Четвъртата височина

В болницата

В голямата градина пред прозореца на долния етаж стоеше Гулината майка. С тъга гледаше тя слабичкото остригано момиченце в дълга риза и халатче, което сега, след болестта, съвсем не приличаше на предишната весела Гуля.

През затворения прозорец гласът на Гуля не се чуваше. Но лицето й изразяваше пълно отчаяние. Тя бързо пишеше нещо на голям лист хартия, подложен на долната дъска на прозореца, и после показваше през прозореца своите драскулки на майка си. В разкривени редове бе написано:

В отговор майка й написа на листчета от бележник:

Устните и брадичката на Гуля трепереха, но тя се сдържаше и не плачеше, макар че беше само на осем години.

Когато майка й си отиде, Гуля, натъжена, тръгна към кухнята, за да научи какво е менюто за вечерята. Много интересно беше — по три пъти на ден да тичаш в кухнята, а след това да обходиш всички помещения на своето отделение и да казваш на лежащите в леглата деца какво ще има за закуска, за обед или за вечеря.

— Запечени макарони и желе! — тържествено обяви Гуля.

За съжаление, оказа се, че някакво дълго като върлина, остригано момиче от съседното помещение бе успяло вече по-рано от Гуля да изтича в кухнята и тази новина на никого не направи впечатление.

Гуля седна на кревата и въздъхна. До вечерята оставаше още цял час. Тя се зае да издекламира шепнешком стихове от своя любим поет Некрасов. И изведнъж, незабелязано за самата себе си, в главата й започнаха да се нареждат някакви нови, отникъде нечути думи и срички за нейното мъничко червеникаво кученце Петка, което бе останало в къщи:

„Как ли се получи това у мене? — помисли Гуля. — Това не са вече такива глупави стихове като ония за Африка.“

И тя си спомни своето първо стихотворение, което бе съчинила, когато бе още на четири години:

„Ще трябва да се запише стихчето за Петка“ — реши Гуля.

Тя взе молив, парченце хартия и написа с големи букви:

И изведнъж й се доспа. Очите й започнаха да се затварят, главата й натежа и Гуля падна по очи на възглавницата.

Когато за вечеря й донесоха пълна чиния с топли макарони, Гуля вече спеше дълбок сън.