Да имаш или да бъдеш (Дилемата на човешкия избор) - читать бесплатно онлайн полную версию книги автора Ерих Фром (ч. notes)

1

Wirklichkeitsanalyse (нем.) — анализ на действителността.

2

Превод Кристин Димитрова.

3

Превод Димитър Денков.

4

Превод Кристин Димитрова.

5

Превод Кристин Димитрова.

6

Маркс, К. и Ф. Енгелс. Съч., т. 2, с. 22.

7

Тук трябва, макар и накратко, да спомена, че формата „съм“ съществува и като отношение към собственото тяло, при което то се възприема като живо и което може да се предаде с думите: „Моето тяло — това съм аз“, а не „Аз имам тяло.“ Целият ни опит на сетивно възприятие свидетелства за такова отношение към тялото. — Бел. а.

8

Този и следващите лингвистични цитати са Взети от Емил Бенвенист — Бел. а.

9

Един от най-изтъкнатите, макар и малко известни чешки философи, 3. Фишер прави връзка между будистката идея за живите, развиващи се неща, и автентичната марксистка философия. За съжаление, книгата е издадена само на чешки език и е недостъпна за повечето западни читатели. (Аз съм запознат с нейното съдържание от частно направен превод на английски език.)

10

Тази информация е предоставена от д-р Моше Будмор. — Бел. а.

11

„Влюбвам се“ на англ. се изразява с „to fall in love“, буквално „падам, изпадам в любов“.

12

Концепцията за месианското бреме съм анализирал в „Ще сте като богове“ — You Shall Be as Gods. Разгледал съм и Шабат в тази по-ранна книга, както и в главата „Ритуалът Шабат“ В „Забравеният език“ — The Forgotten Language. — Бел. a.

13

Изказвам признателност на Райнер Функ за задълбочената информация, която ми предостави в тази област и за ценните му идеи. — Бел. а.

14

Есеите — привърженици на обществено-религиозно течение в Юдея от втората половина на II в. пр. Хр. до I в. след Хр., едни от главните предвестници на християнството.

15

Свитъците от Мъртво море — ръкописи, открити през 1947 г в пещери по Западното крайбрежие на Мъртво море. По-голяма част от тях датират от II в. пр. Хр. до II в. след Хр., а останалите от IV в. след Хр. до VIII в. след Хр. Смята се, че са създадени от т.нар. Кумранска община, съблюдавала строго принципа за общо владеене на собствеността. Много специалисти я отъждествяват с общините на есеите.

16

Виж приноса на1 А. ф. Утц, О. Шилинг, X. Шумахер и др. — Бел. а.

17

Св. Юстин (100 — ок. 163 г след Хр.) — раннохристиянски мислител.

18

Тертулиан КВинт Септимий флоренс (160–220 г. след Хр.) — раннохристиянски мислител.

19

Горните откъси са Взети от Ото Шилинг Виж също цитатите му от К. фарнер и Т. Зомерлад.

20

Св. Василий Велики (Василий Кесарийски) (ок. 330 — 379) — църковен деятел, теолог, философ-платонианец, представител на патристиката.

21

Св. Йоан Златоуст (ок. 350 — 407) — епископ на Константинопол от 398 г, църковен деятел, проповедник, привърженик на аскетизма.

22

За по-задълбочено разбиране на будизма виж книгите на Nyanaponika Mahatera, по-специално The Heart of Buddhist Meditation и Pathways of Buddhist Thought: Essays from the Wheel.

23

Превод: Цочо Бояджиев.

24

Превод: Цочо Бояджиев.

25

Блакни използва главно „Б“ за Бог, когато Екхарт има предвид Божествената същност, и малко „б“, когато Екхарт говори за библейския бог на сътворението. — Бел. а.

26

Превод: Цочо Бояджиев.

27

Превод: Цочо Бояджиев.

28

Превод: Цочо Бояджиев.

29

Превод: Цочо Бояджиев.

30

Книгата на Р. X. Тони „Алчното общество“ — The Acquisitive Society (1920), си остава ненадмината, що се отнася до разбирането на съвременния капитализъм и възможностите за социална и личностна промяна. Статиите на Макс Вебер, Брентано, Шапиро, Паскал, Зомбарт и Краус също съдържат фундаментални прозрения за влиянието на индустриалното общество върху личността. — Бел. а.

31

Маркс, К. и Ф. Енгелс. Избр. произведения, т. 9., с. 47.

32

Това е ограниченост, присъща и на най-добрата психология — въпрос, който разглеждам подробно, когато сравнявам „отрицаващата психология“ и „отрицаващата теология“ в статията си „За ограниченията и опасностите на психологията“ — On the Umitations and Dangers of Psychology (1959). — Бел. a.

33

В моята книга „Бягство от свободата“ — Escape from Freedom, използвам термина „спонтанна активност“, а в по-късните си произведения — „продуктивна активност“. — Бел. а.

34

Съчиненията на В. Ланге (1969), Н. Лобкович (1967) и Д. Мийт (1971) могат да хвърлят допълнителна светлина Върху проблема за съзерцателния и активния живот. — Бел. а.

35

Спиноза, Бенедикт. Етика. Наука и изкуство, София, 1981. Пр. М. Марков.

36

Маркс, К. и Ф. Енгелс. Светото семейство. Съч., т. 2, с. 100.

37

Някои от тези данни съм разгледал в моята книга „Анатомия на човешката деструктивност“ — The Anatomy of Human Destructiveness. — Бел. а.

38

В книгата си „Играчите: Новите корпоративни Водачи“ — The Gamesmen: The New Corporate Leaders (която имах възможност да прочета в ръкопис), Майкъл Макоби споменава за някои нови проекти за демократично участие и главно се позовава на изследванията си като един от авторите на „Проекта Боливар“. Онова, което е обект на обсъждане в работните документи на този проект и в други разработки, е тема на по-голям труд на Макоби. — Бел. а.

39

Един от най-значимите източници за разбирането на естествената човешка потребност за себеотдаване е класическото произведение на П. А. Кропоткин „Взаимопомощта: фактор за еволюцията“ — Mutual Aid: A Factor of Evolution (1902). A също така и книгата на Ричард Титмъс „Отношението «да даваш»: от човешката кръв до социалната политика“ — The Gift Relationship: From Human Blood to Social Policy (в която цитира прояви на човешка самоотверженост и подчертава, че икономическата система пречи на хората свободно да упражняват това си право), както и книгата, под редакцията на Едмънд С. Фелпс „Алтруизъм, морал и икономическа теория“ — Altruism, Morality and Economic Theory. — Бел. а.

40

Това е основната тема в моята книга „Бягство от свободата“ — Escape from Freedom.

41

Анализирал съм тези псалми в моята книга „Ще сте като богове“ — You Shall Be as Gods. — Бел. а.

42

Хасиди — членове на еврейска секта от II в. пр. Хр., противопоставяща се на елинизма и проповядваща строго спазване на ритуалите.

43

Непубликуваната още книга на проф. Ауер за автономността на етиката у Тома Аквински, която благодарение на автора можах да прочета в ръкопис, спомага за разбиране етическата система на Тома Аквински. Много полезна е също и статията му, озаглавена „Грехът обида за Бога ли е?“ — Is sin an insult to Godl — (Виж библиографията в края на книгата).

44

Тук разглеждам страха от смъртта сам по себе си, без да се впускам в обсъждане на нерешимия въпрос за болката и страданието, които само мисълта за смъртта ни може да причини на онези, които ни обичат.

45

Съдържанието на тази глава се основа на предишни мои книги, особено на „Бягство от свободата“ — Escape from Freedom (1941) и на „Психоанализа и религия“ — Psychoanalysis and Religion (1950), в които се позовавам на най-значимите трудове по проблема. — Бел. а.

46

Никой друг не е разгледал темата за атеистичното религиозно изживяване с такава дълбочина и смелост като Ернст Блох (1972).

47

Едит Луиза Кавъл (1866–1915) — англичанка, медицинска сестра, разстреляна в Белгия от немците по време на Първата световна война по обвинение за укриване на английски офицери.

48

„Подражание на Христос“ — Imitation of Christ, — едно от най-популярните средновековни църковни произведения, написано в духа на католическата традиция и доскоро приписвано на Тома Кемпийски (ок. 1379–1471), но в последно време с доказано авторство на Герт Гроот (1340–1384).

49

Оберамергау — малък град в Бавария, Германия, прочут с народния си театър, в който по Великден се представят сцени от Страстната седмица. Представленията се дават на Всеки десет години от 1634 г насам, съгласно обет, даден от жителите по време на чумна епидемия.

50

Дарвин, Ч. Спомени за развитието на моя ум и характер (Автобиография).

51

Препечатано с разрешение. За сравнение — паралелното следване на Игнасио Милан „Характерът на мексиканските изпълнителни директори“ — The Character of Mexican Executives.

52

Маркс, К. и ф. Енгелс. Сьч., т. 25, ч. II, с. 363.

53

Маркс, К. и Ф. Енгелс. Избр. произв., т. 9, с.53.

54

Възгледите на социалистите хуманисти са изложени в книгата „Социалистическият хуманизъм“ — Socialist Humanism (под ред. на Е. Фром).

55

Тези и следващите откъси са цитати от книгата на А. Швайцер «Култура и етика» — Die Schuld der Philosophie an dem Niedergang der Kultur, публикувана за първи път през 1923 г, но писана през периода 1900–1917. (Виж Швайцер, А. Култура и етика. Наука и изкуство, С, 1990).

56

В писмо до Е. Р. Якоби Швайцер пише, че «религията на любовта може да съществува и без личност, управляваща света» («Божествена светлина» — Divine Light, 2, 1, [1967]). — Бел. а.

57

Ерих Фром, Изкуството да бъдеш. ИК Кибеа, 1997.

58

За да не отежнявам изложението, не цитирам цялостно литературата, в която се съдържат подобни идеи. Много от заглавията съм посочил в библиографията.

59

Става дума за периода преди разпадането на т.нар. социалистическа система.

60

Предложих тази идея още през 1955 г в книгата си „Здравото общество“ — The Sane Society. Същата идея бе изказана и на симпозиум в средата на 60-те години (под ред. на А. Тиоболд. Виж библиографията).

61

Въпросът за ранния „матриархат“ и свързаната с него литература разглеждам в „Анатомия на човешката деструктивност“ — The Anatomy of Human Destructiveness.