Черните лилии

1

Река в Нормандия, десен приток на Сена, с дължина 113 км. — Бел.прев.

2

Във Франция и някои други страни в Западна Европа преди изобретяването на пералните машини обществената перачница обикновено била в края на селището, до извор, поток или река. Представлявала е къщичка или поне навес с минимални съоръжения за пране, а отпред били поставени едно или повече корита. Някои перачници функционират и днес — Бел.прев.

3

Petasites hybridus (лат.) — тревисто растение от рода на слънчогледите, обикновено с розови цветове, разпространено в Европа и Азия — Бел.прев.

4

Остров на копривата — Бел.прев.

5

Окситанският език е романски език. Говори се от около 800 000 души в Южна Франция и съседните й области в Испания, в малка част от Италия, в Монако. Тези области понякога са наричани „Окситания“ — Бел.прев.

6

Границата между Ил дьо Франс и Нормандия минава през канала на Живерни, наричан от жителите му „поток“. Това не е естествен ръкав на река Епт, а прокопан през Средновековието от монаси канал за улей на мелница, част от който в края на XIX и началото на XX в. служи на Моне за захранване на езерото с лилиите. — Бел.прев.

7

Фахверк, на фр. език коломбаж — средновековен стил или по-скоро техника на строителство в Европа, при който върху дървена конструкция се зида с глина, кирпич или камъни. Така се получава красива плетеница от дърво и друг строителен материал, като „панелите“ са заменяеми. — Бел.прев.

8

„Черните мишки“ — фр. телевизионен сериал за юноши от 1987 г. Главната героиня е момиче детектив с прякор Черната мишка — Бел.прев.

9

Чадор — традиционна женска дреха в Иран. — Бел.прев.

10

Вино от Гайак, градче в Югозападна Франция, близо до Тулуза, основано от галите, които още преди две хиляди години произвеждали вино. Градът е голям производител на вино и днес. — Бел.прев.

11

Парижко предградие на близо 8 км от центъра. — Бел.прев.

12

Оранжерията — музей в Тюйлери. На втория етаж е Овалната зала, в която са изложени знаменитите „Водни лилии“ на Моне. Наричат тази част от музея „Сикстинската капела на Париж“. — Бел.прев

13

Вероятно Елен Гребонвал — съвр. фр. художничка, автор на много картини с абстрактни сюжети и изпълнение. — Бел.прев.

14

Вероятно съвременният белг. художник, подписващ се Ван Мюлдер, прочут с картините си с ориенталска тематика. — Бел.прев.

15

Вероятно Габриела Пеетерс, родена през 1936 г., наричана Габи или Габар — белг. художничка, майстор на изобразяването на хармонията на човешкото тяло. Творбите й са известни и с дръзките си цветове — Бел.прев.

16

Тиъдър Робинсън (1852-1896) — американски художник, един от първите импресионисти в Съединените щати, прекарва осем години в Живерни и е под силното влияние на Клод Моне, с когото са близки приятели. — Бел.прев.

17

Алби — град в Южна Франция, родно място на Тулуз-Лотрек. — Бел.прев.

18

„Съгласен съм мечтите със закон да станат престъпление. / Защото моите копнежи, към висини непозволени устремени — са забранени. /Ще се призная за виновен, нрави ми се, че съм съгрешил. / За праведния разум мечтата е зловредник и бодил.“ — Превод С. Колева.

19

Във фр. език една от думите за лилия — nymphea, и думата за нимфа — nymphee, са с един и същи корен. — Бел.прев.

20

В романа дванадесет съдии участват в убийството на виновника за смъртта на малко момиченце, с което всички са били свързани по различен начин. — Бел.прев.

21

Тиъдър Бътлър (1861-1936) — американски художник импресионист. След смъртта на Сюзан се жени за сестра й Мари. — Бел.прев.

22

Жералд Офре ван дер Кемп (1912-2001) — уредник на музеите във Версай, администратор на фондацията „Клод Моне“. — Бел.прев.

23

Алис Ошде (1844-1911) — втората съпруга на Моне, за която той се жени едва през 1892 г., след като през 1891 г. умира съпругът й Ернест Ошде, от когото тя има 6 деца. — Бел.прев.

24

Семейство Боди — собственици на едноименния хотел повече от век. — Бел.прев.

25

Село, близо до Живерни. — Бел.прев.

26

Близък до Живерни град — Бел.прев.

27

„Тайгър Триумф“ Т 100 — модел на британската компания „Триумф Инженеринг“ през периода 1953-1963. Наследник на компанията от 1990 г. е „Триумф Мотосайкълс“. — Бел.прев.

28

Фугикарнофили — колекционери на барбекюта. — Бел.прев.

29

Религиозно течение, възникнало в средата на X в. Най-много катари е имало в Южна Франция. — Бел.прев.

30

Аристид Бриан (1862-1932) — фр. историк и политик, многократно министър — най-често на външните работи. Носител на Нобелова награда за мир през 1926 г. — Бел.прев.

31

Серк — малък остров в англо-нормандския архипелаг, югозападната част на Ламанша, британско владение, с площ малко над 5 кв. км и 600 жители. Убежище на рибарите. — Бел.прев.

32

Мирадор — тераса на покрива на испанска къща. — Бел.прев.

33

Прочута пътека над Живерни. Другата култова пътека се нарича „Зеленият гущер“ — Бел.прев.

34

Кула, воден резервоар до Живерни, който е украсен с рисунка на селянин, засяващ жито. На този резервоар се гледа почти като на произведение на изкуството и културна забележителност. Подобни кули резервоари са нещо обичайно за някои области на Франция. — Бел.прев.

35

Дълга широка роба, носена от африканци. — Бел.прев.

36

Картината е нарисувана през 1872 г. — Бел.прев.

37

Якудза — член на японска престъпна организация. — Бел.прев.

38

Иацинт Южен Мьоние, с псевдоним Мюре (1841-1906) — френски художник импресионист, нестандартна личност — щедър, екстравагантен, колекционер, меценат, поддържал със свои средства кръга импресионисти. Умира в забрава, придружен до гроба само от изпълнителя на завещанието му. — Бел.прев.

39

Мостът е изграден върху провлака. — Бел.прев.

40

Невиждано. Алюзия с „дежа вю“ — вече виждано, познато. — Бел.прев.

41

Департамент във Франция в областта Окситания, Южна Франция. — Бел.прев.

42

Част от градината, наречена така заради сводовете от рози. — Бел.прев.

43

Красиви пейки, разположени в кръг по рисунка на Моне, вероятно вдъхновени от „дамския кръг“ в много танци. Втората съпруга на художника Алис и четирите й дъщери често седели там следобед под сянката на дърветата. — Бел.прев.

44

Във всички рекламни материали, както и в посветените на Клод Моне книги, има подробна информация по месеци за цъфтежа на различните цветя. От това зависи и посещението на някои туристи. — Бел.прев.

45

Камий Донсийо (1847-1879) — първата съпруга на Моне, майка на двамата му сина, модел за много от творбите му. — Бел.прев.

46

Висококачествен порцелан, произведен във фабриката „Крей-Монтьоро“ във Франция, която е обединила манифактури от едноименните общини от края на XVIII в. — Бел.прев.

47

Катедрлата се строи от 1030 г. (в романски стил) и от 1145 г. (в готически стил) до 1506 г. — Бел.прев.

48

През 1822 г. върху стрелата на катедралата пада гръм. Новата стрела е в неоготически стил и се строи от 1825 до 1874 г. — Бел.прев.

49

Терминът се появява през 40-те години на XX в. и е популярен и през 50-те години. Наричат го още „абстрактна лирика“. Среща се и като ташизъм — от френската дума „tache“ — петно. — Бел.прев.

50

Джаксън Полък (1912-1956) — американски художник абстракционист, предвестник на екигьн пейнтинга. — Бел.прев.

51

Голямата арка на отбраната, наричана още Голямата арка на братството, се строи от 1982 до 1990 г. и е част от паметниците, намиращи се върху т.нар. Историческа или Триумфална ос. Формата й е почти правилен куб с височина 108 м. — Бел.прев.

52

Спортна кола, модел на компанията „Мазерати“, създадена през 1914 г. и от 1993 г. притежание на ФИАТ. — Бел.прев.

53

Мишел Моне бил страстен автолюбител. Той умира при катастрофа през 1966 г. — Бел.прев.

54

Картината е нарисувана през 1876 г. Тя е един от двата шедьовъра от общо шестте, нарисувани на тази тема картини. Другият шедьовър се намира в музея „Орсе“ в Париж. — Бел.прев.

55

Пол Дьоларош (1797-1856) — френски художник, рисувал потрети на много исторически личности и пресъздал важни сцени от историята на Франция. Споменатата картина се нарича „Разпитът на Жана д’Арк“ и се намира в Музея на изобразителните изкуства в Руан. — Бел.прев.

56

Или „Салът на „Медуза““ — Бел.прев.

57

В заглавието (Les Nympheas Noirs) и съдържанието на романа е използвано влязлото във френския език наименование на лилията — nymphea. Така е наричал лилиите и Моне, така фигурират и в каталозите. — Бел.прев.

58

Мери в лилиите. — Бел.прев.

59

Office Central de lutte contre le trafic des Biens Culturels — Служба за борба c трафика на културни ценности. — Бел.прев.

60

Подразделение на ФБР за борба срещу трафика с произведения на изкуството. — Бел.прев.

61

Служба за опазване на изкуството и античното наследство на Великобритания. — Бел.прев.

62

Иронично определение заради Кралския път — шосето на департамента, което минава край канала на река Епт. — Бел.прев.

63

Както вече стана дума, Серенак е родом от град Алби. — Бел.прев.

64

Вече стана дума за него в глава 5: Джон Стантън Янг е американски художник, който през 1850 г. превръща мелницата „Шеньовиер“ в свой дом. — Бел.прев.

65

Комичен персонаж във френския народен театър от края на XVI в. Тайната на Полишинел — тайна, известна на всички. — Бел.ред.

66

Джийн Харлоу (1911-1937) — американска актриса, една от най-големите звезди на „Метро Голдуин Майер“. — Бел.прев.

67

Кухата игла или Иглата — така се казва прочутата 70-метрова скала в селището Етрета, намиращо се на север от Хавър — любимо място на писатели и художници. — Бел.прев

68

Картезиански или Декартовски метод, картезианците са последователите на Рене Декарт. — Бел.прев.

69

Ante mortem (лат.) — преди смъртта. — Бел.прев.

70

Прочут курорт в Нормандия — Бел.прев.

71

Селища и забележителности в Нормандия и Ил-дьо-Франс, някои от които са рисувани от Моне, а някои — от други художници. — Бел.прев.

72

Теофил Александър Стейнлен(1859-1923)-швейцарски художник, натурализиран французин, автор на гравюри, илюстратор, график, плакатист, карикатурист и скулптор. Автор на прочутите плакати от серията „Черната котка“ за едноименното култово кабаре в Монмартър. — Бел.прев.

73

Творбата е от 1895 г. Стейнлен я е нарисувал и в друг ракурс, където на преден план е жената. Този вариант на „Целувката“ е в музея „Орсе“ в Париж. — Бел.прев.

74

Алюзия със сатиричната творба на Еразъм Ротердамски „Възхвала на глупостта“. — Бел.прев.

75

„Дамата с чадъра“ — картина от 1886 г. — Бел.прев.

76

Краят на стихотворението: „Веднага на словата богохулни/ върнете смисъла им изначален!/ И възродете начаса кървящото сърце на всеки,/ що носи веч в гърди си топка полужива само./ Небето щедро, отредено му по право, /не заслужава никой, що със сълзи не почита/ една история красива и честита!“ — Превод С. Колева

77

Mea culpa (лат.) — Вината е моя. — Бел.прев.

78

Игра, подобна на гоненицата. — Бел.прев.

79

Pater noster (лат.) — Нашият баща, отец — Бел.прев.

80

In extremis (лат.) — в последния момент, преди преминаване в отвъдното — Бел.прев

81

Мери Касат (1884 — 1926) — американска художничка импресионист, живяла предимно във Франция. Основна тема на картините й са отношенията майка — дете. — Бел.прев.