Да целунеш звяра

Шестнадесета глава

Ужасяващите Тайлър пристигнаха в имението няколко часа по-късно. Шестима братя, заедно с баща им, Джон Тайлър, и техният чичо, сенатор Самуел Тайлър. Настана хаос и Шера напълно разбра защо Меринъс приема всички тях в имението, по едно и също време, с такава неохота. Те бяха твърдоглави, упорити и не търпяха възражения. Всеки един от тях имаше своя собствена представа за това как трябва да бъдат направени нещата и всяко разискване се превръщаше в словесна война. Но всички те обичаха Меринъс и бяха твърдо решени да останат колкото може по-дълго, за да се уверят, че е защитена.

На следващата сутрин, след задължителното посещение при Док Мартин, Шера вече бе убедена в правотата на Меринъс.

— Това не е хубаво — обади се Танер до нея. Двамата стояха на прага на просторната официална трапезария и наблюдаваха яростните дебати с нарастващо чувство на притеснение. — Те ще се избият един друг.

Шера изсумтя разсеяно.

— Това може да ни спести някои неприятности.

Танер се изсмя, веселието му накара и нейните устни да се извият.

— Виж как се въртят около Меринъс и Рони — той кимна към групата от мъже, включваща Калън и Тайбър.

Меринъс изглеждаше така, сякаш изпитва смъртна болка, когато се опита да се изправи на крака. Незабавно, най-малко половин дузина мъже скочиха, за да й помогнат. Рони реши, че са достатъчно заети и опита да избяга. Те обаче, не го допуснаха. Засега двете жени бяха хванати в капан, в центъра на тестостеронен защитен ад. За щастие, Кейн бе чул, когато Шера оголи зъби и изръмжа, че ще убие първия, който се опита да я пази.

— Бедните жени — въздъхна тежко тя.

Тогава погледът на Танер се насочи към нея. Необикновената му раирана коса падна на челото му, златистите кичури в нея се съчетаваха с кехлибарения цвят на очите му. Те бяха странни, зловещи и почти светеха на фона на тъмното, бронзово лице.

Той носеше контактни лещи и боядисваше косата си, докато се криеха, така че Шера беше свикнала да вижда малко по-обикновената версия на брат си. Сега, Танер не се прикриваше и правеше всичко, за да компенсира годините, през които бе принуден да маскира истинската си същност.

— И така, кога ще кажеш на Кейн, че си бременна? — мъжът я шокира с въпроса си. Той нарочно запази гласа си нисък, за да можа само Шера да го чуе, но веселието звучащо в него, я предизвикваше да го удари.

Тя се стегна. Беше научила новината едва преди час, по време на прегледа, който Кейн й бе наредил да си направи, след като довлякоха нападателя до килията. За щастие, половинката й беше заета с осигуряването на охраната в имението и точно тогава не беше с нея.

Док Мартин беше наистина объркан от бременността, също като самата Шера. Според него, по някакъв начин хормонът, бушуващ в тялото й, бе възстановил прекъснатите фалопиеви тръби и бе заличил операцията, която докторът бе направил преди години, и подготвил утробата й за оплождане.

Възрастният мъж се бе почесал по главата и измърморвайки няколко неясни фрази, които на нея не й говореха почти нищо, освен, че Породите са една голяма загадка и че той се нуждае от повече помощ.

— Няма ли да отговориш? — изсъска Танер.

— Млъкни, Танер — изръмжа Шера. — Дай ми възможност първо аз самата да свикна с мисълта.

Тя не можеше да повярва. Беше повече, отколкото онова, за което някога се бе молила. Младата жена трепна, докато наблюдаваше двете жени в трапезарията, борещи се да дишат, докато мъжете около тях спореха, обсъждаха защитата им и осуетяваха опитите им за бягство. Шера се молеше това да не е картина на собствената й бременност следващите няколко месеца. Ако и с нея се държаха така, щяха да я подлудят.

— Кажи им — Танер кимна към стаята, хилейки се. — Те ще ти помогнат да свикнеш.

Шера започна да съжалява, че брат й се бе завърнал. Хеликоптерът, в който бяха също Мерк и Саймън Куотрес, бе кацнал точно пред този на Тайлър. Каси беше натоварена бързо в машината и откарана при ранената си майка. Даш и Елизабет бяха приключили мисията си, отстранявайки най-опасната заплаха за живота на детето. Но Танер бе споменал, че малкото семейство ще продължи да се крие след възстановяването на Елизабет. Каси, както и детето, което жената носеше сега, щяха да бъдат в опасност, докато светът не приемеше новите видове, които вече го населяваха. А това, като че ли нямаше да се случи в скоро време.

— Танер, върви да намериш някой друг, когото да измъчваш и тормозиш — нареди най-сетне Шера, в този миг очите й уловиха тези на Кейн, а после бавно се отклониха към горния етаж.

Трябваше да сподели новината с него, да види лицето му, когато му каже, че ще става баща. Да прогони призраците от миналото.

Когато той се обърна към баща си, неочакван, силен писък прониза въздуха. Всички очи изненадано се втренчиха в Меринъс, а тя изгледа гневно присъстващите.

— Достатъчно, по дяволите! — изкрещя тя. Рони скочи на крака и избута ръката на Тайбър, за да може да застане до другата жена. — Ние сме бременни, не сме ранени и със сигурност не сме негодни за нищо. Престанете с тези глупости веднага.

Стаята се изпълни с изумена тишина, когато Меринъс придружи думите си със силно плясване по врата на най-младия си брат, Грей, когато той започна да спори. И това не беше леко сестринско потупване.

— Сега — Меринъс оправи ръкавите на широката си блуза, докато оглеждаше всеки с присвитите си очи. — Писна ми от всички вас. Искам чаша мляко, един пакет бисквитки „Орео“ и малко спокойствие. Може да спорите помежду си колкото искате, но двете с Рони чухме достатъчно. Очакваме млякото и бисквитите в моята стая, и то незабавно.

Двете жени тръгнаха към вратата, когато близнаците Тайлър скочиха на крака, сякаш за да ги спрат.

— Сядайте долу, задници — изръмжа Меринъс. — Преди да изпълня заплахата си и да застрелям всички ви.

Те седнаха, но по лицата им преминаха снизходителни усмивки.

— По-добре бягай и ти, Шера — промърмори тя, когато Танер отстъпи назад, за да позволи на жените да минат. — Ти ще си следващата.

Шера изсумтя, а ръката й поглади приклада на оръжието, което още носеше на бедрото си.

— Аз няма само да заплашвам, че ще ги застрелям — измърмори. — А направо ще го сторя — тя хвърли на Кейн предупредителен поглед. В отговор получи порочна, дръзка усмивка. Усмивка, която накара пулса й да се ускори, а женствеността й — да се подмокри в очакване.

Меринъс и Рони минаха бързо край нея и се отправиха към асансьора в дъното на антрето. Меринъс очевидно играеше на сигурно, засега. Когато се обърна отново към Кейн, Шера се запита, как ли ще се справи той в желанието си да я пази. Изненадващо, но мисълта да се върти около нея и детето не я притесняваше толкова много. Обаче братята му трябваше да си тръгнат!

— Предлагам засега да отложим тези спорове — заяви Кейн, когато половинката му отново му направи знак да се качи в стаята им. — Кейлъб — обърна се към единия от близнаците, — ти и Сет вземете останалите и започвайте да правите плановете за онези къщи. Чичо Сам, ти виж дали не можем да използваме връзките на Породите във Вашингтон. Искам надежден сателит за пещерите. Татко, ти можеш да се видиш с Меринъс по-късно за репортажа, който тя подготвя, искаме излъчване в световен мащаб. Това трябва да престане!

Гласът му стана по-суров при последните думи, а погледът му бе студен, когато гневът му излезе на повърхността. Убиецът беше стигнал прекалено близо до сестрата, която всички обожаваха. Нямаше да позволят това да се случи отново.

Когато Кейн тръгна към нея, Шера усети как цялото й същество бе залято с топлина и сигурност. Той беше неин. Най-сетне. Изцяло неин. Ръката й се премести на корема й, а пръстите й се разпериха върху него, когато истината най-накрая я връхлетя. Тяхното дете растеше там. Тяхното бебе. Радостта, която разцъфна в сърцето й, озари лицето й, устните й се извиха в усмивка, която не можеше да сдържи, и нежна топлина обля цялото й тяло.

Кейн спря на няколко стъпки от нея, виждайки радостта, невероятното пълно щастие, което се излъчваше от лицето й и сякаш огряваше цялата стая. Тя сякаш блестеше, излъчваше топлина и сияйна светлина, която го изуми. Очите й изглеждаха по-зелени, меката й кожа беше като сметана, но в същото време Шера изглеждаше по-загадъчна, някак неземна, недосегаема. Погледът му се плъзна по нея. Какво беше различното?

Тогава очите му се спряха на корема й, видя начина, по който дланта й лежеше там, пръстите, разперени върху него, смаяно и защитнически. Мъжът усети как сърцето му запрепуска, а устата му пресъхва. Възбудата бе утихнала, както никога преди, едва сега осъзна той. Имаше моменти, когато не жадуваше да се зарови в нея. Рядко, призна си Кейн, но се случваше. И въпреки, че още усещаше желание, то беше естествено, по-умерено.

Мъжът направи още една крачка към нея, неясно осъзнавайки присъствието на останалите хора в стаята и тишината около себе си. Всичко, което чуваше, бе собствения си пулс, всичко, което виждаше, бе знанието в очите на половинката си. И това го накара да падне на колене. Буквално.

— Кейн — шокираното й възклицание не го спря да улови ханша й и да зарови лице в корема й.

Той бе поразен. Чувството закипя вътре в него, разкъса гърдите му, изпълни сърцето му. Тя носеше неговото дете. Можеше да се закълне, че го усеща под бузата си — един нов живот, който възраждаше всички мечти, които двамата някога бяха вярвали, че са загубени за тях.

— Обичам те — ръцете му се обвиха около нея и той положи нежна целувка върху корема й. — Бог да ми е на помощ, Шера, обичам те.

— Кейн, всички те гледат — прошепна тя, но в гласа й нямаше срам, само смях и любов.

— Остави ги — той се отдръпна назад само колкото да я погледне, докосвайки с пръсти корема й.

Ръката му трепереше — по дяволите, цялото му тяло трепереше, докато я гледаше, омекнал от чувството, което видя в очите й и мисълта за детето, което растеше в утробата й.

— Как? — поклати глава той. Беше се примирил, че никога няма да успее да заличи болката точно от тази част на миналото им. Шера се протегна и докосна лицето му с върховете на пръстите си.

— Док не е сигурен — тя прочисти гърлото си и погледна назад към стаята, пълна с мъже. — Кейн, ако започнат да обикалят около мен, ще ги застрелям.

— Не им обръщай внимание — той поклати глава и се изправи бавно на крака. — Сигурна ли си?

Не спираше да я докосва. Сега ръката й лежеше на рамото му, а неговата се спусна по лакътя й, милвайки меката кожа, удивлявайки се на чудото, което бе донесла Шера в живота му.

— Ами, Док каза, че е така — сви рамене младата жена с лека усмивка. — Какво мислиш ти?

Кейн погледна зад тях. Проклетите му братя се хилеха, но в това нямаше лошо, нека се смеят, той вече държеше целия свят в ръцете си.

Обърна се отново към половинката си, усмихна се и прошепна:

— Мисля, че трябва да проверим за себе си, просто за да сме сигурни.

Смехът му беше балсам за душата й, един звук на радост, който разкриваше мечтите и всички упорити надежди, които Кейн бе носил в себе си в продължение на години.

— Непременно — отвърна тя и се обърна, за да тръгне към стълбите.

Кейн не й даде време да направи и една крачка. Вместо това я вдигна на ръце.

— По дяволите, Кейн. Ще застрелям и теб — заплаши яростно, когато той започна да изкачва стъпалата. — Пусни ме, преди да си ме изтървал.

— Няма такава вероятност — заяви мъжът, поглеждайки към нея, докато я носеше към спалнята им. Обичаше, когато лицето й се смръщва леко, точно както сега. — Никога няма да те изпусна, бейби, и никога няма да ти позволя да си тръгнеш. Никога вече, Шера.

Тя докосна лицето му и топлината сякаш експлодира вътре в него. Едно непринудено докосване, милувка от неговата половинка — това си бе пожелавал той, винаги когато гледаше Меринъс и Калън.

— Никога повече, Кейн — съгласи се Шера, преди да отпусне глава на рамото му и да обвие ръце здраво около врата му. — Никога повече.