Чудовището

4

… тръгнах напосоки из безлюдните улици, по които в тази дъждовна нощ не минаваше никой, дори случайно, цял разтреперан, докоснах раните на гърдите ми, не бяха рани, само дълбоки одрасквания, но кървяха, не можех да повярвам, че съм още жив и съзнанието ми като удавник се бореше за въздух, за капка смисъл във всичко, което беше станало в тази наркотична луда нощ, мозъкът ми се затваряше в себе си и отказваше да работи, да проумява, повтаряйки, че всичко това не се е случвало, че е лош сън, и продължавах да вървя под дъжда без посоки, когато чух някой да вика за помощ, изтръпнах, нима отново, сърцето ми лудо заби и кървавата картина с Х. се върна в съзнанието ми, видях как притича пред мен момиче с руса коса и тъмна рокля и се сви във входа, едва сега разбрах, че вече почти съм стигнал до дома, момичето трепереше и хълцаше неудържимо, приближих и го попитах гони ли го някой, какво се е случило, мога ли да му помогна, когато сам се нуждаех от помощ след всичко, което преживях, то продължи да плаче, погледна ме с ужас, но не побягна, изглежда се успокояваше, отново му заговорих и попитах не иска ли да й помогна, тя кимна, предложих й да я заведа до дома, живея в съседния вход и искам да й помогна, да се изсуши и успокой, тя се съгласи неочаквано за мен и аз дори се развеселих, виждайки до мен едно уплашено същество, когато и сам едва излизах от шока, така че стигнахме до асансьора, влязохме в него, хвърли ми плах поглед, качихме се, влязохме в апартамента ми на самотник, и беше и смешно, и хубаво как търсех дрехи, с които да се преоблече, и варях, суетейки се, чай, намерих дрехи, с които Е. (така се казваше), се преоблече, и затърсих аспирин или нещо подобно, докато тя ми разказваше много бързо, както ми се стори, за втори път, историята как била нападната от луди тийнейджъри, излизащи от дискотека, как бягала, а те я гонели, гонели я с всички сили и подвиквали ужасни неща след нея, докато се отскубнала и срещнала мен, и усетила, че може да ми има доверие (не зная защо каза това), и само след минути като стари познати ние пиехме чай и аз се любувах на русата й коса, дълбоките тъмни очи, неочаквано Е. откри че под блузата ми избиват петна кръв, и поиска да я съблека, за да промие раните, аз се възпротивих почувствал отново опасност, но тя настоя и когато свалих блузата, видяхме четири пресни белега, успоредни и дълги осем сантиметра, който продължаваха да кървят, така че Е. ме попита дали съм се бил, не отговорих нищо, тя затърси препарат за дезинфекция, открихме шише йод и Е. намаза дълбоките кървящи резки, едва се сдържах да не закрещя от йода, неусетно ръцете ни се докоснаха, беше много странна и очарователна в ризата ми, в която се бе облякла, а тъмните й като безкрайна нощ навън очи бяха пълни с приближаваща мекота, бяха като черни бездни тези толкова тъмни очи, усетих как пропадам в тези меки вселени, в безвъздушното пространство, докато ръцете ми се обвиха около гъвкавото й тяло, и миг пропаднах напълно, устните ни се сляха, тъмните бездни ме погълнаха, понесох се далеч от земята, в един далечен, тъмен, непознат, но ласкав и топъл свят, който ме посрещна под водопада от блестящи руси коси.