Финикийска принцеса от IX в. пр.Хр., в Библията — съпруга на цар Ахав. Името й се е превърнало в нарицателно за безсрамна и порочна жена. — Бел.прев.
Сладка моя, мила моя (фр.). — Бел.прев.
Тобит — набожен израилтянин по време на Вавилонския плен, описан в Апокрифите. — Бел.прев.
Chatelaine (фр.) — стопанка, господарка на замък. — Бел.прев.
Несравним, нямащ равен (фр.). — Бел.прев.
Да ви пази Бог! (фр.). — Бел.ред.
Поздравявам ви! (фр.). — Бел.ред.
Дъще (фр.). — Бел.прев.
Предсмъртен, мъртвешки танц. — Бел.прев.
Питие, приготвено от горещо прясно мляко, сгъстено с бира или вино, често овкусявано с подправки, някога използвано като лекарство за простудни заболявания. — Бел.прев.
Придворна дама, камериерка (фр.). — Бел.прев.
Разновидност на треската, придружена с обилно потене, превърнала се в епидемия в Англия през XV–XVI в. — Бел.прев.
Валафрид фон дер Райхенау (809–849 г.), наречен Страбон (лат. — кривогледия) — бенедиктински монах, поет и ботаник, известен с авторството си на едни от най-значителните произведения в областта на ботаниката през Средновековието. — Бел.ред.
За разумното лечение на болестите (лат.). — Бел.ред.
Моя хубавице (фр.). — Бел.прев.
Уличнице (фр.). — Бел.прев.
Вид средновековно представление, обикновено с религиозен сюжет, прославящо живота и чудесата на светците. — Бел.прев.
Помощ! Помогнете ми! (фр.). — Бел.ред.
Вижте! (фр.). — Бел.ред.
И тук, и тук! (фр.). — Бел.ред.
Моя е вината (лат.). — Бел.ред.
Тротула от Салерно — прочута лекарка от XI в., посветила се най-вече на облекчаване на страданията на жените, авторка на многобройни медицински трудове. — Бел.прев.
Вървете, литургията свърши (лат.) — думите, с които се оповестява краят на католическата литургия. — Бел.прев.
Възхвала, чест и слава на вас! (лат.). — Бел.прев.
Изабела, кралица на англичаните (лат.). — Бел.прев.
Пуснете ги да излязат, пуснете ги да излязат, добрите рицари! (фр.). — Бел.прев.
Лъжлив и престорен (фр.). — Бел.прев.
На тази дата Православната църква чества празника Сретение Господне. — Бел.прев.
Дяволските двери — северната врата на църквата. В някои графства на Средновековна Англия съществувало вярване, че Дяволът чака до северната врата всеки, който е достатъчно лекомислен да я използва. Вярва се също, че именно през тази врата бяга Дяволът, когато се извършва кръщение. — Бел.прев.
Но да, разбира се (фр.). — Бел.прев.
Очарователна, чаровница (фр.). — Бел.прев.
Глупци, актьори и шутове (лат.). — Бел.прев.
Мейк-Джой (Make-Joy англ.) — букв. който създава радост. — Бел.прев.
Дулчия — от „сладък“. — Бел.прев.
Коренът на всяко зло (лат.). — Бел.прев.
Сърце мое (фр.). — Бел.прев.
Радост моя (фр.). — Бел.прев.
Жребият е хвърлен (лат.). — Бел.прев.
Перифраза на гръцкия митологичен израз „Пази се от данайците, когато носят дарове“. — Бел.прев.
Малоумен, простоват, с ограничени мисловни способности. — Бел.прев.
Мир и добро! (лат.). — Бел.прев.
Кралската книга (лат.) — ръкопис от XIV в., в който се описват церемониалните правила за коронация и погребение на монарх, илюстрирани с миниатюри. — Бел.ред.
Кръстовете на Елинор — дванайсет каменни кръста, издигнати по поръчка на крал Едуард I в памет на починалата му жена Елеонор Кастилска по пътя, изминат от погребалното шествие с ковчега на кралицата към Лондон. Три от тези кръстове съществуват и досега. — Бел.ред.
Петте пристанища — пет пристанищни града в югоизточна Англия (първоначално Хейстингс, Роумни, Хайт, Дувър и Сандуич), които сключват съюз за защита от френските нападения през XI век. Значението на съюза нараства особено по време на военноморските конфликти между Франция и Англия през XIV в. „Барон на Петте пристанища“ е дворцова титла, която съществува и досега в Обединеното кралство — първоначално се давала на благородника, комуто се поверявало управлението на споменатите съюзени пристанища. — Бел.ред.
Писмен документ, съдържащ пълномощие (лат.). — Бел.прев.
Книга на Йов 19:25. — Бел.прев.
Докрай (фр.). — Бел.прев.