Дверите на ада

Предговор

През 336 г. пр. Хр. Филип Македонски загива в зенита на славата си, убит от бивш любовник, точно когато трябва да получи признанието на завладените от него държави. В Гърция и Персия цари радост — нарастващото превъзходство на македонското царство ще бъде обуздано. Подозрението за убийството на Филип пада веднага върху жена му, известната с интригите си Олимпиада, царицата-вещица, и върху единствения им син, младият Александър. Враговете на македонците тайно предвкусват една възможна гражданска война, която ще унищожи Александър и майка му и ще сложи край на заплахата за гръцките държави, както и за разрастващата се персийска империя на Дарий III, Скоро Александър им доказва, че грешат. Съвършен актьор, хитър политик, безмилостен боец и блестящ военачалник, за две години той смазва всяка съпротива в държавата, побеждава дивите племена от север и е обявен за върховен военачалник на Гърция. Той става предводител на новия поход срещу Персия, за да отмъсти за нападенията на Кир Велики и неговите наследници срещу Гърция столетие по-рано.

С пълното унищожение на великия град Тива, родния град на Едип, Александър показва, че няма да търпи съпротива. После се отправя на изток. Обявява, че е готов да отмъсти за нещастията на гърците. Дълбоко в себе си той иска да задоволи жаждата си за завоевания, да стигне края на света, да докаже, че е по-велик воин от Филип, да спечели благословията на боговете, както и да потвърди разпространяваните от майка му слухове, че е заченат от бог.

През пролетта на 334 г. пр. Хр. Александър събира войските си в Сестос, докато зад проливите Дарий III, неговият «пазител на тайните» Митра и военачалниците му планират пълното унищожение на самозабравилия се македонски цар. Но Александър е готов да се сражава срещу всички. Той прекосява морето, стъпва в Азия и разбива персийската армия при Граник. После поема на юг, завземайки важни градове като Ефес, но най-важната му цел е Халикарнас (съвременен Бодрум), голям град с просторно пристанище на Егейско море.

Александър иска да завземе Халикарнас не само заради стратегическото му значение или за да демонстрира уменията си на «Велик обсадител на градове». Халикарнас има връзка с мрачното му минало, със сложните му взаимоотношения с баща му Филип. Враговете на Александър знаят, че Халикарнас ще привлече македонеца и се надяват, че армията му ще бъде разбита пред непревземаемите стени. Тримата пълководци — старият враг на Александър Мемнон Родоски, персиецът Оронтобат и гръцкият отстъпник Ефиалт смятат, че този път ще успеят да хванат в капан «Македонския вълк» и да унищожат мечтите на завоевателя. Халикарнас е укрепен, капанът подготвен и Александър повежда войските си към една от най-драматичните битки в историята на античността…

Забележка: Тайният код, използван тук, е този на Полибий, описан в глава X от неговите «Истории» (виж бележките на автора в края на книгата)