Фондацията

1

Люис Пирен работеше усърдно на бюрото си в единствения добре осветен ъгъл на стаята. Работата трябваше да се съгласува. Усилията да се организират. Беше необходимо нишките да се заплетат в структура.

Вече петдесет години; петдесет години, за да се организират и да създадат Фондацията на енциклопедията номер едно като гладко работеща единица. Петдесет години, за да съберат суровия материал. Петдесет години за подготовка.

Това беше направено. След пет години щеше да се отпечата първият том на най-монументалния труд, който въобще е бил замислян в Галактиката. А после, на периоди от десет години — редовно като по часовник — том след том. А с тях ще има и приложения; специални статии по въпроси от текущ интерес, докато…

Пирен се размърда неспокойно, когато зумерът на бюрото му дразнещо забръмча. Беше почти забравил за срещата. Натисна бутона за отваряне на вратата и с ъгълчето на окото си видя да влиза едрата фигура на Салвор Хардин. Пирен не вдигна поглед.

Хардин се усмихна на себе си. Той бързаше, не беше толкова глупав, че да се обиди от пренебрежителното отношение на Пирен към всички или всеки, който го безпокоеше по време на работа. Потъна в креслото от другата страна на бюрото и зачака.

Писецът на Пирен издаваше съвсем лек звук, когато пробягваше по хартията. С изключение на него — нито движение, нито звук. Тогава Хардин извади от джоба си монета на стойност два кредита. Подхвърли я и повърхността й от неръждаема стомана улови отблясъци светлина, докато се въртеше във въздуха. Хвана я и отново я хвърли, като наблюдаваше лениво бляскащите отражения. Неръждаемата стомана беше добро разменно средство на планета, на която всичкият метал трябваше да се внася.

Пирен повдигна поглед и премига.

— Престани! — каза той раздразнено.

— А!

— Това дяволско подхвърляне на монетата. Престани!

— Охо! — Хардин пъхна металното дискче в джоба си. — Нали ще ми кажеш, когато си готов? Обещах да се върна на заседанието на Градския съвет, преди да поставят на гласуване проекта за нов акведукт.

Пирен въздъхна и се отблъсна от бюрото.

— Готов съм. Но се надявам, че няма да ме отегчаваш с работите на града. Моля те, сам се погрижи за тях. Енциклопедията отнема цялото ми време.

— Чу ли новината? — попита флегматично Хардин.

— Каква новина?

— Новината, която се получи преди два часа по приемателя на ултракъси вълни на Терминус сити. Кралският наместник на префекта на Анакреон се е самопровъзгласил за крал.

— Е? Какво от това?

— Сега сме откъснати от вътрешните райони на Империята — отвърна Хардин. — Очаквахме го, но от това положението не става по-добро. През Анакреон минава последният ни останал търговски маршрут към Сантани, Трантор и дори самата Вега! Откъде ще взимаме метал? През последните шест месеца не сме успели да получим нито една пратка стомана или алуминий, а сега няма да можем да получим нищо освен по благоволението на краля на Анакреон.

Пирен изцъка няколко пъти с уста.

— Тогава ги доставяйте чрез него.

— Но ще можеш ли? Слушай, Пирен, според хартата, с която е била основана Фондацията, Управителят съвет на Комитета по енциклопедията получава цялата административна власт. Аз като кмет на Терминус сити имам достатъчно власт да изсекна собствения си нос и може би да кихна, ако подпишете заповед, която ми го разрешава. В такъв случай вие трябва да решите. От името на града, чието благоденствие зависи от непрекъснатата търговия с Галактиката, те моля да свикаш извънредно заседание…

— Спри! Няма място за предизборни речи. Виж какво, Хардин, Управителният съвет не е забранил да се създаде общинско управление на Терминус. Разбирам, че такова е необходимо поради увеличаване на населението, откакто Фондацията бе създадена преди петдесет години, и поради все по-големия брой хора, които се занимават с дейности, несвързани с енциклопедията. Но това не означава, че първата и единствената цел на Фондацията вече не е да издаде окончателната енциклопедия на всички човешки познания. Ние сме поддържана от държавата институция, Хардин. Не можем, не трябва, няма да се намесваме в местната политика.

— Местната политика! В името на левия палец от крака на императора, Пирен, това е въпрос на живот и смърт. Планетата Терминус не е в състояние сама да поддържа машинна цивилизация. Липсва й метал. Знаеш го. В скалите по повърхността й няма и следа от желязо, мед, алуминий и почти нищо друго. Какво, мислиш, ще стане с енциклопедията, ако този така наречен крал на Анакреон ни притисне?

— Нас? Не забравяш ли, че сме под прякото управление на самия император? Ние не сме част от префектурата Анакреон, нито от каквато и да е друга префектура. Запомни го! Ние сме част от личните владения на императора и никой не може да ни докосне. Империята е в състояние да защитава своите хора.

— Защо тогава не предотврати размирничеството на имперския наместник на Анакреон? И само на Анакреон ли? Поне двадесет от най-външните префектури на Галактиката, всъщност цялата Периферия, са започнали да вършат каквото си искат. Казвам ти, дяволски несигурен съм, че Империята е в състояние да ни защити.

— Глупости! Имперски — наместници, крале — каква е разликата? Империята винаги е била разяждана от политика и различни хора постоянно са дърпали на една или друга страна. Наместници са се бунтували и дори императори са били сваляни или убивани и преди. Но какво общо има това със самата Империя? Не обръщай внимание, Хардин. Не е наша работа. На първо и на последно място ние сме учени. И единствената ни грижа е енциклопедията. А, да, бях почти забравил, Хардин.

— Какво?

— Направи нещо за този твой вестник! — Гласът на Пирен прозвуча гневно.

— „Джърнал“ на Терминус сити? Не е мой; частна собственост е. Какво е направил?

— От пет седмици вече препоръчва петдесетата годишнина от основаването на Фондацията да стане повод за официален празник и напълно неуместно празнуване.

— А защо не? Радиевият часовник след три месеца ще отвори първата крипта. Аз бих нарекъл това голямо събитие, а ти?

— Но не и повод за глупава парадност, Хардин. Първата крипта и отварянето й засягат само Управителния съвет. Всичко, което е от значение, ще бъде съобщено на народа. Това е окончателно и, моля те. нека се изясни в „Джърнал“.

— Съжалявам, Пирен, но Хартата на града гарантира нещо незначително, известно като свобода на печата.

— Може да е така. Но Управителният съвет не го гарантира. На Терминус аз съм представител на императора, Хардин, и имам пълна власт в това отношение.

Върху лицето на Хардин се появи израз на човек, който наум брои до десет.

— В такъв случай във връзка със статута ти на представител на императора — поде мрачно той — трябва да ти съобщя и една последна новина.

— За Анакреон ли? — Пирен сви устни. Изпитваше раздразнение.

— Да. От Анакреон ще ни изпратят специален посланик. След две седмици.

— Посланик? Тук? От Анакреон? — Пирен се позамисли. — Защо?

Хардин стана и бутна креслото си към бюрото.

— Ще те оставя да отгатнеш — рече той,и напусна най-безцеремонно.

2

Анселм хаут Родрик — „хаут“ означава „благородна кръв“, — заместник-префект на Пленума и специален посланик на Негово величество краля на Анакреон — плюс още шест титли — бе посрещнат от Хардин на космодрума с целия величествен ритуал на официално правителствено посещение.

С пестелива усмивка и лек поклон заместник-префектът извади бластера си от кобура и го подаде на Хардин с дръжката напред. Хардин отвърна на жеста му с бластер, който бе взел назаем специално за случая. По този начин бяха установени приятелство и взаимно доброжелателство и макар Хардин да забеляза леко издуване под рамото на хаут Родник, той благоразумно премълча.

После наземната кола, в която влязоха, предшествана, заобиколена и последвана от подходящо множество второстепенни официални лица, потегли бавно и церемониално към площад „Енциклопедия“, а по пътя с подобаващ ентусиазъм ги поздравяваше тълпа.

Заместник-префектът Анселм приемаше приветствията с вежливото безразличие на войник и благородник.

— И този град е целият ви свят? — обърна се той към Хардин.

Хардин повиши глас, за да го чуят въпреки големия шум.

— Ние сме млад свят, Ваше превъзходителство. През кратката ни история малко членове на висшата аристокрация са посещавали нашата планета. Затова е и този ентусиазъм.

Явно беше, че „висшата аристокрация“ не разбира от ирония, когато се сблъска с нея.

— Основан преди петдесет години — рече замислено той. — Тук има доста неизползвани земи, кмете. Никога ли не сте мислили да ги разпределите в имения?

— Засега не е необходимо. Ние сме изключително централизирани; налага се заради енциклопедията. Може би някой ден, когато нарасне населението…

— Странен свят! Нямате ли селяни?

Хардин помисли, че не е необходима голяма проницателност, за да се разбере, че негово превъзходителство прави доста несръчни опити да го поразпита.

— Не… нито аристокрация — отвърна той нехайно.

Родрик повдигна вежди.

— А вашият ръководител… човекът, с когото ще се срещна?

— Имате предвид доктор Пирен? Да! Той е председател на Управителния съвет и личен представител на императора.

— Доктор? Няма ли друга титла? Учен? И той стои по-високо от обществените власти?

— Разбира се — отговори любезно Хардин. — Всички ние сме повече или по-малко учени. Всъщност ние сме по-скоро научна фондация, отколкото свят… и сме под пряката власт на императора.

Последният израз беше леко натъртен и това, изглежда, пообърка заместник-префекта. През останалия бавен преход до площад „Енциклопедия“ той мълча замислен.

Макар Хардин да се отегчаваше целия следобед и последвалата вечер, той изпита задоволство, когато разбра, че Пирен и хаут Родрик, които се запознаха, уверявайки се взаимно на висок глас в уважение и почит, доста повече ненавиждаха съвместното си пребиваване.

Хаут Родрик бе изслушал с безжизнен поглед лекцията на Пирен по време на „инспекционната обиколка“ в сградата на енциклопедията. С учтива и празна усмивка бе слушал той прибързания говор на Пирен, докато минаваха през огромния склад със справочни филми и многобройни прожекционни зали. Едва след като бяха преминали етаж по етаж през наборните, редакционните, издателските и филмовите отдели, той направи първото си съдържателно изказване.

— Всичко това е много интересно — заяви той, — но ми изглежда странно занимание за възрастни хора. Каква е ползата?

Хардин забеляза, че Пирен не намери отговор за такава забележка, макар изразът върху лицето му да беше съвсем красноречив.

Вечерята беше сякаш огледален образ на събитията от следобеда, защото хаут Родрик не даде на никого да проговори, а през цялото време описваше — в най-дребни технически подробности и с голямо увлечение — собствените си подвизи в качеството си на началник на батальон по време на неотдавнашната война между Анакреон и съседното, наскоро провъзгласено кралство Смирно.

С подробностите по действията си заместник-префектът приключи едва когато свърши вечерята и по-нисшите официални лица един по един се бяха измъкнали. Последното триумфално описание на разбити космически кораби бе направено, когато той, придружен от Пирен и Хардин, излезе на балкона и се отпусна на един стол сред топлия въздух на лятната вечер.

— А сега — поде той с грубовато добродушие, — да преминем към по-сериозни въпроси.

— Разбира се –.измърмори Хардин, като запали дълга пура от тютюн от Вега („Не останаха много“, помисли си той) и закрепи стола си на задните два крака.

Галактиката грееше високо в небето и мъгливите й очертания мързеливо се протягаха от единия до другия хоризонт. В сравнение с нея малкото звезди тук, в самия край на света, бяха незначителни блещукащи светлинки.

— Разбира се — поде заместник-префектът, — всички официални обсъждания… подписването на документи и други подобни технически въпроси… ще станат пред… Как наричате вашия Съвет?

— Управителен съвет — отвърна хладно Пирен.

— Странно име! Както и да е, това остава за утре. Но още сега можем като между мъже да поразчистим почвата. Какво ще кажете?

— А това означава… — подкани го Хардин.

— Ето какво. Тук, в Периферията, нещата леко се поизмениха и статутът на вашата планета стана малко несигурен. Ще бъде много удобно, ако успеем да се споразумеем за настоящото положение. Между другото, кмете, имате ли още една от тези пури?

Хардин се стресна и с нежелание му подаде пура. Анселм хаут Родрик я подуши и възкликна доволно:

— Тютюн от Вега! Откъде сте го взели?

— Получихме малко с подследната пратка. Почти не е останал вече. Космосът знае кога и дали въобще ще получим пак.

Пирен направи гримаса. Той не пушеше, а и ненавиждаше миризмата.

— Искам да ви разбера правилно, Ваше превъзходителство. Мисията ви има за цел само изясняване на нещата ли?

Хаут Родрик кимна през пушека на първите яки всмуквания.

— В такъв случай ще свършим бързо. Положението на Фондацията на енциклопедия номер едно е същото, каквото е било винаги.

— Аха! И какво е било то винаги?

— Само това — поддържана от държавата научна институция и част от личните владения на негово августейшо величество императора.

Това, изглежда, не направи впечатление на заместник-префекта. Той изпусна няколко кръгчета дим.

— Много приятна теория, доктор Пирен. Предполагам, че притежавате харта с имперския печат, но какво е в действителност положението? Какво е отношението ви спрямо Смирно? Знаете ли, че сте на по-малко от петдесет парсека от столицата на Смирно? А Коном и Дарибоу?

— Нямаме нищо общо с никоя префектура — отвърна Пирен. — Като част от владенията на императора…

— Те не са префектури — напомни му хаут Родрик — сега са кралства.

— Добре, кралства. Нямаме нищо общо с тях. Като научна институция…

— По дяволите науката! — възкликна събеседникът му и произнесе звучна войнишка ругатня, която йонизира атмосферата. — Какво, по дяволите, има общо тя с факта, че в скоро време ще видим как Смирно завзема Терминус?

— А императорът? Нима ще седи със скръстени ръце?

Хаут Родрик се успокои.

— Слушайте, доктор Пирен, вие зачитате владенията на императора, Анакреон също, но Смирно може да не ги уважи. Не забравяйте, че ние току-що подписахме договор с императора — утре ще представя копие от него на този ваш Съвет, — който ни възлага отговорността да поддържаме ред в границите на старата префектура Анакреон в името на императора. В такъв случай нашите задължения са ясни, нали?

— Разбира се. Но Терминус не е част от префектурата Анакреон.

— Нито е част от префектурата Смирно. Не е част от никаква префектура.

— Смирно знае ли го?

— Не ме е грижа какво знае.

— Нас ние е грижа. Току-що приключихме войната с нея и тя все още държи две наши звездни системи. Терминус заема изключително стратегическо положение между двете нации.

Хардин се почувства изтощен.

— Какво предлагате, Ваше превъзходителство — намеси се той.

Заместник-префектът, изглежда, беше напълно готов да престане да се дуелира, за да премине към по-прями изявления.

— Струва ми се напълно очевидно — поде той живо, — че след като Терминус не може да се защитава сама, Анакреон трябва да се нагърби заради нея с тази задача. Разбирате, че не желаем да се намесваме във вътрешната ви администрация,..

— Аха! — възкликна Хардин сухо.

— … но сме убедени, че ще бъде най-добре за всички засегнати Анакреон да изгради военна база на планетата.

— И вие ще искате само това — военна база някъде из огромната незаета територия — и толкова?

— Разбира се, съществува и проблемът с издръжката на защитаващите ви сили.

Столът на Хардин падна на четирите си крака и той облегна лакти на колената си.

— Сега стигнахме до същността. Хайде да я изразим с думи. Терминус ще стане протекторат и ще плаща налог.

— Не налог. Такси. Ние ще ви пазим. Вие ще плащате.

Във внезапен изблик на буйство Пирен удари с ръка по стола си.

— Оставете ме да говоря, Хардин. Ваше превъзходителство, не давам пукната пара за Анакреон, Смирно или за цялата ви местна политика и дребнави войни. Повтарям ви, това е поддържана от държавата освободена от данъци институция.

— Поддържана от държавата? Но ние сме държавата, доктор Пирен, а ние не ви поддържаме.

Пирен се изправи разгневен.

— Ваше превъзходителство, аз съм пряк представител на…

— … Негово августейшо величество императора — довърши кисело Ансел хаут Родрик, — а пък аз съм пряк представител на краля на Анакреон. Анакреон е много по-близо, доктор Пирен.

— Да се върнем на въпроса — настоя Хардин. — Как ще събирате тези така наречени такси, Ваше превъзходителство? В натура ли: пшеница, картофи, зеленчуци, добитък? Заместник-префектът разтвори широко очи.

— Какво, по дяволите? За какво са ни? Ние имаме големи излишъци. Злато, рабира се. Между другото, още по-добре ще бъде хром или ванадий, ако имате по-големи количества от тях.

Хардин се изсмя.

— По-големи количества! Нямаме големи количества дори желязо. Злато! Ето, погледнете парите ни — той подхвърли на посланика една монета.

Хаут Родрик я опипа и се вгледа в нея.

— От какво е? От стомана ли?

— Правилно.

— Не разбирам.

— Терминус е планета, на която няма почти никакви метали. Всичко внасяме. Поради това нямаме злато и нищо, с което да плащаме, освен ако искате няколко хиляди бушела картофи.

— Ами тогава — промишлени стоки.

— Без метал? От какво да правим машините си? Настъпи пауза, после Пирен подхвана отново:

— Целият този спор е далеч от същността. Терминус не е планета, а научна фондация, която изготвя голяма енциклопедия. Космосът да ме вземе, човече, нямате ли никакво уважение към науката?

— Енциклопедиите не печелят войни — смръщи вежди Родрик. — Значи напълно непроизводителен свят — и при това почти незаселен. Ами тогава можете да заплатите със земя.

— Какво искате да кажете? — попита Пирен.

— Този свят е почти празен, а незаетата земя е може би плодородна. На Анакреон има много благородници, които биха пожелали да прибавят още земя към владенията си.

— Не можете да предлагате подобно…

— Няма нужда да изглеждате толкова разтревожен, доктор Пирен. Има достатъчно за всички ни. Ако се стигне дотам, докъдето ще се стигне, и ако вие ни сътрудничите, вероятно ще се погрижим да не загубите нищо. Хората могат да се удостояват с титли и да им се дават владения. Струва ми се, че ме разбирате.

— Благодаря! — присмя се Пирен. Тогава Хардин запита находчиво:

— Ще може ли Анакреон да ни снабдява с необходимите количества плутоний за нашата атомна електроцентрала? Имаме запаси само за няколко Години.

Пирен пое шумно въздух и няколко минути всички мълчаха. Когато хаут Родрик заговори, гласът му беше съвсем различен отпреди.

— Вие притежавате атомна енергия?

— Разбира се. Какво необичайно има в това? Струва ми се, че атомната енергия е вече на петдесет хиляди години. Защо да нямаме? Само дето е малко трудно да си доставяме плутоний.

— Да.. да. — Посланикът помълча, после добави, сякаш се чувстваше неловко: — Е, джентълмени, ще продължим разговора утре. Сега ще ме извините…

Пирен се загледа след него и процеди през зъби:

— Какво нетърпимо тъпоумно магаре! Този…

— Съвсем не е — прекъсна го Хардин. — Той просто е продукт на средата си. Едва ли разбира нещо повече от „Аз имам оръжие, а ти нямаш“.

Пирен се нахвърли вбесен върху него.

— Какво, за Космоса, искаше да кажеш, като се разприказва за военни бази и данъци? Да не си полудял?

— Не. Само му отпуснах въжето и го оставих да говори. Забеляза, нали, че издаде истинските намерения на Анакреон, тоест Терминус да се раздели на поземлени владения. Разбира се, нямам намерение да го допусна.

— Ти не възнамеряваш. Ти. А кой си ти? И мога ли да попитам какво имаше предвид, когато се разприказва за нашата атомна електроцентрала? Та точно това може да ни превърне в интересна цел за военни действия.

— Да — захили се Хардин. — Военна цел, от която трябва да се стои надалеч. Не е ли ясно защо повдигнах въпроса? По този начин се потвърдиха доста силните подозрения, които имах.

— И какви са те?

— Че икономиката на Анакреон вече не се гради върху атомна енергия. Ако притежаваха атомна енергия, нашият приятел несъмнено щеше да знае, че плутоният, освен в древната традиция, не се използва в енергетиката. А от това следва, че и всички други в периферията вече не разполагат с атомна енергия. Сигурно е, че Смирно няма, защото в противен случай Анакреон нямаше да спечели повечето битки в неотдавнашната им война. Интересно, не ти ли се струва?

— Хайде де! — Пирен си тръгна в дяволски лошо настроение, а Хардин се усмихна кротко. Той хвърли остатъка от пурата и погледна нагоре към ширналата се Галактика. „Върнали са се към петрола и въглищата, нали?“ — измърмори си той, а ако имаше и други мисли, залази ги за себе си.

3

Когато Хардин отрече, че „Джърнал“ е негов, технически може би беше прав, но нищо повече. Хардин беше водещият дух в стремежа Терминус да се включи в една автономна община — беше избран за първия й кмет, — затова нямаше нищо изненадващо, че макар нито една акция на „Джърнал“ да не беше на негово име, той контролираше над близо шестдесет процента от тях по заобиколни пътища.

Имаше такива начини.

Поради това, когато Хардин започна да подмята на Пирен, че трябва да му се разреши да присъства на заседанията на Управителния съвет, не беше просто съвпадение, че и „Джърнал“ поде подобна кампания. Тогава се състоя първият масов митинг в историята на Фондацията, на който се настоя градът да бъде представен в „националното“ правителство.

Накрая Пирен се предаде с нежелание.

Хардин, седнал в края на масата, си мислеше лениво какво правеше учените толкова лоши администратори. Може би просто прекалено бяха свикнали да боравят с доказани факти и съвсем не умееха с променящи се хора. Независимо от това сега от лявата му страна седяха Томаз Сът и Джорд Фара, а от дясната — Лъндин Краст и Йейт Фълам; самият Пирен беше на председателското място. Разбира се, познаваше ги всичките, но за случая те сякаш се бяха надули още повече.

Хардин почти задряма по време на началните формалности, но се сепна, когато Пирен като подготовка отпи от чашата с вода пред себе си и поде:

— Имам голямото удоволствие да мога да уведомя Съвета, че след последното ни заседание получих съобщение, според което лорд Доруин, канцлер на Империята, ще пристигне на Терминус след две седмици. Можем да смятаме за сигурно, че отношенията ни с Анакреон ще бъдат изгладени до пълното ни удовлетворение веднага щом императорът бъде уведомен за положението. — Той се усмихна и се обърна през дългата маса към Хардин. — Такава информация бе предадена на „Джърнал“.

Хардин се захили под мустак. Очевидно желанието на Пирен да изтърси тази информация пред него беше една от причините да го приемат в светая светих.

— Като оставим настрана — рече Хардин спокойно — общите приказки, какво очаквате да направи лорд Доруин?

Отговори Томаз Сът. Той имаше лошия навик, когато беше в тържествено настроение, да се обръща към хората в трето лице.

— Съвсем явно е — забеляза той, — че кметът Хардин е професионален циник. Той едва ли не съзнава, че е крайно невероятно императорът да допусне да бъдат нарушени личните му права.

— Защо? Какво би направил, в случай че ги нарушат? Всички се размърдаха раздразнено.

— Нямаш думата — заяви Пирен и добави: — Освен това правиш изказвания, намирисващи на измяна.

— Да смятам ли, че ми е отговорено?

— Да! Ако нямаш какво повече да кажеш…

— Не бързай да правиш заключения. Бих искал да задам един въпрос. Освен този дипломатически ход, който я докаже нещо, я не, предприето ли е някакво конкретно действие, за да се предотврати заплахата от Анакреон?

Йейт Фулъм прекара ръка по яркочервените си мустаци.

— Ти виждаш там заплаха, така ли?

— А ти?

— Едва ли — отвърна той снизходително. — Императорът…

— Велики Космос! — Хардин се раздразни. — Какво е това? Непрекъснато някой споменава „императора“ или „Империята“, сякаш са магически думи. Императорът се намира на петдесет парсека и се съмнявам дали въобще го е грижа за нас. Но дори и да го е грижа, какво може да направи? Останките от кралската флота в този района сега са в ръцете на четирите кралства и Анакреон е взел своя дял. Слушайте, ние трябва да се бием с оръжия, а не с думи. Разберете добре. Досега получихме два месеца отсрочка главно защото Анакреон остана с впечатлението, че разполагаме с атомни оръжия. Е, всички знаем, че това е дребна безобидна лъжа. Притежаваме атомна енергия, но само за граждански цели, и при това твърде малко. Те скоро ще го научат и ако мислите, че ще се оставят да ги коткаме, грешите.

— Драги ми сър…

— Почакай, не съм свършил. — Хардин се разгорещяваше. Това му хареса. — Много добре е да се замесват канцлери, но още по-добре ще бъде да включим няколко големи респектиращи обсадни оръдия, които ще могат да изстрелват красиви атомни бомби. Загубихме два месеца, джентълмени, а може и да нямаме още два за губене. Какво предлагате да се направи?

Лъндин Краст сбръчка гневно дългия си нос и каза:

— Ако предлагаш да се милитаризира Фондацията, не искам да чуя нито дума повече. Това би отбелязало откритото ни навлизане в областта на политиката. Ние, господин кмете, сме научна фондация и нищо друго.

— Освен това — добави Сът — той не съзнава, че за да се произвеждат оръжия, ще означава да се изтеглят хора — ценни хора — от енциклопедията. Каквото и да се случи, това не може да стане.

— Съвсем вярно — съгласи се Пирен. — Енциклопедията е на първо място… винаги.

Хардин изстена негласно. Управителният съвет, изглежда, боледуваше от остра мозъчна енциклопедичност.

— Дали Съветът въобще някога се е замислял — изрече той с леден глас, — че Терминус може да има и други интереси освен енциклопедията?

— Не смятам, Хардин — отвърна Пирен, — че Фондацията може да има каквито и да е други интереси освен енциклопедията.

— Аз не казах Фондацията, а Терминус. Опасявам се, че не разбирате положението. На Терминус живеят над един милион души, а не повече от сто и петдесет хиляди работят пряко за енциклопедията. За останалите от нас гова е родина. Ние сме родени тук. Тук живеем. В сравнение с фермите, къщите и заводите ни енциклопедията означава твърде малко за нас. Искаме те да бъдат опазени…

Прекъснаха го с викове.

— Най-напред е енциклопедията — изръмжа Краст. — Ние имаме да изпълняваме мисия.

— По дяволите мисията! — викна Хардип — Може да е било така преди петдесет години. Но сега живее ново поколение.

— Какво общо има това с положението? — рече Пирен. — Ние сме учени.

Хардин се възползва от удобния случай.

— Така ли е всъщност? Приятна халюцинация, нали? Вашата групичка е пример за онова, което куца от хиляди години в цялата Галактика. Но що за наука е да си затворен тук за векове и да класифицираш трудовете на учени о г последното хилядолетие? Не сте ли мислили никога да продължите работата, да разширите техните познания, да ги усъвършенствате? Не! Вие сте напълно щастливи в бездействието си. Същото се отнсая за цялата Галактика и е така от Космос знае колко време. Затова Периферията се бунтува; затова съобщенията се разпадат; затова дребните войни стават вечни; затова цели системи губят атомната енергия и се връщат към варварската техника на химическата енергия. Ако ме питате — викна той, — Галактиката отива по дяволите!

Хардин млъкна и се отпусна в креслото, за да си поеме дъх, като не обръщаше внимание на двамата или тримата, които се опитваха едновременно да му отговорят. Краст превзе думата.

— Не зная какво се опитваш да спечелиш с истеричните си изказвания, господин кмете. Явно е, че не внасяш нищо конструктивно в обсъждането. Предлагам, господин председател, бележките на преждеговорившия да не се вземат под внимание и обсъждането да продължи оттам, където бе прекъснато.

Джорд Фара се размърда за първи път. Досега не бе взел участие в спора дори и в най-разгорещения му етап. Но сега тромавият му глас, толкова тромав, колкото и сто и четиридесет килограмовото му тяло, избухна с дебел бас.

— Не забравихме ли нещо, джентълмени?

— Какво? — попита Пирен недоволно.

— Че след един месец ще честваме нашата петдесетгодишнина. — Фар притежаваше способността да изрича с голяма задълбоченост и най-явните баналности.

— Какво от това?

— А на тази годишнина — продължи невъзмутимо Фара — ще се отвори криптата на Хари Селдън. Мислили ли сте някога какво може да се окаже в криптата?

— Не зная. Обичайните неща. Може би банална поздравителна реч. Мисля, че не трябва да се отдава голямо значение на криптата, макар „Джърнал“ — той изгледа гневно Хардин, а последният му се усмихна — да се опита да вдигне голям шум около нея. Аз прекратих усилията му.

— Аха! — възкликна Фара. — Но може да не си прав. Не ви ли прави впечатление… — той замълча и опря пръст в закръгления си малък нос, — че криптата се отваря в много подходящо време?

— Искаш да кажеш много неподходящо време — измърмори Фулъм. — Имаме си други грижи.

— Други неща, по-важни от послание на Хари Селдън? Не смятам. — Фара придобиваше все по-тържествен вид и Хардин го изгледа замислено. Накъде избиваше?

— Всъщност — продължи Фара със задоволство — всички, изглежда, забравяте, че Селдън е най-великият психолог на нашето време и че е основател на Фондацията. Разумно е да се приеме, че е използвал собствената си наука, за да определи вероятния ход на историята в най-близко бъдеще. Ако го е направил, както изглежда, повтарям, той сигурно ще е намерил начин да ни предупреди за опасността и може би да ни посочи разрешение. Знаете, че той е държал много на енциклопедията.

Преобладаваше атмосфера на озадачено съмнение. — Ами тогава — замънка Пирен — не зная. Психологията е голяма наука, но… в момента сред нас няма психолози, струва ми се. Имам чувството, че се движим върху несигурна почва.

Фара се обърна към Хардин.

— Ти не следва ли психология при Алурин?

— Да — отвърна полузамечтано Хардин, — но не завърших. Уморих се от теорията. Исках да стана инженер-психолог, но нямахме необходимите средства, затова се заех със следващото най-добро — преминах в политиката. На практика е почти същото.

— Е, какво мислиш за криптата?

— Не зная — отвърна предпазливо Хардин.

През останалата част от заседанието той не каза дума повече, макар отново да заговориха за канцлера на Империята. Всъщност дори не ги слушаше. Беше поел по ново разклонение и нещата започваха да се изясняват — поне малко. Дребни подробности съвпадаха — една или две. И психологията беше ключът. Беше сигурен в това. Отчаяно се опитваше да си спомни теорията на психологията, която бе изучавал навремето — и още в началото се добра до нещо правилно.

Велик психолог като Селдън би могъл да разкрие достатъчно човешките емоции и реакции, за да е в състояние да предвиди в широки линии историческия развой на бъдещето.

А това означаваше…хммм!

4

Лорд Доруин смъркаше енфие. Също така имаше дълга коса, сложно и съвсем очевидно изкуствено накъдрена; към нея бяха прибавени пухкави руси бакенбарди, които той приглаждаше с привързаност. Освен това правеше прекалено точни изявления и не произнасяше буквата „р“.

В момента Хардин нямаше време, за да се сети за още причини, поради които веднага изпита неприязън към благородния канцлер. О, да, елегантните жестове на едната ръка, с които придружаваше думите си, и преднамереното снизхождение, с което даваше и най-простото съгласие.

Но все пак сега проблемът беше да го намери. Преди половин час той бе изчезнал заедно с Пирен — беше се скрил добре, да го вземат мътните!

Хардин беше напълно уверен, че личното му отсъствие по време на предварителните обсъждания щеше да е много удобно за Пирен.

Бяха видели Пирен в това крило и на този етаж. Просто трябваше да наднича през всяка врата. Някъде към средата той възкликна „Аха!“ и влезе в затъмнената стая. Профилът на лорд Доруин със сложната му фризура се открояваше ясно забележимо пред осветения екран. Той вдигна поглед и каза:

— А, Хадин. Несъмнено нас тъсите? — предложи му кутийката си с енфие, прекалено украсена и както забеляза Хардин, доста посредствено изработена, беше му отказано учтиво, тогава той смръкна малко от праха и се усмихна чаровно.

Пирен се намръщи, а Хардин посрещна недоволството му израз на пълно безразличие.

Единственият звук, който наруши последвалото кратко мълчание, беше щракването на капачката на кутийката за енфие на лорд Доруин. После той си я прибра.

— Голямо постижение е тази ваша енциклопедия, Хадин поде той. — Подвиг, наистина, който се наежда до най-великите завоевания на всички вемена.

— Повечето от нас мислят така, милорд. Но това постижение все още не е напълно постигнато.

— От малкото, което видях от ефикасността на вашата Фондация, не изпитвам опасения в това отношение — каза тон и кимна към Пирен, който отговори с възхитен поклон.

„Голям любовен празник“, помисли си Хардин.

— Не се оплаквам от липса на ефикасност, милорд, а по-скоро от определения й излишък при анакреонците — макар и в друго, по-разрушително направление.

— Ах, да, Анакеон. — Пренебрежително махване с ръка. — Аз идвам оттам. Съвсем ваваска планета. Напълно невъобазимо как човешки същества могат да живет тук в Пеифеията. Липса на елементаните изисквания за култуния джентълмен; липса на най-основни неща, необходими за комфота и удобството — окончателната западналост, в която…

Хардин го прекъсна сухо.

— За съжаление анакреонците разполагат с всичко необходимо за водене на война и всички основни средства за разрушение.

— Точно така. Точно така. — Лорд Доруин изглеждаше раздразнен, че го прекъсват, преди да се е доизказал. — Но сега няма да говоим за абота, нали азбиате. Наистина, дуго ме занимава. Доктау Пиен, няма ли да ми покажете втоия том? Моля ви.

Светлините загаснаха и в следващия половин час Хардин можеше да е и на Анакреон, ако се съдеше по вниманието, което му обръщаха. Книгата, която се точеше на екрана, нямаше много смисъл за него, а и той не си направи труда да я следи, но лорд Доруин от време на време проявяваше съвсем човешка възбуда. Хардин забеляза, че в миговете на вълнение канцлерът произнасяше буквата „р“.

Когато светините отново светнаха, лорд Доруин каза:

— Пекасно. Наистина пекасно. Случайно не се ли интеесувате от ахеология, Хадин?

— А? — Хардин се сепна от абстрактния си унес. — Не, милорд, не мога да го твърдя. По първоначални намерения съм психолог, а по окончателно решение — политик.

— Аха! Несъмнено интеесни занимания. Самият аз, знаете ли — той смръкна огромна порция енфие, — се занимавам по малко с ахеология.

— Така ли?

— Негово превъзходителство — намеси се Пирен — има задълбочени познания в тази област.

— Е, може и да имам, може и да имам — отвърна негово превъзходителство самодоволно. — Наистина съм свъшил огомна абота в тази наука. Всъщност зная изключително много. Чел съм Джоудън, Обиаси, Коумил… всичките, така да се каже.

— Разбира се, чувал съм за тях, но никога не съм ги чел — каза Хардин.

— Би трябвало да намеите веме някой ден, даги пиятелю. Ще имате голяма полза. Ами смятам, че си стуваше да дойда тук в Пеифеията, за да видя този екземпля на Ламет, Можете ли да повявате, в моята библиотека няма нито едно копие. Между дугото, доктоу Пиен, нали не сте забавили обещанието да ми танскопиате едно копие за мен, педи да замина?

— Ще бъде удоволствие за нас.

— Ламет, тябва да го знаете — продължи величествено канцлерът, — педставлява ново, много интеесно допълнение към педишните ми знания по въпоса за „Поизхода“.

— Кой въпрос? — попита Хардин.

— „Въпоса за поизхода“. Мястото, от където се е азпостанило човечеството, нали азбиате. Сигууно знаете, смята се, че първоначално човечеството е населявало само една планетна система.

— Ами да, зная го.

— Азбира се, на никого не е известно коя точно е тази система — познанието е загубено в мъглата на девността. Но има теоии. Някои казват Сииус, дуги настояват, че е Алфа Кентавъ, Сол, 61 Лебед — както виждате, всичките в сектоа на Сииус.

— А какво твърди Ламет?

— Ами той тъгва по съвсем нов път. Опитва се да докаже, че ахеологичните останки върху тетата планета на системата на Актуъ показват, че там е съществувало човешко население, педи да има белези за пътуване в Космоса.

— И това означава, че там е родната планета на човечеството?

— Може би. Тябва да го изчета внимателно и да пеценя доказателствата, педи да се поизнеса със сигууност. Необходимо е да се види каква е стойността на наблюденията му.

Хардин помълча известно време. После попита

— Кога е написал книгата си Ламет?

— А… бих казал, педи осемстотин години. Азбиа се, той я основа въху педишния туд на Глен.

— Защо тогава да се осланяме на него? Защо не отидете на Арктур и сам не изследвате останките?

Лорд Доруин вдигна вежди и набързо смръкна енфие.

— А че защо, скъпи пиятелю?

— За да получите пряка информация, разбира се.

— Но защо е необходимо? Това ми се стува необичайно заобиколен и безнадеждно безсмислен начин да се постигне нещо. Виждате ли, аз азполагам с тудовете на всички стаи майстои — великите ахеолози на миналото. Съпоставям ги един с друг — уавновесявам азногласлята — анаизиам потивоечията — ешавам, кое е веоятно паилно и стигам до заключение. Това е научният метод. — Поне снизхоздително, както аз го азбиам. Колко непоносимо недодялано ще бъде да се отиде на Актуу или на Сол напиме и да се тъси слепешката там, след като девните майстори са го напавили значително по-сполучливо, отколкото ние можем да се надяваме да го стоим.

— Разбирам — измърмори учтиво Хардин. Наистина научен метод, няма що! Нищо чудно, че Галактиката отива по дяволите.

— Елате, милорд — намеся се Пирен, — мисля, че е по-добре да се връщаме.

— Аха, да. Май е веме.

Когато излизаха от стаята, Хардин внезапно се обади.

— Милорд, мога ли да ви задам един въпрос? Лорд Доруин се усмихна любезно и подкрепи отговора си с изтънчено махване с ръка.

— Азбиа се, скъпи пиятелю. Щастлив съм да ви бъда полезен. Ако мога да ви помогна с бедните си познания…

— Не се отнася точно до археологията, милорд.

— Така ли?

— Да. Става дума за следното: миналата година тук, на Терминус, получихме съобщение, че е експлодирала енергийна централа на Планета V в системата на Гама от Андромеда. До нас достигна само най-общо описание на злополуката без никакви подробности. Мисля си, дали не можете да ни кажете какво е станало.

Пирен изкриви уста.

— Чудя се защо досаждаш на негово превъзходителство с въпроси за такива незначителни проблеми.

— Няма нищо, доктоу Пиен — намеси се канцлерът. — Всичко е наед. Във всеки случай няма какво толкова да се каже за нея. Енегийната центала експлодиала и е било цяла катастофа. Стува ми се, че са загинали няколко милиона души и поне половината планета е била в азвалини. Всъщност павителството сеиозно обмисля дали да не постави стоги оганичения върху безазбоната употеба на атомна енегия — макаъ че това не бива да се публикува, нали азбиате.

— Разбирам — рече Хардин, — но какво не е било наред в централата?

— Ами, наистина — отвърна с безразличие лорд Доруин, — кой ли знае? Няколко години педи това тя се поведила и се смята, че езевните части и емонтът са били съвсем долнокачествени. Сега е толкова тудно да се намеят хоа, които наистина да азбиат по-техническите подобности на нашите енегийни системи. — И той смръкна скръбна щипка енфие.

— Знаете, нали — настоя Хардин, — че независимите кралства в Периферията са изоставили напълно атомната енергия?

— Така ли? Никак не съм изненадан. Ваваски планети. Но, скъпи пиятелю, не ги наичайте независими. Те не са. Договоите, които сме подписали с тях, положително са доказателство за това. Те пизнават сувеинитета на импеатоа. Пинудени са, азбиа се, защото в потивен случай няма да пеговаяме с тях.

— Може да е така, но те имат значителна свобода на действие.

— Да, педполагам. Значителна. Но това едва ли има някакво значение. Импеията е много по-добе, когато Пеифеията е оставена на собствените си възможности — както повече или по-малко е в случая. Азбиате, че те нямат никаква стойност за нас. Съвсем ваваски планети. Едва могат да се наекат цивилизовани.

— В миналото бяха цивилизовани. Анакреон беше една от най-богатите далечни провинции. Доколкото съм осведомен, благосклонно са я поставяли наравно със самата Вега.

— О, Хадин, но това е било педи векове. Едва ли можете на тази основа да паите заключения. Пез великото минало нещата са били азлични. Ние не сме като хоата от педи, нали азбиате. Но, Хадин, хайде, вие сте много настоятелен човек. Казах ви, че днес поето няма да говоя по абота. Доктоу Пиен ме подготви за вас. Обясни ми, че ще се опитате да ме дазните, но аз съм пекалено стаа лисица. Да го оставим за следващия ден.

И това беше всичко.

5

Ако се изключат неофициалните разговори на членовете на Съвета със заминалия си вече лорд Доруин, това беше второто заседание, на което Хардин присъстваше. Но кметът съвсем определено мислеше, че е имало поне още едно, а възможно две или три, за които той някак си въобще не бе получил покана. Струваше му се, че нямаше да бъде уведомен и за това заседание, ако не беше ултиматумът.

Поне имаше силата на ултиматум, макар че при повърхностно изчитане на визиографирания документ човек щеше да предположи, че става въпрос за приятелски обмен на поздравления между двама владетели.

Хардин го хвана предпазливо. Започваше цветисто с поздрави от „Негово могъщо величество краля на Анакреон до неговия приятел и брат доктор Люис Пирен, председател на Управителния съвет на Фондацията на енциклопедията номер едно“ и завършваше още по-пищно с огромен многоцветен печат с изключително сложни символи.

Но въпреки всичко беше ултиматум.

— Все пак оказа се, че нямахме много време — поде Хардин, — само три месеца. И макар да беше малко, ние го хвърлихме на вятъра, без да го използваме. Това нещо тук ни дава една седмица. Какво ще правим сега?

Пирен се смръщи загрижено.

— Трябва да има някаква вратичка. Изглежда абсолютно невероятно да доведат нещата до крайност с оглед на онова, в което ни увери лорд Дорунн за становището на императора и на Империята.

Хардин вирна глава.

— Разбирам. Уведомил си краля на Анакреон за това така наречено становище?

— Да, след като поставих предложението на гласуване в Съвета и получих единодушно одобрение.

— И кога се е състояло това гласуване? Пирен показа достойнство.

— Не мисля, че съм отговорен пред теб в каквото и да е отношение, кмете Хардин.

— Добре. Не съм чак толкова жизнено заинтересуван. Просто мнението ми е, че вашето предаване по дипломатически път на ценния принос на лорд Доруин към положението — той повдигна ъгълчетата на устата си в лека усмивка — е пряката причина за тази малка приятелска бележка. В противен случай може би щяха да се позабавят, макар че, като се вземе предвид отношението на Съвета, не смятам, че допълнителното време щеше да помогне по какъвто и да е начин на Терминус.

— И как точно стигаш до това забележително заключение, господин кмете? — осведоми се Йейт Фулъм.

— По доста прост начин. Необходимо беше да се прибегне до тази толкова пренебрегвана стока — здравият разум. Знаете, че съществува област на човешкото познание, известна като символна логика, която може да се използва, за да се режат всякакви пречещи изсъхнали клони, внасящи безпорядък в човешкия език.

— И какво стана? — попита Фулъм.

— Приложих я. Между другото приложих я към този документ. Всъщност не ми беше необходимо заради самия мене, защото аз знаех какво представлява, но мисля, че на петима учени по-лесно ще успея да го обясня със символи, отколкото с думи. — Хардин извади няколко листа хартия от папката пред него и ги разпръсна. — Впрочем не съм го направил аз. Както можете да видите, анализите са подписани от Мюлър Холк от Отдела по логика.

Пирен се наведе над масата, за да в.иди по-добре.

— Посланието от Анакреон беше прост проблем — продължи Хардин, — защото авторите му са по-скоро хора на действието, отколкото на думите. То лесно и недвусмислено се свежда до явното изявление, което можете да видите в символи и което, грубо преведено в думи, е:

„До една седмица ще ни дадете онова, което искаме, или ние ще ви избием до крак и пак ще си го вземем“.

Настъпи тишина, докато петимата членове на Съвета преглеждаха символите, а после Пирен седна и смутено се изкашля.

— Няма вратичка, нали доктор Пирен? — попита Хардин.

— Изглежда, че няма.

— Добре. — Хардин смени листовете. — Пред вас сега е копие от договора между Империята и Анакреон — между другото договор, подписан от името на императора от същия лорд Доруин, който беше тук миналата седмица — и неговият анализ в символи.

Договорът обемаше пет страници дребен печатен текст, а анализът бе написан върху по-малко от половин страница.

— Както виждате, джентълмени, към деветдесет процента от договора са се изпарили от анализа като безсмислени, а онова, което ни остава, може да се опише по следния интересен начин:

Задължения на Анакреон към Империята — никакви!

Власт на Империята над Анакреон — никаква!

Отново петимата следяха неспокойно доводите и ги сверяваха с договора, а когато свърши, Пирен каза разтревожено:

— Изглежда точен.

— В такъв случай признавате, че договорът е само декларация за пълна независимост от страна на Анакреон и признание на този статут от Империята?

— Така изглежда.

— А мислите ли, че Анакреон не го е разбрал и не се стреми да изтъкне независимото си положение — и, естествено, ще негодува при всяка поява на заплаха от страна на Империята? Особено когато е очевидно, че Империята е безсилна да изпълни каквато и да е заплаха, защото в противен случай никога нямаше да допусне независимостта на Анакреон.

— Но тогава — намеси се Сът — как кметът Хардин ще обясни уверенията на лорд Доруин за подкрепата на Империята? Те изглеждаха… Той повдигна рамене. — Ами изглеждаха задоволителни.

Хардин се облегна назад в креслото.

— Знаете ли, това е най-интересната част от. цялата история. Признавам, че когато за пръв път се запознах с негово превъзходителство, го сметнах за съвършено магаре, но в действителност се оказа, че той е опитен дипломат и много умен човек. Позволих си да запиша всичките му изказвания.

Всички се размърдаха неспокойно, а Пирен разтвори уста от ужас.

— Какво от това? — попита Хардин. — Съзнавам, че е голямо нарушение на законите на гостоприемството и нещо, което никой, така наречен джентълмен, не би направил. Също, че ако негово превъзходителство беше разбрал, щяхме да си имаме неприятности; но той не усети, а аз разполагам със запис и това е всичко. Накарах да дешифрират записа и също го изпратих на Холк за анализ.

— И къде е анализът? — осведоми се Лъндин Краст.

— Точно това е интересното — отвърна Хардин. — Във всяко отношение този анализ се оказа най-трудният от трите. Когато след два дни непрекъсната работа Холк успя да отстрани безсмислените изказвания, празния брътвеж, безполезните определения — накратко цялото лигавене, — той установи, че не е останало нищо. Всичко се е анулирало. За пет дни, джентълмени, лорд Доруин не е казал абсолютно нищо и е говорил така, че вие не сте забелязали това. Ето ви уверенията, дадени в.и от вашата скъпоценна Империя.

Ако Хардин бе поставил върху масата издаваща силен смрад бомба, не би могъл да създаде по-голямо объркване от настъпилото след последните му думи. Той зачака уморено и търпеливо да затихне суматохата.

— Така че — заключи Хардин, — когато сте изпратили вашите заплахи, — а те са били точно това — относно някакви действия на Империята срещу Анакреон, вие просто сте раздразнили един монарх, който е разбирал по-добре положението. Естествено, неговото его е настояло за незабавни действия и резултатът е този ултиматум, който ме връща към първоначалното ми изказване. Остава ни една седмица и какво ще правим сега?

— Изглежда — рече Сът, — нямаме друг избор, освен да позволим на Анакреон да установи военни бази на Терминус.

— Съгласен съм с вас — отвърна Хардин, — но какво ще направим, за да ги изхвърлим отново при първия удобен случай?

Мустаците на Йейт Фулъм потръпнаха.

— Изглежда, си решил, че срещу тях трябва да се използва сила.

— Насилието — беше отговорът — е последното убежище на некомпетентния. Но аз нямам никакво намерение да постеля килим за посрещането им и да избърша праха от най-добрите мебели, за да могат да ги използват.

— Въпреки това не ми харесва начинът, по който говориш — настоя Фулъм. — Това е опасно становище; още по-опасно е, защото напоследък забелязахме, че голяма част от населението, изглежда, реагира точно по този начин на всички твои внушения. Мога направо да ти кажа, кмете Хардин, че Съветът не е напълно сляп за действията ти напоследък. — Той млъкна и всички изразиха съгласие. Хардин вдигна рамене. Фулъм продължи. — Ако подбудиш града към насилствени действия, ще извършиш сложно самоубийство… а ние не възнамеряваме да го допуснем. Нашата политика има само една основна цел и тя е издаването на енциклопедията. Каквото и да решим да направим или да не направим, ще бъде решено като необходима мярка, за да се запази енциклопедията.

— Тогава — рече Хардин — стигаш до заключението, че трябва да продължим интензивната си кампания да не предприемаме нищо.

— Ти сам доказа, че Империята не е в състояние да ни помогне — каза горчиво Пирен, — макар да не разбирам защо и как може да бъде така. Ако е необходим компромис…

Хардин изпитваше кошмарното чувство, че тича с всички сили, но не помръдва от мястото си.

— Няма компромис! Не разбирате ли, че тази безсмислица за военните бази е особено долнокачествен брътвеж? Хаут Родрик ни съобщи какво иска Анакреон — направо да ни анексира и да ни наложи собствената си феодална система на поземлени владения и селскоаристократична икономика. Ако е останало нещо от нашия блъф за атомната енергия, то може да ги принуди да действат по-бавно, но въпреки това ще действат.

В негодуванието си той се беше изправил и другите също бяха станали — с изключение на Джорд Фара. Тогава Джорд Фара заговори:

— Моля всички да седнете. Струва ми се, че стигнахме достатъчно далеч. Хайде, кмете Хардин, няма смисъл да гледаш толкова гневно; никой от нас не е извършил предателство.

— Ще трябва да ме убедите в това!

— Знаеш, че не го мислиш — усмихна се кротко Фара. — Позволете ми да кажа нещо!

Малките му хитри очи бяха полупритворени, а по широката му гладка брадичка лъщеше пот.

— Изглежда, няма смисъл да се крие, че Съветът стигна до следното решение — истинското разрешаване на проблема се съдържа в онова, което ще бъде разкрито, когато след шест дни се отвори криптата.

— Това ли е приносът ви по въпроса?

— Да.

— Не трябва да предприемаме нищо, така ли, освен да чакаме кротко и спокойно и да изразяваме вярата си, че от криптата ще изскочи някакъв deus ex machina.

— Като се отстрани емоционалната ти фразеология, това е същността.

— Какво неприкрито бягство от действителността! Наистина, доктор Фара, такава лудост намирисва на гениалност. По-дребен ум не би бил способен на нея.

— Вкусът ти към епиграмите, Хардин, е забавен — усмихна се снизходително Фара, — но тук не е на място. Всъщност, струва ми се, че помниш спора за криптата преди три седмици.

— Да, помня го. Не отричам, че от гледна точка само на дедуктивната логика идеята беше глупава. Ти каза — прекъсни ме, ако греша, — че Хари Селдън е най-великият психолог в Системата; че поради това той би могъл да предвиди точното и неудобно положение, в което се намираме сега; и затова е създал криптата като метод да ни покаже изхода.

— Това е същността на идеята.

— Ще те изненада ли, ако споделя, че през последните седмици доста мислих по въпроса?

— Много ласкателно. И какъв е резултатът?

— Резултатът е, че чистата дедукция не е достатъчна. Отново е необходим малко здрав разум.

— Например?

— Например, ако той е предвидил бъркотията с Анакреон, защо не ни е настанил на някоя друга планета, по-близо до центровете на Галактиката? Добре известно е, че Селдън с хитрост и ловкост накарал комисарите на Трантор да наредят Фондацията да се установи на Терминус. Но защо го е направил? Защо да ни настанява тук, ако предварително е знаел, че ще бъдат прекъснати съобщителните ни връзки, знаел е за изолацията ни от Галактиката, за заплахата от съседите ни и за нашата безпомощност поради липсата на метали на Терминус? Това преди всичко! Ако пък е предвидил всичко, защо не е предупредил първите заселници, за да имат те време да се подготвят, ами изчаква, както е направил, единият ни крак да влезе в гроба, преди да го направи?

И не забравяйте друго. Макар той да е могъл да предвиди проблема тогава, ние също така добре го виждаме сега. Все пак Селдън не е бил магьосник. Няма магически методи за избягване от тази дилема, които той може да види, а ние — не.

— Но, Хардин — припомни му Фара, — ние не можем!

— Не сте се и опитали. Не сте направили нито един опит. Първо, отказахте въобще да признаете, че съществува заплаха! После възлагахте напълно сляпа надежда на императора! Сега се прехвърлихте към Хари Селдън. През цялото време неизменно разчитахте на властта или на миналото — никога на самите себе си. — Той стисна конвулсивно юмруци. — Това е равносилно на болестна реакция — условен рефлекс, който отстранява независимостта на разума ви винаги когато стане въпрос да се противопоставите. В мозъците ви, изглежда, никога няма съмнение, че императорът е по-силен от вас, или че Хари Селдън е по-умен. А това е погрешно, не разбирате ли?

Неизвестно защо, никой не пожела да му отговори.

— Не става въпрос само за вас — продължи Хардин. — Същото е с цялата Галактика. Пирен чу мислите на лорд Доруин за научните изследвания. Лорд Доруин смята, че за да си добър археолог, е достатъчно да прочетеш всички книги по въпроса — написани от хора, умрели преди векове. Той смята, че за да се разрешат археологичните загадки, трябва да се преценят противоположните авторитетни източници. А Пирен го изслуша и не направи никакви възражения. Не разбирате ли, че в това има нещо нередно? — Отново в гласа му прозвуча едва ли не нотка на молба. Отново никакъв отговор. Той продължи. — А вие и половината хора на Терминус не сте подобри. Седим си тук и смятаме, че енциклопедията е светая светих. Мислим, че най-великата цел на науката е да класифицира минали данни. Това е важно, но не трябва ли да се работи и по-нататък? Не виждате ли, че отстъпваме и забравяме? Тук, в Периферията, са загубили атомната енергия. На Гама от Андромеда избухнала централа поради некачествен ремонт, а канцлерът на Империята се оплаква, че не достигат атомни техници. А решението? Да се обучат нови? Никога! Вместо това да се ограничи използването на атомна енергия! — И за трети път ги попита: — Не виждате ли? Процесът обхваща цялата Галактика. Това е боготворене на миналото. То е упадък — застой!

Хардин се взираше в тях един след друг, а те го гледаха с неподвижни погледи. Фара пръв се окопити.

— Е, тук няма да ни помогне мистичната философия. Нека бъдем конкретни. Отричаш ли, че Хари Селдън лесно би могъл да предвиди историческите тенденции на бъдещето чрез проста психологична техника?

— Не, разбира се, не — викна Хардин. — Но не можем да разчитаме на него за разрешение. В най-добрия случай той би могъл да набележи проблема, но ако има някакво решение, трябва да го намерим ние самите. Селдън не може да го направи вместо нас.

— Какво искаш да кажеш — заговори внезапно Фулъм — с това „да набележи проблема“? Ние знаем какъв е проблемът.

Хардин се нахвърли върху него.

— Мислите си, че знаете! Мислите, че Хари Селдън вероятно се е тревожил само за Анакреон. Не съм съгласен! Казвам ви, джентълмени, засега никой от вас няма и най-малко понятие какво става всъщност.

— А ти знаеш ли? — запита го враждебно Пирен.

— Струва м.и се, че зная! — Хардин скочи и отдръпна креслото си настрана. Погледът му беше студен и твърд. — Ако има нещо сигурно, то е, че в цялата тази работа нещо мирише; нещо по-голямо от всичко, за което сме говорили досега. Задайте си само този въпрос: защо в първоначалния състав на Фондацията не е бил включен нито един първокласен психолог с изключение на Бор Алурин? А и той избягваше да учи студентите си на нещо повече от основните принципи.

Последва кратко мълчание, после Фара се обади:

— Добре де? Защо?

— Може би защото някой психолог би разбрал какво става — и то твърде рано, за да е удобно за Хари Селдън. А сега ние се препъваме, зърваме по нещо мъгливо от истината и нищо повече. Хари Селдън е искал точно това. Той се изсмя рязко. — Довиждане, джентълмени! — И гордо излезе от залата.

6

Кметът Хардин дъвчеше края на пурата си. Тя беше загаснала, но той не го забелязваше. Не бе спал предишната нощ и предвиждаше, че вероятно няма да спи и следващата. Познаваше се по очите му.

— И това включва всичко? — попита той уморено.

— Мисля, че да. — Йохан Лий подпря брадичка на ръката си. — Как ти звучи?

— Не много зле. Разбираш, че трябва да се направи с дръзко нахалство. С други думи — не бива да има колебание; да не им се остави да схванат каква е обстановката. Щом вече бъдем в положение да даваме заповеди, ще заповядваме, сякаш сме родени да го правим, а те ще ни се подчиняват по навик. Това е същността на всеки преврат.

— Ако Съветът прояви нерешителност, макар за…

— Съветът? Не го включвай в сметките. След утрешния ден значението му като фактор на Терминус ще бъде нула. Лий бавно кимна.

— Въпреки това е странно, че досега не са направили нищо, за да ни спрат. Каза, че не са съвсем на тъмно.

— Фара напипва очертанията на проблема. Понякога ме изнервя. А откакто ме избраха, Пирен ме подозира. Но те никога не са били способни да разберат какво се готви в действителност. Цялото им възпитание е било авторитарно. Сигурни са, че императорът — само защото е император — е всесилен. Уверени са също, че Управителният съвет — само защото е Управителен съвет, който действа от името на императора — не може да изпадне в положение, при което да не издава заповеди. Тази им неспособност да осъзнаят възможността за бунт е най-добрият ни съюзник. — Хардин стана от креслото си и отиде до охладителя за вода. — Докато си гледат енциклопедията, Лий, те не са лоши хора, а ние ще се погрижим в бъдеще да се занимават само с нея. Но щом става въпрос да се управлява Терминус, те са безнадеждно некомпетентни. Сега върви и се погрижи нещата да потръгнат. Искам да остана сам.

Той седна върху ъгъла на бюрото и се загледа в чашата с вода.

Космос! Само да беше толкова уверен, колкото твърдеше! Анакреонците щяха да кацнат след два дни, а на какво можеше той да разчита, освен на някои хрумвания и опити да отгатне към какво ги е подтиквал Хари Селдън през последните петдесет години? Дори не беше истински, настоящ психолог — обикновен неопитен човек с частично образование, който се опитва да отгатне замислите на най-великия мозък на епохата.

Ако Фара беше прав; ако Анакреон беше единственият проблем, предвиден от Хари Селдън; ако се е грижил да запази само енциклопедията — тогава каква беше стойността на преврата?

Хардин повдигна рамене и изпи водата.

7

В криптата бяха поставени доста повече от шест кресла, сякаш се очакваше по-голямо присъствие. Хардин го отбеляза многозначително и седна уморено в един ъгъл, колкото може по-далеч от другите петима.

Членовете на Съвета, изглежда, не възразяваха против подобно подреждане. Разговаряха помежду си с шепот, който след известно време се превърна в съскащи едносрични звуци и накрая замря напълно. От всички тях само Джорд Фара изглеждаше почти спокоен. Беше извадил часовника си и мрачно се

Хардин погледна собствения си часовник, после премести поглед върху стъкления куб — напълно празен, който заемаше половината помещение. Той беше единственият необичаен предмет в залата, защото освен него нищо не издаваше, че някъде зрънце радий се разпада до мига, в който един лост ще превключи, ще се направи връзка, и…

Светлините намаляха! Не загаснаха, а само пожълтяха и потъмняха така внезапно, че Хардин се стресна. Той вдигна поглед към лампите на тавана доста сепнато и когато го свали, стъкленият куб вече не беше празен. Заемаше го мъж в инвалидна количка! Той помълча няколко мига, но затвори книгата в скута си и лениво я опипа. След това се усмихна и лицето му изглеждаше съвсем живо.

— Аз съм Хари Селдън — произнесе мъжът. Гласът беше старчески и благ.

Хардин понечи да се изправи, за да се представи, но се въздържа.

— Както виждате — продължи с разговорен тон гласът, — прикован съм към тази количка и не мога да стана, за да ви приветствам. По мое време вашите прадеди отпътуваха преди няколко месеца за Терминус и след това аз получих доста неприятна парализа. Известно ви е, че не мога да ви видя и поради това не съм в състояние да ви приветствам както подобава. Дори не зная колко от вас са тук, така че всичко ще премине без офицалности. Ако някой от вас е прав, моля да седне; ако ви се пуши, нямам нищо против. — Последва лек смях. — Защо ли да имам нещо против? Всъщност аз не съм тук.

Хардин почти автоматично бръкна за пура, но се отказа.

Хари Селдън остави настрана книгата — сякаш я постави върху някакво бюро до него, — а когато пръстите му я пуснаха, тя изчезна.

— Днес се навършват петдесет години — поде отново той, — откакто е основана Фондацията — петдесет години, през които членовете на Фондацията не знаеха каква е целта на тяхната работа. Налагаше се да не знаят, но сега тази необходимост вече не съществува. Да започнем с това, че Фондацията на енциклопедията е измама и винаги е била такава!

Зад Хардин настъпи суматоха и се разнесоха няколко приглушени възклицания, но той не се обърна.

Хари Селдън, разбира се, остана невъзмутим. Той продължи:

— Тя е измама в този смисъл, че нито аз, нито колегите ми сме се безпокоили дали дори един том от нея ще бъде въобще издаден. Тя изпълни целта си, тъй като чрез нея получихме харта от императора, чрез нея привлякохме сто хиляди души, необходими за нашия проект, и също благодарение на нея им намерихме занимание, докато събитията се развият и стане твърде късно да се откажат.

През петдесетте години, през които вие се занимавахте с този мошенически проект — няма смисъл да смекчаваме думите, — пътят за вашето отстъпление бе пресечен и сега нямате друг избор, освен да продължите да работите по неизмеримо по-важния проект, който беше и продължава да бъде нашият истински план.

За тази цел ние ви настанихме на такава планета и по такова време, че след петдесет години ви доведохме до положение, при което вече нямате свобода на действие. Отсега нататък и през следващите векове пътят, по който трябва да вървите, е неизбежен. Ще бъдете изправени пред поредица от кризи, както сега сте попаднали в първата от тях, и при всеки случай вашата свобода на действие ще бъде ограничена по подобен начин, така че ще сте принудени да вървите по един и само по един път. Това е пътят, определен от нашата психология, и то с определена цел.

От векове Галактиката е в застой и упадък, макар малко хора да са го съзнали. Но сега най-после Периферията се откъсва и политическото единство на Империята е подкопано. Някьде в тези току-що завършили петдесет години историците ще прокарат една произволна линия и ще заявят: „Това бележи гибелта на Галактичната империя“. И те ще бъдат прави, макар едва ли някой ще признае тази гибел още няколко века.

А след гибелта ще настъпи ера на варварството, период, който според нашата психоистория при нормални обстоятелства ще продължи тридесет хиляди години. Не е възможно да предотвратим гибелта. И не желаем това, защото културата на Империята е загубила и малкото мъжественост и стойност, които е притежавала навремето. Но сме в състояние да съкратим периода на варварство, който неизбежно ще последва, само до хиляда години.

Не можем да ви разкрием всички подробности на това съкращение; също както не беше възможно и да ви доверим истината за Фондацията преди петдесет години. Ако знаехте тези подробности, нашият план можеше да се провали; както би се провалил, ако по-рано бяхте открили измамата с енциклопедията; защото в такъв случай вашите познания ще разширят свободата ви на действие и броят на допълнителните променливи, които ще се въведат, ще бъде по-голям от онзи, с който е в състояние да се справи нашата психология. Но вие няма да ги разкриете, защото на Терминус няма психолози и никога не е имало, с изключение на Алурин, а той беше един от нас.

Но ще ви кажа следното — Терминус и неговата другарка Фондацията в самия край на Галактиката са семената на възраждането и бъдещите основатели на Втората галактична империя. И сегашната криза отправя Терминус към тази връхна точка.

Между другото тази криза е доста ясна, доста по-обикновена от много други, които предстоят. За да я сведем до основното, тя е следната — вие сте планета, която внезапно е откъсната от все още цивилизованите центрове на Галактиката, и ви заплашват по-силните ви съседи. Вие сте малък свят от учени, заобиколен от огромна и непрекъснато разширяваща се сфера на варварство. Вие сте остров на атомна мощ сред непрестанно нарастващ океан от по-примитивна енергия; но въпреки това сте безпомощни поради липсата на метали.

В такъв случай виждате, че сте изправени пред безмилостна необходимост и ви се налага да действате. Същността на това действие — с други думи решението на вашата дилема, — разбира се, е очевидно!

Образът на Хари Селдън посегна във въздуха л книгата отново се появи в ръката му. Той я отвори и каза:

— Но какъвто и лъкатушещ път да поеме вашата история в бъдещето, винаги убеждавайте потомците си, че пътят е очертан и в края му се издига нова, по-велика империя!

Очите му се сведоха към книгата, той се разтопи и светлините отново блеснаха по-силно.

Хардин вдигна очи, за да види срещу себе си Пирен с трагичен поглед и треперещи устни. Гласът на председателя беше твърд, но беззвучен.

— Изглежда, ти беше прав. Ако дойдеш при нас в шест часа тази вечер, Съветът ще се консултира с теб за следващите действия.

Ръкуваха се с него, всеки поотделно, и си отидоха; Хардин се усмихна вътрешно. Въпреки всичко бяха разумни хора; достатъчно добри учени, за да признаят, че са сбъркали — но за тях беше вече твърде късно.

Погледна часовника си. Вече всичко е свършило. Хората на Лий са поели управлението и Съветът не можеше повече да дава заповеди.

Първите космически кораби на анакреонците щяха да кацнат утре, но и това нямаше значение. След шест месеца и те нямаше вече да заповядват.

Всъщност, както Хари Селдън каза и както Салвор Хардин бе отгатнал след деня, в който Анселм хаут Родрик за първи път разкри пред него, че Анакреон няма атомна енергия, решението на тази криза беше очевидно.

Очевидно колкото всичките дяволи на ада!