Бягство от Картаген

ОТПЛАВАНЕ

С течение на времето Анар Далгус се зае с нововъзложената му задача. Шляеше се и се оглеждаше. Да не повярва човек — нищо. Обикаляше и сушата — никъде никакъв знак. Не можеше да няма агент на Рим, старият бе прав. Такава мащабна операция не може да остане незабелязана, колкото и да са се самозабравили римляните. Към него бяха прикрепили младо офицерче, което по-скоро го пазеше и беше готово при първо съмненре да му пререже гърлото отколкото да му помогне. Просто нямаше опит.

Една вечер когато хората похапваха на смрачаване той се усамоти с любимата си в товарния отсек на кораба. Намериха се пипнешком. Говореха тихо и се целуваха. Изведнъж тя нададе стон нямащ нийто общо с любовната игра.

— Тук няма нищо. Амфората е празна. Ръката ми случайно…

Анар проследи ръката и почти гальовно. Пъхна я внимателно в амфората. Напипа нещо, но много малко за цяла амфора. Помириса го и свирна леко.

Сянката на младия офицер се появи веднага.

— Гълъб. Стой тук и пази. Не бива да се разчуе.

— Пред него ли … Никога ли не си само с мен?

— Няма значение. Ти си ми жена.

— Още не съм.

— Вече си. По добре за това да говорят. Не отдумвай за това което намери.

Запалиха свещ и огледаха амфората. Анар Далгус се оказа прав. Гълъбите са били най-много два. Нямаше смисъл да залагат клопка. Който и да бе шпионинът нямаше да се върне.

С един знак моряците спуснаха малка лодка и двамата офицери отплаваха към брега. За обща изненада и на стражите дори водача Стария или Ванвен не се расърди, помълча и каза:

— Отплаваме веднага. Един ден на юг, после право на запад. Отровата е пусната, но парите си няма да види никога.

— Командире, където и да отидем той ще се опита да ни предаде. Трябва или да го намерим, или да го изплашим и да върви където ще, само да не е с нас. Най-вероятно е на моя кораб или има достъп до него.

— На твоя кораб има стотици хора и още толкова са минали през него. Закъсня Далгус, закъсня. Можем да обявим, че заминаваме завинаги далеч. Ако някой скочи от кораба направете го на таралеж от стрели. Обявяваме и отплаваме веднага.

След малко притичаха няколко сенки към лодките. Разнесоха се къси команди и корабите един по един се пазмърдаха.

Стражите видяха падаща сянка с тих плясък до един от корабите и светкавично реагираха. От пет стрели го засегнаха две.

Анар Далгус извади трупа и го огледа внимателно. Познаваше го. Млад занаятчия. Не много умен, но сръчен кацар-дърводелец. Той римски агент? Глупости. Най-вероятно ударен по главата за да не вика и блъснат зад борда. Това не е работа на купен предател, а на професионалист. Опита се да ги заблуди. Откъде е разбралл? Явно е офицер на кораба от който падна трупа или куриер? Отново петдесетина заподозряни. Поне половината от тях са били и на двата кораба. Тоя е хитрец. Няма да направи нищо поне година, докато не се установят на новото място. И после какво? Един ден ще изчезне и след време ще се върне с флот да ги довърши. Използвал е гълъба или гълъбите. Колко може да носи гълъб? Няколко думи. Колко ли знае? И да пише, че ще плуват на запад никой няма да повярва. Най-много да разкара един или два легиона на юг. Като не ги намерят, след време ще ги забравят. Щом пристигнат трябва да изгорят корабите и лодките. Не бива да им се изплъзне.

Корабите поехо бавно на юг. Ако има съгледвач на сушата да предаде това. Строя се формира постепенно. Стария адмирал Ванвен нареди бавните кораби да плуват първи, бързите военни галери отзад. Последния кораб бе на Анар Далгус. Щеше да изчака два три дни навътре в морето за закъснели, ако още някой дойде.

По пладне брега едва се виждаше от върха на мачтите. На три пъти близо до мястото от което бяха отплували се издига струйка дим. Тогава се появиха два кораба. По платната си личеше, че са картагенски. Огледаха празния залив и продължиха бавно на юг. Щяха да догонят флотата.

На другия ден след пладне се появи преследвача. Такъв кораб Анар не бе фиждал. Малък, източен, само платна и гребци, бърз. Подмина на голяма скорост. Такъв кораб не може да носи сериозни припаси или войска. Ако ги последва в океана ще измрат от глад.

Анар се сепна. Някой трябваше да носи припасите на преледвача. Реши да чака. На другия ден видя дузина тежко газещи бойни кораби да напредват тромаво на юг. Сигурно са чакали още подкрепления. Това не им стигаше да се изправят срещу четери пъти повече картагенски кораби съставени от бойци без роби. Нямаше повече какво да чака. Вдигна котви и на весла пое право на запад, а вечерта прибраха веслата и вдигнаха всички платна.

Намериха флота след четири дни. Двата изостанали кораба се тътреха след него. В далечината едва се забелязваха мачтите на преследвача. Тежките бойни биреми сигурно бяха още по назад. Не се присъедини веднага към флота. Изчака още няколко дни преследвача да се откаже и да се върне към Африка. Римляните не бяха подготвени да прескачат океан, а да колят бегълци. Въпреки това техния кораб упорито се влачеше зад флота.

Вечерта Анар изненада капитана и видя талисмана който винаги висеше на врата му да плава в чаша зехтин в малко светилище на Астарта в каютата.

Капитана бе изненадан. Сепна се. Притвори светилището в шкафа, после се изкашля и се обърна към него.

— Анар, дори офицерите като теб не знаят как молитвите към Астарта стигат до нея. Всеки капитан има такъв амулет. Затова флота не се разпръсква нощем. Магията на Астарта държи курса на корабите. Затова капитаните се молят толкова усърдно в безлунните нощи.

— Поклон на Астарта. — смирено каза Анар Далгус. — Зная за небесния и дар. Не знам как се ползва.

— Вземи свещта и ела. Какво виждаш.

— Кръгъл дървен амулет плава в глинена купа със зехтин. На единия и край, до ръба евтин червен камък. Много дупчици по края и медно пиронче в една от тях.

— Когато е в зехтин камъкът винаги сочи юг. Пирончето трябва да сочи Астарта.

Анар посочи с ръка по посока носа на кораба.

Капитана кимна.

— Слава на Астарта.

— Слава — капитана се усмихна. — Защо си дошъл.

— Хората стават неспокойни.

— Който иска да си ходи. Бунт не може да има. Много сме далеч от брега. Който иска да стъпи на суша да ме гледа в очите и да се моли на Астарта. Който иска да вдига бунт изтърва момента, вече няма връщане, а и няма къде. Дори аз не знам къде отиваме, но съм сигурен че няма връщане. Дори простите моряци го разбраха. А занаятчиите нека роптаят. После ще се отчаят и ще станат пак послушни.

— Повече ме безпокои бързия кораб на римляните. Ако хукне след нас с малък екипаж под платна ще ни настигне преди да сме пресекли океана.

— Едва ли. Дромоните които го осигуряват не могат го последва. Най-много да опита таранен удър.