Дамата на лорда

Глава 11

Вратата на стаята на Алек се затвори зад тях. Звукът експлодира в ушите на Чандра и тя подскочи. Мигът беше настъпил, но тя не беше готова. Молеше се светкавици да пробият каменния покрив и да я поразят.

Алек наблюдаваше жена си от другия край на стаята. Светлината на свещите хвърляше меки отблясъци по кожата й. Тя гледаше с широко отворени очи и сякаш всеки момент щеше да припадне. Това изобщо нямаше да го изненада. Уверен, че знае за какво си мисли тя, Алек се разсмя.

— Създателят ни няма да се намеси, Чандра. Нали в негово име дадохме брачните си обети. Писано е, че ние с теб ще станем едно.

Чандра погледна към земята. Той казваше истината.

— Знам, че от мен се очаква да се подчиня, но…

— Не искам твоето подчинение — прекъсна я Алек. — Искам и ти да участваш.

— Но ти каза…

— Знам какво казах. Тогава говореше мъжката ми суетност. Няма да те принуждавам, Чандра. Не съм такъв човек. Трябва да дойдеш при мен доброволно. Изборът трябва да бъде направен от теб.

Когато го погледна в очите, разбра, че той говори искрено.

— Как да го направя, след като толкова много неща ни делят? — попита тя. Очите му я омайваха и тя му обърна гръб. — Твърде много неща се случиха напоследък.

Алек стоеше до вратата и я гледаше. Когато я бе видял с Джейсън, бе почувствал ревност. Беше поискал да ги раздели, но реши да изчака, готов да се намеси при нужда. Когато тя бе останала сама, Алек буквално я бе извлякъл от залата с намерението да я подчини на волята си. Но когато вратата се бе затворила зад тях, бе променил решението си. Бе се сетил за един друг момент, когато гневът му го бе подвел и това едва не бе довело до гибелта му.

Не искаше да нарани Чандра и се бе отказал от намерението си да я подчини насила. Изборът оставаше неин.

— Сигурна ли си, че не можем да преодолеем онова, което ни дели? — попита той. Тя не отговори. — Погледни ме — каза той и повдигна брадичката й. Очите му срещнаха нейните. — Заради клана ти е, нали? Мислиш, че ще те обявят за предателка, нали?

— Да — призна тя. — Най-много се страхувам от това, че ще ме нарекат изменничка, освен всичко друго.

Алек бе обзет от гняв, когато си представи какво можеше да включва това „всичко друго“.

— Те не могат да те винят за нещо, което е било извън твоя контрол. Джеймс ни заповяда да се венчаем. Никой не може да откаже да изпълни заповед на владетеля си, защото ще бъде наказан. Трябва да разберат, че не си имала друг избор.

— Имах избор — настоя Чандра. — Можех да избера Тауър. Или дори смъртта.

Той се вгледа в лицето й и на Чандра й се стори, че остана загледан в нея цяла вечност.

— Предполагам, че можеше — каза той, вбесен от мисълта, че тя предпочиташе да избере тези две възможности пред него. — Но не го направи. Защо?

— Не знам — отвърна тя и се опита да погледне встрани, но Алек бе решил да не й позволи.

— Истината, мъниче. Защо не отказа да ме приемеш за съпруг?

През ума й минаха хиляда лъжи, но тя не беше способна да изрече нито една от тях. Чандра усети как духът й се сломява. Думите излязоха от устата й, без да се усети.

— Като водачка на клана си трябваше да го направя, но като жена…

Чандра преглътна останалото, защото знаеше, че бе казала твърде много. Сега имаше пълна власт над нея и тя самата му я бе дала. Алек вече знаеше, че изпитва нещо към него. Тя виждаше това в очите му, които от въпросителни бяха станала проницателни, а след това уверени. Защо му бе позволила да узнае това? Реши, че след като се беше поддала на мъжкия му чар, вече беше обречена.

Алек наблюдаваше чувствата, които се изписваха върху лицето й. Тя не бе искала да разкрие чувствата си по този начин, най-малкото пред него. Чандра изстена тихо и отново се опита да погледне встрани, но той пак не й позволи. Ръцете му я бяха заградили и я държаха здраво.

— Няма от какво да се притесняваш, сладка моя. Като мъж аз те желая с цялото си същество. Ние се венчахме и никой не може да промени това. Ти си моя съпруга, Чандра. Тази нощ трябва да си позволиш да почувстваш какво означава да бъдеш жена — напълно, изцяло. Няма да те разочаровам — прошепна той и топлият му дъх погали лицето й. — Обещавам.

Думите му минаваха през съзнанието й като огнена река. Всеки сантиметър от тялото й гореше от желание. Ако Чандра беше мъж и толкова силно желаеше една жена, била тя враг или не, тя нямаше да може да сдържи похотта си и никой в клана й нямаше да постави под съмнение правото й да направи това. Но като жена от нея се очакваше да се пази чиста и да отхвърли онова, което семейството й смяташе за зло. Дори ако това означаваше да сложи край на живота си, тя не трябваше да се отдава. Колко нечестно беше, че я съдеха по различен начин само заради пола й. Чу името си и погледна нагоре към мъжа, когото трябваше да отблъсне против волята си.

— Позволи си да изпиташ наслада, скъпа — подкани я Алек. — Вземи онова, което искаш. Забрави за всичко останало. Поне веднъж в живота си отстъпи пред собствените си нужди и изпитай магията, която те очаква тази нощ. Изборът е твой.

Омаяна от думите му, Чандра се бе втренчила в очите му. Те я подканваха да се отдаде на собствените си желания, да се предаде пред него. Този мъж я беше заинтригувал още от мига, в който го беше видяла за първи път. Да отрича, че изпитваше нещо към него, си беше чиста лъжа. Беше дала толкова много на онези, които бе водила — винаги се бе грижила за техните нужди, за техните желания. Защо не можеше поне един път да получи онова, което желаеше? Уморена да се противопоставя на онова, което искаше най-много, забрави за задръжките си. Ръцете й се повдигнаха и тя прокара пръсти през гъстата черна коса на Алек.

— Целуни ме — каза тя, без да разбира, че вече го прави.

Алек сподави стона си и устните му се впиха нетърпеливо в нейните. Горещи и влажни, те започнаха да си играят и да поглъщат сладкото изкушение, което му се предлагаше. Той си помисли, че устните на Чандра са като мед, и потисна желанието си да я обладае бързо и силно. Искаше да легне с нея още от деня, в който я бе срещнал за първи път и много пъти бе сънувал как ще го направи. Наложи му се да си напомни, че Чандра беше девствена и затова трябваше да бъде нежен с нея. Беше направила избора си и това го изпълваше с радост, но не можеше да не се запита дали след това тя нямаше да съжалява за решението си.

Огънят в слабините му гореше толкова силно, че едва не го погълна и той забрави за тревогите си. Желаеше я и единствено това имаше значение. Утре можеше да става каквото ще. Езикът му премина по очертанията на долната й устна, зъбите му я захапаха нежно.

— Отвори уста — прошепна той с дрезгав глас. — Искам да те опитам цялата.

Чандра се подчини. Езикът му навлезе в устата й и започна да я изучава и тя усети как в стомаха й се надига някакво непознато, невероятно силно чувство. Топлина се разля по цялото й тяло и тя си помисли, че ще се разтопи. Тогава езикът му напусна устата й, Алек отлепи устни от нейните и Чандра изстена.

Алек прокара език по деликатните очертания на ухото й и го захапа леко.

Искам да почувствам допира на копринената ти кожа — прошепна той в ухото й. — Остави ме да те съблека, Чандра. Позволи на очите ми да се порадват на красотата ти.

Ръцете му вече работеха върху връзките на роклята й. Тя не възрази и след малко всичките й дрехи се озоваха на земята и Алек започна да я поглъща с поглед.

Дългата й огненочервена коса се спускаше като мантия по раменете и стигаше чак до кръста. Кожата й беше зачервена до розово. Зърната на закръглените й стегнати гърди стърчаха напред и го подканваха да ги вземе с устни и ръце. Очите му се плъзнаха по стегнатия й корем и се спряха на триъгълника между краката й. Скритите там тайни го привличаха и той усети как се възбужда до болка. След това ръцете му започнаха да свалят собствените му дрехи толкова трескаво, че едва не ги разкъсаха.

Стояха голи един срещу друг и се гледаха. Свикнала да гледа голи тела, тъй като мъжете в клана не бяха от най-скромните, Чандра не чувстваше никакво неудобство. Мускулест, силен и висок, мъжът пред нея беше много по-невероятен от всички мъже, които беше виждала. Дори ръката на скулптор не би била способна да извае такива съвършени форми. Тя се наведе към него, без да осъзнава какво прави. Устните й докоснаха широките му гърди точно до мястото, на което висеше инкрустираният със смарагди медальон.

— Люби ме — прошепна тя и устните й се плъзнаха покрай дебелата златна верига. — Накарай ме да забравя всичко… освен теб.

Думите й пронизаха Алек като огнено копие. Ако преди си беше мислил, че е възбуден, сега откри, че е сбъркал. Тялото му гореше и кръвта пулсираше във вените му като разтопена лава; целият трептеше от копнеж. Никога не бе желал толкова силно една жена.

— Наистина ли го искаш? — попита той.

Чандра срещна очите, които я гледаха въпросително. Копнежът, изписан в тях, се смесваше със съмнение.

— Да… наистина — прошепна и знаеше, че това е единствената истина.

Думите едва бяха излезли от устата й, когато Алек я вдигна с мускулестите си ръце.

— Така да бъде! — каза той и я отнесе до леглото. Положи я върху студените чаршафи. Измъкна медальона си през глава и го захвърли встрани. Той падна върху пода и Алек легна до Чандра. Голямата му ръка я хвана за кръста и той се наведе над нея. — Ще забравиш всичко, мъниче — каза с дрезгав глас. — Всичко, освен мен.

Чандра затвори очи, когато устата му покри нейната. Магията я обземаше отново. Когато езикът му мина по устните и, тя отвори уста, нетърпеливо го всмука и започна да си играе с него. Искаше й се да докосва Алек, да усеща мекотата на кожата му и тя повдигна ръце и прокара пръсти по гладките му рамене. След това ръцете й тръгнаха към силния му врат, плъзнаха се през гъстата му черна коса. Придърпа го по-близо до себе си и изстена, когато устните му се притиснаха по-силно към нейните. След няколко секунди той остави устните й.

Алек погледна червенината на устата на Чандра и очите й, които го гледаха въпросително. Жадуваше да погълне всяка част от нея, но се страхуваше, че ако действа прибързано, може да я нарани. Щеше да дойде времето, когато силата на съюза им щеше да се диктува от силата на страстта им. Но първия път трябваше да се държи нежно с жена си.

— Не трябва да бързаме. — Отдръпна ръката си от кръста й и леко докосна устните й с палец, за да я успокои. — По-леко, скъпа. Позволи си да изпиташ напълно всяко ново чувство, преди да преминеш към следващото. — Зарови пръсти в разкошната й коса и я разпиля върху възглавницата. — Искам да те любя, Чандра, но искам удоволствието да бъде само за теб. Ще ми се довериш ли да ти дам насладата, която жадуваш?

„Довери ми се…“ Думите му отекнаха в съзнанието на момичето и тя се запита дали това щеше да бъде възможно. Погледът на Алек оставаше вперен в нея. Внезапно тя осъзна, че той винаги се бе държал честно с нея, освен в случая с Джейсън. Тя беше онази, която бе нарушила доверието между тях. Тя се бе държала нечестно. Алек й обещаваше удоволствие, но какво щеше да остане за него?

— Не искаш ли и ти същото?

— Моето удоволствие ще дойде от твоето. Като давам, аз също така получавам — отвърна той. — Ще ми се довериш ли? — Тя кимна и възбудата на Алек нарасна. Досега нито една жена не се беше съгласявала да му даде такава власт над тялото си, каквато му даваше Чандра. Той не трябваше да злоупотребява с това. — Тогава, мъниче, трябва да правиш каквото ти кажа. — Тя кимна отново. — Сложи ръце под възглавницата, затвори очи и не мисли за нищо. Отпусни се. Просто се остави да чувстваш. — Ръцете й се плъзнаха под възглавницата и Чандра погледна Алек. Изражението му й обещаваше наслада. Тя затвори бавно очи, издиша дълбоко и се отпусна. — Просто чувствай, Чандра — прошепна той. — Почувствай насладата, която ти давам.

Чандра усети докосването на устните му до своите; след това те пропълзяха по бузата й и стигнаха до ухото й. Миг по-късно отворената уста на Алек, влажна и топла, премина по врата й. Чандра инстинктивно натисна глава по-дълбоко във възглавницата и изви врата си нагоре, за да му даде възможност да си играе по-свободно с него. Езикът му облизваше врата й, докато не напипа пулса й и устата му засмука мястото. По гърба й преминаха тръпки, ръцете й настръхнаха и тя потрепери от главата до петите.

Алек се отдръпна и я погледна; клепачите на Чандра се размърдаха.

— Не гледай, скъпа. Почувствай усещанията. Задръж ги в теб и им се наслаждавай. — Тя отново се отпусна. — Точно така, любима. Слей се с мига. — Той насочи вниманието си към гърдите й и огледа настръхналите й зърна. Ръката му се плъзна нагоре и хвана едната й гръд; дланта му пробяга по нея и Алек се наведе към нея, за да я вземе в уста. — Изпитай удоволствието.

Горещият му език започна да дразни зърното й. Зъбите му го подръпваха леко и малко след това устните му го поеха изцяло. Докато го смучеше, Чандра усети как през нея преминава светкавица, след това още една и още една. Силата на усещането я накара да подскочи и пръстите й се вкопчиха във възглавницата. Някъде в далечината тя чу смеха на Алек, който бе пуснал зърното й. Енергията, която бе преминала през нея, се спря дълбоко в стомаха й. Тя пулсираше, готова да се появи отново, и когато устните му се впиха в гръдта й, енергията изби повторно с такава сила, че дъхът на момичето спря.

Алек се усмихна на себе си. След това устните му напуснаха гръдта й и започнаха да се плъзгат надолу по кожата й, докато стигнаха до пъпа на Чандра. Езикът му заигра за малко с трапчинката, след което продължи надолу към външната част на бедрото й. Целувките му обсипаха първо единия й крак, след това и другия и Чандра изстена леко. Когато устата му бе направила пълен кръг, Алек я насочи към средата. Устните му докоснаха гънките й и цялото тяло на Чандра за малко да подскочи от леглото.

— Н-недей — извика тя и ръцете й изскочиха изпод възглавницата, за да я предпазят.

Алек я погледна.

— Заболя ли те?

— Н-не — отвърна тя с треперещ глас.

— Тогава затвори очи, скъпа, и се наслаждавай на усещането.

Тя го изгледа със замъглен от желание поглед. Миг по-късно очите й се затвориха бавно, а ръцете й се преместиха от двете страни на тялото. Алек разтвори краката й и я погълна с очи. Преглъщайки стона си, той се наведе към нея. Чандра усети докосването на устните му. Докато езикът му галеше нежно очертанията на копринените й гънки, тя усети как в нея се надига буря от желание и се вкопчи в чаршафа. Страстта й бе толкова силна, че й се струваше, че всеки момент ще изчезне в небитието и никога няма да се върне.

— Спри… моля те! — извика уплашена тя. — Не мога да издържам повече.

Алек се отдръпна и седна на леглото. Очите на Чандра бяха затворени и тя не смееше да погледне съпруга си. Той знаеше, че чувствата й я бяха обзели и тя се страхуваше, че ще изчезне завинаги, и затова не позволяваше на желанието си да се освободи.

— Едва сега започваме — прошепна дрезгаво той, решен да й достави най-прекрасното от всички усещания. След това, докато беше коленичил между краката й, пръстите му се спуснаха между бедрата й и сръчно започнаха да си играят с нея, докато тя отново не се овлажни и не бе изпълнена от желание. Тогава езикът му намери устните й, навлезе в устата й и когато бедрата й започнаха да се гърчат под него, Алек се качи върху нея.

— Погледни ме, Чандра. — Очите й се отвориха. — Време е и за моето удоволствие. Насочвай ме, скъпа — каза той и хвана ръката й. Хладните й пръсти го обгърнаха и от допира им членът му започна да пулсира със страшна сила и от хлъзгавата му корона капнаха няколко капчици. Алек се бореше да се овладее. Той отметна глава назад, изпъшка и пое дълбоко дъх. — Покажи ми пътя — едва успя да изрече той и тя го поведе към рая, който той търсеше. Алек влезе в нея и усети съпротивата на девствената й ципа. — Целуни ме, Чандра.

Устните им се впиха едни в други. Когато бе сигурен, че целувките му са отвлекли вниманието й, Алек влезе изцяло в нея с мощен тласък. Когато тя свикна с него, той започна да се движи бавно и нежно в нея. След малко засили ритъма. Тя желаеше освобождение и Алек се изгуби в нея. Нейното удоволствие беше и негово. Той можеше да го получи само ако го дадеше. Ръката му се плъзна под малкото й дупе и я притегли още по-близо към него. Тих вик изпълни ушите му и той видя на лицето й да се изписва екстаз. Алек изчака неподвижно и последните остатъци от насладата й да преминат. Леки спазми галеха мъжествеността му и той вече не можеше да задържа желанието си. Алек направи още два тласъка и с гърлен вик изля семето си дълбоко в нея.

Пулсът им намаля и дишането им се успокои. Чандра лежеше замаяна. Никога през живота си не беше изпитвала такова блаженство. И го беше получила от Алек Хоук. Любимият й лорд от легендата. Някога неин враг, сега той беше неин съпруг и любовник. Тя щеше да бъде проклета, ако някога го изоставеше. Щеше да бъде негова дотогава, докато той я искаше. Кланът й просто трябваше да приеме този факт, защото тя не смяташе никога да напуска съпруга си. Чандра се питаше дали това не беше любов.

С изпълнено с радост сърце Алек погледна към Чандра, чието тяло все още бе покрито от неговото. Екстаз бе твърде слаба дума, за да се опише онова, което той бе изпитал и все още изпитваше. Алек беше удивен от това и не можеше да го изрази с думи. Прииска му се отново да вкуси устните на Чандра и да й предаде своето удоволствие и той се наведе към нея.

В същия миг вратата на стаята им се отвори широко и в стаята проехтя силен смях. Чандра извика и дръпна чаршафа, а Алек се смъкна от нея. Скрити под завивките, двамата гледаха как стаята се изпълва с множество веселяци, които се бяха събрали, за да зяпат; кралят също беше с тях. Почти всички бяха пияни.

— Закъснели сме — каза Джеймс с натежал глас. — Делото вече е сторено.

Кралят се приближи до леглото, като залиташе, и Алек седна, като постави тялото си между треперещата Чандра и неканените гости.

— Да, така е — заяви той. — За наше щастие, вие пропуснахте събитието. Тъй като няма нищо за гледане, моля да бъдете така любезни и да си тръгнете.

— Ха! — каза кралят. — Не трябва да се държиш толкова враждебно. Дойдохме само да ти пожелаем всичко най-хубаво. — Джеймс беше толкова пиян, че виждаше двойно и сега забеляза, че двама лорд Монтбърн го гледаха гневно. Тъй като не му се искаше да се бие с двама Алек Хоук, кралят отстъпи. — Деца, деца — обърна се той към придружителите си, — тук не сме добре дошли. Хайде да си тръгваме.

Мърморейки недоволно, зяпачите се обърнаха и се измъкнаха през вратата. Останаха само двама и Чандра се почувства твърде неудобно. Докато лейди Емори я оглеждаше хладно, Джейсън гледаше безгрижно братовчед си.

— Искаш ли да последваш останалите, Уитфийлд? — попита след няколко секунди Алек. — Или трябва да стана и да те изхвърля?

— Не е необходимо, братовчеде. С лейди Емори тъкмо си тръгвахме. Ела, Фелисия. Бракът беше консумиран и от това, което виждам, младоженците са доста влюбени един в друг. Нека им дадем възможност да продължат на спокойствие онова, което правеха.

Студеният поглед на Фелисия се втренчи в Алек, след което тя се обърна и излезе от стаята. Джейсън махна с ръка и тръгна след нея. Вратата се затвори след него.

Алек скочи с ругатня от леглото и пъхна един здрав стол под бравата. Притиснала чаршафа към тялото си, Чандра седна в леглото.

— Мислиш ли, че ще се върнат?

— Докато сме в двора, мога да очаквам всичко. — Той вдигна медальона си, след което отиде до един шкаф и извади чисти дрехи. — Стани, скъпа — каза той и започна да се облича. — Ще събудя Уини да ти помогне да се облечеш.

Чандра продължи да се крие зад чаршафа.

— Какво смяташ да правиш?

— Незабавно ще тръгнем за Монтбърн — отвърна Алек. — Там можем да правим каквото си искаме и колкото дълго искаме и никой няма да ни безпокои. Имаме да споделяме много неща, Чандра, още по-приятни от онова, което изпитахме преди малко.

Чандра си спомни за удоволствието, което беше изпитала, и усети как се изчервява. Как можеше да съществува нещо по-приятно от екстаза, който вече бяха споделили?

Алек реши, че тя не му вярва.

— Ние едва се докоснахме до ръба на удоволствието, скъпа. Утре, когато пристигнем в Монтбърн, ще потърсим сърцето му.

Чандра стоеше до вратата, която водеше към голямата зала на замъка Монтбърн, и наблюдаваше с обич съпруга си, който крачеше между конюшните и нея. Двамата току-що се бяха върнали от ежедневната си разходка и той беше предал жребеца си на слугата, който ги очакваше. Използваха само един кон, защото предпочитаха да яздят заедно. Чандра си спомни за удивителната разходка. Едва ли някой би си помислил, че подобно нещо е възможно. Поне не на гърба на кон. Но като се имаше предвид ненаситната страст на съпруга й, тя вече бе свикнала да очаква от него всичко. Докато се любуваше на огрените от слънцето черти на лицето му, тя знаеше, че никога нямаше да се умори от Алек. Изминалият месец й се струваше като сън — сън, от който не искаше никога да се събуди.

— Е, милейди — каза Алек, — хареса ли ви днешната разходка?

— Да — отвърна тя и се усмихна. — Милорд е много добър ездач и аз съм впечатлена от уменията му.

— Сръчността ми до голяма степен се дължи на избора ми на кон. Когато яздя най-доброто, се старая да се представя най-добре. Досега не съм се изложил, нали, любима? — Последните му думи бяха изречени като изявление, а не като въпрос. Чандра се изчерви и това накара Алек да се разсмее. — Ела, моя малка кобилке. Да видим дали и вътре съм толкова добър, колкото и навън.

— Никога ли не се изморяваш от… от… нали знаеш — прошепна тя, защото вече бяха влезли в залата и тя се страхуваше, че може да бъде чута.

— Да правя любов ли? — попита той високо и гласът му проехтя в помещението. Слугите обърнаха глави към тях и Чандра си помисли, че ще потъне вдън земята от срам. — Не и с теб — отвърна Алек и й намигна. — Не и когато ми доставяш такова огромно удоволствие.

Стигнаха до стълбището точно когато Уини излезе от задната зала с товар дрехи в ръце.

— Щом сте тръгнали нагоре, можете да занесете това. — Тя погледна строго Алек и Чандра. — Разкъсайте само още един шев, докато се мятате в леглото, и отсега нататък сами ще си кърпите дрехите. Има твърде много друга работа за вършене.

Тя стовари големия вързоп в ръцете на Алек.

— Ще внимаваме много, когато се събличаме, госпожо Марлоу. Всъщност, за да ви спестим работата, ще останем съблечени цял ден.

— Това си е вашият дом. Можете да се гоните голи из него, ако искате. Само не късайте повече дрехи.

Чандра слушаше разговора им зяпнала. Когато Уини се отдалечи, тя премигна и се втренчи в съпруга си.

— Не се оставяй да бъдеш изненадана от откровеността й, скъпа. Тя може и да говори грубо, но е една от най-страхотните жени, които познавам. Ела. Да си вървим в стаята. Трябва да се погрижим за другите си дрехи и да го направим внимателно.

Чандра искаше да говори с Уини, но трябваше да го направи насаме. Днес се навършваше един месец от сватбата им и тя се надяваше да прекара вечерта сама със съпруга си, като вечерята им бъде сервирана в стаята.

— Ще дойда след малко — каза тя и му даде знак да върви. — Трябва да говоря със слугите. Няма да се бавя.

Ленивият му поглед се спря върху нея.

— Обещаваш ли?

— Обещавам.

Чандра тръгна към задната част на залата, а Алек започна да изкачва стълбите. На половината път той срещна Феликс Марлоу, който слизаше надолу.

— Докато ви нямаше, се получиха две писма, сър — обяви икономът. — Сложих ги на масата в стаята ви.

— Благодаря, Марлоу. Когато се освободиш, потърси най-хубавото вино, което имаме. Ще ми трябва за довечера.

Мъжът кимна.

— Веднага, сър.

Марлоу тръгна надолу по стълбите, а Алек продължи към стаята си. Когато влезе, той остави дрехите и потърси писмата. Първото беше от Фелисия, а второто от сър Джон. За разлика от писмото на Фелисия, това от сър Джон привлече вниманието му. Особено интересен беше един абзац.

Ама че късмет! Ако Чандра научеше какво ставаше в Лохли, щеше да тръгне незабавно натам. Трябваше да намери начин да не й позволи да научи за тези събития — минали, настоящи и бъдещи. В противен случай тяхното спокойствие щеше да бъде унищожено. От друга страна, той смяташе, че трябва да се намеси, за да я предпази. В дъното на всичко това несъмнено стоеше Седрик. Останалите просто го следваха сляпо. Да бъдат изклани всички, щеше да бъде чиста неправда. Той трябваше да убеди Джеймс да сдържи гнева си срещу клана Морган. Алек реши да замине за Лондон още на следващата сутрин.

В коридора се чуха леки стъпки, които приближаваха към стаята му. Алек натика писмото на сър Джон между страниците на някаква книга, която се намираше на масата, и изтри тревогата от лицето си. По стъпките на жена му личеше, че е близо до вратата. Престори се на отегчен и се загледа в ноктите на едната си ръка… и видя писмото на Фелисия, което бе паднало на пода. Грабна го и се огледа за място, на което да го скрие. На около метър до него имаше един нисък шкаф и Алек хвърли писмото в него и го затвори с ритник. Секунда по-късно Чандра влезе в стаята.

— Защо се забави толкова? — попита той. Гласът му прозвуча някак неестествено.

Чандра го погледна и се намръщи. Алек се приближи към нея и на устните му се появи странна усмивка.

— Няма и пет минути, откакто те оставих — отвърна тя, като стоеше близо до вратата.

— По-скоро десет — парира той. — Дори една секунда е твърде много, когато си далеч от мен. — Вратата се затръшна и Алек вдигна жена си и я занесе до леглото. — Липсваше ми, скъпа. Отсъствието ти ме накара да почувствам празнота. Върни ми радостта. Това е единственият начин отново да се почувствам цял.

Чандра лежеше на една страна на леглото и наблюдаваше как съпругът й си съблича ризата. В бързината той разкъса плата. Тя щеше да го зашие, без да възразява, щеше да го зашие сто пъти, ако беше необходимо. Алек свали всичко от себе си, с изключение на медальона. Смарагдите на украшението сякаш й намигваха и на нея й се прииска да докосне мястото, на което тежкият златен кръг се допираше до кожата му. Погледът й се плъзна по-надолу и тя се възхити на издръжливостта на Алек. Беше възбуден за четвърти път този ден, твърд и готов за нея. Чандра се съблече, захвърли дрехите си на пода, легна и разтвори ръце и крака, за да приеме съпруга си.

— Ела при мен — прошепна тя. Алек седна на леглото до нея.

— Ти си жена, която познава сърцето ми, Чандра. — Кокалчетата на пръстите му погалиха снопчето червени косми между бедрата й; след това два дълги пръста се плъзнаха в нея и започнаха да се движат ритмично. Палецът му натискаше пъпката на желанието й и я въртеше леко. Чандра се извиваше срещу ръката му и стенеше тихо. Алек се засмя.

— Искаш ме, нали?

— Да — едва успя да промълви тя.

— Покажи ми къде.

Ръката й хвана члена му и тя го дръпна към себе си.

— Тук — каза тя и допря короната му до тайното си място — място, което единствено Алек познаваше.

Тя беше влажна и гореща и Алек влезе в нея, докато не потъна изцяло.

— Накарай ме отново да се почувствам цял, Чандра. Върни ми радостта.

И той наистина намери радост — отново и отново. Когато се зазори, Алек целуна жена си по челото и тихо се измъкна от спалнята с писмото на сър Джон в пояса си. Когато Чандра се събуди няколко часа по-късно, откри, че Алек го няма.