Едип цар

ПЪРВИ СТАЗИМ

ХОР

Първа строфа

Пророческият камък от Делфи25 за кого ли каза,

че с кървави ръце е извършил страшно престъпление?

Настана часът му днес —

по-бързо от вихрен кон

да бяга далеч от нас.

Върху него се хвърля синът на Зев-

са26 с оръжие — с огън и гръм — в ръце.

Идат страшни по него

безсърдечните кери.

Първа антистрофа

От снежния Парнас27 просия отскоро светла божа

повеля — всеки смъртен да гони тъмния убиец.

Той броди в диви гори,

блуждае там като бик

по чуки и пещери

в самота, със злочести нозе, злочест —

да избегне вещаното в земния пъп28,

но то вечно е живо

и над него се вие.

Втора строфа

Страшни слова!

Страшни слова!

Как ме смути

мъдрият жрец!

Нито е тъй,

нито пък — не:

що да река,

питам смутен.

Във очакване тръпна. Мрак —

— тъмно напред,

тъмно назад!

Та в какъв ли спор Лабдакидите

са живели с Едип,

Полибов син?

Нито преди,

нито сега —

нищо не съм

чувал,

та да тръгна сега,

твърдо разбрал,

вярвайки сам,

против славния вред,

в целия град

тачен Едип,

за Лабдакидите да отмъстя, за незнайната смърт.

Втора антистрофа

Зная, че Зевс,

зная, че Феб

с поглед следят

всички дела,

Ала че той —

някакъв жрец —

би надвишил

в знание мен —

аз не смятам за вярно. Да,

с мъдрост един

би надвишил

мъдростта на друг между хората.

Аз не ще одобря

тия слова

нивга, преди

сам да съзра

техния здрав

смисъл.

Че крилатият сфинкс —

гледахме ний —

спря пред Едип,

и видяхме мъдрец —

с обич в града

той бе приет.

Няма да чуе от мен обвинение никога той.