Томас Пака беше избран за трети мандат.
След пет години на Каримон бяха останали само четиристотин човека — от тях над триста бяха мисионери.
След седем години националните паркове Баски и Вировете Пунди бяха разделени на ниви от по два акра, за да задоволят нуждите на безимотното население, а туристическият и ловният бизнес си потърсиха други планети.
След осем години Каримон внасяше повече от половината си храна.
След десет години доходът на глава от населението беше спаднал с четиридесет процента.
След дванадесет години повечето мини бяха затворени заради износеното и повредено оборудване.
След тринадесет години гладът покоси племето рако.
Правителството правеше каквото можеше — а то не беше много — и обещаваше по-добри времена.
Петнадесет години след като Пака подписа Закона за поземлената реформа, генераторите, произвеждащи електричеството на Мастабони, се повредиха. Никой на планетата не беше в състояние да ги поправи.
Тази зима отсякоха дървото на Джаланопи за огрев.