Добрите ученици

V

Патон мина първи. Люн го следваше отблизо. Тръгнаха покрай тухлената стена и стигнаха до отвора, грижливо поддържан от пазача, за да не могат крадците да се катерят по стената и да я рушат. Те влязоха. От двора водеше началото си тясна пътечка, украсена от двете страни с бодлива тел, която даваше на крадците единствената възможност да тръгнат по нея. Тук-там в земята бяха изкопани дупки, за да могат ченгетата да се спотайват и да се прицелват внимателно. Люн и Патон избраха една двуместна. Настаниха се удобно и преди да минат и две минути, чуха мотора на автобуса, който докарваше крадците на самото място. Доловиха подрънкването на звънчето и първите крадци се появиха в отвора. Люн и Патон си закриха очите, за да не ги видят. По-забавно беше да ги повалят на връщане. Те преминаха. Всички бяха боси, за да не вдигат шум и защото обувките са скъпи. Отминаха.

— Признай, че по̀ ти се иска да бъдеш с нея — каза Патон.

— Да — отвърна Люн. — Не знам какво ми става. Май съм влюбен.

— Нали ти казах — продължи Патон. — Правиш й и подаръци.

— Да — призна Люн. — Дадох й гривна от синя ела. Беше много доволна.

— С малко се задоволява — продължи Патон. — Никой не носи вече такива.

— Кой ти каза? — попита Люн.

— Това не те засяга — отвърна Патон. — Пускаш ли й ръце, когато си с нея?

— Млъкни — каза Люн. — Човек не трябва да се подиграва с тези неща.

— Винаги си имал слабост към блондинките — продължи Патон. — Но ще ти мине като друг път. Тя е слаба.

— Говори за нещо друго — възрази Люн. — Не искам да приказваш такива работи.

— Ставаш досаден — каза Патон. — Ще загубиш бройки за Школата, ако мислиш само за това.

— Няма — отвърна Люн. — Внимание, връщат се…

Пуснаха първия да мине, беше плешив господин с мариновани мишки в чантата. После Патон стреля. Един слаб дангалак падна и умря, а пакетите му се търкулнаха на земята. Патон се развихри, но и Люн стреля на свой ред. Свали двама, но те се надигнаха отново и успяха да се доберат до отвора. Люн кълнеше като дявол, а пистолетът на Патон засече. Още трима им се измъкнаха под носа. Последна се зададе една жена и побеснелият Люн изпразни пълнителя си в нея, а Патон излезе от своята дупка, за да довърши работата; но жената беше съвсем мъртва. Хубава блондинка. Кръвта по босите й крака лакираше ноктите в червено, а на лявата си ръка тя носеше съвсем нова гривна от синя ела. Беше слаба. Навярно беше умряла на гладно сърце, така е по-добре за здравето.