Черните лилии

В едно село живеели три жени.

Първата била лоша, втората — лъжкиня, а третата — егоистка.

Селото им носело красиво име — Живерни.

Първата жена живеела в голяма мелница, на брега на поток, на Кралския път. Втората — в мансардата над училището на улица „Бланш-Ошде-Моне“, а третата — с майка си в малка къщурка на улица „Шато д’О“, в която боята по стените се лющела.

Не били на една и съща възраст. Съвсем не. Първата била на осемдесет и четири години и била вдовица. Или почти. Втората била на тридесет и шест години и никога не била изневерявала на съпруга си. Поне до този момент. А третата била на единадесет години и всички момчета в училището искали тя да се влюби в тях. Първата се обличала винаги в черно, втората се гримирала заради любимия си, а третата сплитала косите си, за да се веят плитките й на вятъра.

Значи разбрахте. И трите били съвсем различни. Но имали и нещо общо — една тайна: и трите мечтаели да заминат, да напуснат Живерни, селото, чието име предизвиквало у много хора желание да прекосят целия свят, само и само да се поразходят в него за няколко часа.

Добре знаете защо. Заради художниците импресионисти.

Първата жена, най-старата, притежавала красива картина, втората се интересувала доста от художниците, а третата, най-младата, умеела да рисува добре. Дори много добре.

Странно е човек да иска да напусне Живерни. Не смятате ли? И трите жени си мислели, че селото е затвор, голяма и красива градина, но с решетки. Като парк на приют. Илюзия. Измамлива привидност. Картина, чиито рамки не можеш да напуснеш. Всъщност третата, най-младата, търсела баща си. Другаде. Втората търсела любовта. А първата, най-възрастната, знаела много неща за другите две.

И все пак, веднъж, само веднъж, за тринадесет дни, решетките на парка се отворили. Точно от 13 до 25 май 2010 година. Решетките на Живерни се отворили пред тях! Само за тях, поне така си мислели. Само че правилото било жестоко: само една от тях можела да се измъкне. А другите две трябвало да умрат. Нищо не можело да се направи.

Тези тринадесет дни преминали като скоба, която се отворила и затворила в живота им. Отворила се за кратко. И по жесток начин. Първия ден се отворила вследствие на едно убийство и се затворила с друго убийство на тринадесетия ден. Странно, но полицаите се интересували само от втората жена, най-красивата. А третата, най-невинната, трябвало да разследва сама. Първата, най-потайната, можела спокойно да наблюдава всички. И дори да убива!

Това продължило тринадесет дни. Толкова траяло и бягството.

В едно село живеели три жени.

Третата била най-талантливата, втората — най-хитрата, а първата — най-решителната.

Според вас коя от тях е успяла да избяга?

Третата, най-младата, се казвала Фанет. Втората се наричала Стефани Дюпен, а първата, най-старата, бях аз.