егоист

9. Видове

Предполагам че знаете: жените адски много държат да свършат със вас. Един път завинаги…

Сигурно сте забелязали, че всяко лято по морето срещате съвсем различни жени и не знам защо все на една и съща приятна за хормоните възраст. Сигурно сте забелязали, че ви ужасно трудно да се съсредоточите върху един единствен неясен обект на желанието. Сигурно ви е писнало вместо лелеяната жена от последния ви мокър сън, да попадате на маргинални вагинални структури с дефлоративен комплекс. Или казано на български дяволски не желаете да ви се случи да се занимавате с онази женска диагноза наречена vulva hipnotica или казано културно „путка заспала“. Затова:

създайте си система!

Ако някой продължава да мисли, че жената е тайнство, просто уловете минаваща наблизо каква да е жена, отворете я внимателно и му покажете от какво е направена жената — кръв, лимфа и малко парфюм. Жената е като билярдна маса — дори и да не можете да играете както трябва, върху нея може да се наспите добре, както и да си сервирате обяда. Жената е особен вид популация и разновидностите не са повече от седем-осем, като изключим класическите курви и собствената ви жена. Първа в класификацията е

много отворената жена

Можете да я срещнете навсякъде. Неприятното при нея е, че не си заслужава труда. Да общуваш с отворена жена е нещо като да копаеш гроб с лъжица. Рано или късно с изненада разбираш, че тя е като кукла — отдолу няма нищо. Гладка и хлъзгава като ледената пързалка в Лужники, тя е чудесна за лов, но не става за консумация. Или както казва нашият приятел Франсис Скот Фицджералд: „Най страшният пазач стои пред тази врата, зад която няма нищо!“ Много отворената жена е лесна, достъпна и подканваща като трамплин на басейн, пълен с вторични суровини. Дори и да се хвърлите смело, на дъното му ще намерите само няколко комплекса на Електра, голямо количество употребени презервативи и неясно защо огромен брой откъснати от кордата си рибарски куки 5 номер. Втори номер в класификацията е

модерната жена

Все по често срещана, все по-нужна, но нежелана. Модерната жена е като плашило в бостана на съвременния свят, на което мъжете кацат и отлитат, кацат и отлитат… И въобще не им омръзва да го правят. Ако изповядвате мачизма, хванете една модерна жена, одерете я жива и я оставете да съхне на слънце, като подпрете очите й с клечки. Модерната жена омеква в такива случаи и има някъкъв вариант да бъде опитомена, въпреки че останалите мъже ще ви се чудят — както хората се чудят на колекционерите на силно отровни змии. Модерната жена е и модерният бизнесмен-проститутка, героят на нашето време, който освен скука като душевно заболяване, може да ви лепне и тендовагинит на крайниците, защото през цялото време ще трябва да я носите на ръце…Затова пък основно трофеите през този сезон ще дойдат от друг тип жена —

жената тип „страх-от-мизерия“

Във времето на Голямата депресия мачизмът използва едно основно свое оръжие — меркантилността при жените, желанието им за облаги. Мизерията или страхът от мизерията развращават няколкостотин пъти по-добре дори и от разговорите с приятелки, развращават невинното девиче съзнание почти колкото им се иска на мъжете, понякога за съжаление и малко повече. Модерното обществото даде в арсенала на мъжете едни нови средства за лов — например т. нар. автомобили-пичеловки. Бързото забогатяване донесе на някои мъже огромни и незаслужени успехи сред жените, както и ред кожно-венерически открития в медицинската наука. Жената страхуваща се да не остане долу в обществената йерархия е опасно животно, способно да ви изпие и малкия мозък по каналния ред, само и само вие да имате нещо общо с нея, както и тя с вашия лукс, колкото и съмнителен да е той. Ако мъжът не разполага под ръка дори и с най-малкия намек за лукс покрай себе си, единственото което му остава е да се представи за ексцентричен кредитен мултимилионер, който е тръгнал на автостоп. Но не защото няма пари, а за да усети отново сладостта на живота. Повярвайте, това върши много по-добра работа отколкото мерцедесът кабрио-пичелов.

жената сноб

И Господ не може да ви помогне ако объркате ядливата жена тип „страх-от-мизерия“ с жилавата жена сноб. Жените сноби спят най-малко със зам. шефове на комисията по селско стопанство в Парламента! Не дай си Боже да й споменете нещо за Достоевски или да объркате името на онзи педал Шпенглер… Тя ще ви размаже, ще ви разнищи във всички области на човешкото познание. След като се издъните едиственият ви шанс при нея е да се кастрирате и да станете приятелки. Има само едно слабо място. Тя не знае нищо за себе си. Вашият шанс е да й обясните как работи половата й система и с любезни графики да установите заедно местоположението на клитора при жената.

жената хипи

Легендите, че жената хипи не се къпе, често не са верни. Ако се опитате, обаче, да уловите жена хипи, това е все едно да отстрелвате домашен добитък. Този тип жени ще продължат да виреят най-добре през лятото и да са на мода въпреки девалвацията на човешките ценности и статистически доказаната де-вулвация при жените. Тази жена е мехлем за душевни и прободни рани, тя прибира при себе си слепи котета, куци прасенца, мъртви рибки, прочие флора и фауна включително и малки животни от рода на трихомоните и хламидиите. Защо да не се отнесе добре и с вас…

жената бартер

Ако има една единствена аксиома важаща за всички жени освен класическите курви, тя е че в една или друга степен жените правят всичко в живота си на бартер. Жената бартер е универсална почти колкото рендето Вьорнер, пък и често се държи като него. Жената бартер е култовата жена в края на века — ако е издигната и духовно, тя бартерира например държанието си в кревата с вашето отношение към нея. Ако вие сте внимателен, ако я уважавате, ако я признаете за индивидуалност, тя ще направи за вас всичко, което и всички останали жени могат да ви направят. Жената бартер трябва да бъде държана в мрак и неведение относно истинската ви същност и това кого си представяте когато лежите върху нея, защото тя мечтае само за едно — освен бартер да има някой ден и капаро. Сиреч както казва народа — който много бартерира, рано или късно го капарират.

чуждата жена

Който и ловен сезон да дойде — пак ще вървят най-много чуждите жени. От великолепните екземпляри до мършата в стадото на жените нищо не създава тръпка повече от чуждата жена. Огромният парадокс, че тези уж „чужди“ жени понякога изявяват неимоверно силно желание да си станете близки, въпреки че вие сте човек на честта и бихте го направили само ако мъжът й ви е много добър приятел. Хубаво е, когато го правите, да сте излезли от рекламата на марка уреди за бодибилдинг. Защото чуждата жена е като вратовръзката — може да е красива, но на нея при силно желание можеш да се обесиш. Ако случайно ви уловят внимавайте да не изчезнете по време на акция като последния екшън-герой или както го наричат на български последния глупак. И се дръжте достойно — това, че някой носи рога и ви гледа лошо не означава че е благороден елен и има запазено място в Червената книга. Означава, че трябва да бягате бързо. Много бързо и с достойнство.

истинската жена

От разказите на бракониери и пияни очевидци в бранша научно е доказано че истинската жена съществува, както е доказано съществуването на чудовището от Лох Нес, Снежният човек Йети и всички извънземни форми на живот. Дори някои са успели да я заснемат гола. Тя била чудесна на вид, нежна на пипане, сладникава на вкус и опияняваща при употреба. Ако това което се разправя за нея е верно, то тя прилича на мечтаната бутилка маркова водка без разредител, която всеки истински мъж вечно търси и носи със себе си през целия сезон.

Сезонът е открит, господа! Но не забравяйте — и този сезон ще мине. И когато през дългите зимни вечери, слушайки как снегът тихо затрупва света вие може да седнете пред камината си, а над нея да висят главите на няколко чудесни женски екземпляра, които сте отстрелял съвсем сам или с приятели. Докато пушите лулата си и лъскате добрата си стара пушка — спомнете си за добрия стар Шекспир. Той казваше — всеки свършва добре, когато плаща добре. Смятам че той е имал впредвид, че каквото и да отстреляте, преди да вдигнете пушката си наистина трябва да си платите. Понякога с нерви, понякога с лъжи, понякога с подаръци, но най-често — в брой.

p.s. И никога не забравяйте за гумения предпазител на пушката.

110697

10. АБОРТЪТили Мъртвите копелета на удоволствието

Abortive (англ.): роден преждевременно, неуспешен, несполучлив, безплоден

Ако сте красиво момиче и някой ден се запитате коя е онази болест от която ви се повръща, не ви идва мензиса и сутрин ви се вие свят — докторът ще ви каже: „Честито!“. Докато вие се чудите коя е тази болест наречена „честито“ (може би някаква нова, непозната и много венерическа), гадният доктор пояснява, че сте бременна и кога ще е сватбата.

А ТАКА!

Красивото момиче дори не си спомня как, къде и с кого (майка му стара!) се е получила таз работа. Мама и татко не знаят с кого спи красивата им дъщеря, но най-страшното е наистина ако и красивото момиче не знае с кого точно спи. След кратки криминогенни разследвания виновникът е разкрит с помоща на календарче и спомените на няколко приятелки. Покрай чудесната сцена „Бременна съм… от теб, май…“ се разбира че той (виновникът) е абсолютен мухъл и въобще не бива да участва във красивата медицинска трагедия, наречена аборт. Въобще не коментирам че той иска „да остане свободен и не е готов и прочие…“. Просто „абсолютен мухъл“! Всъщност и най-готиният пич хваща плесен в такава ситуация.

В един момент за единствен виновник, подсъдим и съгрешил на сцената се появява

НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО ЕМБРИОНЪТ

Зиготеното човече в момичешката утроба още не е решило какъв пол да си избере, не е уверено въобще дали да се родиш е правилното решение и вече се намира някой да му създава проблеми. Заговорът срещу Негово величество ембриона е една от най-големите модерни студени войни на ХХ век — в него участват Религията, Технологиите, няколко Харти за правата на човека плюс две армии философстващи полуидиоти които спорят „за“ и „против“ медицинската трагедия „аборт“. Проблемът идва когато Големият кеф от Голямото чукане се превърне в серозен, намръщен и недоволен ембрион. Тогава идва времето на Типичната женска философия, намерила подкрепа в модерното общество : „Защо да раждам копеле, когато мога да убия човек?!“ Така бъдещото „копеле“, бъдещото дете без баща въобще не се ражда. Негово величество Ембрионът се превръща от бъдещо копеле (жертва на обществото) в настоящо мъртво копеле, жертва на удоволствието и медицинските технологии.

ТЕХНОЛОГИЯТА

Дори и да оприличим женския организъм с автомобил, абортът (като технология) по нищо не прилича на продухването на ауспуха. Абортът (като технология) е, и си остава узаконено убийство, при което жертвата няма и най-малкия шанс за самоотбрана и защита по простата причина, че някой (обикновено майката) е решил, че от всеки ембрион човек не става. Технологията е такава, че нищо неподозиращия ембрион бива изненадан върху акушерския стол (магарето) от танцуващата върху маточната лигавица вакуум-кюрета. Самата вакуум-кюрета е онзи връх в човешкия научно — технически прогрес (ноу-хауто), която раздробява плода на „плодни части“, осмуква маточната лигавица като мощна прахосмукачка и създава трагичната предпоставка всеки следващ и вече желан ембрион да не може да се задържи за лигавицата. За да не остане някое ембрионено парче („плодна част“) се прави „ревизия“ — още едно остъргване на ръка с т. нар. „голяма тъпа кюрета“.

Упойката е пълна, времетраенето на операцията — 10 мин, болничният престой — 4 часа, цена — 50 лв държавна (50 щ.. д. в частните кабинети). Възможни усложнения — перфорация на матката, оставане на плодни части в утробата, невъзможност за задържане на плода, обикновени инфекции.

РЕЛИГИЯТА

Ако религията е опиум за народа, то войнстващите католици и прочие вярващи противници на аборта би трябвало да са твърдите хероинови наркомани, които вечно обясняват с фанатизирани стъклени очи как Майката и Докторът нямат право да отнемат живота на Негово величество Ембриона. И как само режисьорът на пиесата г-н Господ Бог може да решава дали този плод на грешно удоволствие трябва да бъде задържан в грешната женска утроба. Безумната католическа и прочие религиозна грешка се състои в един малък проблем — същите тези хора (противниците на аборта) са и върли противници на самотните майки, модерните бракове, начините на полусемейно съжителство и най-вече върли противници на евентуалните копелета. А изброените житейски събития винаги съпътстват решението на една жена да роди или да не роди детето си. Католиците биха забранили на една жена да направи аборт, но после биха я убили с камъни задето живее без мъж и е родила копеле. Те са просто обратният еквивалент модерните циници.

МОДЕРНИЯТ ЦИНИЗЪМ (на несбъднатите майки)

Удоволствието от секса никога не е било причина да се роди едно дете. Удоволствието от католическия секс например е, че всяко посято семе трябва да покълне ако режисьорът на пиесата г-н Господ Бог е решил така (вж. Лех Валенса и неговите пет или седем деца). Само че в модерните общества съотношението между секса за удоволствие и секса с цел правене на деца е произволно приблизително 1 987 654 към 3,14 (цифрите са неточни, но абсолютно верни). Модерният цинизъм на несбъднатата майка е, че тя прави секс заради своето абсолютно и несъмнено удоволствие. На една среща между Майката и Негово Величество Ембрионът той би недоумявал: „… И все пак, майка му стара, любовта би трябвало да бъде причина да се родиш… И, майка му стара, все пак бих предпочел да съм жертва на спукан презерватив и бъдеща жертва на обществото, но да си го изживея живота ….Недейте така, майка му стара, оставете ме да си го живея тоз живот — не ми обяснявайте колко е кофти да го правиш!“

Модерният цинизъм на несбъднатите майки стига дотам (поради вечната липса на полово-обществена култура) че те не се сещат за религиозният въпрос от Вселенско значение : Ако Богородица беше модерно момиче, Йосиф малко по ревнив, а еврейските доктори взимаха евтино — дали щеше да се роди Христос!?

СТАТИСТИКАТА НА МЪРТВИТЕ КОПЕЛЕТА

Ако можеха да говорят, милиардите изстъргани ембриони биха крещяли от неудоволствие, че Майката и Докторът са им забранили да живеят живота си на тази Земя, отреден им от Съдбата и Голямото спермочисло на Бащата. Когато статистиката показва таблици на количеството зъбна плака у средният гражданин, същият среден гражданин се тюхка и отива на зъболекар. Статистиката на мъртвите копелета обаче не трогва никого.

Ако тази нощ се напиете както трябва и забравите за презерватива, а вашата приятелка обърка нещо с датите на мензиса, ако тази нощ ви е много гот и Голямото чукане ви е в кърпа вързано — въобще не се и опитвайте да мислите за статистиката на мъртвите копелета. Мъртвите копелета на вашето удоволствие.

ГЕНОЦИД И ЕВТАНАЗИЯ — братът и сетрата на аборта

Предполагам че има и такива ембриони, които разбирайки какво ги чака след като се родят, се изсулват сами през маточната шийка, махайки с ръка на смешния човешки свят. Противниците на аборта обявяват медицинска операция прекъсване на бременността за геноцид (генос-род, цедо-убивам). Геноцид е най-точната дума за тях и означава точно това за което я употребяват — унищожаване на отделни групи от населението по расови и религиозни мотиви. Мъртвите копелета на удоволствието като отделна група от населението наистина са подложени на геноцид — само че мотивът е различен. Този път това е модерната атеистична философия, че сами управляваме живота си и случайните ембриони не са важни. Въпреки че всеки великолепен ембрион, които тупва в легенчето на Доктора би могъл да бъде президент, Христо Стоичков или просто оше един лош човек на този свят, който така и така ще умре някой ден. Въпреки че въобще не е в рамките на добрия тон да съсипеш живота на някого (за когото предполагаш, че ще бъде нещастен), преди да си чул неговото мнение за шибания живот.

Интересното е, че абортът няма организирани поддържници — просто жените го правят и въпреки криминогенния момент го правят с добро чувство към Негово величество ембриона. Тяхното, жестокото женско обяснение е, че го правят за добро. Тяхното оправдание и вълшебна дума (въпреки че не я знаят) е евтаназията. Една хубава, добра, бърза, лека, достойна и безболезнена смърт — помощ за нелечимо болни и тежко ранени с цел да им се спести по-мъчителен край (определението е от енциклопедията). Жените са прави — тяхното копеле наистина ще бъде тежко ранено в бъдещия си живот без евентуален баща. Правените за кеф и родените без удоволствие деца обикновено се оказват нелечимо социално болни дори и в относително здравите общества. На жените им се налага да избират между това да абортират или след време да кълнат по най-ужасяващия женски начин: „Защо не те арбортирах тогава навремето, гадно копеле!“

Майката е права, Докторът не е виновен —

КАКВА СТАНА ТЯ ?!

Ако си спомняте началото на пиесата, режисьорът г-н Господ Бог е поставил един второстепенен персонаж наречен „абсолютният мухъл“. Големият чукач, Завоевателят, Пичът със спеченото положение, Играчът на тото със собствените си спермочисла. Всяка свинщина на един мъж трябва и може да да бъде простена от жената, дори и аборта. На мъжете няма какво да им пука, защото по стечение на щастливи обстоятелства не разполагат с утроба за кюртиране. Няма какво да им пука и за нея (Жената) защото само и единствено тя може да вземе правилното решение — това си е нейното еднолично и един път завинаги решение по ембрионалните въпроси. Има само едно нещо, за което си заслужава да ви пука. За това че не успяхте да опаковате потенциалните си деца в малките найлонови пликчета, които се продават по аптеките. И затова, че от нейната матка изстъргват не друго, а вашия ембрион.

Затова — опичайте си акъла. И си потърсете децата.

11. TRANS PENIS GLORIA MUNDI (еманципацията)

мачизмът и еманципацията

В модерния проспериращ Стар свят, в ислямския Ориент и една бушменска махала в началото на ХХ век три жени едновременно и независимо една от друга понечили да откажат на мъжете си, напиращи да изпълнят мъжките си задължения. Експериментът се оказал фатален и за трите непознаващи се една друга жени — те, предполагам, били умерено набити от мъжете си. Така и тримата мъже без да искат са изпълнили едно от златните правила на Мохамедовите хадиси (ислямските правила за богоугоден начин на живот): „Ако една жена откаже на мъжа си, не я връзвай, а я набий умерено!“

Тази случка може условно да бъде считана за рождена дата на мачизма и като начало на ембрионалното развитие на най-женската болест на ХХ век, известна повече от карцинома на млечната жлеза, повече от кондиломите и някой течения извън географския смисъл на думата: еманципацията.

кой измисли еманципацията?

Грозноватата дума-знаме на съвременната жена не произлиза от подобни сложни латински диагнози като констипация (нормално запичане при бебета и стари хора) или лубрикация (омасляването на двигателя с вътрешно горене при усилена работа на буталата). Жените не знаят какво точно означава, а мъжете не се интересуват. Хомосексуалистите най-добре обяснават понятието — за тях еманципацията прилича на протеста на един от бегачите на дълги растояния, който по рождение носи шпайковете си обърнати с шиповете навътре. Оказва се, че еманципацията не е просто част от арсенала на студената ядрена война между половете. Тя е ужасяващо

подъл заговор на еротоманите,

сексманиаците и комплексираните мъжаги срещу жените, протичащ по следната схема: За да накараш една жена да легне с теб, ти си длъжен да я накараш да се почувства пълноценна като личност, да се почувства като един малък Айнщаин в сферата на човешкото битие и съзнание и с цената на всичко това да я вкараш в кревата си. В края на краищата, казват еротоманите, войната между половете се решава само и единствено на бойното поле наречено креват и те явно могат да си позволят да загубят всички битки извън кревата.

Пък и друго си е освен жена, в твоя креват да лежи и един малък Айнщайн.

еманципацията е лош вкус

не толкова за жените, които я проповядват, а за мъжете които я толерират. Като всеки заговор и еманципацията има бумерангов ефект — след като внушиш на една жена, че е Спилбърг само и само за да я чукаш, веднага се оказва, че Спилбърг не може да готви и отказва френска любов защото това не било присъщо на динозаврите през мезозоя. Еманципацията влудява обикновената жена повече от един обикновен оргазъм, защото е известно, че еманципацията е власт, а властта от своя страна — чист секс. Бумерангът се завръща най-силно в брачния живот, където мъжът със самочувствието на прахосмукачка ДеЛонги пере, чисти, готви и простира, докато жена му седи в артистични кафенета и спори по въпросите на „Фелиниевата метафоричност интерпретирана чрез балканския синдром във филмите на Костурица“.

Реално еманципацията и режисьорите-еротомани са причина да няма кино в България.

еманципацията затруднява комуникациите

между половете точно колкото псуваща телефонистка по линията Тутракан — Грудово. Еманципираната жена е особена порода егоист и се нуждае от:

а) личен живот

б) творчество

в) слава

г) пари

Личният живот

на еманципантката, за който тя винаги се бори, се изразява в безразборен секс започващ от родния дом и стигащ до Централна гара. Ако попитате еманципантката какво се е случило в личния й живот по това трасе тя ще ви отговори: „Незабравими преживявания!“ Ако решите да получите подробности, тя ще ви каже, че груповите изнасилвания с участието на цигани трябва да се забранят със закон, въпреки че са толкова приятни.

Ето защо от еманципацията страдат най-малко циганите.

творчеството

Вместо да шият дрешки и гоблени в свободното си време, еманципираните жени създават Творения — сещам се за стотици останали неразбрани художествени изображения (статуи), изградени от аграрни култури, например кочани от царевица. Поемам огромния риск да бъда обвинен във всички едипови комплекси от еманципантки-психоаналитички, но освен гоблените, добрата ми майка например извезваше инициалите ми (М. К.) по всичките ми детски дрехи, като и досега прави от аграрните култури само обикновени салати и нищо друго. Попитайте всеки мъж и той ще ви отговори, че една мексиканска салата е много по-достойно и трудно начинание от една статуя направена с кочани.

Ето защо „салатата на мама“ за зрелия мъж си е чист секс .

Славата

и за мъже и жени както е известно минава през фотообектива. Татко Фройд беше казал за него, че той е продължител на мъжкия полов орган. Като велик фалически символ фотообективът наистина е нещо, около което се върти и минава славата на света тези дни. В епохата на папаращина и воайорщина еманципираните жени си мислят, че фотообективът се стреми да проникне в тяхното излъчване, финес и грация. Тъжната и отвратителна истина е, че фотообективът се храни с кръв и сперма и ги търси най-често там, където те се срещат — покрай женското тяло, женското излъчване, грация и финес. Така се получава и огромната разлика между обикновената и еманципирата жена: втората не успява да различи широкоъгълния фотообектив от обикновения пенис. Еманципантката винаги се надява да получи оргазъм повече от застаряващия фотограф, отколкото от мъжа си.

Ето защо еманципацията прави фотографите да умират млади.

парите

Еманципацията е церемониал-майстор на всеки финансов ад. Мъжете са абсолютни телета във финансово онтошение и по най-тъпия начин си мислят, че скърцането при отваряне на портфийла е звук от разтварянето на женски крака. Познавам жени, който без нито стотинка вечерят по „най-шикозни“ места, без дори и да си помислят за секс с мъжът който ги е навечерял. От финансова гледна точка това е толкова несправедливо колкото Отечествената война за руснаците. Икономически погледнато еманципацията прави от обикновената жена обещаваща проститутка, която или не изпълнява своята част от договора или при събличането чудесните й крака се оказват по дървени от този на Дългия Джон Силвър. Съотношението в похарчени пари за сваляне на непрофесионалистка и похарчени пари за скъпа курва е точно приблизително 10:1. Мъжете знаят това добре и затова често повтарят вечния и най-логичен въпрос след секс по тия земи: „Ми кат яди фастъцити що ни рива?!“

Ето защо повечето мъже предпочитат проститутката или да работят на станция „МИР“, където нещата са ясни. Но не и да свалят жени.

еманципацията е болест на умиращите нации

Така славата на света продължава да минава trans penis покрай фалическите символи, а еманципираната жена си остава красива и рядко раждаща кучка. Бог ми е свидетел, казвам това с възхищение, въпреки че от това глобално страдат цели нации.Тя успява да се запази докъм 45 години чудесна за употреба от еротоманите, сексманиаците и комплексираните мъжаги. Тези 45 години обаче стигат, за да се разбере, че еманципираната жена не си е изпълнила Предназначението в житейската пиеса на режисьора г-н Господ Бог: нейните чудесни яйцеклетки отиват в още по чудесните дамски превръзки с крилца, попиват там и никога не си и помислят да стигнат до белия свят. Камо ли пък да се срещнат със Спечелилия Състезанието Сперматозоид (ССС), отчаяно блъскащ по стените на фемидома или кондома….

еманципацията на жената и нейното Предназначение

са в ужасяващо крещящо противоречие. Според режисьора на пиесата г-н Господ Бог (вж. неговите трудове Стар завет и Нов Завет) великото Предназначение на жената е да ражда мъже. Тази аксиома се отрича от еманципацията категорично. На тази основа е и студената модерна ядрена война между половете. На това като в хранителна среда пъплят феминистки учения и всички млади момичета мечтаят да бъдат актриси, певици, фотомодели или като Ана Островска (госпожица!) феминистично устроени водещи журналистки. Всички те преекспонират несъзнателно Великата Мъжка Изява върху себе си и са склонни да мечтаят за личния живот, творчеството и славата на световноизвестните куртизанки.

Това е защото световноизвестни съпруги и майки не съществуват с изключение на Хилари Клинтън и майката на Георги Димитров. На това залагат еротоманите и често им се случва освен Спилбълрг и Айнщайн, да чукат и други скрити таланти. А за мъжа дали чука скрит талант е почти същото, както и да чука обикновена красива жена.

На него в повечето случаи всичко това, дори световната слава — му е trans penis.

софия 120997

12. Путкупване (свръхпечатна грешка)

доктрината:

„Всичко, което в секса и обществото се харесва и на двамата (респ. тримата, четиримата и т.н.) е нормално“.

Това е основната доктрина Конфуций — Фройд — Карбовски . Дискретното ми наблюдение върху хората в състояние на сексуална възможност и върху техните сексуално-обществени прояви рядко регистира извращения и ненормални неща противоречащи на доктрината. Тя важи още от времето на Менделеевата таблица, когато всички елементи освен инертните газове си направили групи, за да създадат живота. Тази доктрина е точно толкова вярна, колкото и постулата известен на всички учители по химия и пазен в тайна от тях: Химията — това е секс на елементарно ниво.

Има обаче едно наистина отвратително нещо, едно сексуално отклонение, което се прави от мъжа и жената докато стигнат до кревата, във самия него и след това:

харчат се пари!

Едно безмилостно доларизиране и валутизиране на отношенията! Едно грешно и ненужно обезпаричване, наречено в трудовете на икономистите с нежни имена като „комерсиализация на половите отношения“ или „изключителна меркантилност в обикновеното сношение“! Едно харчене на пари, изкарани с кръв или пот, с акъл или задник!

И ако то беше двустранно и равностойно всички щяхме да спим спокойно. Но харчи пари мъжът (изключително той!). И то харчи пари не когато става дума за момиче за един час, не когато става дума за собствената му жена, не когато става дума за сексуално-колегиални отношения с шефката на офиса, а когато реши, че е влюбен. Влюбен като арктически пингвин, купуващ аржентинските аеролинии (ще ги намерите в Аржентина), само и само за да стигне до Антарктида и да си хвърли там яйцата.

подкокоросването

Кой кара мъжът да хвърля грешни пари по крилати дамски превръзки, тампони с конец, чорапогащници с ластик и прочие ползвани от нея неща?! (ще ги намерите в малките магазинчета по Графа)

Кой го бие по главата да купува и кафе, и кола, и шишчета, и кебапчета, и кюфтета, и гарнитури даже, когато е сигурен че ще чука чудесно в хотела, който пак той е платил?! (кебапчета и кюфтета ще намерите на ъгъла)

Кой казва, че това е импулс — да ти замирише на пичка и да се набуташ с BGL 25 за букет, наем на самолет, костюм на авиатор с дълъг бял шал и цял телевизионен екип, които да заснеме това?! (ако нямате импулс няма къде да го намерите)

Който и да е този — дори за това да е виновен Новия Световен Ред — той заслужава китайски военен съд и разстрел в тила от упор.

Народът във вечната си мъдрост е измислил чудната дума „подкокоросване“, която ние от благоприличие не изговаряме правилно — думата е „путко-куросване“. Макар и фриволна тази етимология е изключително верна — думата означава, че там някъде в предварителното стиковане на първичните полови белези мъжете полудяват и са готови да си продадат воденицата и воловете, но да имат тая и тая мома. Момата обаче не се сеща за какво става дума, вдига си цената всячески, и когато бива „путкупена“ се оказва, че няма вече воденица и тя сама ще мели семейния хляб, че няма волове и… „…познай кой ше упрегнем днеска да орем!?“

Гиганската машина портфейло-изпразвачка реално не е жената. Съвременния свят е тотално комерсиализиран и докато крепи световната икономика от глупост,

мъжът е тотално експлоатиран едновременно от: правителството, търговците, рекламите и обикновените капиталисти. Жената, като другар на мъжа, би трябвало да се досети за думи като СИВ (Съюз за икономическа взаимопомощ), мирно съвместно съществуване, спортът за един мирен свят и други… Вместо това тя се нарежда до горе изброените икономически чуми, увисва на джоба и се сърди че не я обичаш, понеже не си й купил да смуче онези бонбонено-желирани-гнусави гумени мечета в пликче от рекламата, които ти не би настъпил даже, а тя иска да си ги слага в устата. (има ги по сергиите и будките)

Мъжът трябва решително да разбере, че бартерът „гумени мечета срещу секс“ е неизгоден за него. И то не само финансово неизгоден, а психически. Защото след гумените гнусави мечета за смучене идват едни шоколадчета с Кума Лиса (на Илиянци), други с кравата Милка (има ги на Калотина в безмитния), трети с пеперудка (на Женския пазар), докато някрая се стигне до вечното женско желание — палто от гладни сибирски вълци. Ама много гладни! Иначе тя няма да го носи…

Тогава идва мъжката

глупост до психо-финасов крах.

Дори мъжът да е богат до смърт, на него му писва защото започва да забелязва, че от сладки животински удоволствия жената е напълняла. Ако не му писне и все пак отиде до Сибир на лов за гладни сибирски вълци, бъдете сигурни че той от Сибир няма да се върне. Истинския мъж ще остави жената да се радва на застраховката му срещу гладни сибирски вълци. (а него ще намерите щастливо хълцащ и пиян в бърлогите им мърморещ нещо важно за неговият приятел Ницше).

Другият вариант е да откажете на подококоросването още в началото. Никакви глезотии, сръбска музика и дисциплина (сръбска музика и дисциплина ще намерите в специализираните магазини на БАрмия) . Състезанието с жената и закачените за нея финансови проблеми е спечелено още на старта. Но мъжът като че ли е обречен. Оказва се, че има една друга мъжка глупост —

мъжете са глупави до състезание

Мъжът е заложил в себе си един особен произвол и надпревара спрямо другите мъжкари в човешкото стадо — той винаги иска да надбори, наскочи, надсвирка и надделее спрямо останалите мъже. Съвременното общество се е отказало от тези елементарни гореизброени начини на мъжко себедоказване. В днешно време мъжете се себедоказват мерейки си паричните пишки като деца. Правят го без особена злоба към конкуренцията и без особено опиянение от победите. Правят го пред новите и по-младите женски в стадото, защото там излиза най-евтино и е по-лесно — младата женска е неопитна и меркантилна. Независимо дали става дума за бельо, автомобил или някъкъв скъп, наследен от баба ви спомен („на баба ви хвърчилото“), тя си иска своето. Ако вие не й го купите, ще се намери Някой Друг да й го купи. Ако този Някой Друг й купи „на баба ви хвърчилото“, все ще се намери Друг Някой Друг да й купи самолет. После идва Трети Някой Друг и й купува кораба Касини отлетял тези дни към Сатурн и струващ 3,5 млрд долара. Междувременно тя не отказва романтиката от едно подарено пръстенче, стига то да е поднесено с любов от Някой Друг N4 (ще го намерите без да го търсите).

Това иде да докаже, че

мъжете са глупави до доброжелатество

Преди сто години те дадоха граждански, избирателни и финансови права на всички които претендираха и държаха на това — освен негрите и жените никой друг не се сети да поиска избирателни права. Който и да беше поискал по това време разни права със сигурност щеше да ги получи от чиста мъжка добронамереност. След раздаването на правата жените почти забравиха женската си същност и започнаха много да искат от живота. А от това, доказано е теоретичо, страда домакинството. Затова мъжете се стегнаха след началото на века и измислиха ютията, пералнята, прахосмукачката, хладилника и прочие целият прогрес в служба на жената. Този прогрес говори с думи прости, че мъжът от любов фабрикува женското свободно време, което логично би било да се употребява пак с Този Именно Мъж (ще го намерите в американските филми). Технологичния прогрес, бялата и черната техника (по магазините) донесоха повече свободно време на жената, но това не донесе повече женска любов на мъжа. Горното идва да докаже, че жената не просто бърка с безразборно неблагодарие в мъжките джобове, а че колкото повече бяла техника купувате на една жена, толкова повече ще бъдете свидетели на черна неблагодарност. Освен черната неблагодарност жената държи у себе си и неуважение към материалните блага без значение дали са съградени с честен или нечестен мъжки труд. Но изхождайки от доктрината Конфуций-Фройд-Карбовски всичко това е нормално, щом така се харесва и на двамата (респ. тримата, четиримата и т.н.)

Така в тезата на разделение на правата

мъжете и жените остават само два типа:

Мъжете биват богати и бедни. Жените се делят на красиви и грозни. В съчетанието на тези четири категории и в безбройните им нюанси процесът на „путкупване“ се романтизира, става красив и като че без него не може. Жената разбира, че я обичате като й купите романтичното КАКВОТОИДАЕ, само то да е изключително скъпо и функционално. А най-скъпото и функционално нещо, за което се сещам, е платинено биде със сифони от волфрам и молибден (ще ги намерите в Менделеевата таблица). Купете й го, и осъзнайте, че я „путкупвате“. А тя ползвайки го, също усеща че е путкупена, но ако изпитва и лека благодарност (и лека обич) — значи всичко е наред.

Просто тя е разбрала, че вие я обичате. А когато останете насаме с платиненото й биде (ще го намерите в банята) проронете една сълза за Изгубения Свят. Не този на Спилбърг и Артър Конан Дойл, а този на Гоген — там жените разбираха, че ги обичат по друг, по-различен начин.

По-романтично някак си. Честно и буквално. По гогенски… Защото жената без мъж е нищо, а мъжът без нея е сам.

13. Целуни момичетата! (отзад) — развод

репортаж писан с призовка на шията

Животът — това е един голям вентилатор.

Бракът — това е една голяма обществена тоалетна.

Развод е, когато лайното удари по вентилатора.

поради что се жените!

Някой се женят по любов. Някои от скука. Други — за да имат какво да чукат под ръка. Най-много хора се женят по технически причини, лоши презервативи и изпускане. Поради причината „няма как“ и пожеланието „дано да е за добро“. Много малко от изброените знаят какво правят. Правят нещо, което „ТАКАТРЯБВА“ и „КАТОВСИЧКИ“.

Свещената простота на събитието е, че си извикал всички знайни и незнайни войни от два велики рода, за да присъстват на твоето обвързване. Нищо друго! Бракосъчетанието е повод да видиш как изглеждат роднините за предпоследно — така или иначе ще ги видиш за последно и поотделно чак на погребенията им.

Хората, който пристъпват плахо прага на гражданското, са готови да издържат смешната церемония и най-вече са готови да изядат лайната на свещената институция брак. В същото време те знаят, че съществува обратното на „брак“. И обратното на „брак“ не е „свобода“. А „развод“.

на другата сутрин

разбираш, че нищо не се е променило — живееш с една жена както и преди, тя си е същата. Трудно свикваш, че непрекъснато трябва да е до тебе — досега си имал твоето си армейско „лично време“ — примерно да четеш с часове книги в тоалетната и да имаш специална лавица за тях, а от днес някой е махнал книгите и е поставил там балсамите си за коса (а те са повече от твойте книги). Опитваш се да четеш етикета на балсама за коса — не е същото. Окей, правиш компромис. Това е съвместен живот. Има обаче един компромис, който и двамата няма да направите, защото това е вашата същност и еманация като личности: проблемът е в това кой как стиска

тубата с пастата за зъби

Примерът воъбще не е смешен. Докато ти си миеш зъбите винаги стискаш тубата в юмрук и както ти падне, докато тя прилежно я навива отдолу нагоре с цел пълноценно използване и естетика на банята. Това е последното нещо, което би променил в себе си и е посегателство върху твоята лична свобода. Дори и да имаш добро желание, сутрин мислиш единствено за това дали ти се пикае или ти се чука. И адски се дразниш когато някой отдава такова огромно значение на някаква наистина шибана туба паста за зъби, купена защото с нея от шибаната реклама знаеш, че „няма кариеси“! Един ден, докато се взираш в току-що опиканата постелка пред тоалетната чиния (преди това нещо никога не е било там) разбираш, че

любовта си отива,

когато хората ползват една и съща тоалетна чиния

Това, което предлага брака, със сигурност го знаят тези, които за малко са били армията — предлагат ти се чанч, студ, безсмислие и лишения. Но чанчът, студът, безсмислието и лишението не са само за тебе — разпределят се почти по равно. Това, че не си сам наистина успокоява. Погледнато реално животът на всеки, е една малка казарма, където ако си сам, по-добре да се застреляш на пост.

Един от двамата или двамата заедно и едновременно забравят, че ако досега са се обичали, отсега нататък трябва

а/ съжителство

б/ съдружие

в/ съучастие

Съжителство е, когато ТЯ успее да изпере любимите ти чорапи без демонстративната марля на устата, а ти внимателно загръщаш употребявана й дамска превръзка във вестник и я скриваш дълбоко в коша за боклук. Тази проклета „естетика на банята“.

Съдружие е, когато всичките ти приятели пият с НЕЙНИ пари, а ти един ден заминаваш за Волфсбург, Германия и бачкаш като негър цяла година, за да може като се върнеш да си купите запалка Зипо (оргинална) и Фолксваген „костенурка“ (на 26 години). Тези проклети пари.

Съучастие е, когато ТЯ те намери окървавен на стълбите и не се обажда на полицията, преди да разбере ти ли си пребил някого или тебе са те били просто ей така, както често ти се случва. Тази проклета полиция.

Кога ти би могъл да Й бъдеш най-добрия съучастник — разбира се, когато крещи от родилни болки. Опитай се и ти да покрещиш с НЕЯ . Поне това проклето нещо.

Тези неща обаче не се случват във ВАШИЯ брак. Бракът ви прилича на гениално замислена космическа совалка, която не може да стартира, защото никой в екипа й не се е запасил с обикновен кибрит. И тогава на един от ВАС му хрумва нещо наистина гениално и просто. И лесно.

можеш да си отидеш!

Всеки от ВАС си казва: „Ебати колко е просто!“ Където не ти е приятно — просто не продължавай да бъдеш там. Има възможност, нищо страшно не се е случило, още си млад, направи нещо, за да ти е по-подреден, по-хубав и по-весел живота.

И двамата забравят, че СА женени. И двамата забравят, че са имали най-умопомрачителното чукане в световната история след онези две еднополови зелени еуглени, които преди милиони години изобретиха секса. И двамата забравят клетви, обещания, красиви жестове, автостопът заедно към морето… Забравят онова нейно идиотско желание ТЯ да МУ стиска пъпките по гърба, защото това Й доставя удовоствие… Забравят как ИМ стана лошо за първи път с някаква гадна трева и как СИ обещаха да не го правят повече… Не си спомнят вече за увертюрите към първата вечер, към първото чукане и първата свирка… Имат амнезия за това как решиха да го направят това нещо наречено „брак“ — не по технически причини, не от скука, не за да избяга ТЯ от провинцията и не просто заради секса.

Този акт — бракът, предизвикан от горните случки просто трябва да бъде отменен. Грешките се правят, за да се поправят.

Децата често питат: защо се женят хората?

Бракът не е причина да обичаш някого.

По аксиома обичта е причина за брак. Тези дебилни послания изскачат от единия към другия, когато започне събирането на багажа. Тези послания обаче не са верни.

Бракът си е същият откакто праисторическия мъж свалил жена си с бухалката, със серия от звуци Й обяснил, че не може да мърда оттук и ако не мърда много, той ще Й донесе парче от мамут. Откакто съществуват епизодите на „Докато свят светува“ хората се женят, за да са заедно в мъка и радост, в бедност и богатство, докато смъртта ги раздели. Какво става тия дни? На него МУ се ще жена му да е „по така“, а на нея Й се ще мъжът Й да има яхта. На нея й се ще мъжът Й да не ходи на лов за парче мамут, а да Й обръща внимание цяла нощ и цял ден. ТЯ иска толкова много неща от живота, но ТОЙ Я кара да пере с пералнята. ТОЙ иска да бъде музикант, ТЯ го кара обаче да Й закове с гвоздеи гоблените върху панела.

Мамка му и свинщина! Те се мразят!

Никой няма намерение вече да обича другия. ТЯ МУ заявява директно, че няма да търпи миризмата от неговите чревни газове, както и другите му миризми — крака и афтършейв. Няма да търпи ТОЙ да закъснява, да не Й обръща внимание и право в очите му казва, че е неудачник и смотаняк — продължава да се бъхта за парче мамут, а другите мъже имат джип и тутурутка дето бибипка, когато те търсят. ТОЙ изключително внимателно Й напомня, че ТЯ е твърде тъпа путка. Че ТОЙ Я е направил човек. И да не му се отваря много. Щото ако сега става за нещо, само след десет години никой няма да иска да застане между краката Й. Освен потната влага от Самотата и Житейския студ.

Мамка му, те наистина се мразят! Мразят се мълчаливо и се дебнат по най-инфантилния начин. ТОЙ забелязва, ТЯ започва да се къпе всяка сутрин. ТЯ започва да твърди, че ТОЙ не е бил на монтаж снощи в телевизията, а при три проститутки и едно куче. И подозирайки любимата му поза, ТЯ е сигурна, че ТОЙ е употребил кучето. ТЯ не признава правото МУ да получи тривиална и нечовешки болезнена бъбречна криза. ТЯ подозира, че ТОЙ е получил криза в бъбреците, за да Я впечатли. ТЯ започва да ходи на „работа“ и в събота и неделя. ТОЙ вече има план как ще я проследи и как ще я хване на местопрестъплението. ТОЙ има план как ще я завари гола сред петима моряци, как ще я убие и как ще я лежи в Пазарджишкия затвор. ТОЙ се съсипва от страшни мисли протичащи в следния ред:

Наистина ли може да има НЯКОЙ ДРУГ, който вкарва пениса си Там, Където Обществото и Църквата са Му Дали Право Само ТОЙ Да Си Го Вкарва!?

(нещо като право на паркиране)

Наистина ли може да има НЯКОЙ ДРУГ, който вкарва пениса си Там Където ТОЙ Я Целува?!

(нещо като право на лична хигиена)

Наистина ли може да има НЯКОЙ ДРУГ, който вкарва пениса си Там, Откъдето ТОЙ Има Намерение Да Излязат Децата МУ?!

(прилича на право за осведоменост)

Мамка му, и на НЕЯ да Й минават подобни мисли. Но докато НЕГОВИТЕ са за някакво илюзорно притежание, НЕЙНИТЕ са за някаква илюзорна свобода. ТЯ мисли в обратен ред:

Наистина ли цял живот ще се въртя около (на) Нещо, Което Притежават и Предлагат Всички Мъже?!

(нещо като право на по-голям размер)

Наистина ли цял живот ще имам онова Нещо, Което Явно Имат и ДРУГИ ЖЕНИ?!

(нещо като право на капитанската лента)

Наистина ли цял живот ще трябва да бъда робиня (в несексуалния смисъл) на Нещо, Което Никога Няма Да Изкара Пари, (за разлика от мойто Нещо)__?!__

(прилича на правото на луксозните белезници)

След като се мразат, идва мисълта за изневяра. В повечето случаи тя не съществува, но я има. Парадокс при всеки развод.

кой е виновен?

Жените.

Статистически, математически, физиологично и като повод за развода са виновни жените. Няма и грам сексизъм в това твърдение. Просто жените, които не са готови за брак, се възползват от свободата, която им дава Модерното Общество. Те не желаят да търпят неудобствата, житейския хлад, човешките трудности и домакинските задължения така, както са ги търпяли техните майки и баби. Откакто съществува бракът не се е променил като съдържание и принципи, освен че търпи компромиси. Но разводът не е компромис. Разводът твърди, че някой е виновен да не станат нещата. Този виновен е жената. Това се доказва лесно.

Мъжете не са се променили — освен че леко в манталитета им нагарча мухълът. Но кажете ми коя жена подава молба за развод, защото мъжът й е мухъл? С мъжът-мухъл се живее лесно — той не протестира, когато се върне от работа и се срещне в банята с новите й приятели — негрите от Ъп Даун. Много са мили нали?!

а) мъжете пият колкото и преди — дори си правят сами салатата и с радост подхващат темата за мензиса, ако на жената Й се говори за това. Битовият алкохолизъм дори е намалял — на нея не Й се налага да МУ изува опинците, когато ТОЙ се е нашошорил като животно. На НЕЯ обаче двете бири Й смърдят на алкохол. И за отмъщение отива при негрите от Ъп Даун. Много са мили, нали?!

б) мъжете изневеряват колкото и преди — дори по-малко. Случва му се: напориста колежка, или на турне, или на командировка — но никога не е това, което ТОЙ разказва на приятелите си. На модерната жена не Й се налага да търпи полигамията на мюсюлманите или мормоните, не Й се налага да търпи прищевките на развратен господар, който е склонен да Я замени с книжна салфетка, когато МУ падне. ТЯ обаче, в момента в който ТОЙ е отишъл сам на филма „Самотна бяла жена“ — веднага при негрите от Ъп Даун. Те не са виновни момчетата и вече са много мили по навик.

в) мъжете работят повече от преди — ако парчето мамут, което мъжът е длъжен да осигури, е винаги на масата, причините за развод реално не съществуват. Съвременната жена е нахранена, облечена, задоволена, кара автомобил, има собствена работа и пари… и, мамка му, пак се развежда! А отгоре на всичко има и свободата да го прави или да не го прави! Ако погледнете с очите на човек живял през средата на века, това ще ви изглежда парадокс. ТЯ има всичко! Дори се е оженила по любов! Какво иска още след всичката власт, пари, любов, роби, Картиета…

Какво иска ли?! Негрите от Ъп Даун, какво!

защо се развежда таз жена?!

Погледнете молбите за развод — почти всички молби в съда са подадени от жени. Причините — „лошо отношение“, „обиди“, „посягане на бой“, „нарушаване на разбирателството“, „липса на внимание към съпругата“ и т.н. Има и такива причини като „разходване на средства по различни заведения с негови приятели“ , „непоправимо разстройство поради постоянно гледане на кабелна телевизия“ и „функционално обезсмисляне на брака от действия с противоконституционен характер — нецензурни изрази по адрес на политически лидери“…

Лайното е ударило във вентилатора. Съдебните бумаги се пълнят със кирливи ризи, в който внимателно са увити говна, лични тайни, човешки дефекти и много желание за неразбирателство. Нито една от изредените по-горе женски причини не е истинска. Ако съдбните формулировки бяха верни, циганските, работническо-селските и калайджийските семейства щяха да излизат от гражданското и да влизат направо в 13 зала на съда. Но циганските семейства са трайни. И пълни с циганета.

жената се е променила

Никой не оспорва равенството между нея и мъжа й. Но ако ТЯ има нужда от повече внимание, той да не е от дърво. На днешния мъж като на никой друг мъж МУ се ще да го галят по главата, да му говорят на „цуцинка“, да го завиват, перат, почистват. Да МУ готвят и приспиват. Да ГО чукат и задоволяват. Да не ГО занимават с глупости. Да не МУ изневеряват (често). Да ГО смятат за велик и да пишат по стените със спрей: „Гошо е бог!“. Да не ГО оставят често сам на тъмно и топло, щото съвремения мъж се разваля от тъмното, топлото и самотата. Да ГО обичат, не защото е единствен, а защото е избран от НЕЯ. ТЯ си ГО е избрала такъв. И когато мъжът убие мамут или поне полска мишка, когато го (я) донесе в къщи и го (я) тръсне на масата — жената трябва да измисли песен за него и да я пее сутрин. Тихичко, защото „…Гошо обича да спи.“

Жените наистина са се променили.

свободата е малко в повече

На всички ни идва малко в повече. А би трябвало свободата да е екстрата, която да ни различава от немодерните общества по един хубав начин. Ще ни се да пробваме как изглежда бракът по друг начин. С друг човек. Бракът изненадва като казармата — все очакваш да е зле, ама па толкова зле не се търпи. Цял живот се опитваме да направим нещата добри. Когато човек е сам — е трудно да ги направи добри. Дори и да успее — все ще трябва да посвети добрите неща на някого. Реално първият брак създава илюзия, че нещата могат да бъдат и по-добри. Нека направим нещата по добри! Вече ги правим по-добри:

„…затова, путко заспала, събирай си парцалите и заминавай да го духаш в родния си град…“

„…_я не обиждай родния ми град бе нещастник… Хуй сплескан — по жалко копеле от тебе не е възможно да срещна…“_

и така нататък.

в този живот рядко се чувстваш добре

Личния ти развод не е най-страшното. Поне известно време си ебал с друго усещане за нещата. Страшното е, че това нещо разводът се случва все по често и все по близо до теб. Неприятно ежедневие и задължително събитие. Разводът ти прави впечатление чак когато разбереш, че най-добрия ти приятел се е развел. Не можеш да го повярваш — та той се ожени по най-драматичния и истински начин описан във венецуелските саги: взе жена, която беше правила аборт от друг мъж дни преди това.

Любовта би могла да победи дори и в най-тежките моменти от живота на човека. Обаче когато стане дума за брак и развод, забравете за любовта.

16. Просто защото е трудно цял живот да стоиш с лице към вентилатора. Житейски бури, социални поледици, финансов скреж — седи си човек в Обществения Хладилник и гледа как вентилатора му се върти. Ще му се на човек да се събере с някой, та дай Боже вентилатора да почне да духа топло — а то какво се получава. Дойде този някой, запретне, клекне и бам — лайното във вентилатора.

Не е хубаво така.

P.S. В статията са визирани измислени лица и събития.

Р.P.S. Единственото, което се отнася до жена ми е: да си ми върне вентилатора, дето го купих с първата заплата. м. к.

14. Кървав спорт (дефлорацията)

Лято е, сезонът на дефлорациите, сезонът на ципокрилите. Сезонът на гордите мъже, които някои наричат Ловци на ципа. Това се невидимите полови скаути на свободна практика, джин-гиби-тата на т.нар. „първи път“. Това са мъжете (или предметите) стоящи на границата на момичешкото и женското. Това са те — армията на

дефлораторите — хетеросексуалните алтруисти.

Те са една особена порода мъже. Самотници, които жените помнят и люто мразят.Степни богатири, на които често им се налага от женската неразорана целина да създадат колхоз, в който има място и блага за всички.

Ужасно е да си дефлоратор. Само вятърът свири в косите им, само небето е техният покрив. Те преследват с настървение и упорство жената още от прокурорска възраст. Обграждат я с внимание и нежност (по посока на вятъра). После правят най-трудното: създават условия за оставане „насаме“. Малкото минути, когато и мама и татко ги няма. Моментът, когато може да дойде полиция. Тук е

Мигът между писъка на момичето и викът на жената.

До този миг тези мъже (или предмети) са изтърпяли най-тежките изпитания, сравними единствено с изпитанията в Doom, онези на няколко митични героя Персей и част от Изпитанията на Градския Транспорт. Нерядко тези мъже (или предмети) не успяват. Нерядко наистина някой вика полиция. Често им се качват на главите или в най-лекият случай на неуспех момичето продължава да подскача върху пружината на кревата и да крещи:

„нъцки, нъцки, нъцки… пак съм си детенце, пак съм си детенце… нъцки!“

А те стоят със засмъдели от житейския вятър очи и пак дебнат сгодния момент за нанасяне на един-единствения удар, от който зависи всичко по-нататък. И всичко това — заради едното кърваво ебане. Те наричат това „свой дом“.

Ако имаше такъв дом, на вратата му щеше да пише:

внимание! сексуална паника!

danger! sexual panic!

Първия път е свързан с изпотяване, дистрес, неудобно място за лягане (или сядане) и едно (предполагам) чудесно очакване, което жената никога повече няма да изпита. Иначе няма нищо по комично от паникьосана девойка, която antre portas се опитва да отложи Екзекуцията на Ципата — или след това звъни за справка на Телефонни услуги, за да попита колко кръв може да загуби човек без да припадне. И понеже оттам и казват някаква бройка в литри, тя се успокоява и пита: „Сега трябва ли да пия някакво хапче?!“

В този случай й дайте един аспирин и я оставете да поспи.

Няма нищо по-красиво от това: двамата — дефлоратор и екс-девица,екзукутор и потърпевша, инструмент и повърхност, момче и момиче — заедно да си нарисуват на стената нещо. Нещо с кръв, водни бои и малко слюнка. Ей така — за спомен. Въпреки, че

няма нищо романтично в дефлорацията.

Поетите, които възпяват девичите сърца, души и перушина отдавна са разобличени като неодухотворените ретро-чикиджии на фалшивия стар свят. От тях е останало само едно вярно сравнение — за „прасковения мъж по кожата на девицата, необран от груба мъжка ръка“. Освен този мъх, при жените с предстояща дефлорация се регистрира и онзи кисело-сладък мирис като в кофти китайски ресторант. Наблюдава се изключително женско скудоумие (в чистия му вид), неориентирана активност в пространството, както й обикновено акне. Към това се добавя и основния

женски синдром: „не знам какво искам!“

Жените разбират какво искат едва към 70-тата си годишнина, но не го помнят много дълго, защото после веднага навлизат във възрастта на склерозата. Незнанието какво ти предлага светът и какво да вземеш от живота сублимира точно на тази възраст 12–14 г. (данните са от деветдесетте години). Това е и часът на дефлоратора — идва баткото (или чичкото) и ти казва: „животът е такъв, такъв и такъв — искаш ли да го направим?!“

Обикновените мъже (мъжете, които не са отворили нито една жена) се стряскат при вида на девственицата — за тях тя е опасно животно, с което не само че няма да спят, ами може и да ги ухапе. Тогава си личи истинския дефлоратор — той веднага обръща посоката — без да се плаши, започва да говори за:

а) звездите,

б) морето,

в) луната,

и г) ела ми в кревата.

Дефлораторът трябва да демонстрира пред момичето целия живот в образи, такъв какъвто е:

част от баща й — който никога не е виждала гол,

част от вуйчото — единственият,който я е опипвал досега,

част от „Кораба с алените платна“,

малка част от порнофилм (не прекалявайте),

малко от мръсотията и красотата на света.

И накрая — частица болка и частица кеф. Защото

дефлорацията е като раждането, но наобратно

Също като при раждането има сълзи, кръв, слуз, много мъка и много радост. И досега големите мозъци спорят защо му е било на Господ Бог да конструира ципа в половата система на жената, след като тази подробност я няма при другите божии животни. От една страна хименът пречи — нещо като да затвориш чудесно френско вино с кофти тапа: вкусът на корк и дървения ще те преследват до сутринта.

От друга страна обаче, предполагам, на Твореца му се е искало да се подпише под най-красивото си и несъвършено творение. А както сме чели по книгите, винаги когато Господ се подписва, той го прави чрез болката и напомнянето за първичния грях. Затова да си дефлоратор, независимо дали си мъж (или предмет) са нужни чисти ръце, смело сърце и хладен чекистки ум. Дефлораторите поемат върху себе си цялата омраза и ненавист на женския пол. Още татко Фройд беше казал, че жената рано или късно намразва дефлоратора си, както кучето мрази човека от санипид-станцията. Макар и със закъснение, всеки мъж трябва да прочете фройдовите „Анатомии на чувствата“, за да разбере защо не трябва да се жени за жена, която собственоръчно (донякъде думата е неподходяща) е дефлорирал. Просто човек не може да нахрани Звяра от клетката, без да му бъде отхапан пръст или цяла ръка.

дефлорацията е ритуал и свещенодействие —

сякаш древните са чели Фройд — всички примитивни народи са извършвали акта на дефлорация извън семейния, сексуалния и обществения живот. С това са се наемали стари жени, жреци в немилост, каменни богове с ей-такива пениси и вечна ерекция (спомнете си Приап). Също така в ритуала са се пробвали мореплаватели и конкистадори (познай чий е тоя сифилис), кумове, феодали и прочие жертвоготовни люде, на които от пръв поглед елементарното съзнание може да завиди. Вгледайте се обаче: ако вие бяхте жена и някой ви причини това:

1. знанието за сексуално и обществено подчинение, гарнирано с лошо отношение,

2. синдрома на не-гарантирания оргазъм

3. усещането, че цял живот ще ви върви по женски — някой ще иска да ви чука, а вие не трябва да му давате,

4. болка.

… е как жената да не намрази и дефлоратора си и дефлорацията! Почти съм склонен да оправдая красивите девственици на по 22 — 25 години, които се носят като бетоновози из живота на мъжете! И винаги когато ти подадат задница, има риск да прекараш остатъка от живота си в добре поддържан бетонен саркофаг.

Като стана дума за девици на средна възраст иде и най-важния въпрос на сегашната студия, а именно —

защо трябва да се дефлорираме?!

Защото нямате много време. Направете си сметката: жените правят много по малко секс от мъжете. Трябва да ви е страх, да се разтичате, и да гепите първия балък на улицата. Направете го ваш дефлоратор,момичета, защото вече сте осъзнали в прости цифри ужасната истина — имате само

30 години сексуален живот = 10 950 дни/нощи

Знаете ли колко са 10 950 дни?! Измерете ги в пари, в килограми, в тухли, сравнете ги със стоте дни на правителството и ще видите — тези 10 950 дни около света са свръх малко, ултра нищожни, и хипер недостигат. Какво правихте снощи? А онази вечер? Къде бяхте на Нова година? А утре?! Ако утре Слънцето не изгрее?! Ако падне комета в две части?! Или дойде Денят на Независимостта, когато ще ни накацат зелените човечета и ще искат да дефлорират наред?! Защо, за бога, повечето хора и жени не подозират как им минава времето — в откази от това-онова.

Ти си девствена! И още четеш тези тъпотии?! Марш навън — избери дефлоратор! И след 15 минути да си на мястото на събитието за това лято :

манифестацията на Дефлорираните!

Всяка от вас е длъжна да носи със себе в едната ръка презерватив, а в другата — химен на клечка! Химен, който да развява в прослава на свободната любов, не-изгубените дни и в името на едно по-добро бъдеще!

Добре дошли на Тържеството на Началото!

Купонът на Широките Порти!

Приемът на Разкраченото Съзнание!

Коктейлът на Осъзнатото Желание!

Шествието на малките, които порастнаха.

15. Годзила

16. Скандинавия (групата)

легендата е жива

Има една страна, в която хората никога не се потят, кожите и косите им са гладки и руси, и те никога не спят по двама. Там красиви мъже и жени обменят мисли, нежности и телесни течности заедно, вместе, zusamen, together. И винаги на групи от трима-четирима, че и повече.

Казват за тази страна, че е една малка сексуална асамблея „Знаме на мира“. Едно малко мирно съвместно сексуално съществуване, в което хората се събират, разголват се и се чукат с невинността на невменяемите. Правят го без да познават половата частна собственост и споровете между притежатели на тази или онази вагина. Официалната външна политика на тази страна е Пълноценния Взаимен Оргазъм, а най-често срещаната религия е къпането в смесени къпални на синя светлина.

Там — в смесените къпални — никой не страда за каквото и да било, а когато красивата сервитьорка дойде и донесе шампанското, тя винаги е гола и носи чаша и за себе си.

къде сме ние?

Ние сме много зле по брой на регистрирани свободомислещи хора, които си позволяват да сменят партньорите си през минута и то пред очите на предишния си партньор. Повечето от мъжете и жените в тази страна са роби на времето — фалшивият им морал задължително изисква между двама партньори да има стоене на сухо поне седмица. Те не знаят, че времето във физическия си смисъл е равно на нула, а в човешкия смисъл между едното проникване и другото (с друг) не е нужно да се чака повече време отколкото отнема един женски душ.

Ако оставим настрана инцидентните тройки, четворки и сексуалните пиянски истории с повече от двама ще видим, че „скандинавската идея“ е една тиха културна революция на сексуалния фронт. Все повече хора допускат във връзката и семейството си онова скандинавско и ескимоско разнообразие, което кара пуританите да се одървят, пазителите на морала да се тресат, а католиците да пръскат слюнки. Сексът с постоянен семеен приятел, сексът с трети (четвърти човек), сексът с приятна непозната и собствената ви жена, сексът между добри приятели (понякога и роднини) добива огромно значение. Защото той винаги е бил и ще бъде цивилизованият начин да ти се случват колкото се може повече чудесни неща в този живот.

великата илюзия

Тя е проста като света — илюзорната сексуална собственост. В свят на тотална свобода все още съществуват хора, които си мислят че верноста е нещо като ритуал, в който надупването в една и съща посока всеки ден носи семейно щастие.

Ако проследите нишката на сексуалните връзки примерно на работното място, във вашата среда и най-вече у вас — вие ще видите, че това е една неразплетима кукувича прежда. Прежда, в която играта се води по системата от професионалната футболна лига —

„системата всеки срещу всеки“

Всички ние просто живеем в малката страна на засекретените баджанаци. Всеки се крие от другите, когато изневерява, любовниците изневеряват с други любовници, те от своя страна спят с още по-чужди мъже, който пък се женят накрая като в бразилски сериал за истинската си любов — примерно за майка си или друг неясен обект на желанието. Някъде там във всеобщата сексуална гмеж и безотговорна тайнственост може би за първи път се е зародила скандинавската идея: да не се притежаваме по генитален път, а заедно всички да освободят съзнанието си за нещо ново — онова, което никога не омръзва и онова, което винаги сме искали само за себе си — свобода.

свободата да избереш най-доброто

Всички мъки и нещастия в нашия свят са подчинени на една Превелика Несправедливост — либерталната недостатъчност или липсата на обикновена свобода. Тази липса идва от досегашната дефиниция на понятието „интимен свят“. Интимния свят на повечето хора е стар килер пълен с мръсно бельо и разчекнати кукли „Барби“, но въпреки това повечето хора ревниво пазят вратата на килера заключена и пускат там само жена си (респ. мъжа си). И непрекъснато се притесняват някой да не счупи нещо в интимния им свят. В интимния свят на повечето хора се влиза трудно, случват ти се само ужасии, а на излизане винаги си чупиш главата в горния праг. На вратите на повечето жалки интимни светове има надпис като в кенефа на Централна гара: „Влизайте само по един! Иначе ще се разправяме с милиция!“

Да спиш с Някой Друг, освен постоянния ти партньор, означава да пуснеш трети в твоя интимен свят. Ако си несигурен, ако комплексите скърцат под прашното дюшеме, ако пазиш вътре порцелановите фигурки на баба си, ако обичаш препарирания си пудел обесен над портрета ти с маслени бои — вътре никой няма да бъде поканен и няма да се чувства нормално. Пък и кой по дяволите ще влезе в твоя интимен свят да прави тройка, когато всички знаят че препарираният пудел е любимото ти животно и реално погледнато — ако ще има групов секс — без него не може!

Да спиш с Някой Друг, освен постоянния ти партньор, е нещо от което никой не се лишава. И се нарича с неприятната дума „изневяра“. Но да спите двамата с Някой Друг — това решава хилядите сложни морални и квазиобществени казуси, от които три са най-важните. И дори звучат като добри новини:

1. Не изневеряваш

2. Не лъжеш

3. Не си сам

След първите стъпки и плахи експерименти в скандинавията, на модерните хора започва да им харесва. Харесва им и го правят често, със жар и с убеждение. С възрастта, разбира се, както повечето приятни неща на този свят и това омръзва — но пък когато са повече, хората винаги измислят нещо, нали?!

мъжете знаят защо

Мъжете биха чукали и дръжката на метла, стига някой да ги увери, че на другия край метлата е руса и слаба. На пръв поглед те имат най-голяма далавера да водят любовницата си в къщи. И след като жена им сготви и сервира — тримата да заедно извикат доставките на KFC, защото кой ли мисли за ядене, когато един мъж, две жени и едно момче от KFC правят секс първо в банята, после отпред, после в коридора, после отзад, после в спалнята и накрая където намерят за добре.

Мъжете, които процедират така са едни от най-умните, справедливите и най-вече — едни от най-честните животни. Животни, защото ако жената не е добре подготвена, винаги първото нещо за което се сеща е, че мъжът й е животно. Сякаш мъжът, който кара колежките си (забележете!) една по една на къра и ги чука като прилеп провиснали по дърветата — нима този съпруг е по-малко животно, само защото никой не знае за неговия секс?! А никой не знае, защото никой не иска да се хвали с такъв секс и такава случка.

Когато мъжете честно кажат на приятелката си, че харесват и друга жена — повечето приятелки така си фръцват задника, че въздушното течение изпарява питиетата на клиентите в заведението. Те, приятелките и жените искат да бъдат единствени. Следователно искат да бъдат лъгани. Следователно като ни хванат, ще бъдат по още по-нещастни. Следователно я да си ебат майката. Свободата и честността са в основата на човешките отношения — ако някой не разбира от свобода и честни отношения това при всички случаи не са мъжете.

по-добрите жени

Те са рядкото съчетание на свръхсексуалност и добре развит интелект. Те са сигурни в себе си и могат да позволят на партньора си да си има приятелки. Така той няма да отиде никъде и ако чука чуждо — по добре е да бъде държан под око. И под око и под ръка. По-добрите жени знаят че нещата в този живот трябва да се правят заедно — така цялата му хубост е на едно място, в един тесен кръг. Кръгът на кръглата ви семейна спалня, ако тя е кръгла. Иначе си е един тесен квадрат, което пак не е лошо.

В такъв един тесен квадрат емоциите и изживявянето са неописуеми. Ако можем да сравним една тривиална изневяра с врзивявянето на учебна ръчна граната — то тройното и четворното скандинавско изпълнение прилича на управляем термоядрен взрив, на ядрена централа, в която има топло и светло за всички. Вие разполагате със тихата сексуална енергия на още двама или трима партньори. И в зависимост от настроението си можете да задоволявате или да бъдете задоволявани. Да сте искали нещо повече някога?!

мост между партньори

И като секс, и като психология и като освежаване на връзката, третият елемент е свръх важен. Той е като катализатор на затихваща химична реакция, като ракета носител за еднократна употреба, като кучето, което лае, за да може кервана да върви. В нито един от случаите на скандинавия третият не е измествал другите двама от позициите им. Третият в класическия любовен триъгълник и класическата изневяра със криене, е нещо като победител, като ебача на ебачите, като търсача на силни усещания, намиращ ги на дъното на вагината на личната ви жена. При едновременното тройно изпълнение той се загубва, обезличава си, той е просто едно старо инструментално парче, което основните партньори са слушали при първото си телесно запознанство.

И отгоре на всичко, третият, както и другите по реда си успяват да си запазят достойнството на хора участвали в начинание, родено от ясното съзнание на много хора, без да се вършат забранени неща и без да лъжат и да затъват в лайната на общественото лицемерие.

оптималното решение

Както и при всички останали човешки дейности, така и при скандинавията оптимална цифра е 4. Ако са трима, то третият е или мъж или жена (въпрос на предпочитание), тогава двойката наистина доминира и третият е използван, независимо от пола си. Четворката е по-същественото изпълнение на идеята защото там комбинациите са неизброими, има всичко за всеки и не ти остава време да гледаш без да участваш.

Бройката над четири има съществени недостатъци. В груповия секс с повече от 4 човека има риск да бъдете пропуснат(а). При повече от 4 скандинавията се опорочава, защото при по-голям избор е трудно да се съсредоточиш и ориентираш. Пък и се явяват и предпочитания: пред едни участници става опашка, докато други се обличат и си тръгват обидени.

тройна защита за цялото семейство

Това е и лошата новина. Повечето мъже около нас за нищо на света няма да позволят на жена си да го направи пред очите им, пък било то дори с готиния пич от доставките на KFC. Просто повечето мъже се държат като сексуални моно- и стерео-гамни носорози, който не усещат, че по този начин рогата стават повече и с повече разклонения. Те проявяват ултра-крайното просташко мислене, което се нарича „генитално притежание“ . Не може да не сте говорили с млад човек от провинцията, който разказва истории за приятелката си и я нарича нежно „моята путка“. Гениталното притежание се проявява в обществото като

синдрома на последната яйцеклетка.

Просто повечето мъже се държат така, сякаш тяхната приятелка носи последната яйцеклетка на този свят. Последната яйцеклетка, която се полага на ангажирания с нея де факто и де юре.

Такива елементрани мъже не допускат жените си до тройката и скандинавията, сякаш ги защитават от нещо. Те не знаят че тройната защита срещу изневяра е точно това — сам да я организираш и да я превърнеш в преживяване и изкуство. А не в начин на живот.

the action is where you are

Едно от понятията на умиращия век беше „семейната двойка“. Тя вече може да е всичко, може дори да е семейна, но вече отдавна не е двойка и надали ще бъде. Хората от последните дни правят нещо, за което или ще бъдат наказани, или похвалени. Наказани, защото няма такова нещо като безплатно доставяне на удоволствие (почти като в KFC). И похвалени, защото отдавна са разбрали, че трябва да живеят свободно и да им е добре, много да им едобре на кожата. И те го правят, където и да са.

Както в онази митична страна, където всеки обича всички и им го казва. И им го прави. И интересно — никой никому нищо не отказва. Една наистина доста скандална територия.

17. МЕСТОИМЕНИЯ (хомосексуализмът)

Аз

АЗ харесвам хомосексуалисти. Изпитвам менесмущаващо възхищение и недобре скрита погнуса при среща с ТЯХ. Като на среща с извънземни. АЗ завиждам на добре обръснатите ИМ лица и стегнати фигури. На вечно приятният ИМ мирис и на напънатото ИМ желание да звучат естествено във враждебния свят около ТЯХ. Притеснява МЕ финяшкото ИМ весело лицемерие и това че ИМ личи. Знам, че ТЕ се държат така крещящо, за да не заприличат на обикновени мъже. И просто за да не ГИ сбъркам с обикновените жени.

АЗ се притеснявам, когато ГИ обиждат и регистрирам профанско усещане от типа „светът е несправедлив“. Въпреки че съм прочел всички книги, в които някъде е написана думата „секс“, ТЕХНИЯТ секс не МИ е ясен. АЗ не успявам да бъда адекватен докато общувам с ТЯХ, защото през цялото време си ГИ представям с лице заровено във възглавницата. Какво ли изпитват. Отгоре ли са или са отдолу. И най-ужасния протовъпрос, който всеки си задава, но никога на глас: Когато ТЕ се чукат, не се ли цапат с лайна?

АЗ наистина страдам, че ТЕ не ме харесват. Струва ми се, че за ТЯХ АЗ съм непохватното хетеросексуално говедо, което нищо не разбира от сексуална демокрация и древногръцки митове. Знам, че тези хора нарочно МЕ карат да страдам. ТЕ водят собствената СИ жалка и тиха война и си мислят, че АЗ съм от другата страна на барикадата. На ТЯХ обаче, както и на враговете ИМ, вече трябва да ИМ стане ясно, че вече няма друга страна. Няма обратна страна. Има само различни места, където предпочиташ да свършиш.

АЗ нищо не разбирам от хомосексуалисти. Всъщност единственото МИ сериозно притеснение е, че хомосексуализмът е интересно преживяване и АЗ май ще ГО пропусна. В МЕН просто се борят две души. Както и във всички ВАС.

Ти

ТИ мммразиш педалите. Когато стане дума за „педераси“ веднага те изпълва не просто омраза, а „омммраза“. Когато АЗ, от гражданско любопитство и чиста журналистика, ТЕ попитам защо толкова „мммразиш педалите“, ТИ веднага ме наричаш „мръсен педераст, който ГИ защитава“. Тогава на МЕН МИ кипват лайната, който се гордеят, че не са оцапали нито един мъжки член. И не МИ остава нищо друго, освен да ТИ размажа физиономията, за да разбереш ТИ, че АЗ съм мъжкар и не позволявам на никого да МЕ обижда на „мръсен педераст“.

И докато си смучем охлузените кокалчета на юмруците ТИ и АЗ се сещаме, че сме се сбили заради някой който предпочита да се „ебе в гъзъ“ (така казваш ТИ). А АЗ докато защитавам оксимороненото „добро име на педерасите“ всъщност ГИ обиждам. Защото ако ТИ ме наречеш „ченге“, „контрольор“, „депутат“ или „синдром на Даун“ — аз няма да се обидя. Но пък винаги съм твърдял, че бих станал педераст, но не и контрола в градския транспорт или лидер на малка етническа партия.

Истината за ТЕБ, например, не е че ТИ си фашист. Не, просто ТИ си зле облечен и невъзпитан човек, който дърпа мацките по улиците и ги кани на диско. По всички космически стандарти ТИ си „абсолютен гъз“ и ако някой размаха чаршафите ТИ срешу слънцето — всички ще разберат, че нито една пичка не е отишла с ТЕБ където и да е. АЗ ТЕБЕ въобще не мога да ТЕ уважавам поради простата причина, че педерасите си позволяват неестествени неща, а ТИ и нормалното не можеш да си позволиш. Ако толкова имаш излишна енергия — бий негри и събличай виетнамци, за да може да Ги снима „Нощен труд“. Всеки има право на свое разбиране за сексуален живот. ТИ също, съгласен съм.

ТОЙ

ТОЙ е. ТОЙ си има приятел. Предполагам, че ТОЙ и приятелят МУ си правят свирки, водят се на кино, спят прегърнати в поза „лъжици“ и сутрин, когато се събудят, ТОЙ целува приятеля СИ нежно и МУ пуска ръка. ТЕ сигурно се радват, че са се събудили заедно. Сигурно се карат за пари, кой да шофира и кой пръв да влезе в банята. ТОЙ и приятелят МУ въртят непрекъснато Елтън Джон, Джордж Майкъл и Мадона. Приятелят МУ се сърди, когато ТОЙ се заглежда по тесните дупета на учениците. ТЕ двамата имат една мечта. ТЯ е простичка — да могат да се държат за ръце, когато се разхождат по площад Вандом или площад Славейков. Засега ТЕ си ГО позволяват само на площад Вандом.

Когато СИ мисля за НЕГО, се сещам за „Тумбстоун“. Там сган пияни американски каубои при стрелба в тавана случайно убиха пътуващ артист. Плачещата върху НЕГО жена каза: „ТОЙ просто искаше да играе и да ВИ покаже как изглежда красотата“. Това беше истина. И НЕГОВОТО желание към играта и красотата нямаше нищо общо с това, че беше педал. Така както и престрелката не беше предназначена за НЕГО.

На НЕГО и на приятелят МУ никога не ИМ е било лесно. Себеосъзнаването ИМ протича адски мъчително — предполагам както при проститутката или затворника. Много след като ТИ е било добре с приятеля ТИ, разбираш че за другите, „нормалните“ ТИ си педераст. Осъзнаваш че кръгът от хора, покрай ТЕБ непрекъснато ще се стеснява и непрекъснато ще те пращат на Централна гара.

Предполагам, че не е коректно всеки хомосексуалист да бъде обиждан на „централна гара“. Мисля си, че ако всяко стадо си има мърша, просто мършата на педерасите трябва да се намира на Централна гара. Няма как.

ТЯ

Всяка свястна жена харесва мъже. Това МЕ е карало да си мисля, че повечето жени са скрити педерасти. Винаги МЕ е учудвало, че във войната на нормални и ненормални мъжки отношения, жените никога не са взимали страна. ТЯ никога не се страхува, че всички мъже ще открият аналната любов от приказката. ТЯ винаги е разбираща, независимо дали е майка, сестра или бивша приятелка. ТЯ е светицата и иконата в която вярват, на която се молят и изповядват и хомо- и хетеровойниците.

НЕЙНИЯТ образ би трябвало да покаже на двата вида мъже колко са тъпи и безумно слепи. Елементарното мъжко съзнание с кеф проследява и се възбужда от лесбийското начало. Само че елементарните мъже не са срещали никога лесбийка и не знаят унищожителния ефект само от изплезването на раздвоения лесбийски език върху мъжкарията. Ако хетеросексуалните мъже бяхме една идея по интелигентни същества, НИЕ щяхме да престанем с остарелите си пишкомерни игри и да издигнем лозунг на побратимяване с педерасите: (примерно)

Но мъжете скоро няма да се сетят да направят това. ТЕ неистово се нуждаят от думи, с които да се обиждат едни други и с това да показват що за мъже са. Това е и най-важната причина думата „педал“ още дълго да предизвиква крясъци, вместо разбиране. Кръвопускане, вместо семеизпразване. И омраза, вместо обичане.

А ТЯ ще продължава да ГИ търпи — ТЯХ, двата вида мъже.

ТО

С НЕГО проблемът е много голям. ТО съществува сякаш само за да възникват хетеросексуални въпроси:

Педерастите дали искат да имат деца?!

На кого децата трябва да викат „мами“?

Могат ли ТЕ (хомосексуалистите) да изтърпят погнусата СИ от един хетеросексуален акт, с цел поне технологично продължение на рода?!

Как ли ще се чувстват децата ИМ, след като осъзнаят собствената СИ сексуалност и тази на един (или двама) от родителите СИ?!

Предполагам, че както има „тесни“ и „широки“ социалисти, така има и „тесни“ и „широки“ хомосексуалисти. За едни тезата „дете“ е свързана с жена и на пръв поглед нормален семеен живот. За други просто мечтата е да отгледат с приятеля СИ поне едно дете. И ГО правят. И се говори, (на датски) че не са лоши родители.

НИЕ

НИЕ трябва да наричаме вече нещата със собствените ИМ имена. НИЕ през цялото време употребяваме местоимения, когато става дума за сексуален избор и хоби.

Местоименията НИ помагат да не сме естествени, да не се разбираме и да си пречим, въпреки че живеем в различни сексуално-екологични ниши.

НИЕ още не можем да приемем, че има такава Хауърдстърнова вероятност — Господ да е гей и да живее с един тип на име Брус. За НАС такива религиозни хетеросексуални ебавки с Господа и педалите още НИ звучат кощунствено. А всъщност ТЕ са леки вечерни проверки на свободата на словото, мисълта и личността. Ако започнем да СИ говорим по този начин, ако престанем да употребяваме местоимения — със сигурно ще олекне на нормалните хетеросексуални и нормалните хомосексуални хора. И ТЕ ще се обичат като братя. Или ще се обичат както ТЕ си решат.

НИЕ обаче обичаме да обиждаме с тези местоимения. Когато ГО правим, НИЕ сме под силен емоционален натиск. НИЕ сме хора, които употребяваме думи като „мутра“, „копеле“, „идиот“ и „убиец“ в съвсем позитивно и респектно отношение, едва ли не като комплимент. Но когато трябва да обидим някого, първото нещо, за което се сещам е „педал“. Чак после се сещам за другите етнически обиди като „циганин“ или „селянин“.

НИЕ не сме прави. Особено по отношение на педалите, циганите и селяните. Настина.

ВИЕ

ВИЕ живеете в Точно Това Общество, което съставя списъци на по-известните СИ педерасти. Педерастите са пишката на Точно Това Общество и ТО обича да СИ играе с НЕЯ. Така е с всяко Общество, влизащо в пубертета СИ. Такива списъци едно време са били наричани „проскрипции“ и хората в ТЯХ са подлежали на изгаряне на бавен огън. ВИЕ създадохте едно наистина толерантно общество, което през цялото време събира съчки и се пипа по кибрита. ВИЕ рискувате да живеете в страна, в която никой не се нуждае от свободата СИ, а ако си Я позволи, ще трябва да се крие. Да се крие от ВАС. ВИЕ сте хора, които можете да търпите да ВИ отнемат гражданските права и ВИЕ сте същите, които показвате лека нервност към личния живот на известните хомосексуалисти. И дори да се блъснете в Паметника на Незнайния Гей ВИЕ ще продължавате да отричате правото МУ да съществува.

Нека не ВИ объркват пропедалското вдъхновение и излишната хомо-патетика. Просто в тази страна никой не е СЕБЕ СИ. Даже педалите НИ не са стока като хората. За ВАС да не говорим.

те

Общественото прегрупиране свърши и сега всеки си седи в Клуба по интереси и се опитва да се изкаже. Те, педерасите, вече отдавна не са интересни. Но ние продължаваме по най-жалкия начин да утвърждаваме мъжкото си начало върху тях. Те, педерасите, са като една човешка длан — живеем в една държава с тях, но по-големи те не са ни нужни. Те са просто нужния обект и клапан на презрение от балканския мачизъм. Който, разбира се, е неразделна част от историческия балкански хомосексуализъм и амбивалентно отношение към морала и емоцията.

Те са наши приятели. Те са били тук и няма как да не продължат да бъдат. Ползата от тях е една — непрекъснато ни напомнят, че всеки има правото да бъде различен. И никой не бива да има безправието да бъде глупав и зъл.

софия 210299

18. RAPE PARTY

Това е виртуалната страница на вашето изнасилване.

1. Изберете пола си:

male / female

2. Изберете източника на вашето насилие:

black man / blond woman

3. Изберете технологията на вашето изнасилване:

3a — condoms / no condoms

3b — по тъмно / по светло

3c — при нея / при него

3d — с друго физическо насилие / без съпротива

3e — with police / without police

4. Изберете kind of shock:

— phisical / psicho

5. Изберете давление от наркотик

алкохол/ други наркотици

6. Изберете проникване:

— normal — oral — anal — all

Thank you for cooperation. Your results:

Желаният, но никога несбъдващ се профил при мъжете е следният:

Нежеланият, но най-често

срещаният профил

при жените е следният:

1

мъж

жена

2

с руса жена

с черен мъж (мургав)

3a

без презерватив

без презерватив

3b

по тъмно

по тъмно

3c

при нея

при нея

3d

без съпротива

с друго физическо насилие

3e

без полиция

без полиция

4

шок — психологически

шок — физически

5

наркотик-алкохол

наркотик-алкохол

6

всички прониквания

всички прониквания

вас изнасилвали ли са ви?

Съвременният femal носи в атавистичната си глава образа на Големият Изнасилвач. Големият Изнасилвач от Приказките за Жени е черен, силен, лош, нетърпящ отказ и некъпан. Големият Изнасилвач никога не е рус и скулест, и по правило не се облича добре. На Големият Изнасилвач от приказките му е голям. Вместо удоволствие той доставя болка, унижение и тежка форма на непоносимост към мъже (мизандрия). Е, понякога големият на Големият изнасилвач ражда привързаност, но това е рядко. Освен в испанското кино, на друго място е трудно да се случи

В Приказките за Жени изнасилването винаги става в горичка, в неосветена запустяла градска тоалетна, въобще на тъмно. Мястото, където всъщност нито една нормална жена няма да стъпи. В тези приказки медицинските подробности са спестени от женска солидарност, но пак от женска солидарност в тях се говори за непоправимите щети, които изнасилването е нанесло на женското съзнание.

Момичета, имам за вас една добра и една лоша новина — Добрата е, че Големият Изнасилвач не съществува. Той е легенда за страстта, филм на ужаса, които се гледа до три пъти. За ваша радост или съжаление — него го има само във вашите приказки.

Лошата новина е, че този свят е пълен с малки мъжки човечета, които никога няма да бъдат вашия личен Голям Изнасилвач. Но затова пък ще ви пребият до смърт, ако не им пуснете. Реалният свят е пълен с Неподозирани Изнасилвачи — приятелчето, съпругът, шефът, татко и други роднини. Лошата новина, е че ако отидете в гората и крещите любовно — отникъде няма да дойдат Четиримата Трудоваци и няма да ви се изредят. Съжалявам, така стоят нещата.

Според мен Четиримата Трудоваци са просто вечно набедените вестникарски изнасилвачи — те са нужни, за да покрият истинската картинка на проблема. А проблем възниква, когато мъжът реши да чука определена жена, а определената за това жена не мисли така.

Смея да твърдя, че голяма чадт от потърпевшите съвременни female винаги участват във собственото си изнасилване.

Ще докажем това твърдение след малко.

вие изнасилвали ли сте?

Единственото, което е хубаво у мъжете е, че знаят какво искат. Най-тъпата и нелогична черта при тях е обаче заблудата, че заслужават това, което искат. Мъжете вървят по улицата и им се ебе, та две не виждат. Мъжете вярват искрено, че и при жените е така. Като гледам как се облича съвременният female си мисля, че мъжете са прави донякъде. Докато в природата мъжките са с по-красивите пера и гриви, то в човешкия свят женските са склонни да набучат перо в задника си — само и само да бъдат забелязани, само и само да им се предложи секс. И цялата работа за това — жените да могат да отказват. Е, ай сиктир казват на последното Четиримата Трудоваци!

Обожавам мъжката теза, че няма какво да се церемоним когато става дума за едно добро ебане. Подозирам, че ако отпаднат няколкото члена в Наказателния кодекс за изнасилването — само след седмица на всеки ъгъл ще има по една пищяща жена и двама биещи се мъже. Единият ще се бие защото пръв я е открил, а вторият ще я защитава на принципа „аз я видях преди тебе!“.

Истината е, че нормалният female е объркано същество и трудно успява да подаде сигнали към обекта, който я интересува. Докато male го интересуват всички обекти барабар със субектите. И просто той използва неотменното гражданско право да си иска. Тука обаче се обръща колата. Female никога не успява да даде достатъчно силни позивни, че не желае така оферирания секс. В статистиката, която ще ви залее след малко най-впечатляващото е, че ако един female се разхожда в населена само с мъже местност — те ще я обявят за Господ бог. Другото е, че изнасилването като акт изключително радко се случва просто ей така — изскача някой от храстите и те кара да правиш нежелани и неприлични неща, съчетани с онези смешни движения.

Male не са толкова тъпи и задръстени, че да седят в тъмното та аджеба някоя заблудена жена да мине. Мъжете изнасилват най-вече не като акт на задоволяване, а като акт на неуважение към другия пол, който има смелостта да се държи глупаво. Съвременният female почти е на път да резбере сакралността на фразата, която измислиха Четиримата Трудоваци — фразата „ми кат яде кифтетата и клива бадиемите кат мисирка — що не рива?!“. Това не е просто просташка фраза и обикновена мъжка глупост — това е кодираното послание, че всички ние сме знаели какво искаме да се случи, само девойката не била разбрала. Но тя вече не е девойка и вече ще знае. Няма безплатен обяд, няма ходене „в къщи да пием кафе“, няма „ела да та повозя просто ей така…“ няма „айде да гледаме видео само!“ и най-вече няма нищо интересно на този строеж, на който ще ви заведат Четиримата Трудоваци, за да ви покажат нещо интересно. Да, на този строеж няма нищо интересно и съвременният female или знае това или трябва да се признае за глупав.

Чувам как феминисти и феминистки вият срещу луната. И за тях, и за нормалните хора истината е една: Male — това е една свиня, която иска да чука. Единственият начин female да избегне нежелания секс е да не дружи с него и да не е там, където я изнасилват. Проста работа.

Всеки мъж е опитвал да рейпва — най-малкото заради алкохол или поне защото Кърт Кобейн и Слави Трифонов пеят подобни песни. Аз съм се опитвал да насилвам жена два пъти. Едната се казваше Ваня и беше на моя таван към 02 часа АМ. Беше интересна с това, че беше пуснала на историка Андрей Пантев. Някак си логично ми изглеждаше, че щом е пуснала на него, би трябвало да пусне и на мен — да не говорим, че се познавахме интимно и от преди. Тази жена се разрева и се скъса да ме налага с юмруци докато аз по най-глупавия съсредоточен начин неуспешно се опитвах да застана между стиснатите й като зъби красиви крака.

Вторият път въобще не си спомням името на девойката, но тя беше изключително тъпа и наистина ме харесваше. Заведе ме у тях и легна до мен. После, на разбора, тя ми каза, че не ми е давала знак за секс, защото била легнала с нощница. „Бахго, — ще кажат Четиримата Трудоваци, — дори на нощницата да има надпис на английски, че тази нощница е знак — пак немоа да му повервам…“ Не ме е срам да си призная, че бях пребит от тази млада госпожица — тя ми скъса сакото и искаше да ме удря с ютия. За първи път в живота ми, ме беше страх, че някой ще ме наръга с нож.

За първи път разбрах, че насилието е като снежен човек по нанадолнище. Не е ясно къде започва лавината и къде снежният човек просто си се търкаля. За утеха на феминистите и феминистките ще кажа, че синините на сутринта по мене и по нея бяха равен брой.

Оттогава аз и Четиримата Трудоваци твърдим единодушно, че една жена трябва да бъде смляна от бой, съсипана психически или заплашена с пистолет, за да успее жалката мъжка технология на изнасилването. Жените са яки в бедрата, гъвкави са, умеят да се извиват и гърчат, юмруците и ноктите им не са за подценяване, ритниците им са страшно оръжие. А и основния проблем на мъжете е, че женските полови органи са вътре в тялото на жената и ако някой много мърда е трудно да уцелиш дупката.

Трябва да призная и друго — нормалният male не се възбужда от насилие върху female. И двата пъти, за които разказвам имах непонятни проблеми с ерекцията.

как се прави това по света?

Ако човек реши да погледне пъзела на изнасилването от високо — едва тогава би могъл да направи верните изводи за себе си като жена или мъж. Ако забелязахте в таблицата двата профила на сексуален акт са избрани поотделно между мъжа и жената. И са изключително сходни — разликата е само в двата вида шок. Когато мъжа го изнасилва жена — той е изненадан. Когато жена бива изнасилена от мъж — тя бива пребита в повечето случаи и някак си изненадата не е най-наболелият й проблем. Затова и огромната разлика между двата профила е само една — единият е желан, но не се случва, другият е нежелан, но се случва. Социалният проблем възниква там, където жената отхвърля, а мъжът налага сексуалното действие. Четиримата Трудоваци твърдят: „Тя на нас нема да ни откаже, щот първо — виж как е облечена и второ — тя обеща да дойде с нас…“

Това обаче не протича без така важните за всеки секс подробности. Именно те определят и модела на поведение в зависимост от това дали една жена иска да бъде изнасилена или не. Както и Четиримата Трудоваци — какво трябва да знаят те, ако искат да бъде изнасилени от високата руса жена дадена при профила. И да се прочуят по вестниците.

Ето ги цифрите базирани предимно на американска статистика, тъй като когато изисках от пресцентъра на МВР данни за проблема в България, един тъп полицай ми отвърна, че това е невъзможно. (Пресцентарът на МВР очевидно е създаден за да може професионално да укрива информация от медиите…)

2 мин

На всеки две минути в щатите се извършва сексуален акт, осъществен с насилие и изключително без желанието на единият от партньорите. По надолу ще видите и съотношението мъже/жени. Докато четяхте тези две страници в САЩ вече е нощ и поне осем американки изпищяха и на тамошното рейп-парти.

69%–31%

Това е съотношението „тихи жертви“ — „регистрирани жертви“. Само 31 от сто жени са склонни да съобщят за насилие върху себе си (уверен съм че в България този процент клони към стоте). Другите явно се срамуват и с това допринасят за ненаказуемостта на малките мъжки човечета, които си мислят, че секс им се полага по рождение само защото имат израстък, а не кухина между долните си крайници. Това ни води директно до следващата цифра —

8%

Осем процента рецидив има при изнасилвачите. Статистиката показва, че за три години 8 от сто осъдени за изнасилване повтарят прегрешението си. За същият период (от три години), процентът рецидив при крадци и убийци е само 1%. От тази цифра може да се съди, че който е роден да не му пускат си остава такъв — явно за цял живот. Лошото е, че такива хора са вечно глупави и не могат да измислят по-лесен и атрактивен начин за собствения си секс, освен да набиват канчето на приятелките си и да дебнат коя жена е с по лека дрешка.

68%

Повече от две трети от изнасилванията стават за периода от 18 часа до 06 часа. Най-малко изнасилвания стават в периода 08 часа — 11 часа. В тази част от деня малките мъжки човечета не знаят дали още им се пикае или им се ебе. На пръв поглед няма нищо странно, че сексуалното насилие се извършва предимно нощем. Но от това жените си вадят извод, че след 19 часа вече не бива да се излиза на пазар. Напротив — те трябва да се замислят в компанията на кого точно остават след този час. Изнасилването не е навън, то вече е у вас и си сипва водка.

60% и 45%

При шестдесет от сто жертви насилието става в техния дом. При четиридесет и пет от тях е употребен алкохол или друг наркотик.

Първата цифра идва да покаже глупостта на жената поканила „my place“ готиното копеле, с което се е запознала неотдавна. Тази цифра предполага еманципантска самоувереност че Тя, жената може да се справи във всяка една ситуация и познава добре човека, който й е на гости. Основния въпрос на Четиримата Трудоваци при тази цифра е:

„Е таа жена, ако не е искала да я ебем, що ни е канила у тех?!“

В този въпрос наистина има резон. Останалата част до сто процента се запълва от изнасилвания на обществени места (25% вкл паркинги), останалите изнасилвания са в автомобил и други. И много малка част — от изнасилвания с отвличане.

Докато другата цифра идва да покаже и да разтревожи всички — ако само 45 от сто изнасилвачите взимат наркотици, това означава че по голямата част от тях в пълно самосъзнание вършат неща, които не отиват и на мъжка свиня.

Ако някога решите да обидите мъжкия пол — ползвайте тази част от статистиката.

69%

Най-важната цифра. 69% от жертвите на сексуално насилие познават нападателя си добре. Ето как най-циничната писателка — госпожа Статистика, разпределя този процент:

28% са изнасилени от съпруг и приятел

35% от познат

5% от роднини.

Защо си мислите, че за едно изнасилване непременно трябва да разполагате с негър или циганин? Съпругът ви, татко, чичо, учителят по физическо и съседът дето гледа винаги нагоре докато говори и ви иска кафе — това са далеч по реалните изнасилвачи от Четиримата Трудоваци, основни герои на последната страница в пролетарския „Труд“. Много жени у нас още се чудат как е възможно такова нещо — „…хем да ти е мъж, пък тоа секс дето го праим всека вечер да влиза в статистиката за изнасилване… … верно, че боли ама чак пък толкоз… аз вече му свикнах и дори не се налага да викам…“

69 — тази иначе еротична цифра говори много лошо за света, в който живеем — или жените не знаят как да се държат в обществото или мъжете просто са родени престъпници.

29%

В 29 процента от случаите при изнасилване е употребено оръжие. Във връзка с тази цифра приемаме термина „праг на заплаха“. Праговете на заплаха при различните жени са изключително разнородни — някои жени още като им креснеш лягат с краката на два без десет и почват да мълчат. Защото така са чели в сп. „Блякъс“, че когато те изнасилват се прави така. При други жени настина се налага да им вадиш пищов и те чак тогава клякат. Има обаче и трети вид момичета — тях наистина трябва да приведеш в безпомощно състояние, за да влезеш в сексуалния им периметър. Такива жени са единствения аргумент в полза на нормалната свалка пред изнасилването. Такива жени е наистина далеч по-лесно и интересно да сваляш, отколкото да ги риташ в главата. Онова, което не знаят малките мъжки човечета и свръх-комплексирани капути е, че шанса да го вкараш на една жена, нараства когато я замеряш с цветя, а не с камъни.

75%

Седемдесет и пет процента от жените след изнасилване имат нужда от медицинска помощ. В 47% от случаите жените претърпяват наранявания различни от обичайните при изнасилване. Как се харесва това на изнасилвчите — освен че скъсват една жена от ебане в най-реалния смисъл на идиома, те, предполага се й чупят примерно ръцете, за да не пречи. Тази цифра идва в подкрепа на твърдението, че една жена може да бъде изнасилена само ако бъде пребита преди това — така че да не може да не мърда. Което явно амбицира любителите от дисциплината „едностранен секс с пребиване на партньор“.

25%

В заможните кватрали изнасилванията са само 25% от бройката, която се случва на година в бедните квартали. Винаги съм твърдял, че ако учителят по физическо има пари да си взема по две проститутки на месец — това гарантира, че няма да закача момичетата от горните класове.

81–18–1

В САЩ това е съотношението на изнасилени жени по цвят на кожата. От сто жени 81 са бели, само 18 са черни и 1% друга раса. Предполагам, че черните са по серт и по трудно се дават. Има и друга вероятност която прилича на нашата — предполага се че белите жени са предпочитани от изнасилвачите. Направете си сами проучване във Факултето.

9 към 1

Това е съотношението на изнасилени жени към изнасилени мъже. Статистиката не уточнява от кого са изнасилени мъжете — от жени или от мъже. Но това не е от значение по темата. Единственото, което става ясно след последната цифра е, че от този проблем страдат и са заплашени предимно жените. И когато става дума за минаващ в сянката на къщите красив female-силует — това изглежда като лош екшън с елементи на порно. Обаче когато става дума за гаджето ти, сестра ти, майка ти и баба ти — тогава мъжът разсъждава другояче. И безсилието е свръхнесправедливо, а обидата е превелика.

не е хубаво това

Преди пет години срещнах интересно и красиво момиче. Носеше разпуснати дълги черни дрехи, беше си офъкала косата на кичури и се движеше с патерици. Несъвършеното ми съзнание, понеже съм човек който се подиграва и на патерици даже, се опита незлобливо да й обърне внимание. Глупавата ми глава нистина си мисли, че едни патерици могат да бъдат тема на разговор. Тя обаче, беше учудващо некомуникабилна, нелогична и приятно-тъжно налудничава.

Хората ми разказаха след това за нея една история. Пазарджишка история. Същото момиче преди да започне да изглежда така се разхождало в Пазарджик на центъра. С дълга коса, сигурно с басмена рокля, може би малко глупаво изглеждаща. Точно толкова глупава, колкото изглежда всяко момиче на 18 години.

На пазара до нея спряла кола с четири момчета, които се опитали да я вкарат вътре. Момичето се разпищяло, хората се намесили. Едно от момчетата обаче изпсувало, че момичето му е жена. За тъпите пазарджикци на пазара това било достатъчно, за да позволят момичето да бъде вкарано в колата. Семейна работа. Абсолютно непознатите момчета със шеги и закачки завели момичето в непознат панелен блок, въпреки че в Пазарджик панелните блокове не са много.

Четиримата на куп и се нахвърлили и докато трима я държали последният се задоволявал с нея. Тя се опитвала да крещи и да се съпротивлява наистина. После момчетата се въртяли така няколко пъти. Станало тъмно, а те с шеги и закачки свършвали в нея по няколко пъти. След наколко часа полова игра те й казали, че може да си ходи. Единият дори се опитал да й каже добра дума, да я утеши. Може би точно това й е дошло повече. Разказаха ми, че съвсем спокойно станала, обула си колкото могла дрехите и скочила от терасата. Четвърти етаж, вече по тъмно. Потрошила се цялата. Влачила се стотици метри само и само да избяга от онова място. Докато я намерили хора.

Докторите я ремонтирали, сложили й железа в коленните стави, направили й три сложни операции и с патериците успели да я вдигнат на крака. Имала многобройни срещи с психолози и психиатри. Това е историята. Надявам се, че не очаквахте друг финал.

Пазарджишката мълва твърди, че това са били момчета от полицейската школа в града. Не е възможно никой да не знае кой са били. Оттогава е минало време и си мисля, че каквито и да са тези момчета, каквото и да правят сега — примерно бизнес, семейство или кариера, ми се ще да им кажа — не е хубаво това, момчета.

Не е хубаво, че сте живи.

един ден

Един ден истината ще ни удари по главата и ще ни помогне да мислим по-лесно за тези неща. Засега онова, което е ясно е, че female има още много да учи, за да избягва собственото си унижение и насилие. В много от случаите изнасилването е просто продължение на войната между половете с други средства. Докато за male нещата са още по-прости. Той трябва да си зададе два въпроса:

1. Толкова ли няма какво да чукам тази вечер?

2. Точно на мен ли ми се налага да пребия една жена, само и само за да се изпразня по най-сложния начин?!

Един ден, всички ние се надяваме (както и за всичко останало) жените да престанат да бъдат глупави, а мъжете — лоши. Дотогава се пазете, независимо от образование, вероизповедание и пол.

19. Нетърпимост?обслужването?

ше ги застрелям наистина, мамка им!

Цялата тази паплач от хора, които са временно на работа в магазинчета, ресторантчета, подлези, гаражи, скъпи и прескъпи заведения, клубове и пазари, ремонтни работилници и частни ВиК фирми! Нещо-продавачи със скунксови физиономии и Неуспели Проститутки в ролята на сервитьорки — всички те са под ужасната угроза някой ден, на някого, наистина да му писне и да започне да ги избива по нетрадиционен начин. Така че да накара полицията да търси помощ.

Едно време във в. „Стършел“ имаше чудесна рубрика „Помощ, обслужват ни!“ Днес, когато вече ще празнуваме десетата годишнина от победата на капитализма у нас, трябва да признаем, че частната собственост не направи никого по-добър стопанин, да не говорим пък за по-добър човек.

Едно време Стършел съветваше хората да пишат оплаквания в това хипер-чудо наречено „Книга за оплаквания“. Днес единственото, което бих посъветвал себе си и всички, които поне малко се чувстват клиенти е:

— да им крещите от ярост

— да ги пръскате със слюнка и храчки

— да ги хапете

— да им скубете косите

— или просто ги убийте тъпите копелета и разпарцаливени курви с презрение и пренебрежение и — най-важното — некупуване!

— И никога не забравяйте: това са хората, които не ви обслужиха добре. Бъдете злопаметни!

епохата на НЕП-а

Това е епохата на „НЕщо-Продавачите“. Тези хора искат да вземат Вашите изкарани с гъз и пот кинти по един изключително обиден и най-незаслужен начин. Този начин се доближава до това вие случайно да харесате една стока толкова много, че да я купите без тяхната помощ. Нещо повече, това е аксиомата на

Bulgaria Natoinal Trade (BNT):

Продавачът винаги ти пречи да купиш нещо.

Знаем, че и в други страни е така. Но смея да твърдя, че всъщност нас само едно нещо ни различава от Модерния Свят. Това са Продавачите. Техният паметник представлява задник дъвчещ дъвка и пускащ балончета срещу мъничък клиент с размахани банкноти в ръка.

Освен че е мърляв, мързелив и че не може да говори, Продавачът обикновено е поставен от Собственика явно с една единствена цел — да те обижда. Да обижда КЛИЕНТА, че иска пробва стоката, че не е осведомен за качествата й, че е тъп да си даде парите точно на този човек и на това място.

Тези хора обикновено са или млади, (които са там на принципа, че „това не е работа за мене“). Това ме вбесява най-много: самосъзнанието че тъпото копеле е създадено за велики дела и е Продавач по някакво нещастно стечение на обстоятелствата, държавата му е виновна и пр… Ами стани шеф на „Газпром“, датибамайката, що си станал продавач!

Или продавачите са дърти изкуфелници, (за които ти става жал, че не просят, а се опитват да правят бизнес). Тези хора нямат професия — те са Решавачи на кръстословици. Тези хора имат в главата си един от най-страшните атавизми на народопсихологията ни — че клиентът обикновено е турчин, поробител, човек с пари, които ако остави някой лев — добре. Ако си тръгне бързо — още по добре.

Това е епохата на НЕП-а. На НЕуспялата Проститутка, станала сервитьорка. Тя има морал да не се чука на Лъвов мост, обаче ви плюе в супата, когато й кажете, че вилицата е мръсна. Мечтаех си в тази страна никога повече да не се говори за обслужване. Мечтаех си, че ще станем туристически рай. И че тук с усмивка ще ти предлагат и питие, и курва, и сас. Няма да стане — просто защото НЕуспялата Проститутка никога няма да стане камериерка, гейша или добра масажистка — тя просто ще си остане нервна курва, която не иска да ви обслужи добре. Защото „да обслужва“ на нея никога няма да й бъде призвание — през перхидролената й тиква дори и не пробягва мисълта, че може да печели от любезността си. Такава жена просто чака някой минаващ КЛИЕНТ да й направи неприлично предложение, което тя да превърне в неуспешен брак.

какви КЛИЕНТИ сте вие, бе?!

За десет години унгарските, чешките и сръбските магазини (даже!) се превърнаха от потребителска кошница в потребителския рай на Земята. За тези десет години месарницата на ъгъла на Графа и Шишман не мръдна. Нейните прозорци не са чистени от Деветия конгрес, нейните месари продължават да поприпръдват мързеливата и да месят каймата върху косматите си гърди. Нейната глутница кучета продължава да гледа към вратата като Стив Бушеми към отрязано ухо. Всъщност за десет години, трябва да признаем че това вече не са същите кучета. Това са техните деца, кучетата на онези кучета които още помнят как месарницата на ъгъла на Графа и Шишман наистина не е мръднала. Наникъде.

Уважавайте месарите и техния труд. Не мога да разбера само, как тези месари продължават да имат КЛИЕНТИ. Тези клиенти явно не могат да направят разликата между белен свински врат и бут от заклан инспектор на ХЕИ! И аз не мога да я направя — затова въобще не влизам там.

В Модерния Свят има един велик Обществен Коректив! (ОК!) Това е Възпаления КЛИЕНТ. Той уволнява. Той увеличава заплатата. Той убива цели фирми и фирмени вериги. Той е като Народния съд за фашистите-продавачи и капиталистите — производители. Той е КЛИЕНТ, което значи повече от Президент, и от Стоичков, и от папата. Колкото по-лошо се държи един КЛИЕНТ — толкова повече падат цените, идват сезонните намаления, дават се екстри и бонуси.

Ние си нямаме ОК! Ние си нямаме дори един жив истински КЛИЕНТ, та камо ли Общестнен Коректив, (ОК!). Смея да твърдя, че българската нация е най-любезната нация по света… Мога да дам пример — ако в Полша шофьор промени маршрута на градски автобус, пътниците го свалят и го набиват. Немного, но сериозно. А какво се случва по своему у нас?! Великите нашенски студенти — те се возят на 94, който си спестява винаги три километра от маршрута-обиколка на Студград. Великите нашенски студенти не смеят да кажат нищо на шофьора, който ги кара да газят снега в Студентски град, най-мокрия и студен сняг във Вселената, цели два километра. Но студентите продължават да псуват неуредиците в държавата. Те не смеят да напсуват шофьора. И това са от онези студенти, които свалиха две червени правителства.

Абе недейте да се оплаквате и да псувате като андрешковци, ми се хванете и набийте шофьора! Набийте го бе, мамка му и шофьор! Какво чакате, сериозно говоря — пусни списанието, събери колеги, обещай им трева и идете да набиете шофьора. Много добре знаете за кой шофьор става дума!

Нашият клиент е горд запъртък, който не му се занимава със шофьори. А според мене и според много изследователи шофьорите й ебаха майката на тази държава.

наръчник на клиента, как да се държим с обслужващия персонал

Аз не съм горд. Занимава ми се с шофьори. Примерно на таксита. Затова си и купих кола. Щото ми писна да ме заплашват с манивели и да викат по радиото, че „един педераст не иска да плаща по брояча“. Аз и моята красавица, колата ми, убихме желанието на поне двама безделници да станат бакшиши. От което спестих пари и най-важното: вече мога да псувам спокойно бакшишите и да чукам в колата си. (което таксиджиите по-рано ми категорично ми забраняваха да правя в техните коли).

Аз не съм горд и примерно никога няма да си купя обувки Марко Пици. Влизаш в магазина на Раковска срещу СДС и търсиш кларкове. Четири путки седят като пешки в края на шахматното поле и размахват срамните си устни. Мериш сам неща, които имат китайска номерация — американски на вид обувки, правени от сърдити китайци. КЛИЕНТ-ът е говедо, което се нуждае от помощ, това е верно. Обаче оригинално говедо да влезе в Марко Пици, пак няма да направи впечатление на четирите путки. Те продължават да гледат празно мястото, където, като че ли преди малко сред кълба дим е изчезнал доставчикът им на трева. Човек се отказва да купи обувки в такава тягостна атмосфера. Оставя внимателно обувката и гледа да се измъкне преди да го обземат съмнения относно смисълът на живота. И тогава се случва най-страшното — четирите кукли се задвижват, а едната казва с монотонен глас: „Абе как не ви е срам, оправете връзките на обувките!“

Тя дори не се кара. При депримирани типове тази забележка бележи края на нормалната психика и поставя началото на нови измерения при самозадоволявонето с връзки и обувки. Тя, омутрената девойка, строгата господарка от Марко Пици е върха на човешката несправедливост и липсата на житейска логика по тези места.

Примерният отговори за клиента на такива реплики обикновено е:

„Извинете! Много ви мола, това е ваша работа! Откъде накъде, а-маха!“

Това са отговорите на нашите КЛИЕНТ-и, които обичат да бъдат обиждани от продавачки, бити от бакшиши, и облечени в мръсно бяло сервитьори да им завират в гениталиите прибора за овкусяване — онази свинска радост за КЛИЕНТ-а, в която има шишенца сол, чер пипер, олио и оцет.

Това, което трябва да кажете на Марко и неговите П(утч)ици всъщност е съвсем друго нещо:

„Свиньо блатска, не ми се отварай много защото ще ти еба путката лелина балканска. И да оправиш връзките, щото дяволите ше те вземат и ще те наврат в кучия гъз. Да, гъз!“

Това вече е реплика. И който ми каже че съм невъзпитан, да отиде на оправя връзките на тъпите путки от Марко Пици.

Край с Марко Пици.

Едно уточнение: Ако в магазин си позволите да псувате, то в ресторант никога не го правете преди ядене, защото готвача винаги е комбина със сервитьора и ще ви напълни чушката бюрек със сопол, ще посипе с пърхот кюфтетата и заедно с обера ще ви пикаят в бирата. А вие като в Трейнспотинг ще я изпиете въпреки, че е топла. Говоря сериозно. Това, че вие няма да знаете какво сте яли и пили не омаловажава сервитьорското отмъщение. Който е работил в кухня или е бил сервитьор ще ви каже същото.

born to be customer

Още Конфуций е казал, че не трябва да правиш лоши „Търговия и услуги“, ако не искаш да ти връщат със същото.

Къде е тази наша родна конфуцианска организация за защита на потребителите? Предполагам, че тя прибира само подкупи, заедно с „нахуй“ парите на данъкоплатците.

Модерният свят има браншови специалисти, които следят по най-добрия начин кой как обслужва. Тези хора по правило са дебели и тяхната професия е да се правят на анонимни капризни клиенти. И ако в хотел, ресторант, или магазин с претенции не ги обслужат добре или недай боже ги излъжат — това означава край на лиценза за алкохол и цигари. Ако аз работех подобно нещо, повярвайте, повечето кръчми в София, щяха да са като Виенски кафенета и да имат редовна клиентела, чиито имена щяха да са заковани със сребърни табелки по масите.

У нас всяка българска кръчма е интересна и добре обслужвана само в началото. Примерите са от бившата убийствено готина и любезна бирария на Васко Лучано на Славейков до последната кръчма, която отново са отворили ваши приятели. Примерите са винаги там, където оставяте немалка част от парите си — там където би трябвало да ви носят на ръце и да ви правят свирки, докато парите не почнат да свършват. После е ясно.

След Футбола и Оргазма, върховното удоволствие на Шопинга, усещането за КЛИЕНТ вече е време да стане харизматична ценност на страна като България, чието население е на път да се превърне изцяло в обслужващ персонал. И за да стане това, и за да не е разбираме това събитие по обиден начин, време е всеки да се усети:

Всички хора на тази земя са равни и са родени да бъдат КЛИЕНТ-и. Да бъдеш КЛИЕНТ е основно гражданско право, неотменима част от свободата на личността, огромна част от човешкото самочувствие и психиатричен комфорт. И който не си търси точно това гражданско право и този комфорт — той е скучен луд, сив идиот и шопинг-мазохист, обичащ да живее сред психологически побойници.

Убийте всеки, който ви пречи да бъдете КЛИЕНТ. Това ще ви накара да се чувствате по-добре.

софия-пловдив

20. Spiritus Sanctus

Един е Бог и Алкохолът е негов пророк!

Алкохолът е свободата, от която не можеш да се лишиш.

Свободата, която никой не може да ти отнеме като Свободата на Псувнята, Фриволността на Ръкоблудието и Желанието за Нещо по-добро (от Всичко Останало).

Но Алкохолът е много по-красив от тях и именно заради това е узаконения наркотик на Точно Това Общество.

Жените са дребни и зловредни бозайници в сравнение с удоволствието да пиеш.

Другите наркотици са твърде кратко изживяване, което губи смисъла си в бързата и нелепа смърт, при която повръщаш направо в трахеята си. Което не може да ти се случи ако приживе си се научил да повръщаш правилно от правилния наркотик.

Алохолът е правилният наркотик.

Пиянството на един човек

В Списъка на Вредните Неща първите четири от тях са Цигарите, Алкохола, Жените и Месото — точно в този ред. Всяка още непроходила религия, забранява точно тези четири неща, които в сърцевината си носят вероизповеданието на един по-добър свят. Свят пълен с удоволстия, от който се умира, но не боли много. Сравнено с болката, която носи Светът още от раждането, количеството болка, която носи Алкохолът е нищожно.

Алкохолът е най-доброто средство за намаляване на болката. Най-полезното нещо за прескачане от едно Човешко Състояние в друго. Алкохолът е катализатор на Човешкото Държане и професионален убиец на Куртоазната Цензура. Той е Освободител на Дълго Подтисканите Емоции (от които се умира), той е и Пресаташето на Главния Мозък и Високоговорителя на Спонтанните Желания.

Алкохолът е Вашето обществено място, частната ви медия където сте Истински. А Истински означава да си доволен и искащ, красив и подпухнал, изразяващ себе си и драйфащ, танцуващ и спъващ се, да говориш с красив език и да говориш с дебел език, да чукаш и да не помниш, да помниш и да прощаваш. Да прощаваш и да осъзнаваш, че всъщност самият Господ-Бог ще ти прости само ако го завариш добре пийнал.

Пиянството на един човек е дълга история със седем етапа. Изключително субективната квалификация на етапите обаче помага на човеците, решили да злоупотребят:

в началото е „очакването“ — то се познава по онова леко омекване и изтръпване в колената. То е защото хилядите Нимфи, Който Живеят Под Плота На Масата пият кръв от менискуса ви. Те имат своя религия — вярата в Промила. В представите им Техният Рай адски си прилича с вашия Черен Дроб.

второ идва онова състояние, което прилича на Олекването на Мозъка Като При Трева. Обаче, докато при тревата мозъкът ти наистина е решил да отиде някъде другаде без теб, Алкохолът не позволява това. Мозъкът просто ликува в околоплодните води на личния ти Космос. И с кикот строи цепелинова стълба към небето, която обикновено води надолу.

третото състояние китайците и докторите наричат „Любовен блясък“. Настъпва след третата бира при тинейджърите и втората малка водка при Обикновените Почитатели. И никога не настъпва при миньорите, трактористите и прочие промишлени употребители. Третото състояние е Агрегатното Състояние на Личността, позволяващо на всеки човек да се чувства като Великан. Това е Етапът на Разбирателството, Отсечката на Съчувствието, Мястото, Където Успяваш Да Си Кажеш Изречението и всички да се засмеят. На него, на Изречението ти, а не на самия теб.

четвърто идва онова, което всички чакат. Предполагам, че се нарича „генно напиване“. Човекът е програмиран да усвоява Алкохола. Етапът на генното напиване е когато ензимите разпознаят Алкохола и вместо да почнат да го разграждат веднага — те с въздишка обявяват санитарен полуден. Защото вече знаят, вече сте ги научили, че тази вечер може да се случи само едно нещо. Някой е решил, иска да се напие и ще го направи. Този някой ще продължава да се налива с водка, докато тя убие всички ензими на тази земя. И докато всичката изядена руска салата на Планетата тръгне като пълноводна река към Световния Тих Океан на погълнатия досега от хората Алкохол.

петия елемент на пиянството е Моментът на Превеликата Изява. Твърдят, че Анди Уорхол веднъж се напил и преди да се наебе с някакво младо момче му казал, че всеки има своите петнадесет минути слава. Уорхол не е прав. Уорхол е жалък американец от цигански произход с хомосексуални наклонности. Не може да се вярва на Уорхол и на американските сентенции — този народ се научи да пие едва когато му забраниха да го прави по времето на закона Уолстед, по известен като закона за Сухия Режим. Истината е друга — всеки човек има своите пет малки водки. Които никога не би заменил за цялата световна слава.

шестото състояние е най-дългото. Китайците и докторите го разделят на два вида — „тиха тъга“ и „шумна лудост“. Когато шестото състояние завладее човека и го направи тих и тъжен — той прилича отстрани на препарирано животно, а в стъклените му очи се чете ужасът, че след малко ще му стане лошо. Лошо в смисъл не на повръщане и силни гърчове, а лошо в смисъл на тоталното завръщане към света на другата сутрин, когато хората около теб няма да са пияни. И ще те карат да бъдеш като тях. Тихата тъга е характерна за извисените хора, интелектуалните типове и качествените, задоволени и осъзнати човеци, и серийните убийци. Докато шумната лудост е другото състояние за един друг тип хора — на неосъзнатите, подтиснатите задръстеняци, които са неспособни да се самоубият по обикновения начин и обикновено се заяждат с хора изпаднали в тиха алкохолна тъга.

седмото ниво се нарича простичко „амнезия“. Светът вече не се движи със скорост 24 кадъра в секунда, а малко по-бавно (и все по-бавно). Светът идва на приливи и отливи до теб и трябва голям тренинг, за да не му позволиш да те разтвори в себе си. В такива състояния Истинските пиячи запазват себесъщност като непрекъснато викат на Разливащото Се От Черепа съзнание да се върне, дават си точна диагноза (в смисъл „Боже, как се напих…“) и си тръгват без да бутнат нищо и без никой да ги настъпва по часовника. Амнезията при Истинските пиячи е и лека форма на шизофрения — съзнанието се разделя на Регистратура и Реакция, който неистово търсят тяхната любима асистентка Координацията. Тя обаче спи задоволена до притъпяване от камшичестите фалоси на алкохолните молекули.

Алкохолът не носи нещастие.

Образът на Алкохола в Общественото пространство е неизлечимо негативен. И изключително лицемерен. Всички говорят колко е лошо да се пие, а употребяват. Употребата е майка и баща на Общественото и Индивидуалното Съществуване, Тихият Бич на Човечеството, с който То всяка вечер се самозадоволява. И всяка сутрин го закача на стената под надписа „не е хубаво да се прави така!“.

Употребата е единствената причина за това, което политиците наричат Социален Мир. Това понятие в реалността е името на един скромен социалистически пир, на който яденето е твърде малко, затова пък Алкохол има за всички.

Алкохолът е единственото нещо, което е повече от Секса В Тази Страна. Негативната Легенда за Лошия Алкохол твърди само едно:

„Пияният човек е човек, който върши лоши неща, преди да му стане зле.“

Пресата твърди, че пияният човек върши по-лесно престъпления отколкото трезвия. Пресата обаче вади грешно съотношение между пияни хора вършещи престъпления и трезви, вършещи престъпления. Ако обаче направите съотношение между мирните хора ще видите друга картина: всъщност пияните мирни хора са милиони пъти повече, от трезвите мирни хора.

Алкохолът помага да се успокоиш, той канализира гнева в приятно безсилие и отлагане. А ако толкова много иска да убиеш някого — накрая го правиш. И в този момент Точно Това Общество вместо да те пита защо си убил човек, то те обвинява че си бил пиян. Обяснението, според мен е, че Светът е твърде лош. Едва ли можем да очакваме, че Алкохолът ще го направи по-добър.

Всяка вечер между 19 и 24 часа Светът затваря кепенците и отива да се напие някъде. После му е трудно да се върне, но го прави защото на сутринта трябва да отиде на Работа. С парите от Работата Светът си купува Алкохол. И чака да се свечери.

Някои хора не обичат Алкохол.

Нищо друго не притеснява човека така както пълна до ръба чаша водка Финландия с малко лед и лимон за красота. Прилича на кофа пълна с екстрасистули, импотенция и мигрена, напомня на черен дроб върху кухненска маса и предполага леко фъфлене след лош побой.

В същото време нищо друго не радва човека повече от пълната само два пръста чаша водка Финландия (също с малко лед и лимон за красота). Просто не мога да понеса същата чаша пълна догоре. Усещането е като че някой ти обявява излишно състезание на 100 метра, докато ти си майстор на маратона.

Красив е вискозитетът на водката с лед. Красиво е усещането на Алкохол Във Вените. Красива е водката в стомаха ти (само на влизане). Красив е даже махмурлукът (като всяко страдание). Красива е дори пияната жена — тя най-после е истинска и се държи не както са я учили, а както и се ще: иска да се ебе с всеки, иска да плаче и да крещи. Доказано е, че жените никога не знаят защо (каквото и да е). Това е и разликата в мъжкото и женското пиене. Ако сравним Алкохола с Дървото на Познанието — мъжете поне успяват да се качат на него. Докато жените ползват това дърво като тояга. Удрят се по главата с него и започват да бръщолевят онова, което никога не са посмели да кажат. А то много прилича на Познание.

Това че някои хора, повечето жени, не обичат Алкохол не трябва да ни притеснява. За жените е оправдано, защото те са направени да ти държат главата, докато повръщаш (а за това трябва сигурна ръка). Ако се огледате обаче и видите кои мъже не обичат Алкохол ще се убедите, че това са единствено Изпадналите В Забвение Вселенски Задници, през които никой никога няма даже да се изсере.

Някои хора не разбират Алкохола

Майката на карбовски му забранява да пие. Тя е светица и всяка сутрин (когато се събуди у тях) карбовски намира следните бележки. Те са написани на обратната страна на голямата оранжева бюлетина на Народен съюз — БЗНС, ДП. На тях с учителския почерк на светицата винаги е написано едно и също:

Смея да твърдя, че мама е част от Големия Световен Заговор, който твърди че не трябва да се пие. Смея да твърдя, че светицата не ми помага много, освен че перфектно създава чувство за вина и тонове други противоречиви чувства. И то при положение, че никога не е седнала да се напие един път с мен. Смея да твърдя, че това е по-малкото зло — можех да бъда наркоман, рецидивист, педофил, депутат, президент или друг еквивалент на всеки смъртен. Примерно миньор, футболист, контрольор или шофьор на такси.

Тяхното пиянство просто не ми харесва.

Щото аз винаги съм се притеснявал, че пия много. До днес когато отново се сетих какво беше казал стария Джек Лондон в „Цар Алкохол“:

„Хората, които пият се делят на два типа. Първият тип са тъпи хора, неодарени с фантазия, с вцепенени мозъци. Те вървят и се клатушкат, разкрачват широко краката си и свършват обикновено с това, че падат в канавката. Това състояние завършва с това, че пред очите им започват да се мяркат розови слонове и сини мишки. Над пияниците от този вид обикновено точат евтиното си остроумие хумористичните списания.

Втория тип са хора с голям полет на фантазията, способни да виждат свръхчувственото. Техния вървеж е твърд дори когато са приели достатъчно алкохол. Те никога не правят грешки, винаги стоят твърдо на краката си и никога не губят съзнание. Опиянението засяга мозъка им, но съвсем не е властно над тялото им. Такъв човек може да бъде весел другар и да сипе безкрайни остроти; или може да има видения и фантоми от космически мащаб, които поразяват с желязната си логика. В това състояние той съблича от живота измамливите му покривки и пред погледа му изпъква железния пръстен на необходимостта, който сковава духа му. Това е часът на най-висшата власт на Цар Алкохол. Да се напие до такава степен, че да падне в канавката, е достъпно всекиму. Но страшно е, когато твърдо стоящ на краката си, човек спокойно дохожда до заключението, че единствения път на освобождение е да ускориш смъртта си. Това е часът на Бялата логика, когато човек разбира, че той може само да познае законите, които управляват нещата, но никога няма да познае нещото само по себе си. Това за него е часът на изпитанието. Той стъпва на пътечката, която води направо в гроба.“

Джек Лондон не е прав. Алкохолът е и Бог и Цар, и Красавица и Звяр, и всичко онова, което не ни понася, обаче без което не можем.

Никога явно няма да успея да обясня, че малките красиви мегагалактики на Малката Водка, създадени от Твореца, са навързани със слънчевите системи на Алкохолните ми гени, по начин, който опростява Света, Украсява Живота и Кара Хората Да Продължават.

Винаги съм се притеснявал, че пия много. Всъщност това е защото винаги съм знаел, че Алкохолът не е полезен. Онова, което трябва да напиша на края е само едно — недейте да пиете много. Алкохолът вреди на вашето здраве.

21. Виагра! Горе главата!

декларация на независимостта

(възвание — манифест от Армията на Любовта)

Граждани! ХХ век си отиде!

ХХ век донесе на homo sexus едно изобретение, което направи от секса хипер-удоволствие. Направи от него фантазия и нескончаемо желание! Това бе топлата течаща вода! ХХ век направи така, че всички ние свободно да се мием и да чукаме. Да чукаме и да се мием!

След топлата вода сексът вече не е същият. Той е много повече,той е по безопасен, по красив, по съвършен. ХХ век направи така, че да смятаме чистата и изкъпана жена за почти девствена. След къпане с течаща вода човек може да прости и изневяра, и кръвосмешение и брак между еднополови.

Всяко лято, Армията на Любовта, тайно празнува Дните на ТВ (Топлата Вода) — това са дните, когато всички вкупом влизаме в морето. Там, въпреки че знаем къде отива канализацията, въпреки че всеки от нас поне по един път на ден пишка под вода, въпреки че дори в топлата морска вода можем да видим лайно — ние се къпем и празнуваме ТВ защото:

а) тя отмива всичко,

б) тя е разтвор на всичко

в) тя е толкова много

Армията на Любовта днес обрича топлата вода на забрава. Тя е нещо нормално, за което се сещаме само когато сме сапунисани, а от дупките на душа тече народна музика и съобщение за профилактика на ТЕЦ-а.

Армията на Любовта обрича на забрава топлата вода, защото ХХ век отмина. Просто я ползвайте по-често!

Граждани! Посрещнете XXI век не с Панорама, а с Презерватив!

XXI век обаче ни донесе Нещо Ново.За това Нещо Ново е и манифеста на Армията на любовта!

XXI век донесе Онова Нещо, което попълва редиците, запушва дупките, прочиства гласовете на разгонените, удължава размножителния период безкрайно, вдига знамето и свири атака.

XXI век донесе хапчето на любовта!

ПРАЗНУВАЙТЕ! Хапчето е тук!

Както простодушно го казва народа: „виаграта доде!“

Граждани! Хапчето ще ви позволи:

1. Да се ползвате от Правата и Свободите на Независимото Чукане (НЧ): чукането без молби, увертюри и мъчителни добавки.

2. Да се ползвате от Демокрацията на Реагиралия Пенис (РП)

3. Да се ползвате от Женското Право (ЖП) на „единия път в повече“

4. Да сложите край на вотовете на недоверие в себе си: на всички ще им става. Няма вече големи, малки, меки и твърди: и малки и големи ще бъдат твърди.

5. Да се чукате до смъртта си!

6. Да се чукате и по време на смъртта си!

Граждани!

Хапчето е тук! Добре дошли в ерата на Топлата вода, Презерватива, а сега вече и във Времето на Химическия Повдигач. Триединството на тези три неща ще позволи на хората да се обичат повече. В смисъл — по дълго — докато смъртта ги раздели наистина.

Химическия Повдигач още един път доказва, че сме близо до времето на Двете Жици забити в Хипоталамуса, по който правият и променлив електически ток ще ни доставят Оргазъм след Оргазъм. Оргазъм след Оргазъм до последната сметка от Националната Електрическа Компания.

И така:

ДА ЖИВЕЕ ВИАГРАТА!

или добре дошли в Сексландия, (отново)

нищо, че нямате нужда още от нея!

До 30 години на мъжа „не-му-става“ общо три пъти. Три пъти — форма на тотален житейски провал и желание това никога да не се повтаря. До 40 години на мъжа „не-му-става“ общо четири пъти. След 50 години на мъжа започва „да-му-става“ по пет пъти в месеца общо. И много зависи от какво. На абсолютните природни шампиони им става на 55 години от жена им, и то за последно.

Американски учени твърдят, че човек (мъжът) има на разположение общо около 6 000 изпразвания. След това жизнените сили намаляват и човек старее. Тази теория е здраво свързана с Теорията на Безебно-вегетарианското Дълголетие: ако ядете само марули и не поглеждате жена — ще живеете около 900 години. Има непотвърдени примери в Индия — едни космясали отшелници, които също като вас още не знаят какъв е смисълът на живота.

Ако цифрата 6 000 еякулации вече свети над вас и ви съмнява и притеснява, направете малка сметка и ще разберете, че тя се отнася явно само и единствено за американците. Защото:

първо:

вие водите съзнателен (полов) живот от 18 до 48 (поне). За тридесет години вие чукате статистически през ден, което прави точно 5 475 еякулации, ако чукате само по един път.По американската сметка ви остават още само 525 изпразвания, които явно трябва си пазите за някой по хубав момент. Или ако решите да чукате нещо с повод.

второ:

американците явно не мастурбират. Ако вие си преброите чикиите в казармата, после по време на къпане, след сватбата, или просто по време на отдих и почивка, цифрата на изпразванията набъбва като зениците на статистиците четящи горенаписаното.

Горното просто иде да покаже, че американците нито са ни на акъла, нито са ни на чикиите.

И все пак всеки, дори хранещият се само с витамини, досега имаше предел. Имаше една граница. Познавам тази граница. Досега

отвъд тази граница билетът беше невалиден.

Идваше един момент, господа, когато мъжът ставаше философ. Момент като Берлинска стена, Шенгенска завеса и Перде на Окото. Жените никога няма да могат да разберат колко е важно „да-ти-става“. Моментът, когато Господ си захлупва очите и не желае да помогне. Моментът, когато търсите твърд предмет. И след като го намерите, се чудите къде да го заврете. И за какво ви е. Може би — за да си го разбиете в главата.

Мъжът обаче е изобретателен. В паниката, във Великата Сексуална Паника, че „не-ти-става“, той измисля неща, който са вдъхновили Толстой да напише „Война и мир“. Аз лично измислих репликата — квинтесенция на половото лицемерие — репликата

„не ми го дигаш…“

Лъжата и безочието в това мъжко оправдание, признавам си, са чудовищни. Тя, красивата, женската, заради която си вил като животно в дебрите на Непознатите Желания — тя да не ти го вдигне?!! Изумително! Нея, която си се старал да впечатлиш с Голям си Мозък, Перфектното си Дефектно Телесложение, Актьорска Житейска Смелост и Малкия си, но Работлив Пенис — тя да не успее да ти го вдигне?! Точно тя?! Нали от нея преди малко в асансьора ти ставаше?!…

Невероятно и смешно, и грозно, и тъжно — Тя се чувства виновна. Не е успяла да ти го дигне. И когато тя се притесни съвсем и опитва нещо с уста, когато те напуши смях и кикот от „Вселенската драма на един увиснал хуй, за който вече не ти пука“ — време е да и кажеш Трите Истини. Една по една, бавно, без да обиждаш себе си:

Първата истина е, че Жените твърде рядко си поставят за задача да ти го вдигнат.

Втората истина е, че точно когато „не-ти-става“ най-много ти се ебе.

Третата истина е, че не можеш да уволниш своя Малък, както казахме Работлив, но излязъл в обедна почивка Пенис.

не плачете мъже — пенисът ви е невинен!

Тежката форма на сексуална шизофрения, когато мъжът и неговото продължение са на различно мнение, чувстват различно и действат по различен начин е съвсем нормална. Във века на Голямото Плюскане, Голямото Пиене, Голямото друсане и Голямото Чукане е нормално съзнанието и пенисът да са на различно мнение. Това е първото доказателство, че един мъж вече не мисли с оная си работа. Пък и че оная му работа вече не мисли за него.

Ако перифразираме идеологията, че проблема на давещите се е в ръцете на самите давещи се, то се оказва че проблемът на „не-ставащите“ е в ръцете на самите „не-ставащи“. Мъжете минават на режим, пият билки, пасат жълт кантарион, правят упражнения, стават йоги, набожни или просто стават идиоти само и само за да втвърдят Жезъла си. Правят това в абсолютна секретност, в тайнственост, като заклинание за по-добра реколта, молитва за дъжд и желание за сбъдната метеорологична прогноза. Познавам мъже, които преди всеки полов акт, излизат навън в сумрака, вадят от чантата с половите принадлежности череп (носят го между мазилата в преградката за протези) и го питат:

„О, мой бедни Йорик! Ще ми стане или няма да ми стане — това е въпросът?!“

Бедният Йорик обаче пак не става. Бедният Йорик има лично мнение. Ако Бедният Йорик можеше да говори щеше да изкрещи, че не е намерен на улицата. Че не може да се завира във всяка срещната полова кухина и че му е писнало да се самодоказвате чрез него.Познавам такива мъже.

Те просто

гледат на Пениса си като на Жена

— като на източник на нескончаеми удоволствия, на който винаги можеш да разчиташ. Той обаче се оказва Верен Посредник до едно време. Той не е обикновен политически последовател от хардлайнеров тип, който е готов да вдига митинги и шествия винаги когато имате нужда от него. Той е вашият Вери Импортант Пърсон, който е решил да ви порти здраво оттук нататък защото вече е разбрал, че Точно С Него вие искате да наебете всички — от всяка пичка до всяка мъничка тревичка.

И така, когато всичко е срещу вас, когато Ангелите ви отлитат, а вятърът от крилата им не духа по онзи начин, от който може „да-ви-стане“, когато сливовите полета полягат необрани, когато започнете да си спомняте с носталгия за онзи момент, в който се хваща трипер… Когато с ужас разберете, че оттук нататък триперът е приоритет на други хора на едно друго място и че на този свят сте сам срещу всички…

Срещу всички, в сексуалния тебеширен кръг, а всички други са извън него и заедно с Пениса ви гледат надолу и не искат да срещнат вашия поглед… Познавам тези погледи.

Е, тогава, господа, просто бръкнете в джоба на слиповете си и извадете

Хапчето! Хапчето! Хапчето!

Не, момичета, играта не е свършила! Кралят е мъртъв — да живее кралят! Досега единственото решение беше във Ваши ръце, във Вашето старание, във Вашата реплика „На всеки се случва…“

(за безумието и тъпотата на тази реплика в момента се пише цяла отделна студия)…

Момичета! Играта тепърва започва! Заврете главите си в пясъка, защото картината, която ще последва е страшна и безжалостна : вече на всички, ама на всички мъже без изключение им става. Представяте ли си половината от населението на Земята — мъжете:

красиви

грозни

богати

бедни

плешивни

косматни

стари

млади

със шкембета

без шкембета

черни

бели

жълти

на раиета

толкова много,всички мъже, голи

с гордо изправени по химичен път пениси! Някои от които вече се оплакват, че не може да им спадне!

Надявам се тази картина да ви хареса, както се харесва вече на колежките Островска и Григоровна! Мен ме е малко страх от нея, както ме е страх от Великата Октомврийска Социалистическа Революция (В О С Р), хуните, келтите и бесните кучета. Бесните кучета, които досега бяха в резерв. Познавам такива кучета.

Страх ме е защото хапчето е

Новата Сексуална Революция (технологична) — Н С Р(т)!

Нещо като позабравената сексуална революция от края на 60-те. Само че в края на 60-те тя бе проведена от жените, които доказаха най-вече на себе си, че не е нужно да ги сваляш или купуваш, за да ги чукаш. Тогава жените и децата на цветята систематично унищожиха представата че жената е слаб пол,и съсипаха мита, че пак тя (жената!) не можела да изнасилва. И най-вече направиха на пух и прах мъжката представа, че за да ти направи една жена свирка трябва да можеш да свириш на китара. Няколко нощи под балкона й.

Революцията се състоеше в следното — на историческо обусловеното „желание за секс“ от мъжа към жената, жените противопоставиха обикновеното разкрачване без гащи и предизвикателно-насмешливата усмивка тип „покажи какво можеш“.

Мъжете — исторически увлечени в пълнене на Вечната Полова Кухина се вързаха на провокацията. Старата революция — сексуалната, женската, протече като полов акт между костенурки — бавно, безпаметно и черупките винаги пречат. Резултатът от нея, както при всяка революция, е само един — едно ново познание. И то е, че жените, а не мъжете са тези, които наистина имат реалната възможност да наебат целия свят. Да изчукат всьо и вся в почивката между две полувремена на осминафиналите. Познавам такива жени. Но те вече нямат значение.

Искам си хапчето!

Животът се променя. В края на ХХ век мъжете измислиха „виаграта“ действайки на Принципа на Удоволствието. Сигурен съм, че е време да си измислим по едно хапче за всичко, което ни липсва в този скапан живот и шибан свят.

Хапчета ще има за всички от сърце…

Началото в Цивилизацията на хапчето настъпи с „виаграта“. Пълен разцвет се очаква, когато Цивилизацията на Хапчето измисли и „дий-аграта“. Някакво хапче, само за аграри, от което те цвилят и теглят хомота си. С кеф.

Химията прави така, че животът на един мъж оттук нататък да бъде една креватна приказка без край.Приказка без много думи. Днес от това хапче , вие, Четящите Пичове нямате нужда. Ние, цялата редакция — също. Но всички тайно се радваме, че То е тук.

Мен лично ми се крещи от радост. Искам да кажа на всички, че когато в денят „Х“ операция „Клин“ се превърне в провал с кодово име „Тънко черво“ — аз ще мога да продължа „оня списък“. Оня списък с нежни имена.

Защото така Старостта и Смъртта изглеждат по приемливи — когато знаеш, че освен хапчетата за кръвното, в джоба си носиш и аспирина за ерекция, и екстазито за еякулация. И ще има на какво да си сложиш презерватива.

Не, не за да се опитваш да влудяваш жените! Ако толкова искаш да ги влудяваш, класикът го е казал просто: ритни ги силно по задника — това наистина ги подлудява!

Хубаво е просто защото ще има на какво да си сложиш презерватива. Хубаво е просто заради онези стихове:

22. The Beatres (битовото насилие)

елате в страната на Елинг Пелинг!

Не знаете кой е Елинг Пелинг ?! Това е българския Стивън Кинг, който написа много отдавна първообраза на „Мизъри“ . Това е една история, за едно вързано в ярем и неможещо да стане впрегатно животно, рухнало на браздата. То умира в мъки, докато при него седи и с безпокойство го наблюдава неговия приятел, настойник и мъчител. Този автор също така написа и „Земя“, в която се разказва как един брат размазал с камък главата на другия си брат докато последният спял. Но за да не се разбере отсякъл голямо дърво и така го подсекъл, че дънерът да падне върху трупа и да го размаже още по-зрелищно, за да не си личи убийството, а да мине пред селото като нещастен случай.

Разказите на Елинг Пелинг са първите птици на едно ново явление, които са описани в не един или два труда (на последните им страници). В тях понякога има и елементи на неприятна еротика: Примерно историята за онази млада жена с име на електрически калкулатор от сагата за „Гераците“. Тя хванала срамна болест от неверния си мъж и почнала да вехне, докато не паднала от един мост в един водопад през една мрачна нощ. Ужас! През това време мъжът й четял писмата на градската си любовница, която била сръбкиня и го наричала в тях „свиньо бугарска“. Обаче той се казвал Павел и се кефел на този начин на изразяване. Това е само един от върховете-примери за битовото насилие по тези земи и как то се е превърнало в литературна класика.

Така дори и най-страшните персонажи на трилърите начело с Фреди Крюгер могат да треперят от онези, които ще наричам за удобство „БИТЪРС“. Това са днешни хора у нас, наследници на страшните „ГЕРАЦИ“, чийто бит ги изкарва от равновесие. Когато това се случи, те откачат главите си от закачалката на Социума и правят това, което иска да снима всеки режисьор на истински ужаси.

Ето как много преди Стивън Кинг у нас исторически и литературно е поставено началото на един нов жанр, който никой няма да снима, защото човек не може да държи камера, докато повръща. Това са разказите за БИТЪРС по вестниците или т.нар.

битово насилие (ужаси)

Българската преса е роман на битовия ужас.

Ако България имаше своя Уес Крейвън, той просто щеше да чете вестници. И щеше да създава шедьоври не от типа Писък 1 и Писък 2, а щяха да се казват зловещо Младост 1 и 2, „Кошмари на ул. «Декоглу»“, „Знам какво направи, когато пак спряха топлата вода (т.е. миналото лято)“.

Какво ще кажете за „Обеля“ — трета част?! Наистина звучи адски битово и едновременно с това е едно заглавие пълно със сексуално насилие, дране на кожи и разпарчетосване на човешки тела. Да не говорим за „Подуене“.

Ние живеем в кошмар. Битовото насилие в тази страна е узаконено от слабите обществени институции, както и от вживотняването на БИТЪРСИТЕ. Защото по принцип БИТЪРСЪТ не е опасно животно, ако си седи в кочината и не напада другите. БИТЪРСЪТ е опасен само когато животът го е заливал с помията си в течение на десетилетия. Тогава той не издържа, подува се, почва да вони и се вживотнява.

Журналистите с удоволствие разказват за БИТЪРСИТЕ и за това, което се случва сред най-пустеещите пространства на тази страна. Не, това не са тъмните горски селца и антиутопичните панелни пейзажи. Най-пустото пространство между хората е разстоянието между тях.

В най леката форма на Бит, човек просто се ядосва на бременната си жена, че не го пуска да пийне с приятели и пробива с юмрук картонената врата от велпапе на антрето. Това може да се случи на всеки. Ето ви обаче едни тежки примери за

хронични случаи на Бит:

Първи случай на Бит:

Подрастващ БИТЪР с вид на ангел вади джобно ножче и го забива в прасеца на мама. Тя пада ничком, а детето продължава да я ръчка със джобното ножче. На такива ножчета в тази страна им казват „чекийки“. И Фройдистки звучи, и по Едиповски. У нас всеки носи по една „чекийка“ в джоба на панталона си. Но историята продължава! По стълбите се качва баба и се чуди какво става. Вижда мама и започва да бърше кръвта от лицето й. През това време детето-БИТЪР отива до другата стая, взима тесла и малка брадва. Връща се и удря клекналата си баба с теслата по тилната кост.

После я сече с малката брадва, докато баба спре да вика.

После малкия подрастващ БИТЪР, който е доказан не-психопат отива в края на селото да лови риба.

Втори случай на Бит

На татко БИТЪР му става горещо. Пуфти и се опитва да си изстуди бира. Дете играе в гарсониера. Отнякъде е домъкнало сладолед. Топка сладолед пада върху косматия гръб на татко и той изкрещява. Не е смешно и детето тича навън на зигзаг, за да избегне ритниците на татко БИТЪР. На вратата татко се сблъсква с мама. Удря й един шамар и й казва да ходи да вземе студена бира от ъгъла. Тя изкрещява, че е много топло, а той й казва че ще си разкъса черния потник и ще се маане от тоа живот. Тя го напсува и добавя пожелание да се сплуе, дано. Дано да се сплуеш, казва тя, че ме пращаш за бира в тая горещина! И отсича категорично за пръв и последен път в живота си, че нема да хода за бира в таа жега. Лош опит. Не трябваше точно сега.

Татко е дебел, червен и пуфти. На татко му хрумва good idea — хваща с една ръка косата на мама и я води до ръба на хладилника, където и удря главата със скорост равна на пътя по времето. Детето гледа от вратата. Малкото му мозъче не съзнателно стига до извода, че винаги силата с която бият майка му, е правопропорционална на силата, с която тя бие него. Този път, обаче се случва друго. Майката, вече не-жива е натъпкана в празния, беден на бира хладилник. Татко БИТЪР отдавна е сложил катинар на хладилника (майката също пие много), който заключва. Заключва и отива за бира в жегата.

Трети случай на Бит

Училище пълно с бъдещи БИТЪРСИ (щото е трудово-възпитателно). И възпитател БИТЪР, за който се предполага, че насилва момичетата. Една абитуриентка от ТВУ го моли да бъде пусната до близкото село да си купи алкохол. Той не й дава. Същата сцена се повтаря след шест часа, когато абитуриентката отнякъде вече се е напила като истински БИТЪР и пак го моли да я пусне до селото за алкохол. Възпитателят пак не й дава. Забранява й, и я бие. Понакога обаче дори и най-големите и яки БИТЪРСИ си изпащат. Абитуриентката докопва остър инструмент и наръгва жестоко възпитателя. Така от един БИТЪР се ражда друг чрез просто делене. Абитуриентката после най-сетне успява да отиде до селото и да си купи алкохол. Тя вече е завършения пациент на пандемията Бит.

И трите случая са простички, но истински, извадени от вестник. И трите не са най-характерните, защото истинското и преобладаващо битово насилие в тази страна завършва без трупове. То е от друг тип и като всеки символ си има свой паметник. Паметникът представлява един старши лейтенант от Строителни войски, който кара жена си да му танцува кючек, докато той пие сам или с приятели. Понякога тя му отказва. Което за него е голям кеф, защото с това тя му дава повод да я пребие. След това продължава да пие — сам или с приятели.

Трите случая обаче си приличат по едно: ако разровите бита на тримата характерни БИТЪРСИ ще откриете една причина, която няма да ви прозвучи в началото много убедително. В бита и на тримата топлата вода е трудно постижимо явление. Тези хора рядко ползват топла вода — това има значение. Помислете още малко — в бита и на тримата, тоалетната хартия е кът и те се бършат със силно смачкани вестници. Още един жокер — тоалетните на тези хора са мръсни, повечето са извън дома. Още жокери?! Ако сглобите пъзела на техния бит, поживеете година две по техния начин, ще видите че наистина не трябва много, за да заприличате на тях.

Хората се възмущават от жестокостта, с която БИТЪРИТЕ реагират на околния свят. Тя е лесно обяснима. Ако те имаха пистолети, щяха да ги използват. Лошото е, че те не разполагат със скъпия за тях пистолет „Зигзауер“ и се кълцат и бъхтят с какво сварят, докато кухничките им не заприличат на скотобойни. Когато битът в една къща е скапан, защо си мислите че ножовете ще са добре наточени?!

Ако такива хора можеха да си позволят скъп пистолети за екзекуция на съпругата си, те разбира се щяха да имат топла вода, тоалетна хартия, по добри идеи за премахване на съпругата (и други битови екстри). А когато човек раполага с простичките минимални битови екстри, той нито нож, нито пистолет ще извади на ближния си. Освен ако не реши да му завиди и отнеме простичките минимални битови екстри.

Нека още малко профанираме — винаги е било ясно: у нас една голяма част от цялата простотия се дължи на неупотребата на тоалетна хартия. Когато човек живее зле, когато почне да се вживотнява — тогава около него започва със спиртен пламък да грее Аурата на Битовата Виоленция, която носи съвсем резонни отговори на трудни въпроси:

— Защо трябва да убия жена си?

— Защо трябва да намушкам с нож майка си?

— Каква беше причината да застрелям учителката? (при по-модерните)

БИТЪРСИТЕ имат готови отговори на тези въпроси и интелегентия човек ще разбере тяхната нормалност. Защото причини за битово насилие винаги има. Всеки нормален мъж все някога е искал да убие жена си след като я понаблюдава как тя пазарува, готви или си оставя четката за зъби върху тоалетната чиния. Но истината е, че обикновеният БИТЪР има отговори на тези въпроси само поради една причина: за да не се попита сам:

„Аз не трябва ли да се гръмна?!“

Е, това е много по-трудно. И затова БИТЪРЪТ е много опасно социално животно — като изпадне в афект може да изколи всички пред погледа си, но никога няма да се сети да се обеси сам. Пък и това решение все пак е и въпрос на личен избор, колкото и да не ни харесва.

БИТЪРСИТЕ СА СРЕД НАС

За вас БИТЪРСИТЕ живеят само на последната страница на вестника. Това обаче не е така. Обикновено те са много по близо до вас, но вие ще го разберете когато вече е късно. БИТЪРСИТЕ са крехки същества, които се оказват винаги близки, роднини и съседи. БИТЪРСИТЕ имат и една неосъзната гоголевска мечта — да попаднат във вестника, преди да влязат в завора. Е, тя поне им се сбъдва.

Колкото и да ви е криво, но вие все още живеете в страна където Битът ражда чудовища! В края на ХХ век, на това място, където живеете, все още е жив образа на двамата братя-БИТЪРИ, които се секат със секири! Те го правят заради наследство, заради синори, заради грънци, заради дебели циганки, заради реколта от тикви… Или просто ей така заради приятното усещане да държиш секира, когато си пиян. Тук не става дума за сериозни и много болни психопати! Тук наистина не става дума за измислени трагедии от типа „Пенсионер изнасили кокошка заради жена си“. БИТЪРСИТЕ са майстори на една друга трагедия. Трагедията на

заразените, освирепелите и победените от бита. Това са агонизиращите битови хора, които разбират че желанията им няма да бъдат изпълнени, мечтите им винаги ще останат затворени от рамката на телевизора, а животът им е кофа с лайна, нахлупена така че да не виждат нищо.

Ето тези хора са хората, които хващат остра форма на Бит и сформират групата БИТЪРС.

БИТЪРСИТЕ СА ПРАВИ!

Прави са защото живота е толкова безсмислен, че каквото и да му се случи на човек (и добро и лошо) той винаги казва заклинанието: „ше-им-еба-майката…“ Става дума точно за хората покрай него. БИТЪРЪТ вижда с очите си как хората го подтискат, правят му номера, изхвърлят го през борда, мразят го (и го лъжат, че го обичат), чукат го и му изневеряват, побъркват го, а уж го забавляват. Кръгът от неща, за които му пука на човека — кръгът все повече се стеснява и се превръща в точката откъдето обикновено следват Големите Взривове. Най-вече човекът го лъжат с пари, експлоатират го, обиждат го, учат го хем да бъде лош, хем да чувства, че не умее точно това. И най-вече го карат да се чувства малък. Във всеки човек дреме като червей по едно битърче, което с времето, колкото по нещастен става човек, толкова червеят изяжда отвътре човека. И един ден за сценария на филма на битовия ужас е нужно просто чешмата в банята да капе. Само това е достатъчно БИТЪРЪТ да експлоадира и да залее с чужда кръв света около себе си. БИТЪРЪТ не е масов убиец, но някой ден ще се научи и ще еволюира.

Светът е устроен просто. Малкият човек е заложеният в основите пластичен експлозив на Обществото. Ако валякът на Обществото го мачка твърде силно, експлозивът гръмва така, че да изрони поне мазилката на мястото, където живеем. Мазилката у нас отдавна е паднала. А мястото където живеем е пренаселено с БИТЪРСИ. Повечето от тях си ги създадаваме сами, ръчна изработка, и са частна собственост. Основното е, че те се чувстват зле и е много трудно да им се помогне.

По това ще ги познаете.

Защото Битът — това е болест и трябва да се внимава с него.

23. В какво се превръщат мечтите

Имали ли сте приятелка?!

Отвратително е. Никога не си и помисляйте повече за нещо подобно. Или поне я дръжте далече от себе си, каквато и да е тя: принцеса, капитанска дъщеря или изчезващ вид северно-сакарски муфлон. Ама няма „тя беше красива и исках да се оженя за нея“! По добре идете в Чуждестранния легион, запишете се в МЕИ или си направете операция за бюст — само и само да се отървете от нея. Няма такива работи „искам да имам деца от тази жена!“ Вие просто сте луд човек — с децата се случва само едно в продължение на 40 години броени от акта на зачеване: първо ти си ги биеш у главата (защото не знаеш какво да ги правиш), после те тебе те бият у главата (щото не знаят какво да те правят). Край на илюзиите! Ако бяхте по-интелигентни хора, докато ви течеше последната връзка, сами щяхте да си записвате 7 фази, след които никой не иска да бъде с никого.

фаза 1 — сексуално омръзване

Тъкмо разбереш къде е клиторът на една жена и тя вземе да ти стане безинтересна. Общо взето мъжете, ако се постараят, наистина могат да накарат една жена да крещи. Страшното идва, когато жената се научи да крещи, почне да си изисква оргазмите, а мъжът се вибраторизира. В началото на връзката ти й викаш : „Обичам те!“, а тя ти обяснява че няма да стане така лесно тази работа. После тя ти вика „обичам те!“, и ако ти й кажеш че „тази работа не става така лесно“, тя се чуди какво искаш да кажеш. Въобще списанията и вестниците, които пишат как мъжът трябва да задоволи една жена трябва да бъдат забранени. А редакторите им — мъже, задоволявани до припадък. Получи се напоследък обратен сексуален разисъм — всички жени вече знаят как могат да бъдат задоволени и непрекъснато правят рекламации, щото „не се правели така нещата в живота!“, пишело го в списание „Блякъс“. Ало, баба ти без оргазъм девет деца е родила, ти от девет оргазъма една умна мисъл не мож да родиш. Къде дават така, викаш ти! Ето в какво се превръщат мечтите, казва ти тя…

Така идва първото скарване. И вместо двамата да се разделят като хора на свободната любов, вместо да се срещат само когато един от двамата много е закъсал, те решават че ако заживеят заедно — нещата ще се подредят от само себе си.

фаза 2 — от-само-себе-си НЕ СТАВА!

Или се женете веднага и емигрирайте, или въобще не я докосвай с пръст! Тя идва в твойта бедна квартира и почва да подрежда. Тя репетира заедно с теб семеен живот, който смята да води с някой друг! Ужас! Жените са като автомобилите — никога не остават нови и лъскави. Минават от ръка на ръка и имат един период когато са „любими“. Ужасът идва от това, че рано или късно всяка жена и кола полягва в двора на мъжа и почва да ръждясва. И никога вече не я кара! Ето за тази репетиция става дума! И ти и тя си губите времето! Тя репетира за първите наченки на ръжда, а ти се чудиш това ли е щастливо съжителство?! И къде ти е по-приятно да лежиш: под нея и да й сменяш маслото, или само да лежиш под нея.

Тук е особено важен „въпросът за властта“. След като двама човека се изхождат в една тоалетна, теоретично има вероятност да им се приходи до тоалетна по едно и също време. Съвременното общество несправедливо дава път на жената, а кенефът във съвременното общество и архитектура обикновено е само един. Въпросът за властта е решен отново погрешно и несправедливо от-само-себе-си. Тя ще ака първа. Окей, обаче поне да можеше да пере… окей, нека да не може да пере, но поне да не се присмива… окей, къде ми е вестника, отивам да се разхождам.

Познавам един човек, с когото това се случи. Той се изсра в асансьора на блока си, защото жена му се беше опнала в кенефо-банята и не излизаше от 45 минути. Ето в какво се превръщат мечтите.

фаза 3 — забележимите гадни дребни неща

В истински мъжките квартири никой не мете и не събира косми. Спомням си двамата млади братя Терзийски, които веднъж лежаха върху губера на ергенската си кватрира и по космите вплетени в него си направиха викторина, кой кого е ебал на това легло. Славни времена! Обаче когато живееш с една жена нещата са различни. Космите й почват да пречат! Ако искате ги пребройте — нейните опадали косми са повече от косъмчетата на всички жени, с които си спал. А ти с плешиви жени още не си спал, рано ти е, нали?! Значи това е парадокса на космите:

падащите косми на настоящата ти приятелка, винаги са повече от неопадалите коси на бившите ти приятелки.

Е, проблемът не е нерешим. Човешки й предлагаш да си обръснете главите, но тя нещо не е навита и ти вика че се шегуваш. Когато ти леко развеселен бръкнеш в канала на банята и оттам извадиш животно като Джар Джар Бинкс, но много по-космато, тя се обижда и казва че ти миришат краката. Окей. Тя победи агейн.

Хак да ти е! Ако беше спал с нея само първия път, тя никога нямаше да разбере, че ти миришат краката. Сега обаче вече го знае и това я кара да бъде още по нагла — вече си изхвърля еври-дейчетата в тоалетната чиния. Тези еври-дейчета са с крилца. Обаче, трябва да им направят и опашки защото не щат да плуват. И ще запушат кенефа. Окей — ти ги вадиш. С пръсти или с единствената си вилица. При това положение, по добре е ти да миеш и приборите, нали?!

Ето, в това се превръщат мечтите.

фаза 4 — храна

Когато човек живее с една и съща жена — той пълнее. Ако всяка вечер си поръчва проститутки — отслабва. Просто и ясно като физика на пещеристите тела. Вече е късно, но все пак да ви предупредя: тя започва да готви. Или да носи храна. Тя се грижи, това е част от репетицията и това е добро. Настина вярвам в това добро, което прилича на добре обмислено убийство — да запушиш на един мъж сърдечните клапи с помоща на сметана, шоколад и тесто.Ако това продължава цял живот, окей : нека напълнеем заедно и умрем в един и същи ден.

Но пак ви казвам — това е репетиция, а храната е реквизит. Никой няма намерение да ви гледа като писано яйце. Съвременната жена чака да й дойде настроение — за да сготви, за да почисти, за да попере и прочие неща, които майките правят с неудоволствие, но редовно. Съвременната жена се поддава на настроения и това променя ВАШАТА схема на живот и ритъма на мозъчната ВИ дейност. Отваряш хладилника един ден и виждаш — красота: зареден е с тънки холандски сирена, дебели бански старци, бразилско родицио, патладжани пълнени с пъдпъдъци, желирани свински езици… Има даже шарена сол расла на връх Перелик и пресно обелен петрохански чесън! О, тя чудесно знае, че без чесън истинските мъже трудно могат да преглъщат коравия залък на камамбера и пълнозърнестия хляб потопен в соса на яхнията от чучулигови езици.

Колко е хубаво това да се случва! Обаче за мъжа това е играта наречена „пълнен хладилник“, която наподобява играта на червея пред останалия кожа и кости неженен дунавски толстолоб. Ако това е всеки ден — нека да бъда осъден на тази смърт! Но това е само два пъти в годината. През останалото време в хладилника ТИ има парче салам Камчия (нагризано от нея — по захапката се познава), миризлив плик с маслини, продупчен от нейните малки пръстета, парче атрофиращ лимон, много мръсни прибори и много джин. Тя обича джин.

Когато й намекнеш, самостоятелното ти съществуване по нищо не се различава от съвместното ви съществуване, тя ти напомня рязко един важен за тебе довод. Че тя те е измъкнала от лайната на ергенската ти самота и хладилна празнота. Тогава ти й разказваш приказката за умралото от студ птиче. Едно птиче умряло от студ и паднало на пътя. Минала една грозна крава и го посрала. От топлината на говното птичето се съживило и почнало да чурулика, че е живо. Чула го една котка и го извадила от говното. И го изяла.

Няма значение колко е стара тази история, важно е че: Не всеки, който се посере, ти прави лошо. Не всеки, който те вади от говното, ти прави добро. И още нещо имаше като поука: когато си до шията в говна, недей да чуруликаш много.

След тази история, твоята приятелка те гледа с погледа на майка ти и ти очакваш да чуеш от устата й най-честите майчини думи. Знаете, те са: „…от парче месо съм те отгледала“.

Вместо това тя те пита в какво се превръщат мечтите.

И ти не знаеш още, но това, в което те се превръщат, явно не мирише добре.

фаза 5 — сън

Когато спи, тя хърка. Ти мразиш това. Обичаш до полуда нейното детско хъркане, обаче мразиш тя да спи. Затова и онова, в което я обвиняваш всъщност е, че когато хърка — тя спи! Тя заспива върху всичко — върху канапе, стол, върху разтворена книга, върху теб пред телевизора. Заспива върху Набоков, пред „Годзила“, на „Първа кръв“ даже, въпреки че режисьора му ти е съученик от гимназията. Тя обича да спи. Ти заспиваш винаги към 03 часа, след като са минали по интересните сцени по порно канала. В такива моменти ти идва да я събудиш с крясъци и нежно да й посочиш какво правят случайно срещнати жени на далеч по отвратителни от теб мъже. Има го на филм документирано и го пускат всеки ден след 1.30. По това време обаче тя спи облегната на ръката ти и топлата й детска слюнка се бавно се изстудява върху кожата на лакътя ти. Вярно това е идилия и на теб ти харесва. Но тогава защо гледаш това гадно порно и не спреш да преглъщаш слюнката си. Поне се опитай и ти да правиш балончета от нея.

В тази фаза друго за разказване няма, просто защото едно разказът за едно спане е твърде авангардно начинание.

Проблемът си е само твой. Докато тя спи, а ти се пипаш тихо, на екрана едни непознати и интересни жени правят нежности на едни неприятни и безинтересни мъже. Никога не мастурбираш докрай, просто защото винаги те е страх, че от екрана лелката изведнъж ще се обърне към теб и на чист английски ще те попита:

— „Пич, в това ли се превръщат мечтите? А?!… Питам те — в това ли се превръщат мечтите?!!!…“

После ще се обърне и ще продължи както е по сценария.

фаза 6 — мъртвата истина

Тя винаги спори с теб. Тя обикновено е художничка, манекенка от умните или режисьорка в НАТФИЗ. Тя започва изреченията си с думите: „Един Шекспир… Един Булгаков… Един По (Едгар Алън б. а.)…“ Никога не говори за „Един Стоичков… Един карданен вал… Едно педерасче от казармата…“. Което е нормално. Обаче когато се стигне до сърдене, рев и викове заради проблема „естрада-чалга“, тогава разбираш че си сбъркал понятията „концепция“ и „контрацепция“. Никога вече не ти се иска да зачеваш спорове! Иска ти се да използваш концепция само при нейното забременяване, докато контрацепция да прилагаш само що се отнася към Фелини, Гротовски, театъра на пълния екшън и някой си Спазмалгон, за когото тя твърди че е гръцки лекар. Ти твърдиш, че е аналгетик, но явно си се объркал, защото тя твърди че е апологет… Какво нещо, човече — с нея вече не може и да се пие спокойно, примерно защото българското кино е в упадък. Не, това за нея не е повод за пиене, а било повод да се замислим!

Никога не ти дава сърце да я обвиниш, че нейното изкуство е просто очерупчено и самодостатъчно. То си е за нея и й пречи да се научи да готви. Няма да й го кажеш нали?! Наистина не го прави.

Тя е художничка просто. Всичко, което тя рисува у вас, самата тя нарича „репетата“. Малки художествени репетиции с молив, въглен и пръсти, които се въргалят по паркета като люспите на едно голямо Духовно Изразстване. Ако ти си честен човек и истински мъж, един ден ще събереш нейните „репетата“, ще ги дадеш на вторични суровини и ще й покажеш парите на длан.

Ти обаче си чувствителен като нея, като Песоа и като Гог едновременно. И никога няма да й кажеш колко ти струва всичко това.

За да не превърнеш нейните мечти в това, в което вече са се превърнали твойте мечти.

Със сигурност ще го направи някой друг. Ти недей.

фаза 7 — светът

Светът е просто поредната неприятна ситуация. Излизаш от себе си, влизаш в света и ти се ще да не си сам. Тя е с тебе, обаче рядко иска да има нещо общо с теб, така както е във филма „Американско сватбено одеало“. Ти се държиш прилично в заведението, тя те пита какво ти е. Тебе ти става гот и зачакаш сервитьорките, тя ти вика „кво ти става?!“. Ти сваляш нейни приятелки, тя вика че това е само твой проблем. Окей, какво още не сме правили?! Аха — не сме се сбили с охраната!

Окей, сбиваш се с охраната. И знаете ли какво прави тя?! Тя е на тяхна страна! Тя твърди че количеството бой, употребено върху теб не е равностойно на непричинтото ти държане. Трябвало е още да те бият. тя ти казва: „Заслужил си си го (боят)!“

Ти си предаден, брат. Ти, който си готов да ръкопляскаш и да го изядеш, когато тя се изсере на масата, тебе те предадоха. Ти, който си очаквал топли думи и компреси, целувки по подутата ти уста като в wild at heart и песен за лека нощ, тебе те предадоха. Не е голяма работа, но все пак важно е как се чувстваш.

И това не е краят. Прибирате се като гръмоносни облаци в йоносферната си кошара и между вас прескачат болезнени волтови дъги. Тя си взима раничката тип „плюшена играчка“ и казва че не може да живее с такъв идиот. Това си го чувал често и не това е най-страшното. Най-страшното е че се опитваш да я спреш. Е точно в този момент, докато ти я спираш да не си отиде „от теб“, тя така те пребива с малките си юмручета, зъбки, ноктета и фини ритници, че синините по теб определено вече не са дело на момчетата от оная кръчма. Ти разбира се не смееш да я удариш. Защото ако я удариш тя наистина ще се махне или в по-добрия вариант — ти ще влезеш в затвора. Всъщност всички знаят много добре, че не я удраяш, защото много ще я заболи — това е единствената ти причина.

Е, това вече е краят. Сдобрявате се, обаче не се сдобрявате всъщност. На сутринта гледаш синьо-зеленото си тело и решаваш да се хвалиш пред приятели колко много са те били. Какво друго да измислиш?!

После преглеждаш щетите в твойта квартира и виждаш че една от пръчките-дъги на матрака е счупена.

Ето, в това се превръщат мечтите. В счупена дъга на матрака, който е бил ползван за тепих, не за чукане. Трябва ли да чакаш докато ти и тя счупите всички дъги на матрака от бой? Повтарям — от борба и ритници, не от чукане.

Не трябва. Защото никой човек не си представя мечтите си като изтърбушен и хлътнал матрак, под който се предполага че е изкопана дупка или пропаст направо? Защото никой не си представя една колекция от счупени по различен дъсчици, замислени като конструктивна част от матрак, който от своя страна е бил замислен като за чукане?

Твърде е тривиално, пък и твърде зловещо някак.

последна фаза

Мъжете рядко обичат жени. Истината е, че в каквото и да се превръщат мечтите, ако човек обича една жена, той винаги ще й се обади и ще й каже думата „липсваш“. Не „липсваш ми“, а „липсваш“. Мисля си днес, че е редно всеки мъж да го направи, нищо че мечтите на този свят винаги се превръщат в дяволзнаекакво и са си ебалипуткаталелина.

Иска ти се прсто да излезеш от репетиция и да разбереш в какво се превръщат мечтите — без да се отказваш от тях.

Това, честито! — отново са мечти.

софия 290999