Двуизмерно момиче

ДЕН ЧЕТВЪРТИ

В момента няма връзка с този номер

В момента няма връзка с този номер

В момента няма връзка с този номер

В МОМЕНТА НЯМА ВРЪЗКА С ТОЗИ НОМЕР

Неда искаше да тръшне телефона в земята, но се спря. После винаги можеше да си вземе чисто нов, но не искаше да поврежда картата. В картата беше всичко, което и бе останало. Номерцата на хората, които я обичаха или бе обичала, приятелите й, мама, Мети и малкото й братче…

Чисто новият мотор, върху който вятърът бе развявал косата й, стоеше непокътнат в гаража. Неда разби стъклото на къщата и се ослуша. От гаража не проехтя рев на мотор, който да я подкани да се метне зад Ста и да позяпат заедно някой глупашки филм, а после да се отдадат на страстта си и тя да е отгоре.

Неда отвори вратата, но Ста не беше в леглото, в което я бе мазал със сметана и бе разнасял с език сметаната по онова влажно място между краката й. Не вдигаше и за трицепс, нито пък татуираше върху рамото си името й…

Неда излезе в коридора и шум на тичащи крака я стресна. Пепи тичаше към нея усмихнат и щастлив, а връзките на малките му бели обувчици бяха развързани и се носеха подире му. Пепи се спъна, направи едно красиво салто и се приземи право в обятията на сестра си. Тя нежно го целуна по челото и се наведе да завърже обувчиците му. Но когато посегна за връзките, там нямаше нищо…