Български фамилни имена на помохамеданчени родопчани от Смолянско

Видове фамилни имена

Антропонимията на помохамеданчените родопчани, както се изтъкна вече в увода, беше турско-арабска, защото с приемането на новата вяра те били задължавани да приемат и нови турско-арабски лични, бащини и фамилни имена.

Чисто българските фамилни имена на родопски българи мохамедани представляват малък процент. При това трябва да се отбележи, че при всички тези имена личното и бащиното име е турско, а само третото, т. е. фамилното (родового или прякорното), е българско. Според вида и смисловото си значение тези имена можем да класираме в пет групи, а именно:

1. Личнофамилните са обикновено от бащино или дядово собствено име: Бѐлчев, Зла̀тев, Мѝнков (Община Лъки); Ла̀мбов (общ. Михалково); Жѐлев, Пѐтев, Ру̀сев, Тѝнчев (общ. Могилица); Пѐтев, Нѐнков (общ. Петково); Та̀новски (общ. Славейно); Бѐлчев, Гю̀ров, Мѝнчев (общ. Смилян); Бѐлчев, Ру̀сев, Та̀нев, Тѝнчев, Чѐрнев, Чѝлов (общ. Смолян); Ла̀лев, Нѐйков (общ. Триград); Ка̀лчев, Ру̀синов (общ. Давидково); Бѐлев (общ. Доспат); Бѐлев, Бѐнчев, Мо̀мчев, Ру̀сев, Ру̀сов (общ. Загражден); Кѐчев, умал. от Киря̀ков (общ. Змеица).

2. Прякорни имена. Сравнително много са прякорните имена. Тук посочваме най-типичните от тях: Гъ̀гнев, Пѝчев, Смо̀ков, У̀шев (общ. Лъки); Ко̀калов, Ку̀ров, Мъ̀ршов, Панчу̀гов, Су̀ров (общ. Давидково); Ба̀бчев, Ку̀цовски, Мъжка̀ров, Хъ̀рлов (общ. Доспат); Ко̀пелов, Курастѝлов, Ку̀реков, Кръ̀пчов, Мъ̀ршев, Пла̀хов, Шо̀пов (общ. Загражден); Дърта̀ков, Мѐчков (общ. Змеица); Бо̀зов, Сира̀ков (общ. Лъджа); Гъ̀зев, Палиго̀ров (общ. Михалково); Го̀лев, Горѐлков, Горѐлски, Гро̂̀хлев, Гъ̀рбелов, Су̀хлев (общ. Могилица); Гу̀шков, Жѝлков, Кашкава̀лов, Команда̀рев, Лѐлчев, Ма̀знев (общ. Мугла); Глу̀хов, Крѝвов, Сира̀ков (общ. Петково); Богатлѝев, Гъ̀рбелов, Дангу̀лев, Дльо̂̀гов, Орѐлов, Трѝчков, Малѐцов (общ. Смилян); Пастрѝков, До̂̀нов, Кро̂̀пчев (общ. Смолян).

3. От професия. Имената от занаят или някаква дейност възникват обикновено от прякори на първото поколение, като Говедаря, Кова̀ча, Коза̀ря, Овча̀ря, Камена̀ря, Ора̀ча, Пчела̀ря и др. Такива прякори в последствие при второто и третото поколение се оформят като фамилни имена: Кова̀чев, Ша̀пков (общ. Давидково); Грозда̀ров, Колиба̀ров, Говеда̀ров (общ. Доспат); Трахана̀ров (общ. Забърдо); Борика̀ров, Котета̀ров, Чѝтельов (от начално Учѝтельов) общ. Загражден; Давка̀ров, Кова̀чев (общ. Змеица); Кавалджѝев, Кожуха̀ров, Койна̀ров, Кола̀чов, Овча̀ров (общ. Лъджа); Каца̀рев, Мечка̀ров, Овча̀ров (общ. Лъки); Капита̀нов, Кова̀чев, Колиба̀ров, Кремена̀ров, Трахана̀ров (общ. Могилица); Панича̀ров (общ. Мугла); Кола̀чев (общ. Петково); Въгла̀ров (общ. Славейно); Пчела̀ров, Пада̀рев (общ. Смолян); Ора̀чев (общ. Триград); Каца̀ров, Лука̀нов (общ. Търън).

4. От селищно име: А̀рдалиев (общ. Лъджа); Брѐзалиев (общ. Михалково); Дра̀малиев (общ. Петково и Търън); Таръ̀нски, Пѐтковски (общ. Славейно); Ло̀вчалиев, Карноба̀тев (общ. Смилян); Бѐденски (общ. Смолян); По̀двиски и Тѝкалчев (общ. Търън).

5. От различни растения. Може да се приеме, че някои от тези имена са възникнали първоначално като прякори, но повечето от тях ще да водят началото си именно от растения: Зѐлев (общ. Доспат); Слѝвов, Тютю̀нев (общ. Загражден); Кру̀шков (общ. Лъки); Лимо̀нчев (общ. Мугла); Папратѝлов, Дря̀нков (общ. Петково); Дренев, Буков, Доматев (общ. Смолян).