава по една лира на статия.

Така, както няма угризения да направи дете на прислужницата си Хелене Демут и да накара Енгелс да обяви, че е от него, за да не става скандал с Жени. За строителя на новия свят такива дреболии нямат значение на фона на световната революция.

Маркс щеше да остане второразреден философ без болшевишката революция на масона Бронщайн-Троцки. През 1901 г. немският философ Вилхелм Винделбанд пише фундаментален труд „История на философията“. В него на Маркс и Енгелс са посветени две кратки бележки. Мавърът не е никакъв титан на мисълта в очите на класическата академична мисъл. До 1917 г. всъщност и влиянието на учението му е почти нулево. Особено в Новия свят. Болшевишка-та революция, и най-вече нейната устойчивост, карат западната научна и широка общественост да се заровят в съчиненията на Маркс и на практика да ги пуснат в обръщение за света. „Капиталът“ например, писан 6 години и публикуван през 1867 г., излиза в хиляда бройки, които не успяват да се продадат за пет години. Едва руското издание намира публика по-бързо.

Последният енциклопедист в икономическата мисъл на ХХ век Джоузеф Шумпетер пише, че за него Енгелс определено превъзхожда Маркс като икономист. Поне що се отнася до 40 и 50-те години на Х1Х век, когато Енгелс пише „Положението на работническата класа в Англия“ (1845 г.)

Този период е всъщност „най-бойният“ за двамата другари. През 1847 г. в Брюксел те съчиняват „Манифест на комунистическата партия“.

Ложата, наречена „Съюз на справедливите“, Енгелс и Маркс превземат и прекръщават през 1847 г. В нея членуват 17 души, от които нито един от работнически произход. През 1851 г. този съюз безславно умира. За да възкръсне през 1864 г. като Първи комунистически интернационал. В това сборище на различни авантюристи и нихилисти Маркс непрекъснато се бори с Бакунин за водаческото място и през 1872 г. тази структура се разпада, без да е свършила нищо. Бакунин не възприема властническите амбиции на Маркс и обявява, че ако неговото учение някога стане реалност, то ще представлява открита тирания. Руснакът сякаш е пророк. Той умира през 1876 г. и не може да види сбъдната мечтата за диктатура на пролетариата в собствената си родина - Русия.

Това ще стане чак когато германците приготвят пломбиран вагон за Владимир Улянов-Ленин за Русия, а уолтстрийтските еврейски банкери - пачки долари за Лейба Бронщайн-Троцки през 1917 г.

Из „Манифест на комунистическата партия“ от Карл Маркс и Фридрих Енгелс:

„Комунистите могат да резюмират своята теория в един израз: премахване на частната собственост... Унищожаване на семейството! Върху какво почива съвременното буржоазно семейство? Върху капитала, върху частната печалба...

Буржоазното семейство, естествено, ще отпадне с отпадането на това негово допълнение, а двете заедно ще изчезнат с изчезването на капитала.

Работниците нямат отечество. Не може да им се отнеме това, което те нямат... Националната обособеност и противоположностите между народите изчезват все повече с развитието на буржоазията, със свободата на търговията, със световния пазар... Господството на пролетариата още повече ще ускори тяхното изчезване.

Пролетариатът ще използва своето политическо господство, за да изтръгне постепенно от буржоазията целия капитал, да централизира всички средства за производство в ръцете на държавата... Разбира се, това може да стане само с деспотична намеса в правото на собственост.

Крайно време е комунистите вече открито да изложат пред целия свят своите възгледи, своите цели и стремежи.“

Мисли на вождовете на световната революция:

Из статия на Маркс от „Рейнски вестник“, 1844 г. „Ние сме безмилостни и не желаем да даваме никакви доказателства за милосърдие. Когато дойде нашият ред, тероризмът няма да изглежда по-хубав.“

Из писмо на Енгелс до Маркс, 1847 г., с което го кани в Париж:

„Ще се пошляем... Ако разполагах с рента от пет хиляди франка, щях само да се забавлявам с жените, докато не се скапя съвсем. На този свят не си струва да се живее без французойки! Но понеже се намират малки, палави работнички, няма проблем.“

Из писмо на Маркс до Енгелс, 1852 г.:

„Ако това куче умре сега, ще се оправя.“ (Отнася се за чичото на Карл - Хайнрих фон Вестфален, когото той чака да умре, за да вземе поредното наследство.)

В руския комунизъм няма нищо руско освен жертвите

Можеше ли да няма Съветски съюз? Този въпрос няма историческа стойност, защото в историята няма „ако“. Но има куриозен смисъл.

През 1916 г. младият дипломат Алън Дълес е втори секретар в американското посолство в Швейцария. По това време там живее руският емигрант Владимир Улянов, по майчина линия - четвърт евреин, потомък на фамилията Бланк. „Мой колега ме съветваше да обърна повече внимание на един руснак на име Илин (това е един от псевдонимите на Ленин), но аз не го приех сериозно“, споделя пред „Сатърди ивнинг поуст“ Дълес след много години.

Дори бъдещият шеф на ЦРУ Дълес да си е мислил, че е можел да спре Ленин в неговия устрем да разруши Русия, това говори само за наивност или демагогия у Дълес. Защото световното братство е решило Русия да бъде предадена на заколение на психопата Ленин и еврейския терорист Троцки. А Дълес е част от това братство и след години ще играе активна роля в налагането на САЩ като световен полицай.

Западът проявява подозрителна снизходителност към марксизма и неговите последователи - терористи от появата им до днес. Нещо повече, отделни кръгове в богатите държави - Германия, САЩ, Франция, директно подпомагат революционерите от комунистически тип. Огромният злощастен социален експеримент, наречен СССР и комунистически свят след Втората световна война, обхванал повече население и площ от тези на развитите страни, нямаше със сигурност да съсипе живота на милиони и милиони хора, ако не беше негласната подкрепа на най-силните финансово кръгове на Запад и симпатизирането на т. нар. „леви“ идеи от страна на цели поколения западни интелектуалци. Като се започне от умилителното описание на Съветска Русия от английския писател Хърбърт Уелс (масон) и се свърши с потока от суперлативи в западните медии по адрес на последния генсек на КПСС - Горбачов, гост на обществото на Билдербергите - политически и финансов световен елит, който от 1954 г. прави годишни тайни сбирки и взема геополитически решения за цели държави.

До Първата световна война Русия е водеща световна сила. Тя произвежда през 1901 г. 12 милиона тона петрол, САЩ - 10 милиона. По благосъстояние на населението е на трето място в света. Годишният и икономически растеж в периода 1880 - 1910 г. е 9 % за година. Според германски данни от това време промишлеността расте от 1860 до 1900 г. 7 пъти. В Англия за същото време скокът е само 2 пъти, във Франция - 2,5 пъти, в Германия - 5 пъти. През 1913 г. производството в селското стопанство е на ниво, което и през 70-те години не може да бъде стигнато от СССР. За периода 1909 -1913 г. производството на зърно в Русия надхвърля с 28% продукцията на САЩ, Канада и Аржентина, взети заедно. Само експортът на зърно през 1914 г. е 11,4 милиона тона. Ето какво прогнозира в началото на века известният френски икономист Р. Тиери в книгата си „Русия през 1914 г.“: „Населението на Русия към 1948 година ще достигне 344 милиона жители - повече, отколкото на петте най-големи европейски държави, взети заедно. Ако нещата на Русия вървят между 1912 г. и 1950 г. така, както вървяха в периода 1910-1912 г., то в средата на столетието Русия ще доминира в Европа както в политическо, така и в икономическо и финансово отношение.“

В православна Русия се приемат и закони, някои от които изпреварват по демократичност Германия и други западноевропейски страни. Още през 1886 г. влиза в сила закон за отговорността на работодателя и работниците, трудов регламент, през 1882 г. се забранява детският труд, фиксират се почивните дни на всички големи християнски празници. С една дума - няма пролетариат, който да иска „освобождаването си“ от експлоатацията. Затова и болшевишка-та революция е странна. Тя се извършва по якобински. Тя „кара“ хората да повярват, че имат нужда от съветска власт.

Масонът Бронщайн-Троцки и партньорът му Ленин имат в главата си само смърт и разрушения

И днес може да се срещнат хора, които повтарят старата митологема, че Ленин е един идеалист, който искал да построи справедливо общество, но умрял рано и лошият Сталин развалил всичко. Това просто е огромна лъжа. На първо място, защото идеолог и мотор на болшевишката революция е Лео Бронщайн-Троцки, руски евреин, масон от 33 степен, член на Ложата на Великия Изток, а неговият помагач Ленин просто не може да диша без насилие.

Още преди да вземат властта, Троцки и увреденият вече мозъчно от сифилиса Ленин жадуват терор. В Швейцария Ленин пише каква трябва да бъде компартията според тях. Това трябва да не е много широка организация, по възможност да е тайна, да има група от „авангардни борци“, които да са готови на всичко за победата на революцията. Този авангард трябва да се състои от специално обучени, посветени хора, елит. Виждаме отново принципа на ложите, на затворените общества, в които има ядка от посветени и обкръжение от послушници. За Бронщайн-Троцки и Ленин повечето социалдемократи в Европа по това време са „меки“, те не стават за световната революция. Те нападат яростно съпартийците си, които не споделят възгледите им за насилствено вземане на властта и терор. На всеки различен от себе си Ленин обявяваше война, споделят сподвижниците му, разделили се с него.

Затова и никой не се учудва на начина, по който Улянов и Бронщайн превземат руската социалдемократическа партия - агресивно. „По принцип ние никога не сме отричали терора и не можем да го отречем“, пише през 1901 г. Илич. Той е точен следовник на френските дейци на Просвещението и революцията от 1789 г. - масоните, които жадуват реки от кръв, за да преустроят обществото. Това най-ясно го е изразил парижкият радикал Мишел де Бурже. Той веднъж стоял с Жорж Санд на брега на Сена, гледайки Тюйлери, и казал:“ За обновление на обществото реката трябва да се напълни с кръв, а това място да се превърне в пепел!“

През 1903 г. най-радикалното крило на социалдемократическата партия на Русия става ядрото на бъдещата най-многобройна и мощна компартия в света.

Когато през октомври 1917 г. тя взема властта в Русия, първото, което започва да прави, е да убива. Много и безразборно. На 20 декември е образувана ЧК - Извънредна комисия, начело с Дзерджински - полски полуевреин, учредител на социалдемократическата партия в Полша и Литва през 1900 г. В деня на основаването на ЧК Дзерджински казва: „Не мислете, че търся някаква форма на справедливост, в момента справедливост не ни е нужна. Това е война - лице в лице, битка докрай. На живот и смърт! Настоявам за орган за революционно уреждане на сметките ни с контрареволюционерите!“

И органът заработва. Воден от принципа на Ленин: „Бихме попитали човека: къде сте вие по въпроса за революцията? За нея ли сте или против нея? Ако е против нея, ще го изправим до стената!“

До стената са изправяни по 1000 души на месец само в периода 1918-1919 г. Огънят на терора се разпалва лично от Ленин. „Да се разстрелва по един на всеки десет за безделие!“, „Докато не приложим терора - разстрел на място, спрямо спекулантите, нищо няма да постигнем“ - това са все директиви на Илич през януари 1918 г. Дори гражданската война още не е започнала. У.Х. Чембърлейн, един от първите историци на съветската революция, пресмята, че само от ЧК са убити 50 000 души до 1920 г. На практика те са много повече. Както казва Лацис, заместник на Дзерджински, в периодичното издание на ЧК „Червен терор“: „Ние не воюваме срещу отделни личности, ние унищожаваме буржоазията като класа.“

Битката срещу православната църква

„Няма нищо по-отвратително от религията“, пише Ленин до Горки през 1913 г. Той откровено мрази християнството и вижда в него враг и опасност. И то точно в лицето на най-благочестивите свещеници, които с личен пример водят след себе си хората към познаване на Христос и спасението си. Това е преграда за бяса на разрушение и нихилизъм, който ръководи Ленин. Дори 10 % от руснаците да останат живи, това е достатъчно да се построи „идеалното общество“ - комунизмът. Така разсъждават вождовете на революцията - масонът Бронщайн-Троцки и Ленин. За тях Русия е нищо и това личи от начина, по който предават националните интереси, сключвайки неизгодния за страната си Брест-Литовски договор с Германия.

Германците пък ги оставят на мира да изтребват руския православен народ. Тяхната армия е можела много бързо да разпилее болшевишката групичка, узурпирала властта, но не го прави. „Болшевиките са най-доброто оръжие да се държи Русия в състояние на хаос“, казва адмирал Паул фон Хинце, външен министър на Германия през 1918 г. Това е част от концепцията на висшето европейско масонство, която германското правителство изпълнява, тъй като е превзето от него.

Един от първите актове на болшевиките е да разделят църквата от държавата, да национализират имотите, да забранят преподаването на вероучение и още нещо много любопитно и кореспондиращо с днешния ден на България. Освен прекия удар срещу духовенството и храмовете комунистите създават паралелна църква, наречена „Живата църква“.

Трима продажни свещеници - Виеденски, Класницки и Белков, я оглавяват и искат от патриарх Тихон, който е заточен, да им отстъпи канцеларията си. Патриархът дава съгласие, за да се предаде водачеството на църквата на митрополит Агатон, одобрен за заместник.

Тримата агенти на режима обаче започват да се разпореждат от името на патриарха и свикват учредително събрание на „Живата църква“. Налагат нови канони, премахват патриаршеския сан и превръщат църквата в някакъв протестантски придатък на властта. ЧК ръководи операцията.

Тази църква обаче не се приема от хората и властта се захваща да разруши изцяло руската православна църква. Започва вакханалия, истински сатанински ураган от опустошение над храмове и светини. Само до началото на 1923 г. са затворени 722 манастира. Затворените църкви са десетки хиляди. За една-единствена година - 1929 г., са затворени 2000 църкви. На 23 февруари 1918 г. излиза декрет, който разпорежда църквите да си предадат всички ценности. Ограбването е тотално. Поругаването - също. Параклисът на Иверската Божа Майка в Москва е разрушен за една нощ. Исакиевският събор в Петроград е превърнат в атеистичен музей. Храмът на Спасителя в Петербург е превърнат в клуб, знаменитата Киевско-Печорска лавра е опустошена и затворена, в Святогорск красноармейци нахлуват в манастира и избиват след мъчения монасите, в Тамбов църквата става театър, иконите са изгорени, одеждите на свещениците се използват за покривала на конете. Под ръководството на евреина Лазар Каганович е взривен най-големият храм в Москва - „Христос Спасител“, за да се отвори място за гигантска статуя на Ленин, която така и не е издигната.

Свещениците са обезправени и унищожавани по план. Член 65 на Съветската конституция не дава избирателни права на клира. Децата им не могат да влизат в държавни училища. Убийствата на духовници става всекидневие. В Петроград едни от най-видните пастири - протопрезвите-рите Орнацки и Ставровски, са изтезавани, с отрязани уши, нос и извадени очи те били изхвърлени в реката. Самият Петроградски митрополит Вениамин все пак е съден, преди да бъде екзекутиран. Лъжесвидетели по процеса са същите трима попове, които правят после „Живата църква“ по поръчка на ЧК.

По данни на „Таймс“ от 1922 г. само през първите 3 години на болшевишки терор са били убити 28 владици и 1215 свещеници. Общо след 1917 г в Русия са избити около 500 000 православни духовници и технически персонал на църквата от еврейския болшевизъм.

Комунизмите бяха нужни на Запада да обезкърви и колонизира Изтока, в който преобладава Православието

Примерът на ленинистите в Русия с масов терор се повтарят във всички „социалистически“ страни, попаднали в орбитата на Кремъл след 1945 г. „Мръсни месеци“ на безконтролни кръвополития имат в календара си и България, и Румъния, и Югославия. Дадена е пълна свобода на лумпени да убиват безогледно. Избит е интелектуалният елит на източноевропейските нации.

Защо хората позволяват да им надянат примката? Този въпрос не получава пълноценен отговор до днес. Защо, след като е било ясно от самото начало, че това е нищо повече от терор и откровено желание на една група патологични властолюбци да яздят народите си, малката група комунисти (а във всички страни тази група е малка при вземането на властта) успява? Не може всичко да се обясни с естественото влечение на хората към социална справедливост, още повече че тя не се прилага никъде. А веднага става ясно, че комунистите от радикален тип искат казармен тип общество, а не справедливост.

Много изследователи обясняват успеха на комунистическите групи със специален заговор, ръководен от скрити, суперолигархични кръгове в света. В някои от тези трактовки има логика, но те никога не биват цялостни и завършени в доказателствено отношение поради липса на информация, която е в ръцете на същите кръгове. Дали например фактът, че от 22 членове на Совнаркома при Ленин само 3 са руснаци, останалите - евреи, или че от ръководството на ЧК руснаците са само двама, другите са евреи, а от общо 545 души състав 447 не са руснаци, а главно евреи, е имал решаващо значение за развитието на съветската революция? Редица автори приемат болшевишкия терор като план на външни за православните руснаци сили. В тази теза има логика, защото най-големият потърпевш от болшевизма е руският православен народ. Жертвите на еврейско-болшевишкия терор се изчисляват на над 100 милиона за целия период на съветска власт. През 1917 г. Русия има 160 милиона население, което е щяло да бъде около 400 милиона през 50-те години. Днес то е 147 милиона.

В по-ново време драстични варианти на комунизма бяха разиграни и в Азия. Камбоджанецът Пол Пот например изби по време на режима си над 1 000 000 свои сънародници, и то по садистичен начин. Не трябва да забравяме обаче, че Пол Пот дойде на власт и бе поддържан от САЩ -една юдеизирана страна. Защото както категорично отсича пред Кнесета днешният премиер на Израел Шарон - „Америка е под наш контрол“.

Комунизмът не предлага нищо различно като икономическа схема, когато дойде на власт. Одържавяването не оправя нещата, а ги усложнява.

Самите болшевики са били в чудо какво точно да правят с икономиката, след като взели властта. Принудителното събиране на продукцията от селяните довела до бунтове и страхотен глад. Той бил принуден да върне отчасти пазарните отношения под формата на НЕП за изпускане на парата. Практиката на държавите в Източна Европа пък доказа, че уравниловката на социализма и усещането за тотална заетост и безплатно здравеопазване и образование е за сметка на аборигенско ниското заплащане на труда. Ако все пак някъде се заформя общество, което показва, че може да урежда социално-икономическите си отношения сравнително справедливо, без крайностите на рязкото обедняване за сметка на една свръхбогата малка върхушка, се намесва наднационалното управление на планетата - „семейството“. Световният свръхелит, който сменя управлението в тази държава и отново натиква народа и в тинята. Целта на гигантския социален експеримент, наречен „комунизъм“, бе да се създадат плашила. И никой народ днес в началото на ХХ1 век да не мисли, че има пътища за развитие на човечеството, различни от американския тип капитализъм, който на фона на демонстративно отблъскващия кървав комунизъм изглежда не само приемлив, но и възможно най-доброто общество. А цели поколения идеалисти, които са ставали съучастници или най-малкото не са попречили на екстремните групи и тайни общества като болшевиките, виждат, че са били използвани като опитен материал с пагубен край. Такъв, какъвто се полага на всички лабораторни бели мишки.

Другата гигантска цел също е постигната - рязка разлика в стандарта на живот на „капиталистическия“ свят и страните от бившия комунистически лагер. Тези страни трябваше да бъдат разсипани и превърнати в колонии на наднационалната върхушка, която плати и на болшевиките, и на нацистите да поразредят населението на Европа през ХХ век.

Днес все повече наблюдатели виждат парадоксите и двойния стандарт на Запада, който уж водеше война срещу комунизма до 1989 г., а след нея издигна нова стена пред народите от Източна Европа и непрекъснато изтъква тяхно-то „изоставане“, като че ли то произтича от субективни причини или защото тези народи са втора ръка хора. Европейският съюз и НАТО са представяни във всекидневната медийна пропаганда като някакъв рай, като Обетована земя, като мираж, който не трябва да изчезва от погледа на източноевропейците. С тази сугестия им се отнема възможността да мислят аналитично и да виждат картината на голямата измама в нейната цялост.

В наложената днес схема на „дясното“ и „лявото“ в официозната политология и пропаганда има огромна спекулация. Никого не учудва и не отблъсква днес например голямото толериране на марксизма на Запад. Докато нацизмът е мръсна дума и неговите прояви се инкриминират, псевдо-учението на Маркс се изучава и „обогатява“ от тълкуватели като неомарксиста-евреин Ерих Фром или от Хърбърт Маркузе и това дори минава за модно. Тези рецидиви на богоборческите идеи на марксисти, ленинисти, маоисти и подобните им, покълнали в тлъстата почва на благоденстващото общество, хранят съмнения, че под формата на „леви“ идеи в света е жив бацилът на нихилизма, на разрушителната антихристиянска сила, наричана социализъм, комунизъм и нихилизъм. Тя тлее и чака дъха на Прометей (Луцифер ) да я разпали за пореден път.

По принцип влечението наляво е влечение към смъртта. Психологът Морис Беси твърди в книгата си „История на магията и свръхестественото“, издадена в Лондон през 1964 г., че според съвременната психология движението наляво е подсъзнателен символ на смъртта. Беси буквално пише: „Господарят на мрака язди черна кобила, която галопира наляво - в посока, която се счита за зловеща. Дори етимологията на термина „ляв“ в латинския - „синиструм“, означава както лява посока, така и „носещ нещастие“. В старобългарската литература също има свръхестествено обяснение на лявото като антибожествено. В един апокриф от Х11 век: „Видение, което видя Исая пророк, син Амосов“, се говори за наличието на небето на „леви“ и „десни“ ангели. Левите според апокрифа са от свитата на Луцифер - падналия ангел, и тикат човека към гибел.

През 1970 г. един американец, бивш член на ръководството на Американската комунистическа партия - Кенет Гоф, публикува книгата си „Бащата на комунизма е сатанизмът“. В нея бившият активист на компартията пише:“Вълната на луциферианството, която премина по цяла Русия преди революцията, сега е надвиснала над Америка.“

Но кое ражда комунизмите всъщност? Гневът на бедните? Организираното съзнание на пролетариата, който е прочел Маркс, Енгелс и Ленин и тръгва да разрушава света? Да премахва собствеността, семейството, да гради централизирана банкова система и репресивни органи, които да го мачкат след това?

Категорично - не. Чувствата на бедните и желанието за справедливост у повечето хора бива използвано от една върхушка, която жертва тези хора, за да ги противопоставя на други и да разделя общества и народи с кръв. Историята на комунизмите и тероризмите, прочетена както трябва, показва един огромен парадокс, за който не се говори и не пише в учебниците. Фактът, че комунизмите и тероризмите се финансират и инспирират от една богата, най-често стояща в сянка международна върхушка, която концентрира най-големите капитали. Излиза, че свръхкапиталистите плащат, за да създават движения срещу себе си. Налудничаво звучи, но е вярно. Така както е вярно, че Уолстрийт плати болшевишката революция през 1917 г. в Русия.

Глава V

Руски или еврейски комунизъм?

Защо Западна Европа, Уолстрийт и главно еврейски банкери от САЩ платиха на „класовите си врагове“ да направят болшевишката революция? Защо този факт се криеше от „комунистическата“ пропаганда до 1989 г. и продължава да се крие от „капиталистическата“ до днес? Защо не се изучават думите на Чърчил: „...Няма нужда да се подсилва ролята, която изиграват в създаването на болшевизма и във фактическото осъществяване на руската революция тези световни и основно атеистични евреи“?

До днес в България няма сериозно изследване, което да се е занимало с финансирането на болшевишката революция. Броят се жертвите, описват се хиляди подробности от завземането на властта в Петербург през 1917 г., но не се визира въпроса „Кой плаща?“.

За отделни изследователи-ентусиасти, които не приемат официалната пропагандна линия, че комунизмът е руско изобретение, отговорът е ясен. Комунизмът е идеен продукт първо на една промасонска и проеврейска богоборческа върхушка в Западна Европа, както изяснихме по-горе. След това - на наднационалната финансова върхушка, базирана в създадената и поддържана от масони държава - САЩ. Книгите на такива автори обаче най-често са изтласквани в периферията на общата култура, обявявани за част от „теорията на конспирацията“ и уязвявани като несериозни. В същото време огромни пари биват изсипвани на институти и отделни автори, за да съчиняват лъжливата история на човечеството. Крещящ пример за това е историята на руската болшевишка революция през 1917 г.

За създател на съветската държава във всички енциклопедии се представя Владимир Илич Улянов, внук по майка на покръстен евреин - Александър Бланк.

От масовите познавателни източници е скрит фактът за масираното участие на евреи в болшевишката революция като нейни лидери, изпълнители и като висша администрация на Съветска Русия от създаването до края и. Омаловажава се ролята на Лейба Бронщайн-Троцки, висш масон 33 степен, който получава директната парична подкрепа на уолстрийтски финансови магнати евреи, за да извърши това, което поколения в комунистическите страни изучаваха като ВОСР - Велика октомврийска съветска революция.

Биографията на само един от лидерите на ВОСР - Улянов, бе обожествена и вкарана в енциклопедиите. „Вождът“ на революцията Ленин бе и балсамиран по древноегипетски ритуал, което е демонстрация на приемственост между античния херметизъм и действията на тайните богоборческите общества в ново време, генератори на революции и човешко изтребление.

Ленин е избран от световния елит като безскрупулен антипатриот, антихристиянин и антирусист, като психично увреден човек с патологично властолюбие и бесовски патос.

Ленин не е работил нито един ден през живота си след университета. При това след 1900 г. до 1917 г. той на практика живее в най-луксозните градове на Европа - Женева, Париж, Лондон, Цюрих. Как един полулегален руски емигрант, който дори няма някакво наследство като Маркс, си позволява такъв живот? Плюс издаване на вестник?

Отговорът е - плащат му финансови магнати, главно извън Русия. Като например внукът на милионера Морозов -Николай Шмид. Той от началото на века финансира „Искра“ и плаща курорта на Ленин в Швейцария и на други места. Сестрата на Шмид пък се жени фиктивно за болшевика Игнатиев, за да имат конспираторите начело с Ленин пълен достъп до авоарите на Морозовите наследници. Ленин взема пари и от враговете на собствената си родина. В разгара на руско-японската война през 1905 г. шефът на японските тайни служби - Ашика, вижда у Ленин такъв отявлен предател на собствената си страна, че веднага го харесва и започва да му пълни джоба. В отплата Ленин пуска част от парите на свои другари в Русия, които организират бунтове и стачки и така помагат на Япония.

Един доклад пък на руския агент Сватиков, изпратен специално от руската обществена безопасност да следи Ленин в Швейцария, описва честите отскачания на Ленин до германската легация.

По-късно става известно, че Германия плаща на Ленин и отпуска специален вагон за него, за да се върне в Русия и да я разяжда отвътре, докато тя се бие с Германия. Появяват се свидетелства за наличието на 70 милиона германски марки, отпуснати за Ленин.

Месеци преди него - през март 1917 г., Лейба Брон-щайн-Троцки тръгва за Русия от САЩ. На канадската граница той е спрян и арестуван. У него са намерени 10 000 долара, което е огромна сума за онова време. Има данни, че в Лондон през 1905 г. Фабианската организация (вид промасонско общество от типа на Ротари) дава голяма сума на болшевиките. Лично членът на тази ложа, сапуненият крал Джоузеф Фелс, дарява революционерите. Отново виждаме парадокса милионер да подпомага антикапиталистически революционери. Според дописка пък в „Ню Йорк Джърнъл - америкьн“ Джон Шиф, внукът на еврейския магнат Якоб Шиф (шеф на еврейската инвестиционната компания „Кун, Лоеб и Ко.) твърди, че дядо му е похарчил около 20 милиона долара за болшевизма в Русия, докато той се укрепи.

По свидетелство на белогвардейския руски генерал Ар-сений Гулевич Якоб Шиф е подпомагал финансово болшевиките. Сведението на Гулевич е публикувано в книга на Гари Алън, американски изследвач на най-влиятелните и богати хора в САЩ. Там Гулевич твърди също, че „Господин Бахметиев, последният императорски посланик в Съединените щати, ни каза, че след победата болшевиките са прехвърлили в периода между 1918 г. и 1922 г. 600 милиона златни рубли на „Кун, Лоеб и Ко“ - водеща еврейска банка. Така болшевиките връщат стократно вложенията на банкерите от Уострийт.

Това вече обяснява логиката магнати да дават пари на своите врагове - комунистите, които се борят срещу тях. Което за незапознатите с втория план на събитията звучи абсурдно. Някои тълкуватели търсят смисъла на тези финансови инжекции в удар по икономиката на Русия, която до войната е сред водещите в света. След 1883 г. руснаците започват и експлоатацията на нефтените находища край Баку, което очертава Русия като енергиен гигант на епохата. Това явно е застрашавало големите петролни компании на Запад и главно „Стандарт Ойл“ на Рокфелер, коментират авторите, които обикновено биват описвани като привърженици на „теорията на конспирацията“ и по този начин с лека ръка изключвани от „авторитетните“ научни изследвания, подменящи истинската история. Това квалифициране на подобни автори се прави от владетелите на големите медии в САЩ и западния свят, които са главно евреи или принадлежащи към същия елит, финансирал някога болшевишката революция.

Едно е ясно - пари отвън, и то огромни, Ленин и другарите му - евреи получават. За да разрушат една просперираща Русия и да изградят един огромен концлагер, в който през 70-те години на еврейски комунизъм бяха избити над 100 милиона православни християни - руснаци.

Президентът на САЩ Уилсън помага на терориста Троцки да вземе властта в Русия, да разруши страната и да избие стотици хиляди християни

Уилям Лоурънс Сандърс, зам.-председател на Federal Resrve Bank of New York, пише до президента Уилсън на 17 октомври 1918 г.: „Драги Мистър Президент, аз одобрявам - симпатизирам на съветската форма на управление като най-подходяща за руския народ.“ Удивително! Един банкер и едър бизнесмен се възхищава от комунизма! Знаят ли това американските ученици днес? Не, те учат патетични истории за това как бащите-основатели са измислили най-демократичната държава в света. А за Русия знаят, че там е имало комунизъм, който е лош и най-важното - е руски. Губи им се обаче моментът на мениджмънта на този комунизъм. А той се мениджира от Уолстрийт. Там е създаден Бен Ладен на ранния ХХ век - Лео Бронщайн, останал в историята като Троцки. Дясната ръка и мозъкът на Ленин при вземането и упражняването на терора, наречен Велика октомврийска социалистическа революция в учебниците, с които израсна моето поколение.

След като е депортиран от Франция през 1916 г., Троцки пристига в САЩ на 13 януари 1917 г. Какво прави болшевикът Троцки, който знае само немски и руски, в капиталистическа Америка? Както той сам пише в автобиографията си „Моят живот“: „Професията ми в Ню Йорк беше да бъда революционер-социалист.“ На Уолстрйт, оказва се, този занаят се цени.

Дженингс Уайз пише в книгата си „Уодроу Уилсън -последовател на революцията“: „Историците няма да забравят как Уодроу Уилсън, пренебрегвайки усилията на британската полиция, направи възможно влизането на Троцки в Русия с американски паспорт.“ Уилсън лично осигурява паспорта на Троцки в момент, когато американският Държавен департамент официално полага всякакви усилия да следи влизането и излизането от САЩ на съмнителни анархистични, комунистически и революционни елементи. Когато Америка влиза във война с Германия, а Троцки е известен на британските и щатските служби като германски агент, както и Ленин. Как се нарича това? Един от поредните президенти на САЩ - масон, извършва национално предателство? Няма да е нито първият, нито последният. Помним от разкритията на бившия капитан Морган през 1827 г., че всяка заповед на по-висшия масон стои над всички повели на държавния и национален интерес, а неизпълнението и се наказва.

Няколко дни след като Троцки е влязъл най-спокойно в Русия през финландската граница въпреки „силния контрол“ на Държавния департамент, руските власти спират кореспондент на „Ню Йорк Нералд“ и достъпът до Петроград му е отказан. Но за Троцки няма бариера. За него работи световното братство - синовете на Вдовицата, свободните зидари, поклонниците на Великия архитект на Вселената, който не е християнският Бог. Тези, които изписват петолъчка на печатите си и я вкарват в гербовете на държавите, които успеят да завладеят. Масоните. За всеки техен „брат“ границите не са пречка, дори по време на война.

На 3 април 1917 г. шестима мъже са задържани на американско-канадската граница. Те са Никита Мухин, Лейба Фишелев, Константин Романченко, Грегор Теходновски, Гершон Мелинчански и Леон Бронщайн-Троцки. Описанието на задържаните фигурира във форма LB-1 със сериен номер 1098 на канадската армия от 1917 г. У Троцки са намерени $10 000. След серия от телеграми между Отава и контролните офицери на граничния пункт Халифакс Троцки и другарите му са пуснати.

През 1918 г. полковник Джон Маклейн, канадски издател и публицист, бивш сътрудник на военното разузнаване, пише за своето списание статия, озаглавена: „Защо пуснахме Троцки? Как Канада загуби добрата възможност да съкрати войната“. В статията Маклейн пише дословно: „Троцки беше освободен (от канадската граница, б.а. ) по искане на британското посолство във Вашингтон, предизвикано от искане на Държавния департамент на САЩ, който пък беше активиран от някого другиго. Канадските власти са били инструктирани да съобщават за пресата, че Троцки е американски гражданин с американски паспорт, а неговото безпрепятствено минаване на границата беше по изричното изискване на Държавния департамент на САЩ.“

Защо лично президентът на САЩ Уилсън се грижи за безпрепятственото пристигане на Лео Бронщайн-Троцки до Русия, където евреинът-терорист ще оглави военните сили на болшевиките и ще извърши геноцид над стотици хиляди християни-руснаци? Какво би накарало един американски президент да помага на международен терорист? Какво друго освен принадлежност към „братството“, към масонската ложа, верността пред която стои над държавния и патриотичен дълг. Президентът Уодроу Уилсън освен това е избран с решаващия дял на гласовете на американските евреи. Така пишат изследвачите Mark R. Levy и Michael S. Kramer в съчинението си „The Ethnic Factor“, New York, издадено от „Simon and Schuster“ през 1972 г.

Цялото доставяне на революционери от САЩ и Европа към Русия през 1917 г. е организирано от една перфектна международна организация, в която участват тайни служби, дипломати, висши държавници и финансови магнати, показват фактите.

Шефът на Федералния резерв на Ню Йорк Томсън дарява 1 милион долара на болшевиките, пише „Вашингтон пост“

Троцки пътува към Русия в абсурдистка компания - група американски комунисти, негови съмишленици-револю-ционери и уолстрийтски финансисти. Линкълн Стивънс, американски комунист, участвал в този рейс, си спомня по-късно в мемоарите си през 1931 г.: „Троцки беше с група революционери, сред тях имаше и японци...“ Самият Стивънс пътува до Русия по покана на едрия бизнесмен Ричард Крейн - ексшеф на финансовата комисия на Демократическата партия, вицепрезидент на „Крейн кьмпъни“ и учредител на клона на „Уестингхауз“ в Русия. „Уестингхауз“ е мощна електроенергийна компания, днес проявяваща интерес към българската АЕЦ „Козлодуй“. Крейн посещава Русия 23 пъти в годините 1890 - 1930. Според посланика на САЩ в Германия през 30-те години Уилям Дъд „Крейн много допринесе, за да успее революцията на Керенски, която отвори пътя на комунизма“. САЩ признават първи в света и правителството на масоните Лвов и Керенски след антицарския и антиправославен преврат през февруари 1917 г. въпреки неговата незаконност.

Американският комунист Стивънс пише по-нататък в мемоарите си, че по време на пътуването компанията стигнала до извода, че революцията е само в първата си фаза и е нужна ескалация. „Крейн и пътуващите на кораба радикали смятаха, че ние трябва да сме в Петроград за кулминацията.“, завършва Стивънс. Нека милиардите „профани“ по света се питат как може човек да е едновременно шеф на комисия на Демократическата партия на САЩ, вицепрезидент на компания, представител на енергийния концерн „Уестингхауз“ и комунистически радикал. Логичен отговор те няма да получат, защото не са посветени във втория, невидим за публиката план на събитията.

Цялата операция по внедряване на терористичната болшевишка партия в Русия и окупирането на една християнска страна от евреи-антихристияни и всякакви криминални елементи се плаща от кръгове на финансовата върхушка на Уолстрийт. Тя струва около 100 милиона тогавашни долара. За това има предостатъчно документални източници, но кой знае защо тази тайна част от новата история не се изучава в учебниците. Нито в комунистическите до 1989 г., нито в капиталистическите преди и сега.

Какво кара американските мултимилионери да тъпчат джобовете на съмнителни елементи, които са явни анархисти и революционери, а най-често - обикновени престъпници и лумпени? Които открито обявяват, че са врагове на капитализма и империализма? На своите „класови врагове“?

Показателното е, че преобладаващата част от американските магнати, финансирали терористите, които ще потопят Русия в кръв, са евреи. Това са банкерите: Якоб Шиф, банката „Кун, Лоеб и къмпъни“, Феликс Вартбург, Пол Вартбург, Ото Кан, Мортимър Шиф, Джеръм Ханауер, Гугенхайм, Макс Брейтън, Исак Селигман. Водещи фамилии във финансовия свят, пред които свалят шапка всички на Уолстрийт. Да не би синовете израилеви да си отмъщават за гонения срещу тях по този начин? Може би те са доказали, че са отмъстителни, пише го и в Стария Завет. Но сред спонсорите на болшевиките има и доста неевреи.

В дъното стоят могъщият Рокфелер и не по-малко силният тогава Дж. П. Морган. Те обаче въпреки нееврейския си произход са преплетени с еврейските капитали. Джон Рокфелер е притежател на „Чейз Банк“, която се обединява с банката на Вартбург - „Манхатън банк“, и става най-мощната банка на САЩ - „Чейз Манхатън банк“. Никой обаче не казва „еврейската банка на Вартбург“, всеки казва „банката на Рокфелер“. Дж. П. Морган пък се свързва с Ротшилд чрез компанията за търговия с ценни книжа Northern Securities, която учредява през 1869 г. в Лондон съвместно с Ротшилд. Компанията на Морган става дъщерната фирма на голямата еврейска банкерска фамилия Ротшилд за САЩ. Оттогава и името на Морган стои пред големите еврейски пари.

Преди Първата световна война финансовите и бизнес-структурите в САЩ са доминирани от два конгломерата: „Стандарт Ойл“ на Рокфелер и Моргановия индустриално-финансов комплекс. „Нейшънъл сити банк“ - най-голямата банка, е в ръцете на „Стандарт Ойл“. Най-големите застрахователни компании са също на Рокфелер, но в тях са и парите на еврейските фамилии.

Морган е монополист в областта на стоманата, електричеството, корабоплаването. Негова е най-голямата електрическа компания - „Дженерал Електрик“, пръв е в каучуковата промишленост, в железопътното строителство. Морган заедно с Ротшилд контролират Националната търговска банка, „Чейз Нейшънъл банк“, „Ню Йорк Лайф Иншурънс“ и „Гаранти Тръст Къмпъни“. Последната компания ще играе особено важна роля в създаването и изграждането на Съветския съюз, както и в други революции.

По време на болшевишката революция в Ню Йорк е образувана специална Американска международна корпорация, която координира помощта за болшевиките. В нея влизат Рокфелер, Морган, „Нейшънъл сити банк“, което значи Вартбург и Ротшилд. Председател на корпорацията е евреинът Франк Вандерлип с подшеф - евреинът Ото Кан. В Американския конгрес се пази документ под номер HJ8714.U5 от 1919 г., който доказва огромни суми от десетки милиони долари, изразходвани за болшевишка Русия. Става дума за около 100 милиона долара. Само Уилям Бойс Томсън - директор на „Федерал Резерв Банк ъф Ню Йорк“, голям акционер в контролираната от Рокфелер „Чейз Банк“ и финансов партньор на еврейския магнат Гугенхайм и на Морган, дава $ 1 милион за комунизма. На 2 февруари 1918 г. „Вашингтон пост“ пише:“ Уилям Б. Томсън, който беше в Петроград от юли до ноември миналата година, е направил лично дарение от $ 1 милион на болшевиките за техните цели да разпространяват своята доктрина в Германия и Австрия.“

Подкрепата върви и на най-високо държавно ниво. На 28 ноември 1917 г. полковник Хаус, дясна ръка на президента Уилсън, телеграфира на шефа си от Париж, че е силно и неприятно изненадан от факта, че някои американски вестници са коментирали събитията в Русия с погрешния извод, че след болшевишкия преврат тази страна трябва да се третира като враг.

Това не е първият износ на тероризъм на американския финансов елит. През 1913 г. Уолстрийт финансира инвазия в Панама, като провокира революция, за да завладее Панамския канал. Уолстрийт финансира и китайската революция от 1912 г., водена от Сун Ят Сен, довела до комунистическия режим на Мао по-късно. Чрез китайски тайни общества нюйоркски финансови групи вкарват пари за Сун Ят Сен. Документи сочат, че това е ставало чрез Чарлз Б. Хил от фирмата „Хънт, Хил и Бетс“.

Три години по-късно пак уолстрийтски магнати финансират други бандити-„революционери“. Този път в Мексико. Панчо Виля се обявява за народен освободител и получава финансово рамо от Ню Йорк, за да се въоръжи. Плащанията минават през същата „Гаранти Тръст Къмпъни“ на Ротшилд и Морган и са на стойност $ 380 000. С тях мексиканският „революционер“ Виля избива хиляди невинни хора, включително и граждани на САЩ. Само през януари

1916 г. той убива 17 американски миньори в Санта Изабела и още 18 други американци. Така финансовата върхушка на Уолстрийт показва как може да работи срещу Америка. Да снабдява с оръжие бандити (днес това са албански „бунтовници“ или муджахидини в Чечения и Афганистан), които после избиват и американци с това оръжие. Какво от това, ако печалбата е добра и не стане скандал?

На „Бродуей“ 120 е мозъчният щаб на световните революции

През 1912 г. „Хънт, Хил и Бетс“ е на „Бродуей“ 165, но през 1917 г. вече е на „Бродуей“ 120, където е и банкерският клуб на финансовия елит. На този адрес е и Нюйоркският клон на Федералния резерв. Тук се помещава по това време и Американската международна корпорация. Интересна подробност - първият „посланик“ на Съветите през

1917 г. (неофициален, защото е рано за открити дипломатически отношения) е Лудвиг Мартенс, който освен пратеник на болшевиките, шеф на Съветското бюро, е и вицепрезидент на финансовата къща „Вайнберг и Познер“. И фирмата, и Съветското бюро са също на „Бродуей“ 120. Мартенс е крачеща илюстрация на това, как човек може да бъде комунист и капиталист едновременно, без да получи шизофрения.

Американската международна корпорация започва с капитал от 50 милиона долара, целта е да действа по цял свят и да извършва по-широка дейност от банкиране. На практика - всички видове бизнес. Еврейската банка „Кун, Лоеб и Ко“ участва с 2, 5 милиона долара. През 1917 г. корпорацията инвестира $ 27 милиона по целия свят. Тя има представителства в Лондон, Париж, Буенос Айрес, Петроград и Пекин.

Сред директорите на Американската международна корпорация са водещи банкери на САЩ като: Ото Кан, партньор на „Кун, Лоеб и Ко“, Пърси Рокфелер Уилям Съндърс -шеф на Федералния резерв, клон Ню Йорк, Кофин - шеф на „Дженерал Електрик“, и още няколко поредни шефове на Нюйоркския федерален резерв.

През януари 1918 г. председателят на Американската международна корпорация Уилям Франклин Сандс отговаря на питането на държавния секретар Роберт Лансинг, който иска от него мнение за руската болшевишка революция. Ето какво пише Сандс:“ Каквото и да ви се струва, че е загубено в Русия, то ще се върне сега, пък нека да е с цената на личния триумф на Троцки.“ По-нататък в писмото си Сандс смята, че Американският конгрес трябва да подкрепи всякакви административни планове по отношение на Русия.

„Инвестицията“ в болшевишките терористи-евреи се връща наистина. Русия се нуждае от всякакви стоки, тъй като агентите на Уолстрийт - болшевиките, са я довели до колапс. Дрехи, химически продукти, храни - за всичко това болшевиките плащат със злато и диаманти. Скъпоценни камъни се пренасят и от Джон Рид, известен като автор на книги и статии, възхваляващи болшевизма. Както и от Михаил Грузенберг - руски евреин, който купува (на безценица) диаманти от Русия и ги продава изгодно в САЩ. Според един доклад на Скотланд Ярд от 14 юли 1919 г. в далаверата са замесени „Гаранти Тръст Къмпъни“ на Морган и Ротшилд, съветникът на президента Уилсън - полковник Хаус, и посланикът на болшевиките - Мартенс.

Разбира се, храните от САЩ и Европа не достигат до обикновените руснаци. Те умират от глад - само през 20-те години в Украйна загиват 13 милиона души от невиждан глад. В страната, която е изнасяла жито и храни по цял свят, евреите-болшевики извършват нечуван геноцид само за броени години. Никой не говори обаче за „украински и руски холокост“. Никой не прави Нюрнбергски процес или съд в Хага над евреите - идейни автори и извършители на планомерното избиване на милиони християни.

Защо световните енциклопедии крият факта, че болше-вишката революция е еврейска, а САЩ и акушираха?

Има достатъчно исторически източници, които доказват, че комунизмът в неговия болшевишки вариант не е руско изобретение. Нещо повече, руснаците са най-голямата му жертва. Върху 150-милионното население на една православна християнска страна е извършен невероятен геноцид от чужди окупатори и това не се изучава в учебниците, а се крие от света. Цяла Източна Европа става плячка на този комунизъм десетилетия по-късно и отново истината се крие. Последиците от комунизма, който формално се разпадна през 1989 г. се разглеждат и сега в световната и българската преса като „руско влияние“, като руски опит за овладяване на света. До ден-днешен в общественото съзнание по света живее идеята, че руснаци са измислили и приложили гигантския социален експеримент, унищожил 66 милиона от самите тях. Невероятен абсурд, защото няма кой да извади на бял свят и да вкара в учебниците истината за болшевизма. Но ако в Русия тези, които са извършили болшевишкия преврат, са контролирали писането на историята, то защо в САЩ и Западна Европа не се изучава истината?

Отговорът е прост - защото болшевишкият пуч от 1917 г. е подготвен и осъществен с височайше американско съдействие. Да, САЩ акушираха на съветския комунизъм.

В Държавния департамент се пази архивен материал с номер 861.00/5339, озаглавен „Болшевизъм и юдаизъм“ от 13 ноември 1918 г. Това е доклад за болшевишката революция, в който се казва, че следните фирми и хора са замесени в това дело:“ Якоб Шиф, банката „Кун, Лоеб и Ко“,Феликс Вартбург, Пол Вартбург, Ото Кан, Мортимър Шиф, Джеръм Ханауер, Гугенхайм, Макс Брейтън, Исак Селигман.“ Все водещи еврейски имена от американския и европейския банков елит. Докладът подчертава, че няма съмнение, че тази група е инспирирала и организирала Руската болшевишка революция. „През пролетта на 1917 г. Якоб Шиф започва да финансира Троцки - евреин, чиято цел е да извърши социална революция в Русия“, пише дословно в доклада на Държавния департамент от 1918 г. Докладът също така разглежда финансирането от страна на Макс Вартбург на Троцки, ролята на „Рейниш-Вестфалиан“ и на банкера Олаф Ашберг от „Ниа Банк“ - Стокхолм. Докладът говори за „връзка между еврейските мултимилионери и еврейските пролетарски вождове“. Докладът завършва с обобщение за сблъсъка на юдаизма и християнството, който вероятно стои в мотивацията на еврейския революционен патос. Тези документи цитира в книгата си „Уолстрийт и болшевишката революция“, издадена от Buccaneer Books. Inc., N.Y., 1974 г., американският политолог и икономист Антъни Сатън.

Явно тези изводи са разтревожили все пак някого в Държавния департамент на САЩ и въпреки височайшата закрила на Троцки от страна на президента Уилсън департаментът прави серия запитвания до посолството на САЩ в Англия по повод участието на международното еврейство в болшевишката революция. Посолството търси сътрудничеството на британското разузнаване и отговаря с поредица от секретни телеграми, които са в архивите на английското разузнаване и могат да се намерят в периодичния му бюлетин - Directorate of Intelligence, A montly Review of the Progress of Revolutionary Movements Abroad, no. 9, Juli 16, 1919 (861.99/5067). Крайният извод от тази поредица гласи:

„Съвсем очевидно е, че болшевизмът и неговата международна дейност се контролират от евреи. Комуникациите се движат между лидерите в САЩ, Франция, Русия и Англия и са явно координирани.“ Този документ е цитиран в книгата на американеца Дейвид Дюк „Моето пробуждане по еврейския въпрос“.

В книгата на еврейския автор Джоузеф Недава, издадена във Филаделфия през 1971 г. и озаглавена „Троцки и евреите“, пише, че Троцки често играел шах с барон Ротшилд, когато живеел във Виена, обикновено в „Кафе централ“.

Робърт Уилтън - 17 години кореспондент на „Таймс“ в Русия, пише, че „цялата история на руския болшевизъм носи печата на външна намеса. Убийството на царя, планирано от евреина Свердлов и изпълнено от евреите Голощекин, Сиромолотов, Сафаров, Войков и Юровски, е акт, извършен не от руския народ, а от неговите вражески окупатори.“

През 1920 г. капитан Монтгомери Шуйлер от военното разузнаване на САЩ изпраща доклади от Русия. Те са разсекретени едва през 1958 г. и в тях може да се прочете следното заключение: „Сигурно е неблагоразумно да се говори шумно за това в САЩ, но болшевишкото движение от самото начало и досега се направлява и контролира от руски евреи от най-отблъскващия тип.“

Шуйлер цитира в доклад от 9 юни 1919 г. една схема-таблица на кореспондента на „Таймс“ Уилтън, според която от 384 комисари през 1918 г. само 13 са руснаци, над 300 са евреи, като 264 от тях са пристигнали от САЩ за революцията.

В архива на Държавния департамент има и телеграма на американския посланик в Русия по време на революцията -Дейвид Френсис. Той пише:“Болшевишките лидери на Русия, много от които са евреи и 90 % от които са пристигнали от изгнание, малко ги е грижа за Русия, те са интернационалисти и се опитват да направят световна революция.“

Свидетелството на един американски духовник потвърждава за хиляден път факта, че болшевишката революция в Русия през 1917 г. не е дело на руснаци, а внесен отвън модел, идея и изпълнение на евреи. През 1919 г. методисткият свещеник Джордж Симънс, настоятел на методистката църква в Петроград, по време на революцията дава показания пред сенатска комисия за събитията. В протоколи 439 и 469 от 65-ата сесия на Комисията на Сената на САЩ са записани думите на свещеник Симънс: „Сред агитаторите (болшевики - б. а.) имаше стотици евреи от Даунтаун -Ню Йорк, а през 1918 г. правителственият апарат в Петроград се състоеше от 16 истински руснаци и 371 евреи, 265 от които бяха пристигнали от Ню Йорк.“ Виждаме как различни източници потвърждават едни и същи данни - за стотици евреи, пристигнали от САЩ и финансирани оттам, за да хванат за гушата руския народ.

Равинът Малвин Анделман в книгата си „To Eliminate the Opiate“ (New York - Tel Aviv, 1974) цитира два източника, от които е видно, че Якоб Шиф е дал между 17 и 24 милиона долара за болшевишката революция. Година след смъртта му болшевиките внасят 600 милиона долара в банкерската къща „Кун, Лоеб и Ко“. Така вложеното се връща с огромна лихва.

А християнска Русия се оказва в примка. Докато войниците и са на фронта, властта в Москва и Петербург е завзета от евреи, пристигнали от САЩ и Европа с дебели пачки долари.

Шефовете на репресивния апарат през годините на комунизма са евреи до един: ЧК, ОГПУ, НКВД и КГБ се оглавяват от т. нар. залп на „Аврора“ до смъртта на Сталин от: Арон Солц, Яков Рапопорт, Лазар Коган, Матвей Берман, Хенрих Ягода, Нафтали Френкел, Лаврентий Берия -до един евреи.

Солженицин цитира Курганов, който има достъп до секретни документи и прави статистика на ГУЛАГ. Курганов установява, че през годините 1918 - 1959 в лагерите са загинали 66 милиона руснаци. В романа си „Архипелаг ГУЛАГ II“ Солженицин потвърждава, че ГУЛАГ е замислен, създаден и ръководен от евреи от начало до край. Ако това не е геноцид, то какво е?

Първото, което си осигуряват чуждите окупатори на Русия през 1917 г., е привилегии за евреите. Това се повтаря като червена нишка при всички „революции“. Кромуел през ХУН век веднага, щом разбива монархията и църквата в Англия, дава изключителни права на евреите. Едно от първите решения на Конвента в Париж след кървавата баня над френските християни през 1789 г. е права за евреите. Същото става и в съветска Русия след вноса на терористите Ленин и Троцки от САЩ и Германия.

„Еврейски глас“ през 1942 г. пише: „Еврейският народ никога няма да забрави, че СССР е единствената страна в света, в която антисемитизмът е престъпление.“ Един от първите декрети на новото съветско правителство в разгара на войната на 25 юли 1918 г. е декрет по личната инициатива на Ленин, който обявява антисемитизма за престъпление, наказващо се със смърт. В разговор с Диамандщайн -член на Наркома, Ленин мотивира решението си: „Огромно значение за революцията имаше фактът, че в нея взеха участие много еврейски интелигенти. Те ликвидраха саботажите, на които се натъкнахме. Еврейските елементи спасиха революцията.“ Мнението на Ленин е отпечатано в книгата на Киржниц „Еврейският работник“ (Москва, 1926 г.) и препечатано във „Вестник на института за изучаване на СССР“, № 4 октомври - декември (Мюнхен, 1959 г.).

Чърчил оставя на поколенията категорично мнение за еврейския характер на болшевишката революция. В „Сънди Хералд“ на 8 февруари 1920 г. той пише статията със заглавие „Ционизмът срещу болшевизма“. Ето част от нея: „Привържениците на тази зловеща конфедерация (световното еврейство) са главно хора, които са расли и възпитавани сред нещастните жители на тези страни, в които евреите са били подлагани на гонения заради расовата им принадлежност. Повечето от тях, ако не всички, са се отказали от вярата на своите предци и са изкоренили религиозната надежда за по-добър живот в отвъдния свят. Започвайки от времето на Спартак - Вайсхаупт до Карл Маркс и по-нататък до Троцки в Русия, Бела Кун в Унгария, Роза Люксембург в Германия и Ема Голдсмит в САЩ, е създаден широко разпространен заговор за отхвърляне на цивилизацията и преобразуване на обществото на основата на забавеното развитие. Завистливото недоброжелателство и неосъществимата на практика идея за всеобщо равенство се разширяваше и нарастваше. И накрая банда екстраординерни личности от самото дъно на големите градове на Европа и Америка хвана руския народ за косата и стана на практика безспорен стопанин на огромната империя.

Тук няма нужда да се подсилва ролята, която изиграват в създаването на болшевизма и във фактическото осъществяване на руската революция тези световни и основно атеистични евреи.“

Глава VI

Православният холокост

Защо днес никой не говори за геноцида, извършен от една еврейска върхушка над 66 милиона руснаци за 70 години комунизъм? Кореспондентът на „Таймс“ нарича болшевизацията на Русия „вражеска окупация“. Съветското правителство през 1918 г. се състои от 22 души, от които 18 са евреи, един - грузинец, един арменец и 2 - руснаци. Решението да се избива руския народ е взето от неруснаци. „За да победим враговете си, трябва да провеждаме свой собствен, социален терор. Трябва да привлечем на наша страна, да кажем, деветдесет от стоте милиона жители на Съветска Русия. Що се отнася до другите, нямаме какво да говорим с тях. Те трябва да бъдат унищожени!“, казва Апфелбаум (Зиновиев).

Според кореспондента на „Таймс“ Уилтън от 556 лица, заемащи ръководни постове в Русия, 447 са евреи. При това те влизат във властта веднага след февруари 1917 г. , а не чак при идването на Ленин. Още при временното правителство на масоните Лвов и Керенски на 21 март 1917 г. са отменени всички ограничения за евреите. Макар че те са имали възможност дотогава да бъдат в администрацията и банкерството, въпреки легендите за тяхната „дискриминация“ от руска страна. Например братовчед на Троцки до 1917 г. е банкер в Киев и естествено финансира делото на роднината си. Ако си дискриминиран, как ще си банкер?

Във временното правителство 4 евреи стават веднага сенатори - М. Винавер, Г. Блуменфелд, О. Грузенберг и И. Гуревич. Градоначалник на Петроград става евреинът Шрайдер, на Москва - евреинът Минор, в Киев зам.-шеф е Гринбург.

Важни места в министерския съвет заемат евреите Шварц, Левин, Ляховецкий, Новаковский - социалдемократи (бундовци). Впрочем всички леви партии в Русия по това време за превзети от евреи - есерите, болшевики, меншевики, анархисти. А бундът е чисто еврейска социалдемократическа партия, в която не се допускат неевреи. На еврейски конгрес в Русия през 1917 г. се взема решение да не се подкрепя друга партия освен леворадикални. А техните централни комитети отдавна са превзети от синовете на Израил в над 80-процентно съотношение.

С Ленин в пломбирани вагони от Швейцария през Швеция и Финландия пътуват 224 революционери, от които 170 евреи. Както и 70 милиона марки подарък от Западна Европа в лицето на германския генерален щаб.

Терорът над християните е жесток. Първо е ударена православната църква. Петстотин хиляди са избитите от еврейските болшевики православни свещеници, монаси и служители на църквата след 1917 г. Когато бива убит шефът на петроградското ЧК Мосей Урицки (от друг евреин -Кесингер), за отмъщение са убити 10 000 души на следващите дни. Сред убитите няма нито едно еврейско име. Унизителният за Русия мир в Брестк -Литовск се подписва от четирима евреи: Троцки, Йоффе, Крахан и Каменев (Ро-зенфелд). Православна Русия е разпъната на кръст. Постовете на цялото управление са заети от евреи.

Евреинът Свердлов отговаря за вътрешната политика, Бронщайн-Троцки е начело на въоръжените сили, Щайнберг ръководи съветското правосъдие (и предлага на Ленин наркомът по правосъдие да се нарича направо „Народен комисариат за социално унищожение“ - това е документирано), Голдендах-Рязянов отговаря за идеологията в партията и държавата, Апфелбаум-Зиновиев е диктаторът на Петроград. Губелман-Коен-Ярославский отговаря за борбата с религията, а репресивният апарат също е обсебен от евреи от горе до долу.

Посланиците в Западна Европа са евреи до един. В Англия това е Майский, във Франция - Суриц, в Белгия - Рубинин, в Италия - Щайн. В Лигата на нациите няма нито един руснак: от осемте члена: Финкелщайн-Литвинов, Ро-зенберг, Щайн, Маркус, Бреннер, Гиршфелд, Галфанд, Сванидзе - седем са евреи и един грузинец. Ако някое висше ведомство не се оглавявало от евреин, то всички под него вече били такива и контролът пак бил налице.

Ленин откровено казва: „Плюя аз на Русия!“ Така както днешният външен министър на България Соломон Паси каза: „Майната му на православието!“

Според статистиката евреите в Русия през 1935 година са 2,9 милиона, което е 1,8 % от цялото население През 1917 са били по-малко - 1,5 %. Във властта обаче присъствието им е на моменти над 90 %. Тук трябва да бъде разсеяна огромната илюзия, че евреите владеят властта във висшата администрация на болшевишка Русия само в първите години след 1917 г. Както и легендата, че Сталин водил антиеврейска политика и ги отстранил от ключовите постове. Вече стана дума за шефовете на най-страшния апарат за репресии - ВЧК, преименуван в ОГПУ, после - в НКВД, и накрая - в КГБ. Те са евреи от началото на съветската власт до края и. Както и началниците на ГУЛАГ. Но ако се прочетат списъците на висшата съветска администрация и при Ленин, и при Сталин, ще се види, че огромната Русия е управлявана през комунистическия си период от евреи с много малки, незначителни изключения. По-малко от 2 процента от „богоизбрания“ народ държи юздите (или държи за косите, както се изразява Чърчил) останалите 98 процента неевреи.

Хората, които са били свидетели на болшевишкия преврат, са видели ясно нещата. Робърт Уилтън, кореспондент на „Таймс“ 17 години в Русия, направо нарича комунизаци-ята и „вражеска окупация“. Чърчил също признава, че Русия е „хваната за косите“ от „световни и атеистични евреи“. Ако направим преглед на състава на висшата администрация на Съветска Русия от 1917 г. до наши дни буквално, ще видим, че тези двама англичани са прави. Православна Русия е окупирана от една международна богоборческа еврейска банда, която идва на власт, за да извърши геноцид над руския народ, а след години и над народите от Източна Европа.

Състав на Съвета на народните комисариати -първото комунистическо правителство в Русия през 1917 -1921 г.:

1. Председател - Улянов (Ленин) - руснак (с четвърт еврейска кръв по майка)

2. Комисар по външните работи - Чичерин – руснак

3. Комисар по националните въпроси - Джугашвили (Сталин) – грузинец

4. Председател на Висшия икономически съвет - Лурие (Ларин) – евреин

5. Комисар по възстановяването - Шлихтер – евреин

6. Комисар по земеделието - Протиян – арменец

7. Комисар по държавния контрол - Ландер – евреин

8. Комисар на армията и флота - Бронщайн (Троцки) – евреин

9. Комисар на държавните земи - Кауфман – евреин

10. Комисар по обществените работи - Шмит – евреин

11. Комисар по общественото снабдяване - Книгисен (Е. Лилина) – еврейка

12. Комисар на народната просвета - Луначарски – руснак

13. Комисар по вероизповеданията - Шпицберг – евреин

14. Народен комисар - Апфелбаум (Зиновиев) – евреин

15. Комисар по обществената хигиена - Анвелт – евреин

16. Комисар по финансите - Гуковски – евреин

17. Комисар по печата - Коен (Володарски) – евреин

18. Комисар по изборните въпроси - Радомилски (Урицки) –евреин

19. Комисар по правото - Шайнберг – евреин

20. Комисар по евакуацията - Фенигщайн - евреин Негови заместници - Равич и Заславски - евреи

От всички 22 членове на правителството, руснаци са само двама, арменци - 1, грузинци - 1, евреи - 18

Комисариат по вътрешните работи:

1. Народен комисар - Апфелбаум (Зиновиев) – евреин

2. Негов заместник, началник на Чрезвичайната комисия -Радомилски (Урицки) – евреин

3. Началник на пропагандата - Голденрудин – евреин

4. Председател на икономическата комисия на Петроградс-ката комуна - Ендер - евреин

5. Вицепредседател на комисията по хигиената - Рудин –евреин

6. Комисар по евакуацията на бежанците - Финигщайн –евреин

7. Негов заместник - Авраам Крахмал – евреин

8. Комисар на петроградския печат - Володарски (Коен) –евреин

9. Комисар на московския печат - Красиков – евреин

10. Комисар на петроградската полиция - Файерман – евреин

11. Началник на бюро „Печат“ - Мартинсон – евреин

12. Московски комисар на обществената безопасност - Розентал - евреин

Членове на Петроградската чрезвичайна комисия:

13. Майнкман – евреин

14. Гилер – евреин

15. Козловски – поляк

16. Модел – евреин

17. Розмирович – еврейка

18. Диасперов – арменец

19. Иселевич – евреин

20. Красиков – евреин

21. Бухан – арменец

22. Мербис – латвиец

23. Пайкис – латвиец

24. Анвелт – немец

Членове на Съвета на Петроградската комуна:

25. Зорке – евреин

26. Радомилски - евреин

Членове на Московската чрезвичайна комисия:

27. Председател - Дзержински – поляк

28. Вицепредседател - Петерс – латвиец

29. Шкловски – евреин

30. Кнейфис – евреин

31. Цейстин – евреин

32. Размирович – евреин

33. Кронберг – евреин

34. Хайкина – еврейка

35. Карлсон – латвиец

36. Шауман – латвиец

37. Лентович – евреин

38. Ривкин – евреин

39. Антонов – руснак

40. Делафабр – евреин

41. Циткин – евреин

42. Розмирович – евреин

43. Г. Свредлов – евреин

44. Бизенски – евреин

45. Блюмкин – евреин

46. Александрович – руснак

47. Райтенберг – евреин

48. Финес – евреин

49. Закс – евреин

50. Яков Голдин – евреин

51. Галперщайн – евреин

52. Книгисен – евреин

53. Лацис – латвиец

54. Дейбол – латвиец

55. Сейзан – арменец

56. Дейбкин – латвиец

57. Началник на Таганрогския затвор - Либерт – евреин

58. Фогел – немец

59. Закис – латвиец

60. Шиленкус – евреин

61. Янсон – латвиец

62. Председател на Комисията на Трубецковия бастион и Петропавловската крепост - евреин

Всичко - 62 души, от които руснаци - 2, поляци - двама, арменци - 3, латвийци - 10, евреи - 43.

Военен комисариат:

1. Комисар на армията и флота - Бронщайн (Троцки) – евреин

2. Председател на революционния щаб на Северната армия -Фишман – евреин

3. Военно-съдебен комисар на 12 армия - Ром – евреин

4. Политически комисар на 12 армия - Мейчик - евреин

5. Политически комисар на щаба на 4 армия - Ливенсон –евреин

6. Председател на Съвета на армиите на Западния фронт -Позерн – евреин

7. Политически комисар на Московския военен окръг - Губелман – евреин

8. Политически комисар на Витебския военен окръг – Дейб – латвиец

9. Комисар на военните реквизиции на град Слуцк - Калманович – евреин

10. Политически комисар на Самарската дивизия - Бекман –евреин

11. Военен комисар на Самарската дивизия - Глузман – евреин

12. Комисар на реквизиционния отряд на Московския окръг - Зузманович – евреин

13. Председател на Главния Московски военен съвет -Бронщайн (Троцки) – евреин

14. Негов заместник - Гиршфелд – евреин

15. Негов заместник - Склянски – евреин

16. Членове на същия съвет - Шородак – евреин

17. И Печ – евреин

18. Военен комисар на Московската губерния - Щайнхард –немец

19. Военен комисар на Московската губерния - Дулис –латвиец

20. Комисар на Школата на граничната охрана - Глайзер –латвиец

21. Политически комисар на 15-а дивизия - Дзенис – латвиец

22. Политически комисар на 15-а дивизия - Полонски – евреин

23. Комисар на Военния съвет на Кавказките армии - Лехтингер – евреин

24. Чрезвичаен комисар на Източния фронт - Бруно – евреин

25. Чрезвичаен комисар на Източния фронт – Шулман

26. Член на Казанския военен съвет - Розенхолц – евреин

27. Член на Казнаския военен съвет - Мейхоф – евреин

28. Член на Казанския военен съвет - Назенхолц – евреин

29. Командващ Червената армия в Ярославл - Хекер – евреин

30. Началник на Петроградския военен комисариат - Цайгер – евреин

31. Политически комисар на Петроградския военен окръг -Гитис – евреин

32. Командващ Западния фронт срещу Чехословакия - Вацетис – латвиец

33. Член на Съвета на военната комуна - Лазимер – евреин

34. Началник на военната комуна – Колман

35. Началник на Московския военен окръг - Бицис – латвиец

36. Военен комисар на Московския военен окръг - Метказ –евреин

37. Началник на отбраната на Крим - Зак – евреин

38. Командващ Курския фронт - Слузин – евреин

39. Негов помощник - Зилберман – евреин

40. Политически комисар на румънския фронт - Спиро-евреин

41. Пълномощник за мирните преговори с Германия - Давидович – евреин

Всичко - 41 души. От тях руснаци - 0, немци - 1, лат-вийци - 6, евреи - 34

Комисариат по външните работи :

1. Народен комисар - Чичерин – руснак

2. Заместник на народния комисар - Карахан – евреин

3. Заместник на народния комисар - Фритче – латвиец

4. Директор на паспортната експедиция - Марголин – евреин

5. Посланик в Берлин - Йоффе – евреин

6. Сътрудник към посолството в Берлин и народен комисар на Баварската съветска република през 1919 г. - Левин –евреин

7. Началник на бюрото за печат и информация в Берлин -Акселрод – евреин

8. Посланик във Виена и Лондон - Розенфелд (Каменев) –евреин

9. Извънреден и пълномощен посланик в Париж и Лондон -Бек - евреин

10. Посланик в Християния (Дания) - Бейтлер – евреин

11. Консул в Глазгоу - Малкин – евреин

12. Председател на мирната делегация в Киев - Каин Раковски – евреин

13. Юрисконсулст - Астщуб (Илсен) – евреин

14. Генерален консул в Киев - Грюнбаум (Кшевински) –евреин

15. Генерален консул в Одеса - А. Бек – евреин

16. Неофициален представител в САЩ - Мартенс - немец

От всичко 16 души: руснаци - 1, латвийци - 1, немци - 1,евреи - 13

Комисариат на финансите

1. Народен комисар - Мержвински – поляк

2. Заместник на народния комисар - Дон-Соловей – евреин

3. Комисар - Исидор Гуковски – евреин

4. Заместник-комисар - И. Акселрод – евреин

5. Директор на канцеларията - Закс (Гладньов) – евреин

6. Директор на канцеларията - Боголепов – руснак

7. Главен секретар - Хаскин – евреин

8. Заместничка на главния секретар - Берта Хиневич – еврейка

9. Председател на финансовия конгрес на Съветите - Лацис – латвиец

10. Негов заместник - Вайстман – евреин

11. Комисар по ликвидация на руско-германските сметки -Фюрстенберг (Ганецки) – евреин

12. Негов главен секретар - Коган – евреин

13. Администрация на народните банки - Михелсон – евреин

14. Администрация на народните банки - Закс – евреин

15. Администрация на народните банки - Акселрод – евреин

16. Администрация на народните банки - Садников - руснак

Финансови агенти:

17. В Берлин - Ландау – евреин

18. В Копенхаген - Воровски – евреин

19. В Стокхолм - Абраам Шенкман – евреин

20. Главен ревизор на народните банки - Кан – евреин

21. Негов заместник - Горенщайн – евреин

22. Главен комисар по ликвидация на частните банки - Анрик – евреин

23. Негов заместник - Мойсей Ковш - евреин

Членове на техническата комисия по ликвидация на частните банки:

24. Елиашевич – евреин

25. Г. Глифтар – евреин

26. А. Рогов – евреин

27. Г. Лемерих – евреин

28. А. Розенщайн – евреин

29. А. Плат - латвиец

От всичко 29 души: руснаци - 2, латвийци - 2, поляци - 1, евреи - 24

Комисариат по правото:

1. Народен комисар И. Щайнберг – евреин

2. Комисар на касационния департамент - Шрьодер – евреин

3. Председател на Московския революционен трибунал -И. Берман – евреин

4. Комисар на сената в Петроград - Бер – евреин

5. Председател на Върховната революционна комисия на републиката - Бронщайн (Троцки) – евреин

6. Председател на Следствената комисия при Революционния трибунал - Глузман – евреин

7. Следовател на същия трибунал - Легендорф – евреин

8. Следовател на същия трибунал - Слуцки – евреин

9. Прокурор на трибунала - Фридкин – евреин

10. Старши секретар на Кодификационния отдел - Гойнбарк – евреин

11. Главен секретар на Народната комуна - Ширвин – евреин

12. Комисар по народната защита - Луцкий - евреин

Народни защитници:

13. Г. Антоколски – евреин

14. В Аранович – евреин

15. И. Байер – евреин

16. Р. Биск – евреин

17. А. Гундар – евреин

18. Г. Давидов – евреин

19. Р. Кастарианц – арменец

От всички 19 души: руснаци - 0, арменци - 1, евреи -18

Комисариат на народната просвета:

1. Народен комисар - Луначарски – руснак

2. Комисар на Северните области - Грюнберг – евреин

3. Председател на комисията за Възпитателния институт -Золотницки – евреин

4. Началник на муниципалната секция - Лурие – евреин

5. Началник на пластичните изкуства - Щернберг – евреин

6. Главен секретар на комисариата - М. Айхенхолц – евреин

7. Началник на театралната секция - О.З. Розенфелд (съпруга на Розенфелд - Каменев) – еврейка

8. Нейна заместничка - Зац – еврейка

9. Директор на 2-ри департамент - Гройним - евреин

Членове на Социалистическата академия на науките

10. Райснер – немец

11. Фритче – латвиец

12. Гойхборк – евреин

13. М Покровски – руснак

14. Велтман – евреин

15. Собелсон (Радек) – евреин

16. Крупская – рускиня

17. Нахамкес (Стеклов) – евреин

18. Стучка – латвиец

19. Немировски – евреин

20. И. Раковски – евреин

21. К. Левин – евреин

22. М. Олшански – евреин

23. Шетенберг – евреин

24. Гурвич – евреин

25. Лудберг – евреин

26. Ерберг – евреин

27. Келтулон – унгарец

28. Гросман – евреин

29. Крачковски – евреин

30. Урсинен – финландец

31. Кусинен – финландец

32. Тоно Сирола – финландец

33. Розин – евреин

34. Данчевски – евреин

35. Глайцер – евреин

36. Голденрудин – евреин

37. Будин – евреин

38. Ротщайн – евреин

39. Карл Рапопорт – евреин

40. Лурие - евреин

Почетни членове на същата академия:

41. Меринг – немец

42. Гаазе – евреин

43. Роза Люксембург – еврейка

44. Клара Цеткин – еврейка

Литературно бюро на московския пролетариат:

45. Айхенхолц – евреин

46. Полянски (Лебедев)

47. Херсонска – еврейка

48. Зайцев – евреин

49. Брендер – евреин

50. Ходасевич – евреин

51. Шварц – евреин

52. Познер – евреин

53. Завеждащ деловодството на комисариата - Алтер - евреин

От всичко 53 души: руснаци - 3, латвийци - 2, финландци - 3, унгарци - 1, немци - 2, евреи - 42

Комисия по оказване на социална помощ:

1. Народен комисар - Книгисен – еврейка

2. Директор - Паузнер – евреин

3. Главен секретар - Гелфман – евреин

4. Заместник-секретар - Роза Гауфман – еврейка

5. Директор на пенсионния фонд - Левин – евреин

6. Директор на канцеларията - Розентал - евреин

От всичките 6 души: евреи - 6.

Работна комисия:

1. Народен комисар - В Шмит – евреин

2. Негов заместник - Радус – евреин

3. Началник на комисията за обществени съоръжения -Голдбарк – евреин

4. Комисар по обществените съоръжения - Велтман – евреин

5. Заместник-комисар - Кауфман – немец

6. Главен секретар - Раскин – евреин

7. Член на комисариата - Кушнер – евреин

8. Директор на отдела за взривни материали - Зарх - евреин

От всичко 8 души: руснаци - 0, немци - 1, евреи -7

Съветски делегати на Червения кръст:

1. В Берлин - Собелсон ( взел участие в движението на спартакистите в Германия и изселен оттам) – евреин

2. Във Виена - Берман - евреин (арестуван с два милиона и половина крони и екстрадиран оттам)

3. Във Варшава - А. Клоцман – евреин

4. Във Варшава - Алтер – евреин

5. Във Варшава - Веселовски - евреин (изгонен от страната заедно с петима други евреи, при ареста у него са намерени 3 милиона рубли)

6. В Букурещ - Найсенбаум – евреин

7. В Копинхаген - А. Баум – евреин

8. Председател на Централния комитет на Червения кръст в Москва - Вениамин Моисеевич Свердлов (брат на Яков Свердлов) - евреин

От всичко 8 души - 8 евреи.

Провинциални комисари:

1. Комисар за Сибир - Бронщайн – евреин

2. Председател на Сизранския работнически съвет - Берлински – евреин

3. Председател на Казанския работнически съвет - Шенкман – евреин

4. Председател на Донецкия съвет на въглекопачите - Ливенсон – евреин

5. Председател на Нарвския работнически съвет - Дауман -литовец

6. Председател на Ярославския работнически съвет - Закхайм – евреин

7. Председател на Царицинския работнически съвет - Ерман – евреин

8. Председател на Оренбургския работнически съвет - Вилинг – евреин

9. Председател на Пензенския работнически съвет - Либерсон – евреин

10. Председател на Таврическия работнически съвет - А. Слуцки – евреин

11. Финансов комисар на Западната област - Самовар – евреин

12. Комисар на Донецката република - Исак Лаук – евреин

13. Председател на Киевския съвет - Дретлинг – евреин

14. Негов заместник - Гиубергер – евреин

15. Председател на Белоцерковската дума - Ратхаузен – евреин

16. Негов заместник - Лемберг – евреин

17. Народен комисар на Донецката република - Райхенщайн – евреин

18. Шмуклер - евреин

От всичките 18 души: евреи - 17 и един латвиец.

Бюро на Профсъюзите:

1. Рафес – евреин

2. Давидсон – евреин

3. Гицберг – евреин

4. Брилиант – евреин

5. Смирнов - руснак

От всичките 5: евреи - 4, руснак -1.

Комисия по разследването на деянията на стария режим:

1. Председател - Муравьов – руснак

2. Соколов – руснак

3. Иделсон – евреин

4. Грузенберг – евреин

5. Соломон Гуревич – евреин

6. Голдщайн – евреин

7. Тагер - евреин

От всичките 7 души: руснаци - 2, евреи - 5.

Комисия по разследването на убийството на император Николай Втори:

1. Свердлов – евреин

2. Сосновски – евреин

3. Теодорович – евреин

4. Смидович – евреин

5. Розенхолц – евреин

6. Розин – евреин

7. Гиршфелд – евреин

8. Аванезов – арменец

9. Максимов – руснак

10. Митрофанов - руснак

От всичките 10 души: руснаци - 2, арменец - 1, евреи - 7. Тук най-голямият цинизъм е, че разследването на царското убийство е възложено на този, който го ръководи - Яков Мойсеевич Свердлов. А изпълнителите на садистичната екзекуция на цялото императорско семейство в Екатерининбург са главно евреи.