Фаворитката на султана

Епилог

Седмица по-късно се качваме на един от търговските кораби на Даниел ар-Рибати, измъкнали се бързо и анонимно със съвсем малко багаж, писма от господин Дрейкот за Кралското дружество и шишенца, пълни с тайнствения му еликсир. С пълното съзнание, че съм спасил живота му, Бен Хаду ми дава сериозна сума пари, а аз в замяна обещавам да се погрижа новата му съпруга Кейт да бъде безопасно изпратена с кораба на връщане, както и отнасям дълъг колкото ръката ми списък с предмети за къщата във Фес, които да бъдат поръчани от пазарите в Лондон.

Трудно ми е да си представя какъв ще бъде животът ни в Лондон. Англия не е като Мароко, където черни мъже вземат бели жени за съпруги по заповед на султана. Може би ще трябва да се оженим тайно и да живеем привидно като господарка и прислужник, като херцогиня Мазарин и Аддо, Краля на пътищата, който се представя като роба Мустафа. Но ще можем ли да вземем Момо, след като той беше ключът към всичко? Освен това е много съмнително дали ще можем да имаме и собствени деца. Ще бъдем необичайно семейство, но нито аз, нито Алис се притесняваме особено дали ще получим одобрението на останалите. Оцеляхме след много по-лоши неща от груби думи и зли погледи и каквото и да е бъдещето, което ще споделим, със сигурност ще е по-добро от изстраданото ни минало.

Освен това кралят ми обеща две неща, преди да замина: че ще направи всичко по силите си за Алис, стига султанът да я освободи от харема си; и че ако се върна и пожелая, мога да бъда назначен за кралски музикант в Уайтхол. Затова се надявам, че предвид силата на духа ни и нашата целеустременост, ще се справим с трудностите.

Какво толкова им трябва на един мъж и една жена, които вече не са роби и могат сами да решават какво да правят с живота си?

Можем само да се надяваме: току-виж ни е отредено да ни се случат и още чудеса.