Български фамилни имена на помохамеданчени родопчани от Смолянско

Значение на някои фамилни имена, в основата на които лежат диалектни прилагателни и нарицателни имена

Барчинков (общ. Доспат) — от барчѝнка, умал. от барчѝна ’хълм, бърдо, рътлина’; като МИ Барчѝната<​Бърчѝната се среща в почти всички селища на проучения район.

Бо̂рдев (общ. Смолян) — в говора бо̂̀рдо ’бърдо, продълговата рътлина’. Като МИ широко разпространено.

Бру̀сев (общ. Лъки) — от диал. брус ’изгладен къс зърнест камък за точене сечива; прен. измислица, клюка’; името е възникнало от първоначален прякор Бруса. Срв. Родопски речник от Т. Стойчев, 132.

Варгу̀лев (общ. Арда) — от варгулька ’объл речен камък’, прен. дребен на ръст, но пълен човек’; срв. прил. варгула̀т ’объл, кръгъл’. Името ще да води началото си също от прякор Варгульката; вж. Родопски речник, 136.

Ву̀лжев (общ. Смолян) — вероятно от глагол ву̀лже̂м ’бия, удрям, прен. надувам’; срв. също ву̀льгя ’торба за брашно, жито и др., направена от цялата кожа на дребен добитък; вж. Т. Стойчев, Родопски речник, 141.

Ганча̀ров (общ. Смолян) — името ще да води началото си от славянски корен; от рус. Гончаро̀в, с акане Ганча̀ров, с отмет на ударение от Гонча̀ров; срв. рус. гонча̀р ’грънчар’; срв. М. Фасмер, Этимол. словарь русского язьика, II, 438.

Гро̂хлев (общ. Могилица) — от прякор Гро̂̀хлю ’окаян, изпаднал човек’; срв. МИ Гро̂̀хлювото, ниви сев. изт. от Могилица.

Дамбо̀в (общ. Смолян) — старинно родово име, в основата на което лежи стб. ДѪБЪ ’дъб’; Дамбо̀в от Домбо̀в с акане, със запазено назално произношение на старата носовка Ѫ. Срв. РИ До̀мбови в Златоград от същата основа без акане (вж. у мен, ИИБЕ, кн. XVI, 140).

Дльо̂̀гов (общ. Смилян) — от диал. прил. дльо̂̀г ’дълъг’. Възникнало е от първоначален прякор Дльо̂̀гото.

До̂̀нов (Д. Влахово, общ. Смолян) — в говора до̂̀но ’дъно’, от първоначален прякор До̂̀ното. През 1844 г. в Устово, съседно на Влахово, е учителствувал местният гражданин Константин А. Дъновски, баща на Петър Дънов (1855—1944), основател на „Бялото братство“. Може да се предположи, че Влаховските До̂̀новци са помохамеданчени потомци на стария Устовски род Дъ̀нови (Дъ̀новски).

Катро̀в (мах. Черешките, общ. Могилица) — от диал. въпрос. местоим. котрѝ (кутрѝ), с акане катрѝ ’кой’; срв. РИ Ка̀треви в Неделино, Смолянско (вж. у мен, ИИБЕ, кн. XVI, 138).

Кѐйванов (общ. Търън) — стар род от с. Търън; името възникнало от първоначално Кехая Иван, чрез контракция Кейван. Срв. МИ Ке̂̀йванска во̀да, Кѐйванска градѝна, Кѐйванско, Кѐйванска махало̂̀ в Търън.

Кла̀шнев (общ. Смолян) — вероятно от нарицателно клашнѝк ’къса мъжка вълнена, отворена отпред дреха, обшита с гайтан’; вж. Родопски речник, 187.

Кондѝлов (общ. Смолян) — в говора кундѝль ’каменна писалка за писане на плоча’, остар.; вж. Родопски речник, 195.

Кро̀пчев (общ. Смолян) — в говора кро̂̀п ’къс, дребен на ръст’; от прякор Кро̂̀пото.

Кутлѝцки (с. Орешец, общ. Смолян) — вероятно от диал. кутлѝк ’малка торба’ (Родопски речник, 196).

Ло̀бодов (общ. Смолян) — от билка ло̀бода, лат. atriplex; срв. ЕСРЯ от М. Фасмер, II, 469.

Ло̀йтов (общ. Смолян) — вероятно от диал. лу айтуф „само тук“.

Ло̀ков (мах. Чавдар, общ. Змеица) — в говора ло̂̀ка ’лъка, крайречна равнина’; МИ Ло̀ката се среща в почти всички селища, разположени край река; срв. също Село Широ̀ка ло̂̀ка в Смолянско.

Ло̀нгов (мах. Кутела, общ. Славейно) — старинно РИ от изчезнало в местния говор нарицателно лъг ’равно, низко място под малка горичка; горичка’, стб. ЛѪГЪ (вж. М. Фасмер, ЕСРЯ, II, 527). Както по-горе в името Дамбо̀в, така и тук имаме запазено назално произношение на старата носовка Ѫ. От нарицателно лъг, в говора лаг, лагот, в Смолянско се срещат МИ като Лаго̂т, Лагъ̀т, Ла̀говете, Лаго̂̀н.

Лу̀щев (общ. Петково) — вероятно от гл. лу̀ще̂м ’чистя, олющвам’ за боб, грах и др.; срв. Родопски речник, 202.

Манда̀лчев (общ. Петково) — от диал. манда̀лка ’дървено приспособление за затваряне на врата’; прен. ’подвижен дребен човек или дете’ (срв. Родопски речник, 204). От първоначален прякор Манда̀лото, умал. Манда̀лчето.

Межѝчков (общ. Смолян и Могилица) — в говора межьо̂̀, умал. межѝчка ’колективна безплатна помощ в работата на свои и чужди’. В езика на младежта по селата межьо̂̀ означава още седянка, която най-често е само повод за сбирка на моми и ергени; срв. Родопски речник, 206.

Му̀глев (общ. Смолян) — от първоначално Могѝлев чрез отмет на ударението върху първа сричка и изпадане на неударено И във втората сричка; може да е във връзка и с диал. мо̂̀гла ’мъгла’.

Му̀тьков (мах. Любча, общ. Доспат) — от диал. му̀тько ’мъничко’.

Пада̀лов (общ. Смолян) — от изч. нарицателно пада̀ло ’място за нощуване на керванджии’ (срв. кадѐ па̀даш, кадѐ ста̀ваш); пада̀ло значи още ’водопад’, а в детския жаргон — особен вид ’лък със стрела’ (вж. Родопски речник, 230). В Смолянско се срещат често МИ Падала̀, Падала̀та, Пада̀лото, Падалско̂̀та чешмьо̂.

Па̀лов (общ. Лясково) — диал. па̀ла ’закривена сабя’, прен. ’лудетина’ (вж. Родопски речник, 230). Срв. също ФМ Па̀лалиев (с. Писаница, общ. Смолян), което ще да е от същата основа.

Панчу̀гов (мах. Стърница, общ. Давидково) — в говора панчу̀га ’изкъртено сухо прогнило дърво; дънер’ (вж. Родопски речник, 231).

Пару̀нев (общ. Смолян и Петково), Пару̀нски (общ. Смилян) — в говора парун ’хермафродит (за животно)’; срв. Родопски речник, 232.

Патрѝнков (мах. Д. Влахово, общ. Смолян) — вероятно от диал. па̀тро ’ум, разсъдък’ умал. патрѝнко; срв. Родопски речник, 233.

Пупо̀в (такова е ФИ на Салих Мехмедов от Смилян). Като се има пред вид че неударено О се редуцира в У, може да се приеме, че тук се касае за ФИ Попо̀в, което ще да е отпреди помохамеданчването.

Роданджѝев (общ. Търън) — от диал. рода̀нь ’чекрък’ + тур. наставка за професия — ci, разширена с бълг. наставка за притежателно прилагателно — джиев (—джи+ев), както от тур. kazan+ci=​Казанджиев.

Ска̀ков (общ. Смилян) — в говора гл. ска̀кам, ска̀кнувам ’скачам, хвърквам’.

Су̀рчев (общ. Смолян, Смилян, Лъджа) — в говора сур ’рус — за човек, сив — за животно’ (вж. Родопски речник, 275).

Тѝклев (общ. Давидково) — от диал. тѝкла ’плоска скала, която се цепи; каменна плоча, с която покриват къщите’; в Смолянско МИ Тикла, Тиклата е широко разпространено.

У̀йчев (общ. Търън) — в говора уйко ’вуйчо’, в прилагателни наред с уйков се среща и уйчев.

У̀шнииков (общ. Смолян) — от диал. ўшники ’обици’.

Хо̀рлев, Хъ̀рлев (общ. Борино) — от хо̂̀рле ’сополи’, от прякор Хо̂̀рлю-Сополанко

Чурѐнски (общ. Брезе) — в говора чуре̂̀нь ’дръжка на ножче’; срв. ФИ Чуре̂неви в Златоград (вж. у мен ИИБЕ, кн. XVI, 138).

Щарба̀нов (общ. Славейно, мах. Тикале) — от що̂̀рб ’щърб’, от първоначално Щорба̀нов с акане на неударено О — Щарба̀нов.

Ша̀йков (общ. Триград) — от диал. ша̀йка, ше̂̀йка ’пирон, гвоздей’; срв. ФИ Ша̀йкови в мах. Елховец, общ. Рудозем (вж. ИИБЕ, кн. XVI, 138).

Шѝлев (общ. Смолян) — вероятно от шиклѝло ’паста за боядисване мустаци и вежди’, първоначално е било прякор Шѝклю ’който си боядисва мустаците’.