Четирите споразумения (или практическо ръководство за лична свобода или толтекска книга на мъдростта)

ЧЕТВЪРТОТО СПОРАЗУМЕНИЕВинаги прави най-доброто, на което си способен

ОСТАНА САМО ОЩЕ ЕДНО СПОРАЗУМЕНИЕ, но само то позволява първите три да се превърнат в дълбоко вкоренени навици. Четвъртото споразумение е свързано с прилагането на първите три: Винаги прави най-доброто, на което си способен.

При всички обстоятелства правете най-доброто по силите си — нито повече, нито по-малко. Но помнете, че най-доброто е променлива величина. Всичко живо непрестанно се изменя, така че най-доброто понякога ще е от високо качество, друг път няма да е толкова добро. Когато сутрин се събудите освежени и заредени с енергия, най-доброто ще е по-добро, отколкото вечер, когато сте уморени. То ще е различно, когато сте здрави и когато сте болни, когато сте трезви и когато сте пияни. Най-доброто ще зависи от това дали се чувствате щастливи, дали сте разтревожени, ядосани или изпълнени с ревност.

В зависимост от настроението най-доброто ще се променя всеки момент, всеки час и всеки ден. Така че вашето най-добро се променя през цялото време. Когато превърнете четирите нови споразумения в навик, най-доброто, на което сте способни, ще стане по-добро, отколкото е било някога.

Независимо от качеството, продължавайте да правите най-доброто по силите си — не повече или по-малко, а най-доброто. Ако се насилвате да дадете повече, отколкото можете, ще изхабите повече енергия от необходимото и накрая най-доброто няма да бъде достатъчно. Когато се престаравате, вие изтощавате тялото си, вървите против себе си и постигането на целта ще ви отнеме повече време. Ако пък правите по-малко, отколкото можете, вие се обричате на неудовлетворение, на самоосъждане на чувство за вина и на съжаления.

Просто правете най-доброто — при всички обстоятелства в живота си. Няма значение дали сте уморени или болни, ако винаги правите най-доброто, няма да се обвинявате. А ако не се вините, няма да страдате от чувство за вина или да се самонаказвате. Ако винаги правите най-доброто по силите си, ще развалите тегнещото над вас тежко заклинание.

Един мъж искал да се освободи от страданието и отишъл в будистки храм, за да потърси учител, който да му помогне. Отишъл при Учителя и му казал: „Учителю, ако медитирам по четири часа на ден, колко време ще ми е необходимо, за да получа просветление?“

Учителят го погледнал и отвърнал: „Ако медитираш по четири часа на ден, вероятно ще са ти необходими десет години“.

Мъжът решил, че може да направи и повече, и попитал: „Учителю, ами ако медитирам по осем часа на ден, колко време ще ми е необходимо, за да получа просветление?“

Учителят го погледнал и рекъл: „ако медитираш по осем часа на ден, вероятно ще са ти нужни двадесет години“.

„Но защо ще ми отнеме повече време, ако медитирам по-дълго?“, попитал мъжът.

Учителят отвърнал: „Ти не си тук, за да жертваш радостта или живота си. Тук си, за да живееш, да бъдеш щастлив и да обичаш. Ако можеш да дадеш най-доброто от себе си за два часа медитация, но вместо това медитираш по осем часа, само ще се измориш, ще се отклониш от целта и няма да се наслаждаваш на живота си. Прави най-доброто по силите си и тогава може би ще научиш, че независимо колко дълго медитираш, можеш да живееш, да обичаш и да бъдеш щастлив.“

Когато правите най-доброто, на което сте способни, вие ще живеете пълноценно. Ще бъдете продуктивни, добри към себе си, защото ще се отдавате на семейството си, на обществото, на всичко. Но именно действието ще ви накара да се почувствате безкрайно щастливи. Когато винаги правите най-доброто по силите си, вие действате. Да правиш най-доброто, на което си способен, означава да предприемаш нещо, защото го обичаш, а не защото очакваш отплата. Повечето хора правят точно обратното: правят нещо, само когато очакват отплата, и не се наслаждават на заниманието си. И това е причината да не правят най-доброто по силите си.

Например, повечето хора всеки ден отиват на работа единствено с мисълта за заплатата и за парите, които ще получат за свършеното. Едва дочакват деня на плащането и почивните дни. Те работят заради възнаграждението и в резултат изпитват неприязън към работата си. Опитват се да избегнат действието, положението се влошава и те не правят най-доброто, на което са способни.

Цяла седмица работят така напрегнато и страдат от работата си, от действието — не защото им харесва, а защото чувстват, че трябва. Необходимо е да работят, защото им се налага да плащат наема, да издържат семейството си. Носят цялото това неудовлетворение в себе си и когато най-сетне получат парите си, се чувстват нещастни. Имат два почивни дни, за да правят каквото искат, и какво правят? Опитват се да избягат. Напиват се, защото не харесват себе си. Не харесват живота си. Има много начини, по които се нараняваме, когато не се харесваме.

От друга страна, ако се заемете с нещо заради самото него, без да очаквате възнаграждение, ще откриете, че се наслаждавате на всяко свое занимание. Наградата ще дойде, но вие не сте обсебени от нея. Може да получите дори повече, отколкото сте си представяли за възможно, без изобщо да очаквате отплата. Ако харесваме заниманието си, ако винаги правим най-доброто по силите си, тогава наистина се радваме на живота. Забавляваме се, не се отегчаваме, не изпитваме неудовлетворение.

Когато правите най-доброто, на което сте способни, вие не давате на Съдника възможност да ви обяви за виновен или да ви укорява. Ако сте направили най-доброто, на което сте способни, и Съдникът се опита да би съди съгласно вашия кодекс, вие можете да му отговорите: „Направих най-доброто“. Няма угризения. Защото винаги правим най-доброто. Не е лесно да спазваме това споразумение, но то наистина ще ни направи свободни.

Когато правиш най-доброто, на което си способен, се научаваш да приемаш себе си. Но трябва да си даваш сметка за грешките си и да се учиш от тях. Да се учиш от грешките си означава да се упражняваш, да гледаш честно резултатите и да продължаваш да се упражняваш. Това засилва самосъзнанието.

Ако правиш най-доброто, на което си способен, наистина нямаш усещането, че работиш, защото се наслаждаваш на заниманието си. Знаеш, че правиш най-доброто, когато се наслаждаваш на заниманието или го правиш по начин, който няма да има вредни последствия за теб. Правиш най-доброто, защото искаш да го правиш, а не защото трябва или защото се опитваш да угодиш на Съдника или на другите.

Ако правиш нещо, защото се налага, тогава няма начин да дадеш най-доброто от себе си. В такъв случай е по-добре да не го правиш. Не, ти правиш най-доброто, защото това те кара да се чувстваш безкрайно щастлив. Когато правиш най-доброто заради самото удоволствие, ти вършиш нещо, защото то ти носи наслада.

Да действаш означава да живееш пълноценно. Бездействието е начин за отричане на живота. Бездействието е да седиш пред телевизора всеки ден в продължение на години, защото се боиш да бъдеш жив и да поемеш риска да разкриеш същността си. Да разкриеш същността си означава да действаш. В главата ти може да има много велики идеи, но промяната идва единствено с действието. Ако идеята не бъде приложена на практика, тя няма да се осъществи, няма да даде резултати, нито ще те възнагради.

Форест Гъмп е един добър пример за това. Той нямаше велики идеи, но действаше. Беше щастлив, защото винаги правеше най-доброто във всяко начинание. И бе щедро възнаграден, без изобщо да очаква награда. Да действаш означава да бъдеш жив. Да поемеш риска да излезеш навън и да осъществиш мечтата си. Не е същото като да наложиш мечтата си на друг, защото всеки има правото да следва собствената си мечта.

Да правиш най-доброто, на което си способен, е велик навик. Аз давам най-доброто от себе си във всичко, което правя и чувствам. Това се е превърнало в ритуал в живота ми, защото реших да го превърна в ритуал. То е убеждение като всяко друго избрано от мен убеждение. Аз превръщам всичко в ритуал и винаги правя най-доброто по силите си. Взимането на душ за мен е ритуал и с това действие показвам на тялото си колко го обичам. Чувствам стичащата се по тялото ми вода и се наслаждавам. Правя най-доброто, за да удовлетворя потребностите на тялото си. Правя най-доброто, за да давам на тялото си и да получавам онова, което то ми дава.

В Индия имат един ритуал, наречен пуджа. Взимат различни изображения на Бога и ги къпят, хранят и им показват любовта си. Дори изричат мантри пред тях. Самият идол не е важен. Важен е начинът, по който изпълняват ритуала и казват: „Обичам те, Боже“.

Бог е живот. Бог е живот в действие. Най-добрият начин да кажеш: „Обичам те, Боже“, е да живееш, давайки най-доброто от себе си. Най-добрият начин да кажеш: „Благодаря ти, Боже“, е да се освободиш от миналото и да живееш в настоящето, тук и сега. Каквото и да ти отнеме животът, остави го да си отиде. Когато се отпуснеш и забравиш миналото, ти си позволяваш да живееш пълноценно в настоящия момент. Освобождаването от миналото означава, че можеш да се насладиш на съня, чието действие се развива в момента.

Ако живееш в минал сън, ти не се наслаждаваш на случващото се сега, защото винаги ще ти се иска да бъде различно от онова, което е. Няма как да пропуснеш някого или нещо, защото си жив. Да не се наслаждаваш на настоящето означава да живееш в миналото и да бъдеш полужив. Това води до самосъжаление, страдание и сълзи.

Щастието е ваше рождено право. Както и любовта, насладата от нея и споделянето й. Живи сте, така че вземете живота си и му се радвайте. Не се съпротивлявайте на разливащия се във вас живот, защото това е живеещият във вас Бог. Самото ви съществуване доказва съществуването на Бога. Съществуването ви доказва съществуването на живота и енергията.

Не е необходимо да знаем или доказваме каквото и да било. Единственото, което има значение, е да бъдем, да поемем риска и да се радваме на живота. Кажете „не“, когато искате да кажете „не“, и „да“, когато желаете да кажете „да“. Вие имате правото да бъдете самите себе си. А ще бъдете самите себе си, само когато правите най-доброто, на което сте способни. Когато не го правите, вие отричате правото си да бъдете самите себе си. Заслужава си да подхранвате това семенце в ума си. Не ви е необходимо познание или велики философски концепции. Не ви е необходимо другите да ви приемат. Вие давате израз на собствената си божественост чрез живота си и любовта си към себе си и към другите. Да кажеш „Обичам те“ е проява на божественото.

Първите три споразумения ще се задействат, само ако правите най-доброто, на което сте способни. Не очаквайте винаги да можете да бъдете безгрешни в словото си. Навиците ви са твърде силни и здраво вкоренени в ума ви. Но можете да направите всичко по силите си. Не очаквайте, че винаги няма да приемате нещата лично; просто правете най-доброто, на което сте способни. Не очаквайте никога да не правите предположения, но определено можете да правите най-доброто, на което сте способни.

Като правите най-доброто, на което сте способни, с времето навикът да злоупотребявате със словото си, да приемате нещата лично и да правите предположения ще отслабне и ще се проявява по-рядко. Не е необходимо да се осъждате, да се чувствате виновни или да се наказвате, ако не спазвате тези споразумения. Щом правите всичко, на което сте способни, ще се чувствате добре, дори и да продължавате с предположенията, да приемате нещата лично или да не сте безгрешни в словото си.

Ако винаги правите най-доброто, на което сте способни — отново и отново, ще станете майстори на преобразяването. Практиката прави майстора. Правейки най-доброто, вие ставате майстори. Всичките ви знания са плод на повторението. Благодарение на него сте се научили да пишете, да шофирате и дори да ходите. Вие сте майстори в използването на родния си език, защото сте се упражнявали. Всичко идва с действието.

Ако правите най-доброто, на което сте способни в търсенето на лична свобода, в търсенето на любовта към себе си, ще откриете, че е само въпрос на време да намерите онова, което търсите. Не става дума за безплодни мечти или многочасова медитация. Просто трябва да се изправите и да бъдете човек. Трябва да почитате човека, който сте. Уважавайте тялото си, наслаждавайте му се, обичайте го, хранете го, почиствайте го и го лекувайте. Упражнявайте се и правете онова, от което тялото ви се чувства добре. Това е пуджа за тялото ви и общуване между вас и Бога.

Не е необходимо да се прекланяте пред изображенията на Дева Мария, Христос или Буда. Можете да го правите ако желаете, ако ви е приятно. Собственото ви тяло е проява на Бога и ако го почитате, всичко ще се промени. Когато показвате любовта си към всяка част от тялото си, вие посявате семената на любовта в ума си и след като те пораснат, вие ще обичате, почитате и уважавате тялото си извънредно много.

Тогава всяко действие се превръща в ритуал на преклонение пред Бога. Следващата стъпка е почитането на Бога чрез всяка мисъл, чувство, убеждение, дори и с онова, което е „правилно“ и „погрешно“. Всяка мисъл се превръща в общуване с Бога и вие ще живеете без осъждане и страдание и ще бъдете свободни от необходимостта да клюкарствате и да се измъчвате.

Ако спазвате всичките четири споразумения, няма начин да живеете в ада. Няма начин. Ако сте безгрешни в словото си, ако не приемате нищо лично, ако не правите предположения и винаги правите най-доброто, на което сте способни, Животът ви ще бъде прекрасен. Ще притежавате стопроцентов контрол над битието си.

Четирите споразумения са същината на майсторството на преобразяването, едно от уменията на толтеките. Вие превръщате ада в рай. Сънят на планетата се превръща във ваш личен сън за рая. Мъдростта е тук и само чака да я използвате. Четирите споразумения са тук; просто трябва да ги възприемете и да уважавате смисъла и силата им.

Направете най-доброто, на което сте способни, за да спазвате тези споразумения. Можете да сключите това споразумение още днес: Аз избирам да зачитам Четирите Споразумения. Толкова е просто и логично, че дори дете може да го разбере. Но трябва да имате много силна воля, много силна воля, за да ги спазвате. Защо? Защото където и да отидем, откриваме, че пътят ни е изпълнен с препятствия. Всички се опитват да пречат на нашата отдаденост на тези нови споразумения и всичко наоколо ни изкушава да ги нарушим. Проблемът е във всички останали споразумения, които са част от съня на планетата. Те са живи и много силни.

Затова трябва да бъдете велик ловец, велик воин, способен да защити тези Четири Споразумения с живота си. От това зависи щастието ви, свободата ви, целият ви начин на живот. Целта на воина е да се издигне над този свят, да избяга от този ад и никога да не се върне. Както ни учат толтеките, наградата е да превъзмогнеш човешкото страдание и да се превърнеш във въплъщение на Бога. Това е наградата.

Наистина се налага да впрегнем всичките си сили, за да успеем да спазваме тези споразумения. Аз самият не очаквах да успея отведнъж. Много пъти съм се провалял, но се изправях и продължавах. Отново се провалях и отново продължавах. Не изпитвах самосъжаление. Нямаше начин да изпитвам самосъжаление. Казвах си: „Дори и да сгреша, аз съм достатъчно силен, достатъчно умен, мога да го направя!“ Изправях се и продължавах. Грешах и продължавах и всеки път ставаше все по-лесно и по-лесно. Но в началото беше много, много трудно.

Така че ако се провалите, не се осъждайте. Не доставяйте на своя Съдник удоволствието да ви превърне в жертва. Не, бъдете твърди със себе си. Изправете се и отново сключете споразумението. „Добре, наруших споразумението да бъда безгрешен в словото си. Ще започна отначало. Само днес ще спазвам Четирите Споразумения. Днес ще бъда безгрешен в словото си, няма да приемам нещата лично, няма да правя предположения и ще давам най-доброто, на което съм способен“.

Ако нарушите някое споразумение, утре започнете отново и така всеки ден. Отначало ще ви бъде трудно, но с всеки ден ще става все по-лесно, докато в един момент не откриете, че управлявате живота си чрез тези Четири Споразумения. И ще се изумите от промяната в живота си.

Не е необходимо да бъдете религиозни или да ходите на църква всеки ден. Любовта и самоуважението ви непрекъснато нарастват. Вие сте способни да го направите. Щом аз успях, вие също можете. Не се тревожете за бъдещето; съсредоточете вниманието си върху настоящето и живейте в него. Изживявайте всеки един ден. Винаги правете най-доброто, на което сте способни, за да спазвате тези споразумения и скоро ще ви бъде съвсем лесно. Днес вие поставяте началото на нов сън.