ДПП (NN) (Диалектика на преходния период (от никъде за никъде))

Не скоро ще се срещнем май.

След болка бой,

след браво вай,

след пропаст catcher in the rye,

след рая също рай.

След пладне здрач и после мрак,

след гей чифут,

след кур простак.

Стани и пак запей, тъпак,

и Бог ще ти е враг.

Другарю, виж. Другарю, дръж.

След кеф тъга,

след слънце дъжд.

Тук и сега най-изведнъж

пак няма да си мъж.

Съдбата прави кръговрат,

след мутра врат,

след брата брат;

глупакът само не е чат,

че всичко тук е ад.

Милиционер, милионер,

след звяра звяр,

след пора пер.

И изкушения в размер от

скоч до браун шекер.

И няма кой да каже „куш“.

След хора Гор,

след Буш пак Буш.

Омир, нали се скъса

уж прогнилият ботуш.

И след закона пак закон,

след МУР е мор,

След тях ОМОН.

След каламбура под пагон

мамон, жаргон, нагон.

И е така открай докрай,

след тира тур,

след воя лай.

Лъжецаре на Първи май,

любим мой роден край.

Наоколо поля, села,

след хълма хълм,

след дъб ела

и само мъничка кола

със прашни колела.

И без и не, и без и да,

и здрач,

блещукаща звезда.

И мислиш: леле-мале, въй,

не е то току-тъй.