Бурята (Романс)

ПЪРВА СЦЕНА

Пред пещерата на Просперо.

Влиза Фердинанд, носещ един пън.

ФЕРДИНАНД

Телесните игри са нявга трудни,

но раждат удоволствие; нерядко

човек без ущърб за честта си може

да върши низка работа; и често

се стигат с груби средства висши цели.

Таз долна служба би била за мене

омразна толкоз, колкото е тежка,

но мойта господарка, о, тя буди

живот във всичко мъртво и превръща

труда ми в радост! Тя е десет пъти

по-ласкава, отколкото баща й

е смръщен и суров. А той е цял

направен от суровост: аз съм длъжен

да пренеса и подредя хиляда

такива тежки пънове. Тя плаче,

като ме гледа, и твърди, че нивга

тъй долна работа не е видяла

подобен изпълнител… Аз забравям

за своя дълг, но тези сладки мисли

ме ободряват и от тях трудът

спори ми повече.

Влизат Миранда и зад нея-невидим — Просперо.

МИРАНДА

О, момко, моля,

не се трудете толкова! Да бяха

светкавици превърнали на пепел

тез дънери! Сложете на земята

товара си и дайте си почивка!

Във огъня тоз път ще лее сълзи,

задето ви е мъчил тъй! Баща ми

от своите книги няма да се вдигне

поне три часа.

ФЕРДИНАНД

Скъпа господарко,

ще се смрачи, преди да съм завършил.

МИРАНДА

Седнете, починете си, пък аз

ще ви заместя в носенето. Хайде,

подайте ми тоз пън!

ФЕРДИНАНД

Не, дивно чудо,

гръбнак ще счупя, жили ще разкъсам,

но няма да допусна срам такъв:

да работите вий, а аз да гледам

със скръстени ръце!

МИРАНДА

Тоз труд подхожда

на мене толкоз, колкото на вас:

при туй за мен по-лек ще е, защото

сама ще съм го искала, а вие

го вършите насила.

ПРОСПЕРО (настрани)

Бедно птиче,

заразата е в тебе — твоят жар

доказва го!

МИРАНДА

Видът ви уморен е.

ФЕРДИНАНД

Не, скъпа господарко! Щом ви виждам,

за мен и вечерта е бодро утро!

Кажете ми — и питам ви, защото

в молитвите си искам да ви включа, —

о, дивна, как се казвате?

МИРАНДА

Миранда…

Ах, татко, твойта воля аз престъпих!

ФЕРДИНАНД

Миранда! — Сладко име, чийто смисъл

тъй точно ви подхожда, рядко чудо,

достойно за възхита! Не една

девойка знатна грабвала е в плен

окото ми и не една слуха ми

е галила със говор мелодичен;

харесвал съм за качества отделни

ту тази, ту оназ, но ни една —

от все сърце, защото всеки път

по някой недостатък в спор е влизал

със качествата им, а вий, о, вий,

върховно съвършенство, вий сте сякаш

изваяна от най-доброто само

във всички тях!

МИРАНДА

Аз друга не познавам

от моя пол; не помня женски лик,

със изключение на своя собствен

във огледалото; а от мъжете,

които бих могла да нарека

човеци, съм видяла само вас,

приятелю, и своя скъп родител.

Какви на вид са другите, не зная,

но в скромността заклевам се (която

е главният брилянт на мойта зестра),

че вън от вас друг спътник не желая

и че фантазията ми не може

да си въобрази друг образ, който

ми би харесал тъй!… Но аз бърборя,

без много да му мисля, и забравям

заръката на татко си.

ФЕРДИНАНД

Миранда,

аз принц по титла съм, а може би —

уви! — и крал, и толкоз бих търпял

дърва да нося, колкото муха —

да лази по устата ми, ако…

О, чуйте ме! Когато ви съгледах,

сърцето ми към вас политна мигом

и стори ме ваш роб! За вас, о, чудо,

превърнах се във този търпелив

дьрвоносач!

МИРАНДА

Нима сте ме обикнал?

ФЕРДИНАНД

Небе, земя, свидетели бъдете

на моите думи: ако са правдиви,

мечтите ми венчайте със успех;

ако лъжливи са, осъществете

наопаки сполуките, които

били са ми предписани. Да, аз ви

обичам, уважавам и ценя

над всяка граница, над всичко друго

на тоя свят!

МИРАНДА

Аз трябва да съм луда,

щом плача от това, което пълни

сърцето ми със радост!

ПРОСПЕРО (настрани)

Чудна среща

на две избрани чувства! Небесата

да ръснат със обилна благодат

плода й!

ФЕРДИНАНД

Защо плачете?

МИРАНДА

Защото

не смея да предложа туй, което

жадувам да отдам, и дваж по-малко —

онуй да взема, без което няма

живот за мен!… Не, гатанки това са,

а колкото по-много се старая

да скрия чувството си, толкоз по

наяве то изскача. Напусни ме,

извъртане свенливо, дай ми слово,

безхитростна и свята откровеност!…

Жена ако ме искате, то ей ме;

не ме ли искате, ще ви слугувам

до гроба си! Като съпруга прав сте

да ме отхвърлите; като прислуга

не можете, мой скъпи!

ФЕРДИНАНД

Господарка

за мене ще си ти, пък аз ще бъда

служител твой навеки!

МИРАНДА

И съпруг?

ФЕРДИНАНД

О, да, и то със жажда във сърцето,

с каквато роб жадува волност! Ето

ръката ми!

МИРАНДА

И ето ти и мойта

със трепета ми в нея! Сбогом, мили,

доскоро виждане!

ФЕРДИНАНД

Доскоро, скъпа!

Той и Миранда излизат в различни посоки.

ПРОСПЕРО

Не може мойта радост да се мери

със тяхната, защото обичта им

за тях е изненада; и все пак

не бих се радвал тъй на нищо друго…

Но книгите ме чакат — предстои ми

да свърша до вечеря много нещо

във връзка с плана си.

Излиза.

ВТОРА СЦЕНА

Другаде на острова.

Влизат Калибан, Стефано и Тринкуло.

СТЕФАНО

Няма да ми противоречиш! Вода ще пием, като опразним бъчвата — дотогава ни капка! Така че дръж курса и напред! Слуго-чудовище, къркай за мое здраве!

ТРИНКУЛО

„Слуго-чудовище“! Ама че щур остров! То казва, че на него имало всичко петима души. Ние сме трима от тях — ако и другите двама са пернати като нас, лошо й се пише на тукашната държава!

СТЕФАНО

Ще пиеш, щом ти заповядвам! Я се виж как са ти хлътнали очите в черепа!

ТРИНКУЛО

Че къде искаш да му хлътнат? Щеше да бъде двойно чудовище наистина, ако му бяха хлътнали отзад!

СТЕФАНО

Слуго-чудовището ми си е удавило езика в хереса! А мене цялото море не може да ме удави! Аз, докато стигнах сушата, изплувах трийсет и пет левги насам-натам! Чудовище, ще ми бъдеш подначалник или знаменосец!

ТРИНКУЛО

Знаменосец — не! То себе си не може да носи. Виж, за подмочалник ще е добро.

СТЕФАНО

Ние няма да бягаме, нали, месье чудовище?

ТРИНКУЛО

Как ще бягате, като не можете и да ходите! Като кучета ще лежите с изплезени езици!

СТЕФАНО

Уроде, продумай нещо, ако си урод на място!

КАЛИБАН

О, твоя светлост, дай ми да полижа

подметките ти! Аз на него няма

слуга да бъда! Няма смелост в него!

ТРИНКУЛО

Лъжеш, свръхневежествено чудовище! Аз съм в настроение да ударя пристав в мутрата! Кога си видяло ти, рибо-пиянище, страхливец да изпие толкоз херес, колкото мене днес? Или смяташ, че макар да си само полуриба-получудовище, имаш право да говориш чудовищни лъжи?

КАЛИБАН

Видя ли как се подиграва с мен?

Кажи му да престане, твоя светлост!

ТРИНКУЛО

„Светлост“ ли рече? Как може едно чудовище да е толкоз тъпо?

КАЛИБАН

На, ето, продължава! Ухапи го

за гърлото, велики господарю!

СТЕФАНО

Дръж си езика, Тринкуло! Ако те усетя, че си метежник — ще ми увиснеш на първото дърво! Горкото чудовище, то е мой поданик и не позволявам да бъде обиждано!

КАЛИБАН

Благодаря ти, светли господарю!

Бъди добър отново да изслушаш

молбата ми!

СТЕФАНО

На драго сърце. Коленичи и ми я повтори! Аз ще стоя прав. И Тринкуло също.

Влиза — невидим — Ариел.

КАЛИБАН

Един магьосник — както вече знаеш —

отне ми острова със хитрина,

а мен зароби…

АРИЕЛ

Лъжеш!

КАЛИБАН

Аз да лъжа?

Та лъжеш! Ти, креслив маймун! Ще кажа

на моя господар да те убие!

СТЕФАНО

Тринкуло, ако още веднъж го прекъснеш, кълна се в този юмрук, ще ти избия зъбите!

ТРИНКУЛО

Че аз нищо не съм казал!

СТЕФАНО

Млък, казах! Нито дума!… Продължавай!

КАЛИБАН

С магии разни той ми взе тоз остров!

От мен го взе! И затова те моля

да го накажеш! Теб не те е страх,

а този тука няма да посмее!…

СТЕФАНО

Това е положително.

КАЛИБАН

Ще станеш господар на този остров

и аз на теб ще служа!

СТЕФАНО

А как ще стане тая работа? Можеш ли да ме заведеш до този, от когото се оплакваш?

КАЛИБАН

Да, мога! А пък ти ще му забиеш

в главата един гвоздей, както спи!

АРИЕЛ

Не можеш, лъжльо!

КАЛИБАН

Ах, ти, пъстра сврако!

ще видиш ти, креслив подигравано!

Набий го, господарю, и вземи му

бутилката! Аз няма да му кажа

къде извира прясната вода —

да лочи от морето!

СТЕФАНО

Тринкуло, не си търси белята! Ако още веднъж прекъснеш чудовището ми, ще прогоня милосърдието от сърцето си и ще те начукам като сушена риба!

ТРИНКУЛО

Какво съм направил? Нищо не съм направил! Ще се вдигна оттука!

СТЕФАНО

А не му ли каза „лъжльо“?

АРИЕЛ

Ти си лъжльо!

СТЕФАНО

Кой? Аз? На ти един „лъжльо“!

Бие го.

И ако искаш още, кажи го пак!

ТРИНКУЛО

Не съм казвал такова нещо! Ти си пощурял и ти се счуват разни работи! Ето докъде докарва испанското вино! Да ти се не видяло и чудовището! Юмрукът да ти изсъхне!

КАЛИБАН

Ха-ха-ха!

СТЕФАНО

Продължавай нататък!

Към Тринкуло.

Ти стой настрана, разбрано?

КАЛИБАН

Набий го хубаво! И аз след малко

ще почна да го бия!

СТЕФАНО

Продължавай!

КАЛИБАН

Той има навик, както съм ти казвал,

да спи след обед. И тогава ти —

откраднеш ли му книгите — ще можеш

главата му да пръснеш с някой пън,

със кол да го изкормиш, да му резнеш

гръкляна с нож! Да, тях като му вземеш,

ще стане той по-глупав и от мене

и духовете няма да го слушат,

защото като мен го мразят смъртно.

Но изгори му само тях, понеже

във пещерата му е пълно с фина

покъщнина (така й вика той)

за времето, когато се надява

да има дом. Но главното за тебе,

помни, е хубостта на дъщеря му!

Той казва сам, че тя е несравнима.

Жени не знам аз други освен нея

и Сикоракса, майка ми, но тя

пред майка ми е сякаш светъл ден,

сравнен с нощта!

СТЕФАНО

Добра е, значи?

КАЛИБАН

Отлична за леглото ти, кълна се,

и славна челяд ще ти наплоди!

СТЕФАНО

Чудовище, аз ще му видя сметката на твоя магьосник! Двама с дъщеря му ще бъдем тук крал и кралица! — Да живеят техни величества! — А Тринкуло и ти ще бъдете вицекрале. Какво ще кажеш за тази работа, Тринкуло?

ТРИНКУЛО

Чудесна е!

СТЕФАНО

Дай си ръката! Съжалявам за юмрука, но дръж си езика, докато си жив!

КАЛИБАН

След половина час ще е заспал.

Ще го убиеш ли?

СТЕФАНО

Кълна се, да!

АРИЕЛ

Но той преди това ще го узнае!

КАЛИБАН

О, как се радвам! Да се веселим!

Бъди така любезен, господарю,

запей отново припева, на който

току-що ме научи!

СТЕФАНО

На твоите услуги, чудовище! Каквото поискаш, стига да е разумно! Хайде, Тринкуло, почваме!

Пеят.

„Не гледай на туй, а на другото плюй!

На другото плюй и не гледай на туй!

Мисълта е свободна!“

КАЛИБАН

Не беше тъй!

Ариел изпълнява мотиви на тъпанче и свирка.

СТЕФАНО

О, туй какво е?

ТРИНКУЛО

Това е мотивът на нашата песен, изпълнен в празното от синьор Никой.

СТЕФАНО

Ако си човек, яви се, ако си дявол, сам се вземи!

ТРИНКУЛО

Прости ми греховете, господи!

СТЕФАНО

Смъртта урежда всички дългове. Не ме е страх от теб… Господи, помилуй!

КАЛИБАН

Уплаши ли се, господарю мой?

СТЕФАНО

Аз? Никога!

КАЛИБАН

Не се страхувай — островът гъмжи

от шумове, мелодии и звуци,

изпълващи слуха със сънна сладост

и винаги безвредни; много често

безбройни струнни инструменти бръмкат

приятно във ушите ми, а друг път

долавям гласове, които, даже

от дълъг сън току-що да съм станал,

приспиват ме отново; и във дрямка

пред мене облаците се открехват,

разкривайки съкровища, които

така готови са да се изсипят

отгоре ми, че аз през плач се моля

отново да заспя.

СТЕФАНО

Щом музиката тук е безплатна, славно кралство ще имам!

КАЛИБАН

Като убиеш Просперо.

СТЕФАНО

Няма да чака дълго. Помня какво ми каза.

ТРИНКУЛО

Звукът се отдалечава. Да тръгнем подире му, пък после ще се заемем с нашата работа!

СТЕФАНО

Чудовище, води ни! След теб сме. Ще ми се да го видя тоя музикант — майсторски бие тъпанчето си.

ТРИНКУЛО (към Калибан)

Тръгваш ли?… Където си ти, Стефано — там и аз!

Излизат.

ТРЕТА СЦЕНА

Другаде на острова.

Влизат Алонзо, Себастиан, Антонио, Гонзало, Адриан, Франциско и други.

ГОНЗАЛО

Кралю, кълна се в Божията майка,

не мога вече! Старите ми кости

болят ме от въртенето из този

безкраен лабиринт. Ще ми простите,

но трябва да почина.

АЛОНЗО

Драги старче,

как тебе да упрекна, като сам съм

тъй капнал от умора, че се чувствам

напълно затъпял? Седни! Аз вече

слуха си ще запуша за таз стара

ласкателка, Надеждата. Удавен

е тоз, когото търсим, и морето

се киска, като гледа това наше

безцелно лутане! Да бъде тъй.

Отписвам го.

АНТОНИО (настрани, към Себастиан)

Това ме крайно радва.

Зарад една случайна несполука

не се отмятайте от туй, което

си дадохте за цел!

СЕБАСТИАН (настрани, към Антонио)

Ще го направим

при първи случай!

АНТОНИО (настрани, към Себастиан)

Тази нощ предлагам!

Убити от умората, те няма

нащрек да бъдат, както ако са

отдъхнали.

СЕБАСТИАН (настрани, към Антонио)

Решено! Тази нощ!

Странна тържествена музика.

Горе се появява18 — невидим — Просперо.

АЛОНЗО

Какви са тези хармонични звуци?

Я, чуйте!

ГОНЗАЛО

Дивна музика!… О, боже!

Влизат няколко чудновати същества, които внасят, поздравявайки любезно, маса с ястия, приканват към нея краля и останалите и излизат.

АЛОНЗО

Прати ни своите ангели, небе!

Какви ли бяха тези?

СЕБАСТИАН

Странни кукли!

От днес съм убеден, че еднорози19

наистина се срещат и че нейде

в Арабия на някакво дърво

живей единствената птица — Феникс20!

АНТОНИО

Аз също! Ако ще сега да дойде

пред мене всичко онова, което

не е за вярване, ще го повярвам

и потвърдя под клетва! Убедих се,

че мореходците не съчиняват,

макар глупците да се гаврят с тях

във родината им!

ГОНЗАЛО

Нима в Милано

ще ми повярват, че видял съм тука

островитяни (тъй като безспорно

туй бяха местни жители), които,

макар и странни външно, удивляват

с приятен нрав, какъвто много рядко

се среща сред нас, хората, ако

изобщо среща се?

ПРОСПЕРО (настрани)

В туй, честни старче,

си много прав, защото неколцина

присъствуващи тука са по-зли

от дяволи!

АЛОНЗО

Аз още съм замаян!

Тез образи, движения и звуци

говореха — макар и с ням език —

тъй сладко на душата ми!

ПРОСПЕРО (настрани)

Пести си

похвалите за края!

ФРАНЦИСКО

И как странно

се изпариха в миг!

СЕБАСТИАН

Това не пречи,

щом гозбите не са се изпарили.

Кралю, ще ги опитате ли?

АЛОНЗО

Не!

ГОНЗАЛО

Недейте се страхува, ваша светлост!

Кой вярваше, когато бяхме малки,

че съществуват някъде планинци

с висящи до гърдите бичи гуши

или човеци със глави, растящи

направо от гърдите им — неща,

които с доказателства подкрепя

днес всеки пътешественик, заложил

едно за пет21?

АЛОНЗО

Добре, ще ги опитам,

пък ако ще да ям за сетен път!

И тъй и тъй, доброто от живота

е вече зад гърба ми. Братко, княже,

хапнете си и вий!

Светкавици и гръмотевици.

Влиза Ариел във вид на харпия22, той плясва с криле над масата и всички ястия — с помощта на остроумно приспособление — изчезват.

АРИЕЛ

Вий тримата сте грешници, които

по воля на Фортуна, властелинка

на земния ни свят и всичко живо,

неутолимото море избълва

на този остров, непознаващ хора,

защото за живот сред хора вие

не сте пригодни!… Аз ви взех ума,

а с храбростта на лудия, човек

посяга върху себе си!

Алонзо, Себастиан и другите измъкват мечове.

Глупци!

Ний всички — аз и моите подобни —

слуги сме на Съдбата и металът

на тези мечове, които вие

тъй смехотворно махате, по-лесно

ще нарани невидимия вятър

или зарастващата в миг вода,

отколкото да накърни едничко

перце от мойта гръд! И тези с мене

са също като мен неуязвими,

а даже да не бяха, твърде тежки —

опитайте! — за слабите ви китки

са мечовете ви… ще ви припомня

(със таз поръка тук съм), че вий трима

свалихте от миланския престол

добрия Просперо и с дъщеря му

на мъки и опасности в морето

обрекохте го, зли; зарад което

Мощта, която — знае се — забавя,

но не забравя, срещу вас надъха

морята, бреговете, всички твари

да ви не дават мир. На теб, Алонзо,

сина тя грабна и чрез моя глас

на трима ви вещае бавна мъка

(по-страшна от най-злата бърза смърт),

която ще ви следва неотстъпно

до края ви! Единственият способ

да се спасите от гнева й, който

на тоз пустинен остров неизбежно

ще падне над главите ви, е в туй

да се покаете и отдадете

на праведен живот!

Изчезва с гръм. След това, с нежна музика, влизат отново чудноватите същества и с подигравателни мимики и движения изнасят масата.

ПРОСПЕРО

Във образа на харпия ти беше

отличен, Ариел — изящно тя

погълна гозбите им, а в речта си

ни дума не пропусна. Моите низши

служители, и те, добре и живо

изпълниха, каквото бях им казал.

Вълшебствата ми действат и тез мои

заклети врагове са в пълна власт

на лудостта. Аз мога да направя

каквото искам с тях. Ще ги оставя

във плен на пристъпа им и ще ида

при Фердинанд, когото за удавник

те вече смятат, и при таз, която

и той, и аз обичаме.

Излиза горе.

ГОНЗАЛО

Кралю, във името на всичко свято,

защо стоите с този втренчен поглед?

АЛОНЗО

Чудовищно, чудовищно, Гонзало!

Като че ли вълните, реч добили,

разгласяха греха ми! Ветровете

през зъби сякаш свиреха! Гърмът,

подобно басова тръба на орган,

бучеше с нисък тътен това грозно

за мене име: „Просперо!“ Греха ми

тръбеше той! Да, да, заради мене

лежи сега синът ми в дън морето,

но даже ако трябва да се спусна,

където лот оловен не е стигал,

ще го намеря аз и ще заспя

до него в тинята!

Излиза.

СЕБАСТИАН

Поединично

да идват само, аз ще се разправя

с цял пъкъл дяволи!

АНТОНИО

И аз съм с теб!

Излиза заедно със Себастиан.

ГОНЗАЛО

И тримата изпаднаха в безумство —

ужасният им грях, като отрова,

която действува след дълго време,

започва да им хапе съвестта…

Вий имате по-пъргави нозе —

вървете подир тях, за да ги спрете,

ако — недай си боже — този бяс

ги тласне към беда!

АДРИАН

След мене, моля!

Излизат.