Червей под есенен вятър

Уважаеми професор Гарбов,

Навярно радостната вест е стигнала вече и до вас, но ще се презастраховам да я повторя — успяхме! Преди три дни в лабораторията синтезирахме първия филмов откъс. Може да се каже, че видеонът вече е създаден и в най-скоро време ще завладее света. Жалко, че не бяхте с нас, когато разбрахме, че успехът е налице. Но както се казва, здравето преди всичко. Вярвам, че скоро ще се завърнете от почивния дом. Оздравявайте по-скоро, защото успехът си е успех, обаче без вашата помощ можем да се бавим с практическата реализация още две-три години.

Помните ли нашия разговор за отговорността на твореца? Тогава видеонът беше още мечта, куп листове със схеми и цифри. Днес той се превръща в действителност и нещата стават много по-сериозни.

Надявам се, че в почивния дом имате видеокасетофон. Изпрашам ви една касета с филм, който композирах на експерименталния видеон. Исках да направя нещо, което да изрази отговорността ни и проблемите, с които ще се срещнем, не можем да не се срещнем, ако не избягаме настрани.

Позволих си да използувам вашия образ за ролята на професор Лемхович. Извинявайте за шегата, мислех, че така ще бъде по-убедително.

Но филмът е сериозен. Прегледайте го, професор Гарбов.

И помислете.

Искрено ваш:

ст.н.с. Любомир Николов