Бягство от Картаген

ДОМ

Около седмица флота търси удобен остров близо до брега но острови нямаше или бяха безводни. Мярнаха едно по-голямо селище с примитивни лодчици, но мизерията не предразполагаше към пиратски набези и не това бе целта. По корабите често се спряга — закупуването на земята за Картаген от легендарната принцеса Дидона. В този случай това не вършеше работа, защото с местните на острова така и не можаха да влязат в контакт. Когато ги оставиха вързани на плажа при отплуването дори не показаха признаци на радост.

Намериха по-голямо селище на полуостров. Страха от буря ги накара да побързат, а и плуването в непознати води с рифове колкото и да е внимателно не е безопасно. Атакуваха масирано от двете страни но съпротива оказаха петдесетина човека. Другите просто се свиха и не помръдваха докато не свърши. За жалост нямаше кой знае какво да се плячкосва. Направиха импровизирана стена на връзката на полуострова с сушата. От пленниците още първата нощ избягаха двама. Другите стояха кротко дори когато ги накараха да им помагат в изграждане на стената работеха добре.

За Анар Далгус бе удоволствие да се опитва да учи език от по големите деца. Като се разпределяха заграбените колиби и пленници той взе колиба близо до северното поточе, на високото. Не пожела да участва в разпределението на пленичките. Имаше мъже без жени, а и любимата нямаше да е във възторг. Прибра и бившите собственици на колибата. Много от преселниците предпочетоха да живеят в палатки докато си направят собствени жилища.

Имаше няколко случая на бунтове от млади мъже на които им отнеха жените, но ги потушиха бързо и безмилостно с жертви и от двете страни. Предишните собственици, възрастни хора му помогнаха да си направи жилище. Един ден застанаха пред него с младо момиченце. Той излезе и не разбираше какво искат от него, а те говореха и бутаха детето към него.

— Мисля, че е било изнасилено при атаката и ти предлагат да го вземеш за жена за да го пазиш.

— Глупости. Ти ми стигаш.

— Вземи го иначе войниците, моряците и всеки изрод ще го тормози.

— Та то е дете.

— Това не им е попречило. Вземи ми го като прислужница.

— Добре. Прибери я. Ще ни помага да научим езика. Дай и дреха с моя знак и да се мотае край тебе. Това ще я пази.

Само след седмица започна да се чувства недостиг на храна. Оказа се, че нивите са извън укреплението на полуострова. С голяма охрана изкарваха местните на работа и ги прибираха почти без бягства, но и нивите бързо се обираха. Междувременно започна по малко да разбира местния език и да общува повече с малката Кичауа, както и беше името. Оказа се будно и пъргаво момиче. Макар итрудно разговорът започна. В повечето случаи разговорът стигаше до богове и нищо не се разбираше. Кичауа не беше и чувала за цифри по-големи от пет или десет.

От нея Анар разбра, че „по на юг има голям лош голям-голям много роби бог яде момичета свети“, каквото и да означаваше това. След неколкократни потвърждения си извади извода, че с „голям-голям“ ще стане интересно и трябва да се готвят за среща с организиран противник. Сега си обясни лесната победа. Това бе подчинен народ, роби или полуроби. Възпротивили се бяха няколкото войни и господарското семейство.

Когато докладва това разбра, че силен отряд е тръгнал за още роби, по-точно робини. Приказките за „голям лош голям-голям“ предизвикаха силен смях. По на юг на три дни плаване нямаше нищо голямо и лошо.

Като се върна в къщи бе приет много любезно. Макар да се държеше нежно с нея, тя му бе годеница и сега настояваше да му стане жена. Още тази нощ, още сега. Анар не можеше да си обясни тази промяна.

— Не искаш ли официална церемония? И двамата сме благородници. Време е и за един голям празник.

— Едно време бях благородничка, много далеч от тук.

— Грях е пред Астарта. — настояваше Анар.

— Астарта също е далеч. Тя не вижда как постоянно си с тая малка никаквица, за да те накаже. Само аз нямам право защото съм ти годеница и ти се врече, че съм ти и жена. Сега го искам.

— Без свидетели и празнинство?

— А за нея с кого празнува?

— Престани, не съм докоснал момиченцето.

— Винаги си с нея, аз глупачката я съжалих. Още сега ще я удуша.

— Забрави ли, че я взех да я пазя?

— Да, под себе си.

— Не говори глупости. Не съм я докоснал. Само уча езика и събирам сведения.

— Ще те направя за резил на всички, ако тази нощ не учиш езика заедно с мен.

— Като ти мине беса и дойдеш за любов.

— Толкова те обичам, че ме е страх за тебе. Какво не си помислих?

— И аз те обичам. Поне благословия от свещенослужителя да вземем.

— Вече взехме на кораба!

Тя вдигна ръце и го прегърна през врата, а ръцете му обвиха кръста и. Тя знаеше как грубите войнишки ръце на Анар можеха да галят нежно. С няколко ласки без да разбере как се озова гола пред него, бе успял да я съблече. Като я притисна в голата си гръд тя потрепери. Взе я в ръце и я положи. Тънката и снага се сви на топка и вече се тресеше.

— Какво има мила? Успокой се.

— Страх ме е Анар.

— Ще бъда нежен с теб.

Притисна се в него свита и трепереща. Той се отпусна до нея. Постояха малко така и тя започна да се отпуска.

— Защо спря?

— Какво трябва да правя?

— Люби ме.

— Нали се любим.

— Продължавай докато не съм размислила.

— Като се успокоиш ще продължим заедно.

— Защо не ме изнасили веднага.

— Защото си ми жена и те обичам. Не искам да ти пичиня излишни болки. Успокой се.

Постепенно тя се почувства сигурна и се вплете в него. Чувсваше го и не се боеше. Някои ласки бяха непривични, но не и неприятни. Почувства как ръката му се плъзга с нещо мазно и подскочи.

— Защо го направи.

— Това е зехтин. Нямам благовонни масла. Така ще ти е по-леко.

— Неприятно е.

Той не отговори. Притисна я леко и тя пак се отпусна. Тя го чувстваше и не беше неприятно, а и той почти не мърдаше. Постоя и като набра смелост започна да си играе, като при всяко негово мърдане замръзваше. Почувства как се разтваря и го приема с целувка. Той я обгърна. Прикова я с тяло и устните му се впиха в нейните. Тя почувства как се разлепя живо месо и понечи да изкрещи, но само изскимтя. Гледаше го с широко отворени очи.

— Излез. Много боли.

Той продължаваше да стои, а и тя не смееше да мръдне. Целуна я по очите и срещна умолителния и поглед. Хватката му се отпусна. Тя също въздъхна и се отпусна. Последва силен тласък и докато тя изскимти отново той се смъкна и целуваше корема и. Отблъсна го и се сви с гръб към него.

— Как можеш да причиниш такава болка и да кажеш, че обичаш едновременно?

Анар не отговори. Погали гърба и после я обгърна с две ръце. Пак го почувства, хвана ръцете му с мишците си и притисна дланите му към корема си. Болката понамаля. Неговите ръце пареха и я успокояваха. Той залепна за гърба и. Сигурен като планина.

Неговата топлина преливаше в нея. Чувстваше го все по настоятелно зад себе си. „ Това няма да му позволя“ — помисли тя, но не направи нищо. Плъзна се в нея и тя за свое учудване изви глава за да срещне целувката му. Имаше чувство, че го чувства целия, всяко мускулче, дори как си затваря клепачите. Зарадва се на топлината му и се отпусна изцяло.

Сутринта извън дома пред всички демонстративно се притисна в него, в нейния мъж, нека всички знаят и го целуна бързо.

Анар я погали по косата, но гледаше някъде зад нея и тръгна почти тичешком. Покачи се на стената и видя около двеста полуголи бойци с по едно и две копия. Някои бяха изрисувани. Стояха и гледаха неодобрително. Първата му мисъл бе да качат жените по корабите докато свърши битката. Глупости. Никакви кораби. На тази стена щеше да се реши живот или смърт. Не можеха да бягат вечно. Дори трябваше да изоставят корабите и моряците да дойдат тук. Щеше да им трябва всеки меч. Корабните катапулти също, ако им дадяха време да ги пренесат. Тия двеста бойци едва ли са цялата сила на „голям лош голям-голям“. Но стояха и нищо не правеха. Трябваше да се работи, много, да се подготви битката.

На другия ден бойците срещу стената станаха хиляда, може би и повече, но пак не нападаха. Добре, че местните също работеха и не им създаваха проблеми. Сигурно се досещаха, че ще бъдат изклани при първо съмнение в лоялност.

Боят започна на третия ден. Първо се плъзнаха лодки и атакуваха почти незащитените кораби. Катапултите разпертушиниха по голямата част, но това което остана стигаше да бъдат завладяни бързо. Когато дивашки писъци огласиха залива с подскачащи по завладените кораби войни тръгна нападението по суша. Добре, че не можеха да използват завладения флот и гледаха от корабите.

По суша тръгнаха с голям интусиазъм. Поне десет хиляди. Катапултите работеха много ефективно. Преминалите се сблъскаха с облечени в желязо мъже които изглеждаха неуязвими дори при пряко попадение. Вкараха в действие и огнеметите и прекъснаха наплива. Тренираните войни косяха противниците си. Димът откъсна тези които се сражаваха на стената от погледите на останалите. В един момент те се почувстваха изоставени без подкрепление разкрещяха се и побягнаха.

Едва тогава гледащите битката от корабите скочиха в лодките и атакуваха крайбрежието. Няколко катапулта изстреляха огън. След като видяха как огънят погълна войните на стената видът на облечените в брони жени им се стори внушителен. Обърнаха лодките и се оттеглиха. Изпрати ги залп от задните кораби.

Сражението свърши. Колко ли бяха упорити?