Да играеш с огъня

38. Тези, които ще умрат…6

Сянката на Земята бавно пълзеше по лицето на Луната. Конвоят спря на един смълчан път. Двигателите и фаровете угаснаха. Секачите наскачаха от каросериите на камионите без никакъв звук и се наредиха в очакване на заповеди.

Валкирия слезе от мотоциклета на Танит и свали шлема си. Нервна бе. Дланите й се потяха, зъбите й не спираха да тракат.

— Добре ли си? — тихо я попита Танит.

— Ставам. Не, страхотно съм. Само дето, нали се сещаш, ще се бием с бог, таковата.

— Част от бог — поправи я Танит. — Части и от други неща.

Валкирия поклати глава невярващо.

— Ти всъщност нямаш търпение за това, а?

— Естествено. Да се биеш с бог или част от бог, или бог-мутант, както и да е. Както казваш, голямата работа е. Огромна работа е. С всякакви съм се била през годините, но… бог. Ако оцелея, какво ще правя оттук нататък? Кое може да бие победата над бог?

— Не знам — отвърна Валкирия. — Победа над двама богове?

Скълдъгъри и г-н Блис излязоха от Бентлито. Скълдъгъри остави в колата палтото и шала си. Двамата застанах пред Секачите, които им отдадоха чест. Валкирия трябваше да се пребори с импулса също да им козирува.

— Били Рей Сангуайн и Гротескния се намират в изоставена болница на север от тук — обърна се към всички присъстващи Блис. — Вампирът Дъск е в наш плен, но местонахождението на барон Венгос е неизвестно. Можем да предположим, че и той се движи към болницата. Не би пропуснал завръщането на Безликите.

— Искам всички да знаете — подхвана Скълдъгъри, — че ние сме първата защитна линия. Всъщност сме единствената защитна линия. Ако се провалим, няма да има какво да се стори. Провалът ни в този момент би бил един много глупав ход. Няма да се проваляме, ясен ли съм? Провалът е нещо лошо, лошо е в краткотраен план, още по-лошо е в дългосрочна перспектива и мисля, че загубих нишката на тази реч и не знам точно как да я завърша. Но знам къде започна и това трябва да помните. Някой виждал ли ми е шапката?

— Сложи я на покрива на колата, докато си сваляше палтото.

— Тъй ли? А, да. Чудесно.

— Атаката ни ще е на две вълни — намеси се Блис, връщайки брифинга в смислено русло. — Първата вълна ще сме аз, Танит Лоу, Валкирия Каин и Скълдъгъри Плезънт.

— Ще използваме шанса, който имаме сега преди Венгос да се върне и да трябва да се бием на два фронта. Първата вълна ще отслаби Гротескния. Ще го ударим с всичко, което имаме, и няма да му даваме време да се лекува или телепортира. Когато успеем да го повредим достатъчно, ще извикаме втората вълна. Има ли въпроси? Не? Никой? Няма въпроси? Сигурни ли сте?

Блис се обърна към него.

— Изглежда няма въпроси.

— Чудесен отряд са — кимна Скълдъгъри.

Под надзора на Блис Секачите се разделиха на две групи, а Валкирия и Скълдъгъри се отдалечиха.

— А толкова ме биваше в тия работи — тихо каза Скълдъгъри.

— Е, моят боен дух със сигурност е повдигнат — осведоми го Валкирия.

— Наистина?

— Боже, не, разбира се. Това беше_ ужасно_.

Танит и Блис се присъединиха към тях и те пристъпиха в горичката. Валкирия се опитваше да не вдига шум, но стъпките на останалите трима не издаваха и звук. Навсякъде около тях се движеха Секачи, а сивите им униформи се сливаха със сумрака.

Спряха точно там, където свършваха дърветата. Пред тях, зад стара метална ограда, се намираше главната сграда на болницата. Сангуайн излезе от входа и застана до паркирания пред него черен джип, говорейки по телефона.

— Добре — чу се ясно гласът му. — Сега те чувам по-добре, говори.

Докато Сангуайн слушаше, Валкирия видя, че Скълдъгъри вече не е с тях.

— И какво? — продължаваше той. — Просто да си ходя? Не, оная грозна гад виси отзад и нищо не прави.

От мрака зад Сангуайн се появи Скълдъгъри. Наемният убиец продължаваше да си говори в пълно неведение.

— Почти съм сигурен, че вампирът е извън играта, няма защо да се тревожим за него. А какво да правим с нашия приятел барона?

С кого разговаряше Сангуайн?

— Сигурен ли си? Не искаш ли…? Не, не, не те разпитвам, просто… Да, знам кой ми плаща. Хей, мен въобще не ме бърка, ако искаш нещата така. Тръгвам си още сега.

Той прибра телефона в джоба си и се подсмихна.

— Приятен живот, бароне — каза той, обърна се и лицето му срещна от упор юмрука на Скълдъгъри.

Посегна към ножа си, но Скълдъгъри удари китката му. Обезоръжен, Сангуайн замахна с юмрук, който детективът улови и използва инерцията на противника си да го тресне в джипа. Сангуайн се свлече на земята. Скълдъгъри взе ножа и го метна надалеч, след което направи знак на останалите да се приближат.

Портата към болницата лежеше извадена от пантите си. Скълдъгъри проверяваше последните обаждания.

— Които и да са били, номерът им е блокиран.

— Сангуайн е следвал нечии други заповеди през цялото време. За онези влиятелни хора, които са издигнали Гилд, които се отърваха от подкрепленията ни.

— И Венгос не знае — отбеляза Валкирия.

— Това е загадка за утре. Стига да има утре — приключи въпроса Скълдъгъри.

Той кимна към Блис, който се позасили и с лекота скочи на покрива. Танит попремести центъра на тежестта си и закрачи по отвесната стена. Скълдъгъри хвана Валкирия около кръста и двамата полетяха нагоре. Предпазливо четиримата прекосиха покрива.

Четири големи, здрави стари здания обграждаха бетонения вътрешен двор. В малко зелено островче насред двора едно немощно дърво се опитваше да расте.

До дървото, неподвижен, стоеше Гротескния. Носеше нещо като дреха, дебела и кожена, която висеше от кръста му и се диплеше по земята в краката му.

Под лунната светлина Гротескния изглеждаше още по-неестествен. Нищо тъй ужасно нямаше право да съществува на толкова красива нощ. Дясната му ръка лъщеше влажно, а жълтата киселина издуваше лявата му китка. Сребристата светлина разкриваше разпуканият и изпонатрошен гръден кош на чудовището, а черната кръв бе оставила петна по превръзката на лицето му.

Валкирия и останалите трима приклекнаха. Секачите заеха позиции по периметъра на покрива. Стомахът на Валкирия се бунтуваше. Върховете на пръстите й бяха като нажежени. Трябваше да направи нещо — скоро. Очакването, вълнението, предусещането за нещо ужасно и страхът я задушаваха. Първата среща с Гротескния не бе минала никак добре, но сега бяха повече. Бяха по-силни — както и той. Валкирия се зачуди коя страна има преимуществото.

Скълдъгъри като че й прочете мислите.

— Това нещо — тихо й рече, — тази част от него, която е Безлик, някога е умряла веднъж. Може да умре отново.

Тя кимна, но не продума. Нямаше вяра на гласа си.

Скълдъгъри направи знак на г-н Блис и той скочи от покрива право във вътрешния двор, а Танит изтича надолу по стената, вадейки меча си. Скочиха и изместиха въздуха, за да омекотят падането си. Валкирия се приземи малко тежко, но остана на крака.

— Мислех си, че ще използваме елемента на изненадата — каза тя, докато се движеха към целта си.

— Никога не сме го имали. Той знаеше, че сме тук, през цялото време. Просто не го интересува.

Четиримата се разделиха, за да атакуват Гротескния от различни страни.

Блис не загуби никакво време в заплахи, закани и искания. Просто стигна до Гротескния и замахна с юмрук. Валкирия усети ударната вълна от мястото си. Гротескния дори не залитна назад. Погледна Блис през изцапаните си превръзки и отвърна на удара. Блис бе изстрелян назад и се заби в стената на старата сграда.

Скълдъгъри и Танит направиха хода си едновременно. Дясната ръка на Гротескния се разплете и ноктите й се устремиха към Скълдъгъри. Те разкъсаха палтото му и се вкопчиха в него, след което го запокитиха към Танит. Тя се завъртя насред скока си, оттласна се от рамото на Скълдъгъри и прелетя над главата на чудовището. Скълдъгъри се откопчи от хвата му и ръката му се превърна в едно. Гротескния замахна с огромния си юмрук към детектива. Скълдъгъри сгъсти въздуха пред себе си, за да поеме удара, а Танит поряза ръката с меча си. Тя се излекува моментално.

Валкирия щракна с пръсти, превърна искрите в огнени кълба и замери Гротескния с тях. Първата го подмина, ала втората го уцели в ребрата. Шипът му се стрелна към Танит, която мина под него и го прободе в гърдите. Той обаче удари ръката, с която тя държеше меча, и я строши, след което я избута встрани. Гротескния извади меча от себе си и го пусна на земята, а раната му зарасна мигновено.

Блис излезе от дупката, която бе направил в стената. Изтупа се, сякаш каскадата му не е нищо повече от дребно неудобство, ала първата му стъпка напред бе малко несигурна. Явно бе ранен.

Скълдъгъри извади изпод палтото си два еднакви револвера, дръпна чукчетата назад и започна да стреля. Дванадесет изстрела попаднаха със съвършена точност в чудовището, след което детективът пусна оръжията и се затича напред. В ръката му блестеше метален цилиндър, през който минаваше метален шип.

Скълдъгъри заби шипа на мястото, в което до момента бе стрелял. Гротескния сграбчи детектива и го захвърли настрани, но червената лампичка в цилиндъра вече светеше. Експлозията свали Валкирия на колене, ушите й писнаха, а пред очите й затанцуваха петна. Тя вдигна глава с надежда, но Гротескния стоеше на старото си място все едно нищо не е било. За части от секундата от една рана на ръката му покапа кръв. След това раната се затвори. Да не би да отслабваше?

Танит събра останалите си сили и скочи към него отново, но Гротескния отново я зашлеви като муха. Когато падна, Танит се опита да се изправи, но не успя.

Гротескния вдигна лявата си ръка и Валкирия се наведе светкавично. Насочи и двете си ръце към Танит, улови сложната верига, свързваща въздушните молекули и когато шипът се стрелна към безпомощната магьосница, момичето я избута от пътя му. Сега обаче Валкирия си бе спечелила вниманието на чудовището.

— Секачите — прошепна момичето. — Някой да им даде сигнал…

И тогава Блис застана пред нея, на пътя на приближаващия враг. Вместо да го удари, Блис постави ръце на гърдите на Гротескния и започна да бута. Създанието продължи да напредва. Блис се облегна на Гротескния, но без ефект. Валкирия чуваше пъшкането му. Дори легендарната сила на Блис не можеше да удържи Гротескния.

И тогава той се поспря. Блис го натисна още веднъж и създанието отстъпи една крачка.

Танит успя да се изправи. Гротескния бе спрял и като че ли разглеждаше Блис. Държеше лявата си ръка близо до него.

— Танит? — процеди Блис през стиснати зъби, цял облян в пот. — Ако нямаш нищо против…

Танит хвърли поглед на Валкирия.

— Меч.

Валкирия подхвана от разстояние оръжието на Танит и го запрати право в ръката й. Танит вече замахваше, когато шипът на Гротескния се устремяваше към Блис, и успя да го пресече.

Върхът на шилото падна на земята. Валкирия и Танит го изгледаха невярващо.

— Нараних го — отрони Танит.

— Крайно време беше — отвърна Блис, засили юмрук и халоса с невероятна мощ чудовището, което се олюля.

— Секачи! — изрева Блис. — Напред!