„Да дирижираш оркестър е социална дейност.
Писателят, чиито творби никога не са били публикувани, художникът, неосъществил нито една изложба все още могат да разчитат да получат безсмъртие.
Но диригентът трябва да превъзмогне себе си в един особен случай; в същия този «случай» той трябва да изразходва такова количество социална енергия, каквото на другите хора би стигнало за цял един живот…“
Има личности с изключителни заслуги в различни области на живота, които създават ново летоброене в съответната дейност, на която са се посветили и отдали най-хубавото от творческия си потенциал. Такива личности в сферата на музиката са неповторимите майстори на диригентската палка Ерих и Карлос Клайбер.
В тази книга са събрани (от чуждата преса и Интернет) статии от техни съвременници, както и от почитатели на изкуството им. Една част от материалите са издавани във в. „Музика Viva“, в сп. „Музика — вчера, днес“, „ЛИК“, както и в сп. „МИТ“. Те са един опит за запознанство с най-характерните житейски качества на двамата диригенти и с тяхното гениално диригентско майсторство в репетиционната и концертна дейност.
В този смисъл следва да се отбележи, че за фамилията Клайбер не се знае много, не е писано достатъчно, а в страната ни не са публикувани други материали, освен гореспоменатите. Според мен тяхното изкуство може и трябва да послужи за пример на всички, които са се посветили на диригентската професия.
Чрез симфоничните, оперни и оперетни представления, които са прозвучали под тяхната палка и които можем да чуем и видим от малкото им записи, още повече се уверяваме, че за такива титани в световната музикална култура трябва по-често да говорим, пишем и слушаме, за да може тяхното майсторство да обогатява и вдъхновява още много поколения диригенти и почитатели на музикалното изкуство. Това е желанието и целта на автора и съставителя на книгата „Ерата Клайбер“.
Томислав Вичев