Клеър пристъпи по-близо.
— Отворихте ли я?
Еспиноза поклати глава.
— Искахме да запазим честта за вас. Ако мислите, че може да е нещо опасно, ще повикам сапьорите.
Наш приклекна пред бялата кутия, надяна латексови ръкавици и почука с пръст по черната връв, завързана отгоре.
— Това не е в стила на нашия човек. Той обикновено оставя части от тела в кутиите, но те не са толкова големи.
— Отвори я, Наш — Каза Клеър.
— Може би трябва да хвърлим ези-тура. Аз отворих последната.
— Не. Настоявам, Гледала съм филма "Седем". Ако главата на Гуинет Полтроу е там, образът ще се запечата в паметта ми месеци наред. Тази кутия е за теб. Бъди мъж.
Наш завъртя очи и отново се обърна към кутията.
— За протокола, това е стандартна кутия за папки, която може да се купи от всеки магазин за канцеларски материали. — Той се наведе по-близо. — Не долавям никаква миризма и няма следа от нещо мокро или изтекло, и не е написано нищо.
Наш дръпна връвта и развърза възела, а после протегна ръка към капака и Клеър и Еспиноза отстъпиха крачка назад.
— Може би трябва да изчакаме криминалистите — предложи Наш.
— Отвори я. Вътре може да има нещо, което да ни подскаже къде да намерим Емъри.
Той кимна без желание, махна капака, наведе се над кутията и надникна вътре.
— Ха.