Единадесета глава

За Кейн спокойствието не продължи дълго. Престори се на заспал на сутринта, когато Шера изпълзя от леглото му и се измъкна от спалнята тихо като крадец. Щом вратата се притвори, той отвори очи и въздъхна уморено, взирайки се в тавана. Щеше да е направо пагубно за него да разкъса сдържаността на тази жена.

Повдигна ръка и се почеса разсеяно по гърдите, лекият сърбеж около белега, който Шера му бе оставила преди години, беше още нещо, което му напомняше за връзката им. Не се безпокоеше от това, че е обвързан с нея, защото я обичаше повече от собствения си живот. Съществуваха само няколко неща, които означаваха повече за него от русокосата малка вещица. По дяволите, не беше истина, нямаше нещо, което да има по-голямо значение от нея. Тя щеше да го вкара преждевременно в гроба, преди да признае, че също изпитва чувства към него. Ако проклетата му ерекция не я изпревареше.

Кейн отправи примирен, полураздразнен, полуразвеселен поглед към скута си, където твърдият му пенис опъваше плата като палатка.

Клатейки глава, младият мъж издаде звук подобен на ръмжене, стана от леглото и се отправи към банята. Смяташе да си вземе студен душ, но беше научил по трудния начин, че това изобщо не помага. Всяка кост и мускул в тялото му го боляха от преумората, която бавно вземаше връх. Липсата на сън, наред с тревогата и с проклетата възбуда, го погубваха. Шера не бива да се безпокои повече за това, че я измъчвам, помисли си мъжът, пристъпвайки под силната струя на душа. Щеше да умре заради шибаната ерекция.

Работа. Тя бе запълвала празнините в живота му години наред, щеше да му послужи още известно време. Убежището на Породите все още имаше доста слаби места в защитата, а и глупавите нападения продължаваха. Да не говорим за онези проклети, враждебно настроени Лоурънс, които се бяха намърдали в една от къщите в имението. Неприятностите започваха наистина да се задълбочават, а на Кейн му беше писнало всеки да крие някаква тайна. След като се облече, закачи кобура с пистолета на колана си и излезе от стаята, мислено довършвайки доста дългия списък с разнообразни задължения, изискващи вниманието му. Трябваше да провери докладите от различни източници, съставени през нощта, както и цяла купчина с протоколи за сигурността и данни от изминалите дванадесет часа от водачите на отделните патрули. Списъкът ставаше все по-дълъг и по-дълъг, и натежаваше на раменете му.

Кейн се спусна по стълбището.

— Как смееш да криеш това от мен? — пресрещна го гласът на Рони, когато слезе на долния етаж. Напрежението в имението се отразяваше на всички. Принудителният затвор докарваше жените до лудост, а на свой ред те подлудяваха всички. Мъжът скръсти ръце на гърдите си и проследи с любопитство как Рони праща половинката си по дяволите.

Нямаше нищо, което да му доставя по-голямо удоволствие, от това да гледа как избухливата дразнеща пантера получава заслуженото си от своята любяща половинка.

Тъмнокосата красавица, изправена пред Тайбър, беше стиснала юмруци от двете страни на тялото си, а по лицето й се стичаха сълзи, докато му крещеше. Съпругът й я гледаше с отчаяние и пребледняло лице.

Това не изглеждаше добре. Рони никога не се вбесяваше толкова, ако й се наложеше да му срита задника заради някоя обида. Това не беше кавга, предизвикана от бушуващите й хормони. И нямаше да доведе до нищо добро.

— Рони, ти не разбираш — Тайбър прокара раздразнено ръка по лицето си. — Щях да ти кажа. Когато сметна, че си достатъчно силна…

Ух-ох. Изглежда „лайната бяха уцелили вентилатора“, и Рони бе узнала за гостите, които бяха скрити в имението.

— Чукаш ме, докато не мога да си поема дъх, но не смяташ, че съм достатъчно силна да говоря?

Кейн трепна. Сега го хвана на тясно.

— Ситуацията е твърде опасна…

— А ти си кръгъл идиот! — пръстът й се заби в гърдите му. — Те са моето семейство. Всичко, което ми остана. След ада, на който ме подложи вторият ми баща, не мога да повярвам, че си го скрил от мен.

— Точно заради това, по дяволите — изруга той. — Рони, моля те, трябва да разбереш…

— Не е нужно да разбирам каквото и да било — отсече тя. — На теб обаче ще ти се наложи да си потърсиш друго легло.

Тайбър без своята половинка, помагаща му да изразходва част от огромната енергия, подхранваща темперамента му? Кейн не мислеше така.

— Котешки развод? — пошегува се той, като слезе по стълбите. — Ще ми позволите ли да гледам? Може да се наложи да си водя бележки.

Двойката се обърна към новодошлия. Тайбър изръмжа, кучешките му зъби проблеснаха, а зелените очи пламнаха от гняв, щом намери мишена за омразата си. Очите на Рони светнаха от ярост.

— Да съм искала помощта ти? — обърна се гневно към Кейн.

Младият мъж сви рамене.

— Не е нужно да я искаш, Рони. Казах ти, ще ви давам съвети на двете с Меринъс напълно безплатно. Това е най-малкото, което мога да направя, като гледам как сте приковани към такива груби, измамни същества като тези Котки — той се усмихна с цялата мъжка невинност, която притежаваше. Тя не беше много, но бе достатъчна, за да нажежи вече горещата ситуация.

— Ще ти разкъсам шибаното гърло, Тайлър — закани се Тайбър.

Веждата на Кейн се повдигна подигравателно.

— Хей, не е моя вината, задето си мислиш, че си всезнаещ и смяташ, че тя няма да може да се справи с това. Рони е зрял човек. По дяволите, позволи й да изживее промяната.

Ръмженето на Тайбър този път беше яростно.

— Това не е твоя работа — информира го Рони подигравателно. — Махай се, Кейн.

Той погледна към Тайбър и сви рамене.

— Виждаш ли? Тя е напълно способна да се справи с предателството. Тревожиш се твърде много.

— Той не ме е предал — задъха се Рони, обръщайки се към него. — Какъв ти е проблемът?

Кейн сви рамене.

— Той е една дразнеща торба несполучливи гени, която те е излъгала. Ти заслужаваш нещо по-добро.

— Той не лъже — отсече младата жена.

Тайбър ръмжеше като разярена пантера, каквато беше. Кейн обичаше това. Ръцете на другия мъж за момента бяха вързани, защото по-важното бе да омилостиви своята половинка.

— Не те е излъгал? — Кейн се намръщи. — Тогава, защо си толкова бясна?

— Защото той не ми каза, задник — ръмженето й съперничеше с това на Тайбър.

Кейн го дари с неодобрителен поглед.

— Засрами се — след това се обърна към Рони. — Ти си играеш с думите. Лъжата си е лъжа. Познавам един добър адвокат по бракоразводни дела. Мога да ти дам телефонния му номер.

Устата й се отвори, след това се затвори и тя изръмжа към него с оголени зъби, което го направи повече от неспокоен. Тайбър трябваше да взема уроци от нея.

— Мислиш ли, че не знам какво целиш, приятелче? — попита го яростно. — Щом толкова искаш да се биеш с Тайбър, ето го. Бий се сам с него. Сигурна съм, че той ще ми донесе кожата ти преди края на деня, защото ти си идиот. Не искам да се развеждам с него, всичко, което исках, бе да му се накрещя, задето е толкова дяволски арогантен, а ти просто трябваше да съсипеш всичко.

Рони изхвърча от стаята, докато половинката й я гледаше невярващо, преди да се обърне към Кейн.

— Не мога да повярвам, че тя току-що ми даде позволение да сритам арогантния ти задник — Тайбър поклати глава уморено. — Имам чувството, че трябва да ти благодаря, но все още не разбирам защо.

Кейн се изсмя.

— По дяволите, ако тя наистина беше вбесена, щеше да те застреля. Заведи я да се срещне с баща си, след това я прегърни, когато започне да плаче и тя ще се оправи. Хормоните от бременността са отвратителни — ухили се той. — Меринъс докарва Калън до лудост заради тях.

Кейн тръгна към вратата, когато една ръка върху рамото му го спря. Обърна се и срещна напрегнатия поглед на Тайбър.

— Не ми харесва да виждам как Шера страда — каза най-сетне той с чувство на безсилие. — И със сигурност не ми харесват малките обиди, които подмяташ толкова спокойно, но ти благодаря. Страхувах се, че Рони е готова да си тръгне завинаги.

— Няма проблем, момче-котка. Само не започвай да мъркаш, защото сам ще се застрелям — Кейн сви рамене, чувствайки се неудобно от внезапната промяна на настроението на другия мъж.

Тайбър се засмя подигравателно, поклащайки глава в отговор.

— Калън е прав — каза той. — Ти наистина не си знаеш интереса! Един ден, някой ще те убие заради тези обиди.

— Да, да — изсумтя Кейн. — Надявах се да чуя чистата ти възхвала от най-дълбоките бездни на ада. Ти може и да нямаш работа за вършене, но аз съм затрупан със задачи. До по-късно, мъркаща торба.



— Ти си в беда, сестричке — Шера трепна, когато гласът на Тайбър отекна нагоре по стълбите, след като Кейн излезе. — Трябва да призная, той е луд по теб.

Шера беше проследила сблъсъка, изумена от това колко лесно Кейн бе успял да разсее гнева на Рони. Но освен това беше забелязала и нещо друго. Бе видяла начина, по който се напрягат раменете му, проблясъка на загриженост в очите му. Беше го грижа.

Шера поклати глава, осъзнавайки колко много се безпокоеше той за всички тях. Това не беше първия път, в който укротяваше нечий гняв, вместо да позволи ситуацията да се превърне във взривоопасна. Раменете му бяха широки и мощни, но тя се питаше колко дълго още ще могат да носят тежестта на проблемите, която толкова често поемаха.

— Да, осъзнавам това — докато слизаше надолу по стълбите и се насочваше към входната врата, Шера оправи черното си яке и нагласи комуникационния апарат на ухото си. — Знам го от доста време, Тайбър.

Бе попаднала в беда от първия ден, в който Кейн се появи в живота й, в онази проклета лаборатория.

Тайбър поклати глава, докато се приближаваше към нея, а зелените му очи бяха по-тъмни от нейните и много по-проницателни. Той пое дълбоко дъх и челото му се смръщи.

— Ходи ли да се видиш с Док вече?

Шера поклати глава.

— Все още не. Обадих се и му казах, че ще отида по-късно, защо?

Тайбър поклати глава отново, а веждите му се свиха.

— Не съм сигурен, само проверявам да не пропуснеш срещата. Миризмата ти се е променила по някакъв начин, но не мога да определя как.

Шера сви рамене. Това се беше случвало и преди, но не значеше нищо съществено. Обикновено Даун беше тази, която забелязваше дребните разлики, а не някой от братята й.

— Ще го направя този следобед. По-добре настигни Рони и виж дали ще ти позволи да продължиш да живееш. Ще кажа на Даун да ви чака в къщата на Лоурънс по-късно. Повече няма да можеш да я държиш настрана.

— Да, вече разбрах това — изръмжа Тайбър раздразнено. — Ще разкъсам нечий врат на две, ако разбера кой е допуснал изтичането на информация. Веднага, след като Рони ми позволи да разбера точно какво е открила.

Шера се ухили развеселено. Това беше забавно. До миналата година, Тайбър бе един от най-спокойните сред Породите. Точно както се бе случило и с Калън, нервите и на двама им бяха опънати заради отговорността, която носеха към половинките си и неродените си деца.

— Успех тогава — тя спря, за да го потупа по рамото, преди да отвори входната врата и да тръгне през ведрия, свеж въздух на ранния есенен ден. Листата бяха оцветени в стотици нюанси на кафяво, червено и зелено, като предвестник за наближаващата зима. Цветовете заслепяваха очите, и не за първи път изпълниха Шера с чувство на удивление.

Обаче днес това чувство беше по-ярко от всякога. Шера усещаше как я изпълва ново усещане на сила, то сякаш заливаше тялото й, и макар да бе прекарала нощта и ранните сутрешни часове крещейки под яростните тласъци на Кейн, осъзна, че още го желае. Още има нужда от него.

Не беше изгарящата, мъчителна болка от преди, а едно напомняне, пулсиращо ехо, което вибрираше в тялото й и я караше да си припомня изминалата нощ с лека тръпка на копнеж.

Слаб сигнал в ухото й я предупреди, че някой иска достъп до личния й канал. Шера вдигна ръка и завъртя копчето, което блокираше всички, освен лицето, търсещо частен разговор.

— Здравей, прекрасна моя — гласът на Кейн, нежен и развеселен, изпълни главата й, звучеше натежал от спомени за нощта, която бяха прекарали заедно.

Шера се усмихна и поклати глава при тона му.

— Би трябвало да работиш, жребецо — напомни му тя, като едва не се засмя при спомена за това как тази единствена малка дума бе успяла да възпламени либидото му.

— О, лоша си — изсмя се мъжът. — Може би трябва да те напляскам.

— Ммм — Шера се усмихваше, докато се движеше през имението, стъпките й бяха леки, изпълнени с енергия, каквато не предполагаше, че кипи у нея. — Звучи интересно. След това обаче, бих могла да те напляскам и аз. Мисля, че много ще ти хареса, Кейн.

— Вероятно прекалено много — тя можеше да чуе обезсърченото смирение в гласа му. — Бейби, ако е от твоята ръка, съм сигурен, че ще изпитам само удоволствие. Каква е програмата ти за днес?

— Патрулиране — отговори тя, щом стигна до малкия паркинг, на който бяха подредени офроуд джиповете. — Ще бъда в западния сектор, за да окажа помощ при претърсването на някои от пещерите за тунели, водещи през планините. Не искаме да се появят още наемници с ракетни установки и отново да ни сварят неподготвени.

Кейн изсумтя при думите й.

— Дръж хората си далеч от пещерите и остави на сапьорския екип да се погрижи за това. Могат да останат хванати в капан, а точно сега не се нуждаем от повече проблеми. Докладът, който най-сетне получихме показва, че там имаме няколко сериозни слабости в защитата. Те трябваше да предположат, че ще ги открием рано или късно. Не поемай рискове.

Шера извъртя очи при покровителствения му тон.

— Аз съм голямо момиче, Кейн, знам правилата — напомни му тя, усмихвайки се само от това, че чува гласа му, това стопляше сърцето й. — Обещавам да бъда добро момиче.

— Ще се видим след няколко часа и ще се скрием някъде за обяд, където ще ми покажеш колко добра можеш да бъдеш — предложи той порочно. — Аз ще осигуря основното ястие, а ти можеш да се погрижиш за десерта — гласът му се снижи, стана дрезгав и изпълнен със сексуални обещания.

Шера спря до джипа, загледана в ясното утринно небе, а усмивката не слизаше от устните й. Кейн бе запълнил част от нея, за която не знаеше, че съществува. Можеше да почувства топлината, разцъфтяваща в сърцето й, възбудата във вагината си. Искаше го сега, не по-късно.

Тя поклати глава при тази мисъл и влезе в джипа.

— Първо ще трябва да ме хванеш — каза Шера, като запали двигателя и изкара автомобила. — Може да се наложи да се откажем от десерта, ако стане прекалено напечено.

— Става — можеше да чуе очакването и усмивката в гласа му. — Бъди внимателна, котенце мое. Ще се видим скоро.

— Скоро — прошепна тя в отговор, когато връзката прекъсна и приемника автоматично превключи отново на основния канал.

Шера подкара джипа към задната част на имението и към високата порта, която пазеше задния вход. Денят бе по-ясен от всякога.



— Шера, моят екип е готов да се заеме с онези пещери. Кога смяташ да дадеш зелена светлина?

Шера прикри усмивката си, когато Джонас Уайът премина през сечището пред въпросните пещери. Чертите на тъмното му лице бяха стегнати от нетърпелива мъжка арогантност, а светлосивите му очи проблясваха настоятелно.

Той щеше да бъде труден за управление. Живееше в имението само от няколко месеца и вече се движеше сред Алфа-редиците. Бе участвал в сражения и се бе изявявал като водач на екип няколко пъти, и сега рангът му бе малко под този на членовете на основния Прайд и на главния екип на Кейн.

Той беше бърз, ефективен и студен като лед.

— Извинявай, че закъснях, Джонас — Шера прикри усмивката си, когато се изправи пред него, отказвайки да бъде въвлечена в конфронтация. Алфа-гените, които бушуваха в кръвта на този мъж бяха като отрова, която го разяждаше. Той нямаше да спре, докато не установи пълно господство над свое собствено малко късче от света. Шера само се молеше Джонас да побърза, да забие своя флаг на това късче земя и да престане да я тормози.

Беше очевидно, че да бъде подчинен на една жена накърнява мъжката му гордост. Калън, или дори Кейн, би приел по-лесно, но естествената му мъжка агресия се противеше на това, че тя би могла да го командва. Шера го намираше за забавен, а той нея — за дразнеща.

— Закъснението е нехайство — измърмори Джонас, когато застана пред нея с присвити очи и стиснати устни. — Денят ще свърши, преди да успеем да обходим главните тунели. Последното, от което се нуждаем, е тези копелета да нахлуят отново.

Шера спря, сложи ръце на бедрата си и огледа сечището, като преброи членовете на екипа и огледа екипировката. После бързо прецени и систематизира това, което трябваше да се направи.

— Да започваме — младата жена въздъхна дълбоко. — Внимавайте за…

— Жици, звукови сензори и топлинни активатори — изръмжа той. — Знам си работата.

— Тогава го направи — отвърна остро Шера. — По дяволите, Джонас, не се опитвам да заема мястото ти. Ти си ръководител на екипа здравеняко, така че действай!

В присвитите му очи проблесна изненада.

— Два от екипите ми са вече там — изсумтя мъжът и този път той я изненада. — Уморих се да чакам.

Шера поклати глава, по устните й трепна лека усмивка.

— Започвам да подозирам, че ти и Кейн Тайлър сте били разделени при раждането.

— Може би трябва да те набия за тази обида — изръмжа Джонас. — Ще влизаш ли или ще наблюдаваш? Трябва да знам, преди останалите от екипа да започнат да действат.

— Влизам. Обучена съм в откриване на експлозиви и деактивирането им. Засега ще се придържаме към главните тунели и в началото ще работим само шест часа. Ако наистина има толкова много тунели, колкото показват първоначалните анализи, тогава ни предстои доста трудна работа.

— Много е вероятно — мъжът кимна рязко. — Ускори темпото. Ние използваме канал Алфа-6, но тунелите възпрепятстват предаването без усилватели. Не забравяй да вземеш няколко.

Шера кимна енергично.

— Да тръгваме.



— По дяволите, Шера, казах ти да държиш хората си далеч от тези шибани пещери — Кейн беше бесен, когато се сблъскаха в най-голямата. Както пещерата, която терористът бе използвал, за да премине планината, така и тази беше просторна, от нея тръгваше мрежа от тунели, заровени под земята. Очевидно беше използвана повече от веднъж, и то през последните няколко дни. Изпълваше я миризмата на човешко присъствие, дори до най-дълбоките части на тунелите, които екипите бяха успели да достигнат до този момент. Информацията, която бяха получили от докладите, не се доближаваше дори малко до реалността. Бяха открили истински подземен лабиринт. А все още не бяха намерили изхода от другата страна.

Шера се надигна от мястото, където проучваше отпечатъци взети от тунелите. Бяха пресни, твърде скорошни, за да й се понравят, като се имаше предвид факта, че тук необичайната миризма бе едва доловима.

— А аз ти казах, че знам какво правя — изсумтя тя, когато Кейн премина завоя зад нея. Уханието на възбудата и гнева му почти я зашемети и й напомни за желанието, което измъчваше и самата нея.

— Грешен отговор — излая яростно мъжът, като се хвърли към нея и я улови за ханша, за да спре отстъплението й към един от тесните тунели. — Ти луда ли си? Имаш ли представа в какъв смъртоносен капан могат да се превърнат тези пещери?

Шера се намръщи, при вида на разяреното му лице, изплувало в светлината на насоченото към пода фенерче.

— О, не знаех, Кейн — отговори тя измамно сладко. — Смяташ ли, че двата експлозива, които деактивирахме преди час също можеха да ме вкарат в неприятности?

Досега в двата основни тунела бяха открили жици с експлозиви, достатъчни да сринат цялата планина. Те бяха умело скрити и почти неоткриваеми. За щастие Шера, както и няколко от другите Породи, бяха обучени да търсят взривни вещества, които доста от техните събратя биха могли да пропуснат. Не беше толкова в улавянето на миризмата на самите експлозиви, колкото до това, че тя бе неприсъща за района.

Когато се появеше нещо ново в дадена област, дори ако миризмата му не бе доловима за чувствително обоняние, то ароматът наоколо се променяше. По този начин до сега бяха открити два експлозива. Тези, които ги бяха поставили, се бяха опитали да прикрият зловонието на високотехнологичните съставки на самото съединение, което показваше, че са били заложени като капан, за да избият Породите. Но в момента можеха само да гадаят дали са били поставени преди или след изтеглянето на Съвета.

— Шера, махай се от тук — спря я Кейн отново, когато тя понечи да продължи надолу по мръсната пътека, водеща навътре в планината. — Ще дойде още един сапьорски екип…

— Каква, по дяволите, си мислиш, че съм аз? — попита тя полуобидено, полуядосано. — Чел си досието ми, наясно си с обучението ми. Аз съм повече от подготвена да бъда тук.

— Повече от упорита и неподатлива, това си ти!

Кейн я спря отново, като я притисна към каминната стена, извисявайки се над нея.

— Дадох ти пряка заповед, Шера. Изтегли се, по дяволите.

Младата жена повдигна бавно поглед нагоре към него.

— Сигурно ме бъркаш с някого, на когото му пука да следва заповедите ти, Кейн — каза тихо. — Е, на мен не ми пука.

— Не ти пука? Мамка му, вече знам, че не следваш шибаните ми заповеди — Кейн буквално оголи зъби и се раздвижи по-бързо, отколкото тя можеше да реагира, приковавайки ръцете й към стената. Фенерчето падна на пода, но мъждивата му светлина бе достатъчна, за да се види страстта и яростта, горящи в погледа му.

— Не ме притискай, Кейн — погледна го тя непреклонно. — Няма да ме уплашиш. Нито сега, нито никога. Аз не съм някоя от безпомощните, слаби, обикновени жени, които се навеждат и се кланят, когато издадеш някоя заповед.

— Кой е шефът по сигурността, сладурче? — Кейн я дари със скована, сурова усмивка. — Последно чух, че не си ти.

Младата жена изсумтя при тези думи.

— Само защото ти имаш топки, а аз не — изръмжа тя. — По някаква причина, Калън вероятно смята, че умствените възможности зависят от размера на пениса. Може би трябва да му докажа, че не е прав.

Истината бе, че Кейн беше по-добър в тази работа и тя го знаеше. Но това не означаваше, че Шера не притежава свои силни страни. Нямаше да му позволи да й ги отнеме. Тя се взираше в него непокорно, предизвиквайки го да стигне по-далеч в надменните си мъжки изисквания.

— Може би трябва — изръмжа мъжът. — Но нека първо да видим дали размерът на пениса ми може да вкара малко разум в упорития ти задник.

Шера успя само да отвори уста с намерението да го прати по дяволите с всяка обида, която можеше да изрови от прегрелия си мозък, когато устните му покриха нейните. Имаше секунда на удивление и изненада, миг, в който младата жена се запита защо, по дяволите, се съпротивлява, след като божественото усещане на устните му върху нейните я караше да забрави за всичко.

Това беше отговорът на всяка болезнена, жадна клетка на тялото й. Ръцете й се обвиха около раменете му, пръстите й се забиха в гладките мускули под ризата и тя плъзна езика си по неговия, следвайки го, когато той се оттегли обратно в устата му. Устните му се затвориха около нея и засмукаха, изтегляйки сладката есенция на възбуждащия хормон от жлезите като го поеха в себе си.

Двамата простенаха, звукът потъна в устните им, докато се поглъщаха един друг. Устни и езици се преплитаха, притискайки се в опустошителна чувственост.

Шера усещаше как вагината й се подмокря и навлажнява бикините й. Това я накара да се раздвижи върху твърдото бедро, пъхнато между нейните, което я притискаше и я хвърляше в пламъци.

— Първо десерта — изръмжа Кейн, като откъсна устните си от нейните, а ръцете му се преместиха на дънките му и той се освободи от плата енергично. — Махни тези панталони Шера, не мога да чакам повече.

Витаещата около тях трескава чувственост бе прекалено гореща, прекалено силна, за да бъде отхвърлена точно сега. Ръцете на Шера се насочиха към катарамата на панталоните й, при вида на освободения му пенис. Кейн го обхвана с длан, пръстите му се раздвижиха по него, докато я наблюдаваше с присвити очи.

Пръстите й трепереха, дъхът свистеше в гърдите, докато избутваше колана по ханша си и надолу по извивката на дупето.

— Не мога да чакам, Шера — прошепна той накъсано и я завъртя. — Наведи се. Сложи ръце на стената.

Кейн я намести както я искаше — наведена, подпряна на скалата, и разтвори бедрата й колкото позволяваха панталоните.

— Кейн — изскимтя Шера жадно, когато усети как се накланя, а заоблената главичка на пениса му се плъзва по хлъзгавата плът на чувствителната й женственост.

— По дяволите, бейби, толкова си гореща — прошепна мъжът, едната му ръка я улови за хълбока и я дръпна, като я принуди да се изправи на пръсти, за да може пламтящата главичка да стигне до входа на вагината й. — Ето така, Шера — изпъшка той. — Да, бейби, точно така.

Трябваше да прехапе устни, за да не изкрещи, когато той започна да прониква в нея. Бедрата му се извиха бавно, вкарвайки твърдата плът в стегнатата тъкан на влагалището й, докато тя се бореше за глътка въздух — удоволствието я заливаше като приливна вълна.

— Опитваш се да не крещиш, а, бейби? — попита Кейн напрегнато, стискаше ханша й и неистово се притискаше в нея.

Шера не можеше да повярва колко еротично бе сливането им. Наведена напред, с панталони на глезените, докато Кейн я обладава изотзад, а пенисът му се движи с ритмични, мощни тласъци. Само се молеше да не изкрещи от желание.

— Ти си жесток — изпъшка тя, отпускайки глава на ръката си, докато се тласкаше плавно назад към него. — Не ме измъчвай така, Кейн.

— О, бейби, това не е мъчение — увери я нежно. — Но това скъпа, вече можеш да наречеш мъчение.

Тя простена безпомощно, защото тласъците му се забавиха, но не останаха по-малко опустошителни. Тялото й се навлажни от пот, когато по нервните й окончания сякаш запращя електричество. Шера се задъха и изскимтя умоляващо, но напразно. Кейн шепнеше думи на удоволствие и наслада.

Колко гореща. Колко сладка. Колко тясна…

Тя усети вкуса на кръв, когато прехапа устни, борейки се срещу хватката му, жадуваща за по-дълбоки, продължителни тласъци, които знаеше, че може да й даде. Искаше да се блъска в нея и да я хвърля в почти яростни оргазми, които я връхлитаха, когато Кейн правеше така.

Вместо това я обладаваше с бавни, отмерени движения. Дълбоки, нежни прониквания, които разтягаха скритите мускули и я караха да се свива около него с вик на копнеж, пулсираща около пениса му. Кейн се приведе над нея, а устните му докоснаха врата й.

— Кейн, не мога да го понеса — Шера простена, когато той се отдръпна, плъзна се отново и спря, а след това се оттегли пак само за да поднови цикъла.

— Трябва да го понесеш — задъхваше се той. — Това ме убива, Шера. Ти ме убиваш с удоволствие и аз не мога да понеса мисълта да те пусна да си тръгнеш.

Продължи да се движи в нея с бавни, твърди тласъци, които бяха прекалено мудни, прекалено мъчителни и само правеха нуждата й още по-голяма. На Шера не й достигаше въздух, бедрата й омекнаха, но той я държеше и вагината й се свиваше около стоманено твърдото копие, докарващо я до лудост.

— Ако не ме чукаш както трябва, по-късно ще те кастрирам — простена тя, когато хълбоците му се извиха, ръката му я повдигна и той се потопи по-дълбоко в изгарящите й дълбини. — Наистина го мисля, Кейн — извика Шера. — Не мога да го понеса. Искам по-силно.

— Ах, бейби, всичко, което трябва да направиш, е да помолиш — изпъшка мъжът, напрегнато и увеличи темпото.

Младата жена усети как дъхът секва в гърдите й, а очите й се затвориха безпомощно. Всичките й сетива бяха съсредоточени между бедрата й. Усещането на пениса му, пронизващ я със силни, дълбоки тласъци, разтягащ я и галещ чувствителната тъкан, хвърли Шера в огнени пламъци. Кейн най-сетне бе започнал да я обладава твърдо.

Стоновете им се смесваха в тъмнината на тунела, задъхано дишане и женско котешко ръмжене от желание се сливаха в една симфония от страст и копнеж.

Шера отвръщаше на движенията му, тласкайки се назад, вкарвайки го по-дълбоко и силно, усещаше как гладката главичка на пениса му докосва сърцевината на женствеността й, а възелът на напрежението, заплашваше да се скъса. Тя се тресеше, краката й трепереха, мускулите й се стягаха, а Кейн продължаваше да ускорява темпото.

Звукът на влажна плът, засмукването на вагината й около члена му, всичко това комбинирано със стоновете, изпълваше съзнанието й с крещяща настойчивост, която тя знаеше, че не може да отхвърля повече.

Пръстите й се забиха в скалата пред нея, а гърбът й се изви, докато се тласкаше по-силно към пронизалата я плът, която сега се движеше рязко и мощно. Нисък вик се надигна в гърлото й, след това стана по-звучен, когато пламъкът на удоволствието внезапно избухна в утробата й и връхлетя цялото й тяло.

Кейн беше само на няколко тласъка след нея. Зъбите му докоснаха врата й, когато се заби дълбоко, след това той я ухапа — наистина я ухапа — карайки я да изкрещи, когато я заля нова бурна вълна и премина трепетно през тялото й. Гърбът й се изпъна, вдърви, тя замръзна, когато усети как пениса му пулсира, а спермата му — гореща и гъста, се излива в нея.

— Ще се убием един друг по този начин — въздъхна тежко мъжът малко по-късно, като я пусна, преди да оправи уморено панталоните си, а след това да й помогне с нейните.

Ръцете й трепереха, тялото й все още бе напрегнато и разтърсвано от леките тръпки на изживяния току-що оргазъм.

— Е, аз се опитах да те предупредя — тя се опита да вмъкне малко язвителност в тона си, но бе невъзможно, защото се чувстваше напълно изтощена. По дяволите, можеше да заспи на мига, ако разполагаше с легло под ръка.

Шера пое дълбоко дъх, за да се успокои, след това замръзна. Почувства как сърцето й внезапно запрепуска в гърдите, а в стомаха й се надигна паника.

— Какво има? — Кейн, който бе понечил да вземе фенерчето, се изправи.

Тя се обърна, за да подуши миризмите от единия край на тунела до другия.

— Мамка му — прошепна младата жена. — Да се махаме. Бързо. Някак си сме задействали експлозив.

Беше наблизо, но Шера не знаеше колко точно. Можеше да подуши как проклетото нещо се нагрява, но нямаше начин да го открие навреме. Съдейки по силата на миризмата, имаше вероятност взривните вещества да се намират зад тях и мощността им можеше да взриви останалата част на тунела. С нея и Кейн вътре в него.

Двамата побягнаха.

Загрузка...