егоист

1. МЪЖЕ В ЧЕРНО

беседа против някои фази в развитието на мастурбацията при мъжете

от Израел Хендс

Чада мои,

Възрастта на онаниста не е порок, затова през огромната ми скромност ще поделя с вас случки житейски и нравоучения, от тях повече чужди и някои лични. В светското ни житие ръкоблудието е добило настолко велики размери, че ако някой ви види да се самозанимавате и ви нарече с грешна дума — простете му, той не знае що върши… И след като му простите — спомнете си думите на грешника Израел Хендс:

„Всички ние сме мастурбатори, малко сме обаче Великите Мастурбатори“.

(Израел Хендс, том II, 123–124)

Еволюцията на мастурбацията, чада мои, е материя сложнейша. Малко след изяждането на Ябълката, Адам разбрал за какво точно става дума и преди да обърне внимание на Ева, проучил опознавателно телото си, неговите параметрий, тактико-технически данни и возможности. Интимието в тези му действия, присъщи на юношата, не би требвало да срами мъжката част от света, „защото никой не може да служи с меча си, преди да знае как той се вади от ножницата…“

(Израел Хендс, том I, 543–544)

Лъжа е (и неведение огромно), че грехът на Онан е присъщ и води началото си от някой езически бог. Този грях е присъщ на маймуните и в това отношение, бог да ме прости, Дарвин е прав. От всички бозайници и други твари, които се плодят без твърдочерупни яйца, онанзимът се употреблява учестено. И най-много — от Человекът.

В многото си фази на развитие историческо, мастурбацията е прикрита и болезнена человеческа и световна черта.

Та нима крещящият от трибуната человек, облечен с власт, не мастурбира в такъв момент?!

Нима политиката на всички президенти на САЩ след Кенеди не е една обикновена околосветска чикия?!

Нима MTV не е и няма да бъде най-силното притовосредство на модерния свят срещу ислямския джихат?! Средство, чрез което младите ислямисти да се съмовглъбяват в MTV-образите и от надъхани талибани да се превръщат в средностатистически онанисти като американските?!

Но ако MTV е полезна за световната политика , с какво е полезна сцената в „Козия рог“-2, в която Чочо Попйорданов ръкоблуди с неясни и животински образи?!

Тези ми четири вопроса, чада мои, задайте си и си отговаряйте, „защото грозно и несправедливо е, да накажеш младежът играещ със тялото си, а гостите на Панорама да уважаеш…“

(Израел Хендс, том III, 346–347)

Викторианска Англия усъвършенства „целомъдрения пояс“, този прекомерен уред от кожа и желязо, които не позволява игра с половите органи. Той е чудесен за употреба при жена, но нравите го направиха в юзда за ръкоблудието. И то бе наказвано с пръчки върху юношите изучаващи себе си. Вместо същите нрави в Англия да се отърват от монархията, както направиха френците. Реалните и обществените онанисти в още по-предишни времена са били изгаряни на клада. В днешни времена реалните са низвергнати и се крият, докато общественият онанизъм е навсякъде и се слави.

„Но и най-добре скритият человек не може да се скрие от себе си и срама си, докато мастурбира…“ /Израел Хендс, том I, 256–257/

Легенди се носят, чада мои, за мастурбацията. Че от нея се затъпява и ослепява най-често. Верно е, чада мой! И риск велик има и прекаление голямо!

„Защото всеки, преди да направи каквото и да е на този свят, дори и за най-неуспешната чикия, първо е нужно да си повярва. А като си повярва человек, силно и най-паче, рискът да затъпее и ослепее се вдига“ (пак там).

Истината, чада мой, не е само в легендата. Фазата на тихия и безкористен онанизъм, присъщ на младите — нея няма как да не търпим. Тази фаза посочва как той е облекчение и радост за душата. Той е благосъстояние индивидуално, за известно време. Време, което младежите губят, вместо да се плодят и множат, както е казано. „Той е дефект социален, а не природен или човешки, защото младият само в самотата си е толкоз слободен, колкото му се иска. Пък и див страх от хлъзгавата женска го гони, докато млад е…“

(Израел Хендс, том II, 289–290)

Обратно — на тихият и безкористен онанизъм юношески си противопоставя крещящата и безкрупулна фаза на Некачествената Мастурбация. Присъща е тя на жената и политикът. И то днешните. Днешните женски активно мастурбират с фетишите на технологичний прогрес. Те вземат един мъж (или два, или три) и мастурбират с парите му, със съседа му, с автомобила му и с осела му. На тях коментарий не давам — те мислят (представете си!), че правят секс. „Но сексът е нещо друго, за друга беседа…“ (пак там)

Фазата на индивидуална и обществена Некачествена Мастурбация требвало би да се забрани. Най-паче за политикът и жената — несъвършени са те. Ако питате какво е „мастурбация индивидуална и обществена“, направо ще ви река: то е като корабът да потъва, а капитанът да крещи от доволно сношение с юнгата му. То е нещо безотговорно, не на място и опасно за природното и общественото здравие и води до фаза на Мастурбация Извратена вече.

„То е като да изхвърлиш себе си телесно върху другите, вопреки сомнение коректно, че те не се нуждаят от таквоз нещо…“

(Израел Хендс, том VI, 23–24)

В извратената си фаза мастурбацията е отшелничество доброволно и безпричинно, сегрегация грешна и автообич безпределна. И тя да се забрани требва , защото е нещастие человеческо и вече лично, и докарва до грешни обществени строеве, познати от прошлото. Извратената Мастурбация уморява, но и алчен те прави за още самопипане. То е като власт, и като апетит, и като плоскост наклонена. То е като кино американско — много мъка през целия филм, но накрая — кеф! Кеф обаче сомнителен и неясен за мене.

И накрая, чада мои, ще кажа: вопреки все и вся, тя — мастурбацията си е нещо лично и ваша си работа. Но да бъдете честни и осъзнати и да не срамите се, когато се самообичате нощно или на светло — след такива дела на самовъзбудие и доволяване — обличайте се в черен тон. Черна дреха! Като знак на траур, че толкова вчера не се намери кой да ви люби! И като знак на величие и неразбиране, и като претенция велика, каквато и най-жалкия онанист има.

„Защото е мъж и като мъж се посява навсякъде…“

(Израел Хендс, том I, 45–46)

Иначе ще ви кажа, чада мои: пък ако толкова ви се иска, най-паче — разрешено е. „По един път само и не зачестявайте, — защото е семеразход, защото е времегубие и лош жест към жената…“ (пак там)

Островът на съкровищата 0X0X97

3. ДВЕ ЛИПИ ОТПРЕД И ЕДНА ОТЗАД

Похвално слово за А-секса с лице към него

от Бен Гън

След Израел Хандс, аз — Бен Гън , макар и плах и грешен, но честен, ще ви занимая, чада мои, с нова притча от Острова на съкровищата.

Аз, Бенджамин Скот Гън казал съм: Всички ние обичаме ближните си, но спим с извънредно малка част от тях!

А-сексът! Какво чудо и каква красота! Ивицата Газа — война за мъжа и йерихонски тръби за жената, лош сън за съседите и завист превелика в офиса и сред джентлемените!

Чада мои, женското тело не е за наяждане, не е за напипване, не е и за зъркелите само (Слепият Пю питайте!). Бен Гън ще ви каже — женското тело е за завладяване, за абордаж и за да го закачиш на куките, да го придърпаш към себе си и да го плячкосаш и пожаряваш. Ама нежно сиреч и с търпение, без моряшки бунтове и подмяна подла на капитана. Женското тело има тайници и ниши, дето празни стоят, но пък ако не си влизал там, все едно никъде не си бил. Телото женско похлупци няма, а само отвърствия — свещени и болезнено нейни само. Такова е мястото и превеликата ивица — Ивицата Газа да я зовем, защото женското тело е карта с пясъчни наноси и тежки възвишения. Карта, която добрия моряк трябва да чете и да е добре с ориент-ирането.

О, ориент-ирането! Телото женско требва настоятелно да се ориент-ира и пре-ориент-ира в зависимост от житейските бури и дъждовните навици мъжествени. Знае се от Великите Женски Открития, че на Ивицата Газа среща велика си дават арабския манталитет и еврейското чудо, сиреч арабите напират, евреите не дават. Чудо е женските ивици и местности да чакат толково време своя орач и месия, чудо е и това, да не си познал жената в нейната цялост и пълнота, с всички тайни и загадки, който поднася тялото й свещено. Защото неведоми са пътищата господни, но е ясно и вече казано: верните от тях водят до ивици пикантни и неповторими, чудесно тесни и неупотребявани — досущ като Ивицата Газа. Какви божествени усещания, какво нещо!

Защото всеко нещо, everything , на този свят, чада мои, има две страни. Нима жената в своето съвършенство трябва да прави изключение от това правило? Не, казва ви грешникът Бен Гън! И нещастници тези от вас са, които в своята глупост не познават жената, и знаят я само от едната й страна. Половинчато сиреч.

И ако има такива (пуритани или жени неосъзнати), които да кажат, че наказание е това за жената, аз ще отвърна, че жената жадува за своята участ — да бъде наказвана. Нежно! Жената, създание диво и страшно, запомня най-дълго сладката болка от преораването на Ивицата газа и посяването на семена без никаква помисъл.

Анал-изирането грешно е, и до погибел духовна води, ще рекат онеци, дето следват Божий канон. Ще рекат, ето, туй е като Онана грешний, комуто било казано: „влез при жената на брата си!“ И той, вместо да свърши работата както трябва, оставил семето си да се плиска по земята, сиреч — подобно на анал-изирането семето всуе ходи. Но сладка болка е туй и опрощение велемудро требва да има.

Блажени тез, които умеят таз болка да дават! Джон Флинт преди време казал бе: А-сексът е онуй нещо, което помни жената целий живот, че и мъжа помни — и лицето му, и името му. Бен Гън ви казва: така е чада мои, пък и защо да помни жената мъж, който полива и окопава само градинката отпред пред къщата, а задний двор оставя непогрижен и без внимание особено.

Неразумни юроди са всички, които мислят и говорят, че А-сексът само на лековатите жени присъщ е. Не са верни тези слова и Бен Гън с цялото си знание и немалък опит противопоставя се. Простете грешното словоблудие бенгъновско, но ако питате леки жени на Лъвов мост какви житейски екстри предлагат, те ще ви кажат с думи грозни, че всички есктри предлагат, но (простете) „… не сме зъвгъзъ…“ (простете отново).

Неразумни юроди са всички, които мислят, че А-сексът перверзност е, или пък на жалко желание към мъж изглежда. Различно е чада мои, желанието за А-секс с жена и желанието за А-секс педалското. Бен Гън за второто не сборува мисли, щото ненаясно е. Бен Гън всички любовни щения уважава, но от някои не разбира ясно, защото за добро или зло е изпаднал в традиционна хетеросексуалност такава. Такава хетеросуксалност, чада мой, истинската хетеросексуалност се нуждае от любовния А-секс както Слънцето и Въздуха за всяко живо същество.

Голямото женско Съзнание неслучайно нарича обикновените сексуални действия с думата „уважение“. Да „уважаваш“ жената и денем и нощем и където свариш е задължение мъжко и достойно. Грехота е да се пропуска, и лъжовно действие е, да се занимава мъжът с работа прекалено и с приятелства мъжки или армейски. Пита тогава Бен Гън — като требва да уважаваме жената, защо не го правим докрай и без стискане и срам излишен? Чада мои, животът на мъжа е кратък и пълен с безмислени неща и красиви такива. От тях спомени остават за бъдните поколения и разкази остават за другите екипажи. Ако досега А-сексът е terra incognita за вас — попробвайте да убедите една жена поне. Бъдете мъдър като грък, хитър като евреин, пиян от любов като руснак и дръжте се като секретен ключ в шведска брава. Технология сложна, изпълнение просто: това от вас се иска и каквото сабя покаже.

И никога не се заявявайте! Ако си признаете, че А-секс ви се ще и го искате — жената ще погледне като кошута в лов на диви свине обучена. Бен Гън ще ви научи с притча — при жените е като при Господа: Най-лесно ще го разсмееш, като му разкажеш плановете си.

Човешкият живот къща е, и ако пред къщата две липи има, засейте една и отзаде. С любовец и нежнотия.

p.s. Но щеше Бен Гън да забрави — като се научи жената и много започне А-секс да иска, винаги й напомняйте, пък и на себе си повтаряйте да не забравите да се пазите. Щото Ивицата Газа само с гумени ботуши да изгазвате!

Островът на съкровищата 0X0X97

4. ВСИЧКАТА ПАРА — В СВИРКАТА!

една журналистическа студия — разследване — анализ от Слепия Пю — колекционер на свирки, бибитки и тутурутки.

Посвещава се на най-освиркваните мъже в страната.

Чада мои!

Спомнете си Острова на съкровищата! Спомнете си Израел Хендс и неговата притча за самоупотребата! Спомнете си стария Бенджамин Скот Гън за двете липи отпред и едната отзад, които липи мъжът трябва да забива в жаравата на неутолимата секуална лакомия у жената.

В дните след Великата футболна депресия 98, в епохата на футболните черни Суперорли, или както им викат — епохата на обикновените „Единайсет черни Маймуни“ — аз, Слепия Пю ще ви оведря с една притча за свирката. Притча не за бибитката и тутурутката, които са социалния израз на фелациото, а наистина и честно за Свирката — самата тя.

Има огромна разлика между трите неща, защото в еволюцията на психо-сексуалната техника, за едни е останала истинската свирка, направена със съпричастие и любов, за други — обикновената бибитка направена по целесъобразност, за трети — тутурутката, която винаги е представлявала свирка по задължение, примерно в държавната администрация по релацията „шеф-секретар(ка)“.

Защото през луните на Световния футбол ние всички

скришом празнувахме Месеца на Свирката! Нека споделим интимните си тайни — мъжете трябва да признаят, че не им оставаше и секунда за нормален секс и единственото съприкосновение, което разрешаваха на жените си беше малко да ги посмучат на определени места. Защото отдавна се знае и децата вече разбраха —

редовното ебане е хамалска работа. От американските филми е ясно, че най-хубавата любов е тази любов, която се извършва с най-малко думи, никакви пари, без усилие, без умисъл и обикновено е в унисекс-тоалетната на бензиностанция в средата на Средния Запад. В този смисъл свирката е квинтесенция на сексуалния мързел! Еманация на сексуалната всеотдайност! Тя е концентрираната утайка на сексуалното развитие при обикновената жена, която трябва да бъде разклатена психически до достигането на ново състояние на стабилност. Това състояние на стабилност е едностранното удоволствие, мъжкото изливане, Авторитарния Оргазъм! Няма ги онези смешни движения, които ужасяват аристократизма на мъжете в полова зрялост! Няма го убийственото желание познато при несъвършените индивиди: желанието „да свършим заедно“! Няма я онази сделка между половете, която е причина за повечето полови нещастия и венерически болести по континентите.

Свирката е чуден атавизъм, който освен по времето на Световния Футбол се среща и сред природата. Всички любители на природата са я срещали при бозайници, птици, дори насекоми и други още по малки живини. Лично аз, Слепият Пю, познавах един велик мъж, който не можеше да понесе трагедията, че неговата свирка зависи от някой друг — от неговата жена, чужда жена или мъж. Този човек усърдно и денонощно изпробваше върху себе си един особен вид авто-акробатика — шпагат с идеална цел. Шпагат, който да му позволи да постигне Евереста на егоцентризма и Марианската падина на нарцисизма — автоминета. Нещо, което домашните любимци често практикуват на публични места. В такъв момент умилени жени на средна възраст хокат кученцето си да не си лапа пишката пред други хора.

Ето как свирката става форма на интелектуално подчинение.

Великият театрален сюжет от войната между половете винаги съдържа в себе си поне едно фелацио направено от Председателката на Световния Феминистки съюз (към ООН) на обикновен продавач на хот-дог (към края на работния ден). С акта на това фелацио Мъжът наистина подчинява докрай Жената. Но оттук натътък следва неговото падение — ако свирката е хубава, той дава мило и драго тя да се повтори. Защото, за разлика от ординерния секс и най-лошата свирка има своя чар и неповторимост. Усърдната девственица, която ползва неумело своите знания от единствения невнимателно гледан порно-филм, трябва да бъде поощрявана и обучавана. В това обучение има и нещо тъжно за мъжа. В деня, в който тя е направила мъжа зависим от Нейната Свирка — тя го напуска. Оставя го абстинентен, треперещ и облян в студена пот — разбрал, че неговото обучение ще служи на Някой Друг, а той ще кара както му падне — в самота и на свирки втора ръка.

Неведоми са пътищата на свирката. Ако след хиляда години науката разгадае човешкия мозък, ще и трябват още толкова за да бъде анализиран и женския мозък и как той стига до идеята за съпричастие от такъв тип. Точно този тип съпричастие — естетически неиздържан, унизително-подчинителен и дразнещ носоглътката. Ако Слепият Пю трябваше да направи и една единствена свирка — на часа щеше да загуби не само зъркелите си, а и достойнството и самоуважението си. За всички нас ще остане тайна, как жените направили най-много свирки в живота си, са с най-голямо самочувствие и без нито грам загубено достойнство. То и с някои мъже си е така.

Фелациото — повод за запознанство и наличие на хардуерен спомен. Преди години, когато нравите не бяха свалили бродираните си с лозунги кюлоти, за свирки не можеше и дума да става. В Модерното общество днес е културно мъжът да попита партньорката си как се казва, дори и това да е на сутринта! Дори и тя да се казва примерно Роберт. Истинско опознаване обаче се получава след момента „ала франга“, който трябва да дойде без кандърми и специални послания. Само едно поколение назад хората се опознаваха на ръба на кревата — днес се срещат още на ръба на панталона. Да не се казвам Слепия Пю, ако през следващия век не бъде изобретена „Система за електронно впръскване на универсална семенна течност“ (С.Е.В.У.С.Т.),с която жените ще започват деня си малко преди миенето на зъбите си и след обичайната гаргара.

Малко са нещата този живот, които се помнят до край. Позитивните и негативните емоции се борят за място в съзнанието на всеки един от нас. Споменът за първата свирка е единствения контрапункт на двете загуби от Нигерия в рамките на четири години. Поне за мен, Слепия Пю, е така — за да ми се махне от очите танцуващия в нашата врата черен негър Йекини, веднага се опитвам да си спомня едно лозе до плажа на 1988 ма и една жена, която, разбира се, се казва Мария. Просто съвременния мъж не може да помни всички жени от въртележката, наречена „съвместен полов живот“. Мъжете в края на века са обхванати от неизвестната досега безпаметност и дори амнезия, наречена „деменция вагиналис“ . Вместо нормалния въпрос, къде си виждал усмихващата се отсреща жена, мъжът изпада в конфузно светско объркване и си задава въпроса: „Че съм я виждал — виждал съм я! Обаче дали спах с нея… и кво стана тогава… не си спомням…“ Ако питате Слепия Пю, в такъв момент нещата се решават с опипване на почвата и изстрели напосоки.

Ако обаче жената те е накарала да викаш от кеф, ако след нейната свирка диоптрите са ти станали с един повече, ако споменът за това те кара да ядеш чаши и друга посуда — как ще забравиш такава жена?!

Свирката е основната разлика между мъжа и жената!

Ако вземем два примерни персонажа — мистър Фил Ацио и госпожица Кони Лингвус от Кони Айлънд — те са различни само в едно: За да осъществи къкъвто и да е контакт с Кони, мистър Фил трябва да й обръща внимание в един определен период от време. Чак след като всеотдайно е раздавал внимание мистър Фил Ацио получава право да й достави удоволствие, както и тя на него. Просто госпожица Кони Лингвус няма да ви даде да я излижете, ако преди това не сте й говорили за нови гумени ботуши, звезди, кино, нови гумени ботуши,коли, перли и диаманти, политика и насилие… И нови гумени ботуши, защото единствено това може да си позволите да й подарите. Ясно е: тя няма да ви пусне без нужното внимание. Просто нещата между мистър Фил Ацио и госпожица Кони Лингвус винаги са стояли по този начин.

И ако всичко, от което се нуждае един клитор е просто да му обърнете внимание, то при мъжете не е така. На истинския мъж жената може да не му обръща внимание цяла вечер. Може да не го забелязва въобще и лекичко да го напръска със слюнка докато говори пренебрежително за „мъжкия свят, в който са обречени да живеят жените…“ Той ще изтрае всичко, ще изтърпи да го намажете като лайно по обувките си — но ако му предложите свирка или дори обикновен секс — няма да откаже. И няма да си тръгне обиден, ако го насилите за една бърза свирка. Напротив — ще върви горд, осмукан и освиркан по градските улици, като всеки мъж, който е дал нещо на света и на който все му е останало нещо за следващия път.

Защото свирката е човещина и уют, светена вода за вкъщи, смъртоносно парче джаз, след което птиците падат от клоните… Тя е солта и пипера на безмисленото удоволствие, ножа, хляба и сиренето на контакта, кулинарията и аперитива на взаимността и спонтанното желание… Тя е онова, за което всички мечтаем: някой да се погрижи да не ни е толкова „все едно“…

За мен, Слепия Пю, ослепял от свирки, бибитки и тутурутки, едно винаги ще е ясно като белотата пред очите ми — човек и сляп да е, и полумъртъв да е: ако чува звука на свирката — значи все още е на терена и участва в играта. И от футбола вече знаем — до последната свирка, независимо от резултата — големите играчи си остават големи играчи.

P. S. A в аналите на Острова на съкровищата е записан образа на „the perfect woman“. Съвършената жена е онази жена, която изпитва оргазъм по време на свирка.

Островът на съкровищата 220698

5. Про-тотипи

вашият живот е полов!

Забелязали ли сте как погледа ви сам се залепя за женския чатал? Или как се изкривява, за да попадне дълбоко между две обикновени млечни жлези в добро състояние ?! Или щръква с тенденция да влезе високо, високо под полата на Най-Случайната Жена, като че между краката Й в реални граници се намират Вечните Ловни Полета? Усещате ли, че Нещо ви кара да подсвирквате по разгологъзените женски прототипи по улиците и вие Това Нещо не можете да го спрете? Не може да не сте вили от болка, мъка и страст под лунната светлина, когато ТЯ не ви пуска? Не може да не сте плакали, когато ТЯ е решила не само да не ви пуска, а направо да ви напусне, щото така е решила?! Или в най-добрия случай, не може да не сте искали да Я умъртвите по особено мъчителен начин, когато без да ви пита, ТЯ пуска на любимия ви футболен отбор в кревата си, докато вие търкате Нейната Резервна Скамейка? Не може да не сте усещали Мириса на Жена в Тясно Пространство! Мирис, който въпреки че се съпротивлявате, ви превръща в добре оформен, гладък, огромен, съвършен Пенис. Съвършен, да! Ала пенис.

това живот ли е?!

Гореописаното състояние на духа и плътта е наистина някаква форма на полов живот. Тя е конституционализирана, общо приета, казионна и почти задължителна. На тази форма на полов живот са посветени 99,9% от киното, 96% от прозата, 93% от поезията, 67% от добрите образци на порнография, 25% от митологията и едва 3% от истината.

Истината е, че зад кулисите на узаконената покрай женското тяло обществена перверзия, зад разчепатените пози на каките от мръсните списания, зад пълномасления вестникарски Циционизъм и сексистските рекламни постери, рекламиращи месни продукти с помоща на заден женски бут, се крият други форми на полов живот. Общоприето е те да бъдат наричани ненормални, перверзни, извратени, абнормни или девиации (отклонения).

Казионната форма на полов живот (с жена) се изповядва от болшинството индивиди (96% по Зигфрид Шнабл, „Мъжът и жената интимно“), но тя препоръчва само един начин на търсене на удоволствие — младата жена и хубавата жена. За останалите 4% извратеняци остават всички други методи, експерименти и неограничени възможности на тялото, техническия прогрес и фантазията, с които те си служат, за да постигнат онова, което и другите — Необикновен Оргазъм (НО) и Истинско Удовоствие (ИУ). Интересно е, че нормални и извратеняци уж няма какво да делят (примерно жени), а изпадат в крещящи спорове кой е нормален и какво е нормалното, и най-вече „защо ти ще ми казваш кое е нормално“…

ти! нормален ли си !?

В помощ на начинаещите се предлагат четири норми, първата от тях е :

статистическа норма — „Нормално е това, което вършат повечето от хората, а ненормално това, което вършат малцина.“

Ако повечето от хората се тъпчат, бутат и псуват в градския транспорт и ние приемем това за нормално — нещо ще ни заболи. Друго щеше да бъде ако същите тези хора го правеха с цел сексуално удовлетворение. И най-паче статистическата норма е недемократична и обидна за хората, чието обществено положение ги прави различни от другите. Например президентите, министрите и техните помощници: това са хора, малцина на брой и поради естеството на работата си често правят ненормални неща. Примерно, когато си една от малцината, правили френска любов на президента на САЩ, това нормално ли е, или стаж?

субективна норма — „Нормално е това, което аз правя, което намирам за правилно, и отговаря на моя вкус. Който има други наклонности е абнормен.“

Тази норма е голямото ви разочарование. Ако цял живот сте заставял партньорката си да го прави по три начина: мисионерския, бързия и неповторимия (в смисъл че не повтаряте), винаги идва момента, когато я заварвате с градинаря и (или) градинския маркуч. И като се има впредвид позата, в която я заварвате, ви идва на акъла че възможностите в секса с градинар и (или) градински маркуч са сто пъти повече, отколкото с вас. Сто пъти повече, да. Но с маркуч, не с вас.

морална норма — „Нормално е това, което отговаря на потребностите и на двамата, не уврежда никого от партньорите и не наранява чувствата им.“

Моралната норма е любимата на демагозите, защото потребностите на двамата партньори трябва да бъдат отчетени и задоволявани. Ами ако единият е овца?! Овца в истинския смисъл на думата! Ако е красива, мериносова, с дълго руно (черно), с чудесен глас и специален звънец на врата?! Ако е овца в чудесна кондиция и хваща окото още от прага на кошарата?! Ако я обичате, но тя нещо днес не е в настроение и ви отказва, въпреки настойчивите ви молби и току що откъснатите специално за нея стиски зелена трева?! Ако просто партньорът ви е овца и жестоко наранява вашите чувства и не отговаря на потребностите ви? Какво казва моралната норма тогава?!

Предполага се че моралната норма в този случай препоръчва да я ударите няколко пъти, без да „увреждате“ (партньора) и без да „наранявате“ (чувствата).

медицинска норма — „Нормално е поведението, запазващо телесното, душевното и социалното здраве.“

Медиците винаги са се криели зад едно особено чувство за хумор в правилата, диагнозите и рецептурирането. Но винаги са прави. Прави са в заключението, че на Това Общество не му трябват буйстващи сексуални индивиди, който могат да наранят социалното му здраве, да полудеят (примерно от кеф) или да се самонаранят в опита си да чукат всяка срещната катаджийка. На Това Общество му трябва друго поведение — нежното отношение на човека, който обича обувките, но не е обущар. Обществено удобен е този човек, изпитващ признателност и обич примерно към… една обувка. Неговата грижа, неговият сексуален мотив и полов живот с тази Обувка са безобидни и разрешени от медицинската норма. Проблемът идва тогава, когато любимата ви Обувка престане да ви разбира добре, започва да линее и един ден ви казва: „Нека поговорим за нас двамата…, всъщност предлагам да се разделим за известно време…, разбери ме правилно…“ и т.н.

моралът и нормата са географско понятие

Ако си падате по всякъкъв вид секс има един такъв остров — остров Тробрианд: там от тригодишна възраст се прави секс във всичките му разновидности. На друго едно място мъжете африканци от племето понапи си режат единият тестис, за да ги премат за полово зрели. В Нова Гвинея кераките вярват, че млад мъж може да забременее при анален секс и затова взимат задължителни предпазни мерки — дават на момчетата да изядат по един лимон преди акта. Индийското племе тода няма в речника си думата „прелюбодеяние“, полинезийците пък нямат думите „порочен“ и „неприличен“. На един от ирландските острови пък за секс не се говори и се прави скришно само с цел продължение на рода — там се смята че прекомерното желание на мъжа за секс се дължи на преяждането с картофи. В южна Италия човек трябва да отвлече жената, да я обезчести и чак тогава да й предложи брак. Амазонското племе мундруку нарича половото сношение с една дума, чийто точен смисъл е „да ядеш пениси“. В ислямските и арбските страни се практикува един обичай: когато мъжът заминава на гурбет — зашива влагалището на благоверната си с конец, така че менстуацията и урината да протичат нормално, но половият акт да е невъзможен. Сигурното си е сигурно и арабите знаят това.

А вие се притеснявате когато ви хванат да мастурбирате.

познатите про-тотипи

Нека поставим на масата всички известни отклонения в половия живот по тези географски ширини и да да видим докъде водят те.

Така в смисъла на 4 те норми от началото се оказва примерно че

определено петингът е ненормален.

Петингът (опипването, натискането, отъркването) е широко прилаган от нашите деди и прадеди. Той е бил осъждан строго от църква, родители и патриархалното общество. Ненормален е, когато не води до никъде, и това нанася непреодолими психически смущения, особено у мъжа, което противоречи на третата норма — всички трябва да са доволни. В днешно време най-ненормален е онзи едностранен петинг, който засукани старчета прилагат примерно на обществени места — търкат се по автобусите в по-разголените девойки! Противоречието с нормите идва от там, че в петинга участват обикновено двама или трима, а в автобуса петингуващият е сам — другите не са осведомени за неговото удоволствие, и така са лишени от неотменното гражданско право да обмислят добре участието си.

Кой всъщност в днешно време се нуждае от петинг ?! Няма по страшно наказание да оставиш съвременния човек (да не говорим за жените) на тази пенсионерска диета — петинг, хляб и кисело мляко! Представяте ли си великата мъка на Ан Никол Смит, ако я вържете в празна стая и я измъчвате на порции — три пъти на ден петинг след ядене?! Тя ще се побърка. Просто петингът е ненормален и мъчителен прототип на истинско усещане и дори да е начална спирка към Необикновения Оргазъм, така или иначе вече никой не слиза на нея.

Затова пък ако се спрем на полюцията, ще видим че тя не само е ненормална, а си е жива социална болест,

полюцията е нещастие!

Древните евреи са смятали полюцията за грях и са я наказвали с… полово въздържание. Но евреите не са виновни за това (поне за това) — те са усетили, че полюцията без да е страшна, е ненормална — половото въздържане във всичките му аспекти е причина за такива обществени събития като Кръстоносните походи, Светата Инквизиция, ВОСР, Втората Световна война, конференцията в Ялта, ислямския Джихад и др. Ако Хитлер и Торквемада се познаваха и се чувстваха приятно във житейската си позиция на обикновени педали, нямаше да им дойде полюционната идея да си създават врагове и да ги горят по модерни и недотам модерни способи. Забелязали ли, сте че в историята няма женски еквивалент на Хитлер — жените знаят как да избегнат полюцията. Полюцията не е прототип на полов живот.

Никой не може да излекува полюцията като явление, освен ако самият засегнат човек да се вземе в ръце и не си изгради собствена философия.

мастурбацията е най-лесната философия

но и тя както всички сексуални действия е многократно осъждана и забранявана. Историята помни опитите на доктор Вайнхолд (към 1820 г), който опломбирал препуциума на онанистите със сребърна тел. Вестник „Домашен лекар“ от началото на века пише: „Онанистът може в края на краищата да заболее от душевно страдание, вследствие на което да падне по ниско от животно…, немалко от тези нещастници завършват в лудницата или със самоубийство.“

В днешно време самозадоволяването е обществена тайна, не е обявено за порок, но се крие като срамотно и недостойно. Особено интересно се интерпретира самозадоволяването от балканско-мачистката гледна точка — „не мога да си призная че го правя сам, защото така ще се разбере истината. А тя е: «повечето жени не ми пускат…»“ Което идва да покаже, че мастурбацията е заместител и лош прототип на полов живот. Просто тя не е всичко.

Но да поговорим вече за колективните спортове — орално-гениталната любов или

(т.нар. „френска“ или „клинтънова“)

Чудесното френско отношение един към друг е добър повод за запознанства. Френската любов е прототип на социалното начало в секса, на подчинение, власт и дори принуда. Тя никога не се прави по равно. Предполага се, че жената е принуждавана по често от мъжа на такива действия. Най-любопитно е решението, което се взима преди въпросното свещенодействие. Да му направя или да не му направя? Как жените правят своя морален избор — на един свирка, другиму с ножа по глава? Жената си остава неразгадана тайна.

Идеологът на социалистическата сексология Зигфрид Шнабл пише нещо любопитно — „и най-любящата жена не би приела еякулацията да бъде извършена по този начин“. Шнабл не е прав — в балканския вариант на френската любов всичко се прави от-до и където му е мястото. Френската любов е чудесен прототип, но не е цялата истина.

фетишизмът е вълшебство

на португалски език. Обичта към Обувката дадена по горе за пример при рушенето на нормите не е всичко. Фетишистът е ултра авантюрист, той поема ужасяващи рискове с ясното съзнание за собствения си Необикновен Оргазъм. Ще ви бъде ли лесно да ставате като крадец в четири сутринта, да пълзите като Джеймс Бонд по ръба на балкона, да бъдете спец по обевреждането на СОТ уредби, само и само да се сдобиете с новия, малко носен слип на съседката (или, защо не — съседа). Фетишистите не крадат ново бельо и нямат желание да спят с новите модели обувки от рекламата. Те търсят посредникът-предмет, защото само и единствено той ще бъде добър към тях. Фетишистите са тихи и прикрити хора, не пречат никому, когато не прекаляват, за техните действия обикновено е виновен вятърът. В едно съвършено общество съседката сама ще донася бикините си на нашия човек, спестявайки му неудобството и риска при неговите желания.

Вътре във фетиша, предполагам, кипи живот и страст. Но отвън — това е тихият прототип.

ексхибиционизмът е обидна работа

как е възможно зрял човек да изскача от храстите по шлифер и отдолоу — гол?! Да зъзне и мръзне в кал и студ, жега и пот, само и само да си покаже атрибутите и после бързо да бяга, да бяга! Ами ако никой не мине?! Това е голямата трагедия на ексхибициониста — можеш да чакаш много дълго и накрая да се откажеш. Ексхибиционистът не иска полов контакт, той иска да го видите, да му се възхитите и… да не ви пусне. Удоволствие единствено му доставя пищенето и присторените ужасени погледи. Направето го заради него. На него му стига тая награда някой да се притесни. Ексхи-кибиченето гол в парка дава своите плодове след трудна и продължителна мъка. В Съвършеното Общество ексх–кибикът ще бъде гледан внимателно какво показва и ще му се казва направо — „не е достатъчно пич, не е достатъчно“. Този прототип на полов живот винаги се свързва със страшния чичко и Големия Изнасилвач — той обаче си остава обидния прототип защото е твърде егоистичен — ексибиционистът никога няма да ти предложи секс.

воаьорството е обратна работа!

Обратна на ексибиционизма. То е единственото узаконено средство на полово извращение. Днес вече не говорим за хотелиерката, която реди леглата на клиентите си така, че да може да вижда през специалния отвор в стената. Днес воаьорите са милионите и милиони тв зрители, които независимо дали гледат TV1000 след полунощ или „Войната на таралежите“ те очакват своята доза пикантност, искат да гледат секс („ама не хард, а така нещо, еротика, нали…“) и най-вече искат да знаят от какво са петната върху чаршафите на Алисия Гуардиола (Вдовицата в бяло). Това е перфектното обществено споразумение — за да гледаш секс не е нужно да притесняваш някого — просто си пусни телевизора — там се чукат що годе винаги на първата трета на филма и винаги се правят, че не те забелязват. Обратното щеше да бъде страшно — представяте ли си от порно филма по Канал + да изскочи една лелка и да ви размаха пръст, крещейки че знае какво правите в този момент!? Ще бъде нещо като „порно-филм на ужасите“ — един нов жанр.

Това беше узаконения прототип. Следват прототипите извадени от Наказателния Кодекс.

садизмът е въпрос на договорка

Нито един садист няма да бъде опандизен, ако партньорите му го разбират и го приемат насериозно. За незнаещите садист означава изнасилвач или просто лош характер. Да си садист обаче извън криминалния контекст в модерните времена е въпрос на игра и „колко ще си платиш, за да бъдем лоши към тебе“. Значи — не може едно извращение да бъде подсъдно, щом в реномираните публични домове (в София, после и в други градове) се предлага скъпият специалитет наречен „Строга господарка“. От него най-често се възползват властимащи, примерно прокурори и съдии. Това е лесно обяснимо, щото върху властимащите рефлектира липсата на власт върху самите тях — те търсят някой да ги подчини. Строгата господарка ги подчинява, побийва ги, казва им как не са слушкали и какво ще им направи с тази ръкавица от кламери, кабърчета и телбод… Така садизмът си остава скритият и забранен обществен прототип… На следващия ден същите прокурори отиват в съда и искат десет годишна присъда за един садист — той, представете си, набил жена си щото не му пуснала. Изверг.

мазохизмът е въпрос на приятелско отношение

Приятел в нужда се познава — и въпреки това браковете между садисти и мазохисти не се задържат дълго — феномен почти като груповите самоубийства на китовете. Ако някой на улицата ви помоли да го набиете, вие едва ли ще се съгласите. Неприятно е, някак. Първо човек не може да е сигурен, че ще попадне точно на мазохист, а не на хитър садист търсещ повод да ви пребие. Интересно е, че мазохистът не може да бъде съден за полово престъпление — все едно самоубиецът да бъде наказван за убийство. Тази форма на полов живот си остава най-търсения и неясен прототип. Просто в човека дълбоко е закрепено желанието да бъдат лоши към него — това го кара да си мисли, че е прав за повечето неща от живота.

педофилията е забранена. честно.

В Тайланд нараства търсенето на 12–13 годишни момичета. Причината е, че секс-туристите се грижат за своето здраве — страх ги е от СПИН, търсят недокоснати и девствени деца и се ръсят здраво. В Белгия има мемориал на жертвите на Дютру. В СССР масовият убиец Чикатило само преди десетина години изнасилваше наред и убиваше, а по младите жертви — изяждаше. Когато става дума за педофилия Обществото се превръща в озъбено свирепо куче и слага тези примери на масата. Обществото е в правото си. Винаги обаче този прототип ще бъде свързан за мен със сър Джереми Айрънс, неговият Хумберт Хумберт и тяхната Лолита. Обществото може да е в правото си, но самото то налага сексуалното присъствие на ученички, невинни девици, напъпили красавици и чисти девственици — погледнете коя да е що годе сносна реклама на шампоани и ще разберете какво имам впредвид.

геронтофилията е обществен проблем.честно.

Когато професор по езикознание (на 57 г.) спи със своя студентка (19 г.) това извращение ли е или спонтанно възникнала обща любов към езикознанието? Остаряващата нация не дава много възможности — старците са навсякъде и за да пробие студентката (19 г.) в живота, се налага да пусне тук и там. Нека не разглеждаме като пример изродите, които изнасилват бабичка, за да й вземат пенсията — с тях се занимава полицията. Гледаме обратния пример — как заради социалното ниво на по-възрастния, нашият абсолютно начинаещ в живота се подчинява сексуално и без да ще се превръща в геронтофил. Примерите са хиляди и всичките — скрити. Млада жена търси работа, актриса търси роля, провинциално момче търси какво да е в големия град — всички те търсейки социалната си ниша попадат на любезни и чистички старчета (и баби, да) които обещават всьо и вся. Ако някой предпочита опитни мъже на по 60–70 години — свободата е негова. Най-лесно ще ги намери на опашката за пенсии. Но не по театрите, светския живот, не в телевизията и в клубовете по политически интереси. Геронтофилията е лош прототип, в него няма много любов — не за друго, а защото е изтъкан от социални, комерсиални и меркантилни подбуди.

копрофагия, зоофилия, пиромания, клептомания

Какъв купон — тези четиримата на едно място! От тях обществено опасен е само пироманът — в Съвършеното Общество на него ще му предложат една стая от азбестови стени и ще му дадат да си играе с кибрит. И четиримата съществуват някъде около вас, може вие да сте един от тях, но да не сте го осъзнали още. Те съществуват, но никой няма да го разбере, защото те са тихи, не натрапват своето отклонение към Необикновения Оргазъм и не ви го препоръчват чрез брошури в пощенската кутия, реклама по кабела и на партийни събрания. Те могат и без вас. А вие за тях — по-добре да не знаете.

трансвестизъм — краят на карнавала

Само преди броени години човек можеше да се облече в женски дрехи и да бъде забавен, весел и невинно откачен. Днес за истинския мъжкар това е „сакън работа“. Да си трансвестит вече е достойна професия по клубовете и снобите умират да търсят контакт с тях, за да покажат разкрепостеност или да усетят гъдела на това което им се ще, но си забраняват. В момента текат златните години на трансвестизма, защото засега се броят на пръсти и са обществен феномен. Без тях животът ще е настина по-малко цветен и интересен. Страшното отново не е при тях, а от другата страна — как ги приемат: „…копеле, ский, тоа е облечен кат жина, дай да гу прибийм…“. Защо бе, копелета? Той просто е облечен като жена, вие сте облечени зле — просто хората са различни.

Така стигнахме и до Голямото Отклонение, Ю ТЪРН-ът:

хомосексуализъм — Не стреляйте по пианиста, той е.

Всички гении са педерасти, но не всички педерасти са гении. Това го знаят и самите те. Прототипът е възпяван, описван, хулен, рисуван, убиван, изкореняван, бил е на власт и е бил забраняван, има го на порцеланови фигурки и на фототапети. Те са като евреите — някой ден ще си направят и своя държава. Нищо не може да ги мръдне. А и трябва ли! На балканския мачист те не само че не пречат, но му и помагат, защото биха били жестока конкуренция на интелектуално ниво при завоюването на женски територии. На пуритана и комплексаря те са нужни като слънцето и въздуха за всяко живо същество, защото пуританската чикия няма да е сладка, ако не е яростно отправена срещу голямото зло — обратните. Самото Общество не може да диша без тях, защото целият му отровен дъх ще секне, ако няма кой да бъде обсъждан, оглеждан, коментиран и оценяван — ако ги нямаше обратните като главни герои на Обществения Театър. Ако ги нямаше обратните, същото Това Общество щеше да ги измисли като естествен контрапункт, като култура и субкултура, като формация и малформация.

Не може да не се признае, че те са нежни, приятни хора, с които можеш да си говориш за изкуство, че те са пианистите на Това Общество. Ако свирят добре, на вас няма за какво да ви пука, че свирейки не са си сложили седалката на въртящото се столче. Това наистина е тяхна работа и ако това ги прави по-добри пианисти, вие не можете да направите нищо срещу това. Но някак ви се ще.

Трудно е да им се прости не това, че го правят по различен начин. Трудно е да им се прости, че си го позволяват и имат свободата да са различни. Непростимо е и свойското, фриволното, небрежното поведение тип „знам, че знаеш“. Донякъде ги излага желанието да бъдат изпълнени с финес и изтънченост. Китката, извита на три и петнадесет е, за да ги познаете. Оттам нататък вие се притеснявате повече от това че „той е педараст“, отколкото самият той. Педераст, да. А вие защо се притеснявате?

защо се притеснявате?

Защо скротумът ви настръхва, когато разберете, че някой не е като вас?! Защо спорите за нормално и ненормално? Откъде ви дойде на акъла, че сте нормални след като имаме данни доказващо противното:

Сутринта жена ви си поиска, но на вас не ви стана, после три пъти ви настъпиха, два пъти ви напсуваха, един път ви показаха среден пръст и накрая ядохте баница с лайна от мишки (не знаехте, нали?!)! И най-долния копрофаг не би искал да има такава сутрин — а на вас тя ви е поредната.

Изобщо на кой му пука какво правите в къщата си — можете да отглеждате алигатори и можете да се радвате, когато те се сношават. Можете да обичате пъстървата по съвсем друг начин, не като другите. Можете да се влюбите в робот, направен от цигарени кутии Марлборо и можете да го обичате като брат, а може и не само като брат. Можете да си падате по това чудесно и възбуждащо Нещо, което държите в хладилника си! Можете на никого да не кажете какво е то! И можете никога да не го вадите на бял свят! Щото ако го извадите, ще се размирише!

Наистина светът ще бъде съвършен, когато властващата полова форма на живот разреши на всички останали прототипи да съществуват без проблем. Тогава наистина извратените ще видят развързаните си ръце и ще се чудят какво да ги правят. Чисто ненормалните ще се чувстват като ексхибиционисти на нудистски плаж. Лявото отклонение ще бъде просто пресечка, която едва ли отива на друго място различно от Вашия Необикновен оргазъм и Истинско Удовоствие. В сексуалната утопия, там, където петингът е забранен, полюцията е нещастие и лошо знамение, мастурбацията — философия, фетишизмът — вълшебство, садизмът е на граждаски договор, мазохизмът — между приятели, зоофилите са добри зоолози, а обратните са братя с обратните на обратните (не значи „нормалните“) — там животът ще е песен и дълбока тишина. На митницата на тази утопия ще пише:

„Всеки е свободен да чука каквото си иска, стига да не вдига много шум между 14 и 16 часа.“

Лично аз бих бил турист в такава държава.

Благодаря, че ме прочетохте. Много благодаря, беше страхотно. Аз свърших. Повярвайте — за мен беше Истинско Удоволствие. Нека го направим още един път, да опитаме нещо друго, а…

6. Животинският секс

Първа среща на погледите. Запознанство. Разсмиване. Очарование. Случайно докосване. Първи целувки. Предложение за края на вечерта. Тя приема. Таксиметровият апарат брои покачването на тестостерона и естрогена в мозъците им. Отиват на топло. Тя се съблича. Нищо особено — красива слаба жена с малки цици и изрязани бикини. На бикините й пише нещо, което е трудно да прочетеш в тъмното и без очила. Пише на английски: „другият ми любовник е звяр!“

Онова, което не знаете

за нея е, че тя наистина го прави. Тя чука едно животно и това животно не сте вие, макар близките често да ви наричат така. След адски много време разбирате, че това е нейният огромен мъжки английски дог. Нежностите, които тя и нейният дог си разменят — тези нежности никой никога няма да види и никой никога няма да разбере и коментира. Тези нежности и отношения винаги остават в графата на „Онова, Което Не Знаете“.

Това, че вие не знаете за него, не е причина сексът със животни да не съществува.

Това че вие не искате да знаете за него, е още една причина той да съществува.

В момента , в който изразът

„да си лягаш с кокошките“

престане да носи преносния си смисъл, а абсолютно точно назовава сексуалните предпочтания на индивида — тогава идва времето на голямото премълчаване. Голямото премълчаване, в което мълчат и човека, и кокошката. В момента в Белгия се водят три дела във всяко едно от които има по две обвинения: за педофилия и содомия (секс със животни). По обвиненията в содомия няма да бъдат изтърпявани наказания защото кравите, овцете и козите не са субект на гражданското право и не могат да се явят в съда, за да свидетелстват, че са били изнасилени. Или обратното — да докажат доброволността на сексуалното начинание.

Така поставен, проблемът с правата на животните добива много по голямо значение, отколкото проблемите, които се опитват да разрешат природозащитници и вегетарианци. Те казват: „Обичайте животните — не ги яжте!“

А би трябвало първата фаза на тяхното послание да бъде „Обичайте животните — не ги чукайте!“

любовта към животните.

Тя е нещо особено и непонятно. Малките животни винаги предизвикват умиление и радост. Независимо колко са красиви, обаче — след като пораснат, единственото атавистично желание на нормалния индивид е да ги изрита силно, за да не се пречкат наоколо. Пък и да се разбере все пак кой командва. Градският човек например радко изпитва привличане към домашни животни, защото отношението му към тях е смесено със страх и любопитство — как е възможно да съществува такова творение като овцата например. Затова пък градският човек изпитва привъзаност към опитомените нефункционални любимци като кучето, котката и някой видове птици и риби.

Затова условно предпочитанията към животните се делят на два типа — рустикални и урбанистични, селски и градски.

внимание: следващите текстове и описания съдържат в себе си сцени от противоестествен тип. Тяхната истинност е недоказуема поради обясними причини: неналичието на фактологическа информация за секса със животни.

Селският начин на живот е лишен от развлечения, пълен е с трудности и скука. Може би заради това във всяко село се разказва почти една и съща история —

Историята за любимата овца.

Млад човек от пограничните села се жени щастливо за момиче, което не познава добре. През първата брачна нощ нещата не потръгнали, но булката не се притеснила — поради неосведоменост и липса на полова култура. Историята разказва, че на разсъмване тя се разбудила. Видяла, че мъжа й го няма в кревата, и излязла „повънка“ да го търси. Заварила го да лежи отмалял и с топъл блясък в очите при любимата му овца, за която се разбрало, че той има връзка с нея от много отдавна.

В тази история нездравото любопитство на нормалния хомо- и хетеросексуален човек задава няколко въпроса.

1. Дали овцата е прост заместител на неудовлетворените с жена мъжки желания или е предпочитание от личен характер?

2. Какво ли чувства овцата? (в смисъла на защитата правата на животното: как може да се докаже, че акта е доброволен от нейна страна или това си е чисто изнасилване, в което жертвата няма човешки права, защото е животно)

3. Какво ли е казала законната съпруга — свидетел на тази сцена? (фактически става дума за изневяра, докато юридически тя е недоказуема, поради факта, че третият участник в любовния триъгълник е абсолютно безсловесен свидетел)

Истината за селскостопанския секс е ужасна — наистина много хора на село по цял свят в ясно съзнание употребяват домашните животни със сексуална цел. Този секс не може да бъде дискутиран, поради една елементрна причина — той е толкова срамен, ненормален, върши се в адска самота , че дори хората, които го практикуват го отричат (докато другите сексуални отклонения се имат за очарователни изключения). И когато този вид секс стане достояние на общественото внимание — зоофилът е завинаги изолиран и отхвърлен като индивид от обществото. А единственото, което му остава е да завърши земния си път в малка ферма за мляко, месо и субпродукти.

Ако се съди за предпочитанията на зоофилите те обръщат най-голямо внимание на дребния рогат добитък — кози и овце. Това е и класическия литературен образ на любителя на животните — сещате ли се за великия радичков образ Анани, който общувал с добитъка и хванал травиняци (кърлежи)?

Предполага се, че дребният рогат добитък е по лесен за убеждаване, по лесно се управлява и манипулира. Морфологично малките животни явно са за предпочитане и поради причината, че кравите и кобилите не са ергономични и удобни за човешките параметри.

Проблемът при селкостопанските птици е неразрешим — физиологията на птиците и човека не може да съвпадне по никакъв начин. Затова и лягането с кокошките си остава една неприятна шега и непостижима мечта на птицелюбите.

Последният въпрос, който се налага да си зададем в отношението си към зоофилите е изключително труден. Предполага се, че обикновено животните, „който стават“ са от най-добрата порода, в разцвета на силите си и оттам — те са и най-подходящи и за добив на месо. Погледнато от тази гледна точка зоофилите са и хладнокръвни убийци на любимите си същества — с един замах те се лишават от единствения свидетел на техните ненормални предпочитания. А след това го изяждат, с което унищожават всякакви улики и спомени за сексуалния акт.

Ето какво са зоофилите — те са и убийци, и смразяващи кръвта квази-канибали. Защото ако е разбираемо да обичаш една овца, вече на върха на цинизма тип безотпадъчна технология е другото: да я изядеш или да я затвориш в буркани.

Женски истории с коне

В онази част на мъжката сексуална фантастика, където вирее и нервно обикаля Вечно Незадоволената Жена се разказва историята за жребеца и блондинката.

В дома на изключително богат мъж живее русата му жена, която като всички богати и зависими жени са нервни, капризни, незадоволими и леко оглупели поради липсата на финансови ограничения. Разбира се, такава жена страда от две неща — лека форма на нимфомания и тежка на любов към конете. Грижейки се за тях, като всяка жена тя започнала да предявява предпочитания към скъпия арабски жребец (името му се пази в тайна). Нежните докосвания при разресване и мирисът на парфюм и феромони по ненормален за конете начин са стимулирали мъжкото начало у него. И русокосата буржоазка забелязала, че жребецът й често се възбужда от нея. Един ден бясна на мъжа си, любовника си и мъжкото скудоумие на този свят, тя се осмелила да експериментира и започнала да докосва конските гениталии, които имали върху нея само едно отражение : страх, примесен с уважение. А страхът, примесен с уважение е около 77% от всяка любов — което и довело до сложен в самото си протичане квазисексуален акт. В него конят, изтръпнал, не смеел да мръдне. А русокосата жена по жалък и недостоен за мъжете начин се опитала да свърши търкайки се в мащабното оръдие на сексуалния конски труд. По думите на нейния градинар (винаги има свидетел градинар в такива истории) тя направо се наебала с арабския жребец на мъжа си. Което фактически е невъзможно отново поради несъвпадението в ергономията на първичните полови белези у човешката жена и мъжкия кон.

Легендите за коне и жени реално се подхранват най-вече от мъжете и самите жени. Досега не е известен случай, в който арабски жребец да се е хвалил за каквото и да е.

Несправедливостта в случая е, че когато жената употреби за своите съмнителни сексуални цели животно, това изключва акта на насилие върху самото животно. Просто се приема, че конят, щом е бил възбуден — значи е бил съгласен. Докато в релацията „мъж-овца“, всички радетели за правата на животните скачат и веднага твърдят че това е насилие над двукопитното. А би трябвало тези отношения да се разграничат и оценят умно и обективно от природозащитниците и вегетарианците. Но какво да се прави — така е винаги — докато вегетарианците се наумуват — зоофилите се налудуват.

Градският анимален сексуален живот

В града, ако човек търси да изчука що годе сносно куче, винаги може да го намери по градинките и парковете. Самите кучета са изключителни сексуални маниаци и досадни нахалници. Винаги съм се възмущавал от умилението, което предизвикват разгонените пудели у бабичките, и то при ситуация, която е извратена до немай къде — пуделите обикновено се опитват с невероятна страст да изчукат обувките на мирните граждани по градинските пейки. Ако не сте го знаели, вече трябва да ви е кофти — когато кучетата обгръщат краката ви и се тресат с леки пъшкания и оплезени езици — това не е желание за разходка. Това е любов в онзи смисъл, за който става дума в разговорите за кучки.

Секс с кучета и котки е и невинното почесване, попипване и търкане на домашния любимец. Познавам едно прекрасно момиче, което лично самозадоволява домашния си кокер-шпаньол — едно заради хигиената, друго може би от ревност. За да не ходи кокера по женски кучета или както е справедливо да ги наречем — кучешки жени. Сексуалната симбиоза „момиче — кокер“ е неосъзната, непредумишлена и непредубедена — те правят всичко това като част от превеликата игра на господарка и домашен любимец. Те не могат да бъдат коментирани и осъждани от когото и да било.

Друг е случаят, обаче, с насилието върху животно. В мъжките затвори у нас от поколение на поколение се предава един гнусен „пиниз“. Това е начинът, в който поради липса на жена, затворникът получава удовлетворение от малко коте. Това, което си мислите в момента е по-малко отвратително от истината — затворниците заливат пенисите си с мляко и карат малкото коте да смуче от тях. За целта предварително всичките му зъби се избиват. Това обрича бъдещата котка на сигурна, бавна и мъчителна смърт. Смърт от глад.

Ако в списъка на „онези неща, които не знаем“ това вече ви идва много — можете да го забравите. Никога не съм бил защитник или любител на животните. Смятам лично, че Бриджит Бардо започна да защитава животните едва когато навлезе в климактериума и забогатя до степен отвъд филантропията. Но отношението към животните е лакмус за лицемерието на всяко едно общество. У нас да обичаме животните означава или да не ги ядем, или да ги оставим да се чукат колкото си искат. Или да бъдем като онзи ветеринар, който час по час бъркал под опашката на кравата с оправданието, че си е загубил вътре часовника.

А както и всичко останало — нещата в любовта към животните не са еднозначни.

Връзката между човека и животното има хиляди измерения и варианти — от безконтролното плодене на уличните псета, през необяснимата и неконтролируема възбуда на освирепял зоофил, до избиването на животни по време на лов.

В тия сложни отношения между хората и животните единственото, което ни остава е да завършим оптимистично и позитивно. Просто е хубаво животинския секс да си остане метафора. Не за друго, ами надписите по бикините, ако се разчетат буквално, могат да създадат проблеми и недоразумения. Просто ползвайте животните по предназначение.

Задушено, не задушевно.

7. ЦИЦЕОН

Ура! Пост-модерното Общество най-сетне успя да дефинира всьо и вся! По-горната дефиниция за женски полов орган е върховното постижение на прогреса и знанието как стоят нещата на този свят. Също така донякъде това е и желанието на учените да облагородят представата на хората за обикновената путка.

Обаче между хилядите дефинирани понятия със сексуално, икономическо, политическо и философско значение дори татко Фройд не е успял да даде добро определение на едно тривиално човешко (мъжко) желание. Желанието да накараш двата бели гълъба да настръхнат, да бръкнеш в моминска пазва или както казват децата: да цомбиш женки.

Циците! Циците!

Ах, ангели са те! Големите или малки образувания мастна тъкан върху гръдния кош на жените са върховото постижение на хуманоидната програма: каквито и да са едни цици (освен ако не са нарязани на тънко) на мъжа му се ще да ги пипне. Ще му се да ги пипне, па макар и с научна цел. Ако мъжете решат да анализират поведението си — нека просто една сутрин се събудят и да се самонаблюдават. Ами първата работа на мъжа сутрин е да хване жената до себе си за циците! Може би прави това, за да може да я обърне към себе си по-лесно и да види с кого е спал снощи? Може би го прави случайно, само защото няма къде да си сложи ръцете? Може би това е обикновената сексуална Сутрешна Учтивост (СУ)? Не, това е импулс. Импулс предизвикан не само от проста инженерна ергономия. Дотолкова цицеалният магнетизъм е силен, че дори учените, замаяни от него, още не са успели да го дефинират.

за мъжете и циците

Основното желание на мъжете към циците е да ги стискат, след като им се нагледат. Тъпо е, обаче е точно така. Жените рядко изпитват подобно желание и си струва да съжаляват за това. Когато обаче един мъж стане близък с една жена, тя подсъзнателно прехвърля желанието за стискане върху неговите пъпки и черни точки. Ако надмогнете отвращението си по най-суров начин ще отбележите, че приликата на някои циреи, с някои видове малки цици е поразителна. За големите цици пък да не говорим — винаги, когато се е налагало да стискам големи цици ме е било страх да не се пукнат и от тях да не потече гной.

Въпреки това мъжете са луди по циците. Колкото и да обясняваме, че това е първичното желание на мъжа да бозае — за всеки е ясно, че то не е всичко. Рационално погледнато функцията на циците при сексуален акт е нищожна — те не са направени да бъдат обладавани както повечето части на женското тяло. Ако някои иска да спори — нека знае, че за акробатичните турски изпълнения в порнофилмите се наемат специални каскадьори.

Циците явно имат друга функция. Те са морфологичен белег у жената, хормоналната тояга, която тя държи в ръцете си. И с която перфектно манипулира мъжкото съзнание. Просто ако една жени има хубави цици, тя трябва ди ги постави на линията на погледа на мъжа и леко да ги движи. Така, по този способ тя може да отведе мъжа където си поиска, стига да не го разсейва и да му досажда с други неща освен с циците си.

Така е — покажи на един интелегентен мъж вагина — и той ще се обиди. „Аз да не съм за една вагина!“ — ще каже интелигентния мъж. Но точно тази му реплика води до едно златно Женско Правило (ЖП):

Мъжът никога не е за една вагина. Обаче за две цици е готов на всичко.

Въобще — носете си новите цици, момичета.

за хомосексуалистите и циците

Всеки нормален хомосексуалист тайно съжалява, че неговия приятел няма цици. Но той лесно се примирява с това. Там е и разликата между нормалните хетеросексуални и нормалните хомосексуални мъже. Просто педалите разполагат с две нормални мозъчни полукълба в черепа си, докато на повечето обикновени мъже мозъчните цицекълба в главите им пречат на мисленето.

Хомосексуалистите винаги са се възхищавали от женската красота. Те ценят циците като неясен обект на желанието. Те се възхищават от това творение на Създателя, както се възхищават на художника-кубист, решил до премине към по-овални форми. Финесът и красотата на хомосексуалните отношения донякъде бива смущаван от грубото нахълтване на жени и цици в техния свят. Но хомосексуалистите са изключително адаптивни и под плясъка на хилядите чифтове женски млечни жлези — те няма да се изнервят. А напротив — ще изтанцуват още едно скерцо и ще се приберат в гримьорните си.

А животът наистина е жесток към тях. Жесток като виц — прибира се детенцето в къщи и пита:

— Вече съм на 16 години! Мога ли да нося сутиен?!

— Не! — отсича нежно майката — мисля, че за теб, Гошенце, още е рано!

Може би тези дни съвършеният сексуален обект изглежда като малка пластика на неизвестен художник, където върху идеалният женски торс не е поставена женска глава, а еректирал красив гръцки фалос. В стремежа на този фалос към небето и в желанието на обикновения мъж да докосне монументалността на циците се изразява цялата унисекс-философия на следващия век. Нейният лозунг е прост: „Дръж хуя за циците и не преставай да гледаш напред!“

за класификациите и циците

Семплираните периодични издания са пълни с картинки и описания на цици. Обикновено циците се представят като :

„големи“ (Доли Партън),

„нескромни“ (Памела Андерсън),

тип „отдавна непоругавани“ (Адриана Скленарикова преди да се ожени за Карембьо),

тип „дълги“ (дует Ритон),

„къси“ (Росица Кирилова),

„дебели“, „тесни“, „високи“ (Сашка Васева, Глория, Нона Йотова)

От снимките в пресата може да откриете и цици тип:

„дебел депутат“ (фолк певеца Кондьо),

цици като марксизъм (Мадона),

цици като жалейка (Мила Йовович),

цици като обществена пейка (Аня Пенчева), и прочие.

Както и да класифицират циците обаче, съвременните вестникари винаги го правят по пространствен признак. Примерно, ако циците са 2D — веднага ги определят като тип „асансьорни бутони“ или „уши на кокершпаньол“. При 3D циците нещата пак си остават простички — най ценени са тези, които приличат на медицински топки пълни с вода.

Тези класификации са дълбоко погрешни и въпреки, че продават добре вестникарска хартия, те карат читателите да изпаднат в заблуда. И да мразят жените си, защото нямат циците от пред-предпоследната страница на в. „Труд“

Общо взето, ако сте забелязали, медиите носят информация, тревожат ни или ни радват, но като че ли всичко това става някъде в междуцицното пространство по вестниците. Между големи и малки, облечени или голи цици човек все пак успява да прочете последните футболни новини, вестта за увеличаването на цигарите и след жълтата фанелка и обиколката на Франция веднага попада на какво?! На последната гръдна обиколка на фолкзвездата Сливия. (тя има единствените големи цици на този свят, който наистина си струва да престискаш — просто така, като победа на поп-арта над поп-фолка).

Предполага се, че Вестникарския Актуален Цицеон (ВАЦ) е една Своеобразна Класация на Очното Плакнене (извънредно-тиражно-елементарна) (съкратено: СКОП-ител). Преполага се, че това е и налагане на някъкъв критерий за „хубави цици“. Но тази класация е неуспешна и неверна.

Неверна, защото умните хора знаят, че хубавите цици са времево понятие и нямат нищо общо с пространствените мерки. Хубавите цици са от 16 до 29 годишна възраст при всички жени и някои по дебели мъже. Това е.

за индустрията и циците

Ако някой ден животът ми олющи и изрони същността си, аз ще поискам от съдбата да бъда собственик на малко предпирятие за цицехватки и цицедържачи. Защото техническият прогрес се измерва на три части

— от надбедрената превръзка до корсажа

— от корсажа до сутиена

— от сутиена нататък

Забележете, че най-тъмните времена на човечеството са били по времето на корсажа. След освобождаването на циците от банела-решетка започва и промишлената революция. Циците са знаме на прогресивното човечество (спомнете си Дьо Лакроа!). И прогресивното човечество отдавна е превърнало това знаме в индустрия. Няма филм без цици! Няма рекламна кампания без цици! Няма изборна победа без цици (спомнете си мис Протест)! Във всяко обществено начинание, акт и процес, циците са някъде наоколо, избиват в пукнатините на смисъла и се веят набучени на копието. (а за върха на това копие се говори, че там се намира Свободата)

Разбира се, тази индустрия е профанизирана и зле организирана. Сутиенът се е превърнал в алегорията на Пост-Модерното Общество — той е нещо красиво и скъпо, нещо към което се стремиш, за да свалиш, налигавиш, намачкаш и захвърлиш в тъмното. Сутиенът обаче остава да свети в съзнанието на мъжете, защото той е и символът, който твърди, че Нещата не са такива, Каквито Изглеждат Със Сутиен. И че Сутиенът е Обществената Цензура, която хората слагат на всяко едно красиво, истинско, нежно и топло нещо, към което се стремят милиони погледи и ръце.

Добре, че е Сутиенът. Ако него го нямаше, ако я нямаше тази ефирна цицеспирачка, този еластичен мамо-ограничител — циците щяха да плъзнат свободно по света и да заемат цялото обществено съзнание. Защото колкото и да не ни се вярва, циците все пак са само едно добро начало в секса. Едно добро начало, което остава да си тежи на мястото и да дава храна и смисъл на поколенията. Най-вече на бъдните поколения. И ако това не е индустрия, здраве му кажи.

за циците и хората.

Хората не могат без циците. Циците са сборна метафора на всичко това, към което си стремим и посягаме с ръка. Като децата към всеки по-обемист предмет. В началото на Великата Обществено-Сексуална Революция (ВОСР) под грохота на Големия Цицепад, в който се къпе пост-модерния свят, има три недефинирани понятия. Това са Обществената вагина, Общественото семе и Общественото зачеване. Някой ден недефинираната Обществена вагина, ще ретранслира Общественото семе по начин, който прилича на Зачеване. И ако от това се роди Нещо, то при всички положения ще трябва да се нахрани с храната на атавистичния модерен Цицеон, от който бозаем и сега.

Всъщност, каквото и да се случва, и както и да го наричаме, сигурното е едно: гърдите на младите момичета ще продължават да бъдат леки и твърди. А момчетата ще ги опипват сякаш нищо никога не се е случвало преди тях.

софия 170199

8. Болни от любов

T.I.R. философия

Мамка му, копелета, може да не ви се вярва, обаче когато стане дума за срамни болести, адът е пълен. Конкретния повод за този медицински материал е някакво вестникарско съобщение, че четири проститутки хванали сифилис от тираджии. Обаче на гърлото. Сифилис на гърлото от тираджии. Ако има нещо, което не искам да ви се случва, то това е сифилис на гърлото ви от тираджии. Всеки плаща по един или друг начин на тъпи путки само и само да си го вкара твърд и да си го извади мек. Но в този медицински случай тираджиите са платили двойно, за да чукат без презерватив. Това е T.I.R.-философия. Не ми е жал за проститутките. Жал ми е за тираджиите. Всеки, който е ползвал проститутка се чувства малко от малко тираджия. И им съчувства. Срещу заплащане мога да измисля на тираджиите 103 по-добри начина да се самоубият в адски мъки. Мога да им конструирам голям макет на джвакащо-отхапваща путка, която да ги сдъвче и изплюе на кървави парчета. Мога да събера с пинсета няколко милиарда гонококи, да ги разредя с вода и да пускам тираджии от високо в тази вода. (всъщност това се случва от само себе си на Мария-Луиза през лятото). Мога да организирам държавен контролен преглед на всички тираджии от страната и когато те надупят стотиците си, строени, космясали ануси — да платя на една русокоса цървулва да им пъха в ректумите свещички с бойни отровни вещества.

Мразя T.I.R. философията.

полово болната нация

Вие се гордеете и се хвалите с прекарания преди години на крак чудесен катар (не на горните дихателни пътища). Винаги започвате разказите си между мъже с гордостта на вашия рецидивиращ трипер. Вие в повечето случай се надлъгвате, защото вие не чукате чак толкова много, че да хванете от този чудесен, мастит рецидивиращ трипер, който разнасят театралите в Пловдив, телевизионните работници и журналистките от Пресгрупата.

Обаче, ако някой ден, не дай боже, вие хванете сифилис или квото и да е, мизерната ви душица ще се скрие веднага в мишата дупка на венерологичния кабинет. И няма да излезе оттам докато не си изпиете Антибиотика. Антибиотикът като дисфункция на Вашия Сифилис вие приемате пер-орално, но това е така само на пръв поглед. Вие приемате Антибиотика като Бог, Цар и Отечество. На Антибиотика вие бихте направили паметник. На този паметник желатиновите капсули ще имат размахани бели криле и ще се усмихват загадъчно.

Ако отидете в диспансера в Овча купел, там на вратата за даване на секрети висят вечните десетина мъже. Те гледат към изгнилия таван и се правят, че броят микроскопичните шупли в жълтия латекс. Чакат вътре лелката, която ще им направи натривка — с ей такъв железен тел, с вързан на единия му край памук, тя ще им бръкне в нежната дупчица на пениса и по уретера ще стигне почти до бъбреците. После лелката ще постави така важния памук в целофанено пликче с „Име:“ и „Есграон:“. Мъжете знаят защо правят това. След седмица с надежда те ще дойдат пак. Те искат да чуят успокояващите думи : „Имате нормална уретрална флора. Следващият!“

Тези думи означават, че във пикочния ви канал, където битува гмеж от малки животни и растенийца са останали само тези, които по принцип си живеят там. Културните наематели. Сиреч в патката ви купона на микроорганизмите продължава. Навлеците са изхвърлени позорно. Вече може да пиете алкохол, газирано и да чукате както преди. Както преди ли, казах?!

кой ви го лепна?!

Ако хванете нещо от приятелката си — просто й хвърлете един бой и я продайте на друг сводник. Ако хванете трипер от ръба на тоалетна чиния, първо хвърлете чинията, после пак набийте приятелката си защото трипер от ръба на тоалетна чиния не се хваща лесно. Направо е невъзможно. Вече не говорим за T. I. R. философията, а за чудесните рискове, пред който вие се изправяте, когато се изпразвате. Винаги когато чукате една жена (респ. мъж) вие се изправяте пред Безобидната Сексуална Погрешност (БСП). Защото всичко в началото започва изключително Безобидно, обаче след седмица се оказва толкова Погрешно, че ви се иска да върнете назад времето. Тогава просто пикаехте по-лесно и ги нямаше тези струпеи около външните ви полови органи — вие си спомняте много добре това. И в този момент трябва да разберете, че Вашият Сифилис на Безобидната Сексуална Погрешност (ВС на БСП) си е лично ваш. И който и да ви го е лепнал, той явно оттук нататък ще остане последния човек, който би искал да спи с вас. Понякога дори и той не иска.

без паника, моля?

Половите болести са толкова много… Те са като стилове в музиката сякаш.

класиката и постмодернизма на едно място:

— гонококция (катар, трипер) — (популярно название: „вече съм голям!“)

— хламидиаза — (популярно название: „гъбички“)

— трихомоназа — (популярно название: „…пак гъбички!“)

— кандидоза — (популярно название: „…не мога да се отърва от тия гъби и тва е!“)

— генитален herpes simplex — (популярно название: „…е, това вече не прилича на гъбички!“)

— сифилис (lues) — (популярно название: „…е, това вече на нищо не прилича!“

— мек шанкър — популярно название: „Боже, какво е това!“)

— ингвинална лимфогрануломатоза — (популярно название: „Не знам какво е това, обаче не ща да умирам млад!“)

— венеричен гранулом — (популярно название: „Еми, ще умра от путка и това си е!“

Класиката и пост-модернизма в тези наименования напомня за гнили човешки части, които още за закрепени за нетолкова изгнили човешки части. И всичко това заради едното ебане — представяш ли си! Следващите редове си ги снимайте и като срещнете тираджия му ги подарете. Защото — повярвайте — от тях тръгва заразата: те чукат проститутка, после чукат дъщерите си, после вие пияни попадате на дъщерите им. Тираджийската дъщеря ще ви помоли да я чукате, защото баща й не е много добър по тази част и вие като състрадателни сексманиаци изпълнявате тяхното желание. И така клиничната картинка на полово-болното общество е пред очите ви. А да хванете тираджийски сифилис просто не може да бъде ваша философия. Струва ми се.

Колкото и да го възвеличаваме, чукането представлява търкане на епидермис в епидермис. За докторите остава ровенето в нечисти и възпалени пубиси. Настоящата студия ще обърне внимание на сифилиса като най-гадната конвенционална болест и като най-важна теза — ако се опазите от сифилис — значи ще се спасите и от другите гадости.

Запознайте се! Тя е бледа, тя е спирохета! Най-честите сифилистари са тези, които не знаят нищо за сифилиса. За тираджията „спирохета“ е термин от фигурното пързаляне. А бледата спирохета е животно, което се движи, мърда и в литературен смисъл се закача като тирбушон за половия ви орган. И то само от допир. Докато вие се чукате и си доставяте удоволстиве бледата спирохета също не изпуска момента със секса и си дели на всеки 33 часа. Бледата спирохета е единственото полово животно, което се предава и с целувка.

Как ще разберете, че бледата гостенка се просмуква във здравия ви дух и тяло? Там, където е портала на бледата гостенка се образува язвичка, която никоя любима жена (респ. мъж) не би докоснала с пръст или език. Епидермисът на това място изглежда като премахнат повърхностно с бръснач. Още подробности — върху сливиците в гърлото ви бледите спирохети си намират компания — купонясват си с обикновената ангина, а в областта на ануса — с вечната притеснена и чувствителни двойка хемороиди.

След седмица порталите се затварят и на тираджията му става гот, че се е отървал толкова лесно. Обаче не е така — купонът на уретралните ви животни тепърва започва и навлиза във втората си фаза. Докторите наистина са весели хора и са нарекли един вид сифилис от втората фаза „вторичен свеж сифилис“. Темпуратура, главоболие , ревматични болки в ставите, изпотяване — въобще симптоми като от много седене пред компютъра и твърде много Интернет-онанизъм. После ви се подуват лимфните възли — бледата гостенка така се кефи на новата си квартира, че вече почва да набръчква килима. Появяват се дискретни или обилни обриви. После и те изчезват. Пак се отървах, казва тираджията и продължава да спи с дъщеря си.

Минали са три години. За три години тираджията чука по три проститутки на седмица, без да броим жена му, която се чука с един негов приятел автомонтьор, който чука една медицинска сестра, която прави свирки на един професор от медицинска академия, за да й издаде той уверение, че сина й е Ограничено годен за военна служба (ОГВС). Професорът пък натиска колежките ви и по грозните от тях му пускат за заверка и шестица. И така — нека приветстваме бледата спирохета — тя е на една путка разстояние от вашата кожена пръчица, на която вие сте решили да обиколите света. Тя е бъдещия Ваш Сифилис на Безобидната Сексуална Погрешност. (ВС на БСП)

През това време сифилистичният тираджия и тираджийския сифилис в него се борят като освирепели животни в третата фаза. на борбата. Един от видовете третичен сифилис докторите са нарекли „гумозен“. Това не е защото кожата ви и вътрешните ви органи леко започват да наподобяват гума. Това е защото от фистулоподобните язви изтича лепкава кръвениста материя с вид на арабска гума. Явно в този момент най-близкото сравнение за един сифилистичен пенис е каучуковото дърво. Нататък вече нищо не може да спре сифилиса. Той става много други болести: примерно третичен сифилис на опорно-двигателната система, третичен сифилис на вътрешните органи, третичен сифилис на сърдечно-съдовата система и третичен сифилис на мозъка.

Всичко това се лекува с тетрациклин в първата фаза. Не звучи страшно. А още по приятно ми стана като разбрах, че бледата спирохета не издържа на обикновен сапунен разтвор. Мийте се, бе момчета и момичета, мийте се!

вие и ВС на БСП

Всеки е свободен да отиде на риба и да хване сифилис.

Докторите веднага ви казват, че докато не се излекувате, трябва да престанете да правите секс, защото е много вредно. Докторите лъжат. Те не са честни копелета, но са прави — те искат да ви уплашат, за да не посеете личната си зараза на още невинни души и полови органи. Малко хора слушат докторите. Иначе половите болести досега да са изчезнали, нали?!

Знаете ли — няма нищо по-весело от това да се излекуваш. Да се излекуваш от каквото и да е. Спомням си песничката на Моливко и Сръчко, след като Моливко в книжката оздравява от тежка бронхопневмония (предполагам, че е било вторичен свеж луес, но това е соцреализъм за деца все пак…). Те пееха:

МОЛИВКО: Доктори, далеч от нас…

СРЪЧКО: …здрав си ти, здрав съм аз! (2 пъти)

Така пеехме и ние с моя другар Кайо, когато бяхме малки и си излекувахме първия катар. Бяхме го хванали от Мирела. Мирелския катар бяха хванали всички, които бяха спали с нея. Само аз го бях хванал без да я чукам. Да се еба в простата глава. Ако в природата има хранителни вериги, то на Созопол има триперни вериги. По веригата на Созопол някъде го лепнах, проклет да е катара, бил той Мирелски или обикновен Созополски. Та ние пеехме същия химн на радостта от Излекуването — точно като Моливко и Сръчко. Обаче с друг текст. Черен текст, посветен на всички, които след нас ще хванат каквото и да е. Текста го измисли Кайо, това е едно от най-добрите стихотворения писани някога на български:

Музиката е тежък ритъмен блус, за да може радостния текст да контра-пунктира с тъжната черна музика измислена отдавна някъде в държавата Катар.

Наистина няма нищо по-весело да се излекуваш.

Не знаете какво сте изпуснали.

софия 270399