Добрите ученици

II

Люн стоеше на пост пред сградата на Конформистката партия. Гледаше книгите и от техните заглавия го заболя глава. Той четеше само молитвеника на ченгетата с четирите хиляди нарушения, които трябваше да се знаят наизуст, от пишкане на улицата до разговор с ченге от много близо. Като четеше молитвеника, редовно побесняваше, щом стигнеше до петдесета страница, където една илюстрация показваше как човек пресича голям булевард извън пешеходната пътека. Всеки път Люн плюеше на земята с отвращение и ядно обръщаше страницата, за да се поуспокои от следващия портрет на „изрядното ченге“ с блестящи копчета. По любопитна случайност „изрядното ченге“ приличаше на неговия другар Патон, който кибичеше от другата страна на сградата.

От горния край на улицата идваше голяма кола, натоварена с тънки греди от космата стомана. Едно чираче бе кацнало в края на най-дългата, която метеше отзад, пазейки равновесие. То размахваше голям червен парцал, за да плаши хората, но от всички страни върху него налитаха жаби, привлечени от парцала, и нещастното хлапе се бореше неспирно с мокрите им кожи. Камионът подскачаше на четирите си твърди черни гуми и момчето танцуваше като върху ракета за тенис. Камионът мина покрай сградата, друсна веднъж по-силно и в същия този момент една спаначенозелена жаба се шмугна през яката на ризата под мишницата на хлапето. То изквича и изпусна парцала. Описа една сплескана осморка и се приземи насред витрината с книгите. Вслушвайки се единствено в своята смелост, Люн наду свирката с всичка сила и се втурна към хлапето. Издърпа го за краката през отвора и лекичко заблъска главата му в най-близкия газов кран. Голям къс стъкло, забит в гърба на детето, отразяваше слънчевите лъчи и светлото петно танцуваше по изсъхналия тротоар.

— Още един фашист! — каза Патон, който се зададе.

Някакъв служител от книжарницата се приближи към тях.

— Може да е катастрофа — каза той. — Изглежда много млад за фашист.

— Така ли мислите? — попита Люн. — Аз го видях!… Нарочно го направи!…

— Хм!… — измънка служителят. Люн пусна хлапето, побеснял.

— Вие ли ще ме учите как да си върша работата?… Ще ви вкарам вътре, ако настоявате!

— Да — съгласи се служителят.

Той събра хлапето и влезе в книжарницата.

— Какъв мръсник — каза Патон. — Ще видиш, скъпо ще му излезе!…

— Щом казваш! — отвърна Люн със задоволство. — Това е едно повишение в перспектива… А може би ще успеем да пребараме фашистите за школата!