Бурята (Романс)

ЕПИЛОГ

ПРОСПЕРО

Без чарове и без магия

сега на себе си самия

съм предоставен и от вас

зависи вече дали аз

затворник ще остана тука,

или ще плавам към сполука.

Но както, с трон сдобил се пак,

сам аз простих на своя враг,

вий, зрители, със кобно слово

не ми присъждайте сурово

изгнание на остров пуст,

а със ветреца многоуст

на своята хвала крилата

за път издуйте ми платната

и с весел, идещ от сърце,

мил плясък на криле-ръце,

ме изпратете във морето

на дълго плаване, с което

целя едно: чрез труд и плам

забава да доставям вам.

Над духове не властвам вече,

вълшебствата ми са далече

и зле ще съм, освен ако

със снизходително око

погледнете на моите грешки.

Те — знайно е — са дял човешки

и аз завършвам затова

със тез молитвени слова:

Вий, милост чакащи от бога,

не ме съдете с мярка строга!

Излиза.