Български фамилни имена на помохамеданчени родопчани от Смолянско

Изводи

Като се знае с каква фанатична последователност са били сменявани българските лични, бащини и фамилни имена при помохамеданчването на родопските българи, наличието на чисто български фамилни имена тук и там всред българите мохамедани в Смолянско представлява крайно интересно явление. То свидетелствува за силната съпротива на някои българи, които са приели мохамеданството, сменили са личното и бащиното си име, но са запазили по някакъв начин българското си родово, прякорно или фамилно име.

Особено интересни са фамилните имена като Белчев, Златев, Минков (общ. Лъки); Ламбов (общ. Михалково), Желев, Петев, Русев, Тинчев (общ. Могилица); Петев, Ненков (общ. Петково); Тановски (общ. Славейно); Белчев, Гюров, Минчев (общ. Смилян); Русев, Танев, Тинчев, Чернев, Чилов (общ. Смолян): Лалев, Нейков (общ. Триград); Калчев, Русинов (общ. Давидково); Белев, Бенчев, Момчев, Русев, Русов (общ. Загражден). Те са производни от чисто българо-славянски лични имена като Белю, Белчо, Гюро, Златю, Калчо, Лалю, Ламбо, Минко, Момчо, Ненко, Петьо, Руси, Русин, Таню, Черню, Чило и др. Тези имена водят началото си от някой далечен прадядо, живял преди помохамеданчването, чието лично име се е утвърдило като родово име. Друго приемливо обяснение за съществуването на тези фамилни имена няма. Следователно неизбежно се налага изводът, че те са стари имена и техните носители са живели преди масовото помохамеданчване в Средните Родопи.

Най-голям е броят на прякорните имена, в основата на които лежи българско нарицателно име. Ще бъде пресилено и нереално да се твърди, че всички тези имена са съществували и преди помохамеданчването. Родопското население с мохамеданско вероизповедание говори чист български език, следователно закономерно е във всяко време да възникват прякори, които след едно-две поколения се утвърждават като фамилни имена. Липсват книжовни извори, които биха ни дали възможност да определим приблизително кое име кога е възникнало. Прякорни имена като Гъгнев, Дъртаков, Курастилов, Мършов, Палигоров, Пастриков, Пичев, Плахов, Смоков, Сухлев и др. по форма и значение са съвсем съвременни. Но като се има пред вид, че някои от тези имена са стари родови имена, дали названия на отделни махали и на местности в землища от съответните селища, може да се приеме, че и малка част от тях водят началото си отпреди помохамеданчването.

Казаното за прякорните имена важи и за имената, които са възникнали от професия или някаква дейност, като: Борикаров, Въгларов, Говедаров, Гроздаров, Давкаров, Кацаров, Ковачев, Кожухаров, Коларов, Кременаров, Орачев, Паничаров, Пчеларов, Падарев, Траханаров и др. Но поради това, че носителите на някои от тях представляват стари родове в отделни селища, дали много издънки и заселили цели махали, можем условно и тук да приемем, че някои от тези имена са останки от стара българска антропонимия.

От езиково-историческо гледище интерес представляват имената Дамбо̀в (общ. Смолян) и Ло̂̀нгов (мах. Кутела, общ. Славейно), в които откриваме запазено назално произношение на старата носовка именно в стб. нарицателни ДѪБЪ и ЛѪГЪ (срв. обясненията по-горе в речника). Към тези две имена трябва да отнесем и ФИ До̀мбови (Златоград), отбелязано в друга статия (вж. ИИБЕ, кн. XVI, 140).