Четирите споразумения (или практическо ръководство за лична свобода или толтекска книга на мъдростта)

ТРЕТОТО СПОРАЗУМЕНИЕНе прави предположения

ТРЕТОТО СПОРАЗУМЕНИЕ Е: Не прави предположения. Ние сме склонни да правим предположения за всичко. Проблемът с предположенията е, че вярваме в истинността им. Можем да се закълнем в тяхната реалност. Правим предположение за действията и мислите на другите — приемаме го лично — после ги обвиняваме и им изпращаме емоционална отрова чрез словото си. Затова винаги, когато правим предположения, си търсим белята. Правим предположение, разбираме нещо неправилно, приемаме го лично и в крайна сметка от нищо и никакво създаваме истинска драма.

Тъгата и нещастията, които сте преживели, са били резултат от правене на предположения, резултат от това, че приемате нещата лично. Помислете за момент колко истина има в това твърдение. Целият свят на контрол между хората е свързан с правенето на предположения и приемането на нещата лично. Целият ни сън за ада почива върху това.

Именно ако правим предположения и приемаме нещата лично, ние създаваме много емоционална отрова, защото обикновено започваме да тръбим за предположенията си. Не забравяйте, клюкарстването е начинът, по който общуваме в съня за ада и предаваме отровата помежду си. Тъй ако се боим да поискаме изясняване на нещата, правим предположения и вярваме, че сме прави в заключенията си; после защитаваме предположенията си и се опитваме да изкараме другите виновни. Винаги е по-добре да задаваш въпроси, отколкото да правиш предположения, защото предположенията те обричат на страдание.

Голямото митоте в човешкия ум създава огромен хаос, който ни кара да тълкуваме и да разбираме погрешно всичко. Виждаме само онова, което искаме да видим, чуваме, каквото желаем да чуем. Не възприемаме нещата такива, каквито са. Имаме навик да сънуваме без всякаква реална основа. Ние буквално сътворяваме сънищата си във въображението си. Не разбираме нещо, правим предположение за смисъла му и когато истината излезе наяве, балончето на съня ни се пука и тогава откриваме, че не е било, каквото сме си мислили.

Пример: разхождате се в парка и виждате човек, който ви харесва. Той ви поглежда, усмихва се и после отминава. Можете да направите множество предположения на базата само на това преживяване. Чрез тях сте в състояние да сътворите цяла фантазия. И наистина искате да повярвате в нея и да я направите реална. От предположенията ви започва да се оформя цял сън и е възможно да повярвате: „О, този човек наистина ме харесва“. Тогава в ума ви започва цяла връзка. Може би в страната на фантазиите дори се жените. Но фантазията е във вашия ум, в индивидуалния ви сън.

Когато правим предположения във връзките си, ние наистина си търсим белята. Често предполагаме, че партньорът ни знае какво мислим и не е необходимо да изразяваме на глас желанията си. Правим предположението, че той ще постъпи така, както искаме, защото ни познава много добре. А когато това не стане, се чувстваме наранени и казваме: „Трябваше да се сетиш“.

Друг пример: решавате да се ожените и правите предположението, че партньорът ви си представя брака точно като вас. Започвате да живеете заедно и откривате, че не е така. Това предизвиква много конфликти, нов6ъпреки това вие не се опитвате да разясните отношението си към брак. Съпругът се връща от работа и жена му е бясна, а той изобщо не знае защо.

Може би просто е направила предположение. Без да му каже какво иска, тя предполага, че той я познава достатъчно добре, за да знае какво иска, сякаш може да чете мислите й. И се разстройва ужасно, защото той не отговаря на очакванията й. Правенето на предположения във връзките води до много кавги, трудности и неразбирателства с хората, които уж обичаме.

Във всеки вид връзка можем да направим предположението, че другите знаят какво мислим и не е необходимо да им казваме какво искаме. Те ще постъпват според желанията ни, защото ни познават много добре. И ако не го сторят, ние се чувстваме наранени и мислим: „Как можа да го направиш? Трябваше да се сетиш“. Отново правим предположението, че другият човек знае какво искаме. Възниква истинска драма, защото правим това предположение и го придружаваме с още предположения.

Човешкият ум работи по много интересен начин. Имаме нужда да оправдаваме всичко, да обясняваме и разбираме всичко, за да се чувстваме сигурни. Пред нас стоят милиони въпроси, които се нуждаят от отговори, защото има толкова неща, които разсъждаващият ум не може да обясни. Не е важно дали отговорът е верен; сам по себе си той ни кара да се чувстваме сигурни. Затова правим предположения.

Ако другите ни кажат нещо, правим предположения, а ако не ни кажат, отново правим предположения, за да удовлетворим потребността си да знаем и да заместим необходимостта си от общуване. Дори ако чуем нещо и не го разберем, правим предположения за смисъла му и после им вярваме. Правим всякакви предположения, защото ни липсва смелостта да задаваме въпроси.

През повечето време правим тези предположения много бързо и несъзнателно, защото сме сключили споразумение да общуваме по този начин. Съгласили сме се, че не е безопасно да задаваме въпроси; съгласили сме се, че ако хората ни обичат, те трябва да знаят какво искаме и как се чувстваме. Когато вярваме, че сме прави за някое свое предположение, сме готови дори да унищожим връзката си, за да защитим своята позиция.

Предполагаме, че всички възприемат живота като нас. Предполагаме, че другите мислят, чувстват, преценяват и обиждат по същия начин като нас. Това е най-важното предположение, което хората правят и причинява страха ни да бъдем себе си в отношенията си с околните. Смятаме, че всички останали ще ни осъдят, ще ни превърнат в жертви, ще злоупотребяват с нас и ще ни обвиняват така, както правим ние самите. Така че преди още околните да имат възможността да ни отхвърлят, ние вече сме се самоотхвърлили. Ето така работи човешкият ум.

Ние правим предположения и за себе си и това поражда много вътрешни конфликти. „Мисля, че съм способен да го направя“. Правите това предположение и после откривате, че не сте в състояние да го направите. Надценявате се или се подценявате, защото не сте отделили време да си зададете въпроси и да им отговорите. Може би трябва да съберете повече факти за дадена ситуация. Или пък да престанете да се самозалъгвате за истинските си желания.

Много често, когато започвате връзка с човек, когото харесвате, трябва да обясните защо го харесвате. Виждате само онова, което искате да видите, и отричате, че в него има неща, които не ви харесват. Лъжете себе си, само за да излезете прави. После правите предположения и едно от тях е: „Любовта ми ще го промени“. Но това не е вярно. Любовта ви няма да промени никого. Ако другите се променят, това е, защото искат да се променят, а не защото можете да ги промените. После между вас се случва нещо и вие се чувствате наранени. Изведнъж виждате онова, което досега не сте искали да видите, само че то вече е преувеличено до неузнаваемост от емоционалната ви отрова. Необходимо ви е да оправдаете емоционалната си болка и вините другите за собствените си решения.

Не е необходимо да се обяснява любовта; нея или я има, или я няма. Истинската любов означава да приемаш хората, каквито са, без да се опитваш да ги промениш. Щом се опитаме да ги променим, значи всъщност не ги харесваме. Разбира се, ако решите да живеете с някого, ако сключите това споразумение, винаги е най-добре да го направите с човек, който е точно такъв, какъвто искате да бъде. Намерете някой, когото не ви се налага да променяте. Много по-лесно е да намериш човек, който вече е такъв, какъвто искаш да бъде, отколкото да се опитваш да го промениш. Освен това, той също трябва да ви обича такива, каквито сте, за да не му се налага да ви променя. Ако другите смятат, че трябва да ви променят, значи всъщност не ви обичат такива, каквито сте. Защо трябва да бъдете с някого, ако не сте това, което той иска да бъдете?

Трябва да бъдем самите себе си, за да не ни се налага да играем роли. Ако ме обичаш такъв, какъвто съм — добре, вземи ме. Ако ли не — чудесно, всичко хубаво, намери си някой друг. Може да звучи грубо, но подобно общуване означава, че личните споразумения с другите са ясни и безупречни.

Само си представете деня, в който сте престанали да правите предположения по отношение на партньора си, а после и по отношение на всички хора в живота си. Начинът ви на общуване напълно ще се промени и връзките ви няма повече да страдат от предизвикани от погрешни предположения конфликти.

Начинът да се предпазите от предположенията е да задавате въпроси. Уверете се, че общувате ясно. Когато не разбирате, питайте. Имайте смелостта да задавате въпроси, докато всичко стане пределно ясно, и дори тогава не предполагайте, че знаете всичко за дадена ситуация. След като чуете отговора, няма да ви се налага да правите предположения, защото ще знаете истината.

Освен това, имайте смелост да помолите за онова, което искате. Всеки има правото да се съгласи или да ви откаже, но вие винаги имате правото да помолите. По същия начин, всеки има правото да ви помоли, а вие — да се съгласите или да откажете.

Ако не разбирате нещо, далеч по-добре е да попитате и да изясните нещата, отколкото да правите предположение. В деня, в който престанете да правите предположения, ще общувате ясно и безпроблемно, без емоционална отрова. Без предположенията словото ви става безгрешно.

При ясно общуване всичките ви връзки ще се променят — не само с партньора ви, но и с всички останали. Няма да ви се налага да правите предположения, защото всичко става пределно ясно. Това искам аз; това искаш ти. Ако общуваме по този начин, словото ни става безгрешно. Ако всички хора можеха да общуват по този начин — с безгрешно слово — нямаше да има войни, насилие и неразбирателства. Ако общуваме добре и ясно всички човешки проблеми щяха да се решат. — Ето това е Третото Споразумение: Не прави предположения. Лесно е да се каже, но разбирам, че е трудно да се изпълни. Трудно е, защото твърде често правим тъкмо обратното. Имаме навици и поведенчески модели, за които дори не си даваме сметка. Първата стъпка е да осъзнаем тези навици и да разберем колко важно е това споразумение. Но не е достатъчно да проумеем значението му. Информацията или идеята е само семенцето в ума ви. Само действието може да промени нещата. Предприемането на действие отново и отново укрепва волята ви, подхранва семето и създава солидна основа за формирането на нов навик. След много повторения тези нови споразумения ще се превърнат във ваша втора природа и ще видите как магията на словото ви превръща от магьосник на черната магия във вълшебник на бялата.

Белият магьосник използва словото за съзидание, за да дава, споделя и обича. Превръщането на това споразумение в навик ще преобрази целия ви живот.

Когато преобразите целия си сън, вълшебствата просто се случват в живота ви. Необходимото идва при вас с лекота, защото духът се движи свободно през вас. Това означава да бъдеш майстор на намерението, майстор на духа, майстор на любовта, на благодарността и на живота. Това е целта на толтеките. Това е пътят към личната свобода.