Човекът, който не спи

КАКВО СТАВА ОТВЪН

— Господин Брауде, за новите опити ми трябват редица части и прибори. Ето чертежите. Бъдете така добър бързо да направите поръчки по тях и да ми доставите материалите.

— Мога ли да попитам що за опити ще бъдат, скъпи професоре?

— Превръщането на светлинната вълна в звукова. Знаете, че за много музиканти всяка гама или тон изглеждат оцветени в определена багра. Например до мажор е в бяло, ла минор е в синьо, ре мажор е в розово… Искам да определя съотношението между звуковите и светлинните вълни.

Вагнер даде голяма поръчка. Сред разнообразните и често нямащи нищо общо части и материали имаше всичко нужно за конструирането на радиоприемник.

Когато поръчката беше получена, Вагнер се зае с работа. Задачата му се облекчаваше от това, че Брауде излезе пълен невежа в радиотехниката. Но от опасения, че Брауде може да крие знанията си, Вагнер маскира много хитро работата и опитите си. В това му помагаше умението да върши две неща едновременно.

Доста тромавият „апарат“ беше готов. Това беше комбинация от добре прикрит радиоприемник и „цветозвуков трансформатор“. От апарата излизаха две телефонни слушалки: едната — от скрития радиоприемник с рамкова антена, втората — от „цветозвуковия“ блок на апарата. Вагнер взе телефонната слушалка от радиоприемника. Брауде с любезна усмивка, но решително протегна ръка към втората слушалка.

— Ще ми позволите ли да се поинтересувам?

— Моля!

Дясното око и ръка на професора бяха на услугите на Брауде, а с левите той работеше с радиоприемника. Дясната ръка премести едно лостче и на екрана се появи розово петно. В същото време Вагнер регулира херметично затворената индукционна бобина и тя забръмча в слушалката на Брауде с променлив тон.

— Чувате ли? Ре мажор!

Но се получи усложнение: Брауде притежаваше абсолютен слух.

— Това не е ре мажор! Уверявам ви, че това е до мажор! — каза той.

— Аз не съм музикант… Но това само доказва, че субективните аналогии между звук и цвят са погрешни! — не се смути професорът.

Същевременно с лявата си ръка той настройваше радиоприемника. Сред забавляващите Европа фокстроти и почукването на радиотелеграфа изведнъж той улови руска реч:

„Само тоя пример е достатъчен да видим, другари, как най-ценните постижения на науката се извращават на капиталистическа почва. Това, което би могло да донесе огромна полза на трудещите се, да издигне културата им, се превръща в оръдие за експлоатация на пролетариата… Изобретението на руския професор Вагнер, толкова странно изчезнал на гер…“

— Това е крайно интересно! — високо каза Брауде. — Поразително! Аз съм страшно заинтригуван! Тук трябва да докараме роял… Представете си картини, превърнати в звуци… Може би ще чуем нови симфонии… Или Шумановия „Карнавал“ в цветове.

„… средство против сън — продължаваше радиото — предизвика страшна безработица… Бедата на работниците не може да се опише…“

„А Брауде ме уверяваше…“ — помисли си Вагнер и без да може да се сдържи, възкликна:

— Каква измама!…

— Измама ли! За какво? — учудено попита Брауде.

— Да оцвети ре мажор в розово! — ядосано отвърна Вагнер.

— Но нали това е субективно!…