Да целунеш звяра

Шеста глава

Целувката я опустоши. Тихите викове на протест и страх, рикошираха в съзнанието й, но тялото й, плътта й, игнорираха всяко ридаещо настояване да го отблъсне. Езикът на Кейн помете устата й, едно охлаждащо облекчение за пламтящата болка в нейния, така примамливо, така успокояващо, че тя бе загубена.

Удоволствие избухна в цялото й тяло, докато се бореше ревностно да възвърне контрола си, присъединявайки се към него в еротичния дуел на устни, зъби и езици. Вдишваше аромата му, вкусваше целувката му, усещаше ръцете му, които я притискаха, принуждавайки я да признае това, срещу което тя щеше да продължи да се бори. Удоволствието бушуваше и препускаше в тялото й, блъскаше се в съзнанието й, крадеше волята й и я оставяше слаба и трепереща в прегръдката му.

Целувката беше като никоя друга, която бе познавала досега. Дори първата съкрушителна целувка, която бяха споделили преди толкова много години, беше само слаба имитация на тази. Омаломощаваше я, караше сетивата й да крещят от нарастващата възбуда, препускаща в тялото й, събираща се в утробата й и ставаща все по-ярка.

Огънят се надигна вътре в нея, когато устните и езикът му се обединиха, за да я докарат до лудост с ненаситна чувственост, обливаща тялото й. Шера не можеше да се бори нито с Кейн, нито със самата себе си. Не и докато устните му покриваха нейните. Езикът му я примамваше и галеше, докарвайки я до полуда, в желанието да усети как устните му се извиват над нейните, притегляйки подутата плът на езика й, освобождавайки я от хормона, който сега туптеше и пулсираше в набъбналите жлези.

Години на нужда, на брутално изискване, причинени от самата й природа, се издигнаха на повърхността. Тогава започна битката за надмощие. Езикът му се заплете с нейния, но не от това имаше нужда тя. Той погали и охлади изгарящата й плът, но тя отново се нуждаеше от повече. Шера се опитваше напълно да се слее с него, да получи контрола, да постигне победа над устните му, обградили езика й. Той да всмуче нейния в устата си, за да облекчи болезнено подутите жлези, които сега като че ли се изпълваха още повече.

Ръцете на Кейн бяха преплетени в косата й, задържайки я срещу него, въпреки че от това вече нямаше нужда. Тя обви ръце около врата му, ноктите й се забиваха в скалпа му, докато здравият разум се изпаряваше с всеки изминал миг.

Жаждата й за него растеше. За неговия вкус, за докосването му. Превърна се яростна буря, помитаща страховете, възраженията и разума, когато пламенната топлина избухна в тялото й.

С победоносен вик, Шера натисна езика си към устните му и ги разтвори. Кейн откликна незабавно. Устните му уловиха езика й, а устата му го придърпа. Хормонът, затворен в подутите й жлези, се изля, бедрата му се разтресоха, а пенисът му се притисна твърдо и настойчиво към влажния плат на тънките й панталони, издутата главичка раздели устните на женствеността й, тласвайки го толкова, колкото плата позволяваше.

Сега Шера се опитваше да го привлече към себе си. Възхитителното удоволствие, което се разпростря по нея, когато Кейн засмука езика й, беше повече, от колкото можеше да понесе. Вагината й изля гъстата си есенция над хванатата в капана на плата главичка на пениса му. Ръцете й го държаха към нея, главата й падна назад, докато той се опитваше да изсмуче всяка капка афродизиак от нея.

В дъното на съзнанието си тя знаеше, че ужасът ще дойде по-късно. Страхът за Кейн и безопасността му щеше да надмине всеки страх, който някога бе изпитвала. Сега, обаче, съществуваше само целувката му, тътнещите стонове от нарастваща мъжка възбуда, пенисът му, поклащаш се срещу женствеността й, ръцете му, дърпащи я към върха. Болката в езика й утихваше, но тази в утробата й нарастваше главоломно.

Очите й се отвориха с усилие, когато главата на Кейн се отдръпна от нея. От устните й се откъсна скимтене, страхът се надигна над възбудата, разгаряща се между тях. Лицето на младия мъж пламтеше, натежало от страст, а очите му бяха почти черни, разширени от моменталното въздействие на хормона, абсорбиран в организма му.

— Кейн — Шера прошепна името му на ръба на отчаянието, когато той натисна ръцете й надолу, след това издърпа блузата над раменете й. Еластичният плат се опъна стегнато, хващайки я в капан и затруднявайки движенията й, когато гърдите й се показаха над ръба на разтегнатата материя.

— Не говори — ръцете му повдигнаха подутите хълмчета. — Всеки път, когато говориш, ти мислиш. Не мисли, Шера, само чувствай.

— Какво направи, Кейн? — тя потръпна, когато езикът му докосна твърдото, невероятно чувствително зърно.

— Това, което трябваше да направя още преди шест месеца — изръмжа той, изненадвайки я с гнева зад думите си, с нуждата, вибрираща в гласа му. — По дяволите, Шера. Как си преживяла това сама, бейби? Сладка моя… Ако не те взема веднага, ще умра.

Тя извика, когато гладът стана опустошителен. Устните му обгърнаха зърното й и го всмукаха силно и дълбоко, а ръцете му разкъсаха колана на прилепналите й панталони. Пенисът му туптеше, главичката буквално пулсираше, докато се опитваше да се зарови дълбоко във вагината й, докато вътрешността на Шера изгаряше опустошително.

Хормонът. Тя изскимтя, когато удоволствието премина мълниеносно през тялото й. Устата му подръпваше зърното й, зъбите му я драскаха, езикът ближеше, докато бруталният юмрук на усещането се стягаше в утробата й.

Как щеше да въздейства на Кейн? Как щеше да въздейства на нея? Възбудата се прояви много по-силно в нея, отколкото при Меринъс. Агонизиращата болка скоро щеше да разкъсва утробата й, докато тялото й се бори да зачене. Но то беше негодно, празно, и без значение колко плодовита иска да я направи хормонът, то никога не би могло да износи живот.

Мисълта за живота, който никога не би могла да създаде, обаче се изпари при докосването на Кейн. Той беше извън контрол. Двамата бяха извън контрол. Ръцете му бяха безмилостни, докато се опитваха да свалят панталоните й от ханша, като същевременно я придържаха плътно към него. Силно, свирепо ръмжене излизаше от гърлото му.

Кейн я държеше здраво, устата, езикът и зъбите му измъчваха твърдата плът, която бе пленил. Зърното й беше станало толкова чувствително и горещо, че удоволствието беше почти болезнено.

Шера усещаше как сърцето й препуска, а кръвта бушува във вените й, когато зъбите му одраскаха заостреното връхче, преди да го уловят нежно, пленявайки го, а езикът му го удря леко с гладна настойчивост.

Тя се изви в прегръдките му. Искаше да бъде по-близо. Чувстваше как въртеливите усещания в утробата й нарастват, карайки я да пулсира от желание, което не можеше да отхвърли. Вече не.

Горните части на ръцете й бяха приковани към тялото й от опънатия плат на ръкавите, но пръстите й се протегнаха и уловиха мускулестите предмишници на Кейн, докато той изпиваше гърдите й.

Той привлече твърдото връхче дълбоко в устата си, засмуквайки го със силно и жадно движение, докато езикът му продължаваше да го докосва. Шера усещаше как всяко бързо трепване на езика я хвърля по-близо до забравата. Беше безпомощна да се бори с това. Безпомощна срещу него.

— Моля те… — изскимтя младата жена, но не знаеше дали го моли да спре, или да я обладае.

Главата й падна назад, докато се бореше за въздух. Затрепери, когато зъбите му докоснаха нежното връхче, изпращайки нажежен до бяло пламък от гърдите към утробата й, докато тя се разтърсваше от горещ, агонизиращ екстаз. Виковете й отекнаха из помещението. Шера се стегна, потръпна, ноктите й се забиха в силните му ръце, които държеше, когато около нея започнаха да вият звънци и сирени.

Сирени?

Устата на Кейн освободи зърното й с лек пляскащ звук, главата му се надигна. Устните му се изтеглиха назад в ръмжене. Шера внезапно осъзна, че сирените идват отвън. Предупредително, пронизващо, алармената система виеше из цялото имение, пищеше около тях, когато пронизителните гласове от външната страна на хангара най-сетне проникнаха през мъглата от страст, която ги обгръщаше.

Погледът й литна към неговия, ръцете й се опитваха да се протегнат към него, докато съзнанието й обработваше факта, че сега около тях има някаква опасност. Опасност за обитателите на къщата — за Каси, Меринъс, Рони и техните неродени бебета. Умът й се опитваше да възприеме внезапното прекъсване, необходимостта да защитава, а не да прави секс, необходимостта да се бие, а не да докосва.

Последната мисъл се заби като нож в душата й. Кейн внезапно издърпа дрехата й над подутите гърди обратно към раменете й. Шера оправи деколтето. Той се бореше за самоконтрол. Можеше да го види в бушуващите емоции, блестящи в разширените му очи, измъчената гримаса върху пламналото му лице, докато яростта започваше да го обхваща.

— Ще убия шибаните копелета! — разярен, Кейн с усилие отдръпна тежкия си, дълъг пенис от панталоните й. Побърза да закопчее ципа си и колана, преди да грабне една от пушките от стената, заедно с резервен пълнител.

Той блъсна пълнителя на мястото му, провери го и се обърна енергично към Шера.

— Кейн — тя грабна колана и кобура си от рафта, скочи на пода и хукна след него.

— Стой тук — нареди той към нея, а очите му пламтяха. — След като убия всеки, който е дръзнал да активира тези сирени, ще те изчукам, Шера. Приеми го и бъди готова, по дяволите. Защото няма да чакам повече.

Тя застана неподвижна от шока, наблюдавайки го как изчезва през вратата. Изгуби скъпоценни секунди, докато се опитваше да осъзнае какво се е случило и откъде се появи неочакваната му ярост. Хормонът!

От гърлото й се изтръгна вик, когато се втурна след него, издърпвайки револвера от кобура. Когато стигна до вратата, видя джипа да завива от малкия паркинг пред хангара. Издърпа устройството за комуникация от колана си, прикрепи го към ухото си и се затича към другия автомобил.

— Докладвай! — извика тя в микрофона, обърнат към устните й.

— Имаме нарушители — съобщи Тамбър, която поддържаше връзката. — Предните врати са били разбити. Повтарям, имаме пробив. Всички налични единици към основния двор! Има проникване!

Сирените виеха. Породите се изсипаха от сградите и се втурнаха, пеша или с джипове, към главните порти, където една дълга черна лимузина бе успяла да разбие бариерата.

— Някой да хване Кейн! — изкрещя Шера в микрофона. — Калън, къде си, по дяволите?

Тя почти плачеше, когато удари спирачката на джипа, на не повече от сто метра от мястото, където лимузината беше наобиколена.

— Калън, мамка му! Хвани Кейн. Веднага. Той не мисли трезво. Калън, къде си?

Тя измина цялото разстояние, когато гласовете се надигнаха и позициите бяха заети, за да се обкръжи превозното средство.

— Шера, изтегли се! — нареди Калън неочаквано, гласът му беше груб в микрофона. — Стой настрана! Кейн е под контрол. Върви в къщата с Каси. Тук имаме нужда от Мерк.

Младата жена спря при предупредителната нотка в гласа на Калън. Гърдите й се стегнаха от страх. Мерк беше най-силният от Породите. Два метра висок, тялото му бе изтъкано само от мускули. Освен това, бе най-добрият стрелец измежду тях. Обучен като наемен убиец, досега никой не бе успявал да избегне мерника му. Какво, по дяволите, ставаше, че да се нуждаят от Мерк?

Шера обърна джипа към къщата. Там срещна Мерк, който тъкмо излизаше с пушка в ръка.

— Мерк — тя намали и спря, взирайки се в него ужасено. — Кейн…

— Влез вътре с Каси, Шера. Кейн може да се грижи за себе си — той се втурна покрай нея, тичайки към кулата в центъра на двора.

Гнездо на снайперист. Шера стисна зъби гневно и се затича към къщата само за да бъде посрещната от неутешимите викове на Каси, плачеща за майка си, в прегръдките на Меринъс.

Няколко от по-младите Породи стояха вътре в стаята и в претъпкания коридор, взирайки се в нея, в очакване тя да им каже какво да правят.

Шера бързо включи канала за комуникационна свръзка, отивайки директно към частната линия на Тамбър. Достъпът до тази линия беше даден само на тези, които имаха най-високо ниво на сигурност.

— Тамбър, какво, по дяволите, виждаш? — позицията на другата жена в комуникационния център й даваше възможност да наблюдава всичко, което се случва.

— Лимузината е обкръжена, но засега нямаме никакво движение — докладва тя.

Шера се премести до един от високите прозорци срещу вратата, наблюдавайки внимателно действията отвън. Беше доста далеч от главните порти, за да види какво точно се случва, но и да беше близо, с над сто Породи около превозното средство, видимостта пак щеше да е лоша. Шера изтръпна — всички те бяха лесна мишена за яростта на Кейн.

— Осигури ми частна линия с Калън — нареди тя. — Това е приоритетно, Тамбър. Трябва да говоря с него веднага!

Когато Кейн изхвърча от хангара, целият му самоконтрол се бе изпарил. Хормонът не се отразяваше добре върху логиката на човек. Обикновено, Кейн бе уравновесен, но когато я остави, от прословутата му хладнокръвност нямаше и следа. Сърцето на Шера се сви.

— Частна линия… от… — отговори Тамбър, когато ниско бучене извести включването.

— Калън. По дяволите, там ли си? — Шера не можеше да сдържи страха, бушуващ вътре в нея.

— Побързай, Шера — сопна се кратко мъжът, отделяйки й пълното си внимание за няколко секунди.

Тя се завъртя из стаята, дишайки тежко, гневът и яростта пламтяха в тялото й.

— Той ме целуна, Калън — каза му бързо. — Не разсъждаваше разумно, когато напусна хангара, не може да разсъждава и сега. Трябва да го измъкнеш от там.

Настана гробна тишина, чуваше се само лекото жужене на предавателя, докато тя чакаше отговора му.

— Кучият му син, времето му изтича — изруга Калън.

Шера не можеше да бъде по-съгласна. Но Кейн никога не се водеше по чуждия план. Винаги, всичко трябваше да става по неговия начин и самият той, трябваше да бъде начело. Както бе сторил и сега.

— Съгласна съм — каза рязко тя. — Сега го измъкни от там.

Секунда по-късно, Шера се напрегна, очите й се разшириха, когато прозвучаха изстрели и настана хаос както вътре, така и вън.

— Каси, не! — извика уплашено Меринъс, когато малкото вързопче решително се отскубна от прегръдката й и се хвърли към вратата.

Рев на млад, разярен вълк отекна през къщата, миг преди Каси да избегне хватката на Шера, да отвори вратата с рязко дръпване и да излети към кошмара, който я очакваше отвън.

— Каси е навън! Каси е навън! — крещеше Шера в микрофона, втурвайки се към вратата. Знаеше, че никога няма да спре малката, и няма да я настигне, преди някой заблуден куршум да я улучи.

Навън се възцари хаос. Породите напуснаха позициите си, няколко от тях скочиха за момичето, което се извиваше и крещеше, а дългата му черна коса летеше около него. Тогава задната врата на лимузината започна да се отваря.

Душата на Шера се сгърчи от ужас, когато Каси се втурна през глава към автомобила, краката й се носеха по въздуха, малкото й тяло лесно устоя на мъжете и жените, които се опитваха да я задържат, да я уловят, преди кръвта й да опръска всички тях.

Но кръвта не бликна. Тялото на Каси не бе отхвърлено назад от ударите на смъртоносни куршуми. Когато вратата на лимузината се отвори, малкото момиче се хвърли стремително в тъмната, засенчена вътрешност на автомобила.

Вратата се затвори бързо и зловещо зад нея.

Часове по-късно, Кейн още усещаше коварните тръпки на съкрушителния ужас, който го бе изпълнил, когато чу виковете, че Каси е избягала от къщата. В същото време, един от по-младите Породи, паникьосан, бе изсипал порой от куршуми, когато вратата на лимузината започна да се отваря.

Едно малко момиченце. Над сто закалени в битки животни-воини и никой от тях не бе успял да го улови преди то да се хвърли в неизвестното.

Сега Кейн стоеше сам, сцената се повтаряше в съзнанието му, а възможните последици се блъскаха в мозъка му. Тя можеше да умре. Точно там, пред очите му, това скъпоценно вързопче енергия можеше да умре.

Той се изправи на крака в прилив на сила, сдържан, но потрепващ от ярост. Стисна юмруци в джобовете на дънките си, игнорирайки внезапната болка в набъбналия си пенис, когато плата се отърка в него.

Първо, не бе успял да защити собственото си неродено дете, а сега почти се бе провалил с Каси. Нямаше значение, че ситуацията се бе изяснила бързо и нарушителите се оказаха един разгневен полубрат на Рони, Сет Лоурънс, и нейният отдавна изгубен баща.

Породите биха могли да изгонят нарушителите от имението, никой нямаше да постави това под въпрос, и след това да се наредят извън границите на имота за срещата между Рони и брат й. Тази възможност не бе осъществима сега. Заради Каси.

— Каси още плаче — Меринъс излезе на верандата, гласът й беше тих в настъпващия мрак. Кейн остана с гръб към нея.

Раменете му се изгърбиха от вината, която го разкъсваше.

— Поне е жива, за да плаче — отсече най-сетне той, толкова ужасно ядосан на себе си, на Шера и на едно невинно дете, че едва успяваше да мисли.

Още я виждаше как бяга, лицето й, набраздено от сълзи, страхът изкривяващ изражението й в ръмжене, докато се хвърля през мъжете и жените, опитващи се да я спрат, за да изчезне в ръце, които биха могли да са вражески.

— Нещастна е, Кейн — каза Меринъс, като се приближи към него, облягайки натежалото си от бременността тяло на него. — Тя е само едно малко момиче, което вярва в себе си достатъчно, за да направи това, което чувства, че е правилно. Знаеше, че няма опасност…

— Не, по дяволите — изруга той грубо. — Тя не е знаела нищо такова, Меринъс. Можеше да умре… — Кейн спря, разтърсвайки глава, като се отдръпна от нея. — Мамка му. Умрях хиляда пъти, когато Шера сигнализира, че Каси е излязла. Куршумите летяха, като в проклета военна зона, а тя се хвърли в неизвестен автомобил. Ако имах нещо, което да повърна, мисля, че щях да го направя.

Кейн се отдалечи от Меринъс. Беше ударил Каси. Той разтърси глава при спомена. Когато тя се оказа отново в прегръдките му, той я бе отнесъл право в стаята й, пусна я на крака и я плесна два пъти по дупето, преди да й нареди да отива в леглото си. След това се бе разкрещял на Шера. Жестоките, остри думи се бяха изтръгнали от гърдите му, докато я гледаше в очите, изгаснали от уплаха.

Ти трябваше да я държиш вътре. По дяволите, четирима души я пазехте. Не можа ли една от вас да я задържи в продължение на десет шибани минути?

Кейн беше хвърлил яростните думи към Шера.

— Боже, аз съм едно копеле — измърмори мъжът. — Не съм просто задник, Меринъс. Аз съм най-гадното копеле, което някога се е раждало. Някой трябва да ме застреля.

Меринъс въздъхна тежко зад него.

— Ти си човек — каза най-сетне тя. — Знам за целувката, която си споделил с Шера. Мога да си представя това, през което преминаваш, без да смятаме бремето да защитаваш всички, което поставяш на раменете си, Кейн. Не можеш да опазиш всички ни сам. Случват се неприятности. Ти самият ми го казваш постоянно. Всичко, което можеш да направиш, е да бъдеш възможно най-подготвен, когато се изсипят и да минеш през зловонието, по най-добрия начин, който намериш.

Кейн изсумтя. Той беше един арогантен задник. Огледа тъмния двор, високата ограда, простиращата се гората, пазачите, патрулиращи в района. Беше като военен лагер — с ограниченията си — не по-добър от лабораториите на Съвета.

Далеч от основното имение, в една от къщите за гости блеснаха светлини. Сет Лоурънс, неговият баща и шофьорът бяха под постоянно наблюдение, докато Тайбър и Даун се опитваха да убедят Сет и Арън, че точно сега не могат да кажат на Рони кои са те и защо са там.

Сет пренебрегваше всичките им заповеди, настоявайки срещата да се проведе възможно най-скоро, но не това тревожеше Кейн. Притесняваха го проклетите косъмчета на тила му. Те настръхваха предупредително, причинявайки непоносим сърбеж в задната част на врата му, който не спираше. Споделяше страховете на Тайбър, че сега не е времето за тази среща. Физическото здраве на Рони беше разклатено още когато за пръв път дойде в имението.

Дългото време, през което беше разгонена, заедно с изтощението, сексуалната невъздържаност и последвалата бременност я бяха изцедили напълно. Но това не беше единствената грижа на Кейн, в която бяха замесени Лоурънс. Моментът никак не беше подходящ. Две чифтосани жени бяха бременни, единственото известно дете Вълча порода живееше при тях, а сега и това.

— По дяволите. Когато видях Каси да тича към онази кола, знаеш ли какво ми мина през ума, Мери? — попита Кейн измъчено.

Меринъс въздъхна дълбоко.

— Че си се провалил — отговорът й го изненада. — Че не си могъл да защитиш своето собствено дете, а сега не си предпазил и Каси.

Мъжът се обърна към нея бавно.

— Да — Кейн издиша тежко. — Но откъде знаеш?

— Защото Шера ми каза същото нещо, преди да се заключи в стаята си — отговори тя внимателно, принуждавайки го да я прегърне, когато се премести в прегръдките му.

Сега тя беше жена на друг мъж. Носеше дете, щеше да стане майка и щеше да бъде изправена пред по-голяма опасност, отколкото би могъл някога да си представи. Но тя все още беше малкото момиче, което бе подкупвал с шоколад. Младата жена, която бе прегръщал, когато плачеше, заради загубата на майка си. Същата, която го бе наричала „задник“ през по-голямата част от живота си. Той се опитваше да не я държи прекалено здраво, докато ръцете му се стягаха около нея.

Кейн усети мириса на бебешка пудра и шоколад само за миг. Тези ухания бяха отличителни за Меринъс, когато беше дете. Един пъргав вързоп от енергия, който попадаше в повече неприятности, отколкото седем мъже можеха да я предпазят.

Брат й я целуна нежно челото, преди да я побутне към вратата.

— Влизай вътре. Трябва да си почиваш или да тероризираш Калън, а не да стоиш тук и да ми се месиш.

Меринъс не се засмя, както той очакваше, нито влезе в къщата.

— Изплаших се, Кейн — каза тя тихо, поглеждайки тревожно нагоре към него. Ръцете й лежаха защитнически върху заобления й корем. — Страхувам се за теб. Не можеш да продължаваш така, нито пък Шера. Искам децата ни да бъдат в безопасност, животът ни да продължи в мир. Докато това между теб и Шера не се разреши, няма как да стане.

— Дай ни време, Меринъс — каза й нежно. — Върви вътре. Трябва да се погрижа за някои неща, преди да се отправя и аз към леглото. Изморен съм.

Сънят обаче беше далеч от мислите му.

— Лека нощ, Кейн — изрече Меринъс тихо. — Ако имаш възможност, провери Каси по-скоро. Тя е съкрушена, задето си й ядосан. Убедена е, че е спасила животи. И е само едно малко момиченце.

Тя вероятно беше спасила животи. Неговият и тези на двамата Лоурънс. Ако не бяха получили сигнал, че Каси препуска към тях, той щеше да е на огневата линия, когато куршумите започнаха да летят. Само сигналът за тревога и опитът му да хване малкото момиче бяха спасили собствената му кожа.

— Ще отида да я видя — обеща той, стягайки се за сълзите, които знаеше, че ще види в очите на момиченцето, и за молбите за майка й.

— Мерк и Танер тръгват сутринта към местонахождението на Даш и Елизабет. Ще оставя Каси при Даун, ако си съгласен. Мисля, че ще се справят добре заедно — каза му меко Меринъс.

Отсъствието на Мерк и Танер щеше да остави слабо място в групата като цяло. Кейн само се надяваше ситуацията в Калифорния да се разреши скоро.

— Даун е добър избор — съгласи се той. — Надявам се да нямаме повече изненадващи посетители, които да подтикнат Каси към такива действия. Още не мога да разбера, защо тя се впусна в такава глупава каскада.

— Защото нейната фея й е казала да го направи — отвърна Меринъс тревожно. — И това ме ужасява, Кейн. Тя потъва твърде дълбоко в себе си и в тази история за феите. Трябва да поговорим с майка й, когато се съберат заедно. Това ще я нарани.

Или да тласне него зад ръба на здравия му разум. Шера вече го бе разклатила. Каси щеше хубаво да го бутне напред.

— Ще го обсъдя и с Даш — обеща Кейн. — Ти върви, след малко ще отида да видя Каси.

Мъжът проследи как Меринъс влиза в къщата — една тъмна сянка, натежала от бременността и пълна с живот. Той тръсна глава, преди да я последва и да тръгне бързо нагоре по стълбите към спалнята на Каси. Отлагането нямаше да направи нещата по-лесни.

Кейн отвори вратата на спалнята, сърцето му се стегна при вида на детето, свито в средата на огромното легло. Сините й очи бяха мрачни, когато го погледна, а по лицето й се стичаха сълзи.

— Хей, кутре — поздрави я той тихо, като се придвижи, седна на ръба на леглото и погледна надолу към нея. — Искаш ли да си тръгна?

Каси поклати глава отсечено.

— Съжалявам, Кейн — дишането й секна от сълзите. — Трябваше да те спася. Можеш да ме удряш колкото искаш, но трябваше.

По дяволите, тя щеше да стане голяма и упорита пакостница, когато порасне, помисли си той.

— Съжалявам, че те зашлевих — Кейн се взираше надолу в нея, а сърцето му се късаше при мисълта, че я бе ударил по задните части. — Изплаши ме, Каси. Не знам дали бих могъл да живея със себе си, ако нещо се случи с теб.

Момиченцето кимна бавно.

— Знам това, Кейн. Но същото мисля и аз. Винаги плача, когато си наранен. И Шера също. Тя плаче твърде много. Почти толкова, колкото аз го правя нощем.

Той я погледна изненадано.

— Откъде знаеш?

— Защото мога да я чуя, когато къщата утихне и тя отива отвън на балкона си — прошепна детето. — Понякога звучи, сякаш я боли ужасно много, Кейн. Мисля, че сърцето й е разбито като моето, когато помислих, че мама няма да може да ме спаси от онзи лош човек.

По-голяма част от стаите бяха шумоизолирани, поздравления за Съвета. Но Каси обичаше да отваря вратата си малко, колкото защитните капаци позволяваха. Ако Шера се намираше на своя балкон, няколко стаи по-далеч, Каси лесно би могла да я чуе.

— Мисля, че трябва да й кажеш, че вече не си й ядосан, Кейн — каза малкото момиче тържествено. — Ти нарани чувствата й наистина лошо.

Беше наранил повече от чувствата й и той го знаеше.

— Ела и ми дай една прегръдка. Ще убедя Даун да ти даде една бисквитка утре. Но само толкова. Една. Ти наруши правилата.

Каси се хвърли в ръцете му, прегръщайки го силно и залепи една целувка на бузата му.

— Мама ще оправи всичко скоро — прошепна тя в ухото му. — А моят татко Даш ще поиска да отида при него наистина бързо, така мама ще бъде щастлива. Трябва да оправиш нещата с Шера, Кейн. Не искам да бъдеш сам, когато си тръгна. Моята фея се тревожи за теб.

Кейн се стегна, наблюдавайки я как се сгушва отново под завивката. Тя го гледаше с очите на възрастен, очи, които знаят прекалено много.

— Каси, за тази фея… — започна той колебливо.

— Ти също имаш фея, Кейн — каза му Каси, детският й глас противоречеше на познанието в очите й. — Понякога я виждам. Тя има същата хубава тъмна коса, която изглежда като облак около лицето й. Прилича на косата на Меринъс. Очите й са сини и ухае на истински рози. Не като парфюм. Истински.

Кейн притихна. Въпреки треската, която го караше да се втурне към Шера, опасността, която усещаше, че се приближава и собствените си притеснения за Каси, той не можеше да се отърси от вцепенението, което изпълни тялото му. Неговата майка ухаеше на рози. На естествени рози. Толкова ги обичаше, че те още изпълваха задния двор на къщата на баща му.

— Рози, а? — попита тихо.

— Тя ще говори с теб, ако й позволиш — каза нежно Каси, очите й вече се затваряха сънливо. — Защото те обича. Точно както моята фея обича мен.

Кейн се изправи на крака, клатейки глава объркано. По дяволите, това дете можеше да повали цяла армия, ако опита. Той пое дълбоко въздух, подпъхна завивката плътно около нея и тръгна към вратата.

Имаше „уговорена“ среща с половинката си.