Човекът от Пацифида

V

„Човекът от Пацифида пристигна и си отиде.“ „Човекът от Пацифида — жертва на нещастен случай.“ „Нещастен случай или зла умисъл?“ „Главният консултант и един от директорите на компанията «Диамантена Пацифида» Ейкити Каваи съобщи, че малко преди трагичната си гибел Човекът от Пацифида е успял да се свърже със своите съотечественици. Близък е денят, когато подводниците на Долното човечество, натоварени със скъпоценни камъни, ще влязат в пристанищата на нашата страна.“ „Учредителите на компанията «Диамантена Пацифида» имат намерение да подадат оплакване до международния съд срещу действията на командуващия базата на ВМС на САЩ «Шарк».“

Барон Като остави вестника.

— Как ти се харесва всичко това?

Капитан Исида акуратно подхвана с пръчиците парче солена риба и го пъхна в устата си.

— Прекрасна дикция. Можеш да говориш по радиото. Искаш ли бира?

Баронът поклати глава.

— Мисля си за това, какво може да направи човек в наши дни, когато има глава на раменете си! Да, между другото, интересуват ли те пари?

Капитан Исида познаваше барона петнадесет години. Затова, без да бърза, той допи бирата и спокойно попита:

— Колко?

Като извади пачка пари.

— Засега твоят дял е хиляда.

— Йени?

— Какво говориш! Долари, разбира се, Джери се оказа мошеник и аз получих само две хиляди.

— Така ли? — каза Исида и придърпа към себе си черно-зелените банкноти.

— Преброй ги. Това не е всичко. Остава господин главният консултант и един от директорите на компанията „Диамантена Пацифида“. Зесега той нищо не е дал. Но непременно ще даде. Вече обеща — баронът запали цигара и продължи, — аз веднага разбрах, че това са мошеници. После познах и господин Каваи. Познах го, когато си свали черните очила. Ние веднъж вече празнувахме с негови пари — в края на март аз му продадох двадесет килограма динамит и бракуван експериментален костюм за работа с високочестотен ток. Този костюм се търкаляше в склада от четиридесет и четвърта година.

— Така ли!? — отново каза Исида.

Той внимателно преброи парите и ги пъхна във вътрешния джоб на китела си.

Като въздъхна:

— Да, какво ли не може да направи човек в наше време, ако има добра глава и купчина железни парцали… Между другото, Като си е назначил секретар. Яко момче, прилича на боксьор. Изглежда много силен…

— Той и трябва да бъде силен — убедено кимна Исида. — Да треснеш по главата часовия така, че после да помислят, че е била тухла, можеш, ако си много силен човек.

— Мисля, че без тухла не е минало — възрази барон Като. — Я се опитай да изкараш три денонощия в опаковка от гума и желязо!

Капитан Исида приятно се усмихна и протегна ръка към бутилката.