Ерата Клайбер - читать бесплатно онлайн полную версию книги автора Томислав Вичев (Приложения) #4

Приложения

Биографична справка

Ерих Клайбер — от Виена до Цюрих

• 1890 Ражда се във Виена — 5 август.

• 1900 Влиза в гимназията. Започва уроци по цигулка.

• 1907 Виена — слуша първото изпълнение на Шеста симфония от Малер с диригент — автора.

• 1908 Отива в Прага, за да учи в Консерваторията.

• 1912 Приемат го като трети диригент в Дармщатския оперен театър.

• 1913 Слуша Артур Никиш да дирижира „Tristan“ (Вагнер) на Дармщатския пролетен

фестивал.

• 1916 Извикват го в последния момент да дирижира генералната репетиция на „Der

Rosenkavalier“.

• 1919 Избран за главен диригент във Вупертал, Германия.

• 1921 Избран за главен диригент в Дюселдорф.

• 1922 Главен диригент на академичните концерти в Манхайм.

• 1923 На 23 август е берлинският му дебют с „Fidelio“ само с една репетиция, а 3 дни по-късно е назначен за Генерален музикален директор на Берлинската опера.

• 1923 — 24 Първият му запис с Берлинската Щатскапела за VOX.

• 1924 Дирижира берлинската премиера на „Jenufa“ от Леош Яначек.

• 1925 14 декември — световна премиера на операта „Wozzeck“ на Берг.

• 1926 Първо пътуване до Буенос Айрес.

• 1930 Ражда се синът му Карлос.

• 1930 Световна премиера на операта „Christophe Colomb“ от Д. Мийо.

• 1930 Американски дебют в Ню Йорк.

• 1932 Премиера на „Симфонични пиеси“ от „Lulu“ на Берг.

• 1934 Повратен момент — напуска Берлинската опера в знак на протест срещу нациския

режим.

• 1935 Дебют в Лондон с Лондонска филхармония — с творби от Моцарт.

• 1937 Започва Немски оперен сезон в „Театро Колон“ в Буенос Айрес, където остава

до 1949 г.

• 1938 Дебют в „Ковън Гардън“ с „Der fliegende Hollander“ и „Der Rosenkavalier“.

• 1946 — 48 Записи с NBC — Оркестъра на Тосканини.

• 1948 Концерти и записи за DECCA с Лондонска филхармония.

• 1950 Повторно завръщане в „Ковън Гардън“ с „Der Rosenkavalier“-остава до 1953.

• 1951 Флорентински фестивал — „Vespri siciliani“ с М.Калас и Б.Христов.

• 1954 Повторно завръщане в Берлинската опера.

• 1952 Британска премиера на „Wozzeck“ — „Ковън Гардън“.

• 1955 Повторно напускане на Берлинската опера.

• 1956 20 януари — последен концерт — Кьолнско радио — с Вебер и Моцарт.

• 1956 Поканен като гост-диригент в Цюрих за тържествата, посветени на 200 години от

рождението на Моцарт.

• 1956 Умира в Цюрих — 27 януари.

Карлос Клайбер — от Южна Америка до Италия

• 1930 Ражда се в Берлин — 3 юли. Бащата е великият Ерих Клайбер.

• 1934 Емигрира в Южна Америка.

• 1940 Премества се със семейството си в Чили.

• 1950 След едно появяване в Европа, отново се връща в Южна Америка — в Буенос Айрес,

където започва сериозно да учи музика.

• 1952 Приет е като корепетитор в Баварския театър в Мюнхен.

• 1954 Дебютира на подиума с оперетата „Gasparone“ на Карл Мильокер.

• 1956 Умира баща му.

• 1958 Годината на първите постановки в Дюселдорф — Пучини и Сметана.

• 1964 Премества се в Цюрих, където остава до 1966 г.

• 1966 Назначен е за главен диригент в Щутгарт — до 1968. Британски дебют в Единбург

„Wozzeck“.

• 1968 Дейността се намалява осезателно: вече е призната диригентската му способност.

Ставаглавен гост-диригент на Баварската опера в Мюнхен: започват десет години на

големи успехи.

• 1973 Окончателно напуска Щутгарт и продължава кариерата си само с отделни, но значими

изяви. Дебютира във Виена с „Tristan“.

• 1974 Дебют в Байройт с „Tristan und Isolde“ и в Ковън Гардън в Лондон — „Der Rosenkavalier“.

• 1975 Дебютира в Ла Скала с „La Boheme“.

• 1976 Открива сезона на Ла Скала с „Otello“. С главния изпълнител и режисьора —

Пласидо Доминго и Франко Дзефирели започва едно плодотворно сътрудничество.

• 1977 Дирижира за пьрви пьт в САЩ — Сан Франциско

• 1980 Става австрийски поданик.

• 1988 Дебютира в Метрополитън в Ню Йорк с „La Boheme“.

• 1989 Първи Новогодишен концерт във Виена.

• 1992 Втори Новогодишен концерт във Виена.

• 1997 Дирижира на Фестивала в Равена.

• 1999 Дирижира в Каляри два концерта, посветени на Бетовен (последни до ден днешен).

• 2000 Оттегля се напълно от концертния живот.

• 2004, 13 юли — Умира в Словения

Дискография1

Ерих Клайбер

1. Бетовен: Симфонии №3, №5, №6, №7

Концертгебау, Амстердам 1950–53 г.

DECCA

2. Р. Щраус: „Der Rosenkavalier“

Виенска филхармония — 3 CD 1954 г.

DECCA

3. Моцарт: „Le nozze di Figaro“

Виенска филхармония — 3 CD 1955 г.

DECCA

4. Вебер: Der Freischiitz

2 CDs 1955 Koch

Köln RSO

5. Бетовен: Fidelio

2 CDs 1956 Koch

Köln RSO

6. Бетовен: Симфония №6

Чешка филхармония 1955 г.

Моцарт: Симфония №40

Лондонска филхармония 1949 г.

Шуберт: Симфония №5

Северогерманско радио 1953 г.

Р. Щраус: „Till Eulenspiegel“

Северогерманско радио

и др. — 2 CD 1953 г.

IMG EMI

7. Верди: „Vespri siciliani“

1951 г. Urania

8. Бетовен: Симфония №9

Виенска филхармония 1952 г.

DECCA

9. Чайковски: Симфонии № 4, № 6

Парижка Косенватория 1953 г.

DECCA

10. Оркестрови леки пиеси 1930–1934 г.

Telefunken

11. Всички записи за DECCA

1949–1955 — 6 CDs

DECCA

Карлос Клайбер

1. Вебер: „Der Freischutz“

Щатскапеле, Дрезден — 2 CD 1973 г.

DGG

2. Бетовен: Симфонии №5 и №7

Виенска филхармония (и на SA CD) 1975–76 г.

DGG

3. Й. Щраус: „Die Fledermaus“

Баварски Държавен оркестър — 2 CD 1975 г.

DGG

4. Дворжак: Концерт за пиано и оркестър

Святослав Рихтер (пиано); Баварски Държавен оркестър 1976 г.

EMI

5. Верди: „La Traviata“

Баварски Държавен

оркестър — 2 CD 1977 г.

DGG

6. Шуберт: Трета и Недовършена симфонии

Виенска филхармония 1979 г.

DGG

7. Брамс: Симфония №4

Виенска филхармония 1981 г.

DGG

8. Вагнер: „Tristan und Isolde“

Щатскапеле, Дрезден — 4 CD 1982 г.

DGG

9. Бетовен: Симфония №4 & №6

Баварски Държавен оркестър 1982 г.

Orfeo

10. Й. Щраус: Новогодишни концерти

Виенска

филхармония — 3 CD 1989 и 1992 г.

SONY

Карлос Клайбер — видео и DVD:

1. Й. Щраус: Увертюра към „Die Fledermaus“

черно-бял — репетиция, Щутгартско радио 1970 г.

Music Archive SDR

2. Верди: „Otello“

„Ла Скала“ 1976 г.

Bel Canto Society

3. Бизе: „Carmen“

Elena Obraszova, Plasido Domingo

ORF production, Dec. 9, 1978.

TDK

4. Бетовен: Симфонии №4 и №7

Концертгебау, Амстердам 1983 г.