Бумерангът на злото

Главен съвет на народното стопанство:

1. Председател на Московския съвет - Риков – руснак

2. Председател на Петроградския съвет - Айсмонт – евреин

3. Вицепредседател на Петроградския съвет - Ландеман –евреин

4. Директор на Петроградския съвет - Крейнис – евреин

5. Вицепредседател на Московския съвет - Красиков – евреин

6. Директор на Московския съвет - Шотман – евреин

7. Зам.-директор - Хайкина – еврейка

8. Началник секция „Възстановяване“ - Китшвалтер – евреин

9. Наблюдаващ „Възстановяване“ - Н. А. Розенберг – евреин

10. Негов заместник - Сандич – евреин

11. Председател на комитета за производство на масло -Таврид – евреин

12. Председател на комитета за риборазвъждане - Кламер –евреин

13. Председател на въгледобивната секция - Ротенберг -евреин

14. Председател на транспортната секция - Хирзан – арменец

15. Негов заместник - Шлемов – евреин

16. Председател на металургичната секция - А. Алперович -евреин

Бюро на Висшия съвет на икономическата секция:

17. Крейтман – евреин

18. Вайнберг – евреин

19. Красин – руснак

20. Лурие – евреин

21. Чубер – евреин

22. Голдблат – евреин

23. Ломов – руснак

24. Алперович – евреин

25. Рабинович - евреин

Съвет на Донецкия комитет:

26. Коган – евреин

27. Очкис – евреин

28. Полонски – евреин

29. Биск – латвиец

30. Класен – латвиец

31. Лившиц – евреин

32. Кирш – немец

33. Крузе – немец

34. Вихтер – евреин

35. Розентал – евреин

36. Симанович - евреин

Членове на кооперативнаата секция:

37. Любомирски – евреин

38. Кинщук – евреин

39. Седелхайм – евреин

40. Тагер – евреин

41. Хайкин – евреин

42. Крижевски - евреин

Членове на въгледобивната секция:

43. Касиор – евреин

44. Голдман – евреин

45. Ленгниц – евреин

46. Холцман – евреин

47. Шмит – евреин

48. Фалкнер – евреин

49. Рудзитак – евреин

50. Сортел – евреин

51. Блум – евреин

52. Кацел – евреин

53. Сул – евреин

54. Четков – руснак

От всичко 54 души: руснаци - 4, арменци - 1, латвийци -2, немци - 2, евреи - 45.

Бюро на Първия съвет на работническите и селските депутати в Москва:

1. Председател на Първия съвет на войнишките депутати -Лейба Кунтиш – евреин

2. Председател на Съвета на работниците и войниците от Червената армия - Смидович – евреин

3. Председател на Първия съвет на работническите и войнишките депутати - Модел - евреин

Членове:

4. Сарх – евреин

5. Кламер – евреин

6. Гронберг – евреин

7. Шейнкман – евреин

8. Ротщайн – евреин

9. Левинсон – евреин

10. Краснополски – евреин

11. Цедербаум (Мартов) – евреин

12. Ривкин – евреин

13. Симсон – евреин

14. Тапкин – евреин

15. Шик – евреин

16. Фалин – евреин

17. Андерсон – латвиец

18. Вимба – латвиец

19. Соло – латвиец

20. Михелсон – евреин

21. Тер-Мичан – арменец

22. Секретар - Клаузнер – евреин

23. Директор на Бюрото - Розенхолц - евреин

В случая виждаме пълно отсъствие на руснаци, от цялото бюро на този Първи съвет, състоящо се от 23 души, 19 са евреи, трима - латвийци, и един - арменец.

Централен изпълнителен комитет на IV руски конгрес на работническите и селските депутати:

1. Председател - Свердлов – евреин

2. Абелман – евреин

3. Велтман (Павлович) – евреин

4. Акселрод – евреин

5. Цедербаум (Мартов) – евреин

6. Красиков – евреин

7. Лундберг – евреин

8. Коган (Володарски) – евреин

9. Цедербаум (Левицки) – евреин

10. Радомилски (Урицки) – евреин

11. Улянов (Ленин) - руснак (четвърт евреин)

12. Апфелбаум (Зиновиев) – евреин

13. Бронщайн (Троцки) – евреин

14. Сирота – евреин

15. Гимер (Суханов) – евреин

16. Ривкин – евреин

17. Цейбуш – евреин

18. Ратнер – евреин

19. Блейхман (Солнцев) – евреин

20. А. Голденхудин – евреин

21. Хаскин – евреин

22. Ландер – евреин

23. Аранович – евреин

24. Кац – евреин

25. Фишман – евреин

26. Абрамович – евреин

27. Фрих – евреин

28. Голдщайн – евреин

29. Лихач – евреин

30. Книтщук – евреин

31. Берлинраут – евреин

32. Дистлер – евреин

33. Черниловски - евреин

34. Смидович - евреин

В този върховен орган на властта абсолютно всички от 34-мата членове са евреи, ако не смятаме самия Ленин, за когото вече изяснихме, че е внук по майчина линия на евреина Бланк.

Централен комитет на Петия конгрес:

1. Бруно – латвиец

2. Бреслау – латвиец

3. Бабчински – евреин

4. Бухарин – руснак

5. Вайнберг – евреин

6. Гайлес – евреин

7. Гайнцберг – евреин

8. Данишевски – немец

9. Старк – евреин

10. Зекс – евреин

11. Лингет – евреин

12. Ердлинг – евреин

13. Лангевр – евреин

14. Щайнман – евреин

15. Волах – чех

16. Димантщайн- евреин

17. Левин – евреин

18. Ерман – евреин

19. Йоффе – евреин

20. Харклин – евреин

21. Книгисен – евреин

22. Розенфелд (Каменев) – евреин

23. Апфелбаум (Зиновиев) – евреин

24. Криленко – руснак

25. Красиков – евреин

26. Капник – евреин

27. Каул – латвиец

28. Улянов (Ленин)

29. Лакзес – евреин

30. Книтщук – еврин

31. Луначарски – руснак

32. Петерсон – латвиец

33. Петерс - латвиец

34. Рудзубтас – латвиец

35. Розин – евреин

36. Смидович – евреин

37. Стучка – латвиец

38. Свердлов – евреин

39. Смилга – евреин

40. Нахамкес – евреин

41. Сосновски – евреин

42. Скрипник – украинец

43. Бронщайн – евреин

44. Теодорович – евреин

45. Териан – арменец

46. Радомилски (Урицки) – еврин

47. Тегележкин – руснак

48. Фелдман – евреин

49. Фрумкин – евреин

50. Цюрупа – руснак

51. Цирцивадзе – грузинец

52. Шейкман – евреин

53. Розентал – евреин

54. Ашкенази – евреин

55. Карахан – евреин

56. Розе – евреин

57. Радек (Собелсон) – евреин

58. Шликтер – евреин

59. Чиколини – евреин

60. Шиянски – евреин

61. Секретар на комитета - Аванесов – арменец

От всичко 61 души: руснаци - 6, немци - 1, латвийци - 6, чехи -1, арменци -2, грузинци - 1, украинци -1, евреи - 43.

Централен комитет на Социалдемократическата работническа партия:

1. Бронщайн (Троцки) – евреин

2. Улянов (Ленин) - руснак (внук на евреин по майка)

3. Апфелбаум (Зиновиев ) – евреин

4. Лурие (Ларин) – евреин

5. Криленко – руснак

6. Луначарски – руснак

7. Радомилски (Урицки) - евреин

8. Коган (Володарски) – евреин

9. Розенфелд (Каменев) – евреин

10. Смидович – евреин

11. Свердлов – евреин

12. Нахамкес (Стеклов) - евреин

От всичките 12 души: руснаци са 3-ма (ако броим и Ленин за такъв), евреи - 9

Според тези данни, публикувани в книгата „The Rullers of Russia“ („Управниците на Русия“) от Denis Fahey, издание на „B.A. Regina Publications“, Dublin, 1962 г., висшето управление на Русия се изчислява на 539 души, от които 442 са евреи - 82. 00%. Следващите по присъствие са латвийците - 34 души, което прави 6.30%. Чак след тях се нареждат руснаците, които са все пак основното население на Русия - 98% (евреите през 1917 г. са по-малко от 2%). Руснаците на практика почти не присъстват след болшевишката революция във висшата власт. От цялата върхушка те са само 31 човека, което прави 5.75 % . А както виждаме по-горе, в някои свръхважни органи като ЦИК на IV конгрес на руските работнически селски депутати, тоест - народно-то представителство на страната, руснаци изобщо няма!

Защо тогава Великата октомврийска социалистическа революция, болшевишкият комунизъм, червеният звяр, с който плашеха на Запад читатели и зрители, се нарича руски? Според състава на извършителите и на висшата власт, която установява, той трябва да се нарича еврейски.

СССР остава държава, ръководена от евреи до края си

Съставът на номенклатурата в навечерието на Втората световна война, а и след нея, доказва това. Не е вярна тезата на някои автори, че след смъртта на Ленин при Сталин евреите в съветската власт са натикани в миша дупка. Фактите сочат друго. Те пак са горната част от пирамидата на тоталитарната власт. Ето съставът и според съветската преса от периода 1936 - 1939 г.:

Секретариат на ЦК на ВКП (б):

1. Й. В. Сталин – грузинец

2. Л. М. Каганович - евреин

Организационно бюро на ЦК на ВКП (б):

1. Балицки

2. Бауман – евреин

3. Варейкис

4. Гамарник – евреин

5. Ежов

6. Зеленский

7. Уншлихт

8. Булин

9. Калманович – евреин

10. Бейка – евреин

11. Цифринович – евреин

12. Трахтер – евреин

13. Кабаков (Розенфелд) – евреин

14. Каганович – евреин

15. Кнорин – евреин

16. Литвинов – евреин

17. Лобов

18. Любимов – евреин

19. Мануилски

20. Носов

21. Пятаков

22. Пятницки (Блумберг) – евреин

23. Разумов (Сагович) – евреин

24. Рухимович – евреин

25. Риндин

26. Сталин

27. Хатаевич – евреин

28. Чудов – евреин

29. Шверник

30. Айхе

31. Ягода – евреин

32. Якир – евреин

33. Яковлев (Епщайн) – евреин

34. Грядински – евреин

35. Камински – евреин

36. Битнер – евреин

37. Канер – евреин

38. Кришман – евреин

39. Лепа - евреин

40. Лозовский – евреин

41. Позерн – евреин

42. Дерибас – евреин

43. Осински

44. Стриевски

45. Попов

46. Шварц – евреин

47. Вегер – евреин

48. Мехлис – евреин

49. Угаров

50. Благонравов

51. Розенхолц – евреин

52. Серебровский – евреин

53. Щайнхарт – евреин

54. Павлуновски – евреин

55. Соколников (Брилиант) – евреин

56. Бройдо – евреин

57. Полонский – евреин

58. Вайнберг - евреин

Централна ревизионна комисия при ЦК на ВКП (б):

1. Владимировски

2. Шелехес – евреин

3. Адоратский – евреин

4. Агранов (Соренсон) – евреин

5. Аронщам – евреин

6. Сойфер – евреин

7. Коган – евреин

8. Попок – евреин

9. Певзняк – евреин

10. Реденс – евреин

11. Янсон

Правителство на СССР - 1936-1937 г.:

1. Народен комисар (министър) на външните работи - Ва-лах Финкелщайн (Максим Литвинов) – евреин

2. Народен комисар на вътрешните работи - Хенрих Ягода –евреин

3. Народен комисар на външната търговия - Аркадий Розенхолц - евреин

4. Народен комисар на вътрешната търговия - Израил Вай-цер – евреин

5. Народен комисар на пощите и съобщенията - Лазар Каганович – евреин

6. Народен комисар на совхозите - Мойсей Калманович –евреин

7. Народен комисар на леката промишленост - Исидиро Любимов (Козелски) – евреин

8. Народен комисар на здравеопазването - Григорий Камински

9. Председател на комисията за съветски контрол - Захар Мойсеевич Беленски - евреин

Заместник комисари (министри):

1. Зам.-нарком на отбраната - Янкел Борисович Гамарник –евреин

2. Зам.-нарком на тежката промишленост - Михаил Мойсеевич Каганович

Комисариат на вътрешните работи - ОГПУ:

Комисар - Ягода - евреин.

Помощник-комисар - Агранов-Соренсон - евреин. Началник на Главното управления на милицията - Беленский - евреин.

Началник на Главно управление на лагерите и изселванията (ГУЛАГ) - Берман – евреин

Зам.-началник на ГУЛАГ - Рапопорт - евреин Началник на Беломорските лагери - Коган - евреин Началник на Беломорско-балтийските лагери - Фирин –евреин

Началник на Главно управление на затворите - Апетер -евреин

Главно управление на държавна сигурност:

Началник на специалния отдел - М. Ю. Гай - евреин Началник стопански отдел - Л. Г. Миронов - евреин Началник на задграничния отдел - А.А. Слуцкий – евреин

Началник на транспортния отдел - Абрам Мойсеевич Шанин – евреин

Началник на антирелигиозния отдел - Исай Леонович Йоффе – евреин

Началник на оперативния отдел - Карл Вениаминович Паукер – евреин

Началник на криминалното разследване на НКВД - Леонид Йосифович Вул

Началник на главното управление на милицията - Лев Наумович Белский - евреин

Главно управление на концентрационните лагери и из-селническите пунктове на НКВД - Комисариат на вътрешните работи:

Началник на Главното управление - Яков Мойсеевич Берман – евреин

Заместник-началник - Самуил Яковлевич Фирин – евреин

Началник на концлагерите и изселническите пунктове в съветска Карелия, също началник на Беломорския лагер за принудителна работа за политически - Самуил Лвович Коган – евреин

Заместник-комисар на вътрешните работи и началник ГПУ на Съветска Украйна - С.Б. Кацнелсон – евреин

Началник на лагерите и изселванията на Свердловска област - Погребински – евреин

Началник на лагерите и изселванията на Западен Сибир –Сабо

Началник концлагерите и изселническите пунктове на Северната област - Финкелщайн – евреин

Началник на Горноуралския политически изолатор -Мезнер – евреин

Началници на областите в Московския район - Рапопорт, Абрамполский, Файвилович, Шкляр, Зелигман - евреи до един.

Сто процента евреи в ръководството.

Началници на управления на НКВД по места:

1. Московска област - Реденс- евреин

2. Ленинградска област - Заковский – евреин

3. Западна област - Блат – евреин

4. Северен край - Ритковски – евреин

5. Азовско - Черноморски край - Фридберг - евреин

6. Саратовски край - Рапопорт – евреин

7. Оренбургска област - Райский – евреин

8. Горкиевски край - Амбраполски – евреин

9. Северно-кавказки край – Файвилович

10. Свердловска област - Шкляр – евреин

11. Башкирска АССР - Зеликман – евреин

12. Западен Сибир - Гогол – евреин

13. Източен Сибир - Троцки – евреин

14. Далечноизточен край - Дерибас – евреин

15. Средна Азия - Круковски – евреин

16. Белорусия - Леплевски - евреин

Комисари по държавна сигурност I ранг:

1. Агранов - зам.-нарком на вътрешните работи на СССР –евреин

2. Реденс - Началник на Московското управление на НКВД – евреин

3. Заковский - Началник на Ленинградското управление на НКВД - евреин

Състав на най-висшата партийна номенклатура през периода 1936 -1939 г.:

Комисариат на тежката промишленост:

Комисар - Орджоникидзе - грузинец Заместници: Каганович, Рухимович, Гуревич - евреи Членове на колегията: Бирман, Гросман, Хугел, Ерман, Израилович, Фигатнер, Щайн, Щерн, Гинзбург, Соколенко, Шумяцкий, Дубровицкий - евреи.

Комисариат на леката промишленост:

Комисар - Любимов (Козловский) - евреин Заместници: Фушман, Левин, Дойч, Генкин, Шварцман -евреи.

Комисариат на горската промишленост:

Комисар - Лобов – руснак

Заместници - Алберт, Розентал, Гринщайн, Казацкий, Розин, Владек – евреи

Комисариат на совхозите:

Комисар - Калманович – евреин

Заместници: Остравски, Вайнберг, Грушевски, Павер-ман, Лвов - евреи.

Комисариат на земеделието:

Комисар - Чернов (може би руснак)

Заместници: Левин, Подгаец, Райнхолд, Каган, Щок, Паперний - евреи

Комисариат на финансите :

Комисар - Гринко – руснак

Заместници - Левин, Роцентал, Теуман - евреи.

Членове на колегията: Малаховский, Найфелд, Тамар-кин, Шанин, Хацкевич, Блинк – евреи

Председател на ЦК на финансовите и банкови служители - Заславский – евреин

Пазител на ценностите и зав. отдел външна търговия -Коган - евреин

Държавна банка: Председател - Мариазин - евреин, заместник - Аркус -евреин

Комисариат на външната търговия:

Комисар - Розенхолц - евреин Заместници: Фрумкин, Вайцер - евреи Членове на колегията: Брон, Двойлацкий, Гуревич, Кател, Кисин, Краевски, Плавник, Рабинович, Ром, Кацнел-сон, Флиор - евреи

Комисариат на вътрешната търговия според в. „Известия“ от 8 април 1936 г.:

Народен комисар на вътрешната търговия на СССР -Израил Яковлевич Вайцер – евреин

Заместник-нарком - Н. И . Левинсон - евреин Началник на държавната търговска инспекция - Григорий Наумович Аронщам – евреин

Началник на държавната търговия с учебни пособия и писмени принадлежности - Самуил Б. Бедеский – евреин

Началник на държавната търговия с галантерийни стоки -Лазар Абрамович Вешнер – евреин

Директор на свинския тръст и на обединените московски столове - Израил Е. Ганелин – евреин

Управител на съединените московски столове - Израил Абрамович Гиттис – евреин

Началник на обединените столове на Донската област -Давид М. Голдман – евреин

Директор на търговията с промишлени стоки на Московската област - Лазар . Г. Гордон – евреин

Началник на вътрешната област на Калининската област - Тейфел Леонович Гумницкий – евреин

Народен комисар на вътрешната търговия на Белорусия - Н.Г. Гуревич – руснак

Директор на Мостторг - Соломон Исакович Гухман –евреин

Началник на Първо главно управление на местните аукциони - Вениамин А. Давидсон – евреин

Народен комисар на вътрешната търговия на Татарската република - Мойсей Исакович Салинский – евреин

Председател на президиума на Централния съюз на кооперативите на СССР и РСФСР - Исак Абрамович Зеленский – евреин

Началник на вътрешната търговия на Одеска област - Г.А.Зюсман – евреин

Началник на Киевското поделение на Союзпредмаг -Лев Наумович Каганович – евреин

Директор на Белоруския тръст за търговия със съестни продукти - Лазар Исакович Кремин – евреин

Главен редактор на в. „Съветска търговия“ - Волф Абрамович Нодел – евреин

Началник на представителството на вътрешната търговия в Баку - Ефим Мойсеевич Сморгонский – евреин

Директор на градската промишлена търговия в Ростов на Дон - Х. Л. Шалямайзер – евреин

Директор на държавната търговия с колониални стоки - Н.И. Шинкаревский

Началник на Московския отдел на вътрешната търговия -Майер Самуилович Епщайн – евреин

В. „Известия“ от 11 юни 1936 г. дава имената на шефовете в

Контролната комисия на военната промишленост:

Председател на комисията - заместник на наркома на тежката промишленост и началник на Главното управление на авиационната промишленост - Михаил Мойсеевич Каганович – евреин

Зам.-председател - зам.-нарком на тежката промишленост М. А. Рухимович – евреин

Началник на Главното управление на металургичната промишленост - А. Д. Гуревич – руснак

Началник на Главното управление на въгледобивната промишленост - И. В. Каган – евреин

Началник на Гл. управление на газовата промишленост -А. И. Израилович – евреин

Началник на Гл. управление на строителната промишленост - С. С. Гинсбург – евреин

Началник на Гл. управление на вагоностроителната промишленост - А. М. Фушман – евреин

Началник на Гл. управление за селскостопанско машиностроене - Е. И. Израилович – евреин

Началник на машиностроителния отдел на Тулските оръжейни заводи - Ефим Мойсеевич Ракович – евреин

Началник на Гл. управление на месопроизводителната промишленост - Лев Саулович Стриковский – евреин

Началник на Гл. управление на млечната промишленост - Г. А. Бронщайн – евреин

Началник на Гл. управление на пивоварната промишленост - Абрам Ананевич Кисин – евреин

Началник на Политическото управления на Червената армия - Янкел Гамарник – евреин

Върховен военен прокурор - Розоновский – евреин

Комисариат на снабдяването:

Комисар - Микоян - арменец Заместници: Беленский, Яглом- евреи Членове на колегията: Гибер, Голман, Инденбаум, Гинзбург, Гросман, Левитан, Розентал, Розит, Гуревич – евреи

Прокуратура на СССР:

Главен прокурор - Акулов – руснак

Заместници: Солц, Ширвинт, Леплевский, Сигал – евреи

Вишински - руснак, зам. глав. прокурор

Политическо управления на РККА - Рабоче-крестьянс-кой Красной Армии - Червената армия:

Началник - Гамарник - евреин Помощници: Озол, Булин – евреи

Инспектори: Берлин, Раскин, Райхман, Политмен, Гринберг, Кацнелсон - евреи

Началници на политически направления:

Далекоизточна армия - Аронщам - евреин Украински военен окръг - Амелин - евреин Черноморски флот - Гегин - евреин Закавказка авиация - Хенц - евреин Волжска авиация - Велтнер - евреин Балтийски флот - Рабинович - евреин Приволжски военен окръг - Мезис - евреин Севернокавказки военен окръг - Шефрес - евреин

Централен съвет на Съюза на войнстващите безбожници:

Председател - Ярославский - евреин Заместник - Лукачевский – евреин

Шеф на отдел „Агитмасова и антирелигиозна работа“ -Кефала – евреин

Шеф на отдел „Антирелигиозна работа в училище“ -Искински – евреин

Шеф на отдел „Антирелигиозна литература“ - Епщайн –евреин

Шеф на отдел „ Интернационално възпитание“ - Инцертов – евреин

Шеф на отдел „Антирелигиозна работа в армията“: Блок -Струков – евреин

Шеф на отдел „Научно-изследователски“ - Лукачевский –евреин

Шеф на музея за борба против религията - Коган – евреин

Централен печат:

Редактори:

На „Правда“ - Савелев – евреин

На „Зкономическая жизнь“ - Вайсберг - евреин

На „Крестянская газета“ - Урицки - евреин На „Огонек“ - Гинзберг( Колцов) – евреин

На „Комсомолская Украйна“ - Минаин - евреин

На „Красная звезда“ - Ланда - евреин

На „Комсомолская правда“ - Бубекен - евреин

На „Рабочий путь“ - Шейдлан - евреин

На „Рабочий“ - Хейфец - евреин

Комисариат на външните работи:

Комисар - Финкелщайн (Литвинов) - евреин Заместници: Соколников - Брилиант, Карахан, Шмох-Бронская, Морщинер, Епщайн, Димент - евреи

Посланици на СССР в Лигата на нациите:

1. Глава на делегацията - Финкелщайн (Литвинов) - евреин

Членове:

2. Розенберг – евреин

3. Щайн – евреин

4. Маркус – евреин

5. Бренер – евреин

6. Гиршфелд – евреин

7. Галфанд – евреин

8. Сванидзе – грузинец

В най-висшия световен форум руската държава не е представена от нито един руснак!

Посланици и дипломати на СССР в Европа - 1936-1937 г.:

1. Великобритания - посланик - Щайнман (Майски) - евреин, съветник - С. Б. Каган - евреин, аташе - Беркман (Волчков) - евреин, търговски представител - Фридман (Озерский) – евреин

2. Германия - посланик - Суриц - евреин, вицеконсул -Каплан - евреин, аташе - Гордон - евреин, военен аташе -Шнитман - евреин. Търговско представителство: Фридрих-сон, Файнщайн, Волински – евреи

3. Италия - посланик - Щайн - евреин, консул - Голдщайн (Днепров) - евреин, съветник - Подолски - евреин, търговски представител - Беленский – евреин

4. Белгия - посланик - Рубинин – евреин

5. Австрия - пълномощен представител - Петровский - евреин, зам. на пълномощния представител - Лоренц - евреин, завеждащ консулство - Шейнин – евреин

6. Гърция - пълномощен представител - Кобецки - евреин, търговски представител - Ангарский – евреин

7. Румъния - Островски – евреин

8. Латвия - посланик - Бродовски – евреин

9. Литва - посланик - Карски – евреин

10. Норвегия - посланик - Якубович - евреин, търговски представител - Кушнер – евреин

11. Швеция - Колонтай – рускиня

12. Дания - Тихменев – руснак

13. Естония - Устинов – руснак

14. Финландия - Асмус - латвиец, търговски представител -Непомнящий – евреин

15. Полша - посланик - Даватян - арменец, търговски представител - Тамрин – евреин

16. Унгария - Бекзадян – арменец

17. Чехословакия - Разколников – руснак

18. България - Александровски – руснак

19. Франция - посланик - Потьомкин - руснак, съветници -Розенберг - евреин, Гиршфелд - евреин, търговски представител - Двойлацки - евреин, военен аташе - Кранц (Венцов) – евреин

20. Швейцария - посланик - Багоцки – евреин

21. Турция - посланик - Карахан - евреин, съветник - Зал-кинд - евреин

Едва ли Израел днес има толкова посланици-евреи по света, колкото Съветска Русия през 20-те и 30-те години на ХХ век.

Всички изброени по-горе евреи в репресивния апарат на СССР са били на служба през годините на „големите репресии“ - 1936-1938 г. Това означава, че тези репресии, приписвани изцяло на Сталин, всъщност са вършени от същата еврейска върхушка, която извърши болшевишкия преврат през 1917 г. с пари на Уолстрийт.

В огромния труд „Черната книга на комунизма“ - „Le livre noir du communisme“, издадена във Франция през 1997 г. от издателство „Robert Laffont“ и в България след това, можем да разберем колко са били жертвите на този изброен по-горе еврейско-комунистически апарат. В книгата, преведена на 41 езика с авторски колектив: Стефан Куртоа, Никола Верт, Жан-Луи Панне, Анджей Пачковски, Карел Барточек и Жан Луи Марголен се съдържат хиляди факти за геноцида срещу руския народ, провеждан от една еврейска върхушка в продължение на няколко десетилетия. В обем от 765 страници този труд изважда фактологията за избитите от изброената по-горе номенклатура руснаци. Те са 20 милиона според „Черната книга“. Но според „ГУЛАГ II“ на Солженицин жертвите на еврейския комунизъм в Русия са 66 милиона.

„На 5 септември 1918 г.“, пишат авторите на „Черната книга“, „съветското правителство узаконява терора с прочутия си декрет „За червения терор“. Както писахме вече, съветското правителство тогава се състои от 22 души, от които 18 са евреи, един - грузинец, един арменец и 2 - руснаци. Значи решението да се избива руският народ е взето от не-руснаци. От евреи. Неслучайно на 12 и 13 март 1919 г. на митинги на стачкуващи работници в Петроград при опит на Ленин и Зиновиев (Апфелбаум) да вземат думата, те биват заглушени от викове : „Долу евреите и комисарите!“ В градовете Орел, Брянск, Гомел, Астрахан също има бунтове срещу съветската власт на работници и войници, на които протестиращите викат „Долу евреите и комисарите!“

Руските работници бързо са разбрали кой им е стъпил на шията. Но хватката е смъртоносна.

„Ето част от текста на декрета за терора: „.В сегашното положение жизненоважен е въпросът за укрепването на ЧК, ...за да защити Съветската република срещу класовите врагове и да ги изолира в концентрационни лагери, да разстрелва на място всички, които са замесени в организациите на белогвардейците, в заговорите, в метежите или бунтовете, да публикува имената на разстреляните и да посочва причините, поради които са били ликвидирани“. Дзер-жински признава тогава, че „текстовете от 3 и 5 септември ни даваха възможност вече законно да вършим това, срещу което другарите от партията дотогава протестираха, а именно - правото да убиваме на място контрареволюционната измет, без да докладваме на когото и да било.“

Тези зловещи думи на шефа на ЧК получават пълно покритие с реалността. Само за месеци през същата 1918 г. са избити десетки хиляди руснаци. Още до 1919 г. в концлагерите са вкарани 70 000 души

Ето пък как вижда съдбата на руския народ един от еврейските вождове на болшевишкия погром - Апфелбаум (Зиновиев): „За да победим враговете си, трябва да провеждаме свой собствен, социален терор. Трябва да привлечем на наша страна, да кажем, деветдесет от стоте милиона жители на Съветска Русия. Що се отнася до другите, нямаме какво да говорим с тях. Те трябва да бъдат унищожени!“ Оригиналът на това изказване е в „Северная комуна“, бр. 109, септември 1918 г., цитиран от „Черната книга на комунизма“, стр 71. Когато казва тези думи, Апфелбаум (Зиновиев) е член на първото съветско правителство като народен комисар на вътрешните работи, член на Централния комитет на управляващата Социалдемократическа работническа партия на Русия и постоянен член на конгресите на работническо-селските депутати, тоест парламента на Съветска Русия. Това е един от първенците на държавата, който спокойно и хладнокръвно обещава да унищожи десет милиона руснаци, с които „няма какво да говори“. Зиновиев-Апфелбаум преизпълнява плана си. На практика болшевишкият и комунистически режим в Русия, който, както видяхме, не променя еврейския състав на върхушката си в продължение на няколко десетилетия, избива 20 милиона руснаци-християни. Според други автори като Солженицин например жертвите на режима (без тези от Втората световна война) са много повече - 66 милиона!

Защо светът не учи тази страница от човешката история, в която малка група евреи провеждат най-сатанинския геноцид над един народ? Защо светът знае само за т. нар. „холокост“ по време на Втората световна война, в който се визира избиване единствено на евреи от страна на Хитлеровия режим?

Наистина руският народ е хванат за косата и подложен на терор от една еврейска бесовска върхушка, както се изразява младият Чърчил. Но никога не бива да се забравя, че това става с ръководната помощ на американския финансов елит.

Глава VII

Еврейството срещу християнството

За какво евреите отмъщават на Православния свят и защо Америка става тяхна база. Как на евреите-болшевики дори Луцифер не им се вижда достатъчно комунист и издигат паметник на Юда в Съветска Русия. Според Талмуда Исус Христос ври в екскременти заради антиюдаизъм. Това еврейските енциклопедии наричат „най-великото произведение на световната литература“, но то не може да се намери на пазара.

Русия е държавата, приютила християнството в автентичния му вид - Православието. След като Западна Европа предава Източната църква на исляма, без да си мръдне пръста. През 1444 г. когато полският крал Владислав Ягело прави последен опит да отблъсне мюсюлманските орди на тогавашните талибани - селджукските турци, венециански кораби помагат срещу един златен дукат на човек на турските войски да превозят своите войски до мястото на решаващата битка - българския град Варна. Християнската войска губи сражението и това решава съдбата на Балканите за пет века напред. Два века преди това пак Венеция финансира кръстоносните походи, които имат уж за цел освобождаването на гроба Господен от мюсюлманите, но всъщност истинската им цел е разрушаване на Православието. През 1202 - 1204 г. се провежда Четвъртият кръстоносен поход. Финансираните от венецианските банкери и благословени от папа Инокентий III, рицарите-кръстоносци опустошават българските и византийските земи. Нападнати са дори светите места като Атон. В българския Зографски манастир са запалени живи 26 монаси от обявилите се за „кръстоносци“ разбойници. За разлика от тях българският владетел цар Иван Асен II (царувал през периода 1217-1241 г.), който поставя под свое влияние Атон, издава специална грамота за манастирите в Атон, известна като Ватопедската грамота на Иван Асен II от 1230 г. В нея пише, че на органи на държавната администрация не се разрешава „дори нозете си да поставят“ във владенията на манастирите. Българският цар подпомага и финансово манастирите на светия полуостров Атон. След него следващите български царе - Иван Александър и Иван Шишман, са продължили традицията да закрилят неприкосновеността на манастирите по земите ни със специални заповеди.

Разбиването на православна Византия е съпроводено по същото време от създаването на редица ордени като тевтонския, тамплиерския и други, които ще станат основа на тайните общества и масонството през следващите векове. Тези антихристиянски действия на Запада още от началото на ХШ век показват линията, която ще следва неговата върхушка. Тогава това е венецианският финансов елит, състоящ се главно от еврейски банкери според хрониките. В ново време е уолстрийтският финансов елит, състоящ се отново по някакво съвпадение от еврейски банкери.

Разбиването на православните държави на Изток отваря път през следващите десетилетия в тези области на ордите на селджукските турци. Те ще удавят в мрак православните страни от Мала Азия и Балканите за векове.

Щом помага на турските орди да превземат Балканите, няма съмнение, че битката на антиправославния елит срещу Църквата ще продължи и през следващите векове с нови средства. Като се има предвид и фактът, че в навечерието на Първата световна война православна и монархична Русия е била в челото на водещите държави по икономически показатели, става ясно, че срещу нея трябва да застане цялата мощ на антиправославните сили, концентрирани в международния финансов, главно еврейски елит, както стана ясно от фактите дотук. Да не забравяме прогнозите на икономическите експерти от епохата. Например тази на известния френски икономист Р. Тиери в книгата му „Русия през 1914 г.“: „Населението на Русия към 1948 година ще достигне 344 милиона жители - повече, отколкото на петте най-големи европейски държави, взети заедно. Ако нещата на Русия вървят между 1912 г. и 1950 г. така, както вървяха в периода 1910-1912 г., то в средата на столетието, Русия ще доминира в Европа както в политическо, така и в икономическо и финансово отношение.“

Може ли един елит, който иска да задуши православието, същинското християнство, да допусне това? Най-голямата и най-мощната държава в Европа, а навярно и в света, да стане една православна империя? Естествено, не! Да си спомним думите на Едмънд Бърк за Френската революция: „Тази война ще бъде тотална и безжалостна, тя е религиозна война.“

И започва операцията по съсипване на Руската империя. Рецептата е известна от изминалите столетия в Европа, през които масонските тайни общества и еврейският финансов елит разрушават водещите монархии и разбиват техните църкви. Това става и в Англия през ХVII век, и във Франция през ХVIII в. По същия начин Русия (и то в по-голяма степен, защото е православна) трябва да бъде разтърсена, разкъсана, удавена в кръв, църквите и - унищожени и ограбени, свещениците и - избити, интелектуалният и елит - също. Богатствата на православната империя трябва да преминат в ръцете на финансовата олигархия, която вече е толкова мощна, че може да командва правителства, да сваля крале, да ги убива, да скарва цели държави и да ги кара да се бият за нещо, което не им е ясно.

Най-ярката илюстрация на тезата за антихристиянския характер на елита, организирал болшевишкия погром над Русия, е случаят с паметника на Юда в град Свияжск след победата на Ленин и Троцки. Ето как описва датският писател Хенинг Келер събитието, на което е очевидец: „Местният совдеп (градски съвет - б.а.) дълго обсъжда на кого да издигне статуя. Луцифер им се видя недостатъчно комунист. Каин - прекалено легендарна фигура, затова се спряха на Юда Искариотски като напълно историческа личност, която бе представена с вдигнат към небето юмрук.“

Отмъщението на „богоизбраните“ спрямо християните

Защо точно еврейската олигархия прави това? Защо отмъщава и наказва цели народи? Дали защото от древността юдейската върхушка не живее със съзнанието за богоизбраност. И с чувството, че нещо им е отнето? Има достатъчно данни за такова мислене у юдейския елит. От момента, в който Христос казва на юдеите, че това, което им било дадено, ще се отнеме и даде на други народи. На практика идването на Сина Божи - Исус Христос, преобръща на 180 градуса концепцията на юдаизма за ограниченото само върху юдеите Божие благоволение. Христос казва, че всеки, който Го приеме в сърцето си, може да влезе в Царството небесно, независимо дали е евреин, грък или някакъв друг по етнически произход. Исус зачерква расистката и шовинистична база, върху която е изграден юдаизмът.

Всъщност след сключване на първия си завет с евреите Бог се отвръща от тях, тъй като са показали, че са твърде недостойни за него. Това е регистрирано изчерпателно в Стария завет и просто трябва да се отворят съответните страници на Писанието. Още докато Мойсей е на Синайските планини, за да получи скрижалите с Божиите заповеди, еврейското племе не издържа и си прави златен идол -телец, на когото започва да се кланя. От книгата „Езекиил“ става ясно, че евреите вече не са богоизбран народ, а по-скоро обратното, след като са се отвърнали от Него. Господ ги нарича пред пророк Езекиил „бунтовен дом“, обяснява на пророка ясно и последователно как ще ги отпъди между народите заради техните престъпления и небогоугоден живот. Той показва на Езекиил нещо, което ужасява пророка - как еврейските първосвещеници се кланят тайно на грозни идоли, смятайки, че Господ не ги вижда и че Той изобщо не е на Земята. „Това е Ерусалим“, казва Господ, „но той се възбунтува против съдбите им като извърши беззакония повече от народите и против повеленията ми повече от страните, които са около него“ (Ез.6/7,8). „Горко поради всички тези мерзости на Израилевия дом!“ (Ез. 6/11) „Златото и среброто им не ще могат да ги избавят!“ (Ез. 7/19) „Той (Господ -б.а.) се е оттеглил от тях, те се отнесоха коварно към Господа“ (Ос. 5/6,7).

И точно защото е отхвърлило Бог Отец, еврейството отхвърля и Спасителя Христос. Разчитайки на силата на Неговия противник, еврейството продължава да се представя за свръхествена общност. За да бъде над другите, както учи религията и, юдейската върхушка създава най-старата расистка и шовинистична идеология, която развива и редактира през вековете в същинските свещени книги на евреите -Талмуда. Именно в Талмуда е доразвита през вековете след Христа идеологията за свръхдозволеност на еврейството и за робския характер на останалите народи, които трябва да му служат за тор. При това през вековете след идването на Христос еврейството привлича към елитарната си идеология не само етнически евреи, а и други, които приемат богоборческата им философия и идеята за властване на един малък кръг от хора над останалите тук, на земята.

Най-добре елитарната мизантропска теория на юдаизма е изразена в Талмуда

Опитайте се да намерите Талмуд на книжния пазар. Няма да успеете. Защо тази книга е толкова тайна? Защо евреите, които непрекъснато говорят колко възвишена е тяхната религия и идеология, не предлагат на широката публика да се запознае с нея в нейната цялост?

Първото европейско издание на Талмуда е венецианското от 1520 г., което било най-пълно. В него било отбелязано, че неевреин, изучаващ Талмуда, заслужава смърт. Антихристиянските нападки в това издание предизвикали логична реакция на църквата и всички християни. Те можели вече да видят, че евреите наистина ги броят за врагове и това е написано черно на бяло.

Оттам нататък еврейските първенци не направили грешката да повторят това издание. Следващите оскъдни появявания на Талмуда като амстердамското от 1644 г., франкфуртското от 1697 г., пражкото от 1839 г. и варшавското от 1863 г. били силно орязани от пасажите, ругаещи Христос и християните. Впрочем от ХГХ век датират последните попълни издания на Талмуда, които могат да се прочетат на някакъв европейски език. Върховният равински съвет направил специално събиране в Полша през 1631 г. и постановил на местата, хулещи Христос, да се оставя празно място и специален знак за равините, а те устно да преподават хулите на учениците си.

Ето отговорът на въпроса защо днес не може да се намери Талмуд, особено в оригиналния му вариант. Защото ако широката публика прочете пълния текст на Талмуда, ще и настръхнат косите. В Талмуда пише, че евреите са сол на земята, а всички останали народи са тор. Животни, които трябва да бъдат избивани и поробвани. Не ви се вярва? Ето няколко цитата от различни издания на Талмуда: „Евреите са по-приятни на Бога от ангели, така че този, който удря шамар на евреин, извършва толкова тежко престъпление, сякаш удря шамар на Божието величие, заради което той (неевреин, според Талмуда - б.а.), вдигнал ръка срещу евреин, заслужава смърт.“

„Само евреите са хора, неевреите - това са животни“ (Sanhedrin 57,a).

„Най-добрите от неевреите да бъдат убивани“ (Вавилонски талмуд).

„Ако евреинът изпитва нужда да извърши зло, то той трябва да отиде в град, където никой не го познава, и да извърши злото там“ (Moed Kattan 17a).

„Ако евреин намери вещ, която е загубена от неевреин, не е нужно да я връща“ (Babba Metzia 24 a).

„Това, което евреин получи от кражба на неевреин, може да го запази“ (Sanhedrin 57, a).

„Неевреите се намират извън закона и техните пари принадлежат на евреите.“

„Всички деца на неевреи са животни.“

Тези цитати и още стотици подобни не са измислица, а реално изучавани правила от еврействащите като Закон Божи. Те могат да се намерят в американското издание на Талмуда от 1936 г. „Soncino Edition“.

Според енциклопедията на юдаизма, издадена в Ерусалим - Тел Авив, от издателство „Массада“ през 1983 г., „В цялата световна литература няма произведение, което може да се сравни с Талмуда, с това велико свидетелство на еврейския гений, в което е събран духовният труд на повече от три хиляди еврейски мъдреци от разни страни и епохи“.

Интересно защо това „най-велико произведение на световната литература“ се крие от света и не може да се купи свободно на различни езици? Може би защото еманацията на еврейския гений е създала най-големите хули срещу Христос и християнството? Може би защото именно Талмудът показва, че битката на еврейството срещу Христос не е затова, че просто не го смята за месия, а защото то -еврейството, е избрало противника на Христос за свой покровител.

Антихристиянството, расизмът и шовинизмът са есенция на юдаизма

Според много изследвачи, включително и нормално мислещи евреи, това е една крайно расистка и шовинистична идеология, която е възпитавала поколения равини през столетията и е насаждала нетолерантност и верска нетърпимост към всичко неюдейско и на първо място - християнско. За Спасителя на всички хора Исус Христос в Талмуда има куп гадости и скверни определения, които трябва да внушат омраза у изучаващия Талмуда към Христос. В това свещено еврейско писание се казва например, че „Валаам (Исус, така го наричат евреите в Талмуда - б.а.) гори в кипящи екскременти“ заради делата си против израилските мъдреци. Исус бива наричан в Талмуда „измамник“, „фокусник“ и бива изобличен като неевреин. За своите проповеди той бил наказан според еврейското виждане, както вече по-горе описахме.

Нетърпимостта на ортодоксалния юдаизъм към християнството е толкова дълбока, че в днешен Израел за известно време се води дискусия дали да не бъде забранен знакът „плюс“ в аритметиката, тъй като изобразява кръст. До началото на 70-те години в Израел използвали различни видове учебници по аритметика. В някои от тях знакът „плюс“ бил изобразяван като буквата „т“, за да се избегне подобието на кръст. След 70-те години ортодоксите побеждават и убеждават ръководството на Партията на труда, че в началните училища не трябва да се използва „плюс“ като кръст, а само като „т“. Така и става. Говорим за края на ХХ век в държавата Израел, която претендира да е водеща демократична държава и за която САЩ са готови да застанат срещу целия свят, както са го правили вече много пъти.

А на 23 март 1980 г. в Йерусалим били изгорени стотици екземпляри от Новия завет под ръководството на „Яад Ле’ахим“ - еврейска религиозна организация, финансирана от Министерството по въпросите на религията в Израел. Може би част от субсидиите в размер на около 6 милиарда долара, които САЩ дава безвъзмездно всяка година на Израел, отиват за горене на Новия завет.

Ето и признанието на един евреин, когото юдаистите смятат за „ренегат“ - доктор Израил Шаак публикува през 1994 г. книгата си „Еврейска история, еврейска религия“. В нея пише: „Юдаизмът е пропит с много дълбока ненавист към християнството, в съчетание с неговото непознаване. Това отношение се е задълбочавало след преследванията на евреи от страна на християни, но не е зависело съществено от тях. Всъщност то води начало от времето, когато християнството е било още слабо и преследвано (основно от евреи). Това отношение се е споделяло обаче и от евреи, които никога не са били преследвани от християни, напротив - дори са получавали помощ от тях.“

По-нататък д-р Шаак пише: „В съответствие с Талмуда Исус бил наказан по решение на вътрешния равински съд за идолопоклонничество и подстрекаване на другите евреи към същото и неуважение към властта на равините. Всички класически еврейски източници, които споменават за тази екзекуция, са изключително щастливи да поемат отговорността за нея, в талмудическите източници римската власт дори не се споменава във връзка с екзекуцията на Исус.“

И още за антипатията към християнството у евреите от книгата на Израил Шаак: „Само името на Исус било за евреите символ на всичко, към което те изпитват отвращение, и тази традиция продължава да съществува. Към религиозното учение на християните евреите изпитват същото отвращение. На тях им е забранено да го цитират, да говорят за него, да го изучават в днешните израелски училища.“

Тази нетърпимост на евреите към християнството е дала отпечатък на цялата история от 2000 години насам. Но в последните десетилетия тази тема е табу за западните автори и който я подеме, бива обвинен в „антисемитизъм“. Това е безсмислен термин, тъй като и палестинците са се-мити по етнос, но те най-много пишат и говорят против израелския (еврейския ) двоен стандарт в политиката както на държавата Израел, така и на нейния кръвен брат - държавата САЩ, и от десетилетия водят кървава война с държавата Израел.

Излиза, че семитите палестинци са антисемити. В древността семити са наричани народите, произлезли от Сем, син на Ной. Тогава към семитите са се числели: вавилонци и асирийци, или общо акади, арамейци, угарити, ханаанци, към които спадат евреите и финикийците, араби, етиопци.

Днес семити са арабите, евреите, тиграите, харарите и айсорите.

Обвинението в „антисемитизъм“, под което трябва да се разбира антиеврейство, е пропагандно оръжие, използвано срещу всеки, който иска да узнае истината за болшевишка-та революция например, извършена и платена изцяло от евреи, за превземането на САЩ от евреите и за ударите, които те нанасят върху християнството.

Всъщност, ако трябва да говорим за фундаментализъм, то най-подходящ пример за това е юдаизмът. Талмудът, от който приведохме цитати, е поредица от текстове, които са писани векове наред след появата на християнството. Равините (а според американското издание на „Encyclopedia Judaica“ „Повечето равини принадлежат към старата школа на талмудическото учение“ - б.а.) са приспособявали учението си според развитието на християнската църква и са го насочвали срещу нея. Те го правят и днес.

На практика еврейският юдаизъм и талмудизъм е във фундаментално противоречие с християнството

Защото според еврейското учение Бог има свои избраници, които трябва да властват над всички народи, ако се наложи - с лъжи, измама, убийства и ограбване, и този избран народ са евреите (или приелите тази вяра). Според християнството всички народи и човеци са равни пред Господа, насилието и ограбването са изключени и всеки, който приеме Христос в сърцето и живее по Неговите завети, спасява безсмъртната си душа. При християнството просто терминът „фундаментализъм“ е нонсенс, защото то никъде не проповядва, че християните са хора, а нехристияните -животни. И освен това християнството не крие своето Свещено писание, нито възможността да приеме всеки човек на земята в лоното си. Докато еврейството крие най-важните си свещени книги като Талмуда и не допуска никого, ако не е евреин (както и да го разбира днешното фарисейство този термин), в лоното си. Православието никога не е формирало тайни общества за „избрани“, докато еврейството и инспирираните от него антихристиянски ереси непрекъснато в последните две хиляди години образуват тайни общества, които преливат едно в друго, но всички имат една здрава обща основа - отричането на Христос и богоборчеството.

Сблъсъкът между принципите на човеколюбието на Христос и църквата Му и човекофобията на богоборческата юдейска идея за власт над целия материален свят протичат на различни етапи и минават географски от земите на Библейския свят чрез Мала Азия, околокавказките земи, Дунавска и Централна Европа и накрая се пренасят в Новия свят - Америка. Те винаги са били свързани с поробване на „гоите“ - неюдеи.

Да поробват другите народи е висша цел на еврействащия световен елит от векове

Търговията с роби била основно занимание на един съседен на българите народ през VII век - хазарите. През 679 г. според „Еврейска енциклопедия“ те били юдаизирани. Дълго време само управляващият елит изповядал юдаизма. Точно по това време българският хан Аспарух, създател на Дунавска България, загива в битка с хазарите. Хазарите-юдеи владеели цялата търговия с роби в региона, според американската от руски произход авторка Кубилина, публикувала своето изследване за юдеите „Пътят на змията“ в Ню Йорк през 1962 г. По свидетелствата на арабския хронист Ибрахим Ибн Якуба Хазарският каганат след юдаизирането си станал една разбойническа държава, която преживявала главно от търговия с роби, посредничество, лихварство и събиране на дългове (това, което стана основно занимание на мафията в САЩ след началото на ХХ век, която се формира главно от сицилианци и евреи). За кратко време хазарите-юдеи завладяват Киевска Рус. От това време са останали в руския фолклор народни песни за битки с „царем юдейским и силой жидовскую“. През 965-969 г. обаче княз Светослав разгромява хазарско-юдейската столица Итил и юдеите от хазарски произход, които се отличавали антропологично от палестинските евреи, се преселили в посока Западна Европа и били наречени „ашкенази“. Техният същински етнос е тюркски. Световноизвестният еврейски писател Артур Кестлер (1905-1983 г.) пише в книгата си „Тринайсетото коляно“, издадена в Ню Йорк през 1976 г., че днешните евреи са в мнозинството си потомци на хора, които никога не са живели в Палестина, а са от тюркски произход, бившето население на Хазарския каганат, приел юдаизма през VII век, който се е намирал между Черно и Каспийско море. Кестлер привежда куп исторически източници, за да докаже тази своя теза. Друг американски автор от еврейски произход - Фридман, издава 1954 г. книгата „Истината за хазарите“, в която излага и доказва същата теория. Според него произхождащите от хазарите днешни евреи са мнозинство и не би трябвало да бъдат причислени към „богоизбрания народ“, тъй като нямат нищо общо с него етнически. Но точно те увеличават бройката на юдействащите на тези, според чиято религия те са сол на земята и имат право да грабят и елиминират всички други религии и народи. Това смесване на етноси под шапката на една идеология - юдейската, която предполага безскрупулно отношение към различните и тяхното ограбване и поробване, говори, че идеологията, издигната до религия, е водеща при юдаизма, а не антропологията. Важното е да се приеме идеята за „богоизбраност“ на една каста и за низшата същност на останалия свят. Днес никой не може да открие например във физиономията на русия светлоок бивш военен министър от правителството на Клинтън - Уйлям Коен, или в ексдържавния секретар на САЩ Мадлин Олбрайт семитски черти. Но те се броят „евреи“, защото са в групата на „избраните“. Когато запитаха Олбрайт може ли цената на битката срещу Саддам Хюсеин да бъдат стотиците хиляди живота на малки иракски деца, тя отговори: „Да, тази цена трябваше да бъде платена.“. Типична реакция на „богоизбран“, за когото останалите са тор.

Именно юдеизираните хазари плюс автентичните евреи от Палестина заселват днешна Европа през следващите векове. И както пише в изследванията на еврейски автори -живеят много добре и овладяват винаги първо финансите на държавата-приемник. Ето какво казва еврейския автор Дан Кон-Шербок в книгата си „Еврейското наследство“, издадена на български от „Шалом“: „В Испания еврейската общност реализирала най-големите си постижения. В испанския двор през Х век умаядските халифи Абд ал-Рах-ман III и Хакам II използвали услугите на еврейския държавник Хисдай ибн Шапрут като техен лекар, администратор и дипломат. Освен това той действал като глава на еврейската общност и покровител на еврейската наука. Кордова станала столица на еврейската цивилизация.“ С какво се прехранвало еврейското население е важен въпрос за Средновековието. Със замеделие, скотовъдство? Не, Кон-Шербок осветлява този въпрос: „През следващите два века еврейската общност в християнска Европа все повече се занимавала с лихварство.“

Държавниците толерирали на периоди еврейството. Според същия автор полските князе още през ХШ век издали грамоти, с които давали на евреите правна защита. През 1388 г. князът на Литва издал подобна грамота. Както се изразява Кон-Шербок: „С тези грамоти полските и литовските владетели създали сравнително сигурна основа за еврейските общини. В тази обстановка полските евреи ставали данъчни чиновници, бирници, управители на имения на благородници. Някои евреи също давали земя под наем и надзиравали разни дейности като земеделие, жътва, занаятчийство и износ.“ Духът на хуманизма през Просвещението дал нови хоризонти на евреите в Европа, твърди Кон-Шербок. (Може би затова Просвещението, чиято основна характеристика е битката с религията, е така величано след това като връх на прогреса и в комунистическата, и в капиталистическата историография). В Италия, Германия и Холандия те превземали елита без препятствия. Според същия автор „през 1770 г. близо два милиона евреи живеели при тези условия в християнска Европа. Английското и холандското правителство например не се намесвали в частните работи и религиозния живот на еврейското население.“ Всичко това го описва еврейски автор и то се сблъсква с наложените пропагандни представи за „бедните, вечно преследвани евреи в средновековна Европа“. Гонения срещу евреите е имало, разбира се, но те винаги са били причинени от тях самите. Иначе излиза, че всички нации в Европа са лоши, само евреите са добри. Защото няма държава и кралство, които да не са приемали мерки за изгонване на евреите от своите територии в някакъв момент от историята. Това обаче е действало обикновено за кратко и не е пречело на еврейството да се настанява на все по-висши етажи на управленския елит, търговията, лихварството и банкерството. Защото в същото време няма държава, която да не е вземала заеми от еврейски банкери.

Общо взето, поведението на европейските нации говори за много по-голяма толерантност към евреите, отколкото техният Талмуд - към християните.

През ХVII век Амстердам става столица на европейското еврейство, откъдето то командва Източноиндийската компания и търговията с роби. През ХVIII век Лондон е юдейската база. След сто години базата се прехвърля в Америка.

Първоначалното име на Ню Йорк е Ню Амстердам. Той е основан от холандци през 1612 г., след като през 1535 г. Холандия е опустошена от анабаптистите-антихристияни, когато там се подготвя почвата за еврейската общност. Както пише Зомбарт, еврейски историк в книгата си „Евреите и стопанския живот“, през ХV век евреите в Европа вече съставляват една трета от буржоазията и капиталистите, въпреки че като съотношение към цялото население са десетки пъти по-малко. По същия начин в комунистическа Русия евреите пак съставляват цялата върхушка, при положение че са само 2 процента от цялото население. През ХVI-ХVIII в. център на еврейските капитали станал Амстердам, който те самите наричали според Зомбарт „Новият Йерусалим“. Тук била концентрирана търговията с диаманти и стоките от Изтока.

На практика - цялата търговия чрез корабоплаване. Лихварството с огромни проценти станало основен и безпроблемен начин за спекула след разбиването на църквата от анабаптистите. Зомбарт пише, че тогавашните мнения за евреите не са ласкави. „Колкото пъти човек се обръща към източници за евреите, произлизащи от техните съвременници, получава един-единствен отговор - икономическото превъзходство на евреите произтича от нечисти дела.“ Филандер фон Зитевалд, тогавашен хронист, пише: „Евреите имат един закон - лъжата и измамата, само това, което им е изгодно.“

Америка е новата Юдея, в чиито читанки днес пише: „Американците са създадени от Господ да владеят света.“ Идеята за богоизбраност е пренесена там успешно

В Новия свят се откриват безкрайни хоризонти за спекула, бързо забогатяване и изграждане на една нова страна на „богоизбрани“, които да завладеят оттам целия свят. Тази чисто юдейска шовинистична идея пуска корени в Америка. Тя приобщава към себе и неевреи, които са приели богоборчеството и властването над други хора с измама, ограбване и насилие като своя кауза и цел.

Неслучайно обърнахме толкова внимание на т. нар. реформатори. Те първо пробват да пресъздадат древна Юдея в Европа и като не успяват, прехвърлят усилията си в Америка. Един от класиците на Реформацията например -Калвин, опитва при създаването на т. нар. Женевска република да изгради теократична държава, копираща буквално древен Израел, където Йехова директно диктува политиката. Калвинизмът освен че отхвърля всички тайнства на Църквата, но и принизява Хистос, тъй като учи, че не вярата в Него спасява, а вярата, че ти самият си богоизбран. Не делата ти те спасяват, а тази вяра, казват калвинизмът, лютерантството и покълналите от тях разклонения. Първите колонисти в Нова Англия са калвинисти и пуритани, които смятат себе си за „богоизбрани“. Тази червена нишка ще се точи до днешно време, когато в читанките на САЩ от края на ХХ век ще бъде записано: „Американците са създадени от Господ да управляват света“ (из читанка, издадена във Вашингтон през 1982 г.).

Водачът на първите заселници-пуритани е Джон Котън. Той е категорично против демокрацията и в писма до лорд Сей пише: „Ако хората са управляващи, кой ще бъде управляваният?“ Още една изключително актуална за днешните Щати теза, която през ХХ век ще бъде развита в теория от Херълд Лосуел - създател на теорията за масовите комуникации, и Уолтър Липман - евреин, водещ журналист и политолог от годините между двете световни войни. Това са двама души, които са автори на днешните управленски схеми, прилагани в новите демокрации на Източна Европа и Третия свят. „Хората са объркано стадо -казва Липман, - на тях трябва да им се оформя и спуска от специално работещи за целта масмедии внушението, което „те искат“ да чуят. Управляващият елит е този, който трябва да държи непрекъсната плътна завеса между това, което наистина става, и това, което хората научават от пресата, радиото, телевизията.“

Както виждаме, елитарното виждане за управление на Америка, оттам и на света, си има дълга опашка, която се проточва назад във вековете.

Но за да има елит, трябва да има и плебс. Откъде ще дойде той? Нима пуританите, калвинистите, квакерите и другите сектанти ще се разделят на върхушка и управлявано стадо? Донякъде - да, защото те така са устроени по начало - на ядро от посветени и маса от ученици. Но и живият живот ще им поднесе материал за управление от само себе си. Според Алексис дьо Токвил, който през 1830 г. прави специално проучвателно пътуване из Щатите, тази страна е населена първоначално „от бездомни пройдохи“. Той цитира тежкото съчинение на Уйлям Смит „History of Virginia from the First Settlements to the year 1624“. Там пишело, че „една голяма част от новите колонисти са били разпуснати младежи, които родителите им изпращали, за да ги спасят от позорна съдба - бивши слуги, банкрутирали измамници, развратници и други хора от такъв род, по-склонни да грабят и да разрушават, отколкото да укрепват.“

Описаната Вирджиния е първата, създадена с кралска харта американска колония през 1607 г. Още през 1620 г. пристигнал първият кораб с роби. Търговията с роби ще бъде главен източник на доходи на заселниците от главните градове на новата земя. Това е продължение от традицията да се приема робството като нещо нормално и за „най-идеалните“ на теория общества, рисувани от въображението на всички възможни „утописти“, „социалисти“ и революционери. В идеалната държава на Платон, която трябва да цъка като часовник, видяхме, че не може да мине без роби. При Томас Мор също има принудителен труд, тоест роби. По-късно - при болшевизма, приложен от евреите в Русия, също ще има роби - милионите лагерници от ГУЛАГ.

Сред античните общества робството е било приемано като нещо естествено особено сред „богоизбрани народи“ като еврейския. В Тората има много текстове, които говорят за съществуването на робството като най-нормален морален казус. Броени години след налагането на християнството като официална религия във Византия през 313 г. император Константин Велики издава указ за премахване на робството и освобождаване на робите през 321 г. Християнството не приемало съвсем естественото за юдейството поробване на хора.

На фона на расисткия юдейски мироглед се откроява и още една формула за антично общество, един контрапункт, в който робството не само че не е естествено състояние, но и не се толерира. Това е древнобългарската държава, която се е местила през вековете от Памир (началото на Новата ера) през Прикавказието до река Волга и Кама, където през Х -XV век съществува последната голяма империя на българите - Велика България със столица Велики Болгар, близо до днешния Казан. Точно тези българи дали 400 години преди основателите на „най-демократичната държава“ - САЩ, пример за човеколюбие. През 1223 г. според хрониката на арабския автор Ибн ал Хасир (ХIII век) те спрели ордите на монголите. Това било единственото поражение на световноизвестния Чингиз хан. Българският хан Челебир разбил войската на хана и пленил 4000 войници. Вместо да ги пороби, както правели всички народи по това време, Челебир ги заменил за 4000 овце и тази сделка останала в аналите като „Овчата битка“. По принцип българската държава, независимо дали се намирала край Волга, или край Дунав, отхвърляла робството като неприемливо още от най-древни времена.

През 1879 г., когато в САЩ робството цъфти и носи и създава капиталите на дядовците на днешните юпита, в българската Търновска конституция Учредителното събрание записва в гл. 12, чл 61: „Всякой роб, от какъвто пол, вяра и народност да бъде, свободен става, щом стъпи на Българска територия.“ За разлика от българската американската конституция записва точно обратното. В този величан от днешните политолози като триумф на демократичната мисъл документ от 1787 г. има специален текст, който постановява избягалите роби да се връщат на господарите им.

В чл. 4, раздел 2 на Конституцията на САЩ, приета през 1787 г. от 53-ма масони, пише: ,,Роби, които са избягали от робовладелчески в освободени“ щати, да бъдат върнати на своите господари...“

Ето още едно доказателство, че масонството на думи е стремеж за „духовно усъвършенстване и братство“, но на дело създава инструменти за измамна власт над хората и поробването им.

Глава VIII

Власт чрез войни

Най-бързият и сигурен начин да обереш богатствата на цели държави и да ги подчиниш са войните. Те преразпределят ресурсите винаги в полза на финансовия олигархичен световен елит. Разбиват монархиите и християнската църква, тоест - възможността за живот по Божиите закони. Това разбиване и превземане на света е стара юдейска мечта.

Първата световна война била запалена в Сараево, където членовете на тайно общество Гаврилович и Гаврило Принцип убиват австро-унгарския наследник. И двамата са масони, става ясно в хода на разследването. През 1926 г. сръбският масон Лазаревич ще признае това на масонска сбирка в Дома на сръбската гвардия в Белград.

Войната, пламнала през 1914 г. и завършила през 1919 г., дава като резултат:

9 милиона убити, три разбити големи европейски монархии - Австро-Унгария, Германия и Русия. И огромни печалби за САЩ. До 1914 г. САЩ имат общи дългове към европейски страни на стойност над 7 милиарда долара. По време на войната САЩ не само ликвидират дълговете, но и стават най-големият кредитор в света. 1920 г. заварва съюзниците с общ дълг 20 милиарда към САЩ. В списъка на длъжниците влизат Англия, Франция, Италия, Белгия, Чехословакия, Югославия, Австрия, Естония, Латвия, Литва и Унгария.

Общата сума на печалбите на американските корпорации от тази война се изчислява на 27,3 милиарда тогавашни долара. Само за 1916 г. в отчета на 48 водещи щатски фирми се наброяват 965 милиона тогавашни долара печалба. Броят на милионерите в САЩ нараства шест пъти в периода 1914 -1919 г. Тази финансова върхушка е главно еврейска, както доказва автомобилният магнат Хенри Форд в книгата си „Световното еврейство“ от 1920 г. Това е съпроводено и с мощна еврейска емиграция от Европа към САЩ през тези години. „В периода 1904 - 1914 г. ежегодно пристигат по 100 000 евреи“ пише в „Евреите в международната политика“, София 1998 г. , издадена със съдействието на израелския посланик. Пак в това изследване се отчита, че „в навечерието на Първата световна война американското еврейство е втората по големина еврейска общност в света след Русия“. Споменатият по-горе милионерски елит, забогатял от съсипването на Европа чрез война, е основно еврейски. Ето какво пише в „Евреите в международната политика“: „Редица индустриалци и финансисти от тази среда (еврейската -б.а.) се превръщат в синоним на развитието на Америка като световна сила. Имена като Селигмън, Гугенхайм, Кун, Лоеб (финансирали болшевишката революция, както установихме - б.а.), Уорбърг, Спайър, Шиф, Строс, Лемън, Гоу-лдмън, Роузънуълд, Сакс и др. представляват фамилии, основатели на мощни финансови институции и търговски компании.“ Лично президентът Уилсън предлага за член на Върховния съд отявления ционист Луис Брандайс. Той пък привлича във върховната съдебна власт други ционисти -Гоулдбърг, Фортас, Гинзбърг и др.

Ето как стоят нещата след Втората световна война със стандарта на евреите в Америка според статистическите данни от преброяването на населението през 1970 г., изготвени от The Urban Institute, Washington, D. C. и публикувани в изследването на Thomas Sowell „Ethnic America - A History“ през 1981 г. При налагане на мярка от 100 единици за среден жизнен стандарт семейният доход на етническите групи в САЩ е следният: на евреите е на първо място - 172 единици, следван от японците - 132 единици, поляците -115 единици, китайците и италианците - 112 единици, германците и англосаксонците - 107 единици, ирландците - 103 единици, следват групите под средния стандарт: филипинците - 99 единици, емигранти от Антилските острови -94 единици, мексиканци - 76 единици, пуерториканци - 63 единици, чернокожи - 62 единици, индианци - 60 единици. Както виждаме, коренното население на САЩ е най-ниско в стълбицата на материалното богатство, а на първо място е „ богоизбраният“ народ, който носи със себе си и прилага навсякъде философията на обсебване на чуждото богатство като нещо дадено свише. Тези, които биха казали, че евреите са най-богати в САЩ, защото са най-умни, нека да пос-порят с англосаксонците, ирландците или италианците по този въпрос. Освен че такова изявление ще бъде проява на расизъм в най-чиста форма, то няма да отговаря и на истината.

След като евреите са превзели финансово и политически Америка, не е за чудене, че през 1962 г. Върховният съд на САЩ начело с ционистите Брандайс, Гоулдбърг, Гинзбърг забранява четенето на християнски молитви и Евангелието в американските училища.

В същото време мощната Русия (там е втората по големина еврейска общност, както видяхме по-горе), е извадена от играта и предадена на съсипия и ограбване от евреи-те-болшевики - от Бронщайн-Троцки до Кириенко, Чубайс, Гайдар, Березовски и останалите днешни „олигарси“, които ограбват руската страна след т. нар. перестройка и които грешно наричат „руски олигарси“, защото те са чисти евреи и са толкова руснаци, колкото бяха сатрапите Троцки, Свредлов, Ягода, Каганович и останалите убийци на 66 милиона християни.

Вече няма кой да конкурира новата Юдея - САЩ. Те стават водеща сила много преди да се появи държавата Израел. Впрочем на мирната конференция във Версай през 1919 г. американското еврейство е силно застъпено, както пише в „Евреите в международната политика“ - Луис Маршал, Джулиан Мак и други работят заедно с видни европейски евреи и стигат до споразумението да се създаде еврейска държава на територията на Палестина. Но до този момент ще изминат все пак десетилетия и още една разоряваща война, отнела 20 милиона християнски, православни руски живота - Втората световна.

Как американците не искаха да влизат във война, но ги накараха с медийни фалшификати

През 1917 г. за американците войната в Европа звучи като война на Марс. Толкова е откъсната от техния живот и проблеми. Финансовата върхушка обаче държи да вкара САЩ във война, защото това ще я направи по-силна финансово и политически и ще преразпредели капиталите в света в нейна полза. Как да стане това?

За първи път тогава биват въведени модерните методи на пъблик рилейшънс-а на модерната агресивна реклама. За неин баща се приема Едуард Л. Бернайс, американски евреин, племенник на Зигмунд Фройд, който през първите десетилетия на ХХ век налага в САЩ психогенни методи на рекламиране и обработване на общественото мнение. Този Бернайс участва в една специална правителствена комисия, оглавявана от Джордж Крийл, която има за цел да разпали военни страсти у американците и да ги накара да искат да влязат във войната. Комисията работи здраво и чрез основните медии успява да внуши на янките, че германците са зверове, които разкъсват малки белгийски и френски деца с щиковете си. Това става чрез фалшифицирани снимки и масирана обработка на общественото мнение. Тогава се ражда и това, което днес наричаме модерна социология. Манипулирането на общественото мнение чрез допитване до хората. Тези допитвания винаги могат да се представят като „нагласите на обществото“ в момента, въпреки че не е точно така. Но и днес огромни световни социологически агенции правят сериозни пари от „проучвания на общественото мнение“, което всъщност е манипулиране на общественото мнение, защото всичко зависи какви въпроси ще зададеш, на кого (ти си избираш) и как ще обработиш резултатите. През последните три-четири години в България например поредица от предизборни прогнози на водещи социологически агенции се разминаха тотално с резултатите на изборите, което показа измамния характер на социологическите данни. Но през 1916 - 1917 г. в САЩ се правят първите стъпки в гигантското модерно манипулиране на общественото съзнание.

Сондажите от това време сочат, че за три-четири месеца става обръщане на мисленето у широката публика. Пропагандата дава плод и през 1917 г. почти половината американци вече искат да участват във войната, докато преди това са били под 10 %. По признанието на Крийл евреинът Бернайс имал "по-отговорно и значимо положение от който и да било друг пост, който може да заема". Фамилията Бернайс си струва да се запомни, защото през 1945 г. зетят на Едуард - Мъри Бернайс, пък ще стане главен организатор на Нюрнбергския процес. И ще дирижира деформирането на информацията от показанията на Хитлеровата администрация така, че да изкара евреите първа и най-голяма жертва на нацизма. Тогава се ражда сюжетът, наречен холокост, разобличен от швейцареца Юр-ген Граф. Версията е, че в пещите на Хитлеровите концлагери са убити с газ и изгорени 6 000 000 евреи. След войната е установено, че от Третия райх остават 3000 тона документация. В нито един документ на стриктните германци не е намерено доказателство, че евреи са унищожавани в "газови камери", както днес се учи в учебниците и пише в енциклопедиите. Първи през 50-те и 60-те години французинът Пол Расиние, борец от Френската съпротива и затворник от Бухенвалд, публикува в книгата си "Лъжата на Одисей" своите аргументи против версията за милионите евреи, задушавани в газови камери. След него с темата се занимават редица изследвачи като Юрген Граф от Швейцария, Роберт Форисон, преподавател в университета в Лион, англичанинът Дейвид Ървинг, германският политолог Удо Валенси, издател на списанието "Исторически факти", юристът Вилхелм Щеглиц и американецът Артър Бътц. Всички те стигат след щателно и непредубедено изследване до извода, че версията за "газовите камери", в които са унищожавани евреи, е измислица, въведена в употреба доста след войната. Изследователите на т. нар. холокост установяват, че нито един химик или инженер не е проучвал експертно през десетилетията след Втората световна война концлагерите и техните газови камери. Единствената експертиза е на американския инженер и специалист по газови камери Фред Лойхтер (Fred Leuchter), който чак през 1988 г. отива с екип в Полша и изследва експертно т. нар. газови камери. Изводите на Лойхтер са категорични: "Газовите камери не са конструирани като такива и не биха могли да действат като инструмент за масово убиване на хора. Те не са били херметизирани, липсвали са разпределителни механизми за газ, липсвали са подгряващи устройства (а газът Циклон Б, който според фалшифицираните показания на "свидетели" е бил използван за убиването на евреи, се нуждае от минимум 25 градуса топлина, за да действа). Лойхтер установява още, че в стените няма отлагания на цианид, което е невъзможно, ако е бил използван този газ. Също така Лойхтер сочи, че крематориумите в тогавашните концлагери не могат да изгарят толкова много трупове, колкото описва основният "свидетел" в Нюрнберг - Рудолф Хос. Самият Хос е уличен в груба лъжа, тъй като твърди, че посетил лагера в Треблинка през юни 1941 г., а самият лагер е открит на 23 юли 1942 ".

Според английското разузнаване няма данни за газови камери

То разшифрова кода на концлагерите на Германия още през 1942 г. и подслушва всички обменяни информации от тогава до края на войната. Професор Хинсли от Кембридж, работил през войната като дешифровчик, пише в книгата си "Английското разузнаване през Втората световна война" - "British Intelligence during the Second World War", Cambridge University Press, New York, 1981 следното на стр. 673: "Германските радиограми не съдържаха никакви указания за умъртвяване с газ."

Че версията е съчинена късно след войната, показва и един драстичен факт. В книгата на еврейския международен деец Еди Визел "Нощта", излязла през 1958 г. и визираща концлагерите (самият Визел е бил в Освиенцим -б.а.), няма нито дума за "газови камери". В изданието на немски от 1990 г. с преводач Курт Майер Класон обаче вече се появява терминът "газова камера".

По принцип войната ражда най-драстичните форми на пропагандни лъжи. През 1916 г. например в "Дейли Телеграф" се появява "информация" как австрийци и българи убиват с газ 700 000 сърби! Тази нелепост дори не е проверявана след войната, тъй като е очевиден абсурд. Но когато се играе мръсно, всичко е позволено. С историята за холокоста евреите си извоюват огромни преимущества пред света. Никой не може вече да каже нещо лошо за тях. Чрез свои лобита в европейските парламенти те налагат закони, наказващи всеки изследовател, който се осмели дори да проучва и подлага на съмнение официалните данни за жертвите-евреи през войната и начина, по който са умъртвени. Срещу част от изброените по-горе "ревизионисти" като Форисон и други са предприемани съдебни преследвания и физически нападения. През 1990 г. т. нар. закон "Гесо" във Франция предвижда една година затвор за всеки, който се усъмни в холокоста. Законът е приет с гласовете на социалисти и комунисти по инициативата на секретаря на социалистите - евреина Лоран Фабиюс. Показателна за действията на еврейските организации е атаката и срещу Ернст Цюндел, канадец от немски произход, който пише и издава книгата "Наистина ли загинаха 6 милиона? ", в която оборва версиите за газовите камери и за шестте милиона избити евреи от германците. През 1985 г. Цюндел е привлечен под отговорност по подобен закон като френския "Гесо". Осъден е на 15 месеца лишаване от свобода. Той обжалва и през 1988 г. отново след дълги перипетии е осъден на 9 месеца затвор, но е освободен след подписване на декларация, че няма да пише и говори на темата холокост. Чак на 28 август 1992 г. Цюндел е оправдан след поредното обжалване, но получава закана от еврейски организации да бъде съден за "всяване на расова омраза".

Историята за холокоста е и много доходоносна. Според сп. "Шпигел", бр. 18 от 1992 г., от 1952 г. насам ГФР е изплатила на Израел и на еврейски ционистки организации общо 85,4 милиарда DM!

От годините на първите мозъчни атаки върху американското население остава важният извод за създателите на обществено мнение - елита, че най-важното е да се създаде образът на врага за публиката. Останалото е бизнес. А в бизнеса трябва да има губещи, за да има печелещи.

Факт е, че днес държавници и политици не смеят да кажат дума против Израел, държава, създадена с терор през 1948 г., неспазила десетки резолюции на ООН, провела десетки агресивни войни и нападения срещу съседни държави, избила стотици хиляди цивилни палестинци и араби, за да си отвори "жизнено пространство". Германия продължава да изплаща милиардни репарации на Израел, САЩ наливат всяка година по 6 милиарда долара в тази държава и поддържат всяка нейна прищявка, демонстрирайки открито двоен стандарт. Но нито Израел, нито ненормално слагаческото поведение на европейските страни към тази еврейска държава щеше да съществува без Хитлер - човека, който превърна евреите в мъчениците на XX век. Който направи така, че никой сега не говори за 20-те милиона руснаци и милионите други жертви на войната, а само за спорните 6 милиона загинали евреи. Точно както смъртта на 500 000 индонезийци през 1965 г. не накара света да трепне, но гибелта на 5000 американци на 11 септември 2001 г. раздвижи всички световни медии.

Но кой създаде Хитлер? Кой финансира войната му? Още една тема, която е табу за западните медии. Защо ли?

Защото тези, които платиха за болшевишката революция през 1917 г. в Русия, финансираха и Хитлер. Нима е възможно еврейски финансови магнати да плащат на най-големия враг на евреите? Не е ли това нова поредица от "антисемитския" заговор от теорията на конспирацията?

Фактите показват, че конспирация има, но тя е в здравата комбина между западноевропейските и американските медии и бизнес кръгове, както и политици, които общо крият връзката между наднационалния елит, концентрирал капиталите на света, и най-радикалните терористични движения и диктаторските режими, без значение дали се наричат комунистически или нацистки.

Глава IX

Нацизъм срещу болшевизъм

Теорията за „месианството“ на Хитлер е създадена целенасочено от западноевропейски окултисти. Още в началните си години НСДАП е била част от окултен орден, подобен на розенкройцерите и тамплиерите. Кариерата на фюрера е плод на усилията на няколко тайни общества, свързани с Тибет. Защо се крият фактите за финансирането на Хитлер от едри американски и европейски евреи-магнати? Гьоринг имал пари и акции на щатски фирми в САЩ за $3 575 000. „Дженеръл мотърс“, „Дюпон“ и ITT въртят бизнес с Германия, докато Америка воюва с нея. Създателят на „Шел“ Хенри Детердинг инжектира с 10 милиона марки фюрера за изборите през 1932 г. Днес същите компании са световни знаци на глобализма.

След като „вражеската окупация“ на Русия от една еврейска върхушка създава най-злокобния и сатанински тоталитаризъм, по теорията на диалектиката е нужна антитеза. Тя бива намерена в лицето на хитлеристка Германия. От сблъсъка на двете свръхсили - комунистическа Русия и нацистка Германия, ще се роди опустошена Европа, която ще стане идеално поле за опити след 1945 г. от страна на юде-изираната Америка. Но за целта трябва да бъде създаден „злодеят на всички времена“, който да превърне евреите в най-големия народ-мъченик на всички времена. В нещо неприкосновено, което не подлежи на обсъждане, каквито и свинства да прави оттук нататък. Нужен е един Хитлер.

Най-запомнящата се личност на изминалия ХХ век се казва Адолф Шиклгрубер, останал в историята като Хитлер. Литературата, посветена на германския фюрер, надхвърля книжнината по коя да е друга тема. Фигурата на този човек застава като мистичен феномен над събитията между 1919 г., когато Хитлер се записва като седми подред член на D.A.P. - Немска работническа партия, и 1945 г., когато ще завърши живота си под развалините на Германия.

И нескритите симпатизанти, и яростните отрицатели на Хитлер не могат докрай да обяснят именно неясното, мистичното в съдбата на кариерата на фюрера. Тези, които го обявяват за психопат, маниак и истерик без други сериозни качества, не стигат до пълноценен отговор на въпроса: „Как един маниак и психопат повежда десетки милиони германци след себе си и ги довежда до същото състояние, в което се намира самият той?“ Такива хипнотизаторски способности не са известни досега в историята. Другите пък -„материалистите“, които тълкуват политическия възход на Хитлер само през състоянието на икономиката в Германия след Първата световна война, с безработицата и популизма, който нацисткият лидер използвал, изпускат нещо друго. Безработица и кризи има в повечето страни на света по това време. Голямата депресия в САЩ е не по-лоша почва за поява на диктатор, но той не се появява. Може би най-близко до истината са тълкуванията, които комбинират икономическата конюнктура в Германия през 20-те и 30-те години с личните качества и отдадеността на Адолф Хитлер на нещо ирационално - нещо, което не влиза в схемата на рутинната политика.

Всъщност Хитлер е последният политик на ХХ век, използвал мащабно окултизма в своя път към властта и към завладяването на света.

Последният мащабен ирационален държавник, който се опита да прескочи Божия закон и да използва цялата мощ на тъмните сили за чисто земни дела.

Расизмът е по-стар с векове от фюрера

Първите признаци на расизъм се намират, както вече установихме, в Стария завет. Обявяването на един народ за „божи“ според много коментатори вече е дискриминация на останалите. Според редица изследвачи на юдаизма фарисеите изкопирали древнохалдейската теория за богоизбраност на един народ и за неговата „мисия“ да властва над другите. Юдаистите-талмудисти превърнали тази теория през вековете след Христос в последователна идеология, която се предавала само от равини на учениците-евреи, обикновено устно. Въпреки това са запазени стотици писмени доказателства за расисткото учение на евреите, което те изучават в Талмуда. За това, че останалите народи са „тор“, „животни“, маса, която е създадена да робува и обслужва „богоизбраните“ евреи. Този расизъм обаче остава скрит, неразпространяван широко, в нееврейски среди, заради което и днес е неизвестен за мнозинството хора. Особено след обявяването на евреите за супержертви на всички времена след Втората световна война. Няма 66 милиона православни жертви на еврейския комунизъм, няма 20 милиона руснаци, избити във войната срещу Хитлер. Няма други народи, дали стотици хиляди и милиони жертви. Има еврейски холокост и толкова! Днес всички държавни глави на евроатлантическия свят честват еврейския Холокост, но не и останалите жертви на войната. Обявяването на само един народ за жертва на нацизма и войната е също толкова расистки акт, колкото и арийската теория на Хитлер. Защото този акт казва направо: нашите жертви са по-ценни от всички други! Така както САЩ казаха след 11 септември 2001 г.: „Американските жертви са по-ценни от всякакви други и светът трябва да отбележи специален траур за тях.“

В модерен вариант, и то в германската му версия, расизмът се развива като научна теория през ХVIII и ХIХ век. За основа на модерния нацизъм служат някои средновековни творби. Като тази от 1105 г., когато в манастир край Бон била написана поема за архиепископ Арно от Кьолн. Според поемата германците са дошли от Арарат и са наследници на Ной. Тоест слезли са директно от Ноевия ковчег.

От Арарат до Индия се говорело немски. Това е началото на „арийската“ теория. Седемстотин години по-късно Якоб Грим развива версията за първоначалието на немския език, от който произлезли латинският и гръцкият. Започва налагането на теорията за „немския дух“. Световноизвестните немски мислители Фихте, Хегел, Хумболт и Бьоме доизграждат тезата на Грим и я превръщат във философия от религиозен тип. Християнството е отречено от тях, Бог е заменен с Дух, а на германската нация е приписана месианска роля.

Този немски философски национализъм търси „чисто научни“ доказателства, за да стъпи на тях и да се превърне в политическа доктрина.

Намира ги французин. Френският граф Артур Гобино (1816 - 1882 г.) пише фундаментален труд: „За неравенството на човешките раси“. В него той десетилетия преди Хитлер построява доктрината на расизма. Според Гобино расовият проблем доминира над всички останали. Чрез него се обясняват всички исторически процеси и обрати. Културата е дело на бялата раса, казва Гобино, и без нейната властваща роля над останалите раси цивилизацията е невъзможна.

Френският философ и ориенталист въвежда за първи път и понятието „арийско семейство от народи“. В него той поставя част от французите, всички англичани и ирландци, холандците, германците между Рейн и Хановер и скандинавците. За най-чисти арийци Гобино обявява живеещите на запад от Рейн немци.

Англичанинът Хюстън Стюард Чембърлейн (1885 -1927 г.) продължава линията на Гобино. Той се жени за дъщерята на композитора Вагнер, живее в Германия и написва куп съчинения на исторически, политически и религиозни теми. Както споделя самият той, „демони“ му диктували какво да прави. Чембърлейн пише специални писма на Хитлер малко преди смъртта си, в които го уверява, че му предстоят велики дела.

Приносът на англичанина към расовата теория е твърдението му, че и Христос е бил ариец. От верска гледна точка - абсолютен нонсенс, защото въплъщението на Син Божи в човешка плът и кръв става за изкупления на греховете ни, а не за да помогне за етническата характеристика на човечеството. Въпросът „От какъв етнос е Исус?“ няма смисъл, тъй като Неговото явяване не е част от биологическото продължението на нечий род, за да разсъждаваме чии антропологични черти носи, а знак за Божието милосърдие.

Към расовата теория имат принос и геополитиците Ратцел и Шведцелен, както и Ван дер Брук и Литхарт. Особено значение за въздействието и върху Хитлер има Карл Хаусхофер (1869 -1945 г.). През 1924 г. той започва да издава списание „Геополитика“, основава в Мюнхен и институт за геополитика. Хаусхофер доразвива теориите на Ратцел за жизненото пространство - Lebensraum. (Тук е моментът да си спомним, че Бенджамин Франклин, основател на САЩ и масон, също говори за „жизнено пространство“, което трябва да бъде извоювано от туземците -индианци). За известно време Хаусхофер е посланик в Япония и там става член на източния орден „Златният дракон“. Според него Германия трябва да се разширява на Изток и конфликтите с по-малките държави са неизбежни. Две цели определя той за доминирането на Германия - надмощие над Русия за контрол над Евразия и надмощие над Англия по вода, за покоряване на „света-остров“. Обаче е против „блицкрига“ срещу Русия. Хаусхофер подготвя идейно Рудолф Хес, който ще стане вторият човек след Хитлер в партията. Има версии, че Хес внушава на Адолф идеите на Хаусхофер, изложени в „Моята борба“. Когато излежават присъдата си в Ландсбергския затвор през 1924 г. след пуча, професорът по геополитика ги посещава често и носи на Хитлер литература - книги от Гобино, Макдугъл, „Психология на тълпата“ от Густав льо Бон.

Както виждаме, расизмът е „подаден“ от юдаистите-талмудисти на англичани, немци и французи, за да бъде доразвит от тях в модерните времена. Сред православните народи няма създадена теория за расово превъзходство над останалите, както има при евреи и немци.

Копието на съдбата - окултната мечта на Хитлер

Още като младеж във Виена Адолф Хитлер попаднал на „адепти“, на организатори на тайни общества, които го повлекли към окултното. От книжарницата на Ернст Прецше младият Адолф се снабдявал с литература за тайните знания и сили. Тогава на мода била теософията, растял интересът към индуизма. Книжарят Прецше запознал Адолф с Гуидо фон Лист - лидер на секта, която за първи път „отворила очите“ на Адолф за Кала - мистичния германски език, на който говорели някога, за Volk - религията, която ще стане политика по-късно, месианството на немския народ. Лист е ученик на Блаватска, видна фигура в теософията през ХГХ в. Само че той развива ново течение, наречено „ариософия“.

Лист теоретизира и върху пангерманизма. Издава вестник „Истинско немско слово“. Лист германизирал основния труд на Блаватска „Тайната доктрина“. Последната раса на човечеството - лемурийската (както твърди теософията на Блаватска), според Лист е германският народ. Гуидо Лист сформирал „Общество на Лист“ - тайно общество, в което копирал принципите на ордена на тамплиерите и розенкройцерите - окултни общества от Средновековието, които присъстват като степени в днешното масонство.

В „Моята борба“ Хитлер описва как открил във Виена нещо, което го разтърсило и обърнало целия му живот. Става дума за копие на римския войник Гай Касий, станал известен по късно като Лонгиний Копиеносеца. Гай Касий пробол страдащия на кръста Христос, уж за да спести мъките му. През вековете се ражда митът, че който владее това копие, ще владее целия свят. То е било притежание на Карл Велики, на Фридрих Барбароса, за да стигне накрая до музея на Хабсбургите във Виена. Именно там младият Адолф бил поразен от него и поискал да го има. Ще го има, но много по-късно - след аншлуса с Австрия той го пренася в Нюрнберг, откъдето американците го връщат във Виена през 1945 г.

НСДАП - „акционер“ в окултния „Германенорден“

В първите години на века в Германия никнат като гъби тайни общества и ордени. Основните от тях, които имат отношение към оформянето на Хитлер, са орденът „Туле“, основан от ученика на Блаватска Рудолф Глауер, взел името барон Фон Зеботендорф. В това общество влизат част от създателите на НСДАП. Дитрих Екарт - наставник на Хитлер, е главна фигура в „Туле“. Той пренася сатанинските ритуали от сектата на майстора по черна магия Алистър Кроули в „Туле“. Кроули е световноизвестен сатанист, който основава ложите „Орден на тамплиерите на Ориента“ през 1912 г. в Берлин и „Сребърна звезда“.

Кроули формира в Сицилия общество от последователи, практикуващи содомия, черна магия, садистични сексуални практики и жертвоприношения. Той има връзка с „Туле“.

Също през 1912 г. Зеботендорф създава и един тевтонски орден, който ще играе важна роля за възхода на нацистката партия - „Германенорден“. Има документ от 1921 г., от който се вижда, че членове на ордена са 38 организации. На 34-о място е записано: „Националсоциалистическа работническа партия на Германия“. Оказва се, че бъдещата партия - страшилище за Европа и света, се излюпва от някакъв мистичен окултен орден. През 1932 г. самият Хитлер става Велик магистър на „Германенорден“.

В края на 20-те години пък се създава орденът „Аненер-бе“, който става ядро на СС. По начало групите за охрана, наречени СС, се създават по специален начин. Когато начело застава Химлер, те стават истински орден. Райхсфюре-рът на СС е почитател на черната магия, смята се за прероденият дух на германския крал Хайнрих I от 1Х век.

Смятал се и за прероден крал Артур. На масата му винаги сядали 12 души - обергрупенфюрери. За седалище на ордена си Химлер избрал замъка Вавалбург, недалеч от Падерборн. Замъкът бил ремонтиран и превърнат в център на окултни обреди.

Самите СС се формирали като масонска ложа. Приемането ставало след тест, измерване на мерки и полагане на клетва: „Заклевам ти се, Адолф Хитлер, на тебе - фюрера и канцлера на Германския райх, да бъда верен и храбър, да пазя послушание чак до смъртта си.“ Есесовците се подчинявали на чисто езически правила, въведени от Химлер.

Християнските празници били зачеркнати, празнували се „ден на зимното слънцестоене“ вместо Коледа. Венчавките ставали пред прекия началник на есесовеца, не пред свещеник. При посвещаването си те получавали пръстен с изображение на череп, който били длъжни да носят до смъртта си.

Тибетското име на Хитлер е Хси Тале

Малко известни са фактите за огромния интерес на нацисткия режим към Тибет и тайните учения на тази страна. До Лхаса германците правят няколко експедиции по времето на Хитлер. Оттам идва и знакът, с който нацистите идват на власт - свастиката. Този пречупен кръст, който наскоро разтревожи общественото съзнание у нас, защото беше показан върху знаме в новогодишната нощ на 31 декември 2000 г. на пл. „Батенберг“, е древен тибетски символ за вечността на вселената. Според Хаусхофер, който създал и още едно тайно общество „Врил“, свастиката на нацистите трябвало да се обърне с крилата надясно, защото така се вещаело идването на нова ера. Това било продължение на практиката на черните тантрически тибетски монаси, които противостоели на оранжевите монаси - пацифисти. Всъщност така свастиката ставала символ на смърт и разрушение. През 1925 г . в Мюнхен вече имало колонии от тибетски монаси. Войските на съюзниците намерили труповете на някои от тях, извършили ритуални самоубийства след краха на Хитлер.

През 20-те години в Берлин жънел слава един гадател и ясновидец - Ханусен. Той бил евреин по произход, но това не пречело на нацистите да го използват за предсказания. До 1933 г., когато той направил грешката да предскаже краха на Хитлер. През същата година намерили трупа му в гората край Берлин.

Заместил го астрологът Ернст Шьофер. През 1939 г. Химлер го изпраща на експедиция в Тибет заедно с петима учени и двадесет есесовци. Дал му следното нареждане: „Трябва да изучите обредите, магическите формули, средствата, с които се контролират човешките души. Трябва да откриете в Тибет онези места, където в почвата са скрити вълшебни камъни, върху които с окултни символи е разказана историята на нашия Hakenkreuz - свастиката.“

Шьофер се върнал дни преди началото на Втората световна война и донесъл на Хси Тале (тибетското име на Хитлер) магически камък, послание от Пантичния Лама, и ламическа библия. Някои изследователи на хитлеризма твърдят, че точно тази експедиция дала самочувствието на Хитлер да започне най-голямата авантюра на века - Световната война.

В Европа трябвало да има държава за посветените

Планът за прекрояване на Европа предвиждал депортирането на холандците, елзасците и заселване на чисти немци на техните места.

Франция била разселена на седем зони, в една от които влизали Белфор, Шампан, Пикардия и Монбелиар. Тази зона, заедно с част от Швейцария, Люксембург и Белгия, ставала една Бургундска империя. Бургундия щяла да има знаме с древногермански руни, свои монети и да се управлява от СС, не от партията. НСДАП Хитлер разглеждал като инструмент за вземане на властта и подчинение на масите. СС обаче бил орденът на „посветените“, който знаел за какво става дума.

По начало Германия в случай на победа трябвало да владее цяла Европа, разделена на различни зони и заселена според зоните с различни типове по качество раси. Африка същи влизала в плановете на фюрера, както и Азия до Пенджаб. Интересно развитие претърпяла концепцията на нацистите през 1944 г., когато войната се закучила. Тогава Гьобелс пише в доклад до фюрера, че трябва да се съюзят със Сталин. „Разбира се, ще се наложи да му преотстъпим значителни територии - Финландия, Северна Норвегия, трите балтийски държави, Полша до Варта. Няма да му правим предложение за Чехословакия. За нея ще видим по-късно. Ще трябва да му предоставим като зони на влияние Румъния, България и най-вече Гърция, която ще му осигури излаз на Средиземно море. Ще решим в негова полза конфликта за протоците, но така той ще може да заплашва пътя на англичаните към Индия.“ Както виждаме, Чърчил и Рузвелт почти изпълнили идеята на Гьобелс след войната без частта за Босфора, естествено.

Интересно е, че лично Чърчил се е намесил много активно архивите за окултните тайни общества и дейности на нацистите да бъдат отстранени от цялата документация на съда в Нюрнберг. Може би защото англичаните също използват окултисти в битката с Хитлер. Медиумът от унгарски произход Де Вол работел за MI 5 - британското контраразузнаване. Няколко битки на англичаните били датирани по негови предсказания. Намиращите се в Лондон ясновидци от други страни като французина Сора също се намесили и предсказали поражениета на Германия в Африка и Сталинград.

Дори през най-драматичните месеци от края на войната -април и май 1945 г., когато атаките на съюзниците просто сривали Германия, Химлер мислел за нови окултни върхове. Той поръчал на барон Джулио Сезар Евола да състави нова религия, която да измести трайно християнството и да се наложи в света. В основата и трябвало да стоят тезата за богочовека, за висшата раса, неоезичеството и култът към тибетските мистерии.

Изследвачът на темата Дитрих Брондер цитира след войната изказване на един посветен тибетец - Требич Линкълн, евреин, преминал на антиеврейски позиции и привърженик на нацизма. Той споделил с немския резидент на разузнаването в Шанхай: „Сегашната война се води не от Хитлер, Сталин или Рузвелт, а от няколко човека в Тибет, или от онези, които са израснали там и сега живеят в различни страни по света.“

Кой победи Германия - Сталин или Православието?

Един почти неизвестен епизод от войната хвърля някаква светлина върху битката между антихристиянските окултни сили, намерили почва в нацистка Германия, и Православието. По време на обсадата на Ленинград, когато нещата били безнадеждни за руснаците, както и когато изглеждало, че Москва ще падне, се случило нещо, което е като откъс от фантастичен филм, но е факт.

През 1941 г., когато Русия сякаш е рухнала пред немските войски, а Сталин е в депресия според съвременниците му и се чака падането на Москва, в Антиохия, един от най-старите центрове на християнството, се подема необикновена молитвена защита на православна Русия. Антиохийският патриарх Александър III се обърнал с послание към всички християни по света да се молят за Русия. В тази обща молитва се включил и ливанският православен митрополит Илия. Той се затворил в изолирано помещение и три дни се молил пред иконата на Света Богородица, без да яде и пие. На третия ден митрополит Илия получил откровение. В огнен стълб му се явила самата Божия Майка и му обявила, че е избран да предаде Божието решение за руската страна и руския народ. Ако не се изпълни това решение, Русия ще загине. Ето какво било решението: „Всички храмове и манастири, духовни академии и семинарии в цяла Русия да се отворят незабавно. Свещениците да се върнат от фронта и да се пуснат от затворите, за да започнат да служат. Сега се готви предаването на Ленинград (Санкт Петербург). Да не се предава на никаква цена. Нека да изнесат чудотворната Казанска икона на Св. Богородица и да направят литийно шествие около града, тогава нито един враг няма да стъпи на святата земя. Това е избран град. Пред Казанската икона да се направи молебен и в Москва. След това тя трябва да отиде в Сталинград (Царицин), който също не трябва да бъде предаван на врага. Казанската икона трябва да върви с руските войски до възстановяването на границите на страната. Когато войната свърши, митрополит Илия трябва да отиде в Русия и да разкаже за това, как е била спасена.“

Митрополитът изпраща телеграфически цялото откровение на Сталин. През зимата на 1941 г. Сталин вика при себе си в Кремъл висшето духовенство. Предава им какво трябва да направят и им дава пълни правомощия. Започва точното изпълнение на Божията промисъл.

През пролетта на 1942 г. за първи път от десетилетия в Москва се празнува Великден с официалното разрешение на властта. На 4 септември Старин кани в Кремъл йерарсите на Руската православна църква - московския митрополит Сергий, Киевския митрополит Николай, Петербургския митрополит Алексий. И тримата са извадени от затвори и лагери. Сталин им обещава пълна подкрепа на правителството. В края на 1943 г. се възстановява списанието на Московската Патриаршия, открива се Богословският институт и курсове към Московската духовна академия. За първи път от 1917 г. в програмата на ЦК не са включени задачи по „организацията на научно-просветна пропаганда за решителна борба за преодоляване на религиозните предразсъдъци“. Общо до края на войната са открити за служене отново 20 000 храма и манастири, милиони руснаци получават официално възможност да се черкуват.

В първите месеци на обсадата на Санкт Петербург Казанската икона била изнесена и било направено литийно шествие, както диктувало откровението на митрополит Илия. Градът в крайна сметка бил спасен и врагът не влязъл в него. Най-удивителният случай обаче бил при Кьонигсберг (Калининград). Протойерей Швец свидетелства за десетки офицерски разкази за чудото на Казанската икона там. Ето един от разказите: „Нашите войски бяха съвсем сдали багажа, а немските бяха със свежи сили. Загубите бяха огромни и очаквахме поражение. Изведнъж виждаме - пристига командващият фронта, много офицери и с тях - свещеници с икона. Започнахме да се шегуваме, че поповете са дошли да ни помагат. Командващият прекрати всякакви шеги и заповяда да се строим. Свещениците отслужиха молебен и тръгнаха пред войниците с иконата. Хванахме се за главите - къде отиват, ще ги избият. От немска страна стрелбата беше като огнен дъжд. Те обаче спокойно вървяха към огъня. Внезапно от немска страна стрелбата спря като по знак. Дадоха сигнал на нашите войски и те се втурнаха в атака. Хиляди немци бяха пленени и войската им беше разбита. След това пленените немци разказваха едно и също в един глас. Точно пред самия руски щурм „в небето се появила Мадоната. Тя се виждала от всички немци и в този момент оръжията им засекли на всички до един. Тогава нашата войска атакувала и ги разбила. По време на това явление в небето немците паднали на колене и много от тях разбрали кой помага на руснаците.“

Това било чудото на Казанската икона, регистрирано от хиляди и хиляди немски и руски войници и офицери. След войната митрополит Илия наистина отишъл на всеправославен събор в Москва и разказал на руските църковни йерарси как е получил откровението и как се е спасила Русия. Неговите писма и телеграми се пазят в държавния архив на Русия и днес. След време обаче съветските вождове, успокоени от победата, потулили случая и отново дали път на атеизма.

Така изглежда битката на века, погледната от мистичната и страна.

Останалото е широко известно. Но именно тази страна на историята се нуждае от още много осветляване, след което може би самата история ще трябва да се пренаписва.

Но ако учениците на теософката Блаватска създават идейно Хитлер, за да го хвърлят срещу Православието, кой му дава парите за тази операция? Оказва се, че същите, които даваха пари на Бронщайн-Троцки да удави Русия в кръв през 1917 г.

Хитлер получи пари от същите кръгове, които платиха на Троцки

Пътят на Адолф Хитлер към властта не е лесен. Въпреки насложените исторически клишета - че той успял да увлече милиони и милиони германци, Хитлер не успява да спечели никога достатъчно гласове, за да има пълно мнозинство в Райхстага. През 1930 г. НСДАП получава шест милиона и половина гласове от трийсетте милиона гласоподаватели. Това са 107 депутатски мандата в 600-местния Райхстаг. На президентските избори през март 1932 г. Хитлер се явява срещу дотогавашния президент Хинденбург и губи - взема 13 418 000 гласа срещу 19 400 000 гласа за Хинденбург. Тогава партията му е в разцвета си и се очаква, че на парламентарните избори през същата година ще вземе мнозинство. Това не се получава. Тя успява да вземе 230 мандата. През ноември 1932 г. има нови избори. НСДАП влагат максимум усилия. Стигат до цифрата 280 депутатски места. Антинацистката преса започва да говори за „залез на Хитлеровата партия“. На местни избори започва видим спад и отлив на гласове за НСДАП. Гьобелс записва в дневника си : „Бъдещето е тъмно и мрачно. Всички предположения и надежди напълно изчезнаха.“ Изглежда, че нацистката партия никога няма да вземе властта по парламентарен път.

И тогава става чудото. Само месец след тези мисли на Гьобелс Адолф Хитлер става канцлер на Германия.

Сделката за канцлерския пост

През 1930 г. Германия е в криза. Голямата депресия се е отразила и тук - има около 6 милиона безработни, през 1932 г. те ще станат 8 милиона. Ръстът на производството е спаднал с 40% в сравнение с 1929 г. Външният дълг на Германия през 1930 г. е 28 милиарда марки.

Президентът Хинденбург назначава Фон Папен за канцлер. Представителят на генералитета, човекът, който реди политическия пасианс - Шлайхер, предлага Папен като „преходен“. Всъщност този преходен канцлер ще доведе Хитлер на държавното кормило.

Следват няколко кабинета, които са нестабилни, кризата се задълбочава и Хинденбург се чуди какво да прави. Хитлер му помага да вземе категорично решение чрез рекет. Самият Хинденбург и близки до него се оказват замесени в корупция. По т.нар. план „Източна помощ“ - от огромни пари, отпускани от правителствата за подпомагане на разорени едри земевладелци в Източна Германия, са ставали отклонения на средства. Част от тях влизали в джоба на сина на президента Оскар. На 22 януари става една последна уточняваща среща за съставяне на нов кабинет. На нея присъстват Фон Папен, Хитлер, Гьоринг, Фрик, шефът на канцеларията на президента Майснер и синът му Оскар. След срещата, според спомените на Майснер, Оскар споделил, че няма как - ще се наложи нацистите да вземат властта.

На 30 януари 1933 г. Хинденбург връчва мандата за канцлерския пост на Адолф Хитлер. Но играта не се казва само „изнудване на президента“. В нея участват едри риби от бизнеса. И то не само германския бизнес. Подкрепа за Хитлер дава и международният, сега бихме го нарекли „наднационален глобалистичен капитал“ - с участие на американски, английски, френски компании.

Големите световни пари работят за фюрера

„Световната плутокрация“, както наричат самите нацис-ти едрия финансов капитал на Уолстрийт, подпомага финансово и не прекъсва деловите си отношения с Хитлерова Германия почти до края на войната. Имаме същия парадокс като при Ленин и Троцки. Мултимагнати плащат на своя идеологически враг. Защото Хитлер обявява в предзиборната си програма „борба с демоните на златото в капиталистическата икономика“, удар срещу световните спекулативни капитали, главно еврейски според фюрера. Би трябвало тези капитали да правят всичко възможно да изолират и бойкотират нацизма. Кой знае защо обаче не става така.

Всички познават емблемата на „Шел“, превзела света в днешно време.

Не всички знаят обаче, че създателят на „Роял дъчшел“ холандецът Хенри Детердинг е бил до края на живота си (1939 г.) голям почитател и спонсор на Хитлер. Дотам, че за Коледа през 1936 г. Детердинг подарява на Хитлер сандък с платина, който е намерен от съюзниците през 1945 г. Хенри Детердинг открито финансира нацистката партия от края на 20-те години. Не пречи фактът, че негов съдружник е евреинът Марк Самюел, а банков представител му е Джеймс Ротшилд от прословутата еврейска банкерска фамилия. Което значи, че банкерите Ротшилд нямат нищо против финансирането на Хитлер. Детердинг е правел планове за кавказкия нефт и инвазията на Хитлер в тази посока му е помагала.

За потока пари от „Шел“ към НСДАП преди изборите през 1932 г. пишат английските автори Моурер и Робъртс в книгата си „Германия връща часовника назад“, излязла през 1933 г. Английският журналист Блъд Райън пък през 1938 г. констатира, че „излишните американски капитали потекли към много от организациите на нацистката партия“.

Потвърждение на тези финансови инжекции на щатски компании за Хитлер, както и за деловите връзки между германски и американски компании дават разкритията на Нюрнбергския процес и някои правителствени разследвания на САЩ след войната. Например на военното министерство, което констатира в доклад, че „без огромните възможности на „И. Г. Фарбен Индустри“ воденето на войната от Германия би било невъзможно“. Само че „И. Г. Фарбен Индустри“ е в наднационални корпоративни отношения с американската химическа промишленост от края на Първата световна война. Веднага след нея един заем от 30 милиона долара на Рокфелеровата „Нейшънъл Сити банк“ прави от „Фарбен“ гигант. През 1925 г. „И. Г. Фарбен Индуст-ри“ и Дюпон сключват споразумение, с което си поделят световните пазари на химически продукти. След което щатските фирми „Доу“ и „Американска алуминиева компания“ стават холдинг с „И. Г. Фарбен Индустри“ и получават монопола за производство на магнезий в САЩ. Но то не трябва да надвишава 4000 тона годишно. Докато „наказаната“ от Версайският договор Германия произвежда в пъти повече магнезий.

През 1929 г. се сключва споразумение между „И. Г. Фарбен Индустри“ и „Стандарт Ойл“, също Рокфелерова компания. „Стандарт Ойл“ се задължава да не конкурира германците дори в САЩ. Петролната компания на Рокфелер се задължава също да предостави на свръхконцерна, ръководен от „И. Г. Фарбен Индустри“, правото за контролен пакет акции на всички нови предприятия, които се откриват навсякъде по света.

Така от 1929 до 1945 г. икономическата власт в химията е дадена на германския концерн, който е основен финансов стълба на Хитлер и режима му. От двете страни на океана в този концерн конците дърпат двамата братя Вартбург -Паул и Макс. Първият е в борда на директорите на „Стандарт Ойл“ като представител на „И. Г. Фарбен Индустри“, а вторият ръководи самата „И. Г. Фарбен Индустри“ в Германия. Може ли тези видни, богати и образовани евреи да не знаят за антиеврейските възгледи на Хитлер и да го финансират щедро?

Англия си поръчва оптика в Райха през цялата война

През 1944 г. Уендъл Бридж - помощник на главния прокурор на САЩ и шеф на антитръстовия отдел в министерството на правосъдието, издава книга, в която привежда много данни и факти от сенатски комисии, материали от следствия, визиращи деловите отношения между германските компании и американските през цялото време на нацистката власт. Там има и един интересен сюжет за монопола върху оптиката, който кара Англия да си купува военна оптика от Германия чрез посредници до края на войната. Още през 1921 г. производството на оптически прибори е договорено между „Карл Цайс“ и американската компания „Бош и Ломб“ в Рочестър. Щатската фирма помага на германската да заобиколи ограниченията на Версайския договор за военно производство, каквото е оптиката. Цайс строи завод в Холандия, в градчето Венло. Формално заводът е на „Нидерландска оптическа компания“, която е филиал на „Цайс“. Световният пазар е поделен и на „Буш и Ломб“ се пада САЩ, на „Цайс“ - останалият свят.

През цялото време от 1921 г. до 1945 г. „Буш и Ломб“ изпращат всички технически характеристики на своето производство и така немците имат представа за американското въоръжение. Когато Англия и Франция се обръщат към тях през войната за купуване на оптика, „Буш и Ломб“ отказват под предлог, че са претоварени (за да спазят договорката с „Цайс“) и препращат съюзниците към немската фирма, прикрита под името „Нединско“. Французи и англичани нямат избор и през цялата война инсталират на своите подводници, самолети и танкове оптически прибори, изработени от германци, през които пък техните бойци се целят пак в германци.