Едип цар

ЧЕТВЪРТИ СТАЗИМ

ХОР

Първа строфа

О, смъртен човешки род,

как нищожен те Виждам аз

в твоя земен живот!

Та кой ли, кой между нас

знае истинско щастие?

Мисли той, че е в щастие — в миг

с тази измама загива…

И твоят пример е жив пред мен,

и твоята участ, твоята!

Клети Едипе, на този свят

аз щастие не Виждам!

Първа антистрофа

С изкусно насочен лък

той постигна честити дни,

пълно щастие. Зевсе, той

срази кривоноктия сфинкс,

който пееше песни,

твърда крепост застана той

в смъртния час на града ни.

От оня ден повелител аз

зова те. С Върховни почести

ти бе почетен и стана цар

в могъща наша Тива.

Втора строфа

Но има ли сега от тебе по-злочест?

Кой гине тъй печално, кой е с толкова

беди в превратния живот?

Уви! Едипе славен вред!

Стигна ти една

гръд — и като син,

и като съпруг

морен да склониш глава!

Как е могло тъй дълго, как,

брачното ложе на твоя баща

тъй мълчаливо тебе да понася?

Втора антистрофа

Издебна те със зорък поглед Времето

и то осъжда твоя тъй злощастен брак

на син и на родител! О!

О! Лаев сине, по-добре

нивга да не бях

зървал твоя взор!

Ах, безкрай скърбя!

От гърдите скръбен вик

екне. Но, право, от тебе днес

аз си поемам дъха и ти

даде покой на моя морен поглед.