Двуизмерно момиче

ДЕН ПЪРВИ

Улицата беше голяма, безлюдна и пуста. По-пуста и тъжна от всякога. Боже толкова ли беше рано. 12:00, а всички спят. По улицата не премина нито една кола.

Неда влезе в празното метро. Лелката в будката за билети я нямаше и Неда прескочи металната скоба. Станцията беше отчайващо празна. Без детски глъч, без досадното потропване на отегчени старци, бързащи да посетят котката на любимата си племенничка, с бастун по плочките… Нямаше го и далечния тътен на метрото, като металическа морска вълна, като зов за помощ…

Неда чака половин час и отново излезе на повърхността. Улицата бе все така отчайващо празна.