Човекът, който не спи

„ДИКТАТОРЪТ“

Просторната гостна на банкера Голдзак, купил си неотдавна баронска титла, беше обзаведена с тежко, парвенюшко великолепие. По стените, покрити с резбована дъбова ламперия, се мъдреха еленови рога и гербовете на новоизлюпения барон. В ъгъла беше поставен рицар с доспехи и с меч от XIII век — съмнителният „прародител“ на барона. Стъклата на прозорците с тесни решетки изобразяваха същия баронски герб — върху жълт щит свита в лакътя ръка в доспех, която стиска меч с желязната си ръкавица. Над ръката — пет тъмносини звезди.

В средата на стаята около голяма кръгла маса от черен дъб на дъбови кресла с високи облегалки с резба заседаваха членовете на централния комитет на германската политическа организация „Диктатор“. В креслото с още по-висок гръб, отгоре с резбования германски държавен орел, седеше председателят на събранието — старият генерал, един от „героите“ на империалистическата война, приятел из кайзера. Грубото лице на генерала, сякаш изсечено с брадва от парче дърво, плътно стиснатите му устни под засуканите нагоре мустаци, говореха за силна воля. Изпод надвисналите побелели вежди поглеждаха изпитателно рядко примигващи очи. На униформената му куртка беше закаючен само „железен кръст“.

От дясната страна на председателя беше стопанинът на дома — барон Голдзак с черен фрак, напълно плешина глава, избръснат, с монокъл. По-нататък, наредени строго според ранга си, седяха членовете на комитета. Генерал с тясно чело, дълбоко хлътнали очи и изпъкнала брадичка. Нещо жестоко, зверско имаше в тая глава. Още един генерал… Чиновници от министерствата, депутати… Едрите фабриканти и банкери затваряха кръга.

Младолик човек с фрак, с външност и маниери на дипломат — секретарят на комитета — изнасяше доклад. На масата лежеше брой на „Известия“ със статията на Горев „Победата на професор Вагнер над съня и умората“. До него — превод на статията на немски.

— Още не сме проверили докрай достоверността на изнесените данни в статията, но според нашите сведения те, изглежда, отговарят на действителността.

Няма нужда да говоря за значението на това научно откритие. Ако то бъде използувано от Съветска Русия, съотношението на силите между нея и другите държави по света съществено ще се промени. За някакви си пет години мощта на болшевизма ще се увеличи неимоверно.

За щастие едновременната работа с двете мозъчни полукълба изисква време и тренировка и затова не е много достъпна за масите. Но самата победа над съня и умората вече утроява физическите и интелектуалните сили на нашите противници, а едновременно с това и материалните им ресурси. Научните им сили и квалифицираните им кадри ще работят тройно и дори шесторно повече. Ще се увеличи продукцията на индустрията. След няколко години ще имат нови, добре подготвени специалисти във всички области на техниката. С една дума, мощта им ще расте неспирно. Когато целият свят спи, те ще работят. Ще работят, когато сме принудени да си почиваме след трудовия ден…

— Е, промишлеността не може да се разрасне толкова бързо — каза фабрикантът. — Да предположим, че всичките им фабрики и заводи ще заработят двадесет и четири часа в денонощието. Но по-нататък?… Едва ли ще им бъде лесно да намерят кредити за построяване на нови фабрики и заводи. Нали вие, бароне, няма да им предоставите такива кредити? — обърна се той с усмивка към Голдзак.

Баронът му отвърна със същата усмивка и издуха колелце дим.

— Но има друга опасност — чу се хрипкавият глас на генерала. — Говоря за военната мощ на Червената армия. Какво ще стане, ако само осем от шестнадесетте „добавъчни“ часове в денонощието бъдат използувани от тях за военна подготовка на работниците и селяните? Това е равностойно на създаването на многомилионна армия. Освен това по време на война те ще имат бойци, които нямат нужда от почивка. Няма да им се налага да сменят войниците в окопите. Винаги ще бъдат будни, бдителни, свежи, докато при нас две трети от войниците временно ще излизат от строя за сън и почивка. Летците им, незнаещи умора, ще могат да правят далечни полети… Командният им състав, щабовете ще могат да ръководят операциите, без нито за минута да изпускат поради сън или почивка нишките на управлението… Възможно е да използуват средството на професор Вагнер и за конете. Обозите им, кавалерията няма да знаят какво е умора. Всичко това е крайно сериозно!…

Речта на стария генерал направи голямо впечатление на събранието, особено на военните. Генералите се мръщеха, нервно барабаняха с пръсти, по-здраво смучеха пурите…

— Но най-опасно — отново се изправи секретарят — е политическото значение на факта. Още днес болшевизмът разтърсва света, държи в постоянно нервно напрежение правителствата на държавите по всички континенти. Средството на Вагнер утроява, а може би дори ушесторява броя на болшевиките. Тук между нас можем да бъдем откровени. Ние не знаем как да се справим с един вожд на Комунистическия интернационал. Какво ще бъде, ако тоя вожд получи възможността да работи шест пъти повече? Пред нас ще се изправят шестима такива вождове, шест пъти по-голям Коминтерн, милиони руски болшевики, незнаещи умора, пропагандиращи и разлагащи масите ден и нощ, ден и нощ, двадесет и четири часа в денонощието!

Тия доводи имаха потресаващ ефект. Ръцете на събрали се трепереха.

— Това е ужасно!…

— Кошмар! — чуха се развълнувани гласове.

Настъпи мъчително мълчание. Сякаш в кабинета изведнъж нахлуха страшни призраци и го изпълниха с вледеняващия дъх на смъртта.

Най-сетне председателят на събранието тръсна глава и удари с косматия си юмрук по масата.

— Това не бива да се допуска! — хрипкаво извика той. — На всяка цена трябва да отстраним надвисналата опасност. Преди още изобретението на професор Вагнер да стане достояние на болшевиките, ние трябва да овладеем неговия секрет!

И подбуждано от страх и омраза, събранието пристъпи към обсъждане на въпроса какво трябва да се стори.

Единствено барон Голдзак не вземаше участие в обсъжданията. Въображението вече му рисуваше грандиозни планове. Той си мислеше каква изгода може да извлече от откритието на професор Вагнер, ако то попадне в ръцете му.