Бумерангът на злото

Свръхкапиталът на Райха е за социализъм, макар и „национал“

Макар че говори срещу световния капитал пред масите, Хитлер се среща с този капитал и се договаря още в началото на кариерата си на фюрер. През 1926 г. той изнася многочасов доклад за програмата си пред бизнеселита в Кьонингсвинтер. Среща се и в Есен с Круп и Емил Кирдорф, шеф на управата на „Гелзенкирхенбергверке АГ“. След години той пише в спомените си как накарал фюрера да конспектира речите си и да ги събере в брошура, за да бъдат представени на по-широк кръг индустриалци. Фриц Тисен финансира нацистката партия от 1923 г. След десетилетия той ще напише книга „Аз плащах на Хитлер“. На Нюрнбергския процес дават показания такива магнати като Функ, Фридрих Флик, Круп, Тисен. Споменават се дарения за по милион, по два милиона марки.

Изчисленията показват, че само за предизборната кампания през 1932 г. НСДАП е похарчила между 70 и 90 милиона марки. Това е огромна сума за това време и не може да се събере от членски внос (при 200 000 членска маса тогава). Има данни, че около 10 милиона от тях е дал Хенри Детердинг, създателят на „Шел“ и съдружник на евреи.

През 1931 г. става едно голямо събиране на едри немски бизнесмени, които се обединяват около подкрепата на Хитлер. Мястото е имението на Кирдорф, цифрата на магната-тите е 40, но това са най-едрите риби: Тисен, Ернст Пенсген (стоманодобивна промишленост), Ерих Люберг (концернът АГ), Едмунд Хилгард (в управителния съвет на двете най-големи застрахователни компании), Фридрих Райнхард (търговска банка АГ), Ото Фишер (банка „Марк, Фик и Ко“), Емил Майер (Дрезденска банка), Карл Раше (Вестфалска банка ) и други от такъв ранг.

Този консилиум осигурява финансовото рамо на Хитлер. Към тях се присъединяват и 300 рурски магнати година по-късно. Както виждаме, въпреки някои чисто еврейски фамилии като Майер сред финансовите бонзи, сътрудничеството с НСДАП и фюрера върви.

Нацистките лидери държали парите си при врага

През последните години грандиозни скандали разкриха връзката между швейцарските банкери и нацисткия режим. Установи се, че през цялата война Швейцария се грижи за сметките на нацисткия елит и за ограбвани от германците пари. Гиганти като „Креди Сюис“ и Ю Би Ес“ изплатиха през 1998 г. 1,25 милиарда долара на евреи - наследници на жертви на нацизма.

Оказва се обаче, че САЩ също са били финансов оазис за сметките на лидерите на Райха. Още преди войната в Щатите се появяват данни, че германски ръководители прехвърлят пари и ценности в американски банки. След войната обаче независимата английска агенция „Инвестигейшънс Ейджънси“ публикува данни, според които райхсмаршал Гьоринг притежава в САЩ имущество за 3 575 000 долара в пари и ценни книжа. Включително и в акции на американските компании „Пенсилвания Рейлроуд“, „Бетлеем Стийл“ и „Илиноис сентрал енд сити сървиз“.

Други 600 000 долара в акции на „Монтекатини“ и „Роял дъч“ Гьоринг държал в „Сунитомо Банк“ в Сан Франсиско. В друга банка според същата агенция са открити 400 000 долара в банкноти, дадени на трезор, за прехвърлянето на които е посредничела една чикагска фирма. Освен това райхсмаршалът имал застраховки с американски, шведски, холандски и швейцарски осигурителни дружества на обща стойност 4 милиона долара.

За Гьобелс е установено, че имал 4 635 000 долара, от които 1 850 000 - в банкноти, дадени на трезор в голяма банка в Буенос Айрес на името на г-н Дойч. Гьобелс е притежавал и сметки в Люксембург, в „Интернешънъл берър бонд“, за 2 480 000 белги. И 465 000 лири стерлинги. Застрахователните му полици в чужбина били за 865 000 долара за него и 2 490 000 долара за жена му.

Преди да стане министър на външните работи на Райха, Йоахим фон Рибентроп бил главен пласьор на шампанско на немската фирма „Хенкел и Ко“ във Висбаден.

Според по-късни американски разследвания през 1937 г. в САЩ пристигат Емил Делю и Карл Икрат, представители на „Хенкел и Ко“. Те имали вече акции от щатската фирма „Америкън уайн къмпъни“. Рибентроп им привежда 10 милиона долара, за да изкупят акциите на тази фирма, и става притежател на 52% от акциите. Това остава така и във времето, когато САЩ са във война с Германия . Само осигуровката за живот на Рибентроп в САЩ била за 6 676 000 долара.

Парите на Химлер, шефа на СС, са в Южна Америка и са около 2 милиона долара. Самият Хитлер имал в САЩ сметка за 70 000 долара от продажбата на „Моята борба“ до влизането на САЩ във войната. Не е известно за други авоари на фюрера в чужбина поне под негово име.

Войната е най-добрият бизнес

Факт е открай време, че войните са месомелачка за войниците и златно време за бизнеса. За Втората световна война този принцип важи в увеличен мащаб. Днес няма нито една от големите световни марки като „Сименс“, „АГ“, „Бош“, „Филипс“, „Шел“ - лице на глобализиращия се свят, която да не се е кръвосмесвала с нацизма. Най-големият немски концерн, за който стана дума по-горе - „И. Г. Фарбен Индустри“, застава на съд в Нюрнберг. Седмици след решението да бъде разтурен от щаба на Айзенхауер идва нова заповед да не се закача. Причината е проста - огромни дялове в съдената за съдействие на нацизма групировка имат такива американски еманации на бизнеса като Дюпон, Рокфелер, Мелън, Форд. Няма как - „И. Г. Фарбен Индустри“ елегантно е префасониран на три дружества, но капиталите му са непокътнати и продължават да работят за печалбата на своите акционери. Филип Реемстма, цигареният крал, също е човек на нацистите. Това не му пречи след войната да продължи, необезпокоен от никого, да превзема световните пазари на цигари.

Когато в килията в Нюрнберг съобщили на Ялмар Шахт - стопанският министър на Хитлер, че се готвят да отправят обвинения към германски индустриалци, той избухнал в смях - „Ще трябва да обвинят и „Дженеръл мотърс“ - заводите „Опел“ са собственост и на „Дженеръл мотърс“, казал той.

През 1941 г. Дюпон чрез дружеството си „Ремингтън армс къмпъни“ е в холдингова връзка с „И. Г. Фарбен Индустри“ чрез нейната дъщерна фирма „Райниш Вестфалише Шпренгщоф“. През 1942 г. сенатска комисия установява чрез помощник главния прокурор на САЩ, че на практика американският бюджет плаща на „И. Г. Фарбен Индустри“, тъй като немската фирма получавала процент от печалбите от продажбата в САЩ на експлозиви и патрони.

На 13 юли 1942 г. нюйоркското списание „Инфакт“ публикува сензационен протокол за срещата между двама нацистки представители и седем големи американски индустриалци, проведена на 23 ноември 1937 г. Германски представители на срещата са били Фон Типелскирх, генерален консул на Райха в Бостън, и Фон Килингер - експремиер на Саксония, тогава консул на Райха в Сан Франсиско. В словото си Фон Типелскирх казва, че за завладяването на такива огромни пазари като Русия и Китай е необходимо сътрудничество между Америка и Германия.

За целта Германия е готова да положи максимум усилия за сближаване с ръководните индустриални и финансови кръгове на САЩ. От щатска страна на срещата били: представител на „Дженеръл мотърс“, на Дюпон, на групата Морган, както и един сенатор - Вандерберг. Алфред Слоън от управата на „Дженеръл мотърс“ се съгласява, че изгодното влагане на капитала в тази посока трябва да става в синхрон с „нашите немски приятели“. Дюпон също се изказва за сближение с Германия, което може и да е непопулярно, но е необходимо.

Компанията на Морган (която включва и еврейската фамилия Ротшилд) - Интернешънъл телефон енд телеграф, владее 40% от германската телефонна индустрия. През 1933 г. при Хитлер идва специален пратеник на Ай Ти Ти, който го моли да посочи подходящи хора за шефове на германските фирми на Ай Ти Ти. Фюрерът посочва.

Сред тях е и генералът от СС Шрьодер, виден активист на НСДАП. Хитлер има здрава финансова поддръжка и в Англия. Там в средата на 30-те години е сформирано Анг-ло-германско дружество за приятелство. В него членуват като компании такива фирми като „Дънлоп“, „Гинес“, банката на братя Лазар. Самуел Гинес, съсобственик на банка „Шродер и Ко“, също е вътре. Еврейските имена на някои от тези магнати явно не са смущавали нацистките лидери и обратно.

Изглежда в политиката винаги има две пиеси. Едната е за широката публика и в нея се казва, че Хитлер е яростен антисемит и преследвач на световните еврейски капитали. От втория сюжет се вижда, че германският фюрер не се измъчвал от скрупули, когато праща свои агенти да привличат международни капитали, да инвестират, както сега се казва, в нацистка, антисемитска и расистка Германия. Както виждаме от фактите, на повика без колебания са се отзовавали такива световни бизнесгиганти като „Шел“, „Дженеръл мотърс“, „Ротшилд“, „Дюпон“, „Ай Ти Ти“, „Дънлоп“ и други от това ниво. Много от тях днес са още по-големи гиганти и са част от глобализирания свят с финансова мощ, по-голяма от тази на цели държави.

Кой знае защо обаче тези гиганти не искат да инвестират и развиват икономиките на страни като антирасистка, антинацистка и демократична България. Която на всичкото отгоре е единствената страна в света, спасила евреите си от Хитлер. Ако отидете в Музея на холокоста в САЩ обаче, няма да видите никъде името на България като държава, спасител на евреи. Нито в едни справочник на музея не присъства името България.

Крайният резултат от Втората световна война е 50 милиона жертви, разорена Европа и една Америка, която излиза от войната още по-мощна и просперираща. Една Америка, превзета от евреи и въоръжена вече с оръжието на пропагандата, която тръби мощно, че цялата световна война е запалена, за да бъдат преследвани и избивани евреи. Няма „руски“ холокост за 20-те милиона загинали във войната руснаци, няма „френски“, „сръбски“, „чешки“ или дори „цигански“ холокост. Има само еврейски. Защото световната пропаганда работи за това. Как ли? Чрез световните медии. Имаш ли медиите, имаш мозъците на хората. Наднационалният еврействащ елит, базиран в САЩ, отдавна е разбрал това. И е направил необходимото.

Глава X

Днес Юдея се нарича САЩ

„Ние, еврейският народ, контролираме Америка и американците го знаят“, казва откровено израелският премиер Шарон пред Кнесета. Поглед към стопанския живот, медиите и политиката на САЩ доказва това. Защо Бил Клинтън призна: „Изградихме САЩ с терор.“ Печатът в САЩ е в плен на еврейския монопол. Чрез дялове в световните осведомителни агенции - „Асошиейтед прес“, „Юнайтед прес“ и „Интернешънъл нюз сървиз“, както и чрез CNN, MTV и други наднационални телевизии, няколко магнати-евреи формират и манипулират световното обществено мнение.

Днешните непредубедени и непродажни анализатори на Америка са единодушни, че в момента това е държава, превзета от една главно еврейска (не в тясно етническия смисъл, а в идеологическия) финансово-идеологическа върхушка. Още големият индустриалец Хенри Форд, бащата на съвременното автомобилостроене, проумява този факт и пише през 1920 г. книгата „Световното еврейство“. Тази книга не е превеждана никога на български, нито може да се намери лесно в световните библиотеки. При самото и излизане тя е изкупена и срещу нея се организира бясна кампания от еврейската общност в САЩ. Тази общност вече е много силна като присъствие сред политиците и създателите на общественото мнение, тъй като купува последователно тези два фактора. Устата на Форд е запушена и до края на живота си през 40-те години той не повтаря и опит да преиздаде антиеврейската си книга. Щом Форд може да се уплаши, какво остава за обикновен интелектуалец, журналист или просто логично мислещ човек? Това обяснява защо в САЩ и оттам - в света, има изкривена представа за големите събития на ХХ век. За това, какво наистина се е случило с цели народи и държави в резултат на интригите на една скрита в сянка олигархия.

Там еврейството се развихря така, както никъде другаде. Днес САЩ е колония на Израел, шегуват се евреите помежду си. А Ариел Шарон, военнопрестъпник от войната на Израел срещу Ливан през 80-те години и пряк виновник за масовите избивания на палестинци в лагерите Сабра и Шатила през 1983 г., е откровен. В реч пред Кнесета в Тел Авив на 3 октомври 2001 г. той казва:“ Всеки път, когато правим нещо, вие (обръща се към Шимон Перес), ми казвате, че Америка ще направи така или иначе. Аз искам да ви кажа нещо много ясно: не се тревожете за американския натиск върху Израел. Ние, еврейският народ, контролираме Америка и американците го знаят...“

Всяка година Израел получава между 4 и 6 милиарда долара безвъзмездно от САЩ. Само за 1996 г. Израел е получил $ 5,3 милиарда долара от Щатите. Въпреки тази щедрост основното ядро на днешното еврейство продължава да живее в САЩ, макар че от 53 години има своя родина - Ерец Израел.

Първото, което прави след превземането на новия континент американското еврейство, е да принизи християнството. Това, което е правило в Европа през изминалите векове. Хенри Форд пише през 1920 г., че от началото на ХХ век евреите в САЩ водят бясна битка срещу всичко, което носи име „християнско“. Въпреки условността на християнското вероизповедание в САЩ евреите там не се примиряват дори с терминологичното присъствие на нищо християнско. През 1890 -1900 г. евреите водят битка думата „християнски“ да отпадне от Хартата за човешки права на щата Вирджиния, пише Форд. През 1906 г. се води еврейска борба да отпадне изучаването на „Венецианският търговец“ от Шекспир от учебните програми, защото осмива основната дейност на евреите в средновековна Европа - лихварството и измамите.

По същото време евреи протестират в много градове против четенето на Библията по Коледа. През 1908 г., отбелязва Форд, евреи протестират против „християнското звучене“ на словото на губернатора на Арканзас по случай Денят на благодарността. В Пенсилвания евреи не искат изобщо Библията да се чете в училище. В Ню Йорк има настоявяния в събота магазините да не работят. Всички магазини, не само еврейските. През десетилетията по-нататък еврейските искания в САЩ да се заличи всичко християнско ескалират.

В големи градове като Бостън например през 2000 година имаше масови еврейски протести срещу търговци, които аранжират по Коледа витрини, изобразяващи раждането на Христос. Това засягало религиозните чувства на евреите и търговците махнаха макетите на пещерата, в която се е родил Исус.

В днешно време САЩ са държавата, в която християнството не само е поставено на колене, но и открито се преследва под форма на „верски плурализъм“. Победата на юдейския натиск върху християнството е решението на Върховния съд на САЩ от 25 юни 1962 г., което казва, че в американските училища не може да се чете Библията и да се казват християнски молитви.

САЩ са изградени върху терора и произвеждат терор до днес

След падането си от власт през ноември 2001 г. в лекция пред студенти в Джорджтаунския университет експре-зидентът на САЩ Бил Клинтън призна: „Тук, в Съединените щати, ние изградихме една нация, която използваше робски труд.“ Откровенията на Клинтън продължават с обобщението, че „Терорът е бил практикуван в самата Америка в продължение на столетия и сега нацията плаща за робството, преселенията и убийствата на коренните жители“.

Не е ясно какво е предизвикало тази изповед на човека, който заповяда хладнокръвно да бъде бомбардирана цяла една суверенна християнска държава - Югославия, през 1999 г. и да бъдат избити над 2000 цивилни, нямащи нищо общо с Милошевич. Да бъдат разрушени 365 православни храмове и манастири, някои от които датираха от Х1У век. Да бъдат разрушени десетки мостове на Дунав, което засегна икономиката на няколко съседни страни. „Ние защитаваме нашите ценности“, каза тогава същият Клинтън. Променил ли си е виждането за ценностите оттогава? Дали е разкаяние или нов пристъп на демагогия, продиктуван от тези, които нареждаха през цялото време на Клинтън какво да прави, може би никога няма да стане ясно.

Важното е, че твърдението на бившия щатски президент е истина. САЩ не само са изградени върху терора, те го изнасят по цял свят десетилетия наред. След като става база на „богоизбраните“, управляващата върхушка на Америка си поставя целта на подчини „гоите“, низшите народи и нации. И действа с размах.

Според официалната американска историография „История на американската армия“ и бюлетина на военното министерство на САЩ „Командърс дайджест“ само през Х1Х век САЩ са водили 120 завладяващи чужди земи войни. Провели са 8600 бойни операции и военни нападения. От 1945 г. до 1972 г., според същия бюлетин, американските въоръжени сили са взели участие в 17 военни конфликта и 19 въоръжени стълкновения извън територията на САЩ.

През 1823 г. е формулирана т. нар. „доктрина Монро“ по името на тогавашния щатски президент. Тази доктрина обявява „Америка - на американците“ и орязва намесата на останалия свят в делата на САЩ. Което позволява на американците през следващите десетилетия да овладяват насилствено двете Америки чак до Огнена земя. Терорът наистина става държавна политика на САЩ. Огромен парадокс е, че днес всеки ученик знае за Щатите, че са първата в света демокрация, която някак си се е родила ей-така -като голяма свръхдемократична страна. Фактите показват, че оформянето на днешната държава-континент САЩ е станало основно чрез погазване на човешки права, геноцид, завоевателни войни срещу съседни държави и безскрупулно избиване на цивилно население от различни етноси.

Генерал Андрю Джексън, останал в историята като историческа военна фигура и президент на САЩ, лично е ръководил например наказателните операции в началото на Х1Х век в щатите Флорида, Луизиана, Алабама и Тенеси. Там се провежда истински геноцид спрямо коренното население - над 20 000 души са избити само в една битка, пише във военните анали на САЩ.

Целият Х1Х век е за САЩ поредица от завоевателни войни и „наказателни операции“ извън страната, понякога на десетки хиляди километри. Военноморски набези американците правят в Индонезия през 1829-1930 г., в Китай през 1857-1860 г., в Корея през 1871 г., през 1875 г. - в Ха-вай, когото принудили „да се присъедини към САЩ“ след 20 години, през 1898 г. - във Филипините. Последната колониална агресия била толкова драстична и кървава, че накарала американски общественици начело с писателя Марк Твен да изразят публични протести. Твен с възмущение цитира заповедта на командващия десанта на Филипините генерал Смит: „Убивайте всички по-възрастни от 10 години!“

Латинска Америка е обект на специално внимание на САЩ. Този заден двор на новата Юдея - Америка, е управляван главно чрез морската пехота на САЩ. Схемата е една и съща навсякъде - сваля се всяко правителство, което има и зародиш на мисъл за национално самоопределение и национален възход. Налагат се чрез оръжие неизгодни договори на страните, насажда им се американски монопол върху търговията и експлоатацията на природни богатства и се слагат на власт военни режими-марионетки. За държавни лидери се избират подкупни или садистични типове, за които избиването и ограбването на собствените народи не значат нищо.

Ето как описва „наказателна операция“ в Доминиканската република през 1916 г. един от командващите - я капитан Вайс: „Заехме позиция в покрайнините на селището. Отдалеч се виждаше, че приближава тълпа местни цивилни жители. Хората нещо крещяха, възмущаваха се. Изчакахме да приближат и открихме огън. Виждах как на лицата на местните се изписваше недоумение... Картечниците повалиха първите редици. Преброих 39 трупа. Ние бяхме изпълнили задачата.“

Този типичен за стратегията на САЩ епизод е същност на външнополитическото мислене и днес за американците. Преди няколко години водещият на българското телевизионно предаване „Наблюдател“ Тома Томов интервюира капитана на американски самолетоносач в Средиземно море. „Защо сте тук, каква е мисията ви?“, запита водещият. „Ние сме готови да защитаваме световния ред във всяка точка на земята“, отговори убедено американецът. Той едва ли можеше да каже обаче какво налага редът в държави на десетки хиляди километри от Вашингтон да се поддържа именно от САЩ. Под световен ред върхушката на САЩ разбират насилственото налагане на техните интереси навсякъде. Това световноизвестният професор по лингвистика от Масачузетския технологически институт Аврам Ноам Чомски нарича „петата свобода“. Той пародира Франклин Де-лано Рузвелт, който в Атлантическата харта по време на Втората световна война прокламира четирите основни свободи на западните съюзници: свобода на словото, свобода на религиите, освобождаване на нуждите и освобождаване от страха. Петата свобода, казва Чомски е свободата, която САЩ си определят сами - това е свободата да грабят и експлоатират. Самият Чомски е евреин и е известен с критиките си към системата на управление в САЩ от анархистични позиции. В случая обаче, както и в много свои изобличителни текстове, той изнася истини за двойния стандарт на САЩ спрямо останалата част на планетата, не само Третия свят, но и спрямо западноевропейските съюзници на САЩ.

Красноречива е директивата още на бащата-основател на САЩ - Бенджамин Франклин, който пише през 1754 г., че основателите на новата държава трябва „да отблъсват туземците, за да дадат жизнено пространство на своя народ“. Както виждаме, теорията за жизненото пространство, която обикновено се свързва с Хитлер, е философия на американските бащи на нацията.

Тази линия се поддържа от повечето американски президенти в следващите две столетия. Още в началото на ХХ век през 1904 г. президентът Теодор Рузвелт, масон, обявява правото на САЩ да се превърнат в „континентална полиция, наблюдаваща реда и доброто управление в страните от Латинска Америка“. Тезисите стават реалност и за няколко години САЩ колонизират Панама и Никарагуа, патрулирайки с ескадра от 5000 морски пехотинци край бреговете им. За държавни глави Вашингтон слага пионки. Марионетката им в Никарагуа например Хуан Естрада признава по-късно, че е получил $ 1 000 000 през 1909 г. от янките, за да продаде интересите на страната си и да сключи неизгоден за нея заем с американски банки. Естрада е сменен с още по-послушния Адолфо Диас, който дава право на ползване от САЩ „за вечни времена“ върху собственото си отечество. Този сюжет се повтаря във всички латиноамерикански държави през целия ХХ век. Правителствата там се сменят по заповед от САЩ, ако не работят за интересите на щатските банки и компании. Всеки държавник със собствено или националистическо мислене бива свалян с военен преврат и често убиван. Бившият президент на Гватемала Хуан Аревало е преброил повече от 40 такива преврата, извършени с военната и финансовата помощ на САЩ в Латинска Америка само до 50-те години.

Джордж Кенън - един от видните американски дипломати и теоретици на политическата мисъл, казва нещата директно през 1948 г.: „Ако искаме да задържим разликата между нашето богатство и бедността на другите, трябва да оставим настрана идеалистичните лозунги и да се заловим за чистите и прости понятия за власт.“

Това цинично изказване обобщава юдейската идея за надпоставеност на една нация над другите и за липсата на морал в отношенията с други държави. Няма друга държава в света, която да е водила толкова завоевателни войни извън границите си през Х1Х и ХХ век, колкото САЩ.

Този двоен стандарт на САЩ обяснява защо тази „демокрация №1“ на планетата поддържа след Втората световна война десетки диктаторски и нямащи нищо общо с демокрацията и пазарната икономика режими. Например кървавата диктатура на Перес Хименес във Венецуела, въвел убийствата и изтезанията като нещо всекидневно в страната си. Лично президентът Айзенхауер го награждава през 1954 г. с орден Legion of Merit за това. Военната диктатура на генерал Чун в Южна Корея също има пълната подкрепа на САЩ. Чун през 1980 г. изби с американска помощ над 2000 души само при една акция. Друг фрапиращ случай за износ на терор от САЩ е Индонезия. Тази държава е оглавена от националистическия лидер Сукарно след Втората световна война и ликвидирането на холандската колониална зависимост.

Сукарно става прекалено независим и САЩ не са доволни от него. Те задействат армията чрез своите инструктори в нея и агентурата на ЦРУ. Едно изследване на RAND Corporation, публикувано от университета в Принстън, сочи, че превратът, извършен на 30 септември 1965 г. от проамериканския генерал Сухарто е подготвен и планиран с американска помощ. Резултатите са ужасяващи. Само за броени дни и седмици са убити около 250 000 души според данни на ЦРУ! Според „Амнести интернешънъл“ те са половин милион! Това са главно безимотни селяни и обикновени хора, обявени за „комунисти“. На американското обществено мнение не му трепва маслинката в мартинито от тези новини. Напротив, убийствата биват възхвалявани и насърчавани от щатската преса. Например тиражното списание „Ю Ес Нюз енд Уърлд Рипорт“, собственост на американския евреин Джералд Левин, отразява клането в Индонезия с патетичната статия „Индонезия - надеждата там, където никога не я е имало“. В статията се описват светлите перспективи пред държавата в която току-що са избити половин милион души.

Друг водещ американски вестник „Ню Йорк Таймс“, собственост на американския евреин Артър Сулцбергер, описва възторжено как администрацията на Джонсън е „очарована от новите впечатляващи перспективи, които се откриват пред Индонезия“.

За да сме наясно защо водещите американски медии пишат така и възхваляват масовите убийства, трябва да знаем кой ги притежава.

Свободната преса е химера в САЩ

Какво би казал един американски издател, ако разбере, че в един среден български град с по-малко от 100 000 жители излизат четири-пет вестника, издания на различни собственици, които се борят в конкурентна битка с по 5001000 бройки тираж? Невъзможно, би възкликнал американецът, няма логика. Няма логика, но е факт. В САЩ би трябвало да излизат тогава по 1000 различни вестника в градове като Сан Франсиско, продължава разсъждаващият подредено човек. Колкото и да е парадоксално обаче, Америка има „по-малък коефициент“ на свободата на словото, ако нещата се измерват чрез издателското многообразие. Само в 50 американски града излизат повече от един всекидневник. Което значи, че в тези градове излизат два вестника - един сутрешен и един вечерен. Обикновено те са на един и същи собственик. Така е със: сутрешния „Нюз“ и вечерния „Таймс“ в Хантсвил, Алабама, сутрешния „Хералд Пост“ и вечерния „Нюз“ в Бирмингам, Алабама, сутрешния „Риджистър“ и вечерния „Прес“ в Мобайл, Алабама, сутрешния „Юнион“, вечерния „Нюз“ и неделния „Рипъбликън“ в Спрингфилд, Масачузетс, утрешния „Пост Стандарт“ и вечерния „Хералд Джърнъл“ в Сиракюз, Ню Йорк. Всички тези издания са на братя Нюхауз, които ги издават чрез холдинга си „Едвънс Пъбликейшънс“.

Империята на еврейските братя „Нюхауз“

Братя Нюхауз са собственици на 26 големи всекидневника, обхващащи половин Америка. Тяхно е и най-голямото американско издателство „Рендъм Хауз“ с всичките си филиали. Братята притежават и „Нюхауз Бродкастинг“, включваща 12 тв станции и 87 кабелни телевизии. В империята им влизат неделното издание „Парад“ с 22 милиона тираж, най-големите списания като: „Ню Йоркър“, „Вог“, „Мадмуазел“, „Гламор“, „Венити Феър“, „Брайдз“, „Джентълмен“, „Куотърли“, „Хауз енд гардън“ и „Селф“.

Нюхауз са наследници на руския евреин Самюел Нюхауз, емигрант от Русия от края на Х1Х в. Старият Самюел умира през 1979 г. на 84 г. и оставя империята си на двамата си сина Самюел и Доналд. Компанията им „Едвънс Пъбликейшън“ се изчислява на $ 8 милиарда.

Днес всеки репортер знае, че в САЩ раздават награди за журналистика „Пулицър“. Кой е патронът на тази награда? Йосиф (Джоузеф) Пулицър е унгарски евреин, роден в Унгария и емигрирал съвсем млад неговорещ английски в САЩ. Той въвежда нов начин на правене на новини и вестник в Сейнт Луис, където се заселва за десетина години. Там той започва като репортер във вестник, излизащ на немски език (Пулицър още не владее добре английски). През 1878 г. Джоузеф вече оглавява „Сейнт Луис поуст диспач“. Той превръща вестника в това, от което днес се оплакват българските критикари на печата след 1989 г. у нас - булевардни и близки до тълпата издания. Водещото става не статията с поучения, както е било дотогава, а скан-далната новина, разследването. Пулицър въвежда т. нар. „кръстоносен поход“ срещу видни обществени фигури. За първи път става ясно, че печатът е сила, която може да сваля политици и да диктува обществени нагласи. През 1883 Пулицър купува изпадналия в банкрут „Ню Йорк уърлд“. Негов пръв конкурент е „Хералд“ на един друг мощен издател - Бенет, който също си служи със сензационни и скандални прийоми. Пулицър печели битката с иновации -ново графично оформление, едри заглавия, много илюстрация. Първият брой прави революция - разказва за буря, опустошила щата Ню Джърси, има интервю с осъден на смърт и репортаж от екзекуция в Питсбърг. През 1887 г. Пулицър достига тираж 250 хиляди за „Ню Йорк уърлд“ (а го е купил с 15 хиляди тираж). Страниците му са нараснали от 8 на 12 през седмицата и 32 в неделя. Рекламата заема вече значителна част от обема. Джоузеф Пулицър умира през 1911 г., оставяйки състояние от $ 20 милиона.

Трите кита на американската преса - вестниците „Ню Йорк Таймс“, „Уолстрийт джърнъл“ и „Уошингтън поуст“, са в еврейски ръце

Обикновено тези вестници ги цитират като Библията, когато се търси авторитетност на изданието. „Ню Йорк Таймс“ оформя либералното обществено мнение в Щатите. Неговите рецензии за културния живот имат стойност на кралски указ. Вестникът е основан през 1851 г. от Хенри Реймънд и Джордж Джонс. След смъртта им е купен от богатия еврейски издател Адолф Окс. Днес неговият зет Ар-тър Сулцбергер е издателят на „Ню Йорк Таймс“. Главен редактор е Макс Франкел, заместил Аби Розентал.

Фамилията Сулцбергер владее още 33 вестника, сред които „Бостън Глоуб“, купен през 1993 г. за $ 1,1 милиард, 12 списания с тираж над 5 милиона всяко, 7 радио- и тв станции, кабелни телевизии и книгоиздателски фирми. Системата на „Ню Йорк Таймс Нюз Сървиз“ продава на 506 други издания новини, статии и снимки.

„Уошингтън поуст“ е основан през 1877 г. от Стилс Хатчисън, по-късно купен от Джон Маклин. След Голямата депресия обаче вестникът фалира и е купен от Юджин Майер, партньор на известния международен измамник и спекулант, станал милионер през Първата световна война, Бернард Барух. Днес основният пакет акции на вестника е собственост на дъщерята на Юджин Майер - Кетрин Майер. През 1979 г. тя прави сина си Доналд издател на вестника. Компанията „Уошингтън поуст“ е холдинг, издаващ и други големи заглавия като списанието „Нюзуик“, второто по големина в САЩ. Заедно с „Ню Йорк Таймс“ „Уошингтън поуст“ издава пък „Интеренешънъл хералд трибюн“ - най-тиражния световен вестник на английски. „Уолстрийт джърнъл“ излиза в тираж 1,8 милиона. До 1994 г. това е най-тиражният вестник в САЩ, докато „Ю Ес Ей тудей“ на групировката „Ганет“ го надскача. „Уолстрийт джърнъл“ се издава от корпорацията „Дау Джонс“, издаваща още 24 всекидневника. Президент на „Дау Джонс“ е Питър Кан - евреин. Той е и издател на „Уолст-рийт джърнъл“.

Големите американски списания са три - „Тайм“, „Нюзуик“ и „Ю Ес нюз енд уърлд рипорт“. „Тайм“ излиза в 1,4 милиона тираж и е собственост на Джералд Левин, мощен медиен магнат, притежател и на редица телевизии, също евреин. „Нюзуик“ е собственост, както стана ясно по-горе, на Кетрин Майер. „Ю Ес нюз енд уърлд рипорт“ е притежание на Мортимър Цукерман, евреин, естествено, който е и главен редактор. Цукерман закупи преди 8 години и „Ню Йорк дейли нюз“ от наследниците на Максуел. Основните вестникарски магнати имат дялове и в световните осведомителни агенции - „Асошиейтед прес“, „Юнайтед прес“ и „Интернешънъл нюз сървиз“. Общо четири-пет еврейски вестникарски групировки владеят печата в Щатите. Напоследък все повече сливания на големи медийни корпорации карат някои наблюдатели да мислят, че монополизмът в печата е реален факт в САЩ. Днес в тази страна се издават 1574 вестника, от които само 324 нискотиражни вестници са горе-долу независими.

Най-мощният инструмент за промиване на мозъци - телевизията, е монопол на трима души - евреите Айзнер, Левин и Ротщайн. CNN отдавна не е собственост на Тед Търнър, а на Левин

Когато в България се заформи медиен скандал, коментарите винаги опират до сравненията с Америка. САЩ е разглеждан като еталон на информационната демокрация. Дори фактът, че у нас медийният пазар е несравнимо по-малък, се разглежда винаги като отрицателен фактор. Но дали понякога хаотичният артистизъм и дребният, накъсан на много интереси свят на медиите в малките държави като нашата не дава по-добра възможност за това, за което журналистите винаги бленуват и никога не доживяват да видят - пълната свобода на изказ и липсата на табута. Ако се вгледаме в собствеността на големите американски медии, ще видим, че монополизмът и уедряването на капитала там са довели нещата до една тотална и перфектна схема за контрол върху общественото мнение. Контрол, построен не върху политическата принуда, както беше в тоталитарните държави, а върху икономическата мощ, която прави една днешна щатска мултимедийна компания по-силна от бившите политбюра в съветския блок, за които нямаше пречки при налагането на волята им. ТВ пазарът е загърбил коннкуренцията. Ако Ленин живееше днес в САЩ, щеше да перифразира себе си и да каже: „Телевизията е най-мощното средство за превъзпитание на масите.“ До 1976 г. в Щатите положението се владее от трите гиганта -Си Би Ес, Ен Би Си и Ей Би Си. През същата година обаче започва бумът на кабелната тв. Групировката „Тайм Инкорпорейтид“ завладява развлекателните програми и ги предлага по кабела на десетки милиони американци. През 1990 г. в САЩ вече има 495 основни кабелни мрежи, а филиалът на Ей Би Си - ESPN (Ентъртеймънт енд спортс програминг нетуърк) с президент Стивън Бернщайн държи 61 милиона абонати. Чии са тези гиганти? „Кепитъл Ситиз Ей Би Си“ (фирмата, притежаваща Ей Би Си), е купена през 1995 г. от Майкъл Айзнер, американец от еврейски произход. Той е президент и на компанията „Уолт Дисни“. Империята „Дисни“ включва с себе си няколко други тв компании: „Уолт Дисни Телевижън“, „Тъчстоун Телевижън“ и „Буена Виста Телевижън“. В този холдинг влиза и кабелна мрежа с 14 милиона абонати и две компании за видеопродукция. Към „Дисни“ влиза и „Мирамакс Филмз“, огромна филмова къща, управлявана от братя Вайнщайн. Купувайки Ей Би Си, Айзнер създава империя с оборот $16,5 милиарда. Основните градове в САЩ - Ню Йорк, Чикаго, Лос Анджелис, са обхванати от нея. 225 дъщерни тв станции из цяла Америка също влизат в мрежата. Така на практика един собственик се оказва оформител на общественото мнение на около стотина милиона американци. „Кепи-тъл Ситиз Ей Би Си“ има 1 милиард долара годишна печалба само от печатна продукция. Тя владее фирмите „Феърчайлд“ (издания за жената), „Чилтън“ (автопериодика) и издателската група „Дайвърсифайд Пъблишинг“. „Тайм Уорнър“ е вторият гигант на тв пазара. Нейният президент се казва Джералд Левин. Филиал на „Тайм Уорнър“ е HBO (Ейч Би Оу) - най-голямата в света кабелна мрежа за развлекателни програми. Към това влизат и „Уорнър Мюзик“ с шеф Дени Голдберг. Издателското направление на „Тайм Уорнър“ включва най-големите списания в САЩ и света: „Тайм“, „Спортс Илюстрейтид“, „Пийпъл“, „Фор-чън“. Това направление се оглавява от Норман Перлщайн. Как Търнър бе погълнат от Левин? Си Ен Ен е световноизвестна сателитна телевизия. Тя минава за много мощна, но всъщност се нуждае от капитали, за да поддържа световната си слава и Тед Търнър се опитва да приобщи Си Би Ес. 20% от Си Би Ес обаче са купени преди това тайно от същия Джералд Левин чрез сънародника му Лоурънс Киш. Така Левин блокира щенията на Търнър и накрая принуждава „Търнър Бродкастинг Систъм“ да се слее, но в подчинено положение с „Тайм Уорнър“. След което Левин купува и Ен Би Си за $3,5 милиарда в съдружие с Айзнер. Така Левин става едноличен вледетел на огромна империя, включваща най-мощната информационна телевизия - Си Ен Ен, и необозрими възможности за оформяне на вече не само американското, а световното обществено мнение. Третата по мощ тв компания е „Вайаком“, оглавявана от Самнер Ротщайн. Тя има годишен доход колкото българския външен дълг - $10 милиарда. „Вайаком“ произвежда и продава програми на трите най-големи тв компании в САЩ, притежава 12 тв станции и 12 радиостанции. В собствеността и влиза и „Парамаунт Пикчърз“, една от най-големите студии за игрални филми. На „Вайаком“ принадлежат също Ем Ти Ви, „Шоутайм“ и „Никлодеон“.

Ротщайн притежава 76% от „Вайаком“, което прави $3 милиарда. Чак четвърта по мощ е „Нюз Корпорейшън“ на Рупърт Мърдок. Той е собственик и на телемрежата „Фокс“ и на киностудията „Туенти Сенчъри Фокс“. Мърдок стъпи вече и в България, след като купи втория национален канал на БНТ. Той е притежател на най-авторитетния лондонски вестник „Таймс“, както и на сателитния канал „Скай Телевижън“. Разнообразието е привидно. Оказва се, че най-големият тв и изобщо медиен пазар - американският, е собственост на двама-трима магнати-евреи, които придобиват по-голяма власт от най-смелите мечти на класическите диктатори. От тях зависи какво ще гледат и с какво ще израстват стотици милиони американци. На практика това, което е същност на нормалния пазар - конкуренцията, отсъства от американската медийна територия. Днес трите кита на телевизята в САЩ - Ей Би Си, Ен Би Си и Си Би Ес, са притежание на преплетени един с друг, броящи се на пръстите на едната ръка собственици. Това са Майкъл Айзнер, Джералд Левин и техни креатури. Към тяхната собственост влизат и фирмите за производство на филми и развлекателни програми, така че кръгът се затваря - едни и същи хора имат и каналите, и програмите, които текат по тях. Неизброените дотук две други големи медийни компании - Ем Си Ей и „Юнивърсъл Пикчърс“, са притежание на Едгар Бронфман, който е и президент на фирмата „Сийграм“ за производство на алкохол, както и председател на Световния еврейски конгрес. Дали при това положение българският медиен хаос не е за предпочитане, питат се днес феновете на свободата на словото и журналистиката. В него поне няма такава концентрация на интереси, което все още позволява една, колкото и парадоксално да звучи, недопустима свобода на изказа за САЩ. Това се потвърждава на практика. През 1999 г. един читател на Интернет-изданието на българския вестник „Монитор“ писа от Щатите по повод една статия за двойния стандарт на САЩ и Запада: „Такъв материал не може да излезе в САЩ.“ Както и да приемем тези думи, те дават материал за размисъл.

Най-добре обобщава нещата обаче един от шефовете на „Ню Йорк Таймс“ през 20-те години, Джон Суентън (John Swainton), който споделя пред колегите си на един банкет тъжната истина за своя занаят: „Свободна преса няма! Вие, скъпи приятели, знаете това и аз - също. Нито един измежду вас не би се осмелил честно и открито да каже своето мнение. Занаятът на журналиста е по-скоро да руши истината, направо да лъже, да обръща нещата, да клевети, да пълзи в краката на Мамона и отново и отново да продава съвестта си, своята родина и раса срещу хляба, който всекидневно печели. Ние сме инструменти, ние сме крепостните на финансово силните зад кулисите. Ние сме марионетките, които подскачат и танцуват, докато ония дърпат конците. Нашите умения, знания и способности и дори собственият ни живот принадлежат на тях. Ние не сме нищо друго, освен проститутки.“ (цитатът е по „Nation Europa“, 1968 - 11.2).

Глава XI

Завръщането на бумеранга

Свръхелитът води своята битка срещу Христовата църква. Неговите действия са като бумеранг на злото, който помита света. Но този бумеранг вече удря и страната, от която е хвърлен - САЩ. Нужен е нов враг и нов диалектически сблъсък. Този път от удара на „цивилизацията“ и „тероризма“ ще се роди хипертоталитарното общество, в което православието ще е забранена религия.

Възможно ли е светът в момента да се управлява от тесен свръхелит, който е приел богоборческата, произлизаща от юдаизма идея за тотална власт над народите? Наричат това „теория на конспирацията“. В същото време очевидни факти подхранват тази теория, но биват подминавани със съмнителна индиферентност от световните медии. По-горе обяснихме причините за това. След като основните медии в САЩ, което значи и в света, са в ръцете на същия този свръхелит, как той сам да се изобличава. Няма логика. Могат да го изобличават отделни малки и незначителни в международен план национални медии на отделни държави. Това съвсем не е достатъчно, но е нещо, което може да даде материал за размисъл на много хора.

Отделни автори също водят донкихотовски битки, за да извадят на бял свят картината на провежданата от свръхелита война срещу основното население на планетата, което не е сред „избраните“ и затова трябва да загине във войни помежду си или да стане опитно зайче за социално-икономически експерименти от рода на тоталитарните режими -нацизъм и комунизъм, или пък днес - на техния аналог -диктатът на МВФ.

Много са примерите, които доказват, че елитът, който води битка срещу християнството и подчинява държавите със сила или икономически, съществува. Някои го наричат Комитет 300, както Джон Колеман например. Този бивш служител на британските спецслужби лично се сблъсква с организираните действия на наднационалната върхушка, направляваща политиката и икономиката на днешния свят. Едни и същи имена като Ротшилд, Вартбург, Морган, Шиф се преплитат в новата история и играят решаваща роля през целия ХХ век според книгата на Колеман „Комитет 300“. Днес се оказа, че отново името на Морган е вплетено и в събитията на 11 септември, когато се изясни собствеността на Световния търговски център и парцелите под него.

Не са малко западните и руските автори, посветили усилията си на изучаването на този феномен. Един финансов елит, който дава пари и на болшевиките, и на нацистите, и на терористи след Втората световна война, с които уж се бори.

Американският икономист и политолог Антъни Сатън, дълги години работил в Хувърския институт по проблемите на войните, революциите и мира, също е навлязъл дълбоко във връзките на финансовия световен елит с големите катаклизми на века. Той пише редица книги за връзките между Уолстрийт и болшевишката революция, за връзките между Уолстрийт и режима на Хитлер.

За начините, по които свръхелитът или „Ордена“, както той го нарича, от дълго време инспирира войни и революции, от които извлича материална полза

И вследствие на които народ след народ стават по-бедни и по-зависими от същия този свръхелит.

Автори като Сатън, Колеман, Гари Алън, Уилям Стийл и много други подобни извеждат действията на свръхелита като класическа схема на диалектиката: теза - антитеза и синтез. Според тях създаването на една световна сила като комунистическа Русия, след това на нацистка Германия и сблъскването им са брилянтно изпълнение на тази диалектика.

В тази теория има логика наистина. Какво представлява светът след Втората световна война? От една страна - опустошена, разсипана Европа, чиято западна част не може да се вдигне на крака без САЩ. От друга - един съветизиран свят, обхващащ Русия, Източна Европа, Китай, Северна Корея и някои по-малки части на Азия. Сърцето на Европа -Германия, е омаломощена и гузна, тя десетилетия няма да преодолее „вината“ си за това, че е разпалила световна война и „унищожила милиони евреи“. Всяка стъпка в световната икономика на Запада вече ще се диктува от САЩ, от свръхелита, от Федералния резерв, който е създаден през 1913 г. и представлява сбор от няколко големи (главно еврейски) частни банки. След изкуствено предизвикания срив на борсите през 1929 г. стотици фалирали частни банки са изкупени и приобщени от „Комитет 300“ или „Ордена“. Днес основната част от световните капитали се управляват от по-малко от процент от населението на Земята. Около 1200 милиарда долара са виртуалните пари, които всеки ден се въртят в борсови игри. Огромна част от тях са без покритие. Тази сума е 40 пъти повече от реалната световна всекидневна търговия. Американският долар няма златно покритие от 1971 г. официално и още през тази година президентът Никсън признава, че само в Западна Европа циркулират 55 милиарда долара без покритие, а в целия свят те са 80 милиарда. Днес те са стотици милиарди, но едва ли някой може да ги изчисли точно.

Над 90% от населението на САЩ живее на кредит и зависи от ходовете на свръхелита, назначил поредния евреин -Алън Грийнспан, за шеф на Федералния резерв. С едно мръдване на пръста по клавиатурата, този елит може да направи безимотни и безпарични стотици милиони американци, плуващи днес в измамно благополучие. Това вече е ставало през 1929 г. Това става и в днешно време, но на порции, като опити върху бели мишки.

През март 2001 г. страшен фондов трус разтърси Нюйоркската фондова борса. Индексът Дау Джонс падна под критичните 10 000 пункта. Това бе отчетено като „най-големия спад в абсолютна стойност за един ден в историята на индекса“ Последва верижна реакция в Азия. Само за четири часа загубите на 100 от водещите компании са били над 150 милиарда долара. Някои от тях са престанали да бъдат водещи, а други са станали още по-водещи. Този процес на глобализация ни се представя днес като прогрес на човечеството. Прогрес ли е това наистина?

Все повече са гласовете на интелектуалци и експерти, които предупреждават за опасността, която води след себе си свръхконцентрацията на капитала. Френският финансов теоретик Бутилие пише: „Светът се стреми да стане една голяма Борса под благосклонния поглед на държавните правителства.“

Много автори смятат, че концентрацията и централизацията на капитала е достигнала невероятни пропорции. Двеста наднационални компании със своите седалища в 8 страни контролират глобализирания свят чрез капитала.

Всеки ден световните агенции съобщават за сливания на компании. Всяко такова сливане създава нов финансов гигант, който е по-мощен от цели държави. Сливането например на „Дойче банк“ с „Бенкърс тръст“ през 1998 г. роди титан с общи активи на стойност 868,2 милиарда долара. Това е шейсет и шест пъти повече от брутния национален продукт на България и около седем пъти повече от брутния национален продукт на Швейцария! Каква може да е тежестта на една дори развита държава пред една наднационална корпорация при това положение?

Продажбите на един наднационален концерн като фармацевтичния „Рош“ например са 13,4 милиарда - колкото целия национален продукт на България!

Не ни ли чака супертоталитаризъм, само че икономически?

Не е ли това всъщност синтезът на новия диалектичен сблъсък?

Защото от тезата „комунизъм“ и антитезата „капитализъм“ след 1989 г. се роди нов синтез - глобализация, нов световен ред. При него суверенните национални държави престават да играят роля и всичко трябва да бъде ръководено от наднационалните корпорации. Не се съмнявайте, че в дъното на тези корпорации стои същият свръхелит, който плащаше за революции и войни през вековете след Христа. Който поддържаше ереси и тайни общества, за да разбива християнството и приложи най-зловещия геноцид върху 66 милиона православни през ХХ век чрез международното еврейство и неговия комунизъм.

Този богоборчески елит вече се чувства господар на света. Той владее най-мощната във финансово и военно отношение страна - САЩ. Той владее икономиките на разсипаните държави на Източна Европа чрез специално създадения (пак от него) за целта комунизъм и ги колонизира в момента. Този елит е доказал, че е в състояние да участва в зловещото дело, отнело няколко хиляди живота на 11 септември 2001 г. в Манхатън. Щом е давал пари на болшевиките, щом е финансирал нацистите, съвсем логично е да финансира и подкрепя днешните болшевики - талибаните, терористите, „враговете на цивилизацията“. Такива врагове бяха и комунистите уж, и нацистите, но това не попречи на този елит да ги финансира и играе с тях.

Защото той служи на злото и бумерангът на злото вече се завръща там, откъдето е хвърлен към света. Човешките животи не струват нищо за този елит и той го е показвал много пъти. Тероризмът ще бъде новият враг, на когото вече е обявена война, но всъщност този тероризъм бива подхранван тайно от елита, за да властва страхът. Елитът има нужда от страх.

Има нужда и от враг, от сблъсък на тезата, която днес се нарича „цивилизация“, и антитезата, в чиято роля е поставена абстракцията „тероризъм“. Този тероризъм след Втората световна война премина през десетки етапи. Той биваше ултраляв, ултрадесен, той минаваше през „Червените бригади“ и „Сивите вълци“, но във всички случаи имаше допирни точки с разузнавателните централи на САЩ - базата на свръхелита. Така, както Саддам Хюсеин беше снабдяван с оръжие и високи технологии чрез фирми на ЦРУ, преди да стане враг № 1 на цивилизицията. Пълно изследване по този въпрос публикува журналистът от „Файненшъл таймс“ Алън Фридман, в което доказва и съучастието на Джордж Буш-старши в износа на забранени технологии от САЩ за Ирак.

Така, както е факт, че самият злодей №1 на планетата днес - Осама бен Ладен, и организацията му „Ал Кайда“ са продукт на американската стратегия за Средния изток, а избиваните от щатски командоси талибани са обучавани преди това от щатски военни инструктори.

Впрочем на 31 октомври френският авторитетен вестник „Фигаро“ публикува статия, в която се изнасят доказателства, че през юли 2001 г. в Дубай е бил лекуван от бъбреци „търсеният по цял свят терорист №1“ Бен Ладен. И с него в болницата се е срещал човекът на ЦРУ Лари Мичъл.

Днес сблъсъкът на тезата и антитезата не може вече да бъде между комунизъм и антикомунизъм - тази епоха отмина. Сега трябва да се създаде нова виртуална реалност и в нея като в класическия роман на Оруел „1984“ да се обявява непрекъснато нов враг, без хората да имат истинска информация за това, което става. Или както казва лейтенант О’Конър от нюйоркската пожарна пред българския национален всекидневник „Монитор“: „Така казват по новините. Но знае ли човек какво е всъщност. Разбираш ли, по новините дават само това, което правителството иска да знаем.“

Вече и обикновените американци схващат, че са част от голяма игра, в която им е отредена роля на масовка и на губещи

Само за периода 1961 - 1976 г. американски журналисти преброяват „повече от 900 големи тайни операции на ЦРУ срещу отделни дейци и правителства“.

Те обикновено са свързани с масови кръвопролития, изтезания и геноцид над цели слоеве от населението на потърпевшите държави. Не е ли това последователен и масиран износ на терор от страна на САЩ към страни, които иска да завладее икономически? Защото това е главната цел - „да се запази разликата между богатите САЩ и бедните други“, както точно го е формулирал Джордж Кенън.

Впрочем Кенън не съставя тези концепции като частно хоби. Те са му държавна поръчка от Държавния департамент на САЩ през 1948 г. Тази поръчка носи номера на Доклад № 23 от същата година и в нея Кенън излага какво трябва да прави САЩ след Втората световна война, която е създала добри условия за световно господство на Америка. Ето какво пише Джордж Кенън: „Разполагаме с около 50% от богатството на света, но само с 6,3% от неговото население. При тези дадености неизбежно ще станем обект на завист и неприязън. В идващите години истинската ни задача ще бъде изглаждането на система от отношения, която да ни позволи да удържим споменатото неравновесие. За да постигнем тази цел, трябва да се откажем от каквато и да е било сантименталност и да се съсредоточим върху постигането на нашите национални цели. Трябва да спрем да говорим за неопределени и нереални цели от типа на човешките права, повишаването на жизненото равнище и демократизацията... Не е далеч денят, когато ще си служим по необходимост единствено с концепции, основани на силата...“

Този ден, както виждаме днес, е настъпил и доктрината „Кенън“ се прилага открито и брутално. Не се подбират средствата и изпълнителите в името на тази цел. За да стане господар на света в началото на ХХ1 век обаче САЩ работят цели сто години. Масонската наднационална върхушка и финансовият еврейски елит на Щатите и Западна Европа финансират и подготвят Първата и Втората световна война, поддържайки на моменти и двете воюващи коалиции. Защото е важно тези, които не са хора - „гоите“, да се избиват помежду си уж в името на родината си, а всъщност пълнейки касите на олигархията, която, видяхме вече, беше готова да плати за болшевишка революция, за да съсипе православна Русия. Европа също трябваше да бъде разсипана. И това стана само за двайсетина години. Днес войните се пренасят все по на изток, където са големите залежи на нефт и газ. Поводи за тези войни лесно се фабрикуват.

Вероятно все повече американци се съмняват в оф-циалната версия на своето правителство, че араби, командвани от Афганистан, са отвлекли и взривили четирите боинга. Но дори и да подозират участие на собствените си служби или правителствени чиновници в убийство на американски граждани, какво могат да направят? Американците усещат, че бумерангът на злото отнася вече и техните собствени глави, схващат и от кого е хвърлен, но виждат цялата политическа, финансова и медийна мощ на свръхелита, който не крие, че ще жертва и тях. Че вече няма да ги поставя в по-специално положение спрямо останалия свят и да им създава чувство за богоизбраност. Че ще ги жертва, така както жертваше досега животите на милиони и милиони „аборигени“ от народите, невлизащи в числото на „богоизбраните“.

Сред тях е и българският, който все по-ясно осъзнава измамата, наречена пазарна икономика, и примката, която му е наложена от свръхелита, диктуващ условията на глобализацията. Все по-добре българинът разбира, че не от неговото правителство зависи дори заплащането или стандартът му на живот. Все по-болезнено отчита, че докато той се бори за правото да има заплата от 100 долара на месец, в страната му пристига пратеникът на международната мафия - чиновникът на МВФ с месечна заплата от 15 000 долара, и нарежда на правителството каква да бъде цената на тока и какви да бъдат данъците. Има ли нужда от военни действия при такова овладяване на цели държави от международната мафия, от свръхелита, който чрез инструменти като МВФ може да подчини всяка държава днес? Тази цел почти е постигната. Но почти. Все още му пречат религиозно мотивираните хора. С днешната война срещу талибаните и „фундаментализма“ световният свръхелит иска да притисне до стената в едно близко бъдеще и Православието. От години тече психологическата обработка за това. То бива наричано „фундаментализъм“, също както радикалния ислям. Така го наричат и западни фронтмени на глобализацията, и български папагали, платени от тях и работещи срещу родината и вярата си.

Натискът срещу Православието ражда съпротива

Православието е единственият даден ни свише път към спасението, който ние често подценяваме. В България през последните десетина години се налага медийно възвеличаване на католицизма, на протестантството, които били „по-модерните и цивилизовани форми на християнството“.Книжният пазар е залят с всякаква окултна книжнина, в която обърканият от 50 години войнстващ атеизъм българин търси отговори на вечни въпроси.

А отговорът е много прост. Не е нужно да го търсим далече, той е под ръка. Той е във вярата, която е запазила българите като нация и е призната от честните западни богослови като автентичното християнство, така както е завещано от нашия Господ Исус Христос - Православието.

Това се признава от много друговярващи, презрели след десетилетия лутане истината. Редица и протестантски, и католически духовници са стигали до извода, че Православието е най-близо до Светата Апостолска Христова църква, такава, каквато е създадена. Известният френски църковен историк, абат Владимир Гете (1816 - 1892 г.), преминал по собствено убеждение от римокатолицизма в Православна-та църква, е автор на много трудове, възхваляващи истинността на Православието. Ето какво пише той: „Прекрасна гледка представлява Православната църква със своето удивително постоянство в учението! Тя е видяла много спорове, тя е издържала безбройни вражески нападения, тя е била подхвърляна на нечувани жестокости и преследвания, нейните врагове са я довеждали до състояние на робство в същата оная страна, където тя някога е сияела с най-ослепителен блясък. Но и в нещастието, и в поруганието, както и в дните на славата, тя е запазила своето учение. Нейните основни начала са началата на истинското християнство. Тя може и в наши дни да предложи на еретическите „църкви“ и философи своето учение, най-прекрасното, каквото светът е могъл да чуе някога. Църквата на православния християнин - това е християнското общество, съществуващо още от апостолските времена. То живее единен живот, то не се изменя, понеже не променя нищо в богооткровеното учение. Приело това учение, то го преподава от век на век такова, каквото го е получило. Вярващите миряни съставят в него точно такава съществена част, каквато и епископите. Последните имат специалното задължение да бдят над християнската общност да не би да проникне в нея някакво нововъведение. Но и всички вярващи също имат право да участват в запазването на Православието и те са длъжни да предпазват дори самия епископ, ако той, изменил на своя дълг, поиска да прави нововъведения. В такъв случай свещеникът и даже простият мирянин, ако посочат еретика, не само няма да бъдат порицани, но дори ще заслужат прослава и благодарност от цялата Православна църква.“

В сборника „Anglicanism and Ortodoxy“, издаден в Лондон през 1955 г., англиканският духовник Х.А. Хъдж пише: „Православната вяра, на която Православната църква е постоянен пазител, е християнската вяра в нейната вярна и съществена форма.“

Един друг голям западен изследвач на религията Франц фон Баадер, философ и богослов, римокатолик, пише в сериозния си труд,“Бег morgenlandishe und der abendlandische Katholizismus“, издаден в Лайпциг през 1855 г., следното: „Православната вяра е останала по-вярна на първоначалния дух на християнството, отколкото Западната църква“. Тези заключения фон Баадер прави след многогодишни еклезиастични проучвания и не може да бъде обвинен в пристрастие или необективност, тъй като няма никакви користни мотиви да възхвалява учението на Източната църква.

В друго фундаментално изследване на богослужението в Западната и Източната църква - „Beitrage zur Kirchengeshichteq Archaologie und Liturgik“, издадено през 1864 г., католическият учен-богослов Хефеле признава, въпреки голямата си вярност и привързаност към римокатолицизма: „В богослужението Православната църква няма ни най-малки промени от времето на нейния разрив с Рим.“

Протестантският богослов Овербек (1821- 1905 г.), предшественик на днешното диалектическо богословие, сравнява Православната църква с римокатолицизма и пише през 1870 г.: „Православната църква е неизменна във вярата и в Светите канони. Това е същата вяра и сега, каквато е била преди хиляда години. Рим е сметнал за добре да измени неизменяемата вяра, да я направи подвижна, да я развива. Православната църква пък е запазила истината, която по своята същност е неподвижна и неизменна, и то я е запазило в този вид, в който тя е била завещана на Църквата от Апостолското предание.“ В друго съчиненние Овербек добавя: „След като папата откъснал Западната църква от Източната, то Източната запазила според свидетелствата на историята отколешното си единно вселенско учение неизменно до сегашно време.“

И в модерното време продължават признанията на западни богослови за съхраненото в неговата пълнота и верност Христово учение в Православната църква. В труда на старокатолическия епископ от Берн - Урс Кюрн „Die Wiedervereinigungder christlichen Kirchen und das altkatolis-che Kirchenideal im Lichte des eucharistischen Wunders“, публикуван през 1930 г., пише: „Източноправославната църква притежава християнски живот с първична сила, голяма интензивност и чистота и в нея през вековете е запазено древното църковно Предание, което в голяма степен е загубено в западната църковност..

Друг виден западен богослов - проф. Ернст Бенц, в труда си „Geist und Leben der Ostkirche“, издаден в Хамбург през 1957 г., казва следното: „В съвременния християнски свят Православието сияе като единствена по своя род величина. Величието му се състои в това, че то вярно е запазило във всички сфери на своя живот полнотата на съборността на древната Църква. В неговото богослужение продължават да живеят по приемство древноцърковното разбиране и древноцърковната литургическа практика. В богослужението му приемствено живее и цялата пълнота на учението на древната Църква. Тук няма разделение между богослужението и богословието, между морализма и учението. Тази Църква е запазила първоначалното съзнание на своя вселенско-католически характер. Нейното самоопределяне като Една, Свята, Съборна и Апостолска Църква се основава не върху идеята на правото, а на съзнанието, че тя представлява от себе си мистическото Тяло Христово. В това мистическо Тяло действително се проявяват даровете на Светия Дух. Православието с най-голяма вярност е запазило до наши дни предаденото му древноцърковно догматично наследство.“

Д-р Фриц Либ също изтъква автентичността на Православната църква в съчинението си „Orthodoxie und Protestantismus“ от 1929 г: „Източната Църква е запазила чисти и неповредени древнохристиянските догми, като не ги е изопачила чрез схоластичен рационализъм.“

След като имаме това оръжие, след това безспорно признание от страна на западното богословие, на истинността и чистотата на нашата вяра, защо понякога се съмняваме в силата на православната църква, защо я пренебрегваме като опора в живота си?

Най-често защото пред очите ни се очертава картина на материално благополучие и „напредък“, с която ни промиват мозъците от деца и ни я сочат като пример за подражание. В момента това е „американската мечта“, светът на антихристиянството, построен като част от битката за подмамване на души.

Тази битка няма да е така лесна обаче, както изглежда за богоборците. Въпреки че световният елит си мисли, че държи в ръцете си почти всички материални богатства на света. Липсва му само едно, но то е основно - Божията благодат и Божията сила. Без нея този свръхелит няма да спечели битката. И той го знае прекрасно, затова губи нерви и прави груби грешки като с терористичния акт на 11 септември 2001 г., когато куп въпроси останаха без отговор и на американската преса бе забранено да ги разнищва. Антихристиянският елит вече усеща и друго - че натискът върху народите, които смята за „небогоизбрани“, поражда контранатиск. Води до преосмисляне на много фалшиви ценности у милиони хора и до желанието им да не се подчиняват на диктата на една свръхсила. И тук не става дума за терористични актове, които работят само в полза на същата свръхсила. Става дума за гражданско и верско поведение, което противостои на богоборчеството на американската и западната върхушка.

Тази битка се води от появата на Христос и нейният край е предизвестен. Който е чел Откровението на Св. Йоан Богослов, знае какво следва. От всеки един човек на Земята зависи на коя страна ще застане в тази битка. Зависи дали ще прескочи измамните ценности на т. нар. евроатлантическа цивилизация, която се опитват да ни налагат със сила -икономическа или военна, и ще приеме спасението.

Защото всеки православен християнин е направил своя цивилизационен избор от мига, в който е приел Светото кръщение - не в името на МВФ, ЕС и НАТО, а в името на Отца и Сина, и Светия Дух.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Карта на Европа, английско издание от 1877 г. Русия е изобразена като октопод, който застрашава любимата на Англия Османска империя. Виждаме, че антируската про­паганда е базирана на антиправославието. Русия няма коло­нии, в същото време Англия има огромни колониални владе­ния и според химна й „Владей, Британийо!“ тя е създадена да подчинява всички държави. Но Англия не е октопод, а Ру­сия е.

Картина от Уилям Блейк, виден английски масон, автор на най-известната рисунка на „Великия архитект на вселе­ната“ (на корицата на книгата). Илюстрацията изобразява Сатаната като красив юноша и е от масонска енциклопе­дия на мистичните термини, издадена в Москва през 1998 г. В текста под рисунката на Сатаната от Блейк пише, че „Сатаната е изобразен със симпатия, характерна черта в творчеството на много романтици

Албърт Пайк - „масонският папа“, на когото принадле­жат думите: „Трябва да съхраним масонската религия в светлината на луциферианската доктрина.“ През 70-те и 80-те години на XIX век той е Велик магистър в Главната директория на Вашингтон и Велик командор на върховния съвет на Чарлстън, САЩ, където редовно се събира светов­ното масонство до днес. През септември 2001 г. там беше и министърът от българското правителство Димитър Кал* чев, масон 33-а степен.

Емануел Жозеф Сейес - деец на френската революция, масон. Известен със своя памфлет „Какво представлява третото съсловие“, идеен баща на терора, роден от френс­ката революция.

Маркиз дьо Лафайет - аристократът, който е сред вож­довете на Френската антихристиянска революция. Лафа­йет е висш масон, подписът му фигурира във френски масон­ски архив заедно с този на „брата“ Бенджамин франклин - мотор на друга революция - Американската. Илюстрация­та на Лафайет е от френски масонски енциклопедичен реч­ник, който дава данни само за видни световни масони. В съ­щата енциклопедия като висши масони са посочени почти всички водачи на френската революция.

Монтескьо, чието пълно име е Шарл Луи дьо Секонда, Ба­рон дьо ла Бред е дьо Ла Монтескьо. Той е основен деец на т. нар. Просвещение, отхвърлящо християнството, и съз­дател на теорията за разделение на властите. Според Монтескьо нищо в човешката природа не е предопределено от Бог. Илюстрацията е от френски масонски енциклопеди­чен речник, който дава данни само за видни световни масо­ни и доказва, че Монтескьо е бил масон.

Доктор Гилотен - масон (илюстрацията е от масонски енциклопедичен речник), създател на инструмента за обезг­лавяване - гилотината, през която минават около милион французи в името на „равенството, братството и свобода­та“. Явно според масоните гилотината „култивира присъ­щите на човешката природа добродетели“, както гласи официалното им верую.

Портрет на Джордж Вашингтон с масонска престилка в масонския храм. От първия си президент до днес САЩ са имали само трима президенти немасони: Никсън, Кенеди и Айзенхауер.

Теодор Рузвелт - президент на САЩ в началото на XX век - с масонска престилка. Т. Рузвелт е автор на полити­ката на „дългата тояга“ - агресивна доктрина за външно­политическия курс на САЩ.

Пазачи с качулки пред вход на масонската ложа П-2, на­шумяла през 80-те години в Италия със скандалите, свърза ни с банкови измами, планове за държавен преврат и мисте­риозни убийства на нейни членове.

Велики майстори на Велики американски ложи. Най-горе е портретът на един от прадедите на Бил Клинтън - Де Вит Клинтън, шеф на Нюйоркска ложа. Вижда се, че масон­ската традиция във висшата администрация на САЩ е от самото начало на тази държава.

Портрети на Велики майстори на масонски ложи в САЩ от XIX век. Най-вдясно на втората редица е Албърт Пайк - Черният папа на масонството - сатанист, който не крие възгледите си и който предвижда да има три световни вой­ни за завладяването на планетата. Двете са вече история.

Масонският храм във филаделфия, САЩ. Един от най- старите в страната. Строен с мащаб и с много пари, той демонстрира кой управлява Америка. Днес във всеки амери­кански град основната сграда е местният масонски храм.

Печатът на САЩ. Държавната символика на най-мощ- ната страна в света е изцяло масонска. От едната страна е изобразен орел, държащ 13 стрели. Толкова са израилевите племена според еврейската митология. Пирамидата е също с тринадесет степени, под нея nuiue „Нов световен ред“, окото на Луцифер свети на липсващия връх.

Печати на масонски ложи в САЩ от XIX и началото на XX век. Повечето от тях имат за отличителен знак пентаграмата - петолъчката. Този знак е пренесен трайно и в комунистическата символика от масоните-евреи - Троцки, Ленин, Свердлов, Зиновиев и други.

Списък на организациите, членуващи в окултния Германенорден. На 34-о място фигурира НСДАП - партията на Хитлер, която ще вземе властта в Германия след няколко години. Оказва се, че най-мощната тоталитарна партия в Западна Европа през XX век е част от някакъв окултен мис­тичен кръг.

Факсимиле от статията на Унстън Чърчил в „Сънди хералд“ от 8 февруари 1920 г., озаглавена „Ционизмът срещу болшевизма“. В нея се казва, че „банда екстраординерни личности от самото дъно на големите градове на Европа и Америка хвана руския народ за косата и стана на практика безспорен стопанин на огромната империя. Тук няма нужда да се подсилва ролята, която изиграват в създаването на болшевизма и във фактическото осъществяване на Руската революция тези световни и главно атеистични евреи“.

Най-известният кадър с Ленин. Обикновено от него изряз­ват човека долу, до трибуната, който гледа втренчено в обектива. Това е истинският мозък на най-кървавия режим в историята - болшевишкия. Евреинът-интернационалист, масон от най-висша степен, финансиран от американския еврейски магнат Якоб Шиф и подпомогнат лично от амери­канския президент Уилсън (масон) да влезе с американски паспорт в Русия през пролетта на 1917 г. - Лейба (Лео) Бронщайн- Троцки.

Родословно дърво на Владимир Илич Улянов, от което вижда, че дядо му по майчина линия е евреин - Алексат Бланк. Майка му - също, което по еврейските закони прави 100% евреин.

Стенограма от изказването на депутата от ДПС Лют- ви Местан, втори човек в партия на Доган. Според Местан „Бумерангът на злото“ е „антисемитска“ и „ксенофобска“ книга. Депутатът от Движението за права и свободи се об­ръща към министъра на вътрешните работи, за да иска от него санкции за автора на „Бумерангът на злото“. Той дори не е направил юридическа консултация и не отчита, че МВР може да прилага санкции без прокурорска оторизация само в тоталитарни и полицейски държави. Изглежда за етническата партия на Доган това е идеалът за България.

Още един донос no повод конференцията на „евангелистки пастори“ от София, които заклеймили „антисемитизма“ в книгата на Волен Сидеров „Бумерангът на злото“. Сред пасторите са хора от забранената секта „Слово на живот“ като Иван Хазърбасанов, който е мимикрирал в „евангелистки пастор“. Вижда се какви хора използват в мръсната си пропаганда българофобите от Български хел­зинкски комитет и фондация „Толерантност“ на Емил Коен, за да клеветят страната си в чужбина.

Част от уеб-сайта на Външно министерство на Израел. В графата „антисемитизъм“ е посочена статия на Волен Сидеров в „Монитор“ от април 1999 г., озаглавена „Битка­та срещу Христос“ и посветена на Великден. В нея авторът не прави друго, освен да цитира Стария и Новия завет, за да поясни неприемането на Син Божи от евреите. Това е ока­чествено от ционистките активисти в България и от тех­ните наставници от Тел Авив като „антисемитизъм“. Явната връзка и зависимост на ционистките организации в България с чужди държави и централи трябва да ни посочи отговор на въпроса „За кого работят организираните бъл­гарски евреи?“.

Уебсайт на поредната „правозащитна“ организация, коя­то разпространява доносите на Емил Коен, Красимир Кънев и останалите наемници на Сорос по повод „Бумерангът на злото“. Живеещите в България нейни врагове от хелзинк­ския комитет и фондация „Толерантност“ организират заклеймяване на „антисемитизма“ на Волен Сидеров и раз­пращат информация по цял свят за това, че в България се е появила такава страшна книга.

Брой на бюлетина на Български хелзинкски комитет, посветен почти изцяло на „Бумерангът на злото“ и книго­издателите, които са се осмелили да издават такива кни­ги. Тези книги са опасни, казва БХК и иска репресии за авто­ри и книгоиздатели.

„Правозащитниците“ от този комитет като Красимир Кънев, Емил Коен, Алфред Криспин, Юлияна Методиева, Татяна Ваксберг и други от години внушават българофобия у общественото мнение чрез статии и доноси-доклади до Държавния департамент на САЩ, в които пишат, че в България има расова и верска дискриминация от страна на българите - православни християни. Тези доноси на БХК влизат в годишните доклади на Държавния департамент и обикалят света. Имаме налице целенасочена антибългарска клеветническа дейност на БХК срещу страната ни. Как ра­боти Българският хелзинкски комитет се разбира от пуб­ликацията във в. „Сега“ от 5 април 2002 г., в която се опис­ва как БХК обявява за „убит от полицейска репресия “ Васил Мирчев. В. „Сега“установява, че Васил Мирчев е жив и доно­сът на хората на Красимир Кънев клевети България с по­мощта на груби лъжи.

Поредната манипулативна статия, която внушава на публиката, че Волен Сидеров оглавява „крайно дясна“ или „фашистка“ партия. Кампанията следва логиката на пос­ледователно редуване на кръгла маса и поръчкова статия в лявата и чуждестранната преса. В случая дописката е във вестника на бившата компартия „Дума“ и мултиплицира мислите на „Шалом“, където смятат, че в България не само че има антисемитизъм, но той се пропагандира масово. Предвижда се появата на партия, която според слухове­те щяла да се оглави от Волен Сидеров, пише „Дума“.

Отново вестник „24 часа" от 20 март 2002 г. Преподава­телят във факултета по журналистика Алберт Бенбасат изгражда типична гьобелсова манипулация от един клиничен случай. Психически болно момче (нещо, което бе потвърдено веднага след инцидента) порязва с брадва баща си във Велико Търново. Тъй като намерили в библиотеката на момчето „Моята борба“ на Хитлер, Бенбасат патетично пророкува: „ Чакайте още нацисти с брадви “. Според автора книгата на Хитлер е повлияла на момчето да нападне баща си. Инте­ресно, ако близо до момчето бяха намерили подвързано тече­ние на „24 часа“, дали Бенбасат щеше да види влияние на вес­тника върху психиката на младежа.

Какво ли учи своите студенти по журналистика такъв преподавател, щом пише такива манипулации в печата?

Вестник „24 часа“ от 14 май 2002 г. Дописка със заглавие „Пращат Сидеров и Леонидов в затвор“, отразяваща кръгла маса в НДК, състояла се на 13 май 2002 г. и организирана от ВМРО по въпросите на дясната вълна в Западна Европа и фе­номена Льо Пен. По време на кръглата маса представите­лят на Българското геополитическо дружество и на изда­телското тяло.на сп. „Ние“ (претендиращо да е дясно) Иво Иванов поиска Волен Сидеров да бъде вкаран в затвора „за нарушаване на българската конституция и системно пропа­гандиране на античовешки и антисемитски идеи. Тази ата­ка доказва, че т. нар. „дясно пространство“ в България беше създадено от ДС и бившата БКП, за да заема „правилна“ по­зиция в решителни моменти. Изваждането на показ на мал­ко известни факти от новата история на света и осветля­ването на двойните стандарти в политиката на световна­та олигархия явно е преценено като такъв момент.

Още едно мрачно предсказание от първото издание на „Бумерангът на злото“ се сбъдна. Опасенията, че управлява­щата върхушка (да не забравяме думите на израелския пре­миер Шарон „Ние владеем Америка“) ще използва атента­та в СТЦ, за да превърне страната в полицейска държава, са реалност. Освен САЩ и Европа става поле на тотално сле­дене и полицейски надзор.

Най-фрапиращите мерки в САЩ са разпорежданията на главния прокурор Ашкрофт да не се иска съдебно и прокурор­ско разрешение при обиск на частни жилища. Светът на Оруел е реалност в САЩ днес.

Заповедта, с която Петьо Блъсков уволнява Волен Сидеров от вестник „Монитор". Вестникът стана известен в България заради коментарите и анализите на Волен Сидеров през години­те 1998 -2002.

Мотивът за уволнение е фалшив, тъй като точно на една от посочените дати за „неявяване на работа" - 27 януари 2003 г. Сидеров е участвал в заседание на ръководството на вестника като зам. главен редактор заедно с Радостина Константинова, Стойко Тонев, Емил Петков и Мартин Кръстев, които би тряб­вало да потвърдят това, ако не искат да излъжат.

Без повод, внезапно и с псевдомотиви, издателят и главен ре­дактор на вестника Блъсков отстранява човека, станал лице на вестника му. Защо?

Отговорът е елементарен - сделка. Според достоверни из­точници, визираните в книгата бизнес кръгове предлагат да фи­нансират изпадналия в нужда Блъсков срещу отстраняването на Сидеров. Сделката е факт в края на януари 2003 г., а през сеп­тември същата година от длъжник на печатница ИПК „Роди­на “ Петьо Блъсков вече е съсобственик на същата печатница.

Използвана литература:

1. Библия - сиреч книгите на Св. писание на Вехтия и Новия завет, издава Св. синод на Българската църква, София, 1925 г.

2. Държавата - Платон - Изд. „Наука и изкуство“, София, 1981 г.

3. История античного коммунизма и социализма - Р. Пельман, С. Петербург, 1910 г.

4. История Русской революции - Л. Троцкий - Изд. „Республика“, Москва, 1997 г.

5. The International Jew - Henry Ford, sr Peabom, Michigan, 1920 ; LIBERTY BELL PUBLICATIONS, 1976 г.

6. Знциклопедия иудаизма „Меир Натив“ - Изд. „Массада“, Тел Авив, 1983 г.

7. Еврейска история - д-р С. Бек, д-р М. Бран - Изд. Израилиски клуб „Съедине­ние“, София, 1922 г.

8. Българската история в трудовете на еврейски учени - Сборник - Изд. БАН, София, 1970 г.

9. The Ultimate Supremacism, My Awakening on the Jewish Question - David Duke - Free Speech Press, 2000

10. Възход и падение на великите сили - Пол Кенеди - Изд. „Св. Георги Победо­носец“, София, 1997 г.

11. Первая мировая война - Русская академия наук - Изд. „Наука“, Москва, 1999 г.

12. Научните основи на психологията на историята - Еюстав льо Бон - библ. „Съвременна философия на историята“, София, 1938 г.

13. Хитлер - Легенда, мит, действителност - Вернер Мазер - Изд. „Репортер“, Со­фия, 1996 г.

14. Всемирная история, Первая мировая война - АСТ, Москва, 2001 г.

15. Всемирная история, Вторая мировая война - Москва, 2001 г.

16. Святме отцм и учетели церквм - Изд. Московското университета, Москва, 1994 г.

17. Тайната на богопознанието, Увод в семантиката и методологията на богослови­ето в светлината на православната традиция - София, 1999 г.

18. Правила на православната църква - Изд. на Съюза на свещеническите братст­ва в България, София, 1936 г.

19. Въведение в Свещеното писание на Стария завет - проф. Ив. Марковски, Уни­верситетска библиотека, София, 1932 г.

20. История на българската църква - Станимир Станимиров - Изд. Св. синод на Българската църква, София, 1925 г.

21. Ръководство към всеобщата история - Книгопродавница Момчилова и Сие в Търново и Русе, 1873 г.

22. Зпоха гоненш на хрисианъ и утверждеше хрисианства - проф. А.П. Лебедев - Московското императорското университета, С. Петербург, 104 г.

23. !удаистический национализмъ при свьть божественнаго откровенiя - Протоп- ресв. F. Шавельскш - Еодишник на соф. Университет, Богословски факултет, София, 1939 г.

24. Прьгледъ на най-новата история съ прибавление на французката революция - И.И.Еригорович - Изд. Хр. F. Дановъ, Пловдивъ, 1888 г.

25. Основнме идеи iудаизма - М. Каценельсон, Вильно, 1914 г.

26. Еврейство в XIX столетии - А. Еайгер - Изд. „Восход“, С. Петербург, 1883 г.

27. Иудаизм - И. Бергман - Иерусалим, 1934 г.

28. Из записки еврея, „Исторический вестник“ - АХ. Ковнер - С. Петербургъ, 1903

29. Сионизм, иудейство и ортодоксия - Д. Еордон - Изд. „Будущность“, С. Петер­бургъ, 1900 г.

30. Уроци по българската черковна история - Издава Райчо Каролев - Габрово, 1875 г.

31. Православен пастир, Месечно проповедническо и религиозно обществено спи­сание, кн. 7 - Изд. Свещеническите братства в България, Пловдив, 1928 г.

32. Духовна култура, Месечно списание за религия, философия, наука и изкуство, кн. 4 и 5, София, 1945 г.

33. Духовна култура, Месечно списание за религия, философия, наука и изкуство, кн. 2, София, 1945 г.

34. Духовна култура, месечно списание за религия, философия, наука и изкуство, кн. 1, София, 1943 г.

35. философски преглед, двумесечно списание, ред. Д. Михалчев, кн. 3, София, 1929 г.

36. История израилского народа - Е. Ренан - С. Петербургъ, 1908 г.

37. Письма о старом и новом еврействе - С. Дубнов, С. Петербургъ, 1907 г.

38. Политическа психология - Густав льо Бон - Библ. „Съвременна философия на историята“, София 1940 г.

39. Вечните ценности на юдаизма - Еужен Релжис - Библ. „Пробуда“, София, 1939 г.

40. Еврейската и християнската етика в тяхното сходство и различие от социално гледище - проф. И. Кинкел - Библ. „Пробуда“, София 1939 г.

41. Евреите и руската литература - Димитър Янакиев - Библ.“Пробуда“, София 1938 г.

42. История на България - БАН - София 1982 г.

43. Стопанска история - проф. Л. Беров - Изд. „Планета 3“, София, 1999 г.

44. Days of terror - Бяла книга за жертвите на НАТО в Р Югославия - Center for

45. peace and tolerance, Белград, 2000 г.

46. Мрежата на паяка, Буш, Саддам, Тачър и десетилетието на измамата - Алън фридман, журналист от „файнаншъл таймс“ - Изд. „Айсберг“ ООД, София, 1995

47. Хитлер - месията на Сатана - Жан Приор - Изд. „Гуторанов“, София, 1995 г.

48. Залезът на Запада - Освалд Шпренглер - Изд. ЛИК, София, 1995 г.

49. Светът на късната античност - Питър Браун - Изд. „Наука и изкуство“, Со­фия, 1999 г.

50. Wall Street and the Boshevik Revolution - Antony Sutton - Buccaneer Books Cutchogue, New York,1974

51. Война по законам подлости - Сборник - Изд. „Православная инициатива“, Минск,1999 г.

52. The Medieval Manichee - S. Runsiman - Cambrige,1955

53. Всеобщая история социализма и социальной борьбм - М. Беер - Москва, Ле­нинград, 1927 г.

54. Табор в гусистком революционном движении - Й. Мацек - Москва, 1959 г.

55. Geshichte der deutchen Reformation - F. Bezold - Berlin,1886

56. The Inner Life of the Religions Societies of the Commonwealth - R. Barclay -

57. London, 1879

58. The World of The Ranters - A.L.Morton - London, 1970

59. Geshichte des Sozialismus und Kommunismus von Plato bis zur Gegenwart,

60. Leipzig,1920

61. Народная реформация в Англии - Г. Вайнгартен - Москва, 1901 г.

62. Левелерм и английская революция - Г. Холлереншоу - Москва, 1947 г.

63. Утопия - Томас Ман - Изд. „Партиздат“, София, 1971 г.

64. Градът на слънцето - Томазо Кампанела - Изд. „Партиздат“, София, 1971 г.

65. Завещание - Ж. Мелие - Москва, 1954 г.

66. Карл Маркс как религиозньш тип - С. Булгаков - Москва, 1911 г.

67. В. И. Ленин, Собрание сочинения, 5-ое издание

68. Терроризм и коммунизм, Анти-Кауцкий - Л. Троцкий, 1920 г.

69. Социализм - И. Р. Шафаревич, Москва, 1974 г.

70. Евреите в международната политика - Национален институт за международни изследвания - Изд. „Интела“, София, 1998 г.

71. Международната финансова система на съвременния етап - Стоил Кодинов - Изд. БАН, София, 1992 г.

72. Международни финанси - Кийт Пилбийм - Изд. FTP, София, 1995 г.

73. 100 документа към предисторията на войната, Извадки от официалната гер­манска бяла книга - София, 1939 г.

74. Какво всъщност иска Чичо Сам - Ноам Чомски - Изд. Нова зора“, София, 2001 г.

75. Най-големите бизнесистории на всички времена - Сп. FORBES - Изд. „Ки- беа“, София, 2000 г.

76. Глобализацията - Зигмунт Бауман - Изд. ЛИК, София, 1999 г.

77. Русия в разруха - Александър Солженицин - Изд. „факел Експрес“, София,

78. г.

79. Комунистически манифест - Карл Маркс, Фридрих Енгелс - Изд. „Партиз- дат“, София, 1944 г.

80. История на руската революция - Левъ Троцки - Изд. „Витоша“, София, 1932 г.

81. Русофобия - Игор Шафаревич - Москва, 1991 г.

82. Създадени вечни, Успешните практики на вечните компании - Джеймс Ко- линс, Джери Порас - Изд. „Класика и стил“ООД, София, 2000 г.

83. Новата цивилизация, Политиката на третата вълна - Алвин и Хайди Тофлър - Военно издателство, София, 2000 г.

84. Бунтът на елитите - Кристофър Лаш - Изд. „Обсидиан“, София, 1997 г.

85. Година 501-а, завоюването продължава - Ноам Чомски - Изд. „Агато“, София, 1997 г.

86. Големият провал - Збигнев Бжежински - Изд. „Народна култура“, София, 1991 г.

87. Бъдещето на капитализма - Лестър Търоу - Изд. „Весела Люцканова“, София,

88. г.

89. Голамата шахматна дъска - Збигнев Бжежински - Изд. „Обсидиан“, София, 1999 г.

90. Извън контрол - Збигнев Бжежински - Изд. „Обсидиан“, София, 1999 г.

91. Виновниците за Европейската война, Германска бяла книга, Австро-унгарска червена книга, Английска синя книга,френска жълта книга, Руска оранжева книга, Белгийска сива книга, сръбска синя книга, С предговор от д-р В. Радос­лавов - София, 1916 г.

92. Комитет 300 - Джон Колеман - Изд. „Витяз“, Москва, 2001

93. Апокалипсис нашего времени - Василий Розанов - С. Петербург, 1917 г.

94. История на френската революция - Н. Станевъ - София, 1900 г.

95. Световната война (1914-1918 г.) - заговоръ за грабежъ, Популяренъ политико- економически анализъ на световната война - А.Д. Ангеловъ - София, 1941 г.

96. Истината по списъка на българските масони, Масонството като автор на све­товни революции и атентати - Библиотека „Националенъ стражъ“ , София, 1937 г.

97. Праотечеството и праезикътъ на българите - д-р Ганчо Ценовъ, София, 1907 г.

98. Закона против социалистите въ Германия, София, 1907 г.

99. На гости в Германия, наблюдения и впечатления - проф. Ц. Калянджиевъ - Изд. „Хемусъ“, София, 1938 г.

100. Националната държава - Проф. Л. Владикинъ, София, 1942 г.

101. Ньойският договоръ и България, София, 1935 г.

102. Великобългарскиятъ светогледъ - Библ. „Родна мисъл“, София, 1939 г.

103. Политическите партии, История на политическите партии въ демократичните държави: франция, Съед. Щати, Швейцария и история на парламентаризма и на партиите въ Англия - Г. Дерманчевъ, София, 1910 г.

104. Борба за новъ редъ - проф. Л. Владикинъ - Научна библ. „Нова Европа“, Со­фия, 1943 г.

105. Моятъ боенъ дневникъ - Бенито Мусолини - Изд. „Т. ф. Чипевъ“, София, 1938 г.

106. Еврейска държава - Тедор Херцел - Издателски център „Шалом“, София, 1991 г.

107. Еврейската мисъл - Андре Шураки - Изд. „Панорама“, София, 1995 г.

108. Съвременна Европа, фашизъм, култура -антифашизъм - Людмил Стояновъ - Библ. „Култура“, София, 1936 г.

109. Пелена, Тайните войни на ЦРУ - Боб Удуърд - Изд. „Партиздат“, София, 1989 г.

110. The mass psychology of fascism - Wilhelm Reich - A Condor Book, Souvenir Press and Academic LTD

111. Ethnic America (A History) - Thomas Sowell - Basic Booksq 1981

112. Окултизъм, магия и културна мода - Мирча Елиаде - Изд. „Прозорец“, София

113. Еврейский нацизъм - В.Н. Емельянов - Изд. „Русская правда“, Москва, 2001 г.

114. Реч на Адолф Хитлеръ пред Германския Райхстагъ от 19 юлий 1940 г. - Со­фия, 1940 г.

115. Православие и икуменизъм - доц. д-р архимандрит Серафим (Алексиев), доц к.б.н. алхимандрит Серафим (Язаджиев) - София, 1998 г.

116. Империята - Ришард Капушчински - Изд. „фльорир“, София, 1994 г.

117. Размишления за франция - Жозеф дьо Местр, Изд. „Кама“, София, 1996 г.

118. В какво вярва този, който не вярва - Карло Мартини, Умберто Еко - Изд. ЛИК, София, 2001 г.

119. Масонство, культура, и русская история - Виктор Острецов - Москва, 1999 г.

120. Историческите задачи на Израиля - М. Варшавский, Печатница „Пряпорецъ“, София, 1931 г.

121. Les complots de le C.I.A. - D.Antonel, A. Jaubert, L. Kovalson - Editions Stock, 1976

122. Бриановата Паневропа, истинските мотиви и цели - Никола Ризов - София, 1931 г.

123. Албионъ потегля на война, спомени от Англия 1939/1942 - Жорж дьо Модюи - София, 1943 г.

124. Лъжите на английската пропаганда през Световната война и сега - Херманъ Вандершекъ - Берлинъ, София, 1941 г.

125. Проблеми современной России глазами русских архиереев - Изд. „Царское дело“, С. Петербург, 1996 г.

126. За небесната йерархия, за църковната йерархия - Св. Дионисий Ареопагит - София, 2001 г.

127. О предательстве иуди - Св. Йоанн Златоуст - Изд. „Шпил“, С. Петербург, 1998 г.

128. Принципи на юдаизма - Сара Айзъксън - Изд. „Лаков Прес“, София, 2000 г.

129. Евреите и Талмуда - ф. Берние - Изд. „Лаков Прес“, София, 2001 г.

130. Еврейското наследство - Дан Кон-Шербок - Изд. „Шалом“, София, 1999 г.

131. По пътеките на еврейската история - Р. Самуелс - Изд. „Шалом“, София, 1994 г.

132. Моята борба - Адолф Хитлер - ИК „Жар птица“, София, 2001 г.

133. фауст - Йохан Волфганг Гьоте - Изд. „Народна култура“, София, 1962 г.

134. О древности еврейского народа - Йосиф флавий - Москва, Йерусалим, 1994 г.

135. Масонството в Източна Европа - Даниел Березняк - Изд. „Мариам“, София, 1999 г.

136. България и световната история (Синхронни таблици, карти и схеми, генеало­гични таблици, царе и владетели, исторически речник) - Велико Търново,

137. г.

138. Европа срещу фашизма - Милен Семков - Изд. „Народна просвета“, София, 1990 г.

139. Масонство въ его прошломъ и настоящемъ - под редакщей С. П. Мельгунова и Н. П. Сидорова - Изд. „Задруга“, С. Петербург, 1914 г.

140. Тайната доктрина - Елена Блаватска - Изд. „Астрала“, София, 1994 г.

141. Тайная сила масонства - Александр Селянинов - Изд. „Русский вестник“, Москва, 1999 г., репринт с издания С. Петербург, 1911 г.

142. The new rulers of the world - John Pilger - Verso, London, 2002

143. Евреи в России и в СССР - Андрей Дикий, Ню Йорк, 1967 г.

144. История Советской Росии - И. С. Ратковский, М. В. Ходяков - С. Петербург,

145. г.

146. Българска военна история през Средновековието - БАН, София, 1994 г.

147. Архипелаг ГУЛАГ - А. И. Солженицин - Инком НВ, Москва, 1991 г.

148. Евреи в русской истории - Ю. Иванов - Изд. „Витязь“, Москва, 2000 г.

149. Еврейский вопрос - ф. М. Достоевский - Изд. „Витязь“, Москва, 1994 г.

150. Руско-еврейский диалог - А. Дикий - Изд. „Витязь“, Москва, 1995 г.

151. Тайна беззакония в исторических судбах России - Изд. „Царское дело“, С. Пе­тербург, 2002 г.

152. Еврейскш вопросъ - Алексей Шмаков - С. Петербург, 1906 г.

153. Равноправiе и еврейскш вопросъ - А. Липранди, Харьков, 1911 г.

154. О канонизации государя императора Николая II - Изд. „Слово“, Москва, 1999 г.

155. За душата и възкресението - Григорий Нисийски - Изд. ЛИК, София, 2001 г.

156. Четири диалога - Анселм Кентърберийски - Изд. ЛИК, София, 2001 г.

157. Защо Бог стана човек - Анселлм Кентърберийски - Изд. ЛИК, София, 2001 г.

158. За Светия дух - Василии Велики - Изд. ЛИК, София, 2002 г.

159. От пещерите и дебрите на индусите - Елена Блаватска - Изд. „Славения“, Варна 2001 г.

160. La France juive - E. Drumonde - Paris, 1906

161. Антична България - Йордан Табов - Изд. „ПиСиЕм-1“, София, 2000 г.

162. Еврейский фашизм в России - Г. Пугачов - Изд. „Витязь“, Москва, 2000 г.

163. История еврейского народа, учебник для ср. шк. возрасти - Библиотека „Алия“, Йерусалим,1992 г.

164. Сокрушение хазарского каганата Святославом - А. М. Макаров - Изд. „Дер- жава“, Москва, 1995 г.

165. Сто законов из Талмуда - Изд. „Витязь“, Москва, 2000 г.

166. Холокауст - измамата на века - Юрген Граф - Изд. „Жар птица“, София, 2001 г.

167. Млада Европа, Списание на бойците на европейската академическа младеж, София, 1943 г.

168. Тайнме силм в истории России - Ю. К. Бегунов - Изд. им. А. В. Суворина, С. Петербург, 1995 г.

169. Масонство в мировой политике - О. Соловьев - „Русский вестник“, март 1994 г.

170. За фасадом масонского храма - Л. Замойский - „Политиздат“, Москва, 1990 г.

171. Российско-американская совместная революция - М. Назаров - Изд. „Вмбор“, Москва, 1994 г.

172. How the Order creates War and Rewolution - Antony Sutton - Research Publications Inc.,Phoenix, Arizona, 1984

173. The Zionist Factor - Ivor Benson, Washington, D. C., 1986

174. History of Virginia from the First Settlements to the year 1642 - Wiliam Smith

175. Hitler’s war - David Irving - Focal Point Publications, London, 2002

176. Черната книга на комунизма - Стефан Куртоа, Никал Верт, Жан Луи Панне, Анджей Пачковски, Карел Барточек, Жан-Луи Малголен - Изд. „Прозорец“, София, 1997

177. Dictionnaire de la franc-maconnerie et des francs-macons - Alec Mellor - Belfond, Paris, 1983

178. Хитлер и нацизмът - Клод Давид - Изд. „Кама“, София, 2001 г.

179. Мусолини и фашизмът - Пол Гишоне - Изд. „Кама“, София, 2000 г.

180. Сатанинска библия - Антон Шандор Ла Вей - Изд. „Пандемониум“, София, 1999 г.

181. Illustrations of Masonry by one of the Fraternity Who has devoted

182. . Thirty Years to the Subject - William Morgan - Batavia New York,1827

183. 176. Старият режим и революцията - Алексис дьо Токвил

184. Размисли за френската революция и за действията на някои общества в Лон­дон, свързани с това събитие“ - Едмънд Бърк, Лондон, 1790 - първо издание

185. Другото лице на Маркс - Рихард Вурмбранд - Изд. „Жарава 2002“, София, 2002

186. Жени Маркс или жената на дявола - франсоаз Жиру - ИК „Аркус“, София, 1995 г.

187. От Платон до Маркс, Комунистическият идеал през вековете - Нешо Давидов - Изд. „Народна младеж“, София, 1970 г.

188. Велики еретици, Роджър Бейкън, Томас Мор, Мигел Сервет, Етиен Доле, Бер- нар Палиси, Джордано Бруно, Джулио Ванини, Галилело Галилей, Жан Ме- лие, франсоа Волтер, Михайло Ломоносов, Едуърд Дженър, Лев Толстой - А. Варшавски, К. Поничева - Издателство на Отечествения фронт, София, 1970 г.

189. Психология на тълпите - Гюстав льо Бон - Изд. „Жарава 2002“, София, 2002 г.

190. 1929 again? - Terry Rudd - L,I, U.S.A., 1986

191. British Intelligence during the Second World War - Cambridge University pressq

192. New York, 1981

193. Talmud - Soncino Edition, London,1935

194. A History of the Jewish People - Paul Johnson - Harvard University Press, 1976

195. Mein Kampf - Adolf Hitler - Houghton Miffin Co., Boston,1971

196. The Long Secret Alliance: Uncle Sam and Pol Pot - John Pilger - Covert Action

197. Quarterly, Washington D.C., 1997

198. CIA and the Marshall Plan - University Press of Kansas, 1991

199. The Invisible Government - David Wise and Thomas Ross - New York, 1965

200. Православие и инославие - Архимандрит Серафим - София, 1992 г.

201. Положение, назначенное православной России Божественнмм Провидением, Лейпциг, 1870

202. Orthodoxie und Protestantismus, „Orient und occident“, 1929

203. Anglicanism and Orthodoxy - A Study in dialectical Churchmanchip - London, 1955

204. Der morgenlandiche und der abendlandiche Katholizismus, Leipzig,1855

205. История на франкмасонството - Кристиян Жак - Изд. „Мириам“, София, 1998 г.

206. Компромисът Клинтън и ЦРУ - Тери Рийд, Джон Къмингс - Изд. „Ланс“, Со­фия, 1996 г.

207. Очерки по культурной антропологии американското города, Российская ака­демия наук - Изд. „Наука“, Москва, 1997

208. Тайната история на хитлеризма - Робер Амбелен - Изд. „Литера Прима“, Со­фия, 1994 г.

209. От Мюнхен до Нюрнберг - А. И. Полторак - Издателство на БКП, София, 1964 г.

210. Етнология на Европа - Жан Кюизьоние - Университетско издателство, Со­фия, 1993 г.

211. Терновий венец России, История Русского народа в ХХ веке - Олег Платонов - Изд. „Родник“, Москва 1997 г.

212. История Русской революции в двух томах - Лев Троцкий - Изд. „Республика“, Москва, 1997

213. Кабала - Равин Даниел Ционъ и Ел. Аш. Ански, София, 1942 г.

214. Мерзость запущения, Зкуменизм и церковний либерализм - д-р ф.н. Людмила Перепелкина по общей редакцией архимандрита Алексия (Макринова), С. Пе­тербург, 1998

215. Как делают антисемитом - Диакон Андрей Кураев - Изд. „Одигитрия“, Моск­ва, 1999

216. История на войните в дати - Дейвид Браунстоун, Айрин франк, Александър Николов - Изд. „Емас“, София, 2001 г.

217. Евреите въ България и въ света - Ал. Пъдаревъ, София, 1940 г.

218. Кто послал Блаватскую? Теософия, Рерихи и Православие - Диакон Андрей Кураев - Изд. Московското подворiа свето-троицкой сергиевой лаври „Троиц- кое слово“, 2000

219. Народи, раси, култури - Изд. „Наука и изкуство“, София, 1982 г.

220. Тайние общества, обряди, инициации и посвящения - Мирча Злиаде - Изд. „Университетская книга“, Москва - С. Петербург, 1999

221. Европейската дискусия за фашизма - Изд. „Христо Ботев“, София, 1993 г.

222. Madame Blavatsk/s Baboon, A History of the Mysfits Who Brought Spiritualism to America - Peter Washington, London, 1993

223. Иудеи - Стефан Цанковъ - София, 1942 г.

224. Конституция на Българското княжество, Търново, 1879 г., Априлий 16 день, Типография Л. Каравелова и Н. К. Жейнова при Народното събрание, 1879 г.

225. По пътя към глобалната окупация - Гари Ка - MULTI-LINGUAL PUBLICH- ING HOUSE, София, 1995 г.

226. Победа, Тайната стратегия на Рейгън за разбиване на СССР - Питър Суайцър - Изд. къща „Труд“, София, 1999 г.

227. Тайните на сектите - Жак Кота, Паскал Мартен - Изд. „Хемус“, София, 1993 г.

228. Пророкът на злото, Книга за сектата на Дейвид Кореш, за сектите въобще и техните похвати - Тим Мадигън - Изд. SELEKT - ABC, София, 1994 г.

229. Антихристът - Протойерей Борис Молчанов, София, 1992 г.

230. Ню Ейдж срещу Евангелието, Или най-голямото предизвикателство срещу християнството --Дейвид Маршал, София, 2001 г.

231. фашизмът - Милен Семков - Университетско издателство, София, 1989 г.

232. Империята на Муун - Томас Гандоу - Изд. „Тавор“, София, 1989 г.

233. Мрачни величия - Текс Марс, София, 1995 г.

234. Православният свят и масонството - В. ф. Иванов - Изд. „Трим“, Москва, 1993, Изд. „Авва“, Благоевград, 1994 г.

235. Православно църковно право, съставено по общите църковно-юридически из­точници и частните закони, действующи въ автокефалните църкви - Далма­тински епископ Никодимъ Милашъ, д-ръ на Богословието, София, 1908 г.

236. Еврейская знциклопедия, Под общей редакщей д-ра Л. Каценельсона в 16 то­мах - Издание Общества для научнихъ еврейскихъ изданш и издательства Брокгаузъ-Ефронъ, С. Петербургъ

237. Терновий венец России, Тайна беззакония, Иудаизм и масонство против хрис- тиянской цивилизации - Олег Платонов, Изд. „Родник“, Москва, 1998 г.

238. френските просветители от XVIII век за религията, Издание на БКП, София, 1963 г.

239. Религиозните гонения въ Русия, Документи и факти, София, 1930 г.

240. Православiе, Римо-Католичество, Протестантизм и Сектантство, Лекцш по сравнительному богословию, читанмя въ Свято-троицкой духовной семинарш - Протоiерей Митрофан Зноско-Боровскiй - Репринтное издание, 1992 г.

241. Божий народ, Лекции по вмсшей социологии - Григорий Климов - Изд. „Со- ветская Кубань“, Краснодар, 1999 г.

242. Князь мира сего - Григорий Климов - Изд. „Слово“, Москва, 1993 г.

243. Имя мое легион - Григорий Климов - Изд. „ВОЕнИзДАТ, Москва, 1993 г.

244. Нравственное богословiе евреевъ-талмудистовъ, Переводъ с немецкого - Протоiерей А. Ковальницкаго, С. Петербургъ, 1898 г.

245. Държавата Израел - Андре Шураки - изд. „Кама“, София, 2002 г.

246. Churchill, W. Zionism versus Bolshevism: A Struggle for the Soul of the Jewish People - Illustrated Sunday Herald, February 8,1920

247. U.S. National Archives, Record Group 120; Recrds of the American expeditionary Forces, June 9, 1919

248. Last Days of the Romanovs - Robert Wilton - George H. Doran Co., New York, 1920

249. U. S. National Archives, Dept. of State Decimal File, 1910-1929,file 861.00/5067

250. Reporting on Lenin’s Jewish Roots - Ben-Shlomo, B.Z. - Jewish Chronicle, July 26,1991

251. Trotsky and the Jews - J. Nedava - Jewish Publication Society, Philadelphia, 1971

252. Jewish History, Jewish Religion - I. Shahak - Pluto Press, Boulder, Colorado, 1994

253. The Thirteenth Tribe - Arthur Koestler - Random House, New York, 1976

254. Did six million really die? - Richard Harwood - Brighton, 1988

255. Morals and Dogma of the Ancient and Accepted Scottish Rite of Freemasonry - Albert Pike - Richmond, V.A.; L.H. Jenkins, Inc. 1971

256. World Revolution - Nesta H. Webster - Britons Publishing Co., Devon U.K., 1971

257. Secret Societes and Subversive Movements - Nesta Webster - Christian Book Club of America

258. Proofs of a Conspiracy - John Robinson - Boston, 1967