1

Молителите носели в ръце маслинови или лаврови вейки.

2

Паладините храмове: в Тива имало два храма на богиня Атина.

3

При пепелта пророческа на Аполон. — На един хълм при изворите на река Исмен се намирал храмът на Аполон Исменски. В този храм гадаели по горенето на жертвените животни.

4

Стръвният певец е сфинксът, който пеел своята гибелна гатанка. Минувачите трябвало да кажат кое същество ходи сутрин на четири крака, на обед — на два, вечер — на три. Никой не можел да отговори, и всеки, който получавал гатанката, намирал смъртта си в една пропаст край града. Едип отговорил и така спасил и себе си, и Тива.

5

Питийското светилище — светилището на Аполон в Делфи (Питон), където жрицата Пития предсказвала човешката съдба.

6

Едип допуща, че убийството на Лай е дело на заговорници от двореца.

7

Зевсови сладки слова, в многозлатния Делфи родени. — Предсказанията на Аполон разкривали Зевсовата воля. В Делфи било най-главното прорицалище на Аполон. Около него имало много съкровищници; оттук и определението на Делфи като „многозлатен“.

8

Делийски — епитет на Аполон, който бил роден на остров Делос.

9

Пеан — прозвище, с което се обръщали към Аполон като към бог-лечител.

10

Към бреговете тъмни: — към бреговете на адските реки (Ахерон, Ко-кит, Стикс, Пирифлегетон).

11

Отвред при брега на олтарите плачат — олтарите на боговете се сравняват със спасителен бряг, към който се стремят отчаяните жени.

12

Пеан — молитвена песен, която отправяли към Аполон–Пеан.

13

Златна Зевсова дъще… — С първа антистрофа, втора строфа и втора антистрофа от встъпителната си песен Хорът се обръща към Атина.

14

Огромният палат на Амфитрита, за който говори Хорът, е морето.

15

Ликийски царю — обръщение към Аполон. Прилагателното е произведено от името на малоазий ската област Ликия, където според легендата Латона родила Аполон и Артемида. Другаде (в „Електра“) Софокъл свързва този епитет с корен, който означава „вълк“: Виж на Феб Вълкоубиеца ликийския площад, Оресте.

16

Чието име носи градът ни — град Тива бил означаван като „Бакхова Тива“.

17

Менади — вакханки, участници в оргиастичния култ на Дионис (Бакх).

18

Презреният от боговете е Арей.

19

Кадмейци — потомци на Кадъм, тиванци.

20

За да покажат, че смятат госта си за добре дошъл, домакините му поливали да измие нозете си.

21

Като изрежда тържествено предците на убития Лай, Едип подчертава важността на отмъщението за потомък на легендарни герои (Кадъм и Агенор).

22

Правдата — Дика (Дике), богиня на справедливостта, дъщеря на Зевс.

23

Страшният певец е сфинкс.

24

Тирезий трябвало да мълчи по заповед на бога.

25

Пророческият камък от Делфи — делфийското прорицалище се намирало върху скала.

26

Синът на Зевса — Аполон.

27

От снежния Парнас — по-точно, от делфийското прорицалище, което било разположено на склона на планината Парнас.

28

Вещаното във земния пъп, т.е. в Делфи.

29

Абайски — от Аба, древен град във фокида с прочуто светилище на Аполон.

30

Олимпийска земя — Олимпия, област в Елада.

31

Истмийска земя — Коринт, град, разположен на провлака Истъм, който свързва Средна Гърция с Пелопонес.

32

Око за тебе е смъртта на татко ти — т.е. чрез смъртта на Полиб Едип проглежда през мъглата на предсказанията и се убеждава в тяхната недостоверност.

33

От тази участ ти дойде и името — Едип означава „Човекът с подутите нозе“.

34

Царят на Килена — Хермес, който бил роден на планината Килена, в Аркадия.

35

Бях роб — не купен, в къщи ме отгледаха — към родения в дома на господаря роб се отнасяли по-меко, отколкото към робите, които купували.

36

Догде Арктур изгряваше — т.е. до настъпването на есента. Арктур е главна звезда в съзвездието Воловар.

Загрузка...