Бурята (Романс)

ПЪРВА СЦЕНА

Другаде на острова.

Влизат Алонзо, Себастиан, Антонио, Гонзало, Адриан, Франциско и други.

ГОНЗАЛО

Недейте бърчи чело, господарю!

Със нас наравно имате и вие

причина да се радвате. Това, че

спасихме се, със много надтежава

над загубите ни. През ден се случва

търговци по море, жени моряшки

да губят нещо скъпо, а такова

небивало спасение, каквото

се падна нам, се случва на малцина

сред милиони. И затуй, кралю,

разумно претеглете не везните

утеха срещу скръб.

АЛОНЗО

Мълчи, Гонзало!

СЕБАСТИАН (настрани, към Антонио)

Приема утехата, сякаш е изстинала супа.

АНТОНИО (настрани, към Себастиан)

Но този отец-утешител няма да го остави на мира.

СЕБАСТИАН

Ей го, навива часовника на красноречието си. Сега ще издрънка.

ГОНЗАЛО

Ваше величество…

СЕБАСТИАН (настрани, към Антонио)

Един. Бройте!

ГОНЗАЛО

От скърбите щом правим капитал,

накрая получаваме?

СЕБАСТИАН

Печалба.

ГОНЗАЛО

Да, печал. И без „ба“! Казахте го по-умно, отколкото сте очаквал.

СЕБАСТИАН

Защото не съм очаквал чак толкоз ум от вас.

ГОНЗАЛО

Така че, господарю…

АНТОНИО

Ама какъв прахосник на слова!

АЛОНЗО

Да, моля те, спести си ги!

ГОНЗАЛО

Добре, замлъквам. И все пак…

СЕБАСТИАН

… Ще продължи да говори.

АНТОНИО

На бас, кой пръв ще изкукурига! Той или Адриан?

СЕБАСТИАН

Дъртият петел!

АНТОНИО

Младото петле!

СЕБАСТИАН

На какво?

АНТОНИО

На един смях!

СЕБАСТИАН

Съгласен!

АДРИАН

Макар този остров да изглежда пуст…

АНТОНИО

Ха-ха-ха!

СЕБАСТИАН

Печелиш.

АДРИАН

… безлюден и почти недостъпен откъм морето…

СЕБАСТИАН

Все пак.

АДРИАН

… все пак…

АНТОНИО

Нямаше избор човекът!

АДРИАН

… той се оказа с лек климат и разкошна флора…

АНТОНИО

Познавам една Флора. Наистина беше разкошна.

СЕБАСТИАН

И с доста лек климат, както господинът твърди.

АДРИАН

… Дъхът му е тъй сладък!

СЕБАСТИАН

Сякаш има дробове, и то охтичави.

АНТОНИО

Или се е парфюмирал в някое блато.

ГОНЗАЛО

Да, тук всичко е благоприятно за живота…

АНТОНИО

Само дето няма от какво да се живее.

СЕБАСТИАН

Да, от тази страна ще е трудничко.

ГОНЗАЛО

… Колко е сочна и свежа зеленината! Наистина красива гледка!…

АНТОНИО

Или още по-точно: сива клетка!

СЕБАСТИАН

С малко зеленикаво от плесен!

АНТОНИО

Близо е до истината все пак.

СЕБАСТИАН

Само че откъм опакото й.

ГОНЗАЛО

… Но най-рядкото чудо — нещо почти невероятно…

СЕБАСТИАН

Като повечето от чудесата.

ГОНЗАЛО

… е туй, че нашите одежди, макар да се наквасиха в морето, са запазили свежия си блясък и, вместо да станат на петна от солената вода, изглеждат току-що боядисани.

АНТОНИО

Да можеше поне един от джобовете му да проговори, щеше да го уличи в лъжа!

СЕБАСТИАН

Ако не се окаже лъжлив джоб!

ГОНЗАЛО

Дрехите ни са нови, както бяха, когато за пръв път ги облякохме в Африка за сватбата на кралската дъщеря Кларибела и туниския крал.

СЕБАСТИАН

Сполучлива сватба наистина, а пък на връщане съвсем ни потръгна.

АДРИАН

Тунис никога не е имал такава красавица за кралица!

ГОНЗАЛО

Никога, от времето на вдовицата Дидона12!

АНТОНИО

„Вдовицата“? Поврага! Откъде изскочи това „вдовицата“? „Вдовицата Дидона“!

СЕБАСТИАН

Можеше да прибави и „вдовеца Енея“ към нея!

АДРИАН

„На вдовицата Дидона“ ли казахте? Карате ме да се замисля. Че тя беше царица на Картаген, не на Тунис!

ГОНЗАЛО

Днешният Тунис е нявгашният Картаген.

АДРИАН

Картаген?

ГОНЗАЛО

Картаген, уверявам ви!

АНТОНИО

Езикът му е могъщ като Амфионовата арфа13.

СЕБАСТИАН

По-могъщ! Тя е издигала само градски стени, а той строи и къщи.

АНТОНИО

Какво ли друго небивало чудо се готви да извърши този човек?

СЕБАСТИАН

Ще мушне този остров в джоба си и ще го занесе подарък на сина си, като ябълка.

АНТОНИО

И плювайки семките му в морето, ще направи да поникнат нови острови.

ГОНЗАЛО

Точно така!

АНТОНИО

Подир година-две!

ГОНЗАЛО (към Антонио)

Говорихме, господарю, че одеждите ни изглеждат сега така нови, както бяха в Тунис, на сватбата на вашата дъщеря, която е сега кралица там.

АНТОНИО

И то най-прекрасната от всички кралици на Тунис!

СЕБАСТИАН

С изключение на вдовицата Дидона!

АНТОНИО

На вдовицата Дидона? А, да, на вдовицата Дидона!

ГОНЗАЛО

Вижте, не е ли дрехата ми такава, каквато беше, когато я облякох за пръв път, или почти такава…

АНТОНИО

Това „почти“ е по-почтително към истината.

ГОНЗАЛО

… каквато беше на сватбата на дъщеря ви?

АЛОНЗО

Ушите ми ти тъпчеш със слова,

които моят разум не приема.

Кой караше ме там да я венчавам?

Загубих своя син и имам чувство,

че нея също — задомена толкоз

далече от Италия — едва ли

ще видя пак! О, моя несравнен

наследник на Неапол и Милано!

Кой знае на каква чудата риба

храна е станал!

ФРАНЦИСКО

Много е възможно

той жив да е, кралю, видях го как

удари по гърба една вълна

и ясна я; и как след туй, встрани

отмятайки със две ръце водата,

със гръд разбиваше талаза, който

се вдигаше насреща му. Глава

държеше над вълните той и мъжки

гребеше към спасителната суша,

която, подкопана от прибоя,

като че ли се скланяше над него

за прием милосърден. Господарю,

уверен съм, че той е жив и здрав!

АЛОНЗО

Не, не, загинал е!

СЕБАСТИАН

Ако е тъй,

виновен сте вий сам. Не задомихте

в Европа дъщеря си, предпочели

да я омъжите за африканец,

далече от очите ви, които

са прави днес да плачат!

АЛОНЗО

Замълчи!

СЕБАСТИАН

Ний всички как ли не, на колене,

ви молехме! Нещастното ви чедо

в борба между покорство и погнуса

се колебаеше. И ето на,

синът ви е — страхувам се — загинал

и днеска във Неапол и Милано

вдовиците са повече на брой.

отколкото жените, на които

мъжете ще се върнат. И вината

за туй е ваша.

АЛОНЗО

Както е и моя

най-острата от болките.

ГОНЗАЛО (към Себастиан)

Синьор,

за истината, казана от вас,

са нужни подходящи миг и речник.

Вий раната развреждате, наместо

да я превържете.

СЕБАСТИАН

Брей, учен мъж!

АНТОНИО

Голям хирург!

ГОНЗАЛО

Кралю, щом вий сте в облак,

у всички нас настъпва лошо време.

СЕБАСТИАН (настрани, към Антонио)

Как каза? Лошо време?

АНТОНИО (настрани, към Себастиан)

Много лошо.

ГОНЗАЛО

Да бях плантатор аз на този остров…

АНТОНИО

Засял го би с коприва!

СЕБАСТИАН

Или с тръне!

ГОНЗАЛО

…какво на него бих устроил?

СЕБАСТИАН

Всичко

освен гуляй, защото няма вино.

ГОНЗАЛО

Да, бих устроил, крал ако му бях,

едно съвсем различно общество.

Най-първо: край на всяка търговия;

ни дума за просвета и закони;

межди, имоти, договори, служби,

богатство, бедност, право на наследство

ни помен от туй всичко; и черта

на жито, вино, масло и метали;

безделие за всекиго (включая

жените, но които ще са скромни

и чисти по природному); строй без

върховна власт!

СЕБАСТИАН

А иска да е крал

на всичко туй!

АНТОНИО

Да, този негов строй,

завършвайки, забрави как е почнал!

ГОНЗАЛО

Природата ще дава своя плод

за общо ползване и ще изчезнат

войни, предателства, топове, пушки,

оръжия, машини за убийство;

земята ще обсипва с благодат

невинните ми поданици.

СЕБАСТИАН

Ясно.

И бракът ще е нещо непознато

за всички тях!

АНТОНИО

Разбира се — държава

от фльорци и развратници!

ГОНЗАЛО

Кралю,

аз тъй ще управлявам, че векът ми

ще се нарича втори златен век.

СЕБАСТИАН (високо)

На негово величество поклон!

АНТОНИО (високо)

Живот и слава на Гонзало Първи!

ГОНЗАЛО

При туй… Дали ме слушате?

АЛОНЗО

Прощавай,

но твойта реч не ми говори нищо.

ГОНЗАЛО

Вярвам ви, ваше величество: произнесох я само за да дам с нея повод за смях на тези господа, които имат тъй чувствителни и пъргави дробове, че от нищо се разсмиват.

АНТОНИО

Ние се смеем на вас.

ГОНЗАЛО

И, значи, съм прав, защото аз по празните остроумия съм нищо пред двама ви.

АНТОНИО

Какъв удар ни нанесе, а?

СЕБАСТИАН

Слава богу, беше с плоското!

ГОНЗАЛО

Големи храбреци сте вие — и луната бихте откачили от сферата й14, ако би рекла да се застои пет седмици без промяна.

Влиза — невидим — Ариел, свирещ тържествена музика.

СЕБАСТИАН

Да, и ще идем с нея на нощен лов за птици!

АНТОНИО

Хайде, хайде, без сръдни!

ГОНЗАЛО

Аз да се сърдя на тези шеги? Няма да си рискувам името на разумен човек за подобни дреболии. Приспете ме с още малко смях, чувствам се уморен.

АНТОНИО

Добре, легнете си и ни слушайте!

Всички — освен него, Алонзо и Себастиан — заспиват.

АЛОНЗО

Заспаха всички? О, и моите клепки

да можеха да се притворят тъй

под тежките ми мисли!… Май са склонни

да го направят.

СЕБАСТИАН

Приемете, братко,

оловния подарък на съня!

Той гостенин е рядък на скръбта ни,

но дойде ли, добре я утешава.

АНТОНИО

А ние двамата ще бдим на стража

над кралската ви сигурност, додето

събудите се сам.

АЛОНЗО

Благодаря ви.

Усещам се тъй странно отмалял.

Заспива.

Ариел излиза.

СЕБАСТИАН

Каква упойна дрямка овладя ги!

АНТОНИО

От климата ще е.

СЕБАСТИАН

Защо тогава

не действа той на нашите клепачи?

На мен не ми се спи.

АНТОНИО

И аз съм бодър.

Като по даден знак заспаха всички,

гръм сякаш ги натръшка… А, синьор?

Какво ли пък?… Но стига!… Казвам: стига

да се решите!… Виждам ви в лицето

такъв, какъвто трябваше да сте!

Тоз рядък случай шепне и на вас,

пък аз короната съглеждам вече

да слиза над главата ви!

СЕБАСТИАН

Ти спиш!

АНТОНИО

Не ме ли чувате, че ви говоря?

СЕБАСТИАН

Да, чувам и разбирам, че бълнуваш!

Какво ми каза всъщност? Чудно нещо —

да спиш така, с отворени очи;

да виждаш, да говориш, да се движиш

и пак да спиш!

АНТОНИО

Не аз, Себастиане,

а ти проспиваш рядката възможност;

уж буден, а очи пред нея стискаш!

СЕБАСТИАН

Ти хъркаш разбираемо. Долавям

във твойто хъркане известен смисъл.

АНТОНИО

Сериозно ти говоря и ако

и ти сериозно слушаш ме, ще станеш

трикратно по-голям!

СЕБАСТИАН

Кому го казваш,

на мене, застоялата вода?

АНТОНИО

Ще те науча да прииждаш!

СЕБАСТИАН

Хайде!

Да спадам от рождение ме учи

наследствената вялост.

АНТОНИО

Да би знаял

как сам разхвалваш замисъла, с който

си правиш смях, как пищно го обличаш

в стремежа си да го покажеш гол:

та именно от вялост или страх

до гроба неудачниците киснат

във постоянен отлив!

СЕБАСТИАН

Продължавай!

Очите и ликът ти ми говорят,

че раждаш плод съществен, който с мъки

излиза на бял свят.

АНТОНИО

Да, точно тъй е:

макар че тоз умник със къса памет —

чиято послесмъртна памет също

не ще е дълга — иска да внуши

(защото нему дай му да внушава!)

на краля, че синът му е спасен,

това е невъзможно, както туй,

че сам дъртакът би могъл да плува

тъй, спейки тук!

СЕБАСТИАН

И аз не се надявам,

че той е жив.

АНТОНИО

В таз липса на надежда

за вас надежда ражда се тъй висша,

че най-честолюбивото око

не може да съзре над нея друго!

Съгласен ли сте с мен, че Фердинанд

се е удавил?

СЕБАСТИАН

Да.

АНТОНИО

Тогаз кажете:

след него кой остава пръв наследник

на краля?

СЕБАСТИАН

Кларибела.

АНТОНИО

Таз, която

понастоящем е кралица в Тунис,

на разстояние един живот

и още десет левги; таз, която

додето вест получи от Неапол —

освен ако е слънцето вестител

(Човекът от Луната15 би бил бавен!),

бради на младенците ще пораснат,

отлични за бръснача; таз, която

е зад море тъй страшно, че от него

погълната бе цялата ни флота,

макар че нас изхвърли да играем

пиеса, чийто пролог бе дотук,

а действието отсега нататък —

във нашите ръце!

СЕБАСТИАН

Каква нелепост!…

Как каза? Ти си прав, че Кларибела

е туниска кралица и ще бъде

неаполска; и също тъй си прав,

че между Тунис и Неапол има

известно разстояние.

АНТОНИО

Което

със всяка своя педя ви крещи:

„Не може Кларибела да се върне

през мен в Неапол. Да си гледа Тунис!

А ти недей да спиш!“ Ако е вечен

тоз техен сън, с какво ще са по-зле?

Ще се намери кой да управлява

Неапол като тез хъркачи тук,

а има и бъбривци не по-лоши

от тоз Гонзало! Аз самият мога

да дрънкам като него сврачи речи16!

На моя ум да бяхте, какъв случай

за вас би представлявал този сън?

Разбрахте ли ме?

СЕБАСТИАН

Струва ми се — да.

АНТОНИО

И как ще обласкаете тогава

туй свое щастие?

СЕБАСТИАН

Сега си спомням,

че ти навремето отне престола

на брат си Просперо.

АНТОНИО

И как чудесно

лежи ми — вижте — неговата дреха!

Слугите му сега са ми слуги,

а бях наравно с тях!

СЕБАСТИАН

А съвестта?

АНТОНИО

Къде е разположено туй нещо,

прощавайте? Да беше елин, мазол,

пантофи бих обул; но във гръдта си

не чувствам аз подобно божество.

Да ме деляха от Милано двайсет

такива съвести, аз до една

ги бих смразил и пак стопил, преди

да ми попречат с нещо! Ей го брат ви!

Той ценен ще е колкото пръстта,

върху която се е проснал тъй,

ако със тоз приятел от стомана

(пет пръста ще му стигнат) го направя

не само да ви мяза на мъртвец,

но и такъв да бъде! В това време

ще можете и вие да приспите

завинаги тоз глупав многознайко,

за да не мърка! Другите ще слушкат

охотно, както мачка лочи мляко,

и ще нагласят точния си час

по нашия!

СЕБАСТИАН

Ще следвам твоя пример,

добри приятелю! Ще завладея

и аз Неапол, както ти — Милано!

Измъквай меча си! Едничък удар

от дан васалска ще те отърве

и като стана крал, ще имаш мойта

признателност!

АНТОНИО

И вий вадете своя,

така че едновременно със мене

да ръгнете Гонзало!

СЕБАСТИАН

Стой! Две думи!

Влиза — невидим — Ариел, свирещ и пеещ.

АРИЕЛ

С изкуството си моят господар

узна, че ти, добър към него нявга,

намираш се в опасност, й ме прати

(защото инак ще се провали

и неговият план) да се намеся.

Пее в ухото на Гонзало.

„Както хъркаш си така,

с меч предателски в ръка

те дебне враг!

За да имаш още дни,

чара сънен отмахни —

на крак, на крак!“

АНТОНИО

… Тогаз по-бързо!

ГОНЗАЛО (събужда се)

Ангели небесни,

пазете краля ни!

Другите се събуждат.

АЛОНЗО

Какво? Станете!

Какви са тези мечове? Защо са

тез погледи на кръв?

ГОНЗАЛО

Какво се случи?

СЕБАСТИАН

Миг няма, както бдяхме над съня ви,

страхотен рев на бик или по-скоро

на лъв раздра слуха ни. Просто ужас!

Не го ли чухте?

АЛОНЗО

Нищо не съм чул!

АНТОНИО

Той би уплашил даже великан!

Земята потрепера! Вероятно

било е рев на цяло лъвско стадо!

АЛОНЗО

А вий, Гонзало, да сте чули нещо?

ГОНЗАЛО

Повярвайте ми, господарю — само

едно съвсем особено бръмчене,

което ме пробуди. Аз извиках

и със вика си стреснах вас, но вече

те бяха със оръжие в ръце.

Шум имаше наистина и трябва

нащрек да сме или да се преместим,

и то с готови мечове.

АЛОНЗО

Да тръгнем

и да потърсим бедния ми син!

ГОНЗАЛО

Дано го пази бог от зверовете,

защото чувствам: жив е!

АЛОНЗО

Да вървим!

АРИЕЛ

Търсете го! Във плана ни това е.

За стореното Просперо ще знае!

Излизат.

ВТОРА СЦЕНА

Другаде на острова.

Влиза Калибан с товар дърва на гръб.

Гръмотевици.

КАЛИБАН

Дано каквито язви и зарази

от гнилочи, мочури и блата

изсмуква слънцето, да се полепят

по този Просперо, додето стане

на гнойник целият. Макар да зная,

че неговите Духове ме чуват,

не мога да се спра да не кълна!

Без него те не щяха да ме плашат

с лица на таласъми, да ме щипят,

да ме въргалят в кал, да ме отбиват

от пътя ми с блуждаещи огньове —

под негова принуда те го вършат,

а той насъсква ги по мен за нищо

и те като маймуни ми се зъбят

и хапят ме; търкалят се пред мене

и впиват в босите ми ходила

игли на таралежи; с грозен съсък

на цепнати езичета, от който

загубвам ум, по мене се увиват

като усойници!…

Влиза Тринкуло.

На, ето почват!

Един от тях ме търси да ме мъчи,

защото закъснял съм със дървата.

Ще легна тук, дано не ме съгледа!

ТРИНКУЛО

Ни дръвче, ни шубрак да се подслониш от най-лекия дъжд, а се готви нова буря! Оня черен облак, ей там, големия, ми прилича на огромен прогнил мех, готов да ливне съдържанието си отгоре ми. Ако рече да затрещи, както преди малко, не знам къде ще си завра главата! Ей го на, готви се да се излее!… Я, а какво е това? Човек или риба? Живо или умряло? Риба ще е. Смърди на риба, и то не много прясна. Съвсем като стар чироз! Чудна риба! Да бях в Англия — бил съм там, зная ги, — че да окача това чудо над фирмата си, ни един панаирски зяпач няма да ме отмине, без да ми издрънка сребърна монета! Там този урод щеше да ме направи човек. На англичаните дай им чуждестранни уроди. Те една пара няма да дадат на някой сакат просяк, но десет ще изръсят, за да видят един изсушен индиец!… Краката му са човешки. И перките са му като ръце. И топъл, честна дума! Променям първото си предположение: това не е риба, а тукашен островитянин, ударен от гръм.

Гръмотевица.

Олеле, отново почва! Най-добре ще е да се мушна под наметката му — друг подслон няма наоколо. Неволя дом не избира: спиш, с когото падне! Ще се завия така, додето бурята се изцеди до дъно.

Мушва се под наметката на Калибан.

Влиза, пеейки, Стефано, с бутилка в ръка.

СТЕФАНО

„Морето дойде ми до гуша,

желая да умра на суша!…“

Не, тази нататък е мръсна; не подхожда за погребение. Карай, в това ми е утехата!

Пие.

„За шкипера, боцмана, юнга и мен

са всички женички букет —

ний любим и Меги, и Мол, и Мадлен,

и мразим единствено Кет!

Защото подуши ли дъх на матрос,

тя «Махай се!» вика, набърчила нос;

защото желае таз дърта брантия,

шивач да я чеше, където сърби я!

А щом е такава — момчета, към кея!

Шивачите нека тропосват я нея!“

И тази е мръсна, но в това ми е утехата!

Пие.

КАЛИБАН

Недей ме измъчва! О-о-о!

СТЕФАНО

Какво е това? Да не е дяволът, а? Преструваш се на дивак, правиш се на индианец, а? Не съм се избавил от удавяне, за да се стряскам от едно четириного. Казано е за мене: „Няма на тоя свят човек на четири крака, който ще го накара да отстъпи!“ — и така ще се казва, докато Стефано издъхне предспиртното си издихание.

КАЛИБАН

Духът ме мъчи! О-о-о!

СТЕФАНО

Трябва да е някакво туземно чудовище с четири крака, което, изглежда, е пипнало треска. Но откъде, взел го дявола, е научило езика ни? Дори само за това да е, ще му помогна: ако успея да го излекувам и опитомя, ще го закарам в Неапол и ще бъде подарък, достоен за кой да е император!

КАЛИБАН

Не ме мъчи, моля ти се! Ей ги дървата, носех ги вече!

СТЕФАНО

В пристъп е сигур и затова дрънка каквото му падне. Ще му дам да си кръкне от бутилката. Ако му е за пръв път, може да му пресече пристъпа. Да мога да го излекувам и опитомя — цена няма да има! Който го получи, ще ми го е платил скъпо и прескъпо.

КАЛИБАН

Знам те — малко ме поотпусна, но пак ще почнеш! Усещам го по треперенето ти — Просперо те насъсква!

СТЕФАНО

Пис-пис-пис! Хайде, отвори уста! От това млекце и котка проговаря. Една глътка ще ти пресече треската, бъди сигурен!

Дава на Калибан да те.

Не си знаеш приятелите. Зяпни отново!

ТРИНКУЛО

Този глас ми е познат! Да не е… но той се удави! Не, това са дяволи! Спаси ме, господи!

СТЕФАНО

Четири крака и два гласа — извънредно деликатно чудовище! С предния си глас може да прави комплименти на приятеля си, а със задния — да го хули колкото си иска. До дъно ще му я излея, дано се излекува!… Гълтай!… Амин! Сега ще ти цръкна малко и в другата уста.

ТРИНКУЛО

Стефано!

СТЕФАНО

Другата му уста ме извика по име! Господи, помилуй! Това е дявол, не е чудовище! Ще го оставя! Не ща да имам вземане-даване с Лукавия!

ТРИНКУЛО

Стефано, ако си Стефано, пипни ме и ми отговори! Аз съм Тринкуло — не бой се! — твоят приятел Тринкуло!

СТЕФАНО

Ако си Тринкуло, излез! Ще те издърпам за по-късите крака. Ако тук има твои крака, тези ще са!

Измъква Тринкуло изпод наметката на Калибан.

Я, наистина излезе Тринкуло! Как си се превърнал в изпражнение на това чудовище? Или то тръшка тринкули всеки ден?

ТРИНКУЛО

Ваех го за убито от гръм. Но ти не се ли удави? Почвам да мисля, че не си се удавил. Бурята премина ли? Аз се скрих от нея под наметката на този урод. Значи, жив си, Стефано? Станахме на острова двама неаполитанци!

СТЕФАНО

Моля те, недей ме въртя! Стомахът ми не е много сигурен.

КАЛИБАН (настрани)

Това са дивни висши същества,

не духове! Тоз бог е от добрите,

а и напитката му е небесна.

Ще падна на колене!

СТЕФАНО

И как се отърва? Как дойде дотук? Закълни се в тази бутилка и честно ми разкажи как се добра дотук! Аз яхнах една бъчва с херес17, която моряците бяха хвърлили зад борда. Закълни се в тази бутилка, която собственоръчно направих от кора на дърво, след като морето ме изхвърли на брега!

КАЛИБАН

Заклевам се в тази бутилка, че ще ти бъда верен поданик, защото питието ти е неземно!

СТЕФАНО

На! Разправи сега: как се спаси?

ТРИНКУЛО

Изплувах до брега като патица. Аз плувам като патица, кълна се!

СТЕФАНО

Добре. Целуни светата книга!

Дава му да пие.

Макар да плуваш като патица, видът ти е на гьсок.

ТРИНКУЛО

Повече нямаш ли, а, Стефано?

СТЕФАНО

Цяла бъчва, нали ти казах! Търкулнах я в една пещера край брега — чудо изба!… Е, чудовище, как е треската ти?

КАЛИБАН

Не си ли паднал от небето?

СТЕФАНО

Не, от луната. Аз съм Човекът, който по-рано живееше на нея.

КАЛИБАН

Виждал съм те и съм се молил на тебе. Моята господарка ме научи да те виждам, тебе и кучето, и съчките ти. Ти си мой бог!

СТЕФАНО

Добре, целуни светата книга!

Дава му да пие.

Аз ще я изпълня с ново съдържание. Закълни се!

Калибан пие.

ТРИНКУЛО

Честна дума, това чудовище се оказа много глупаво. Само дето се уплаших от него! „Лунният човек!“ Съвсем лековерно чудовище! Ха, така! Тази глътка не беше от лошите, ей богу!

КАЛИБАН

Ще ти покажа всички плодородни

места на този остров, господарю!

Краката ти целувам и те моля,

бъди мой бог!

ТРИНКУЛО

Ей богу — нечестиво чудовище и голямо къркало! Щом богът му заспи, ще му задигне бутилката като едно нищо!

КАЛИБАН

Краката ти целувам! Клетва давам,

твой поданик ще бъда!

СТЕФАНО

Хайде тогава! На колене, и давай я тази клетва!

ТРИНКУЛО

Това песоглаво чудовище ще ме накара да се пукна от смях. Такава грозотия не бях виждал. Сърби ме ръката да му хвърля един бой, но…

СТЕФАНО

Хайде, целувай!

ТРИНКУЛО

…понеже е пияно, горкото, от мене да мине! Отвратително чудовище!

КАЛИБАН

Ще ти събирам ягоди и съчки,

в морето риба ще ловя за теб,

ще те науча где е най-добрата

вода на този остров! Мор да тръшне

тирана, на когото бях слуга!

Дърва от днеска няма да му нося,

на теб ще служа, висше същество!

ТРИНКУЛО

Невероятно смешно чудовище — да нарича „висше същество“ едно изпаднало пиянище!

КАЛИБАН

Поискай само и ще ти покажа

где има диви ябълки и где

на гъсти кичури расте лещакът;

где сойките гнездят ще ти открия;

фъстъци ще ти ровя с дълги нокти;

ще те науча да ловиш със примки

скокливите маймуни; морски птици

от стръмните скали ще ти донасям.

Ще дойдеш ли със мене, господарю?

СТЕФАНО

Добре, води ни без много приказки! Тринкуло, тъй като кралят и всички други се издавиха, този остров е наше владение. На, носи моята бутилка! Скоро ще я напълним отново, приятелю Тринкуло!

КАЛИБАН (пее пиянски)

„Сбогом, господарю, сбогом…“

ТРИНКУЛО

Виж го ти, чудовището — и пие, и вие!

КАЛИБАН

„Край от днес на всички тез:

— Наклади!… Дърва донес!…

Вир за риба изкопай!…

Търкай! Мий!… — На всичко край!

Бан-бан-бан,

Какалибан

бог си има нов сега,

ти търси си нов слуга!“

Свободен! Хо-хо-хо! Свободен! Хей! Свободен! Хей! Свободен!

СТЕФАНО

Води ни, уродливи поданико!

Излизат.