Черният еднорог

ЛЕГЕНДАТА

— Никога не е съществувал черен еднорог — каза Уилоу.

— Съществувал е, но е бил измама — поправи я Бен.

Куестър Тюс и Абърнати, Буниън и Парснип, Филип и Сот се гледаха объркани.

Бяха седнали под сянката на огромен стар дъб в края на поляната и само дъхът на обгоряло им напомняше станалото. Последните зелени огньове бяха угаснали, но все още дим, прах и пепел плуваха в озарения от слънцето въздух. Абърнати се бе отупал от праха, останалите се бяха освободили от веригите си и шестимата се бяха събрали около Бен и Уилоу, които се опитваха да си обяснят случилото се. Това не беше лесно, защото още никой не знаеше напълно всичко и те се опитваха заедно да разберат някои неща.

— Може би ще е най-лесно, ако започнем от самото начало — предложи Бен.

Той се приведе напред, скръстил крака пред себе си. Беше изпокъсан и мръсен, но поне всички го разпознаваха. Отърсвайки се от собствената си самозаблуда за онова, което е, той бе преодолял и тяхната заблуда за самоличността му.

— Много, много отдавна, магьосници изпратили белите еднорози в Отвъдната земя, за да отидат в някои от тленните светове. Това е известно от историите. Еднорозите обладават най-силната магия, която притежават вълшебниците, тъй че те ги изпратили в онези светове, където вярата в магията имало опасност да изчезне съвсем. В края на краищата, за да оцелее който и да било свят, трябва да има известна, колкото и малка да е тя, вяра в магията. Ала еднорозите изчезнали. Изчезнали, защото магьосниците на Отвъдната земя ги хванали и затворили. Искали сами да разполагат с магията на еднорозите. Помниш ли, Куестър, ти ми каза, че на времето магьосниците са били могъщо съсловие, което се е наемало да работи срещу високо заплащане, докато кралят не изпратил Паладин да ги унищожи? Готов съм да се обзаложа, че до голяма степен магията им се е дължала да затворените еднорози — те са ги изсмуквали. Не зная каква магия им е дала възможност да ги вземат в своя власт — но предполагам, че е било някаква измама. Това, изглежда, е любимият им метод. Във всеки случай, те са успели да ги уловят, да ги превърнат в онези рисунки и да ги заключат в книгите.

— Но не целите — вметна Уилоу.

— Не целите, наистина — съгласи се Бен. — Тъкмо това е любопитното. При тази трансформация, магьосниците откъснали тялото от душата на всеки еднорог. Заключили телата им в едната книга, а душите в другата! Това отнело силата на еднорозите и така е било по-лесно да се държат затворени. Тялото, лишено от душа, винаги е по-слабо. Магьосниците успели с магия да ги затворят всеки поотделно; и оставало само да не допуснат никога да се съединят отново.

— Пред каквато опасност бил изправен Мийкс, когато избягал черният еднорог — добави Уилоу.

— Точно така. Защото черният еднорог е колективната душа на затворените еднорози! — Бен свъси вежди. — Докато магьосниците са могли да поддържат силата на магията, с която са били заключени книгите, еднорозите не са могли да се освободят и магьосниците можели да извличат магията им и да я използват за свои цели. Дори и след като кралят на Отвъдната земя изпратил Паладин, за да разбие съсловието на магьосниците преди много години, книгите успели да оцелеят. И така, книгите се предавали от един магьосник на друг, докато попаднали в ръцете на Мийкс.

Той докосна устни с показалеца си.

— Но междувременно еднорозите започнали да създават проблеми. От време на време по някой измежду тях успявал да избяга. Това се случвало, магьосниците отслабвали понякога своята бдителност и еднорозите изскачали на свобода. Това, разбира се, не се случвало често, защото магьосниците наблюдавали книгите зорко. Но от време на време ставало. Всеки път душата на затворените еднорози успявала да избяга — тъй като магията на душата е винаги по-силна от тази на тялото. Душата прегаряла страниците на книгата, която я държала заключена, и излизала на свобода. Но тя нямала истинско физическо присъствие. Била само сянка, породена от копнеж и воля, силует, който имал само мимолетно присъствие и живот — той хвърли бегъл поглед към Уилоу за потвърждение и тя кимна. — И защото бил черен на цвят, поради това, че е само дух, той бил смятан по-скоро за нещо зло, отколкото добро. Кой, в края на краищата, бил чувал за черния еднорог? Сигурен съм, че магьосниците са пуснали слуха, че черният еднорог е аномалия — нещо опасно, може би дори демон. Може дори да са създали някои примери, за да утвърдят подобно вярване. Това е карало всички да стоят настрана, докато магьосниците намерят начин да го върнат обратно.

— За тази цел била използвана златната юзда — вметна Уилоу, продължавайки историята. — Магьосниците са използвали магия, за да създадат юздата подир първото бягство. Юздата била магическа и можела да улови и подчини черния еднорог, позволявайки на магьосниците отново да го уловят и затворят. Те винаги успявали бързо да заловят еднорога; той никога не оставал дълго на свобода. Бивал връщан обратно в магическите книги, обгорените страници бивали възстановявани и всичко отново ставало, каквото си било. Магьосниците не изпускали нещата от ръце. Книгите били най-голямата им магия и те не могли да рискуват да се увредят или загубят.

Тя се обърна към Бен.

— Ето защо черният еднорог беше толкова уплашен в началото от мен. Въпреки че имаше нужда от помощ, той продължаваше да се страхува. Чувствах го, че изпитва страх всеки път, когато се приближавах до него и после, когато го докосвах. Предполагаше, че служа на магьосниците, които бяха отнели свободата му. Не е могъл да разбере истината. Чак накрая изглежда разбра, че аз не служа на Мийкс.

— Което ни отвежда до настоящия момент — заяви Бен като се поизправи. — Магическите книги на свой ред попадат в ръцете на Мийкс и той ги използва, както всички магьосници преди него са ги използвали. Но тогавашният крал умира и всичко започва да се разпада. Черният еднорог не бил бягал от дълго време — може би от векове наред — и през всички онези години не е имало нужда от златната юзда. Струва ми се дори, че магьосниците преди Мийкс не са й обръщали особено внимание известен период от време, защото тогава тя била за първи път открадната от Нощната сянка. По-късно била открадната от Страбон и след това те започват да си я разменят непрекъснато. Мийкс, предполагам, е знаел в чии ръце е юздата, но магическите книги били в сигурната му власт, а вещицата и драконът не знаели истинското предназначение на юздата и без това. Бедата започва, когато Мийкс отива в моя свят, за да избере нов крал на Отвъдната земя и скрива магическите книги в свое отсъствие. Предполагам си е мислел, че няма да отсъства толкова дълго, че нищо не може да им се случи, но нещата не се развиват според предвижданията му. Когато аз не се върнах победен, за да се откажа от медальона и Железния Марк не ме унищожи, Мийкс изведнъж се озова запратен в изгнание там, а магическите книги — все още укрити тук. Магията, която бе лишила еднорозите от свобода, отново отслабва в негово отсъствие и тяхната душа — черният еднорог — изгаря страниците на книгата и избягва.

— А, ето защо природеният ми брат ни е изпратил сънищата! — възкликна Куестър и бухалското му лице се проясни. — Трябвало е да се върне обратно в Отвъдната земя да си вземе изчезналите книги и да намери златната юзда — и то бързо! Ако не направел това, черният еднорог можело да намери начин да освободи всички бели еднорози — физическите тела — и магията би била изгубена завинаги!

— Духът на еднорозите винаги се е стремял към това — потвърди Уилоу. — Не само сега, но всеки път, когато е съумявал да изскочи на свобода. Той се е опитвал да се свърже с единствения, който владее по-голяма магическа сила от тази на магьосниците — с Паладин! Ала преди винаги е бил залавян толкова бързо, че не е имал никаква реална възможност. Знаел е, че Паладин е закрилник на краля, но не успявал да стигне до него. Този път той можел със сигурност да стигне до краля, но кралят го нямало. Мийкс реагирал бързо, когато установил, че еднорогът е избягал. Използвал сън, за да накара Бен да напусне Отвъдната земя преди еднорогът да стигне до него. После Мийкс прекосил в Отвъдната земя заедно с него и така изменил външният му вид, че никой, включително и еднорогът не можел да го познае.

— Струва ми се, че щеше да ме разпознае, ако не е бил държан толкова дълго затворен — намеси се Бен. — По-старите вълшебни създания като Нощната сянка и Страбон ме разпознаха. Но еднорогът е забравил до голяма степен своята магия, докато е бил лишен от свобода.

— Може Да я е загубил до голяма степен и от злоупотребата на магьосниците — добави Уилоу.

— Мийкс ми каза тогава в спалнята ми, когато използва магия, за да ме преобрази, че аз съм объркал някакви негови планове — продължи Бен, връщайки се на темата за загубената си самоличност. — Разбира се, тогава нямах и представа какво съм направил. Не схващах за какво говори. Истината е, че каквото и да бях направил, направил съм го без да съзнавам. Не съм знаел, че в книгите се крие открадната магия и че ако него го няма в Отвъдната земя, тази магия може да бъде изгубена. Само се бях опитал да се преборя, за да запазя живота си.

— Един момент, Ваше Величество — Абърнати клатеше объркано глава. — Мийкс е изпратил три съня — вашият, за да му даде възможност да се завърне обратно изгубените магически книги и този на Уилоу — за да си върне откраднатата юзда. Всички сънища се сбъднаха като пророчески, с изключение на съня на Уилоу. Тя успя да открие юздата, но не ви я донесе, както трябваше да стори според съня. Защо е станало така?

— Заради вълшебниците — каза Уилоу.

— Заради вълшебниците — повтори Бен.

— Първата сутрин още ви казах, че нещо в съня ми липсва, че е незавършен — поясни Уилоу. — Тогава ми се явиха и други сънища. С всеки нов сън еднорогът започваше все по-малко да прилича на демон и все повече на жертва. Вълшебниците бяха ми изпратили тези сънища, за да ме насочат в моите търсения и да ми подскажат, че страховете ми са били напразни. Постепенно някак си започнах да разбирам, че първият сън е бил лъжа, че черният еднорог не ми е враг, че се нуждае от помощ и аз трябва да му предоставя тази помощ. След като драконът ми даде златната юзда, аз бях убедена — посредством сънища и видения — че трябва сама да тръгна подир еднорога, ако искам да узная истината.

— А пък на мен вълшебниците ми изпратиха Еджууд Дърк — въздъхна Бен. — Не се намесиха направо да ми помогнат, разбира се, те никога не постъпват така заради никого. Ние трябва сами да открием разрешението на нашите затруднения. Но Дърк беше катализаторът, който ми помогна да сторя това. Дърк ми помогна да открия истината за медальона: Мийкс ми бе вдъхвал заблудата, която ме бе накарала да повярвам, че съм го загубил. Дърк ми помогна да разбера, че аз сам съдействам на тази заблуда и ако проумея истината, другите също ще я проумеят — което и стана.

— И затова Паладин е успял да стигне при нас точно навреме — каза Куестър.

— И затова магическите книги бяха най-сетне унищожени и еднорогът освободен — добави Уилоу.

— И затова Мийкс бе победен — завърши Абърнати.

— Точно така е — потвърди Бен.

— Велики кралю! — трепетно възкликна Филип.

— Могъщи кралю! — отекна Сот.

— Моля, моля! Достатъчно!

Той погледна умолително към останалите, ала те само се усмихнаха.

Време беше да потеглят. Никой нямаше особено желание да прекара още една нощ в Мелкор. Бяха решили да пренощуват в подножието на планината.

И така, те с усилие се заспускаха в помръкващата светлина, докато слънцето се скриваше зад западния край на долината, обгърнато в алено-сива мъгла. Както вървяха, Уилоу приближи до Бен и хвана ръката му.

— Какво смяташ, че ще стане с еднорозите? — попита след малко тя.

Бен сви рамене.

— Сигурно ще идат сред мъглите и никой повече не ще ги види.

— Не смяташ ли, че ще отидат в световете, в които са били изпратени?

— Извън Отвъдната земя ли? — Бен поклати глава. — Не, не след всичко, на което са били подложени. Не засега. Сигурно ще се върнат у дома, където ще са в безопасност.

— Значи твоят свят не е безопасен, така ли?

— Не особено.

— И в Отвъдната земя не е особено безопасно.

— Не.

Мислиш ли, че в мъглите е по-безопасно?

Бен се замисли.

— Не зная. Може и да не е.

Уилоу кимна.

— Твоят свят има нужда от еднорози, нали? Сигурно магията в него е забравена?

— Общо взето, така е.

— Тогава, дори и да е опасно, може би поне един еднорог ще се реши да отиде там. Щом се налага.

— Възможно е. Но се съмнявам.

Уилоу леко привдигна глава.

— Говориш така, но сам не си вярваш.

Той не отвърна, а само се усмихна.

Започваше да захладнява и в спускащия се здрач земята бе като обвита в тъмно-сребриста пелена. Започнаха да свирят щурци и над далечното езеро ниско прелитаха патици. Бен мислеше за дома, за Сребърния дворец и живата топлота, която го очакваше там.

— Обичам те — каза ненадейно Уилоу. Тя не го погледна при тези думи, а продължи да гледа право пред себе си.

Бен кимна. Той остана смълчан известно време.

— Исках да поговоря с теб за това. Ти през цялото време ми казваш, че ме обичаш, а аз не мога никога да ти кажа същото в отговор. Мислех напоследък, защо е така и предполагам, че е защото се страхувам. Да обичаш означава да поемеш риск, който човек не се осмелява да поеме. По-лесно е да го заобиколи.

Той замълча.

— Но вече не се чувствам така. Нещата се промениха за мен. Когато ми казваш, че ме обичаш, и аз изпитвам желание също да ти го кажа. И ще ти го кажа. Обичам те, Уилоу. Струва ми се, че винаги съм те обичал.

Те продължиха безмълвно да се разхождат. Той усети как пръстите й топло стиснаха ръката му. Денят бе тих и спокоен и всичко беше в покой.

— Земната майка ме накара да й обещая да се грижа за теб — каза накрая Бен. — Това донякъде ме накара да започна да мисля за нас двамата. Тя ме накара да й обещая, че ще те закрилям от всяка опасност. Беше особено настойчива.

Той по-скоро усети, отколкото видя, как Уилоу се усмихна.

— Това е, защото Земната майка знае — каза тя.

Той я почака да каже нещо повече, после сведе очи.

— Какво знае?

— Че един ден аз ще ти родя дете, кралю.

Бен си пое дълбоко дъх и бавно издиша.

— О!