Бялото мълчание

Човеколюбие

Въпреки че отдавна вече не работя при него, аз стоях като ученик. Напразно се мъчех „да овладея набързо положението“. Дори малко преди да вляза, потърсих опора в думите на Илия Бешков: „Журналистът трябва да умее да поставя в затруднение, да подбужда към размисъл и да принуди събеседника си да се защищава…“ Напразно. Има хора, внушили веднъж дълбоко уважение, пред които цял живот се чувствуваш ученик.

И затова, когато ми възложиха да пиша очерк за академик Малеев, аз дълго се колебаех как да постъпя и накрая реших да предам дословно нашия разговор. Очерк не се получи. Но целта бе постигната. Появи се портретът на един учен-медик, такъв, какъвто го виждаме и чувствуваме.

— Как гражданинът Малеев ще представи лекаря Малеев?

— За мен лекарят Малеев и гражданинът Малеев са се покривали напълно. И не е нито едното, нито другото, което да е имало решаващо значение за моите действия. Един лекар трябва да бъде преди всичко гражданин, а човекът, който изпълнява задълженията на лекар, трябва да разбере и да има винаги предвид, че неговата професия е най-хуманната и е най-тясно свързана с човечността, с човеколюбието.

— Работил съм под Ваше ръководство от 1968 година. Променил ли се е много академик Малеев оттогава до днес?

— Освен че се появиха първите бръчки по челото и значителна част от косата ми побеля, смятам, че има и други промени — преди всичко в начина на мислене и на действие. Най-важното е, че проф. Малеев е станал по-улегнал, престанал е да избързва със своите заключения и се старае всеки път при всякакви обстоятелства да търси и намира най-правилното решение.

— От какви принципи се ръководи лекарят и човекът Малеев?

— Откакто съм станал лекар, моите мисли и поведение винаги са били свързани със здравето на болните и с тяхното добро самочувствие. Имал съм винаги предвид, че желанията на болния не винаги са изпълними, че често пъти той проявява капризи. Ние като лекари обаче сме длъжни да разбираме болния човек и в това именно аз виждам едно от главните изисквания на съвременния социалистически здравен работник.

— А ученият Малеев?

— Винаги съм се занимавал и съм изисквал от моите сътрудници да разработваме проблеми, свързани с поставянето на по-точна диагноза и с по-успешното лечение на болните.

— Тогава да запитам и за ръководителя Малеев?

— Той ли, той пък се е старал да бъде максимално справедлив към хората, които ръководи, да поощрява младите и перспективни кадри и при успех, и при несполука и съответно да проявява разбиране за грешките и слабостите.

— Не стана ли много? Как съумявате да съчетавате успешно толкова отговорни дейности?

— Безспорно задачите, които изпълнявам като председател на Медицинската академия, и с ранг министър в Министерството на народното здраве и като ръководител на клиниката по гастроентерология са задачи, които нерядко заангажирват целия ми работен ден, а често пъти се налага да работя и след това.

— Някои казват, че сте строг човек. Вярно ли е това? Може ли и трябва ли лекарят да бъде строг?

— Нерядко се спекулира с тези качества на ръководителя на академията, като с това [???] оправдаят своите не съвсем отговарящи [???] им действия. Безспорно лекарят [???] строг, но само към тези, които не [???] задължения и в грижите си към [???] полагат максимални усилия за [???] за правилно лечение и често [???] допускането на някои по-големи [???] в хода на отговорната си работа [???].

— За 10 години Вие направихте много сериозни преобразувания в българската медицина, които доказват вече своето съществувание. Не изпитвахте ли колебания и съмнения в началото?

— Колебания и съмнения в правотата на направленията, по които се е развивала българската медицинска наука, не съм имал нито за миг по простата причина, че всички тези направления съвпадат напълно с указанията и директивите на нашите най-висши партийни органи, на решенията на партийните конгреси и на пленумите, занимаващи се с въпросите на науката у нас, и в частност със здравеопазването и медицината.

— А понастоящем?

— Понастоящем вече имаме резултати, които убеждават всички в правотата на провежданата досега линия в развитието на академията и следователно в развитието на нашата медицинска наука и здравеопазване.

— Вие познавате медицината и здравеопазването в много страни. Какво доближава и какво различава нашата медицина и здравеопазване от тях?

— Искам да подчертая, че главното, което ни отличава, е преди всичко фактът, че у нас здравеопазването се изгражда на основата на един различен строй, при който се осигурява максимална възможност за достъпност за всеки болен до лечебни заведения, докато в капиталистическите страни и най-вече в САЩ здравеопазването и най-добрите постижения на науката са привилегия само на едно богато малцинство, което може да си позволи лукса да плаща огромни хонорари. Друга характерна черта са принципите на социалистическото здравеопазване и най-вече на съветското, от което се учим. Нашата медицина се развива успоредно със социалистическото общество и достига неговите върхове.

— А какво не достига на нашето здравеопазване?

— Не му достига една достатъчна, солидна материална база, преди всичко сградов фонд. Поради тази причина често работим при лоши битови условия за болните, особено в Медицинска академия в София.

— А на здравните работници?

— На тях все още не им достига челен опит на базата на съвременната медицинска техника. Не им достига и достатъчно езикова култура, за да следят обилната научна информация.

— И къде виждате пътя за решителен прелом?

— Виждам го в рязкото подобряване на обслужването от страна на лекарите в селските здравни служби, цеховете и училищата. На тях обаче трябва да се осигурят добри битови условия и добро заплащане, както и грижи и уважение от страна на съответните административни дейци. Нужна им е и съвременна апаратура. В това отношение сме съставили цяла програма за подобряване състоянието на т.нар. „преден фронт“ на здравеопазването. Досега сме раздали много кардиографи, произведени в Медицинската академия. Такива апарати ще получи всеки цех, всяко училище. Така около 70–80 на сто от заболяванията на село или в завода ще могат да се диагностицират и лекуват на място.

— Една латинска пословица казва: „Лекарят е другар и слуга на болния.“ Смятате ли, че тя важи и в наши дни?

— За мен и моите сътрудници основната фигура и цел в нашата дейност е болният човек и всичко, което вършим, е посветено на него.

— Но може би и на Вас е известно, че за жалост авторитетът на здравните работници у нас не е голям. Как обяснявате Вие този факт?

— Действително авторитетът им бе значително намален, поради различни причини. Но аз мисля, че през последните години политиката за подобряване качеството на здравеопазването, по-доброто заплащане, както и създаването и снабдяването с модерна апаратура осигури предпоставки за увеличаване възможностите на медицинската помощ. И затова авторитетът на здравните работници пред нашата партия, пред държавните органи по места и пред народа значително нарасна.

— А дали и самите здравни работници нямат вина за това явление?

— Безспорно. Дейността на лекаря е от огромно значение за неговия авторитет. Не всички обаче съзнават голямата отговорност, допускат се слабости: неотзовавания при повикване, грешки в диагностиката и лечението. Искам обаче да подчертая, че това са изключения.

— Как обяснявате появяващите се от време на време в печата нелепости, обидни и неверни твърдения й областта на медицината?

— Не всичко, което се говори и пише, е в полза на лекарите. Безспорно с право се критикуват слабостите, но смятам неоправдано да се допускат информации и съобщения, обидни за цялата лекарска общност у нас, както и неверни и невежи твърдения.

— Как оценявате Вие героизма на лекарите в наши дни?

— Героизмът на лекарите е известен, но по-често незнаен. Не е необходимо, за разлика от другите, да подчертаваме на хората нашите постижения и успехи. Най-доброто признание за нас са чувствата на близките на болните и на самите болни към нас. За жалост науката още не може да реши всички проблеми за здравето и живота на хората. Нерядко нашата медицина не може да направи повече от това, което се прави по света. Тежко е, но хората трябва да нй разберат и да ни вярват.

— Какъв е Вашият девиз?

— Винаги да правим всичко в полза на болния или както е казал холандският лекар Ван Тюлп „Светейки за другите, изгарям.“

— Вашите стремежи и цели?

— Да издигам все повече нивото на здравеопазването у нас и да се превърне Медицинската академия в една истинска академия на медицинските науки.

— Какво ненавиждате?

— Подлостта, мързела, особено всред младите хора, и подлизурството.

— И накрая: какво смятате, че сте дали на партията, на родината, на народа?

— Мисля, че дадох всичко, което притежава един човек и един лекар — от селската здравна служба до председателското място на Медицинската академия. Стараех се да служа всеотдайно, като се боря за повече здраве и живот за хората, за издигане авторитета на нашата медицина. И през цялото съществувание на академията се стремях да изпълнявам указанията и насоките на партията и на нейния Централен комитет. У Левитан има една хубава мисъл и ще завърша с нея: „Сърцето може да се лекува само със сърце!“

1985 г.